Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

kekko manna   вселенски събори   емил старейшински   комунизъм   норман финкелстайн   парите и учениците на исус   стефан главчев   умиране за себе си   фиат-пари   християни атеисти  

виж всички тематики

Реплики

 
 
eureth   26.05.20 20:57
Трудна и противоречива тема, понеже не е лесно да се намери надеждна и достоверна информация.

Чакам времето, когато Бог ще седне на престола си за съд и ще извади на показ цялата истина за 2СВ, а и за всичко по тази греховна отиваща си земя.

Попаднах на следната връзка, където например оспорват това, което пропагандната машина на военните победители от 2СВ проповядва:

https://ww2truth.com/

 
Владо   11.05.20 01:34
ПП : филма на Ray има български субтитри! Трябва да се намерят в менюто!
 
Владо   10.05.20 23:30
еурет, с предишният пост тук броят “реплики” бе 666.
 
Владо   10.05.20 23:29
Един разтърсващ съвремието филм на евреина Ray Comfort. За съжаление без субтитри на български. https://youtu.be/7y2KsU_dhwI
 
eureth   21.03.20 02:10
готово е...

Форуми :: Общи теми за вярата << Предишна тема | Следваща тема >>
 
Това правете, за да си спомняте за мен
Към страница       >>  
Започване на нова тема
    

12.08.08 02:26 Цитирай
изказвания: 4603
 
 


Тигър:

Относно причастието Сам Исус каза: който яде от плътта Ми и пие от кръвта Ми има общение с Мен. И като каза това мнозинството последователи Го оставиха, като казаха, че това учение е тежко. Вярно е тежко за разбиране. Но за нас чрез силата и свещенодействието на Светия Дух, хлябът и виното на причастието имат силата и смисъла именно на това, което Исус каза.



Нито господарят Йесус нито учениците му говорят някъде за нещо, наречено "причастие" или "евхаристия" или за "вземане на причастие" или "вземане на евхаристия".

В учението на Йесус и на последователите му не се говори за вземане на "причастие" или "евхаристия".


В контекста на пасажа Йн.6гл. "да ям плътта му и да пия кръвта му"
означава:

да вярвам в Него и да уповавам на декларацията му, че
(от времевия контекста на онзи момент) той ЩЕ ДАДЕ ("...И хляба, който ЩЕ дам...") плътта си и кръвта си

  - т.е. ще се предаде да бъде убит  -

за да понесе греха на света

и всеки който повярва в Него и уповава на неговата жертва - т.е. яде плътта му и кръвта му -  (а не на собствената си "праведност") да има живот и да му се простят греховете.



Той дава тялото си - плътта си и кръвта си - чак на Гологота, а не преди това
(напр. на вечерята все още не ги е дал
и след като го арестуват все още не ги е дал,
до времето когато на другия ден го убиват несправедливо - чак тогава ги е дал)
.



Поради това на онези вечеря (друг контекст: Лк.22, а не Йн.6) Той и последователите му не са яли неговото буквално тяло,
а Той е показал на учениците си:

как (по какъв начин) да си спомнят за него и да възвестяват неговата смърт, чрез която ги е спасил от греха и смъртта.

Както например кръвта на онези агнета в Египет не е била кръвта на Божия син - въпреки, че е "говорила" за неговата смърт и пролята кръв, която смърт е станала векове по-късно.

Преди смъртта си на Голгота, господарят Йесус не е дал тялото си - плътта си и кръвта си

- и съответно преди неговата смърт никой не би могъл да ги "яде и пие",
т.е. не би могъл да уповава, на жертвата, която Божият син е направил, предавайки самия себе си на смърт.

 

Както е известно вечерта, преди да го арестуват,  Той е завещал на последователите си да си спомнят за неговата смърт, като разчупват хляб и отпиват от чаша вино Лк.22.

