Единни.com

Цариградски превод (1912)
коментари абзаци номерация

1Откровение Иисусъ Христово, което му даде Богъ да покаже на рабите си онова което има скоро да бъде; и той проводи и го яви чрѣзъ ангела си на своятъ рабъ Иоана,

2който свидетелствува словото Божие, и свидетелство Иисусъ Христово, и колкото е видель.

3Блаженъ който прочита и които слушатъ думите на това пророчество и пазятъ което е писано въ него; защото врѣмето е близу.

4Иоаннъ на седемте църкви които сѫ въ Азия: Благодатъ вамъ и миръ отъ оногози който е, и който е биль, и който иде, и отъ седемте духове които сѫ предъ неговия престоль,

5и отъ Иисуса Христа, който е верниятъ свидетель, прьвородниятъ отъ мъртвите, и началникътъ надъ царете на земята. На тогози който е възлюбиль насъ, и умиль ни е отъ грѣховете ни съ кръвта си,

6и който е направиль насъ царе и священници Богу и Отцу своему, на него да бъде слава и държава въ веки вековъ. Аминъ.

7Ето, иде съ облаците; и ще го види всеко око, и онези които го прободохѫ, и ще възридаятъ за него всичкитѣ племена земни. Ей, Аминъ.

8Азъ съмъ Алфа и Омега, начало и конецъ, казва Господъ който е, и който е биль, и който иде, Вседържитель.

9Азъ Иоаннъ, който съмъ и братъ вашъ и съучастникъ въ скърбите и въ царството и търпението Иисусъ Христово, бехъ на острова нарицаемъ Патмосъ за словото Божие и за свидетелството Иисусъ Христово.

10В неделенъ денъ бидохъ въ изъ стѫпление Духомъ; и чухъ задъ себе си гласъ големъ като отъ тръба

11който говореше: Азъ съмъ Алфа и Омега, прьвий и последний; и каквото виждашъ напиши въ книга и проводи на седемте църкви които сѫ въ въ Ефесъ, и въ Смирна, и въ Пергамъ, и въ Тиатиръ, и въ Сардисъ, и въвъ Филаделфия, и въ Лаодикия.

12И обърнахъ се да видя гласа който ми проговори; и въ обръщането си видехъ седемъ светилника златни;

13и въ средъ седемте светилника видехъ едного подобенъ Сину Человеческому, облеченъ съ дълга дрехѫ, и препасанъ до градите съсъ златъ поясъ;

14а главата и космите му бѣхѫ бели като бела вълна, като снегъ, и очите му като пламикъ огненъ;

15и нозете му подобни халколивану, както въ пещъ нажежени; и гласътъ му като гласъ на много води;

16и имаше въ десната си рѫка седемъ звезди, и изъ устата му излезваше мечъ остъръ и отъ двете страни; и лицето му светеше както свети слънцето въ силата си.

17И когато го видехъ паднахъ при нозете му като мъртъвъ; и тури десната си рѫка на мене и казваше ми: Не бой се: азъ съмъ прьвий и последний,

18и живеещий; и мъртъвъ бехъ, и, ето, живея въ веки вековъ, Аминъ; и имамъ ключовете на ада и на смъртта.

19Напиши това що си видель, и което е, и което има да бъде слѣдъ

20тайната на седемте звезди които виде въ десницата ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди сѫ ангелите на седемте църкви; и седемте светилника които си видель седемте църкви сѫ.