"Съпричастен" означава: „Който има непосредствено отношение към нещо или участва него“.


Ето няколко примера за използване на думата:


- Тема във форум: Как да направим бащата по-съпричастен в грижите към детето:
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=33749.0

- снимка „Съпричастен“: 
http://www.4coolpics.com/photo/lz1ckj/179231.html

- Център за младежка информация: Бъди съпричастен! - Национална кампания "Сподели усещането" (Българските олимпийци с интелектуални затруднения имат нужда от твоята подкрепа и съпричастност! Сподели усещането!) :
http://www.mikc.bg/node/183





Не разбирам какво конкретно имаш предвид?

Какво точно и конкретно означава тогава новото: „ставаме съпричастни на Исус“?


Къде Бог нарича това да си спомним за Исус (конкретно за неговата смърт, докато дойде)  „съпричастие“ ?

И къде пише как примерно Йоан или Симон, или Павел са  участвали в някаква практика, наречена „вземане на съпричастие“, или са „вземали съпричастие“?

Ако те са спъричастни към Исус, биха могли да кажат: Ние сме съпричастни към Исус.

Но да кажат "вземам съпричастие" , когато си спомнят за смъртта на Исус е някак си напълно нелепо и ненормално. Те и не са го казвали, де - поне никъде няма записано подобно странно нещо.





Да, Павел действително призовава за достойно държание, когато вярващите се събират да си спомнят за смъртта на Божия син, разчупвайки хляба и отпивайки от чашата. Но това нищо не променя.

Коринтяните явно са бъркали този скъп спомен (обрисуващ нагледно смъртта на Божия син, който си е предал тялото на смърт и си е пролял кръвта, за да понесе греха на света), с гастрономическо парти с шведска маса или нещо такова, и то включващо елемент на съперничесто,
и всеки от тях е гледал да си вземе хляб преди другия (а може би и повече хляб от другия) и същото и с виното, съответно някои от тях са се напивали, а за други не е оставал хляб.

Което, разбра се, е огромно неуважение към завещаното от Божия син и към предаденото му на смърт тяло и пролятата му кръв.

Поради това Павел сериозно ги предупреждава за последствията от подобно държание пред Бога (които последствия, т.е. Божии наказания, вече са били и налице – някои са се разболели, а други дори са умрели ) и също им казва:

защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива. Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията общност и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.

...

Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг. Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.


Та, затова ако някой е гладен, то да яде у дома си преди да отиде на събирането (не става дума за църковна служба), и така да участва в спомена за смъртта на Исус достойно, без да върши описаните грехове и безобразия, или подобни, защото нашият Бог е и поглъщащ огън, както пише.

Ами това означава "буквално".

Иначе не трябваше да казваш "буквално", щом нямаш предвид "буквално".




Ако в Йоан 6гл. господарят Йесус (говорейки на невярващи в Него и на полувярващи) не говори за това да си спомняме за неговата смърт, разчупвайки хляба и отпивайки от чашата, а за нещо друго,

тогава ние нямаме право пред Бога да цитираме Йоан 6гл. когато говорим всъщност за спомена - т.е. Лк.22.,  като че ли в Йоан 6гл се говори за този спомен.

Защото така бихме цитирали заблудително Писанието. (както напр. сатаната прави)

(Например когато говорим за раждането на Божия син, трябва да цитираме съответните конкретни пасажи, където се говори за това - напр. в кн. на Лука в началото, а не например кн. Естир. когато обесват онзи човек.)

Затова щом в Йоан 6гл господарят Йесус не говори за този спомен за смъртта му (Лк.22),
а за съвсем друго нещо,

то  когато в Йн 6гл той казва „Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми ...“

>>>  той няма предвид: „Кой участва в спомена, за който още дори и не съм ви казал, ...“,

а има предвид именно онова, за което се говори в Йн 6гл – т.е. относно повярването в Него и упованието на неговата саможертва (умилостивителна жертва на Бога) за получаване праведност пред Бога и вечен живот  (а не на собствената си праведност, например).

Поради това не е истинно и е заблудително да се цитира Йоан 6гл. (която не говори за завещания спомен за смъртта в Лука 22),

и в същото време да не се говори за това, което въсщност се говори в Йоан 6гл,

а да се говори за друго нещо, напр. за това, което се говори в Лука 22гл.




Когато в Лука 22гл (а не в Йоан 6гл.) господарят Йесус действително говори (само на вярващи в Него хора, а не като в Йоан 6гл.) за този спомен за неговата смърт ,

тогава той разчупва хляб и им го раздава (като им казва, че това е неговото тяло),
и им дава да пият всички от чашата ( като им казва, че това е новия завет в неговата кръв).

Аз вече го посочих това, но както и да е:
Когато на вечерята господарят Йесус е разчупил хляба и го е раздал на учениците си (не говори на невярващи, като в Йоан 6гл.) да си го поделят и им е дал чашата да отпият всички от нея,

то в този момент тялото му и кръвта му са си били непокътнати.

