Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

айнщайн   александър македонски   взети   виктор орбан   дела   лъже-езици   моногамия   негроиди   тайни грехове   танкери  

виж всички тематики

Всички записки / Записки на small axe
 
17.01.16 12:30


Какво е диспенсационализмът?

Това което аз съм разбрал с мои думи е, че това е една система, един вид подход за библейско тълкуване, гласящо, че Бог използва различни средства за работа с хората през различни периоди от историята на света. Тази система е сравнително нова, въпреки, че нейните подръжници отричат това, тя е възникнала като завършена система преди 160- 170 години във Великобритания и сетне се е разпространила в целият свят. Основоположниците са Д. Дарби и Ларкин, като впоследствие се популяризира от тн. библия на Скофилд, негов превод с препратки, които са сложени за да се препраща четящият към местата които според основателите на системата говорят за подобни пасажи, като дискутираните в основните стихове и така да се онагледи и предпази самата система от различни тълкувания на конкретните пасажи.

Доколкото разбирам, самите диспенсионисти сами не са наясно, какво и защо точно вярват. Повечето от тях направо биха отрекли класическите твърдения на Дарби по някои въпроси, но въпреки това биха продължили да свързват себе си с този начин на интерпретация по различни въпроси. Основният проблем за мен е разделението на Божият народ на две. На Плътски Израел и на Църквата. Аз твърдя, че това е неправилно и опасно за бъдещето разделяне и не е според писанието. Ако се прочете посланието на Павел към Римляните, Ефесяните, Галатяните- непредубедено, тези неща стават кристално ясни. Но човешко съчинените доктрини понякога надделяват на писаното в писанието, което е тъжната истина. Това разделение на Божият народ на две и издигането на пиадестал на плътските потомци на Авраам, като безусловни получатели на обещанията дадени на Авраам, носят големи скрити опасности, както и всяка една измама в християнството. Хората често наричат това което казвам- антисемитско, и това е лъжа, защото ако аз съм антисемит, то и апостол Павел е такъв, а това не е така. Просто не става дума да си анти някой по плът, а да се обясни, кой е реално наследникът на обещанията, защо и какво следва от това.
Това нещо апостолът е обяснил ясно и разбираемо в посланията си, и само предубедените съчинители на тази доктрина в миналото са причината братята днес да им е трудно да прозрат, че наследниците на обещанията са по линията на Исак и са от вярата на Авраам, не по плът, но по дух и не са различни от църквата. Трудно им е да разберат, че Божият народ, Божият Израил е ЕДИН народ съставен от вярващи хора от плътските потомци на Авраам, и от духовните потомци на Авраам / езичниците/ чрез вяра- ОБЕДИНЕНИ в ЕДНО тяло, тялото на МЕСИЯТА Исус. И това е крайната цел и тайната на Бога..
Трудно им е да видят нишката на Божият народ, който е бил ВИНАГИ тези които са от вярата на Авраам, още от времето когато Авраам не е бил обрязан, през Давид, до Исус и от там до присадените вярващи Авраамови чада от езичниците..

Опасното тук, от това плътско издигане на един етнос, е, че се лансира бъдещото създаване на Еврейско царство, различно от Църквата, тялото Христово.
Че плътският Израел, който щял да бъде спасен напълно / не разбират повечето от диспенсионалистите, в римляни, какво точно се твърди под - “целият израил”, визира се остатъкът който ще повярва и ще стане част от тялото Христово, където вече са повярвалите от плътските потомци в първите векове и езичниците, но те отричат това, за тях щяло да има някакво национално спасение?!. / та, според тях, този плътски Израел, бил невястата на Бога -на Йехова!? и щял да царува на земята, докато църквата била невястата на Исус Христос и тя щяла да царува в небесата.. Това е по доктрините на Дарби.

