Истината за 2СВ, а и не само, ще я разберем, да.
Четох веднъж за лагера на комунистите край Ловеч, от очевидец, комуто Бог спасява живота чудно: буквално се втресох от жестокостта и сатанизма на човеците, които са отговаряли за "затворените и подложени на изправителен труд граждани". Не спах, ужасен от безчовечността и липсата на страх, че ВЕРОЯТНО има Бог, пред който всеки ще отговаря. Безбожието е страшно и води доужасни извращения.
И досега, м-у другото, хората в Ловеч смятат, че в лагера са били затваряни "престъпници и лоши хора"...
Злите империи на САЩ и СССР са вършили и вършат жестокости и несправедливи неща както със своите си граждани, така и с други, че е трудно да се повярва. От гладомора, през разстрели и зверски гаври с телата на хора, до днешните убийства и планирани "ваксини" .
Предпочитам да изчакам до Божия съд, за да науча само истината по различните точки по тези и подобни тежки и болни въпроси.
Не пише напразно: "Затова не съдете нищо преждевременно, докато не дойде Господарят, който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата."
(явно и Бог ще да се е "заблудил"... по тия "конспиративни теории" и "конспирации"... )
Видеата от Аушвиц, Аушвиц-Бернеау, Лайпциг, Бухенвалд и къде ли още не, са ясни. Спомени и разкази на очевидци, намерени тефтери с описания (дори и детски), свидетелстват. Е, то винаги има някаква вероятност едно събитие да е манипулирано, но това конкретно, е абсурдно: при живи свидетели, документация и спомени на очевидци...
Попадал съм на различни видеота, които нагледно разобличават разни т.нар. "свидетели" и "свидетелства" относно тези неща, както и популярни вярвания, стереотипи и "конспирации" по тези въпроси, така че засега предпочитам да изчакам докато истинският Божий помазаник-цар и съдия, Исус от Назарет, седне на престола си за съд и се произнесе с окончателно съдебно решение и по този въпрос, правейки както винаги истината да възтържествува. В този смисъл е хубаво, че Той има последната дума.
Не че тази тема е най-важната за мен, но все пак, понеже тогава са били убити гигантски маси от хора - скъпоценни Божии създания в очите на Бога - по цялата земя (казват - над 100 милиона души), предполагам, че тази и други подобни световни човешки трагедии ще бъдат разгледани със съответната тежест от Божия син, вкл. изваждайки на показ и всички скрити неща, както неслучайно пише ("конспирациите", така да се каже - както често манипулират овцете да не мислят, да не разсъждават и да не задават въпроси).
Чакам времето, когато Божият син - истинският и законен Божий помазаник-цар и съдия Исус от Назарет, ще седне на престола си за съд и ще извади на показ цялата истина за 2СВ, а и за всичко по тази греховна отиваща си земя.
Попаднах на следната връзка, където например оспорват това, което пропагандната машина на военните победители от 2СВ проповядва:
https://ww2truth.com/
Форуми :: Общи теми за вярата |
|
||
Това правете, за да си спомняте за мен | |||
|
|
Към страница >>
|
![]() ![]() |
![]() |
| ||
![]() изказвания: 4781 | разкл от: "А СЕГА НАКЪДЕ? "- удачен въпрос. Тигър: Относно причастието Сам Исус каза: който яде от плътта Ми и пие от кръвта Ми има общение с Мен. И като каза това мнозинството последователи Го оставиха, като казаха, че това учение е тежко. Вярно е тежко за разбиране. Но за нас чрез силата и свещенодействието на Светия Дух, хлябът и виното на причастието имат силата и смисъла именно на това, което Исус каза. Нито господарят Йесус нито учениците му говорят някъде за нещо, наречено "причастие" или "евхаристия" или за "вземане на причастие" или "вземане на евхаристия". В учението на Йесус и на последователите му не се говори за вземане на "причастие" или "евхаристия". В контекста на пасажа Йн.6гл. "да ям плътта му и да пия кръвта му" означава: да вярвам в Него и да уповавам на декларацията му, че (от времевия контекста на онзи момент) той ЩЕ ДАДЕ ("...И хляба, който ЩЕ дам...") плътта си и кръвта си - т.е. ще се предаде да бъде убит - за да понесе греха на света и всеки който повярва в Него и уповава на неговата жертва - т.