Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

crossbgbible   владо апартамент   джон арнот   екзекуции   музика   притежания   светска култура   съд   ум   християнски  

виж всички тематики

Реплики

 
 
eureth   26.05.20 20:57
Трудна и противоречива тема, понеже не е лесно да се намери надеждна и достоверна информация.

Чакам времето, когато Бог ще седне на престола си за съд и ще извади на показ цялата истина за 2СВ, а и за всичко по тази греховна отиваща си земя.

Попаднах на следната връзка, където например оспорват това, което пропагандната машина на военните победители от 2СВ проповядва:

https://ww2truth.com/

 
Владо   11.05.20 01:34
ПП : филма на Ray има български субтитри! Трябва да се намерят в менюто!
 
Владо   10.05.20 23:30
еурет, с предишният пост тук броят “реплики” бе 666.
 
Владо   10.05.20 23:29
Един разтърсващ съвремието филм на евреина Ray Comfort. За съжаление без субтитри на български. https://youtu.be/7y2KsU_dhwI
 
eureth   21.03.20 02:10
готово е...

Форуми :: Общи теми за вярата << Предишна тема | Следваща тема >>
 
Това правете, за да си спомняте за мен
Към страница   <<      
Започване на нова тема
    
18.08.08 16:01 Цитирай
изказвания: 1582
Това спомняне на делото на Исус кога и в какви случаи трябва или може да бъде правено? Когато някой вземе да забравя за него ли? Ако добрата вест живее в сърцето, има ли нужда да си спомня за нещо, което не е забравил?
Ако по някакви обстоятелства си сам, можеш ли сам да правиш въпросното действие - да ядеш хляб и да пиеш вино за възпоменание на делото на Исус? Ако не го правиш никога, защото не "ходиш на църква", т.е. нямаш никакво общение с други вярващи, Бог сърди ли се? Преди обсъжданото действие можеш ли/трябва ли да се молиш за прошка на греховете си или не можеш/не трябва? Ако го направиш, но имаш непростен грях в момента, значи ли, че ядеш и пиеш осъждане на себе си?

[ Редактирано 18.08.08 16:03 ]



Christus regnat
Най-отгоре

    
18.08.08 17:52 Цитирай
изказвания: 4604


Това спомняне на делото на Исус кога и в какви случаи трябва или може да бъде правено? Когато някой вземе да забравя за него ли? Ако добрата вест живее в сърцето, има ли нужда да си спомня за нещо, което не е забравил?


Той казва: "Това правете когато пиете за мой спомен"  (1до.кор.11:25),
което не поставя рамки, кога точно и колко пъти на месец.

(Формално може да се преведе и: "Това правете винаги когато пиете. За мой спомен." 
Но поне засега аз мисля, че той има предвид първия превод.)

Предполагам, че винаги когато са се събирали в негово име са правили този спомен.


Иначе ако Исус казва „Това правете за мой спомен (или: да си спомяте за мен)“, ти не си ли  съгласна с Исус относно това? Все пак той го казва, а не някой простосмъртен човек и той по-добре познава сърцата ни.




Ако по някакви обстоятелства си сам, можеш ли сам да правиш въпросното действие - да ядеш хляб и да пиеш вино за възпоменание на делото на Исус?


Не зная, но лично на мен ми изглежда нелепо да правиш това сам. Но все пак не ми изглежда това да е грях, ако нямаш възможност да се събереш с братя и сестри (напр. си в затвор) да си спомниш за Божия син по начина, който е определил (но сам), с благодарност пред Бога.




Ако не го правиш никога, защото не "ходиш на църква", т.е. нямаш никакво общение с други вярващи, Бог сърди ли се?


Общуването с вярващи и ходене на църква са две различни неща, така че когато се прави записаното в новия завет няма опасност от липса на събиране и общуване с братя и сестри. Когато се ходи на църква - има.

При „ходене на църква“ най-често няма общуване, а по-скоро концерт (понякога от невярващи музикални фенове),  лекция и събиране на пари – в различните организации с различни отсенки и акценти.

Така че не е коректно да се прави паралел между по-късно възникналата практика (в римската империя при Константин?) „ходене на църква“ и братското общуване между вярващите в името на Исус.
И да се намеква, че ако някой не "ходел на църква", то той, видите ли, нямало да може да общува с вярващи.