Повечето диспенсионалисти, хабер си нямат, че такива са им е доктрините..Те не желаят и да ги дискутират и подлагат на критични въпроси. Опасността тук, е че именно идещият Антихрист ще използва това плътско издигане на пиедестал на плътските евреи, които не вярват в Месията, и не са Божи народ по никой начин, а и според думите на Павел в Римляни не са, защото там е видно кой е наследник, та Антихриста ще използва това за да установи царството си и дори днес евангелските християни които вярват в тези неща които са проповядвани от Дарби, Скофилд и тн. пращат пари да се подготвя строенето на храма?!?! Храмът, който Бог разруши чрез Тит! Те искат пак да го строят и в него да се принасят пак жертви и да се курдиса този тн Еврейски цар- Антихриста, който евреите които не вярват в Месият ще приемат за самият Христос, тоест обещаният Месия.. Тогава имено ще настанат страшните гонения. Докато според писанието, Божият храм е ..... Църквата! Тялото Христово! И за мен е изумително това, че днес християните измамени от разни доктрини издигащи плътските евреи НЕ ПРИЕМАЩИ ИСУС- за Божи народ, пращат пари за строеж на храмове, които не СА Божия храм, а храмът на Антихриста!! Това е такава ирония.... Те не разбират пророчеството в Даниил 9 глава, като за Месията, а като за антихриста. Тоест този дето прекратявал жертвата и приноса, според тях бил антихриста, но според написаното там и от контекста, а и от историята се вижда, че това трябва да е Месията..

Основните твърдения на тази система са:

-Старозаветните обещания към Израел трябва, задължително да се приемат като валидни за буквалния Израел, а не за Църквата.

- Израел винаги означава плътският Израел, няма нищо общо с Църквата и от това следват и различни планове за спасение на едните и другите, като разни части на писанието се тълкуват само за едните, а не за другите.. Като например ев. от Матей 5 гл, проповеддта на планината, Матей 24 и 25 глава, Яков и доста др.

- Бог имал две булки?!? И църквата и Израел имали.. два различни завета с Бога. Също така Израел щял да бъде Божи народ във вечността на земята, а църквата на небето..?!

- Божието царство било нещо различно от - Небесното царство!?! Само че например Матей 19 гл 23 стих говори за небесното и за божието царство като за едно и също и не само там....

-Разграничение между Израел и Църквата по отношение на Божиите обещания и планът за спасение
 
-Църквата, спасена по благодат чрез Святия Дух, и Израел, спасен по физическо наследяване заради обещанията към Авраам... / това е нещо което е в твърденията на Дарби, Скофийлд системата. Днес има и едно разклонение на хипер диспенсионалисти чиито идеи съвсем отиват в художествената литература, това нещо мнозина от братята днес които са измамени за мен, да вярват тия работи, ще отрекат. Но това е защото не са проверили и не знаят за идеите на диспенсионализма.

-Авраам, Исаак, Яков, Моисей.... Давид ...не били част от Христовата църква?!? /Който приема това, за мен крайно нелепо твърдение, нека си прочете много внимателно посланието към римляните до 11 гл. и да се опита да разбере основната идея на ап. Павел. Какво точно иска да каже-
Кой е Авраамово чадо?
Кой е наследник на обещанията?
Кой е юдеин, какво означава да си Израилтянин и кой е Божият Израел?
Какво е маслината, как и защо вярващите от юдеите и от езичниците са ЕДНО на маслината, и са ЕДИН , а не два народа?
Когато някой разбере това, ще разбере и несъстоятелността на тия твърдения на диспенсионализма.

- Второто пришествие е раздробено на няколко етапа. / писанието не подкрепя такова виждане, още по- малко буквално, както претендират че тълкуват нещата диспенсионалистите/

- Скофилд твърди че имало два избрани Божи народа, две отделни царства- земно и небесно, оттам се появяват и две отделни втори пришествия на Христос, съответно две отделни грабвания едното на църквата , другото на народа на Израел в земята на палестина и две благовестия. ( това за 2 те благовестия е доста неясно какво визира точно, но със сигурност отделя благовестието на Божието царство като различно от благовестието на Божията благодат. Тоест благата вест за царството не се проповядва на църквата , а само на народа на израел, защото църквата имала друго царство?!?)
Тук се появява и още една опасност- индиректно се въвежда заблудата за втори шанс! Тоест, ако не си повярвал в Христос преди грабването, ти все пак имаш шанс да се спасиш и след грабването, като просто приемеш благата вест за царството и така ще станеш поданик в царството, но не и част от Христовото тяло..Така разни невярващи хора, могат да си кажат- ами ние ще почакаме да видим грабването и тогава като се уверим, че това наистина е вярно, ще повярваме. Е няма да сме част от църквата, но ще сме част от царството. Колкото и да се отрича, напрактика, това се получава от такива идеи и фалшиви надежди..