На тази вечеря той „...взе хляб ... разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за мое възпоминаване (или: за да си спомняте за мен). Така взе и чашата след вечерята, и каза: Тази чаша е новото [Божие] завещание чрез моята кръв, която за вас се пролива...“

 

Но тъй като на вечерята все още той не е дал плътта си и кръвта си за живота на света, то е ясно, 
че завещавайки им този начин на спомен в Лк.22,

той НЕ е говорил в същия смисъл, в който им е говорил в Йн.6гл
(!)

 


Т.е. когато на вечерята той казва относно хляба: „това е моето тяло“ той очевидно няма предвид, че този хляб е например неговият крак или нещо такова,

защото на вечерята, дори и след като е разчупил хляба, с който са вечеряли (и който и самият Той е ял тогава!) и който Той е раздал на последователите си (за да им покаже нагледно как да си спомнят за неговата смърт),

неговото тяло си е било все още на Него, непокътнато и цяло, и живо - за разлика от разчупения вече хляб на вечерята.


 

Т.е. едно е неговото тяло,
а друго е хляба, който последователите му са яли и който и самият Той е ял тогава на вечерята.
 
 

И на вечерята (печено агне), дори и след като са изпили виното (и което и  самият Той е пил тогава!) и което Той е дал на последователите си да пият (за да им покаже нагледно как да си спомнят за неговата смърт),
неговата кръв си е била все още в Него, непокътнатат и непролята - за разлика от изпитото вече вино на вечерята.

 
 
Т.е. едно е неговата кръв,
а друго е виното, което последователите му са пили и което и самият Той е пил тогава на вечерята.
 
 
 
 
 


А той е понесъл греховете на света не чрез онзи хляб на масата, а чрез истинското си тяло, което е останало цяло и непокътнато и след разчупването на хляба на вечерята, чак до другия ден, когато са го убили.
И не чрез онова вино на масата, а чрез истинската си кръв, която си е останала в Него и след изпиването на виното на вечерята, чак до другия ден, когато са го убили и са пролели кръвта му.
 


А не е понесъл греховете на света чрез онзи тестен хляб (който и самият Той е ял тогава на вечерята!) и чрез онова вино (което и самият Той е пил тогава на вечерята!)
 - които не са били буквално неговото тяло и буквално неговата кръв,

а са служили за средство, с което неговите последователи ДА СИ СПОМНЯТ ЗА НЕГО и да възвестяват неговата смърт докато дойде, (а не: "да се свързват с него" - както някои лъжливо учат)


както самият Йесус казва и учи и както и пратениците му учат,
 
за разлика от появилите се след пратениците му лъжеучители, които са отхвърлил казаното от Божия син и са си наизмислили заблуди според желанията си.

 
 
 
 

По подобен начин на друго място Той казва „Аз съм вратата“ или „Аз съм добрият овчар“, или пък „камък за препърване“ и подобни,

очевидно нямайки предвид, че той е наистина/буквално врата или овчар, или камък,

а само се сравнява с тях, за да разберат хората какво всъщност има предвид

 - например, че чрез Него и неговата жертва хората отиват до Баща му (т.е. той е образно "врата", в такъв смисъл, а не че е буквално врата или камък).






Т.е. контекстите    на Йн 6 гл    и   на  Лк.22    са   МНОГО РАЗЛИЧНИ






В Йн.6 гл той говори за това, че той ще даде тялото си – плътта си и кръвта си - за живота на света, и който ги яде и пие - ОЧЕВИДНО СЛЕД КАТО ЙЕСУС ГИ ДАДЕ -  такъв ще има живот.

Т.е. който СЛЕД СМЪРТТА НА БОЖИЯ СИН уповава на Божия син, че му се опрощават греховете чрез пролятата кръв на Божия син , такъв ще има живот.

Това конкретно в случая е "яденето на плътта му" и "пиенето на кръвта" му в Йн 6гл.

 
 
 

А на вечерята Лк.22, когато той им завещава начина на спомен за него (т.е. спомен за неговата смърт за техния живот), той говори специфично по този начин да си спомним за него и за неговата смърт.


