Жива надежда за вечен живот и щастие

от Уикитека - Единни.com

Направо към: навигация, търсене

Автор::eureth

Колко много красота е дал Бог на земята. Кой не се възхищава от залезите и изгревите? Кой не обича да гледа синевата на планините в далечината, или разцъфтелите дървета през пролетта, или полета на птиците - и още безброй прекрасни неща. Някои искрено възкликват: Божествено е!

И някак нелепо наоколо се промъква сянката на смъртта, толкова нелепо, че някои и до самата си смърт не вярват, че ще умрат. А и как биха повярвали? За какво и как биха живели ако смъртта им действително наближава разрушавайки и унищожавайки всичко? Други философстват и заключават: "смъртта е част от живота" - нещо като "горчивината е част от сладостта" или "тъмнината е част от светлината" и подобни. Разбира се, тази мъдрост става за сладка приказка на чашка ракийка, или увлекателен роман, а защо не и за уважаван от някои философски труд. Но когато смъртта наистина покаже зъбите си и хладната й прегръдка наближи, всичко това се изпарява и остава пълната безпомощност и отчаяние на поредния човек.

И все пак една част от хората не се чувстват безпомощни и отчаяни. Преди около две хиляди години се е случило нещо толкова велико, че е дало жива надежда на милиони и милиарди хора по земята за победа над смъртта, жива надежда за вечен живот на всеки човек, който приеме този живот от Бога.

Исус, дърводелецът от Назарет, е дал начало на нова ера в човешката история.

С думите и учението си - свидетелствайки, че той е оставил Божия образ и равенството с Бога, и е слязъл на земята, и е синът на Бога, който се е родил да предаде тялото си в скърби и чрез смърт в жертва на Бога, за да понесе греховете на света, за да имат вечен живот всички, които вярват в него и приемат думите му, и ги пазят. С праведния си живот. С чудесата, които Бог, чрез Духа си, е извършил чрез Него, помагайки на всички угнетявани от сатаната болни, сакати и завладени от демони хора, които са помолили Исус за помощ. С безпрецедентната си саможертва за греховното човечество - може би някой човек би дръзнал да умре за ползата на тези, които го обичат, но Божият син е страдал и дал живота си за ползата на враговете си - за онези, които по природа и с делата си, и мислите си са Божии врагове - за да имат те вечен живот и праведност, ако повярват в него, в това кой е той, и в думите, които Бог, неговия баща, му е дал, за да ги предаде на хората.

И най-вече - със славното си съживяване от мъртвите, което пръска светлина и надежда за вечен живот на хората през вековете. И тази светлина свети и до днес, и тъмнината не я е погълнала.

Както Исус е казал: "Понеже аз живея и вие ще живеете". И също: „Аз съм съживяването и живота. Който вярва в мен, дори да умре, ще живее и никой, който е жив и вярва в мен, няма да умре, вечно.“ И също: "В дома на баща ми има много жилища. Ако не беше така, щях да ви кажа. Защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, отново ще дойда и ще ви взема при себе си, за да бъдете и вие там, където съм аз. И вие знаете къде отивам, и пътя знаете."


Нека е благословен Бог и бащата на нашия господар Исус, помазаника, който според голямата си милост ни възроди за жива надежда чрез съживяването на Исус, помазаника, от мъртвите за нетленно наследство, неопетнено и невехнещо, съхранено на небеса за вас, които с Божията сила сте пазени чрез вярата за спасение, което е готово да се разкрие в последното време; относно което (спасение) се радвате, ако и да скърбите сега малко, ако е нужно, в различни изпитания, така че изпитването на вашата вяра - много по-ценно от тленното злато, което се изпитва чрез огън - да се намери в похвала и почест, и слава когато се яви Исус помазаника; когото, ако и да не сте видели, обичате, ако и сега да не го виждате, но като вярвате, радвате се с неизказана и преславна радост, като придобивате последствието на вашата вяра - спасението на душите си.

/писмо от Симон, I, 1.3/