Благословен да бъде Бог Отец на Господа наш Исуса Христа - Възлюбения Негов Син, Който в огромната Си любов и милост, продължава да дарява нам благодат днес, по един или по друг начин. И аз благодаря на Бога, за многото свидетелства, които днеска е изпратил за насърчение, поучение, увещание, изобличение и поправление. Някои прекрасни, а други страшни, но нужни, защото Духът говори и не от скоро и то с потвърждение от много места вече, че днес е ден за пост и молитва и плач пред Господа. Ден за събуждане и ден за покаяние! Ден за обръщане към Господа Живия Бог! Защото мнозина днеска са се качили на потъващ кораб и спят и ако не се събудят, не могат да се спасят! Ефесяни 5:14 казва: "Стани ти, който спиш и възкресни от мъртвите и ще те осветли Христос"!

Отварям тази тема за публикуване на свидетелства различни от сведетелствата за изцеления (каквато е другата тема - "И днес Бог лекува..."), за свидетелства, които са както написах по горе - поучителни, назидателни, такива за изобличения, както и такива с пророчества и други подобни.

Миналата година ми направи много силно впечатление свидетелството на един брат от Румъния, което много исках да се преведе на български език, поне със субтитри, понеже е на румънски и руски и благодаря на Бога за Неговата помощ, това вече да бъде факт. Публикувам линк към него:

https://youtu.be/kGGjfv9rWdk

Преди доста години имах едно много забележително преживяване. Беше хладно време, може би края на зимата или ранна пролет, или есен. Пътувах в спален вагон и както е по българска "железопътна" традиция, парното или е спряно и "умираш" от студ или пък е пуснато до край и съответно "умираш" от жега. В моя случай беше второто. И то още в самото начало на пътуването.

За мое нещастие моето спално място беше най-отгоре, където се събира най-топлият въздух. След като махнах завивката и след това постепенно преминах почти всички фази на разсъбличане, оставайки по минимално необходимото , и парното безмилостно продължаваше да нагорещява купето още и още, в един момент при мен горе стана направо непоносимо топло, просто не можеше да се диша, както се казва направо "береш душа"...

Помислих си да отворя прозореца за известно време (ако изобщо работеше), но на леглата отдоло също имаше пътници и вятърът от прозореца би духал директно върху второто легло, а донякъде и върху най-долното.  А и след като го затворя, само след малко щеше да бъде също толково топло като преди това. А и не можех цяла нощ да отвраям и да затварям прозореца през 5 минути. Поради това се отказах от тази идея.

Тогава се изправих пред очевидния избор или да отида в не-спално купе, или... да продължа да "бера душа". Но предвид дългия път, никак не ми се искаше да прекарам нощта седейки неудобно в не особено приветливите (меко казано) БДЖ-купета в полу-заспало състояние. От друга страна не знаех колко още ще издържа преди да припадна или да се задуша, или нещо такова.

И тогава, колкото и тривиален като цяло да беше проблемът, реших да помоля Бога за помощ, ако благоволи. Нямах никаква идея как да се реши проблемът - просто помолих Бога, в името на Божия син и помазаник-цар, Исус, да ми помогне...

Поради ужасното чувство да се задушаваш от прекомерна горещина, молбата ми определено беше настоятелна и доколкото си спомням помолих Бога с искрена вяра, че получавам от Него, според обещанието му, както Божият син ни учи. Между другото, при такива ситуации и молби пред мен винаги застават и съответните думи на Божия син, свързани с обещанието му относно молбите към Бога, да прощаваме на онези, които са извършили грях против нас, така че и нашият Баща в небесата да ни прости нашите грехове.

И точно в този момент прозорецът на купето с доста силен шум се отвори до долу. "Сам".

Гледах и не вярвах на очите си. Направо онемях горе там. Представям си как съм изглеждал. А как се чувствах, не мога да опиша

В купето навлезе хладен свеж въздух и температурата, поне за мен, стана много приятна.

След няколко минути, след като започнах да "идвам на себе си" от първоначалните емоции, започнах да си мисля как ли се чувстват хората отдолу и започнах да се притеснявам да не изстинат от хладния въздух. По инерция се чувствах отговорен за това, което се случи и не ми се искаше заради мен те да се простудят.

Но в следващият момент си дадох сметка, че в края на краищата не аз отворих прозореца. Те бяха, естествено, големи хора - всеки от тях можеше просто да стане и да го затвори. Предполагах, че точно така ще стане. Но за моя изненада всъщност никой не го затвори. До сутринта. Температурата - комбинация от БДЖ-пещта, наречена "парно", съчетана със свежия въздух отвън - беше просто съвършена

На сутринта все пак заговорих другите двама пътници, понеже у мен все още имаше някаква тревога, да не би да са се простудили: "Снощи прозорецът се отвори в един момент... Не ви ли стана студено през нощта?"

И този от второто(мисля) легло ми каза доволно: "Неее, беше много добре!"

Не мога да забравя този случай. Благодаря на Бога за грижата му!

https://youtu.be/eSExh7kw7V4

Тук едно прекрасно свидетелство на един брат узбек, бивш мюсюлманин!

Толкова много радват такива свидетелства в които се вижда как Любовта на Христа издирва и спасява хора и семейства им!

Слава на Господа Исуса Христа!

https://youtu.be/ClJuekmfu0U

А тук една история на едно момиче, също бивша мюсюлманка, която може да ви разплаче!

Слава на Господа Исуса Христа!

https://youtu.be/_knRc4ds7oY

Публикувам част от едно свидетелство на един украински проповедник, който е бил няколко пъти в изстъпление и на когото е дадено да види и чуе неща, които намирам за назидателни, поучителни и нужни да се узнаят и разберат днес от пастири, служители и всички християни! Видеото е с надписи на български, а до няколко дни ще сложа субтитри и на друга част от това свидетелство.

https://youtu.be/6Ee6rqcvrUs

Страхотно, братолюбие!