„Горките“ Йоан, Симон, Павел и т.н., които не са ходели на църква, и не са имали изобщо „честта“ да се сблъскат на земята с някой архима-еди-какъв-си или пък някой лийдър, че и да ги увикат със: „Секта, секта!“ понеже не се чукали с яйца през април и ядели блажно еди-кога си, че и десятъкЪТ си не давали на някой пастор, и на Мариам, майката н Йесус, не се покланяли и не й пеели химни.

И да, Бог никак не им с е „...сърдел...“. Виж на сегашните... Бог ще каже.



Иначе на вярващите ясно се казва „Не преставайте да се събирате и да се увещавате един друг, колкото повече денят наближава“ (по памет, п-мото до евреите),
така, че ако някой има възможност да се събира с братя и сестра за взаимно изграждане, увещаване, поклонение на Бога и т.н.  (това не е ходене на църква или църковна служба), то всичко си идва на място. Мисля, че най-често вярващите имат възможност да се събират по смисъла на 1Кор14.

Поради това ако някой не ходи на църква, това съвсем не означава, че нямало да има общуване с вярващи.
Нито пък ако ходи на църква ще има непременно общуване с вярващи, освен може би ако след църковната служба отидат на кафе, което отново е показателно, че там най-често няма общуване.

Ако пък някой няма възможност в момента да се събира с братя и сестри (напр по времето на комунистическия режим са затваряли вярващите по затворите ) то не виждам какво му остава на човек освен да дочака времето, когато Бог ще му даде такава възможност.

Та Бог мисля, че се „...сърди...“ за това, че някои хора са направили така, че новия завет и Божието свидетелство относно някои неща да бъдат пренебрегнати и презрени,
а на тяхно място да се появи човешкото творение църква, във всичките й разновидност на изток и на запад.




Преди обсъжданото действие можеш ли/трябва ли да се молиш за прошка на греховете си или не можеш/не трябва? Ако го направиш, но имаш непростен грях в момента, значи ли, че ядеш и пиеш осъждане на себе си?


Според каквото разбирам, човек никога не трябва да остава в грях и ако падне в грях да бърза да се откаже от него и според Божието обещание да моли Бога за прошка.

Голямо суеверие е човек да бяга от греха само когато се събира с братя в името на Исус за да си спомнят за Божия син и да възвестят смъртта му за спасението на човечеството.

Да не би през останалото време Бог да спи или да приема греха?
За това аз лично мисля, че НЕ е добре така да се поставят нещата:
  • преди спомена мога да върша грях и не е толкова опасно така да продължавам,
  • но точно преди спомена задължително трябва да се обърна и да помоля Бога за прошка.

А отделно от това, Исус си е пролял кръвта именно за да ни бъдат простени греховете, и ако някой е извършил грях и съжалява, и се обръща,
то къде по-подходящо място да приеме прошка от Бога ако не когато се възвеставя смъртта на Божия син на този спомен, чрез която Бог ни дарява прошка и праведност, и съответно вечен живот?

Не зная дали Бог ще се разгневи повече ако някой не се е обърнал от някой грях и на всичкото отгоре така участва в господната гощавка, отколкото ако не участва. Възможно е.
Но грехът си е грях винаги и Бог е свят винаги - и когато специално си спомняме за жертвата на Исус по описания начин, и когато не мислим точно за това в момента.



Според контекста на писмото ядат и пият осъждане за себе си онези хора, които са като онези укорявани коринтяни – т.е.  ако са превърнали спомена за смъртта на Божия син в гастронономично парти с елементи на съперничество

и когато са вземали от разчупения хляб, за който Исус е казал „Това е моето тяло, което за вас се разчупва“ те съвсем не разпознават тялото на Исус в този СПОМЕН, т.е. не си дават сметка и не си СПОМНЯТ за това, което Исус е направил за тях на Голгота, където е предал тялото си на смърт, за да понесе греха на света, в частност греха на всеки от нас, които сме били в света,

и когато отпиват от чашата, за която Исус е казал „Това е новият завет в моята кръв , която за вас се пролива“ те съвсем не разпознават кръвта на Исус в този СПОМЕН, т.е. не си дават сметка и не си СПОМНЯТ за това, което Исус е направил за тях на Голгота, където е пролял кръвта си, за да понесе греха на света, в частност греха на всеки от нас, които сме били в света.