- Църквата била някакви скоби в Божия план.. Понеже плътският израел не приел Месията когато дошъл при тях, то Бог създал църквата като план Б..?!? Затова и била скоби...

- Според Скофилд проповедта на планината не се отнасяла за църквата нито било нейно задължение да съблюдава написаното там.. То било за евреите.. Според Скофилд доктрините на благодатта трябвало да се търсят в посланията, не в евангелията.!?!

- Пришествието на Христос и грабването не ставали по едно и също време, а са разделени от период от седем години, когато на земята антихриста преследва избраните?!, а църквата е на небето и вече е спасена. / няма нито един стих в писанието, нито един , който да казва такова нещо, камо ли директно, има , обаче сума и стихове където се вижда, че избраните, нещо което в новия завет винаги се визират християните, минават през гоненията на антихриста/

-------------------------------------------------------
Трябва да се помни, че ясните пасажи в Писанието обясняват неясните. Не може на база на неясните пасажи, на пророчески картини и тн , да се градят доктрини, а доктрините се градят на база ясните доктринални твърдения в писанието. Едва когато се разбере, какво визира Павел в своите доктринални послания, касаещи тези теми, едва тогава е редно да се размишлява и да си гради човек мнение относно пророческите книги. Без основната база- за кого става дума и кои са наследниците, не може да се разбере нищо, и всеки може да си съчинява каквото си иска, когато игнорира думите на Павел или пък си ги нагоди и пренебрегне основната му идея..
По ясно доктринално писмо в писанията от посланието на апостол Павел до Римляните няма. Може би само посланието към евреите може да му съперничи и там в него писмо/ посл. към евр./ се вижда ясно, защо няма вече нужда от храм, жертви, старозаветни предписания и церемонии..
От посланието към Римляните, само от него дори, може да се изведе дори тази чудесна истина, за единството на Божия народ, за тази тайна- църквата! Какво е тя и кого точно включва и защо- Заради вярата в Исус. Извън Исус, няма ни спасение, ни бъдеще за никого. Това е целта, крайната цел, да се намери всеки в Месията и да няма своя някаква правда, а правдата от Бога, черз вяра в Сина. Толкова е просто! Затова и юдеите в древността така са мразели Павел, защото е разбивал на пух и прах, тяхните претенции , че те са Божиите чада и Авраамовите наследници, а не Християните и те щяли да имат свое отделно царство където направо казано генът, демек плътското потекло, ще се гледа и издигне, като основен фактор! Това за мен е чист нацизъм, колкото и парадоксално да звучи..
-----------------------------------------------------

