Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

единствено дете   зах. 14   книги   молитви пред образи   оригинален текст   притчи   прошка   спасение от греха и смъртта   спасение след смъртта   франческо ди майо  

виж всички тематики

Реплики

 
 
eureth   26.05.20 20:57
Трудна и противоречива тема, понеже не е лесно да се намери надеждна и достоверна информация.

Чакам времето, когато Бог ще седне на престола си за съд и ще извади на показ цялата истина за 2СВ, а и за всичко по тази греховна отиваща си земя.

Попаднах на следната връзка, където например оспорват това, което пропагандната машина на военните победители от 2СВ проповядва:

https://ww2truth.com/

 
Владо   11.05.20 01:34
ПП : филма на Ray има български субтитри! Трябва да се намерят в менюто!
 
Владо   10.05.20 23:30
еурет, с предишният пост тук броят “реплики” бе 666.
 
Владо   10.05.20 23:29
Един разтърсващ съвремието филм на евреина Ray Comfort. За съжаление без субтитри на български. https://youtu.be/7y2KsU_dhwI
 
eureth   21.03.20 02:10
готово е...

Форуми :: Спасение от греха и смъртта << Предишна тема | Следваща тема >>
 
Иска ли Бог да спаси ВСИЧКИ хора от греховете им и от смъртта, и от справедливия си гняв?
Към страница       >>  
Започване на нова тема
    

10.08.10 17:10 Цитирай
изказвания: 4562
(разкл. от: Предузнание от Бога, предопределение и повикване за спасение)


tanyaR:


И също, ако приемем за вярно твърдението, че Бог е дошъл за ВСИЧКИ хора, тогава излиза, че ВСИЧКИТЕ хора ще бъдат спасени и ще са във вечността. И никой няма да бъде осъден в съдния ден, защото са вече изкупени заради жертвата на Исус . Той би ги оправдал в онзи ден, щом Исусовата жертва покриваше греховете им, защото е осъдил Сина Си за тях. Но Бог не казва това в Словото Си.




Но това, че Бог е достатъчно могъщ и способен да направи принудително хората по земята да повярват и признаят, че Исус от Назарет е помазаният цар, Божият син,

далеч не означава, че Бог иска или би направил подобно нещо (не говоря за Божия съд, а за сегашната ситуация).



Т.е. няма никакъв - да го наречем, битиен или свързан с Божията слава или независимост или нещо подобно - Божий проблем, в това Бог да призове и увещае различни хора да повярват в определения от Бога цар, чрез което (Божие "глупаво" нещо /вж п-мо до кор./) да бъдат спасени,
и хората да не направят така както Бог ги увещава, а обратното.

Това в никакъв случай не е някакъв Божий провал. Понеже в случая Бог няма цел да насили хората да повярват в помазания Божий цар.


Ако Бог би предприел да насили (например за наказание) някого нещо - напр. Навуходонор - да стане като животно и да пасе трева на полето - и Бог не успее, тогава бихме могли да кажем - "Ето Бог няма сила или способности  да направи това. Бог се провали" или нещо такова.


Както и преди дадох пример от Писанието (за първия цар на Израел), това че Бог може всичко, далеч не означава, че Бог прави всичко или че му харесва да прави всичко.






Т.е. това, че не всички повярват в Исус от Назарет - помазаният цар, Божият син,

далеч не означава, че Бог не иска да спаси от греха, смъртта и гнева си всички зли хора,
а иска да спаси само някои зли хора.






Някои примери:


Бог е искал Адам и жена му да не ядат от онова дърво.
Но те са престъпили заповедта му и са яли.

И това, че са престъпили заповедта му, далеч не означава, че Бог не е искал те да стоят в праведност и да не престъпват заповедта му.

Нито пък тяхното престъпление е някакъв, едва ли не, Божий провал, ако и Бог да е искал да не правят престъпление.




Божията воля
е била Израел да нямат цар по времето на Саул.
Но Израел са заявили, че те, противно на Божията воля, искат да имат цар.

И това, че Израел са постъпили против декларираната Божия воля, далеч не означава, че Бог не е искал те да постъпвт според волята му - напротив искал е и ги е увещавал.