И тъй като тази жертва е толкова безценна за нас, то ако в самия нареден от господаря спомен за Него чрез разделяне и ядене на разчупен хляб, и разделяне на чаша с вино между*1 събралите се и ядящи заедно братя (и сестри), както пише,

някой нехае за неговите думи и вместо да благодари на Бога за тялото и кръвта на господаря, които, чрез този специален даден от Исус начин за СПОМЕН, един вид нагледно приемаме (не че виното е буквално кръвта на Исус или пък хлябът -  буквално тялото н Исус, а те само изобразяват/представят кръвта и тялото на Божия помазаник за целите на този нареден от Господаря СПОМЕН (не: свързване))

(т.е. целта на тази Господарска гощавка е да си СПОМНИМ за Него,
а не да се СВЪРЗВАМЕ с Него или нещо такова, като че ли сме отново отделени от Него - понеже ако някой не е едно с Него, а е отделен от Него, той не е и Негов и е безпредметно да си спомня за Него...),

то той се загрижи за корема си и започне да се домогва до това да  изяде колкото си може повече хляб (дори избутвайки другите) и колко си може повече вино да изпие (на аванта!, ако е в дома на брат си, а не в неговия дом)

то това се превръща в директно престъпление и презрение спрямо Божия син и спрямо неговата жертва - предаденото му на смърт тяло и пролятата му кръв*2, представяна от хляба и виното на наредения от Него СПОМЕН ,

което престъпление явно е недопустимо пред Бога.

И в такъв смисъл  не е чудно, че Бог е убил някои от вярващите в Коринт, които са правили това. А други е наказал с болести.




*1 (а не някой човешки лъже-посредник (западно-римски "католически" или чернодрех източно-римски/византийски "свещеник", или пък костюмиран "пастор", и прочее човешки заблуди...) да им го "раздава", като на чужди на Бога и на нуждаещи се от някакъв човешки посредник неприети от Бога хора от света)

*2 (понеже чрез яденето на разчупен хляб и разделяйки си чаша с вино, ние си спомняме именно за Него и Неговата спасителна за нас саможертвена смърт и възвестяваме неговата смърт докато Той дойде, т.е. за това, че тялото му е било "разчупено", и кръвта му е била пролята,
т.е. че се е предал да бъде убит и е преживял смърт, за да се принесе в умилостивителна жертва на Бога, своя баща, за да понесе греховете ни в любовта си към нас, и целия греховен свят, и да ни подари безценния вечен живот, прошка на греховете ни, праведност пред Бога, изцеление от болестите ни, и прочее, и прочее - всичко каквото пише относно това...)




ПП
Други вярващи хора, които са били убити от Бога са Анания и Сапфира, които са дръзнали да опитат да лъжат Бога, като са казали на братята си, в частност на пратениците на Исус, че са продали нивата си за по-малко пари отколкото наистина са я продали, за да запазят част от парите за себе си, но пред хората да да изглежда, че дават цялата сума на общността от вярващи, т.е. да изглежда че са много щедри и дават всичко за братята.
А никой не им е искал нивата, нито парите. Просто не е трябвало да лъжат, а да кажат продадохме нивата и желаем да дарим за общността примерно 50%.

Явно при такива грехове, лично и директно срещу Бога, Бог (понякога?, винаги?) наказва такъв човек още когато е на земята.



[ Редактирано 11.10.19 20:05 ]



Краят на епохата: Времева диаграма,    Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии)

„...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам.
А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти."
Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“
   
/из п-мо до римл., 9/


Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало.
Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6


Най-отгоре
господна вечеря,   причастие
    
22.08.08 09:48 Цитирай
изказвания: 1582
Добър отговор, благодаря.

Първите християни са правили т.н. "трапези на любовта" - агапии - на които освен хляб и вино е имало и други ястия. Според мен Павел именно за такъв тип угощения говори за преяждане и препиване. Иначе как ще преядеш с хляб? По-късно вече църквата приема да има само хляб и вино при възпоменанието на смъртта на Господа, точно за да се избегнат въпросните шведски маси.



Christus regnat
Най-отгоре

    
22.08.08 13:25 Цитирай
изказвания: 581
Закоя църква става дума, Тигре?
 Винаги е било ТРАПЕЗА с повече от хляб и вино!
Исус го демонстрира и каза "Така правете!"
 А после ... не знам кой и как си е позволил да притуря на Неговия пример, но сега не е това, което според мен е било тогава!
 Винаги ще има опити да се "пооправи" Божието, както пипнаха и ковчега, но ... не искам да съм на мястото на такива "изобретатели" .
"Трапези на любовта" също не съм срещал като понятие, но като съдържание - "всичко  да става с любов" и споделянето на благата с другите също- да.
 Може да не е на нивото на шведска маса по изобилие, но по щедрост със сигурност я надминава!
Именно спомена за Господаря Исус - Неговата смърт и възкресение и изкуплението ни от греха с проливането на святата Му кръв е "върха на сладоледа" - това което прави общението истинско покрай яденето!



george

Най-отгоре

    
22.08.08 13:59 Цитирай
изказвания: 1582
Когато християните от 1-ви век са се събирали по домовете си, са си правели т.нар. от тях "трапези на любовта" - агапии на гръцки. Нямам предвид някаква доктрина, а навици в онова време. В момента не мога да си спомня къде точно, но и в Новия Завет беше споменато за лъжехристите, които участват с вас /християните/ във вашите гощавки /трапези/.