Да си спомним за Него – това е декларираната от господаря Йесус цел за разчупването на хляба, Лк 22.
 
 
 
А НЕ е целта да се свързваме с него посредством с това, както някои учат лъжливо.


 
 
 

Т.е. целта на разчупването на хляба  и отпиване от виното (Лк.22) е ние, които вече сме получили живот и вече сме едно с Него, да си спомним за Него и Неговата смърт за нас, 

а НЕ за да получаваме тепърва живот или да се свързваме с Него.
 
 
 
 

Понеже който още няма  живот, т.е.не е бил роден от Бога чрез вярата в Божия син и няма Светия Дух живеещ в него,
такъв изобщо няма за какво да си спомня,
тъй като той изобщо не е приел Божия син, та да има да си спомня за неговата смърт за него, и съответно такъв човек няма място на масата, където се прави този пре-скъп спомен.


Лк.22
Т.е. който няма живот (т.е. НЕВЯРВАЩ в Божия син и не го познава)
НЕ МОЖЕ да участва в спомена (Лк.22) чрез разчупване на хляба и отпиване от виното,
НИТО ПЪК МОЖЕ  ДА ЗАПОЧНЕ да участва в това спомняне.



(За разлика от Йн.6., където
един НЕВЯРВАЩ в него човек МОЖЕ и МОЖЕ ДА ЗАПОЧНЕ да "яде и пие" кръвта му и така да има живот.)


 
 

Йн.6.
А в Йн.6гл господарят Йесус казва, че който не яде плътта Му и не пие кръвта Му, такъв няма живот.  Това пък показва – но В ТОЗИ КОНТЕКСТ НА ГОВОРЕНЕ, Йн.6гл -
че човек, който НЯМА живот МОЖЕ  да започне да яде плътта му и да пие кръвта му (за разлика от участието в спомена) –

т.е.може тепърва да ПОВЯРВА в Него и в обещанието му за живот и прошка,
и също да продължи да вярва (т.е. „да стои в Него“) и уповава на обещанието Му, че чрез Неговата смърт той има прощение на греховете си и вечен живот, още от сега.

(За разлика от Лк.22, където човек НЕ може (или най-малко е безпредметно) да си спомня за Него, разчупвайки хляб сред братята и отпивайки от чашата .)





Т.е. невярващият МОЖЕ да започне да яде плътта му и пие  кръвта му – по смисъла на Йн.6гл.

Но невярващият НЕ МОЖЕ да започне да участва в спомена чрез разчупване на хляба и отпиване от виното -  по смисъла на Лк.22.гл.






Т.е. Йн.6 и Лк.22 са два СЪВСЕМ РАЗЛИЧНИ КОНТЕКСТА

и на двете места се говори за СЪВСЕМ РАЗЛИЧНИ НЕЩА.







В Йн 6 гл се визира някой който ВСЕ ОЩЕ НЯМА живот тепърва получава живот чрез повярване в Йесус и стои в този живот,
 

А в Лк.22 Йесус дава заповед на хора, които след като ВЕЧЕ СА ПЛУЧИЛИ И ИМАТ живот , да си спомнят за смъртта Му, като разчупват хляб и пият от чаша вино.






Затова, който тепърва повярва в Него и стои във вярата и уповава на неговата жертва ("яде плътта му и пие кръвта му"), а не на собствената си "праведност", такъв има и ще има живот - Йн 6гл.
 

А  които вече са повярвали, имат заръката да си припомнят смъртта на господаря като разчупват хляб и отпиват от чашата с вино - Лука 22

 
 
Има ОГРОМНА РАЗЛИКА между двете.


 
 
 
 
 



Йн.6

¶ На сутринта множеството хора, които бяха останали от другата страна на морето, понеже бяха видели, че там няма друга лодка освен тази, в която влязоха учениците му, и че Йесус не влезе в лодката заедно с учениците си, а учениците му заминаха сами

(при все, че близо до мястото, където ядоха хляба, след като господарят беше благодарил, дойдоха други лодки от Тибериас) -

и така, когато хората видяха, че Йесус го нямаше там, нито пък - учениците му, тогава те също взеха лодки и дойдоха в Капернаум да търсят Йесус.

