Избор на текстове за показване

- Преводи
Новото Божие завещание ,  бълг.
Превод на изд. Верен ,  бълг.
Синодален превод ,  бълг.
Цариградски превод (1912) ,  бълг.
Peshita ,  арам.
King James / Authorized version ,  англ.
Septuaginta/LXX ,  гр.
Septuaginta/LXX (+morph.) ,  гр.
E Lashi Viasta ,  циг.
Kotora anθar o Devlikano Lil ,  циг.
Е Лаши Виаста ,  циг.
Vulgata Clementina ,  лат.
Синодальный перевод ,  рус.
Kutsal Kitap ,  тур.
+ Буквални преводи
+ Оригинални текстове (преписи)

Текстове в разработка:

+ Букв. преводи (паралелни)

       

             

Цариградски превод (1912)
коментари  абзаци  номерация 
1Истина говоря въ Христа, не лъжа, (понеже имамъ съвестта си съ мене която ми свидетелствува въ Духа Светаго,)
2че имамъ голема скръбъ и непрестанна мѫка на сърдцето си.
3Защото желаль бихъ самъ азъ да съмъ анатема, сиречъ, отлъченъ отъ Христа, заради моите братия и за моите по плътъ роднини;
4които сѫ Израиляни, и на които принадлежатъ усиновението, и славата, и заветите, и законоположението, и Богослужението, и обещанията;
5На които сѫ и отците, и отъ които се роди по плътъ Христосъ, който е надъ всичко Богъ благословенъ во веки. Аминъ.
6Но не може да бъде че е пропаднало словото Божие; защото не сѫ всички Израиль тѣзи които сѫ отъ Израиля;
7нито защото сѫ семе Авраамово за това сѫ те всички чеда; но "въ Исаака ще ти се нарече семе:"
8сиречъ, чадата на плътта не сѫ те чада Божии; но чадата на обещанието се считатъ семе.
9Защото това е словото на обещанието: "По това врѣме ще дойдѫ, и Сара ще има синъ."
10И не току това, но и Ревека, когато зачна два сина отъ едного, сиречъ, отъ Исаака отца нешего;
(11защото преди да се родятъ децата, и преди да сѫ сторили нещо добро или зло, за да остане Божието по избрание предопределение, не отъ делата, но отъ призиващия,)
12рече й се че "По-големиятъ ще бъде рабъ на по малкия."
13както е писано: "Якова възлюбихъ, а Исава възненавидехъ."
14И тъй, какво ще речемъ? Неправда има ли въ Бога? Да не бъде!
15Защото казва Моисею: "Ще помилвамъ когото ще помилвамъ, и ще пожаля когото ще пожаля."
16И тъй, не е отъ тогова който иска, нито отъ тогова който тича, но отъ Бога който милва.
17Защото писанието говори Фараону: "Само за това те повдигнахъ, да покажа въ тебе силата си, и да се възвести името ми по всичката земя."
18И ще, милва, и когото ще, ожесточава.
19На това ти ще ми речешъ: А защо укорява? Кой се е възпротивиль на волята му?
20Но, о человече, ти кой си, що отговаряшъ срещу Бога? Да ли направеното нещо ще рече на оногозъ който го е направиль: Защо си ме така направиль?
21Или нема властъ грънчарътъ надъ калта, отъ едно смешение да направи единъ съсъдъ за почеть, а другия за безпочестъ?
22И що отъ това, ако Богъ, като е искаль да покаже гнева си и да яви силата си, е търпель съ големо дълготърпение съсъдите и гнева приготвени за погибель;
23и да направи пакъ опознато богатството на славата си надъ съсъдите на милостта които е предуготвиль за
24насъ, които призва, не само отъ Юдеите, но и отъ езичниците?
25както и въ Осия казва: "Ще нарека мой народъ не моя си народъ, и възлюблена не възлюблената;"
"26И на същото место дето имъ се рече: Не сте мой народъ, тамъ ще се назоватъ синове на Бога живаго."
27А Исаия вика за Израиля: "Числото на синовете Израилеви ако и да е колкото песъкътъ на морето, остатъкътъ ще се спаси;
28защото ще свърши и ще реши дело по правда; понеже решително дело ще направи Господъ на земята."
29И както предрече Исаия: "Ако не бѣ Господъ Саваотъ оставиль намъ семе, като Содомъ бихме станали, и на Гоморъ бихме се уподобили."
30И тъй, що има да речемъ? Че езичниците които не дирехѫ правда получихѫ правда, и правда която е отъ верване;
31а Израиль който диреше законъ на правда не стигна въ законъ на правда.
32Защо? За това че не я търси чрѣзъ верване, но като отъ делата на закона; защото се препънахѫ о камика на препъването;
33както е писано: "Ето полагамъ въ Сионъ камъкъ на препъване и канара на съблазънъ, и всеки който верва въ него нема да се посрами."