Нито пък тяхното постъпване против Божията воля не е някакъв, едва ли не, Божий провал, ако и Бог да е искал да нямат цар.






И казваше имъ Иисусъ: Нема пророкъ безъ почестъ освенъ въ отечеството си и между роднините и въ дома си. И не можеше тамъ никое чудо да стори, тъкмо що на малцина болни като положи рѫцѣ изцѣли ги. И чудеше се за техното неверство. И обхождаше селата наоколо та поучаваше.

Помазаният цар е искал явно да прави много повече чудеса там, но "не е можел".

Не че той не би могъл да излекува болните насила... Но той явно не иска насила да спасява или да излекува болните. И понеже той не иска насила, то се получава така, че понеже те го отхвърлят, то той един вид "не е можел" да излекува мнозина там, в този конкретен смисъл.

И това не е някакъв Божий провал.




Божият син казва:
"Ерусалиме! Ерусалиме! ти който пророците избивашъ, и пратените до тебе съ камене биешъ, колко пъти поискахъ да събера чадата ти, както птица пилците си подъ криле, и не рачихте!"

И това, че Израел не са направили това, което Божието Слово е искал, далеч не означава, че Божието Слово не е искал да събере Израел, както една кокошка си събира пиленцата под крилата си.

Нито пък този факт е някакъв, едва ли не, Божий провал, ако и Божието Слово изрично да е искал това, което не е станало.








Добре, но тогава защо подобни неща да не са Божий провал?
Нали Бог иска нещо, а то не става... Това не е ли именно провал?...

Абсурд. В случая Бог съвсем не си (така да се каже) мери силите с творението си, та ако не стане както Бог иска, да го смятаме за Божий провал.

Провал би било например ако Бог е искал да направи (напр. - за назакание на нечестивия свят) глобално катастрофално наводнение върху цялата земя и не е можал да го направи. Но такъв провал няма...




Поради това няма никакъв логически, правосъден, Бого-битиен, и т.н. проблем Бог да иска нещо относно хората, и те да не го направят. Това не е Божий провал. (Най-вече е човешки провал, но това е друга тема.)










Поради всичко това, това че не всички повярват, че Исус от Назарет е помазаният цар, Божият син (и съответно не всички получават обещаните от Бога даром опрощение на греховете си, осиновяване, вечен живот и прочее Божии безценни милости)

далеч не означава, че Бог не иска да спаси от греха, смъртта и гнева си всички зли хора,
а иска да спаси само някои зли хора.



На следващия ден Йоанес вижда Йесус да идва към него и казва: Ето го Божието агне, което понася греха на света.


"на света"...





Дечица, това ви пиша, за да не съгрешавате. И ако някой съгреши, то пред бащата имаме ходатай, Йесус помазаникът, праведникът. Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.






[ Редактирано 10.08.10 19:57 ]



Краят на епохата: Времева диаграма,    Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии)

„...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам.
А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти."
Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“
   
/из п-мо до римл., 9/


Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало.
Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6


Най-отгоре
предопределение,   предузнание,   пълно изкупление,   пълно понасяне на греховете,   частично изкупление,   частично понасяне на греховете,   частично спасение
    
10.08.10 23:09 Цитирай
изказвания: 28
eureth:

(разкл. от: Предузнание от Бога, предопределение и повикване за спасение)


tanyaR:


И също, ако приемем за вярно твърдението, че Бог е дошъл за ВСИЧКИ хора, тогава излиза, че ВСИЧКИТЕ хора ще бъдат спасени и ще са във вечността. И никой няма да бъде осъден в съдния ден, защото са вече изкупени заради жертвата на Исус . Той би ги оправдал в онзи ден, щом Исусовата жертва покриваше греховете им, защото е осъдил Сина Си за тях. Но Бог не казва това в Словото Си.




Но това, че Бог е достатъчно могъщ и способен да направи принудително хората по земята да повярват и признаят, че Исус от Назарет е помазаният цар, Божият син,

далеч не означава, че Бог иска или би направил подобно нещо (не говоря за Божия съд, а за сегашната ситуация).



