Велик ли е Велик ден? - четиво за търсещи

от Уикитека - Единни.com

eureth

Който е изпитал Божията доброта и любов той знае колко безценна е тя и какво означава Божието благоволение за живота ни и вечната ни участ. Но как да разбере човек Кой и Какъв е този Бог? Как да достигне до него и неговото царство, за да има вечен живот – ако Бог изобщо дава вечен живот на създанията си? Или как би могъл да застане човек пред Бога, когато най-малко съвестта му му показва ясно, че постъпките му към другите, мислите му, сърдечните му мотиви са далеч от съвършенството и праведността, които този свят Бог най-вероятно изисква от своите създания, защото Той самият е свят? Понеже отдавна се говори и за Божий съд, не само за Божия святост или Божие спасение.

Когато последователите на Божия син го попитали: „Кой може да се спаси?“, той отговорил:
“За хората това е невъзможно. Но за Бога всичко е възможно“.

Има ли надежда за нас? Днес сме вече 2008 година. Изминалите векове ни отдалечават от едно събитие толкова велико и забележително, че човечеството е започнало да брои годините си и вековете си напред и назад спрямо него. И въпреки това мнозина дори не се запитват „Защо сме 2008 година?“. Защо не 1008, например?

Онези тридесетина години в началото на първи век са променили човешката история и съдба както никое друго събитие. Те започват в яслите на един селски обор, които по неволя служат за бебешка люлка. Но завършват с една празна гробница, в дъното на която лежи празна повивка за мъртвец, пуста като пашкулите на пеперудите, които излитат към небето, за да не се върнат никога повече там, а да летят в небесния простор и над красивите поляни.

Да, онзи ден наистина е бил Велик и знаменит, и съдбоносен за цялото човечество, но най-вече за онези, които чрез вярата в съживения от мъртвите Божий син ще приемат Божия дар – вечен живот и опрощаване на греховете им, както и ново вътрешно естество, нов дух, където в святост обитава самият Бог - според Божието обещание и непроменима дума.

Не са заглъхнали думите на Онзи, чието изстрадало за нас тяло вече не е в онази гробница, а той вече седи на царския си престол докато се изпълни определеното време, след което да се върне в слава и да съди живите и мъртвите, и да определи тяхната вечна участ в зависимост от вярата им в Него и от отношението им към Него, и от праведността на делата им:

„Аз съм първият и последният, и живият! И бях мъртъв, но ето, жив съм за вечни векове - Да! - и у мен са ключовете за подземното място и за смъртта.“

„Наистина, наистина, казвам ви, който вярва в мен има вечен живот!“

„Наистина, наистина, казвам ви, който слуша словото ми и вярва в онзи, който ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде за осъждане, а е преминал от смъртта в живота. “

„И това също е волята на онзи, който ме е пратил - всеки който види сина и вярва в него, да има вечен живот и аз да го съживя в последния ден.“

„Моите овце слушат гласа ми и аз ги познавам. И вървят след мен, и аз им давам вечен живот. И никак няма да загинат, за вечността. И никой няма да ги грабне от ръката ми. Баща ми, който ми ги даде, е по-голям от когото и да било, и никой не може да граби от ръката на баща ми. Аз и баща ми сме едно.“

„Аз дойдох да бъда светлина в света, за да не остане в тъмнината никой, който вярва в мен. И ако някой чуе думите ми и не повярва, аз не го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света. Който ме отхвърля и не приема думите ми си има своя съдник - словото, което съм говорил, то ще го съди в последния ден. Защото аз не съм говорил от себе си, а баща ми, който ме прати, той ми заповяда какво да кажа и какво да говоря. И зная, че неговата заповед е: Вечен живот. И така, това, което аз говоря, говоря го така, както ми е казал баща ми.“

„Защото Бог толкова обикна света, че даде едничкия си син, за да не се погуби никой, който вярва в него, а да има вечен живот. Защото Бог не е изпратил сина си да съди света, а чрез него светът да бъде спасен. Който вярва в него няма да бъде осъден, а който не вярва вече е осъден. Защото не е повярвал в името на единствения син на Бога. И това е присъдата - че светлината дойде в света, а хората обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Защото всеки, който върши зло мрази светлината и не отива при светлината, за да не бъдат изобличени делата му. А който постъпва според истината отива при светлината, за да се види, че делата му са извършени в съгласие с волята на Бога.“

"...a праведността, която е поради вярата говори така:
"Да не кажеш в сърцето си: Че кой ще се качи на небето!, τ.е. да доведе долу [на земята] помазаника (гр. "χριστος")?
или: Кой ще слезе в бездната!, τ.е. да изведе помазаника от мъртвите?“
Но какво казва? "Словото е близо до теб, в устата ти и в сърцето ти, т.е. словото на вярата, което разгласяваме.“

Защото, ако признаеш с устата си господаря Исус, и повярваш със сърцето си, че Бог го е съживил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце се вярва, за [да се придобие] праведност, и с уста се заявява, за [да се придобие] спасение.

Защото Писанието казва: "никой, който вярва в него, няма да се посрами". Няма разлика между израелец и грък, защото на всички [тях] господарят е един и същ, богат към всички, които го призовават. Защото „...Всеки, който призове името на господаря, ще се спаси“ "

"...казаха на Петър и на другите пратеници: Какво да направим, братя?
А Петър им каза: Оставете старото си мислене, и всеки от вас да бъде потопен в името на Исус помазаника, за опрощаване на греховете! И ще приемете като дар светия Дух. Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би повикал господарят, нашият Бог."