Изводите от мен след изследване на написаното в писанието по тези теми
и след сравняването с твърденията на БРАТЯТА диспенсионалисти, както е редно да прави всеки който иска да проучи нечии възгледи/още повече, че аз самият преди съм ги вярвал тия работи, като тях без да се задълбочавам/ са, че :
-------------------------------------
-плътските юдеи напразно се хвалят, че са Божии деца. /Понеже да си истински юдеин, според Павел, не става по плът, но само с обрязано сърце. А това става САМО чрез вяра в Месията. Това антисемитизъм ли е??? Не, разбира се! Нацизъм е да издигаш някоя плътска нация над друга, а не да обясняваш, защо една нация не е по- по- най от останалите, а само един народ е по- по - най- и този народ е Божият народ, който не е по плът, но по Дух. И който разбере това, че проумее, за какво става дума./
-Християните са истинските деца на Авраам и истинския Израел / евреи-по плът от Авраам и приели Месията../ и езичници-Ние, повярвали и родени отново, по дух Авраамови чада наравно с тези по плът/ ВСИЧКИ ние сме са Божият народ! И това е било винаги така още от времето на Авраам, нашият отец по вяра! Още тогава Божият народ са били тия дето са от неговата вяра и тази нишка минава през Исаак, Яков, Моисей, Давид и до нас езичниците присадени на тази маслина. Това е Христовото тяло, СЪВКУПНОСТТА от юдеите по тази линия и езичниците по тази линия и няма някакви си отделни божи народи, само юдеи и само езичници../
-християните са наследниците на обещанията към Авраам, Исак, Яков и Юда, и понеже обещанията са към Авраам, то и той е едно с Християните, част от СЪЩОТО тяло! /Не може бащата и сина да са от различни семейства. Те са едно семейство. Не може Авраам да получава обещанията и от него да са дадени на неговият потомък, който става ясно от посланието към римляните че е Христос, и Авраам да не част от църквата Христова.!/
-Няма план за спасение на юдеите извън Църквата. /Понеже няма спасение извън тялото на Месията!/
-Царуващите в 1000-годишното царство са християните!! / юдеи и езичници в едно тяло/
- Израел не е отделна заветна нация, различна от Църквата, а Църквата е изпълнението на Божията цел, за обединението в едно тяло на плътските юдеи по линия на Авраам и ецичниците по същата линия! /Това е нацията, народ Божи. Божият храм е църквата. И ако се дигне някакъм друг храм и се нарече - божи, то той ще е храмът в който ще седне антихриста./
- Няма да има някакво тайно грабване, невидимо за света. А ще има видимо и грандиозно събиране на светиите при Месията при второто пришествие Христово! Тогава е първото въдкресение за което говори и ап. Павел 1 Кор 15 гл./Понеже Църквата и Божият Израел са едно и също нещо, съвкупност от избрани хора в едно тяло, то това което се говори в писанието навсякъде за идещите преследвания на тн. противник на Бога антихриста, се отнася за Църквата и тя няма да бъде хоп, изведнъж взета преди това тежко време, а тя е именно тази която ще воюва с антихриста. Тези твърдения за два народа и тн. са допринесли и за това изкривяване на писанието и от там за измамване на Божият народ и някакво негово фалшиво състояние на спокойно и безметежно очакване на грабването. Но грабване ще има и то ще е свързано с БЛАЖЕНАТА надежда- СЛАВНОТО ПРИШЕСТВИЕ на Исус от небесата. Пришествието и грабването са събития случващи се по едно и също време. Грабането на Църквата е елемент от пришествието Господне, в което време ще стане първото възкресение и изменението на телата ни в нетленни и посрещането на Господа във въздуха. / аз лично няма твърдо мнение дали ще стане след изливане на гнева на Бога на земята, от който гняв вярващите ще са предпазени по определен начин, или ще стане преди гнева, но след преследванията на Антихриста. По този въпрос нямам твърдо мнение и разбиране за момента, но се надявам да имам. Но това не е така съществено, понеже в това няма опасност от измама. Опасността от измама е да се твърди, че вярващите няма да се сблъскат с антихриста, ето това е опасно заблуждение.!/
- Сегашният Йерусалим, който мнозина днес издигат на пиедестал едва ли не, ще бъде заменен със Небесният Йерусалим във вечността, който слиза отгоре и е на всички майка, според писаното в писанието! А през милениумът ще има стан на светиите. /Колкото до днешният Йерусалим, в книгата откровение той е наречен ясно- Великият град /една и съща дума на гръцки с големият град/ и е "наречен духовно содом и египет, където и нашият Господ беше разпънат". Всеки който ВНИМАТЕЛНО си прочете книгата откровение и проследи какво се говори за ВЕЛИКИЯТ град, може да разбере кой е той. Накрая се казва, че градовете на НАРОДИТЕ падат и само ВЕликият град остава и се разцепва. Ако това е така, то става дума че Йерусалим е Великият град, а не Рим, понеже Рим е един от градовете на народите и пада. Също е казано че не е възможон пророк да загине вън от Йерусалим, а в откр. 18 глава ясно се вижда че във великият град описан там, се виждат кръвта от пророците и закланите на земята.. Всеки да си прави сам изводите за какво иде реч, и да не разчита на човешките доктрини но на Божието слово написано ясно и недвусмислено по този въпрос./
---------
ВАЖНО е да се проумее, че не става дума за заместване на Израел от църквата, нито за премахването, нито за смяна на местата и тн.. както днес мнозина направо клеветят по разни форуми, а става дума за ИЗПЪЛНЕНИЕТО. Израел не е заместен, той е преминал в църквата Христова и обединението на двете юдеи и езичници и двете групи по линията на Авраам в едно тяло и съответно народ, който ще царува с Месията!
Истината е,че всъщност диспенсационализмът постепенно се отрича от първоначалните твърдения на Скофийлд и Дарби и този процес ще се задълбочава, според мен. Това е защото верните в тези среди, а те са мнозината, скоро ще достигнат до разбирането, че по тези въпроси бъркат. Просто ако текстовете не ги принудят/ което е за предпочитане/, то това ще стори времето и неумолимият ход на историята. От това което съм разбрал, днес диспенсионализмът дори се опитва по необходимост да еволюира в нещо различно от старите си твърдения и да се освободи Дарбиизма. Разцветът му е при най-известния диспенсационалистически теолог, Чарлс Райри. От там насетне вече дори самите диспенсационалисти на запад/ не у нас, понеже трудно се мисли самостоятелно по тия въпроси/, не приемат Чарлс Райри. Теологичната семинария в Далас, вече не приема охотно Райри и се стреми да се разграничи от него като свой автор. Това е този опит за еволюция , промяна и усъвършенстване, защото явно усещат воденичните камъни висящи на шията им от идеите на Дарби и Скофийлд. Въпросът е защо, когато се виждат неверните неща от тези доктрини, вярващите в тях нямат смелостта да се разграничат от тях и да изследват , както братята в град Берия, дали това което им е казал Дарби е вярно..