е. яде плътта му и кръвта му - (а не на собствената си "праведност") да има живот и да му се простят греховете. Той дава тялото си - плътта си и кръвта си - чак на Гологота, а не преди това (напр. на вечерята все още не ги е дал и след като го арестуват все още не ги е дал, до времето когато на другия ден го убиват несправедливо - чак тогава ги е дал). Поради това на онези вечеря (друг контекст: Лк.22, а не Йн.6) Той и последователите му не са яли неговото буквално тяло, а Той е показал на учениците си: как (по какъв начин) да си спомнят за него и да възвестяват неговата смърт, чрез която ги е спасил от греха и смъртта. Както например кръвта на онези агнета в Египет не е била кръвта на Божия син - въпреки, че е "говорила" за неговата смърт и пролята кръв, която смърт е станала векове по-късно. Преди смъртта си на Голгота, господарят Йесус не е дал тялото си - плътта си и кръвта си - и съответно преди неговата смърт никой не би могъл да ги "яде и пие", т.е. не би могъл да уповава, на жертвата, която Божият син е направил, предавайки самия себе си на смърт. Както е известно вечерта, преди да го арестуват, Той е завещал на последователите си да си спомнят за неговата смърт, като разчупват хляб и отпиват от чаша вино Лк.22. На тази вечеря той „...взе хляб ... разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за мое възпоминаване (или: за да си спомняте за мен). Така взе и чашата след вечерята, и каза: Тази чаша е новото [Божие] завещание чрез моята кръв, която за вас се пролива...“ Но тъй като на вечерята все още той не е дал плътта си и кръвта си за живота на света, то е ясно, че завещавайки им този начин на спомен в Лк.22, той НЕ е говорил в същия смисъл, в който им е говорил в Йн.6гл (!) Т.е. когато на вечерята той казва относно хляба: „това е моето тяло“ той очевидно няма предвид, че този хляб е например неговият крак или нещо такова, защото на вечерята, дори и след като е разчупил хляба, с който са вечеряли (и който и самият Той е ял тогава!) и който Той е раздал на последователите си (за да им покаже нагледно как да си спомнят за неговата смърт), неговото тяло си е било все още на Него, непокътнато и цяло, и живо - за разлика от разчупения вече хляб на вечерята. Т.е. едно е неговото тяло, а друго е хляба, който последователите му са яли и който и самият Той е ял тогава на вечерята. И на вечерята (печено агне), дори и след като са изпили виното (и което и самият Той е пил тогава!) и което Той е дал на последователите си да пият (за да им покаже нагледно как да си спомнят за неговата смърт), неговата кръв си е била все още в Него, непокътнатат и непролята - за разлика от изпитото вече вино на вечерята. Т.е. едно е неговата кръв, а друго е виното, което последователите му са пили и което и самият Той е пил тогава на вечерята. А той е понесъл греховете на света не чрез онзи хляб на масата, а чрез истинското си тяло, което е останало цяло и непокътнато и след разчупването на хляба на вечерята, чак до другия ден, когато са го убили. И не чрез онова вино на масата, а чрез истинската си кръв, която си е останала в Него и след изпиването на виното на вечерята, чак до другия ден, когато са го убили и са пролели кръвта му. А не е понесъл греховете на света чрез онзи тестен хляб (който и самият Той е ял тогава на вечерята!) и чрез онова вино (което и самият Той е пил тогава на вечерята!) - които не са били буквално неговото тяло и буквално неговата кръв, а са служили за средство, с което неговите последователи ДА СИ СПОМНЯТ ЗА НЕГО и да възвестяват неговата смърт докато дойде, (а не: "да се свързват с него" - както някои лъжливо учат) както самият Йесус казва и учи и както и пратениците му учат, за разлика от появилите се след пратениците му лъжеучители, които са отхвърлил казаното от Божия син и са си наизмислили заблуди според желанията си. По подобен начин на друго място Той казва „Аз съм вратата“ или „Аз съм добрият овчар“, или пък „камък за препърване“ и подобни, очевидно нямайки предвид, че той е наистина/буквално врата или овчар, или камък, а само се сравнява с тях, за да разберат хората какво всъщност има предвид - например, че чрез Него и неговата жертва хората отиват до Баща му (т.е. той е образно "врата", в такъв смисъл, а не че е буквално врата или камък). Т.е. контекстите на Йн 6 гл и на Лк.22 са МНОГО РАЗЛИЧНИ! В Йн.6 гл той говори за това, че той ще даде тялото си – плътта си и кръвта си - за живота на света, и който ги яде и пие - ОЧЕВИДНО СЛЕД КАТО ЙЕСУС ГИ ДАДЕ - такъв ще има живот. Т.е. който СЛЕД СМЪРТТА НА БОЖИЯ СИН уповава на Божия син, че му се опрощават греховете чрез пролятата кръв на Божия син , такъв ще има живот. Това конкретно в случая е "яденето на плътта му" и "пиенето на кръвта" му в Йн 6гл. А на вечерята Лк.22, когато той им завещава начина на спомен за него (т.