Т.е. няма никакъв - да го наречем, битиен или свързан с Божията слава или независимост или нещо подобно - Божий проблем, в това Бог да призове и увещае различни хора да повярват в определения от Бога цар, чрез което (Божие "глупаво" нещо /вж п-мо до кор./) да бъдат спасени,
и хората да не направят така както Бог ги увещава, а обратното.

Това в никакъв случай не е някакъв Божий провал. Понеже в случая Бог няма цел да насили хората да повярват в помазания Божий цар.


Ако Бог би предприел да насили (например за наказание) някого нещо - напр. Навуходонор - да стане като животно и да пасе трева на полето - и Бог не успее, тогава бихме могли да кажем - "Ето Бог няма сила или способности  да направи това. Бог се провали" или нещо такова.


Както и преди дадох пример от Писанието (за първия цар на Израел), това че Бог може всичко, далеч не означава, че Бог прави всичко или че му харесва да прави всичко.






Т.е. това, че не всички повярват в Исус от Назарет - помазаният цар, Божият син,

далеч не означава, че Бог не иска да спаси от греха, смъртта и гнева си всички зли хора,
а иска да спаси само някои зли хора.






Някои примери:


Бог е искал Адам и жена му да не ядат от онова дърво.
Но те са престъпили заповедта му и са яли.

И това, че са престъпили заповедта му, далеч не означава, че Бог не е искал те да стоят в праведност и да не престъпват заповедта му.

Нито пък тяхното престъпление е някакъв, едва ли не, Божий провал, ако и Бог да е искал да не правят престъпление.




Божията воля
е била Израел да нямат цар по времето на Саул.
Но Израел са заявили, че те, противно на Божията воля, искат да имат цар.

И това, че Израел са постъпили против декларираната Божия воля, далеч не означава, че Бог не е искал те да постъпвт според волята му - напротив искал е и ги е увещавал.

Нито пък тяхното постъпване против Божията воля не е някакъв, едва ли не, Божий провал, ако и Бог да е искал да нямат цар.






И казваше имъ Иисусъ: Нема пророкъ безъ почестъ освенъ въ отечеството си и между роднините и въ дома си. И не можеше тамъ никое чудо да стори, тъкмо що на малцина болни като положи рѫцѣ изцѣли ги. И чудеше се за техното неверство. И обхождаше селата наоколо та поучаваше.

Помазаният цар е искал явно да прави много повече чудеса там, но "не е можел".

Не че той не би могъл да излекува болните насила... Но той явно не иска насила да спасява или да излекува болните. И понеже той не иска насила, то се получава така, че понеже те го отхвърлят, то той един вид "не е можел" да излекува мнозина там, в този конкретен смисъл.

И това не е някакъв Божий провал.




Божият син казва:
"Ерусалиме! Ерусалиме! ти който пророците избивашъ, и пратените до тебе съ камене биешъ, колко пъти поискахъ да събера чадата ти, както птица пилците си подъ криле, и не рачихте!"

И това, че Израел не са направили това, което Божието Слово е искал, далеч не означава, че Божието Слово не е искал да събере Израел, както една кокошка си събира пиленцата под крилата си.

Нито пък този факт е някакъв, едва ли не, Божий провал, ако и Божието Слово изрично да е искал това, което не е станало.








Добре, но тогава защо подобни неща да не са Божий провал?
Нали Бог иска нещо, а то не става... Това не е ли именно провал?...

Абсурд. В случая Бог съвсем не си (така да се каже) мери силите с творението си, та ако не стане както Бог иска, да го смятаме за Божий провал.

Провал би било например ако Бог е искал да направи (напр. - за назакание на нечестивия свят) глобално катастрофално наводнение върху цялата земя и не е можал да го направи. Но такъв провал няма...




Поради това няма никакъв логически, правосъден, Бого-битиен, и т.н. проблем Бог да иска нещо относно хората, и те да не го направят. Това не е Божий провал. (Най-вече е човешки провал, но това е друга тема.)