Christus regnat
Най-отгоре

    
22.08.08 15:20 Цитирай
изказвания: 4604


Първите християни са правили т.н. "трапези на любовта" - агапии - на които освен хляб и вино е имало и други ястия. Според мен Павел именно за такъв тип угощения говори за преяждане и препиване. Иначе как ще преядеш с хляб? По-късно вече църквата приема да има само хляб и вино при възпоменанието на смъртта на Господа, точно за да се избегнат въпросните шведски маси.



Е то самият Исус е показал, че нормално този спомен става в контекста на обяд или вечеря (говоря за ядене) – тогава хората нормално имат хляб и вино под ръка (хляб, който да разчупят и разделят помежду си, а не някой псевдо-посредник важно да им го раздава като на някакви чужди, както е на светската практика „църковна служба“/“богослужение“ – Божият син, истинският и единствен посредник, вече ни го е раздал). Но в контекста на вечерята или обеда се прави специално този спомен, който той е наредил (както и Той е казал и направил това в контекста на вечеря: „...това правете...“). Това е съвсем нормално.



Проблемът съвсем не е бил, че споменът е  бил в контекст на обяд или вечеря,
а това, че хората са се държали недостойно, подведени от възможността да ядат и пият повече.


А те могат да се държат безобразно и да не разпознават тялото и кръвта на господаря независимо дали самият спомен е в контекст на вечеря или не. Т.е. това, че някой човек по-късно е решил да натрапи човешкото си учение, че видите ли, от тук насетне, никакви вечери около спомена (а то вече не е и спомен де - в твърде много от случаите), изобщо не е някаква гаранция за нещо.

(Да, бившият спомен, нардеден от Господаря, се е превърнал на... каквото се е превърнал. Веднъж гледах на живо и католически ритуал „вземане на (съ)причастие“ (не спомняне за Него, а точно ритуал, с дрехите му там и отнесената му музика) - имах чувство, че съм в някакъв филм тип „Името на розата“ или нещо такова.)


Та явно правилната реакция е това, което Павел им е писал в изобличението си, и разбира се това, което Бог доста строго е направил с някои от тях.
А не някакви човешки учения, които не стават за нищо.


Т.е. и сега този спомен за Исус и възвестяване на неговата смърт, докато се върне, нормално би трябвало да се прави, когато вярващите в Исус са заедно на трапеза, т.е. когато обядват заедно или вечерят.



ПС,
По принцип думата в п-мото до Юда означава просто „обич“, „любов“. В мн.ч. в този контекст изглежда се е възприемала като това, което казваш. Изглежда ми съвсем нормално в контекста на наредбата на Исус на подобни срещи на обичта/любовта да са си припомняли смъртта на Исус по този начин, разчупвайки хляб помежду си и отпивайки всички от чашата.


[ Редактирано 11.10.19 20:11 ]



Краят на епохата: Времева диаграма,    Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии)

„...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам.
А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти."
Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“
   
/из п-мо до римл., 9/


Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало.
Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6


Най-отгоре

    
19.02.09 12:28 Цитирай
изказвания: 372
ако не си спомняме за Господа всеки ден сме зян и живота ни няма смисъл

има църкви където ядат безквасен хляб които взимат от синагогите,други сами си го правят и си мият краката един на друг което е доста смиряващо.
някои всяка вечер взимат Господна вечеря в тях си и ми свидетелстват че Бог гие променил много и се чустват много по добре и са по благословени.
вечетолкова много неща се правят и говорят затова аз се моля лично Бог да си ме учи и води за да знам как е наистина правилно.
макар че да се взима Господна вечеря всяка вечер има резон и не намирам нищо лошо



Най-отгоре

 
Започване на нова тема
Към страница   <<      
 

Отговор (без HTML оформление):


 

Към форум:     Най-отгоре

Публикуване на темата: rss 0.92 Публикуване на темата: rss 2.0 Публикуване на темата: RDF