е. спомен за неговата смърт за техния живот), той говори специфично по този начин да си спомним за него и за неговата смърт. Да си спомним за Него – това е декларираната от господаря Йесус цел за разчупването на хляба, Лк 22. А НЕ е целта да се свързваме с него посредством с това, както някои учат лъжливо. Т.е. целта на разчупването на хляба и отпиване от виното (Лк.22) е ние, които вече сме получили живот и вече сме едно с Него, да си спомним за Него и Неговата смърт за нас, а НЕ за да получаваме тепърва живот или да се свързваме с Него. Понеже който още няма живот, т.е.не е бил роден от Бога чрез вярата в Божия син и няма Светия Дух живеещ в него, такъв изобщо няма за какво да си спомня, тъй като той изобщо не е приел Божия син, та да има да си спомня за неговата смърт за него, и съответно такъв човек няма място на масата, където се прави този пре-скъп спомен. Лк.22 Т.е. който няма живот (т.е. НЕВЯРВАЩ в Божия син и не го познава) НЕ МОЖЕ да участва в спомена (Лк.22) чрез разчупване на хляба и отпиване от виното, НИТО ПЪК МОЖЕ ДА ЗАПОЧНЕ да участва в това спомняне. (За разлика от Йн.6., където един НЕВЯРВАЩ в него човек МОЖЕ и МОЖЕ ДА ЗАПОЧНЕ да "яде и пие" кръвта му и така да има живот.) Йн.6. А в Йн.6гл господарят Йесус казва, че който не яде плътта Му и не пие кръвта Му, такъв няма живот. Това пък показва – но В ТОЗИ КОНТЕКСТ НА ГОВОРЕНЕ, Йн.6гл - че човек, който НЯМА живот МОЖЕ да започне да яде плътта му и да пие кръвта му (за разлика от участието в спомена) – т.е.може тепърва да ПОВЯРВА в Него и в обещанието му за живот и прошка, и също да продължи да вярва (т.е. „да стои в Него“) и уповава на обещанието Му, че чрез Неговата смърт той има прощение на греховете си и вечен живот, още от сега. (За разлика от Лк.22, където човек НЕ може (или най-малко е безпредметно) да си спомня за Него, разчупвайки хляб сред братята и отпивайки от чашата .) Т.е. невярващият МОЖЕ да започне да яде плътта му и пие кръвта му – по смисъла на Йн.6гл. Но невярващият НЕ МОЖЕ да започне да участва в спомена чрез разчупване на хляба и отпиване от виното - по смисъла на Лк.22.гл. Т.е. Йн.6 и Лк.22 са два СЪВСЕМ РАЗЛИЧНИ КОНТЕКСТА и на двете места се говори за СЪВСЕМ РАЗЛИЧНИ НЕЩА. В Йн 6 гл се визира някой който ВСЕ ОЩЕ НЯМА живот тепърва получава живот чрез повярване в Йесус и стои в този живот, А в Лк.22 Йесус дава заповед на хора, които след като ВЕЧЕ СА ПЛУЧИЛИ И ИМАТ живот , да си спомнят за смъртта Му, като разчупват хляб и пият от чаша вино. Затова, който тепърва повярва в Него и стои във вярата и уповава на неговата жертва ("яде плътта му и пие кръвта му"), а не на собствената си "праведност", такъв има и ще има живот - Йн 6гл. А които вече са повярвали, имат заръката да си припомнят смъртта на господаря като разчупват хляб и отпиват от чашата с вино - Лука 22 Има ОГРОМНА РАЗЛИКА между двете. Йн.6 ¶ На сутринта множеството хора, които бяха останали от другата страна на морето, понеже бяха видели, че там няма друга лодка освен тази, в която влязоха учениците му, и че Йесус не влезе в лодката заедно с учениците си, а учениците му заминаха сами (при все, че близо до мястото, където ядоха хляба, след като господарят беше благодарил, дойдоха други лодки от Тибериас) - и така, когато хората видяха, че Йесус го нямаше там, нито пък - учениците му, тогава те също взеха лодки и дойдоха в Капернаум да търсят Йесус. И когато го намериха оттатък морето му казаха: Раби, кога се появи тук? Йесус в отговор им каза: Амен, амен, казвам ви, търсите ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте хляб и се наситихте. Работете не за храна, която изгнива, а за храна, която остава за вечен живот, която човешкият син ще ви даде, защото бащата, Бог, него е определил. Тогава му казаха: Какво да правим за да вършим Божието дело. Йесус в отговор им каза: Това е Божието дело: Да повярвате в този, когото той е пратил. Тогава му казаха: Че ти какво знамение правиш, за да видим и да ти повярваме? Какво вършиш? Бащите ни са яли манната в пустинята, - както пише "Даде им да ядат небесен хляб". Тогава Йесус им каза: Амен, амен, казвам ви, не Мосес ви даде небесния хляб, а баща ми ви дава истинския небесен хляб. Защото онзи, който слиза от небето и дава живот на света, той е Божият хляб. Тогава му казаха: Господарю, давай ни винаги този хляб. А Йесус им каза: Аз съм хлябът на живота. Който идва при мен изобщо няма да огладнее и който вярва в мен никога няма да ожаднее. Но ви казах, че макар и да сте ме видели, пак не вярвате. Всичко, което ми дава баща ми ще