Поради всичко това, това че не всички повярват, че Исус от Назарет е помазаният цар, Божият син (и съответно не всички получават обещаните от Бога даром опрощение на греховете си, осиновяване, вечен живот и прочее Божии безценни милости)

далеч не означава, че Бог не иска да спаси от греха, смъртта и гнева си всички зли хора,
а иска да спаси само някои зли хора.



На следващия ден Йоанес вижда Йесус да идва към него и казва: Ето го Божието агне, което понася греха на света.


"на света"...





Дечица, това ви пиша, за да не съгрешавате. И ако някой съгреши, то пред бащата имаме ходатай, Йесус помазаникът, праведникът. Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.










eureth, здравей!

Аз когато пиша нещо, гледам да внимавам т.е. да не вкарам в заблуда някой, който по-малко е разбрал от Божиите истини. Може да не съм обяснила по напред добре. Не всеки е умел в обясненията. Ще се опитам да мина на "поправителен",  обаче нека да разсъждаваме едно след друго за нещата. Посочи после къде е грешното?

Ще разсъждаваме относно Божието ИСКАНЕ за Жертвата му за човеците.

Това, което си писал тук за Божието ИСКАНЕ противоречи на целта на жертвата на нашият Господ. Ако Бог е искал нещо, то Той го прави и най-вече го прави по отношение на такова ГОЛЯМО БОЖИЕ ДЕЛО-Жертвата на Неговия Син като Пасхално Агне.  Все повече се убеждавам, че хората се сблъскват с привидните противоречия в Библията, като например това. Противоречията се натрупват и от преводите, но и от гледане на нещата само от наша гледна точка.

Дали БОГ  е искал да е Спасител на всички хора, а пък не успява да стане Спасител, защото те хората го отхвърлят и не искат да Го приемат. Тогава какво става с Неговото ИСКАНЕ?

Бог се примирява и оставя, това което е искал и решил, и е запланувал, го оставя някакви си човеци да го осуетят, така ли? Или е твърдо решен да го направи!!! РЕШЕН ли е Бог в СВОЕТО ИСКАНЕ да СПАСИ наистина целия свят? или поставя условие- който и да дойде, с какво да дойде и  какво да направи и  ще бъде опростен!!!  Ако се покае грешника и дойде  с вяра при БОГ , Той никак няма да го изпъди, а ще го осинови. Ще бъде вече Божие дете.

Значи, щом поставя УСЛОВИЕ, вярвам, че ще се съгласиш, че Бог знае, че не ВСИЧКИ като бройка, не целия СВЯТ като количествена пълнота ще изпълни това условие.

ЕТо погледни събитието с Ной. Спасен е човешкият род и животинския свят. Ама ВСИЧКИ ЛИ  БЯХА спасени от потопа? - НЕ!!! не всички като бройка, а като вид, състав,- човеци, животни, птици и влечуги. Бог беше поставил условие и Ной пасваше на Божието условие и изпълни ИСКАНЕТО на Бог кои от животинския свят да бъдат също спасени.

Какво става тогава с жертвата, която Той направи?, Защото тя(жертвата Му) означава, че вярват или не човеците в тази Изкупителна жертва- Той ИСКА и Я ДАВА за ЦЕЛИЯ СВЯТ. Това означава по нататък, че вярват или не, понеже Бог ИСКА да спаси ВСИЧКИ като бройка, ВСИЧКИ без изключение са ВЕЧЕ СПАСЕНИ и няма НИКОЙ ДА бъде СЪДЕН в Съдния Ден. Исус плаща осъждението веднъж. Точка. Край. Повече няма да има осъждение! и то за ВСИЧКИ!  НО това ли казва Неговото Слово??? ЗАщо той предупреждава, че мнозина ще бъдат осъдени с вечна смърт?, ако Той е дал живота си за тях.

Значи,... стигаме много плавно до простичкия извод: Бог не иска за всички да се жертва, не иска да плаща за целия свят. А само за тези, КОИТО вярват в Него. Той е поставил условието и всички го четем...

