Прегледи
Методизъм
от Уикитека - Единни.com
Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC
(Материалът, публикуван от мен не е промотация на протестанство, англиканска вяра, или нещо, касаещо изложената информация. Целта ми е с обща информация да спомогна за допълнително информационно ограмотяване на читателите. Разбира се, нека всеки да чете и преценява сам. Бог с вас.)
Методизъм е деноминация от Християнството, движение в рамките на Англиканската църква за духовно възраждане и чистота. Създадено е от Джон Уесли (1703-1791) След неговата смърт последователите му се отделят в отделна деноминация. Най-силно разпространен в Северна Америка.
Съдържание |
Характерните черти на методизма
Методичност в изучаването на Библията; Наблягане на личното обръщение към Христос (истинско новорождение чрез лично приемане на Христос и покаяние); Арминиянско богословие, което за разлика от калвинисткото, набляга върху човешката свобода и отговорност пред Бог и отрича калвинисткото определение за предопределението; Наблягане върху социалната дейност на църквата; Силно наблягане върху освещението; Методизмът изпитва силно влияние от пиетисткото движение в лутеранската църква /класическата протестантска църква и най-голяма евангелска деноминация/, и спомага за големи социални промени в Западна Европа. От своя страна методизмът довежда до още по-нови духовни съживления в Западна Европа и Северна Америка - движението на светостта и петдесятно -харизматичното движение.
Джон Уесли
Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A3%D0%B5%D1%81%D0%BB%D0%B8
Джон Уесли (John Wesley) е английски духовен деец и теолог, основател на Евангелисткото арминианско религиозно течение Методизъм. Той е син на английския поет Самюъл Уесли.
Дж. Уесли
Методизмът се оформя като много влиятелно и значимо духовно учение едва след като Джон Уесли се завръща от Колониална Америка и започва своите беседи и прповеди под открито небе, близо до вярващите. Той насърчава и назначава дори непосветени, но ентусиазирани свещенници да разпространяват Метода на четене и тълкуване на Светото писание.
Под ръководството на Уесли много методисти поемат важни обществени постове. Смята се, че влиятелния методизъм оказва влияние и предизвиква много социални реформи, в това число и поставяне на основите на аболиционизма.
В своята дейност на оратор и проповедник той изрично устоява твърдението, че методизма не е самостоятелна религия или секта и трябва да се разглежда като духовно течение в каноните на Англиканската църква.
Църквата на Англия или както е по-известна у нас Англиканската църква е официалната християнска църква в Англия и родоначалник на световната Англиканското съобщество. Англиканската църква спада към отделна група, тъй като богословски тя стои между римокатолицизма и протестантството.
Ричард Хуукър
Ричард Хуукър (1554–1600), една от най-влиятелните фигури в офрмянето на англиканската теология и собствена идентиностХристиянството се установява в Британия през 1 или 2 век и е независимо от Римската църква. С времето Църквата на Англия попада под властта на папата.
Ричард Хуукър
Англиканството става държавната религия в Англия през 16 век. Тази промяна датира от управлението на Хенри VIII. Кралят влиза в спор с папа Климент VII, защото не успява да получи от него разтрогването на брака си с Катерина Арагонска през 1534 г. Тогава той решава да застане начело на английската църква и да я отдели от Ватикана.
Неговият наследник - крал Едуард VI потвърждава това разцепление.
Католичката - кралица Мария I Тюдор иска да унищожи делото на двамата си предшественици, но пролятата от нея кръв допринася само за по-голямата неприязън към католицизма.
Ето защо, кралица Елизабет I с голяма лекота успява да получи одобрението на Тридесет и двата члена на "Веруюто" на англиканската църква през 1562 г.
Юридически англиканството църква става отделна, държавна и враждебна[източник?] на католицизма религия с акта на английския парламент от 16 януари 1581 г. приема закони против католицизма.
Особеност на тази църква е, че англиканистите възприемат някои протестантски вярвания, но запазват много сходни точки с католичеството, особено йерархията. В англиканската църква причастието се приема по един и същ начин, както от обикновените вярващи, така и от пасторите.
Пасторът
Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80
Пасторът (на латински: pastor, пастир) е духовно лице, което заема пост с различни функции (като проповедник и душеспасител) в протестантските църкви.[1] Подобна служба в католическата и православна църкви е тази на свещеника, поради което в някои части на Германия свещеника е наричан пастор.[2]
В Новия Завет думите „пастор“, „епископ“ и „презвитер“ се припокриват до голяма степен и се използват като равнозначни понятия (виж Тит 1:5-9; 1. Петр. 5:1-5). „Презвитер“ (гр. πρεσβυτερους) се използва в смисъл на старейшина или ръководител на църквата (виж Лука 7:3; Деян. 4:5; 14:23; 15:2; 20:17; Яков 5:14).
„Па̀стор“ или „па̀стир“ е общ израз, който влиза в протестантската терминология, за да замести значението на всички използвани в Християнската църква изрази свързани с духовната иерархия на свещенослужителя.