Анонимен ... Naistina mn interesni stihove si dal za da opravdaes misalta si no interesnoto mi e koi li e pomazal Isus? i zasto YAH e kazal na Moisey, 4e ste se pomni s tva imen pokolenie sled pokolenie.
euret ...
Както и пише:
Де 4гл
да знаете всички вие и целият народ на Израел, че чрез името на Исус помазаника от Назарет, когото вие приковахте на стълб, когото Бог съживи от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав.
...
И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено на хората, чрез което трябва да се спасим.
Така, че човек за да се спаси изобщо няма нужда да знае евр. дума "YHVH", която в новия завет и в септуагинта са превели "господар".
Но ако не знае и не повярва в името на Исус от Назарет, няма как да се спаси.
Според мен, оправдание е нужно, когато има нещо лошо, отрицателно (което да се оправдава).
А в случая не мисля, че има такова, та да се говори за „оправдание”. Т.е. посочвайки тези места от Писаниетo, където (според мен) ясно се вижда, че Бог използва YHVH като нарицателно име, а не като лично, аз не бих казал, че оправдавам мисълта си, а бих казал, че я обосновавам.
(Както например господарят не оправдава деклрацията си, че той е помазаникът, Божият син, чрез цитат от Закона и Пророците, а я обосновава.)
Мисля, че това, кой е помазал Исус (който е наречен YHVH в Закона и пророците) не променя това, че думата "YHVH" е преведена от евреите, вкл. и от пратенците на господаря Исус, като нарицателно име, нито противоречи на това.
Смятам, че е ясно на всички, че Онзи, който е казал „Аз ще му бъда баща, а той ще ми бъде син”, т.е. баща му, го е помазал за цар и (и съответно) го е направил и господар, и помазаник/помазан цар, както пише (, но не го е направил на (създаден) „бог”, например).
Относно Моисей, виж един пример, в който се разбира какво (може да) се има предвид под "име" в евр. език:
„...Защото ни се роди детѣ, Синъ ни се даде; И началството му ще бъде на рамото му; И името му ще се нарече Чуденъ, Съветникъ, Богъ крепъкъ, Отецъ на [бъдещия] векъ, Князъ мира....”
Тук е пълно с нарицателни имена, с които ще бъде наричан Божият син. За тези нарицателни, в пасажа се говори като за: негово "име".
Не виждам никакво противоречие между това, YHVH да е нарицателно име (както го превеждат евреите - „Господарят” - вкл. и пратениците на Божия син) – от една страна,
и това, Бог да бъде помнен в поколенията с нарицателното име YHVH, или пък например с нарицателните имена „Всемогъщия” или ”Всевишния” – от друга.
И както в Писанията се говори за „Всемогъщия Бог” и за „Всевишния Бог”,
така се говори и за „YHVH на множествата”, преведено от евреите „Господарят на множествата”, което, според мен, в никакъв случай не би могло да бъде нещо като абсурдната конструкция „Георги на множествата” „Красимир на множествата” (както би било, ако YHVH беше лично име.).
[ променено на 28.01.2010, 16:22 ] |