диспенсационализъм,   заблуди и лъжливи учения
 
Коментари
от Жълт Кантарион в 23.12.20 14:29
Отговори на това
Гост
Без никакво съмнение Библията е най-уникалната книга, писана в човешката история, като влиянието и значението й надхвърлят това на всички останали. В известен смисъл дори може да се защити и тезата, че без Свещеното писание не бихме имали и голяма част от останалите шедьоври на човешката мисъл, като започнем от пиесите на Шекспир, минем през свещеният за мюсюлманите Коран и стигнем дори до Капиталът на Карл Маркс.

Без познаването и разбирането на Библията е невъзможно да си обясним в пълнота както и на пръв поглед несвързано явление, каквото е западната архитектура, класическото (и не чак толкова) изкуството, музиката и музикалните хармонии и дори самите общества, на чиито усилия – колективни или на индивидуалните им членове – са плод тези постижения. Влиянието на Библията е толкова голямо, че дори един от космонавтите, стъпили първи на Луната – Бъз Олдрин, извършва съучастие в Господнята вечеря преди да направи тази „малка за човека стъпка“. Или иначе казано – консумира вино и хляб по подобие и според завета на Иисус Христос, установен на Тайната вечеря.


Giovanni Battista Tiepolo | A Vision of the Trinity


Днес възприемаме Библията като самостоятелна книга, но онези, които са я разлиствали ще потвърдят, че това не е така – тя е писана в продължение на много векове от различни по своята народност и език хора, като включените в нея отделните съчинения са във впечатляващ синхрон по между си. Но ние възприемаме Библията като самостоятелна книга и по един друг начин – връзката между Свещеното писание и Църквата е сякаш позагубена и сме приели, че всеки човек има свещеното право сам да чете, интерпретира и разбира по свой уникален начин тази колекция от текстове. И това право е независимо от личната вяра на конкретният човек, независимо от това дали е католик, православен, методист, англикан или дори атеист. Това разбиране има своите корени далеч във времето, чак до епохата на Реформацията когато немският монах Мартин Лутер забива своите прословути 95 тезиса и завинаги променя човешката история. След Лутер четенето и самостоятелното тълкуване на Библията става повсеместно, а най-ключовите думи от тази епоха са на английският реформатор и преводач на Библията Уилям Тиндейл, който заявява гласно, че ще направи така, че обикновеното селско момче, което се занимава със земеделие да познава Писанието по-добре от католическите свещеници.

