Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

kosmos   антарктически договор   астма   византия   гари норт   дейвид уилкерсън катастрофа   димитър манев   заклеване   морли   сашо хлебаро  

виж всички тематики

Реплики

 
 
Владо   03.01.20 15:34
Интересно разяснение относно числата в писанието (кратко) : https://youtu.be/XlyGvmUhjzA
 
Владо   31.10.19 11:45
Изключително интерес дебат между лъжеучителя рави Товия Зингер и друг евреин, доктор Браун : https://youtu.be/gYfZxkrqS_E
 
eureth   06.10.19 14:21
(Като изключа нумерологията/gematria) бих казал, че размислите му относно Ис.53 са чудесно и животоспасяващо свидетелство за плътските му сънародници (дано го чуят!) - понеже, както изглежда, този човек сега вече е станал син на Абраам.
 
Владо   06.10.19 13:17
“Скритият” Помазаник в писанията - раби Яков Рамбзел казва “Святият Дух ми откри!” : https://youtu.be/4KSIBFWQqsE
 
eureth   06.10.19 13:00
Относно подобни практики (според мен имащи връзка и с иудейските практики/учения "кабала", пък били те и адаптирани от разни хора и наречени "християнски"...) аз лично съм скептичен (и бих казал дори подозрителен), понеже Бог не е говорил относно такива неща, и че е имал предвид подобни цифрови комбинации и (за мен произволни) изводи. Бих очаквал, че с подобни цифрови еквилибристики би могло да се достигне до какви ли не уж "Божии" "истини" на базата на произволен текст, независимо от използвания език.

RSS Емисии
rss1.0
Форуми :: Спасение от греха и смъртта << Предишна тема | Следваща тема >>
 
(Не)приемливи мотиви пред Бога при отказване от греха
Към страница   <<      
Започване на нова тема
    
02.04.09 10:46 Цитирай
изказвания: 1582
Съгласна съм със Смол акс, с малката забележка, че /мога да говоря само за себе си/, човек по Божия милост и с Негова помощ когато Бог му открие любовта Си, той откликва на тази любов с покаяние от греховете си и желание да Го следва. Просто Бог показва любовта Си чрез Христос към грешника и без да те осъжда директно като грешник, ти го осъзнаваш /пак с Негова помощ, иначе не може/ и отговора е покаяние.


Минев, темата за себеотричането е много хубава и може би идва навреме. Тъй като сега нямам време да се занимавам с нея, ако искаш я отвори и напиши каквото мислиш, аз ще се включа по-късно.

[ Редактирано 02.04.09 10:50 ]



Christus regnat
Най-отгоре

    
02.04.09 12:43 Цитирай
изказвания: 4488
Тигър:


eureth:

Да, страх от Бога е да се мрази злото, но страхът от Бога съвсем не се ограничава само в това. Бог не е за подигравка, както пише, и например там контекста не е омраза към злото, а страх от Божие наказание поради злото, което евентуално някой върши.


Съгласна съм с това, което казваш, но с оцветеното в синьо не съвсем, защото не важи за всички хора. Защото нечестивците, както казва и апостол Павел не само вършат зли деяния, но и одобряват тези, които ги вършат, при все че знаят Божията справедлива отплата за злите дела. Тоест - на тях не им пука от Божието наказание, при все че знаят за него. Така че тези хора нямат никакво намерение да се покайват и обръщат от злите си пътища, защото например знаят, че ще горят в ада. Има и хора, които не вярват в тези неща, но тук Павел говори за хора, които вярват и въпреки това вършат зло, защото не са повярвали в Божията любов към тях, понеже си обичат злите дела. Както и Сам Спасителят каза:

"Осъждането е поради това, че светлината дойде на света, но хората обикнаха мрака повече, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши." Йоан 3:19

Осъждането е поради любовта към мрака. Оправданието е поради любовта към Светлината, дошла на света - Христос.



Да, вярно е, че някои хора не се страхуват от праведния Бог и продължават да вършат зло пред очите му, и дори предполагам, че някои считат това за нещо „голямо“, за "свобода" и подобни заблуди, но всъщност това е нещо долно и нищожно пред Бога, и те са роби на греха и сатаната, и вървят „уверено“ към огненото езеро, от където, ако бъдат хвърлени там, няма излизане.

Но това, което аз казвам не е, че всички се страхуват от Бога.