дойде при мен. И който идва при мен в никакъв случай няма да го изгоня вън. Защото слязох от небето не за да изпълнявам моята воля, а волята на онзи, който ме прати. А това е волята на баща ми, който ме е пратил - да не загубя нищо от това, което ми е дал, а да го съживя в последния ден. И това също е волята на този, който ме прати - всеки който види сина и вярва в него да има вечен живот и да го съживя в последния ден. Тогава иудеите започнаха да недоволстват по негов адрес, понеже каза "Аз съм хлябът, който е слязъл от небето". И казваха: Нали този е Йесус, синът на Йосеф, чиито баща и майка познаваме? Тогава той защо казва "Слязох от небето"? Тогава Йесус в отговор им каза: Не роптайте помежду си. Никой не може да дойде при мен, освен ако баща ми, който ме прати, не го привлече, и аз ще го съживя в последния ден. В пророците пише: "И всички ще бъдат научени от Бога". Всеки който е чул от баща ми и е научил идва при мен. Не че някой е видял бащата, освен онзи, който е от Бога - той е видял Бога. Амен, амен, казвам ви, който вярва в мен има вечен живот. Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха манната в пустинята, но умряха. Този е хлябът, който слиза от небето за да яде някой от него и да не умре. Аз съм живият хляб, който слезе от небето. Който яде от този хляб ще живее вечно. И хляба, който ще дам е моята плът, която ще дам за живота на света. Тогава иудеите се караха помежду си, и казваха: Как може този да ни даде да му ядем плътта? Тогава Йесус им каза: Амен, амен, казвам ви, ако не ядете плътта на човешкия син и не пиете кръвта му нямата живот в себе си. Който яде плътта ми и пие кръвта ми има вечен живот и аз ще го съживя в последния ден. Защото моята плът наистина е храна и моята кръв наистина е питие. Който яде плътта ми и пие кръвта ми стои в мен и аз в него. Както живият баща ме изпрати и аз живея чрез баща си, така и който ме яде ще живее чрез мен. Това е хлябът, който е слязъл от небето. Не както вашите бащи ядоха манната и умряха. Който яде този хляб ще живее вечно. Това каза той в сградата за събрания, като учеше в Капернаум. Тогава много от учениците му, като чуха това, казаха: Това слово е тежко. Кой може да го слуша? А Йесус като узна в себе си, че учениците му недоволстват относно това им каза: Това ли ви препъва? Тогава ако видите как човешкия син се възкачва там, където е бил отначало? Духът е който прави жив [някого]. От плътта няма никаква полза. Думите, които ви говоря са дух и живот,но има някои от вас, които не вярват - защото Йесус още отначало знаеше кои са тези, които не вярват и кой е онзи, който щеше да го предаде. И каза: Затова ви казах, че никой не може да дойде при мен, освен ако не му е дадено от баща ми. От тогава много от учениците му се върнаха назад и не се движеха повече с него. И така, Йесус каза на дванадесетте: Да не би и вие да искате да си отидете? Тогава Симон Скалата му отговори: Господарю, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот. И ние повярвахме и знаем, че ти си помазаникът, синът на живия Бог. Йесус им отговори: Нали аз ви избрах вас дванадесетте? И един от вас е клеветник! Говореше за Иуда Симоновия син, Ис-Кариотес, защото той щеше да го предаде и беше един от дванадесетте. Лк. 22 взе хляб ... разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за да си помняте за Мен. Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новото [Божие] завещание в Моята кръв, която за вас се пролива
[ Редактирано 11.08.20 02:31 ] Краят на епохата: Времева диаграма, Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии) „...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам. А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти." Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“ /из п-мо до римл., 9/ Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало. Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6 | ||
Най-отгоре |
| ||
|
| ||
изказвания: 1582 ![]() | Добре, но пиейки Господната чаша и взимайки от хляба, символ на Тялото Му, не ставаме ли причастни /оттам причастие/ на Него? И защо Павел толкова строго набляга на необходимостта от достойно взимане на Господната чаша? Защото коринтяните се напиваха, може би точно защото си мислеха, че това е само за спомен. Какво мислиш? [ Редактирано 13.08.08 10:26 ] Christus regnat | ||
Най-отгоре |
| ||
|
| ||