И когато го намериха оттатък морето му казаха: Раби, кога се появи тук?

Йесус в отговор им каза: Амен, амен, казвам ви, търсите ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте хляб и се наситихте. Работете не за храна, която изгнива, а за храна, която остава за вечен живот, която човешкият син ще ви даде, защото бащата, Бог, него е определил.

Тогава му казаха: Какво да правим за да вършим Божието дело.

Йесус в отговор им каза: Това е Божието дело: Да повярвате в този, когото той е пратил.

Тогава му казаха: Че ти какво знамение правиш, за да видим и да ти повярваме? Какво вършиш? Бащите ни са яли манната в пустинята, - както пише "Даде им да ядат небесен хляб".

Тогава Йесус им каза: Амен, амен, казвам ви, не Мосес ви даде небесния хляб, а баща ми ви дава истинския небесен хляб. Защото онзи, който слиза от небето и дава живот на света, той е Божият хляб.

Тогава му казаха: Господарю, давай ни винаги този хляб.

А Йесус им каза: Аз съм хлябът на живота. Който идва при мен изобщо няма да огладнее и който вярва в мен никога няма да ожаднее. Но ви казах, че макар и да сте ме видели, пак не вярвате.

Всичко, което ми дава баща ми ще дойде при мен. И който идва при мен в никакъв случай няма да го изгоня вън. Защото слязох от небето не за да изпълнявам моята воля, а волята на онзи, който ме прати. А това е волята на баща ми, който ме е пратил - да не загубя нищо от това, което ми е дал, а да го съживя в последния ден. И това също е волята на този, който ме прати - всеки който види сина и вярва в него да има вечен живот и да го съживя в последния ден.

Тогава иудеите започнаха да недоволстват по негов адрес, понеже каза "Аз съм хлябът, който е слязъл от небето".

И казваха: Нали този е Йесус, синът на Йосеф, чиито баща и майка познаваме? Тогава той защо казва "Слязох от небето"?

Тогава
Йесус в отговор им каза: Не роптайте помежду си. Никой не може да дойде при мен, освен ако баща ми, който ме прати, не го привлече, и аз ще го съживя в последния ден. В пророците пише: "И всички ще бъдат научени от Бога". Всеки който е чул от баща ми и е научил идва при мен. Не че някой е видял бащата, освен онзи, който е от Бога - той е видял Бога.

Амен, амен, казвам ви, който вярва в мен има вечен живот. Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха манната в пустинята, но умряха. Този е хлябът, който слиза от небето за да яде някой от него и да не умре. Аз съм живият хляб, който слезе от небето. Който яде от този хляб ще живее вечно.

И хляба, който ще дам е моята плът, която ще дам за живота на света.

Тогава иудеите се караха помежду си, и казваха: Как може този да ни даде да му ядем плътта?

Тогава
Йесус им каза: Амен, амен, казвам ви, ако не ядете плътта на човешкия син и не пиете кръвта му нямата живот в себе си. Който яде плътта ми и пие кръвта ми има вечен живот и аз ще го съживя в последния ден. Защото моята плът наистина е храна и моята кръв наистина е питие. Който яде плътта ми и пие кръвта ми стои в мен и аз в него. Както живият баща ме изпрати и аз живея чрез баща си, така и който ме яде ще живее чрез мен.

Това е хлябът, който е слязъл от небето. Не както вашите бащи ядоха манната и умряха. Който яде този хляб ще живее вечно.

Това каза той в сградата за събрания, като учеше в Капернаум.

Тогава много от учениците му, като чуха това, казаха: Това слово е тежко. Кой може да го слуша?

