Още по темата
Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

kosmos   бургас   втората смърт   гневът на агнето   договор с бога   князът на тир   саркози   социология   събиране за изграждане   съвършено спасение  

виж всички тематики

Реплики

 
 
eureth   07.05.18 15:26
Преместих темата за "генно-модифицирната опозиция в Сирия"

в тема:
"Сирия: Отн.тн. ислямска държава", тук:

http://edinni.com/p/forum/forum_viewtopic.php?17424.post
 
eureth   15.04.18 14:53
Възможно е и до там да се стигне. Но главното, до което пише, че ще се стигне в тези земни военни противопоставяния, е че Бог ще доведе всички народи на битка против Йерусалим и той ще бъде превзет, и ще бъде тъпкан от народите, колкото Бог е определил (3год. и половина).

Тук има доста подробности около сегашната ситуация, в темата "Относно тн. ислямска държава":
http://edinni.com/p/forum/forum_viewtopic.php?17419.post
 
Владо   15.04.18 03:46
Света е пред прага на нова световна война.
 
Владо   15.04.18 03:45
 
Анонимен   13.02.18 09:08
еурет, постовете станаха три, но са един - само последния (нетът понякога е кошмарен тука). Моля те да оставиш само последния, а другите да ги изтриеш, за да не се "разводнява" темата.

RSS Емисии
rss1.0
Форуми :: Светите текстове :: ..в Коринт, II << Предишна тема | Следваща тема >>
 
От слава в слава - II до кор., 3:18
Започване на нова тема
    

09.07.19 15:51 Цитирай
изказвания: 4415

Какво точно се има предвид във II п-мо до светите хора в Коринт, 3.18,

когато се казва:  "от слава в слава"?

 

 

Поводът за тази тема е едно споделено (евентуално Божие) пророчество ("пророческа картина") - "Армията на последното време"

 

Там е застъпена идеята, че мястото, където се споменава "от слава в слава" говори за това, че:

 

Бог правел така, че

Божията общност на земята да преминава от един период на слава в друг период на слава,

в процеса на човешката история на земята

и така Божията общност ставала все по-славна,

преминавайки от един исторически период на слава в следващ период на още по-голяма слава

 

 

 

 

Например,

 

от славната Божия общност през I-ви век, за която Бог свидетелства чрез Писанията,

в "по-славна" централизирана римо-имперско-държавна религиозна институция (ок. 4-ти век) ?

 

От "славна" централизирана римо-имперско-държавна религиозна институция (ок. 4-ти век),

в "още по-славни" разделени на две, враждуващи отделни 

централизирани римо-имперско-държавни религиозни институции (1054г.), т.е.

"Все-цялостна-та (καθολικὴ)" "църква" (на западната римска империя)

и

"Право-мненийна-та Все-цялостна (ορθόδοξη καθολική)" "църква"  (на източната римска империя)

/всяка една от тях "единствено най-най-правата и най-най-истинската", а съответно за "другата": "ἀνάθεμα!"/ ?

 

И т.н., през "още по-славните" "християнски" т.нар. "кръстоносни походи"?

 

Или "още по-славния" "Женевски папа", специалист по клади, Мойсеевия закон и други работи, адвокат Калвин

(който като ключова фигура в "славната" Протестантска "Инквизиция", при екзекуцията на Мигел Сервет, освен, че одобрил смъртна присъда за него, все пак настоявал за "славна" "милост" спрямо Сервет -

т.е. милостиво само да му отрежат главата, вместо немилостиво да го изгорят на клада *1

/накрая все пак го изгорили жив на клада, за отричане на църковната т.нар. "догма за троичността" и на практиката "кръщаване на бебета"/

 

Или "още по-славните" "християнски" подвизи при колонизирането на т.нар. "Америка" (разбирай: "геноцида" над милиони тамошни местни жители), извършено от европейските "християни"?

 

Да не говорим за "още по-славните" съвременни "християнски" подвизи в Близкия изток, че и в Африка...

 

Виж, завръщането към "спасение от греха и смъртта по Божие обещание, чрез вярата в Божия син", дадено от Бога като прозрение на Лутер е поне нещо положително,

но в никакъв случай - по-славно от Божията общност през 1-ви век, облечена със слава и истина от Бога.