След като хлябът е вече разчупен, тялота на господаря Йесус все още си е било непокътнато,
и след като виното вече е изпито, кръвта на господаря Йесус все още си е непокътната в тялото на господаря Йесус пред учениците му и продължава да е така до следващия ден, когато братята му (подобно на Йосиф) несправедливо го екзекутират, чрез ръцете на не-израелци.

Което явно показва,

че когато той дава на учениците си този хляб и казва „това е моето тяло“,
той съвсем няма предвид, че този хляб буквално е неговото тяло,

и че когато той им дава чашата и казва „това е новият завет в моята кръв“,
той съвсем няма предвид, че това вино (слаба алкохолна напитка от грозде) буквално е новото завещание в неговата кръв,


Защото иначе ще излезе, че той лъже.

Понеже всички ученици виждат тялото му - че си е на Него, живо и непокътнато,
за разлика от хляба, който той е разчупил - а от контекста и ние четящите разбираме, че това е така,

и понеже всички виждат, че кръвта му си е в тялото му и не е пролята, за разлика от слабия алкохол от грозде, който учениците му отпиват - а и от контекста и ние четящите разбираме, че това е така.

А ние знаем, че той не лъже.

По принцип това е безкрайно ясно и няма нужда да се говори, но просто съм принуден да стигна до подобни обяснения, поради заблудите, които са дошли, след като пратениците на Царя са си отишли от земята.

Поради всичко това, онзи хляб (или днешните хлябове) е толкова буквално тялото на Йесус, и онова вино (или днешните вина) са толкова буквално кръвта на Йесус

колкото и господарят Йесус е буквално врата („...Аз съм вратата...“),
колкото и господарят Йесус е буквално лоза („...Аз съм лозата, вие сте пръчките...“),
и колкото ние сме буквално пръчки,
и колкото господарят Йесус е буквално чобанин („...Аз съм добрият овчар... моите овце слушат гласа ми...“),
и колко ние сме буквално овце,
И колко господарят Йесус е буквално първата буква от азбуката („...Аз съм Алфа...“),
или буквално последната буква от азбуката („...Аз съм ... Омега...“),

....примерите могат да продължат.

Да обобщя дотук:

- Нито Бог нито слугите му говорят за някакви измислени ритуали, наречени „Вземане на причастие“ или за „Вземане на съпричастие“ или за "Взимане на евхаристия".

- Когато учениците се съберат, според заръката на Господаря, да си спомнят за смъртта на Божия син (а не да се свързват с Божия син, като че ли не са свързани!...), който ги е спасил,

никой от тях, нито самият Йесус преди това, не нарича хляба и виното за този спомен: „причастие“ или „съпричастие“, или "евхаристия".
(Както изглежда, това е човешко учение, възникнало по-късно в римските секти.)


- Единствената цел, декларирана от Божия син на подобно събиране и ядене е: СПОМЕН, спомен за смъртта на Божия син, чрез която той е понесъл греха на света.

Т.е. господарската гощавка, дадена от Господаря (Лк 22), съвсем не служи за това някой, който няма вечен живот да започне да има живот или пък да поддържа вечния живот на някой, който вече има живот (за каквото всъщност се говори в Йоан 6гл, а не в Лука 22),

а, по думите на самия цар спасител, тази гощавка/вечеря служи за това ВЕЧЕ ПОВЯРВАЛИТЕ да си СПОМНИМ за Него, и по-точно за неговата смърт, докато той дойде.

Засега поне излиза, че учението, че чрез участие в този спомен, човек получавал вечен живот или му се поддържал вечния живот или се свързвал с Божия син или нещо такова, е лъжеучение.

По мое мнение мнозина се опитват да стават посредници между хората и Бога (било сами, било чрез горни позиции в своята най-най-права секта-посредник) и поради тази цел те търсят да си прикачват лъжливо такива качества, които всъщност нямат, за да изглеждат пред хората такива, от които хора могат да получат нещо,

разбира се срещу заплащане и признание, и робство.

Често т.нар. „маркетинг“ на търговците съдържа подобни елементи и мотиви.

Пример за това е как някои са си направили секти-идоли (лъжебогове), като учат хората, че те (респ. тяхната най-права секта) са вратата към Бога, и че само чрез тях може да се стигне до Бога, и че само от тях може да се получи нещо от Бога и т.н. 

Допускам, че подобни са били и мотивите, когато са изфабрикували лъжеучението за т.нар. „причастие“ или „съпричастие“,

от което няма и следа в говоренето на Онзи,
който е истинският спасител
и от Когото всички хора могат да получат даром и вечен живот, и опрощение на греховете си, и праведност пред Бога, и истинска любов –
помазаникът, Божия син, Йесус от Назарет.

Нека Бог да събори всички идоли и капища, за да се покланят всички на истинския и жив Бог и да не робуват на хора, които робовладелци самите са пръст и пепел в грях, и имат сами нужда от посредник между себе си и Бога, за да не отидат във вечния огън!