Това, което казвам е, че страх от Бога не е само да се мрази злото, а има най-различни  страхове от Бога, за които се говори в Писанието -  независимо дали някои ги изпитват тези различни страхове или не. Както и дадох пример.

Един от тях е страхът от Бога в контекст на това някой да е извършил зло и съответно в страх от Бога да очаква справедливата Божия присъда и наказание. За такъв страх се говори например и в п-мото до евреите. 
Има и най-различни ситуации и положения, при които човек се страхува от Бога.
Моисей например е треперил от страх (а и другите също), когато Бог е казал на Израел само няколко изречения от планината Синай. Не защото Моисей е мразил злото, а понеже е било страшно, когато Бог е говорил от планината, както и подробно е описано това в закона, а и в п-мото до евреите пише.

Със сигурност има най-различни случаи в историята, когато даден човек е подбуден от страха си спрямо справедливия Бог и неговия справедлив и безпристрастен съд да пристъпи към спасението, което този справедлив Бог е решил милостиво да подари, на онези, които приемат и признаят, че Йесус от Назарет е помазаникът, Божият син, и то поради неговата саможертва за злите, а не понеже те са добри преди Бог да ги промени и да им даде ново естество (а тялото им остава греховно и „зло“ до смъртта им, или до "грабването" на нетленните праведни).



Но подаряваната от Бога праведност не е поради това, че някой е обикнал светлината, каквото и не пише (т.е. че е поради това) там в свидетелството на Йоан.

Праведността, която Бог подарява е поради това, че, както пише, Божият син (по Божия воля) се е принесъл в жертва на Бога.

„...помазаникът ни обикна и предаде себе си за нас принос и жертва на Бога за ароматно благоухание...” /до еф. 5:2/

...Пиша вам, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име...” /1Йн.2/


И ако някой – независимо от какви мотиви - приеме Божиите условия за спасение от греха и смъртта (т.е. вярата, че Йесус от Назарет е помазаникът, Божият син и признаването му и не-отричането пред хората, и следване на праведността на Божия Дух, а не на греховността на плътта си),

то такъв бива направен от Бога праведен  и счетен от Бога за праведен, и то не поради някакви заслуги (напр. че обикнал светлината, което по принцип е добро), а въпреки, че никой няма никакви заслуги, т.е. даром, за да не се похвали никой, понеже няма за какво; и тогава Бащата и Синът му идват да живеят в праведния човек и така той, тялото му, е дом на Бога.

[ Редактирано 05.04.09 11:05 ]



Краят на епохата: Времева диаграма,    Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии)

„...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам.
А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти."
Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“
   
/из п-мо до римл., 9/


Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало.
Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6


Най-отгоре
оправдание,   праведност,   страх от бога,   считане за праведен
    
02.04.09 14:49 Цитирай
изказвания: 4488

Относно „себелюбие“ (т.е. обичане на себе си), Бог казва в Мойсеевия закон: „както обичаш себе си“ и тогава Бог е говорил за това и не го е осъдил.
И не виждам и под новия завет Бог да осъжда това човек да обича себе си, а явно Бог така го е направил човека, да се обича.

Да обичаш себе си явно не е зло пред Бога, добро е. Но да обичаш само себе си явно не е добро пред Бога. Ако някой влага в думата „себелюбие“ значение „обичане само на себе си“, тогава ясно - подобно нещо не е добро пред Бога, но ако влага значение просто „обичане на себе си“, тогава това не е зло пред Бога.


Така са длъжни и мъжете да обичат жените си, както своите тела. Който обича жена си, обича себе си. Защото никой никога не е намразил плътта си, но я храни и се грижи за нея, както и помазаникът -  за общността (си). /до еф. 5:28/


Няма зло пред Бога човек да обича себе си. Има зло, когато обича единствено и само себе си, а особено пък когато мрази другите, най-вече Бога или братята/сестрите си (в контекста на Божия дом).



Краят на епохата: Времева диаграма,    Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии)

„...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам.
А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти."
Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“
   
/из п-мо до римл., 9/


Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало.
Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6


Най-отгоре
егоизъм,   любов към себе си,   себелюбие
 
Започване на нова тема
Към страница   <<      
 

Отговор (без HTML оформление):


 

Към форум:     Най-отгоре

Публикуване на темата: rss 0.92 Публикуване на темата: rss 2.0 Публикуване на темата: RDF