Понеже става дума именно за завръщане (към Божиите истини, държани от Божията общност през 1-ви век). И то за съжаление - частично завръщане, не до край.

 

------

(*1

Уточнение:

Бог е заявил съвсем ясно, че ТОЙ е съдията, който съди, оправдава, осъжда и наказава, 

и че земните хора, приели новото Божие завещание, в сегашната епоха нямат работа нито да осъждат някого с някаква присъда, още по-малко пък да извършват телесни (особ. смъртни) наказания над други хора.

Когато дойде денят на страшния вечен Божий съд над неправедните, тогава пише, че Бог ще хвърля осъдените от него хора и духове във вечен огън за вечни мъчения, който огън не угасва, нито те някога ще умрат там.

Но "Калвин и компания" не са били назначени от Бога да му "помагат" чрез предварителни осъждания и телесни (особ. смъртни) наказания, а Бог е изисквал от тях (и от всички други хора) съвсем други неща.)

 

 

 

 

 

Чувал съм и други подобни идеи (като в споменатата "Божия пророческа картина") за това място (II до кор., 3:18), и, доколото си спомням, доста отдавна и аз си мислех нещо такова относно него.

 

 

Но наистина ли за това се говори там?

Според мен - не.

 

 

 

Ако от самия текст по-долу (а и от други преводи) не би било ясно, по-късно може да напиша повече подробности, защо смятам така.

 

Преди време работих по превода на II п-мо до кор., 3 гл, където се споменава горния израз. За улеснение, по-долу копирам текста с коментарите под линия:

 

          ... че сте писмо на помазаника, на което слугуваме, написано не чрез мастило, а чрез Духа на живия Бог; не чрез плочи от камък, а чрез плътски плочи на сърцето.
 
А такава увереност имаме чрез помазаника към Бога не понеже сме достатъчни от себе си да мислим нещо както от нас си, а нашата достатъчност е от Бога, който ни даде способност да сме слуги на ново завещание — не на буквата*1, а на Духа. Защото буквата
*2 убива, а Духът*3 дава живот.
 
Но ако служенето на смъртта
*4[именно] чрез букви, гравирани на камъни — стана в слава (така че синовете на Израел не можеха да гледат лицето на Мосѐс, заради славата на лицето му, която изчезваше), то как няма повече служенето на Духа*5 да е в слава?
Защото ако службата на осъждането
*6 е слава, то службата на праведността*7 много повече преизобилства със слава.
 
И дори [изобщо] не бива прославено онова, което [преди] бе прославено
*8, поради надминаващата слава [на новото завещание]. Защото ако онова, което бива правено да изчезне*9, е чрез слава, то много повече онова, което [завинаги] остава*10, е в слава.

          И така, имайки такава [велика] надежда, с голяма откритост [я] употребяваме
*11, а не както Мосѐс слагаше покривало на лицето си, та синовете на Израел да не виждат приключването на онова, което изчезваше*12.

          (Още повече, умовете им бяха заслепени. Защото и до днес, при прочитането на старото [Божие] завещание, същото покривало остава, без да е вдигнато
[от сърцето им]. Защото [само] чрез помазаника то бива*13 премахнато.
 
Но и до днес, когато се чете
Мосѐс, върху сърцето им лежи покривало*14.
 
Но когато биха се обърнали към Господаря
*15, покривалото ще бъде вдигнато [от сърцето им]. А Господарят*16 [към когото трябва да се обърнат] е [именно] Духът*17. И където е Духът на Господаря, там цари свобода*18 )
 
А всички ние
*19, с лице, от което е вдигнато покривалото,

отразявайки славата на Господаря *20, се преобразяваме в същото [отразявано] подобие *21,

[т.е.] от слава [-та на Господаря]  [се преобразяваме съответно] в слава*23,

 

също както от Господаря, Духа*24 *25 [, чиято слава отразяваме]

 

---------
*1 "буквата” в контекста е: Мойсеевият закон. Т.е. пратениците на Божия син не са слуги на Мойсеевия закон ("буквата"), а на новото Божие завещание, вж. 3:3,7