Наглед благородното стремление на Реформацията: да се върне към корените на християнската вяра, като я очисти от привнесени през годините странични и излишни влияние става основата и задава принципите на които ще стъпи и светското Просвещение, случило се век и половина по-късно, а грамотността и личното четене на Библията ще доведат до изграждането на модерното гражданско общество.

Не е случаен фактът, че бившите американски президенти Джордж Буш и Барак Обама са членове на Методистката църква, а Джон Ф. Кенеди е единственият в историята на тази страна президент-католик. Евангелското и реформаторското движение, както и изтъкнатите му мислители сред които се открояват имена като Жан Калвин, опонентът му Арминий, Джон Уесли, Джон Бъниан и още много други оформят до такава степен историята на Западния свят далеч извън сферата на религията – пример за това е отношението на английските пуритани към абсолютната кралска власт, което става основата на американското републиканство, но и социалната дейност на методистите, които пък са в основата на аболюционизма. Личното четене на Библията, свидетели сме исторически, дава добри плодове.

Но освен другото, Реформацията е епохата на откъсването на Библията от църквата и от установеното от античността съборно четене на Свещеното писание, което се случва по правило на църковните служби. По този начин Библията престава да бъде живо и пряко свързана с църковното учение и утвърдено тълкувание. Но бидейки съвсем не лесен на моменти текст, самостоятелното тълкувание на Библията може да бъде огромно затруднение. Така се появяват първите „учебни Библии“. Най-ранната такава е още от епохата на Реформацията, известната „Жаневска Библия“, която съдържа досущ като модерните си еквиваленти бележки под линия с най-различна информация. Понякога това е чисто техническа информация, препратки към други стихове или пък изяснение на валутите и мерните единици. Друг път обаче е тълкуване според определен мироглед. Чрез Женевската Библия калвинистите критикуват успешно Католическата църква и институтът на папството. Така стигаме и до съвременни учебни Библии като например до популярната в последните години сред независимите американски фундаменталисти баптисти Common Man’s Reference Bible, която съдържа бележки относно християнският живот, но и относно – както ги разбира авторът на бележките – християнските виждания по въпроси като икономика (изданието съдържа дори цитати от Лудвиг фон Мизес), образование, обществена организация и светски закони. Но съществуват още учебни издания според различните демографски групи – според различните доктрини на християнските деноминации, също за жени, за деца, за любителите на археологическите сведения, за любителите на рок музиката и т.н.

Съвсем естествено възниква въпросът коя е най-влиятелната от разнообразните учебни Библии, ако въобще има такава. Само преди 100 години няма такова разнообразие от учебни Библии, каквото има днес – всъщност среща се единствено вече коментираната Женевска Библия, както и изданието на д-р Франк Томпсън, което по-скоро организира текстът в тематична последователност чрез система от посоки и археологически бележки, отколкото да предлага реален коментар. Преди век не съществува и разнообразието от преводи на Библията на английски език, каквото имаме днес, а текстовата критика е още в своят зародиш. Най-разпространен е утвърденият в англоезичният свят превод, правен по времето на Крал Яков – прословутата King James Version.

По това време в Америка протича и поредният етап от Christian revival – християнско съживление. Това е времето на прословутите църковни събрания на открито под тенти, така и времето когато започват да се „роят“ множество независими секти и деноминации, сред които се открояват имената на харизматичните християни (съществуващи и до днес като, да речем, петдесетници или пък движението Word of Faith), тогава се обособяват и прословутите „четири големи култа“, както ги наричат – Адвентисти, Свидетели на Йехова, основаните от Джоузеф Смит и Бригъм Янг мормони и движението „Християнска наука“.