изказвания: 4781 ![]() | не ставаме ли причастни на Него Не разбирам какво точно имаш предвид ?? Краят на епохата: Времева диаграма, Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии) „...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам. А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти." Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“ /из п-мо до римл., 9/ Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало. Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6 | ||
Най-отгоре |
| ||
|
| ||
изказвания: 1582 ![]() | извинявай, съпричастни Christus regnat | ||
Най-отгоре |
| ||
|
| ||
изказвания: 4781 ![]() |
[ Редактирано 11.08.20 02:33 ] Краят на епохата: Времева диаграма, Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии) „...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам. А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти." Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“ /из п-мо до римл., 9/ Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало. Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6 | ||
Най-отгоре |
| ||
|
| ||
изказвания: 1582 ![]() | От евангелие от Йоан, 5 глава 47. Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен. 48. Аз съм хлябът на живота. 49. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; 50. а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. 51. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. 52. Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем? 53. А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. 54. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. 55. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. 56. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. 57. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. 58. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки. 59. Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум. 60. Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша? 61. Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява? Добре, изразът "причастие" може да е неточен и всякакъв, но действието за което говори Исус е буквално: "яде плътта Ми и пие кръвта Ми". Christus regnat | ||
Най-отгоре |
| ||
|
| ||
изказвания: 4781 ![]() | Но аз това вече го обясник надълго и нашироко в първото изказване. И не мисля, че е буквално, защото самият Исус казва: Това ли ви спъва?! Плътта нищо не ползва. Ако беше буквално, трябваше да го изядат там в синагогата и да му изпият кръвта, или по-късно, когато той реши ... Това е направо... нямам думи. [ Редактирано 18.08.08 12:20 ] Краят на епохата: Времева диаграма, Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии) „...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам. А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти." Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“ /из п-мо до римл., 9/ Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало. Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6 | ||
Най-отгоре |
| ||
|
| ||
изказвания: 1582 ![]() | Не си ме разбрал. Нямам предвид канибалски действия. А само, че при Господната вечеря, причастието, възпоменанието или както го наричаш, Исус каза, че ядем плътта Му и пием кръвта Му, не буквално, де. Christus regnat | ||
Най-отгоре |
| ||
|
| ||
изказвания: 4781 ![]() | Ами това означава "буквално". Защото така бихме цитирали заблудително Писанието. (както напр. сатаната прави)
Понеже всички ученици виждат тялото му - че си е на Него, живо и непокътнато,
[ Редактирано 26.08.20 03:31 ] Краят на епохата: Времева диаграма, Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии) „...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам. А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти." Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“ /из п-мо до римл., 9/ Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало. Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6 | ||
Най-отгоре |
| ||
|
| ||
изказвания: 581 | Неаргуметираното говорене(не според Писанията) създава неверни представи (образи), а те пък водят до заблудителни практики( действия), който пък водят до ... грешния път( погибелен)! Така както например добилите общественост думи и изрази: - ходя НА църква - взех причастие - молитва на покаяние - изповед на ... и много други. Най - сигурното е да казваме ТОВА, което Бог казва по начина , по който Той го казва в СМИСЪЛА, който Той влага! Нито да прибавяме, нито да отнемаме, защото какво можем да прибавим към Неговото, без дефакто да отнемем?!?! george | ||
Най-отгоре |
| ||
![]() ![]() |
|||
Към страница >> | |||