 

*2 т.е. Мойсеевият закон, част от старото завещание (от Синай)

 

*3 Божият Дух (в контекста на новото завещание) чрез когото Бог ни ражда повторно и ни Го дава да живее в нас, Божиите синове и дъщери, за да ни води към всяка истина и да ни дава сила против греха — всичко това, поради безценната саможертва на помазаника, Божия син, заради който Бог ни прощава греховете, осиновява ни, и ни подарява вечен живот и праведност

 

*4 т.е. нареждането на Мойсеевия закон (част от старото завещание) на Израел, вкл. първите десет заповеди, написани на онези плочи лично от Бога. Понеже законът носи смърт на греховния човек, т.е. — на всички хора, освен Исус от Назарѐт.

 

*5 Павел, а и всички пратеници на помазаника, са служители на новото Божие завещание, на Божия Дух, който дава живот (в.ж. 3.6), а не на Мойсеевия закон, на буквата, която осъжда и убива, “служенето на смъртта, чрез букви гравирани върху камъни

 

*6 т.е. нареждането на Мойсеевия закон(част от старото завещание) на Израел. Понеже законът носи осъждане на греховния човек, т.е. — на всички хора, освен Исус от Назарѐт.

 

*7 т.е. службата, която Павел и другите царски пратеници имат — на новото Божие завещание, на Божия Дух, а не на закона

 

*8 т.е. Мойсеевия закон от старото завещание

 

*9 (букв.: “бива разрушено”) т.е., вер., славата/светлината върху Мойсеевото лице, т.е. образно — на закона

 

*10 славата на лицата ни отразяваща Божията слава — всичко това поради Божията милост чрез новото Божие завещание, а не чрез Мойсеевия закон

 

*11 т.е. не покриваме лицето си, понеже светлината на лицето ни няма да прикючи и изчезне.


Във връзка с тази смела употреба на тази надежда, Павел веднага обяснява
- първо, какво, за разлика от Моисей (който е свързван изключително със закона от старото Божие завещание към Израел), не правим,
- a накрая обяснява, какво, за разлика от Моисей, правим.

 

*12 букв.:"бе разрушавано”,т.е. светенето на лицето на Моисей, който е гледал Божията слава и лицето му е светело, като един вид отражение на Божията слава и светлина.

Тъй като чрез Моисей Бог е дал закона на Израел (а не истината и Божията благосклонност /Йн.1/), то в този случай и в този пасаж Бог чрез Павел свързва това светене на Мойсеевото лице и онази слава конкретно със закона от старото завещание към Израел, което Бог е определил да приключи и изчезне, като светеното на лицето на Моисей.

На онова старо завещание, Бог чрез Павел противопоставя новото Божие завещание, което е по-славно от старото и чиято слава, за разлика от славата на старото завещание, не приключва, а е вечна.

 

*13 или: може да бъде

 

*14 т.е. както тогава Моисей е скривал от очите им самото приключване на онази слава и светлина (т.е. всъщност образно: на закона) на лицето му, така и сега Мойсеевият закон продължава да скрива от очите на умовете им приключването на старото Божие завещание със закона към него, което приключва и изчезва (затова е “старо") в Йесу̀[с] от Назарѐт, помазаникът, Божият син.

Затова и те не могат все още да “видят” това приключване, както и посредника на новото Божие завещание, Йесу̀[с] от Назарѐт, в когото старото завещание приключва и той, както пише, дава едно много по-добро и по-съвършено Божие завещание от старото завещание със закона.

 

*15 вж. следващото изречение относно господаря, към който е нужно да се обърнат, за да бъде вдигнато покривалото от "очите на сърцето им"

 

*16 заб. връзката с горното изречение. Става въпрос към кого да се обърнат.
В целия пасаж по-горе се вижда, че Павел противопоставя Мойсевия закон ("буквата", която убива, “службата на смъртта", “службата на осъждането"), на Божията благосклонност чрез Божия Дух (който, за разлика от закона ("буквата"), дава живот), дадена чрез саможертвата на Божия син.