Раздвижване има и във Великобритания – зародило се в неизвестна малка независима шотландска църква учение е подето от Джон Нелсън Дарби, член на Plymouth Brethren изключително консервативна и евангелистка „ниска“ (тоест провеждаща сбирките си без тържествена литургия) църква. Любопитен факт е и че знаменитият окултист Алистър Кроули също е бил член на тази деноминация. Учението на Джон Дарби касае краят на света, така както той го тълкува според Свещеното писание, като ключово място заема събитие, наречено „Грабване“ (Rapture), което според Дарби ще се случи в края дните, когато Бог ще прибере („ще грабне“) по чуден начин на небето всички, които са били верни на библейското учение. А останалите ще бъдат оставени („Left Behind“, както е името на популярна в САЩ книжна и кино поредица.) на Земята, където ще дойде за кратко време царството на антихриста, а след това – Хиляда годишното Христово царство, след което ще дойде и Страшният съд и края на света.

Дарби нарича учението си „dispensationalism“, която е трудно преводима дума на български език. Dispensation е английска дума, идваща от латински език, която грубо може да бъде преведена като „(религиозна или административна) система“, но и „съдба“, „разпределение“ и може да се намери някакъв много свободен аналог в православната идея за църковна икономия.

Диспенсационализмът разделя цялата човешка история на епохи, според заветът който Бог е сключил с човешкият род – първо с Адам, после с Нои, после от Авраам до Моисей, от Моисей до Разпването на Христа, настоящата епоха, която идва от този момент и бъдещият момент на Хилядагодишното царство и края на света. Нещо повече – това учение твърди, че има диспенсации, които съществуват едновременно: църквата и заветът с Израел. По този начин човек може да се спаси както единствено чрез вяра (спрямо протестантският принцип Sola Fide) така и само чрез добри дела при изпълнение на Моисеевия закон. Старият завет, както и Евангелието обаче твърдят друго – че изпълнението на Закона е било възможно само за Иисус Христос и не е било по силата на никой човек. Липсата на аналогично учение за диспенсациите в съвременният юдаизъм също не смущава привържениците на идеята на Джон Дарби, нито откровеното негативно отношение към личността на Иисус Христос в оформилият се изцяло след 3 век от Новата ера равински юдаизъм

Тук е моментът да отворим скоба и да разгледаме идеята за Хилядагодишното царство (или „Милениумът“), тъй като тя е от централно значение за християнската теология и преди Джон Дарби.

Християнската религия идва от времето на така нареченият юдаизъм от епохата на Втория храм.

Този юдаизъм е много по-различна религия от сегашният си наследник и дори може да се твърди, че християнството е също толкова наследник колкото и съвременният юдаизъм. По онова време в Палестина съществуват различни еврейски конфесии и разбирания за Писанието. Общото помежду им е апокалиптичното усещане че живеят в епохата, в която ще се появи дълго чаканият и обещан Месия – Спасител. Едни като фарисеите са очаквали той да бъде национален лидер и обединител, а други като есеите (чиито съчинения са открити в пещерите до Мъртво море) и учениците на Йоан Кръстител пък имали по-духовно разбиране за ролята на Месията.

Когато Иисус се разкрива пред юдеите и бива приет от мнозина за Христос (което е гръцкият превод на думата Месия със значение „помазан, избран“, също както се помазват по свещен начин и царете от дълбока древност) се установява и християнската религия в нейната ранна, апостолска фаза. Тогава ранните християни говорят отново за царството на Месията – нещо, което е съхранено в православното учение и до днес, където по време на свето Кръщение желаещият да стане част от Църквата изповядва гласно, че вярва в Христос „като в цар и Бог.“ Това убеждение, че Христос е цар е било много живо сред древните християни, като то е възприемано съвсем буквално – до такава степен, че християните масово отказват да принасят жертви на римския император, което се счита от официалната власт за държавна измяна и става единствената причина за гоненията над ранната църква в първите три века от християнската религия.