Щом имаме условие, значи то изключва някаква част от цялото нещо, за което се отнася. Или ще кажеш, че въпреки , че има условие към хората, Той  пак си обича всички хора- и праведни и неправедни, вярващи и невярващи в Него. С едните много държи да бъде във вечността, а с другите в никакъв случай. Обясни ми това, моля? Аз приемам да се уча, но държа да се придържаме към принципите, заложени в Словото.

Малко и по друг начин. Елементарен пример е. Аз и ти, като отидем и плащаме за някоя голяма стока, (сделка), не получаваме ВСИЧКИ останали стоки комплект с ТАЗИ, ЗА КОЯТО сме поставили условие каква да бъде- качество, размер, цвят, мощност, прочие,т.е.  да отговаря и задоволява напълно нашите критерии и нужди, а получаваме само тази за която сме платили. Другото не ни е нужно. То не отговаря на нашето изискване и понеже е ненужно, просто го изхвърляме.

Божии благословения!

Най-отгоре

    
11.08.10 23:06 Цитирай
изказвания: 2090
Таня Р :

"Дали БОГ е искал да е Спасител на всички хора, а пък не успява да стане Спасител, защото те хората го отхвърлят и не искат да Го приемат. Тогава какво става с Неговото ИСКАНЕ?"

По човешки : ако една банка в Р България, например, предложи на всичките граждани на държавата безлихвен кредит, то от този кредит ще се ползват тези, които сами отидат и подпишат договора.

Божият нов завет, или договор не е нито слаб, нито ограничен, нито недостъпен за някого - д отози завет всеки има достъп, стига да поиска. И достъп има всеки, който се е отрекъл и покаял и се е обърнал и е последвал Спасителят. Спасението, тоест е валидно при определени условия, които са едностранно валидни : от страната на Бога е протегната милостива ръка, но кой ще разбере свидетелството ? Кой ще разбере, че Йешуа е бил бит и отхвърлен поради престъпленията на човеците, беше бит, убит и възкресен на третият ден. От страна на Бога, Чието Име е Верен, няма проблем.

ПИСАЛКАТА Е В РЪКАТА НА ПОТОМЦИТЕ НА АДАМ.
ВТОРИЯТ СВЪРШИ РАБОТАТА И ИЗПЪЛНИ МИСИЯТА СИ . ДОКРАЙ.

Владо.



" Тогава змеят страшно се разгневи на жената и тръгна да воюва с останалите й потомци – онези, които спазват заповедите на Бога и се държат за истината, която Исус разкри. Змеят застана на морския бряг.
!!! Откр-е на Йоан 12
" http://vminev.blog.bg/drugi/2011/02/22/pesenta-na-viatyra.691513

Най-отгоре

    
12.08.10 19:17 Цитирай
изказвания: 4562
TanyaR:


eureth, здравей!

Аз когато пиша нещо, гледам да внимавам т.е. да не вкарам в заблуда някой, който по-малко е разбрал от Божиите истини. Може да не съм обяснила по напред добре. Не всеки е умел в обясненията. Ще се опитам да мина на "поправителен",  обаче нека да разсъждаваме едно след друго за нещата. Посочи после къде е грешното?


Здрасти Таня,

Мисля, че добре съм те разбрал. Но просто не съм съгласен с основната ти идея, понеже според каквото чета Писанието казва друго. Всъщност това, което по-горе съм написал до голяма степен дава отговор на това, което ти казваш. Но ще напиша още по-подробно.






Ще разсъждаваме относно Божието ИСКАНЕ за Жертвата му за човеците.

Това, което си писал тук за Божието ИСКАНЕ противоречи на целта на жертвата на нашият Господ. Ако Бог е искал нещо, то Той го прави и най-вече го прави по отношение на такова ГОЛЯМО БОЖИЕ ДЕЛО-Жертвата на Неговия Син като Пасхално Агне.  Все повече се убеждавам, че хората се сблъскват с привидните противоречия в Библията, като например това. Противоречията се натрупват и от преводите, но и от гледане на нещата само от наша гледна точка.


Според теб щом не всички ще се спасят,
то от това следвало, че Бог не иска всички да се спасят,
понеже, според теб: „Ако Бог е искал нещо, то Той го прави”.