Също така се описва, че плътските потомци на Авраам все още се уповават на Мойсеевия закон, от който всъщност не могат да получат живот и спасение от греховете си и смъртта. Както пише, те биха имали полза единствено ако се обърнат към господаря, понеже чрез Мойсеевия закон ("буквата", която убива), написан на каменните плочи, няма спасение, а има именно смърт и осъждане.

 

*17 а не е Мойсеевият закон

 

*18 за разлика от там, където е Мойс. закон

 

*19 (приели новото завещание) за разлика от Моисей и дообяснявайки споменатата по-горе смелост във връзка с надеждата /3:12/

 

*20 подобно на светенето на Мойсеевото лице

 

*21 или: образ

 

*22 т.е. от славата на господаря

 

*23 т.е. в слава, която той ни дава

 

*24 или: господаря Дух — вж 3:17 по-горе

 

*25 а не Мойсеевия закон, който е буквата, която убива

 

 

[ Редактирано 14.07.19 13:48 ]



Краят на епохата: Времева диаграма,    Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии)

„...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам.
А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти."
Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“
   
/из п-мо до римл., 9/


Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало.
Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6


Най-отгоре
2 кор,   ii кор,   от слава в слава,   слава
    
14.07.19 13:30 Цитирай
изказвания: 4415

Когато царският пратеник Павел споменава, в контекста на горния пасаж: "от слава в слава",

той съвсем няма предвид:

 

"преминаваме времево, в контекста на земната история,

от предишен исторически период на слава

в следващ исторически период на по-голяма слава",

 

 

а, както контекста ясно показва, Павел всъщност има предвид,

че Бог, чрез своя Дух, който живее [само] в хората от Божия народ

 

(т.е. живее само в родените от Бога и (плътски)иудеи, и гръци, които вярват и признават, че Исус от Назарет е помазаникът-цар, Божият единствен син

и така, според Божието обещание и милост, са получили след жертвената смърт на Божия син,

Новото Божие завещание, което е много по-велико от старото Божие Синайско завещание с Моисеевия закон,

и чрез което (т.е. новото, за разлика от старото) Бог ни е измил от греховете ни и ще ни спаси и от тленната смърт,
и също благосконно и милостиво е благоволил да ни даде неговият Дух да живее у всеки човек от Божия народ, и чрез който Дух Бог и ни преобразява, както ясно пише)

 

(та Бог чрез Духа си) преобразява духовно всеки един роден от Бога човек от Божията слава в подобна на Божията слава.

 

 

Т.е. не става дума за някакви исторически периоди - от славен период в още по-славен период,

 

а става дума за преобразяване,

където Бог от неговата слава духовно ни преобразява да сме като него, т.е. в подобна слава.,

 

подобно на това, както едно огледало може да отрази светлината на слънцето,
и в някакъв смисъл бива преобразено от "славната" светлина на слънцето също в подобна "славна слънчева светлина".

 

 

 

И в това наше отразяване на Божията слава и преобразяване в подобие на Божията слава,

 

нашата отразена слава никога няма да стане по-голяма слава от Божията слава.

 

 

Божията слава винаги ще остане по-голямата слава,
а ние ще я отразяваме, преобразявайки се от нея в подобие на Божията слава,

и то само ако стоим във вярата в истината относно помазаника-цар, Божия единствен син Исус от Назарет.

Както едно огледало може да отразява слънчевата светлина, само ако е насочено към слънцето, а не към тъмнината.

 

 

 

 

Т.е. съвсем не става дума за някакви исторически периоди,

за преминаване от по-малко славен период в още по-славен период,

 

 

а става дума за постоянно духовно преобразяване на всеки роден от Бога човек,

където Бог от неговата по-голяма слава

ни преобразява да сме като него, т.е. в подобна (не по-голяма!) слава.

 

 


[ Редактирано 14.07.19 14:27 ]



Краят на епохата: Времева диаграма,    Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии)

„...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам.
А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти."
Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“
   
/из п-мо до римл., 9/


Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало.
Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6


Най-отгоре

 
Започване на нова тема
 

Отговор (без HTML оформление):


 

Към форум:     Най-отгоре

Публикуване на темата: rss 0.92 Публикуване на темата: rss 2.0 Публикуване на темата: RDF