Християните от ранната църква вярват, че вече живеят в Божието царство, а не че то ще бъде нещо, което ще се бъде установено в далечното и неопределимо бъдеще. Милениумът, хилядата години на Христовото царство се възприемат като метафора и символ – не буквално число, а число, показващо завършеност, невъобразима продължителност и съвършенство. Това царство е „Божият Израил“ (Галат. 6:16), съставен от духовното „Авраамово семе“ (Гал. 3:29), по думите на Спасителя Иисуса Христа (Мат 3:9) и Апостолите (Римл. 9:6; 1 Петр. 2:10).

Но чрез откъсването на Библията от църковното учение и личната интерпретация идва идеята, че вярването на първите християни, което е съхранено и до днес в ученията на православието и римокатолицизмът не е било съвсем коректно, и съответно трябва да бъде очаквано като бъдещо събитие. (Любопитна подробност е че подобно учение съществува и в мормонската вяра, която на практика не е християнство, макар да се представя като такова.)

Диспенсационализмът на Дарби намира свой горещ привърженик в лицето на американският юрист Сайръс И. Скофийлд, който излага концепцията в специално написан от него коментар към Библията, който се печата във вида на учебна Библия – станалата вече класическа Библия на Скофийлд, публикувана през 1909 година. Това издание добива огромна популярност в Новия свят най-вече поради изключителните си тиражи и на практика невижданото до тогава удобство да притежаваш Библия и актуален коментар към нея в един том.

Изложеното от Скофийлд учение на Дарби пасва на пуританският американски дух чрез много силни свои страни, честото буквално четене на различни библейски стихове и характерното за епохата усещане за апокалиптичност, откровение, предстояща бъдеща значима промяна.

Значимата промяна не закъснява и през последващите няколко десетилетия когато след две световни войни (безспорно апокалиптични по своя характер събития) се установява отново след две хилядолетия държавата Израел така както Скофийлд предвижда в своят коментар, то американското християнско общество приема диспенсационализма като безспорно Откровение и това учение става част от официалната доктрина на множество деноминации. В случаите на голяма част от тях – единствено учение. Разпространението на телевизията и множеството „телевангелисти“, всеки от тях чертаещ своя графика на събитията „от последните времена“ в комбинация с разгарящата се Студена война, която американските евангелисти виждат да е срещу безбожният комунизъм, чиито лидери не просто преследват християнството, но и застават срещу съществуването на еврейската държава Израел подкрепяйки палестинският и панарабският национализъм.

На тази основа стъпва и неформалното движение на „християнският ционизъм“, от което са част и немалка част от гласоподавателите отвъд океана, и то далеч не само сред електората на Републиканската партия.

Подобна употреба на Свещеното Писание превръща вярата в не просто политически въпрос, но и поетапно я приравнява с вярност към определена геополитическа кауза. Кауза, за която се водят войни с парите на данъкоплатците, и за която и нашата страна има макар и косвена ангажираност чрез членството си в НАТО.

Неотдавна настоящият американски президент Доналд Тръмп се обяви за „крал на Израел“, след като по повод решението му да премести американското посолство в Йерусалим и по този начин признае града за столица и владение на Израел и беше удостоен в знак на благодарност от тамошните власти със специална юбилейна монета, сравняваща го с персийският владетел Кир Велики.

В дискурса на горното уместно идват думите на американският публицист, богослов и историк Dr. E Michael Jones, че ако извадиш Библията от Църквата и спреш да я тълкуваш според църковното учение, то ти имаш вече не Свещено Писание, а идеологическа програма, която може да бъде употребена по разнообразни начини, но никога в съответствие с намеренията на оригиналният ѝ Автор.


extra Ecclesiam nulla salus (извън Църквата няма спасение )

от Дъжд, слънце и въздух в 29.03.21 10:44
Отговори на това
Гост
Extra Spiritum Sanctum nulla salus et vita sunt.

Filioli, custodite vos a simulacris.


Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: