Защото Бог толкова обикна света, че даде единствения си син, за да не се погуби никой, който вярва в него, а да има вечен живот. Защото Бог не е изпратил сина си да съди света, а чрез него светът да бъде спасен. Който вярва в него няма да бъде осъден, а който не вярва вече е осъден, защото не е повярвал в името на единствения Божий син.
    И това е присъдата: че светлината дойде в света, а хората обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Защото всеки, който върши лоши неща мрази светлината и не отива при светлината, за дa не бъдат изобличени делата му. А който постъпва според истината отива при светлината, за да се види, че делата му са извършени според [волята на] Бога.



    Жената му казва: "Господине, нито съд имаш да извадиш вода, нито пък кладенеца е плитък. Тогава откъде имаш течаща вода? Нима си по-голям от нашия баща Якоб, който ни е дал кладенеца и сам е пил от него, а и синовете му, и животните му?"
    Исус в отговор й каза: "Всеки, който пие от тази вода отново ще ожаднее. А който пийне от водата, която аз ще му дам никак няма да ожаднее, вечно. Водата, която аз ще му дам ще стане в него воден извор, бликащ за вечен живот."



    " Защото Бащата обича Сина и му показва всичко, което сам прави. И ще му показва още по-велики дела от тези, за да се чудите. Защото както бащата вдига мъртвите и ги съживява, така и синът съживява когото иска. Дори бащата няма да съди никой, а е дал целия съд на сина, така че всички да почитат сина както почитат бащата. Който не почита сина, не почита бащата, който го е пратил.
    Амен, амен, казвам ви, който слуша словото ми и вярва в този, който ме е пратил, има вечен живот и не идва за да бъде осъден, а е преминал от смъртта в живота. Амен, амен, казвам ви, настава час и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия син и тези, които го чуят ще живеят."



    И когато го намериха оттатък морето му казаха: "Раби, кога си дошъл тук?"
    Исус в отговор им каза: " Амен, амен, казвам ви, търсите ме не защото видяхте знаменията, а защото ядохте хляба и се наситихте. Работете не за храна, която гние, а за храна, която остава за вечен живот, която човешкият син ще ви даде, защото бащата, Бог, него е определил."
    Тогава му казаха: "Какво да правим за да вършим Божието дело?"
    Исус в отговор им каза: " Това е Божието дело, да повярвате в този, когото той е пратил."



    " Всичко, което ми дава баща ми ще дойде при мен. И който идва при мен в никакъв случай няма да го изгоня вън. Защото слязох от небето за да изпънявам не моята воля, а волята на онзи, който ме прати. А това е волята на баща ми, който ме прати - да не изгубя нищо от това, което ми е дал, а да го съживя в последния ден. И това също е волята на този, който ме прати - всеки който вижда сина и вярва в него да има вечен живот и да го съживя в последния ден."



    " Амен, амен, казвам ви, който вярва в мен има вечен живот. Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха манната в пустинята, но умряха. Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. Аз съм живият хляб, който слезе от небето. Който яде от този хляб ще живее вечно. И хляба, който ще дам е моята плът, която ще дам за живота на света."


    И след осем дни учениците му пак бяха вътре и Тома с тях. Исус идва, както вратата беше заключена, застана сред тях и каза: "Мир на вас!".
    Тогава каза на Тома: " Дай си пръста тук и виж ръцете ми, и си дай ръката, и я сложи в ребрата ми, и не бъди невярващ, а вярващ."
    Тома му отговори: "Господар мой и Бог мой!"
    Исус му каза: " Понеже ме видя, Тома, ти повярва - щастливци са онези, които са повярвали без да видят."
    А Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са записани в тази книга. А тези са записани, за да повярвате, че Йесус е помазаникът, синът на Бога, и като вярвате, да имате живот в неговото име.



    Защото когато бяхте роби на греха бяхте свободни от праведността. И така, тогава какъв плод имахте от онези неща, за които сега се срамувате, понеже сетнината им е смърт?
    Но сега като се освободихте от греха и станахте роби на Бога, имате за плод святост, а сетнината вечен живот.
Защото заплатата за греха е смърт, а Божият дар е вечен живот чрез помазаника Исус, нашия господар.



    Защото и ние някога бяхме несмислени, непокорни, прелъстявани и поробени на различни желания и страсти, живеехме в злоба и завист, бяхме омразни и се мразехме един друг.
    Но когато се яви благосклонността и човеколюбието на Бога, нашия спасител, той ни спаси не поради праведни дела, които сме извършили, а поради своята милост, с окъпването на възраждането, и с обновяването от светия Дух, когото изля изобилно върху нас чрез Исус помазаника, нашия спасител, така че оправдани чрез неговата благосклнност, да станем според надеждата наследници на вечния живот.