А
Йесус като узна в себе си, че учениците му недоволстват относно това им каза: Това ли ви препъва? Тогава ако видите как човешкия син се възкачва там, където е бил отначало? Духът е който прави жив [някого]. От плътта няма никаква полза. Думите, които ви говоря са дух и живот,но има някои от вас, които не вярват - защото Йесус още отначало знаеше кои са тези, които не вярват и кой е онзи, който щеше да го предаде.
И каза: Затова ви казах, че никой не може да дойде при мен, освен ако не му е дадено от баща ми. От тогава много от учениците му се върнаха назад и не се движеха повече с него.

И така,
Йесус каза на дванадесетте: Да не би и вие да искате да си отидете?

Тогава Симон Скалата му отговори: Господарю, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот. И ние повярвахме и знаем, че ти си помазаникът, синът на живия Бог.

Йесус им отговори: Нали аз ви избрах вас дванадесетте? И един от вас е клеветник! Говореше за Иуда Симоновия син, Ис-Кариотес, защото той щеше да го предаде и беше един от дванадесетте.








Лк. 22
взе хляб ... разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за да си помняте за Мен. Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новото [Божие] завещание в Моята кръв, която за вас се пролива




 

[ Редактирано 11.08.20 02:31 ]



Краят на епохата: Времева диаграма,    Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии)

„...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам.
А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти."
Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“
   
/из п-мо до римл., 9/


Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало.
Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6


Най-отгоре
господарска гощавка,   господна вечеря,   евхаристия,   източно-римско православие,   източно православие,   комка,   пресъществяване,   причастие,   причастяване,   причестяване,   римо-католицизъм,   светото причастие
    
13.08.08 10:17 Цитирай
изказвания: 1582
Добре, но пиейки Господната чаша и взимайки от хляба, символ на Тялото Му, не ставаме ли причастни /оттам причастие/ на Него? И защо Павел толкова строго набляга на необходимостта от достойно взимане на Господната чаша? Защото коринтяните се напиваха, може би точно защото си мислеха, че това е само за спомен. Какво мислиш? 

[ Редактирано 13.08.08 10:26 ]



Christus regnat
Най-отгоре

    
14.08.08 02:02 Цитирай
изказвания: 4603

не ставаме ли причастни на Него


Не разбирам какво точно имаш предвид ??






Краят на епохата: Времева диаграма,    Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии)

„...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам.
А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти."
Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“
   
/из п-мо до римл., 9/


Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало.
Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6


Най-отгоре

    
14.08.08 09:37 Цитирай
изказвания: 1582
извинявай, съпричастни



Christus regnat
Най-отгоре

    
17.08.08 20:03 Цитирай
изказвания: 4603


"Съпричастен" означава: „Който има непосредствено отношение към нещо или участва него“.


Ето няколко примера за използване на думата:


- Тема във форум: Как да направим бащата по-съпричастен в грижите към детето:
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=33749.0

- снимка „Съпричастен“: 
http://www.4coolpics.com/photo/lz1ckj/179231.html

- Център за младежка информация: Бъди съпричастен! - Национална кампания "Сподели усещането" (Българските олимпийци с интелектуални затруднения имат нужда от твоята подкрепа и съпричастност! Сподели усещането!) :
http://www.mikc.bg/node/183





Не разбирам какво конкретно имаш предвид?

Какво точно и конкретно означава тогава новото: „ставаме съпричастни на Исус“?


Къде Бог нарича това да си спомним за Исус (конкретно за неговата смърт, докато дойде)  „съпричастие“ ?

И къде пише как примерно Йоан или Симон, или Павел са  участвали в някаква практика, наречена „вземане на съпричастие“, или са „вземали съпричастие“?

Ако те са спъричастни към Исус, биха могли да кажат: Ние сме съпричастни към Исус.

Но да кажат "вземам съпричастие" , когато си спомнят за смъртта на Исус е някак си напълно нелепо и ненормално. Те и не са го казвали, де - поне никъде няма записано подобно странно нещо.





Да, Павел действително призовава за достойно държание, когато вярващите се събират да си спомнят за смъртта на Божия син, разчупвайки хляба и отпивайки от чашата. Но това нищо не променя.

Коринтяните явно са бъркали този скъп спомен (обрисуващ нагледно смъртта на Божия син, който си е предал тялото на смърт и си е пролял кръвта, за да понесе греха на света), с гастрономическо парти с шведска маса или нещо такова, и то включващо елемент на съперничесто,
и всеки от тях е гледал да си вземе хляб преди другия (а може би и повече хляб от другия) и същото и с виното, съответно някои от тях са се напивали, а за други не е оставал хляб.

Което, разбра се, е огромно неуважение към завещаното от Божия син и към предаденото му на смърт тяло и пролятата му кръв.

Поради това Павел сериозно ги предупреждава за последствията от подобно държание пред Бога (които последствия, т.е. Божии наказания, вече са били и налице – някои са се разболели, а други дори са умрели ) и също им казва:

защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива. Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията общност и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.

...

Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг. Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.



Та, затова ако някой е гладен, то да яде у дома си преди да отиде на събирането (не става дума за църковна служба), и така да участва в спомена за смъртта на Исус достойно, без да върши описаните грехове и безобразия, или подобни, защото нашият Бог е и поглъщащ огън, както пише.



[ Редактирано 11.08.20 02:33 ]



Краят на епохата: Времева диаграма,    Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии)

„...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам.
А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти."
Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“
   
/из п-мо до римл., 9/


Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало.
Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6


Най-отгоре
господарска гощавка,   евхаристия,   източно-римско православие,   източно православие,   пресъществяване,   причастие,   римо-католицизъм,   светото причастие
    
18.08.08 12:05 Цитирай
изказвания: 1582

От евангелие от Йоан, 5 глава
47. Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.
48. Аз съм хлябът на живота.
49. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;
50. а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.
51. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.
52. Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?
53. А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.
54. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.
55. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.
56. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.
57. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.
58. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.
59. Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум.
60. Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?
61. Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява?

Добре, изразът "причастие" може да е неточен и всякакъв, но действието за което говори Исус е буквално: "яде плътта Ми и пие кръвта Ми".





Christus regnat
Най-отгоре

    
18.08.08 12:18 Цитирай
изказвания: 4603
Но аз това вече го обясник надълго и нашироко в първото изказване.

И не мисля, че е буквално, защото самият Исус казва: Това ли ви спъва?! Плътта нищо не ползва. 
Ако беше буквално, трябваше да го изядат там в синагогата и да му изпият кръвта, или по-късно, когато той реши ... Това е направо... нямам думи.

[ Редактирано 18.08.08 12:20 ]



Краят на епохата: Времева диаграма,    Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии)

„...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам.
А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти."
Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“
   
/из п-мо до римл., 9/


Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало.
Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6


Най-отгоре

    
18.08.08 12:39 Цитирай
изказвания: 1582
Не си ме разбрал. Нямам предвид канибалски действия.

А само, че при Господната вечеря, причастието, възпоменанието или както го наричаш, Исус каза, че ядем плътта Му и пием кръвта Му, не буквално, де.



Christus regnat
Най-отгоре

    
18.08.08 14:17 Цитирай
изказвания: 4603

Ами това означава "буквално".

Иначе не трябваше да казваш "буквално", щом нямаш предвид "буквално".




Ако в Йоан 6гл. господарят Йесус (говорейки на невярващи в Него и на полувярващи) не говори за това да си спомняме за неговата смърт, разчупвайки хляба и отпивайки от чашата, а за нещо друго,

тогава ние нямаме право пред Бога да цитираме Йоан 6гл. когато говорим всъщност за спомена - т.е. Лк.22.,  като че ли в Йоан 6гл се говори за този спомен.

Защото така бихме цитирали заблудително Писанието. (както напр. сатаната прави)

 



(Например когато говорим за раждането на Божия син, трябва да цитираме съответните конкретни пасажи, където се говори за това - напр. в кн. на Лука в началото, а не например кн. Естир. когато обесват онзи човек.)




Затова щом в Йоан 6гл господарят Йесус не говори за този спомен за смъртта му (Лк.22),
а за съвсем друго нещо,

то  когато в Йн 6гл той казва „Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми ...

>>>  той няма предвид: „Кой участва в спомена, за който още дори и не съм ви казал, ...“,


а има предвид именно онова, за което се говори в Йн 6гл – т.е. относно повярването в Него и упованието на неговата саможертва (умилостивителна жертва на Бога) за получаване праведност пред Бога и вечен живот  (а не на собствената си праведност, например).



Поради това не е истинно и е заблудително да се цитира Йоан 6гл. (която не говори за завещания спомен за смъртта в Лука 22),

и в същото време да не се говори за това, което въсщност се говори в Йоан 6гл,

а да се говори за друго нещо, напр. за това, което се говори в Лука 22гл.




Когато в Лука 22гл (а не в Йоан 6гл.) господарят Йесус действително говори (само на вярващи в Него хора, а не като в Йоан 6гл.) за този спомен за неговата смърт ,

тогава той разчупва хляб и им го раздава (като им казва, че това е неговото тяло),
и им дава да пият всички от чашата ( като им казва, че това е новия завет в неговата кръв).


 



Аз вече го посочих това, но както и да е:
Когато на вечерята господарят Йесус е разчупил хляба и го е раздал на учениците си (не говори на невярващи, като в Йоан 6гл.) да си го поделят и им е дал чашата да отпият всички от нея,

то в този момент тялото му и кръвта му са си били непокътнати.

След като хлябът е вече разчупен, тялота на господаря Йесус все още си е било непокътнато,
и след като виното вече е изпито, кръвта на господаря Йесус все още си е непокътната в тялото на господаря Йесус пред учениците му и продължава да е така до следващия ден, когато братята му (подобно на Йосиф) несправедливо го екзекутират, чрез ръцете на не-израелци.


Което явно показва,

че когато той дава на учениците си този хляб и казва „това е моето тяло“,
той съвсем няма предвид, че този хляб буквално е неговото тяло,

и че когато той им дава чашата и казва „това е новият завет в моята кръв“,
той съвсем няма предвид, че това вино (слаба алкохолна напитка от грозде) буквално е новото завещание в неговата кръв,


Защото иначе ще излезе, че той лъже.


Понеже всички ученици виждат тялото му - че си е на Него, живо и непокътнато,
за разлика от хляба, който той е разчупил - а от контекста и ние четящите разбираме, че това е така,

и понеже всички виждат, че кръвта му си е в тялото му и не е пролята, за разлика от слабия алкохол от грозде, който учениците му отпиват - а и от контекста и ние четящите разбираме, че това е така.

А ние знаем, че той не лъже.


По принцип това е безкрайно ясно и няма нужда да се говори, но просто съм принуден да стигна до подобни обяснения, поради заблудите, които са дошли, след като пратениците на Царя са си отишли от земята.

 



Поради всичко това, онзи хляб (или днешните хлябове) е толкова буквално тялото на Йесус, и онова вино (или днешните вина) са толкова буквално кръвта на Йесус

колкото и господарят Йесус е буквално врата („...Аз съм вратата...“),
колкото и господарят Йесус е буквално лоза („...Аз съм лозата, вие сте пръчките...“),
и колкото ние сме буквално пръчки,
и колкото господарят Йесус е буквално чобанин („...Аз съм добрият овчар... моите овце слушат гласа ми...“),
и колко ние сме буквално овце,
И колко господарят Йесус е буквално първата буква от азбуката („...Аз съм Алфа...“),
или буквално последната буква от азбуката („...Аз съм ... Омега...“),

....примерите могат да продължат.






Да обобщя дотук:

- Нито Бог нито слугите му говорят за някакви измислени ритуали, наречени „Вземане на причастие“ или за „Вземане на съпричастие“ или за "Взимане на евхаристия".

- Когато учениците се съберат, според заръката на Господаря, да си спомнят за смъртта на Божия син не да се свързват с Божия син, като че ли не са свързани!...), който ги е спасил,

никой от тях, нито самият Йесус преди това, не нарича хляба и виното за този спомен: „причастие“ или „съпричастие“, или "евхаристия".
(Както изглежда, това е човешко учение, възникнало по-късно в римските секти.)


- Единствената цел, декларирана от Божия син на подобно събиране и ядене е: СПОМЕН, спомен за смъртта на Божия син, чрез която той е понесъл греха на света.


Т.е. господарската гощавка, дадена от Господаря (Лк 22), съвсем не служи за това някой, който няма вечен живот да започне да има живот или пък да поддържа вечния живот на някой, който вече има живот (за каквото всъщност се говори в Йоан 6гл, а не в Лука 22),

а, по думите на самия цар спасител, тази гощавка/вечеря служи за това ВЕЧЕ ПОВЯРВАЛИТЕ да си СПОМНИМ за Него, и по-точно за неговата смърт, докато той дойде.




Засега поне излиза, че учението, че чрез участие в този спомен, човек получавал вечен живот или му се поддържал вечния живот или се свързвал с Божия син или нещо такова, е лъжеучение.




По мое мнение мнозина се опитват да стават посредници между хората и Бога (било сами, било чрез горни позиции в своята най-най-права секта-посредник) и поради тази цел те търсят да си прикачват лъжливо такива качества, които всъщност нямат, за да изглеждат пред хората такива, от които хора могат да получат нещо,


разбира се срещу заплащане и признание, и робство
.


Често т.нар. „маркетинг“ на търговците съдържа подобни елементи и мотиви.

 


Пример за това е как някои са си направили секти-идоли (лъжебогове), като учат хората, че те (респ. тяхната най-права секта) са вратата към Бога, и че само чрез тях може да се стигне до Бога, и че само от тях може да се получи нещо от Бога и т.н. 


Допускам, че подобни са били и мотивите, когато са изфабрикували лъжеучението за т.нар. „причастие“ или „съпричастие“,


от което няма и следа в говоренето на Онзи,
който е истинският спасител
и от Когото всички хора могат да получат даром и вечен живот, и опрощение на греховете си, и праведност пред Бога, и истинска любов –
помазаникът, Божия син, Йесус от Назарет.

 


Нека Бог да събори всички идоли и капища, за да се покланят всички на истинския и жив Бог и да не робуват на хора, които робовладелци самите са пръст и пепел в грях, и имат сами нужда от посредник между себе си и Бога, за да не отидат във вечния огън!



[ Редактирано 26.08.20 03:31 ]



Краят на епохата: Времева диаграма,    Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии)

„...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам.
А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти."
Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“
   
/из п-мо до римл., 9/


Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало.
Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6


Най-отгоре
господарска гощавка,   евхаристия,   източно-римско православие,   източно православие,   пресъществяване,   причастие,   римо-католицизъм,   светото причастие
    
18.08.08 15:01 Цитирай
изказвания: 581
Неаргуметираното говорене(не според Писанията) създава неверни представи (образи), а те пък водят до заблудителни практики( действия), който пък водят до ... грешния път( погибелен)!
Така както например добилите общественост думи и изрази:
 - ходя НА църква
 - взех причастие
- молитва на покаяние
- изповед на ... и много други.
 Най - сигурното е да казваме ТОВА, което Бог казва по начина , по който Той го казва в СМИСЪЛА, който Той влага!
 Нито да прибавяме, нито да отнемаме, защото какво можем да прибавим към Неговото, без дефакто да отнемем?!?!



george

Най-отгоре

 
Започване на нова тема
Към страница       >>  
 

Отговор (без HTML оформление):


 

Към форум:     Най-отгоре

Публикуване на темата: rss 0.92 Публикуване на темата: rss 2.0 Публикуване на темата: RDF