Т.е. основната ти идея се основава на вярата ти, че: „Ако Бог е искал нещо, то Той го прави”.


Но от Писанието се вижда ясно и то многократно, че Бог е избрал нещо съвсем различно от това, което ти му приписваш:

Бог е поискал понякога да не използва всемогъществото си и да допуска много пъти да става не това, което Той иска, а – това, което някои от създанията му в конкретните случи искат.

Т.е. има много случаи, когато Бог е искал нещо, но е оставил да стане не както Той иска, а както създанията му в случая са искали. (Уточнявам, че това не означава, че Божиите създания винаги искат противното на това, което Бога иска, но определено има много такива случаи.)



И именно затова посочих по-горе някои такива случаи:

Бог е искал Израел да нямат цар по онова време, но Бог не е направил така, че Израел да нямат цар,
а е допуснал да стане не това, което Той иска, а това, което създанията му искат.
Не е ли можел Бог насила да направи така, както Той иска, а не както създанията му искат? Можел е, разбира се. Но въпреки, че е можел и е искал, не го е направил.
Т.е. тук Бог е искал нещо, но не го е направил – което е точно обратното на вярата, на която ти се облягаш.

Помазаният от Бога цар на Божия народ, Исус от Назарет,  е искал да направи много чудеса в описания контекст по-горе, но „не е можал”.
Помазаникът е искал да направи тези чудеса, но въпреки това, той не е направил тези чудеса.
Не е ли можел Царят насила да направи така, както той иска? Можел е, разбира се. Но въпреки, че е можел и е искал, не го е направил.
Т.е. тук Бог е искал нещо, но не го е направил – което е точно обратното на вярата, на която ти се облягаш.


Господарят е искал да събере Израел - и то не веднъж, а много пъти - както една кокошка събира пиленцата си под крилата си, но Господарят не е направил това, което е искал, а е допуснал да стане не това, което той иска, а това, което създанията му искат.
Не е ли можел Господарят насила да направи така, както той иска? Можел е, разбира се. Но въпреки, че е можел и е искал, не го е направил.
Т.е. тук Бог е искал нещо, но не го е направил – което е точно обратното на вярата, на която ти се облягаш.



И много други такива примери има в Писанията, които ясно и недвусмислено показват, че Бог много пъти е правил не това, което иска, а е допускал да става това, което създанията му в случая искат.

Разбира се, Бог е можел да насили създанията си и да направи да стане така, както Той иска,
но въпреки това Бог е избрал да не е направи това, което Той е искал и можел,
а е допуснал да стане това, не което Той е искал и можел, а - което създанията му в случая са искали.

И това не е „моя гледна точка”, а са реални записани примери.




Всичко това, както и преди вече писах, ясно показва, че вярата ти, че: „Ако Бог е искал нещо, то Той го прави” е неоснователна
и не почива нито на Божиите свидетелства в Божиите книги, нито дори на лесно наблюдаемата реалност.

И тъй като основната ти идея (т.е. че Божията син е понесъл греховете не на всички зли, а  - само на някои зли, и Бог не искал да спаси всички зли, а само някои зли) се основава на тази ти неоснователна вяра,

то се вижда, че всъщност тази ти идея съответно няма никаква подкрепа от страна на такава неоснователна вяра,
и съответно тази идея изглежда няма общо с истината, ако и на пръв поглед да има вид на ревност за Бога.



Да, противоположната идея (т.е. че Божият син е понесъл греховете на целия свят и Бог иска да спаси всички) влиза с противоречие с вярата, че „Ако Бог е искал нещо, то Той го прави”,

но щом  тази вяра е всъщност неоснователна, то тогава тя с нищо не може да обезоръжи написаното в новия завет, че Божият син е умилоствителна жертва "не само за нашите [грехове], но и за греховете на целия свят" /п-мо от Йн./,
което написано е точно обратното на твоята основна идея.








Дали БОГ  е искал да е Спасител на всички хора, а пък не успява да стане Спасител, защото те хората го отхвърлят и не искат да Го приемат. Тогава какво става с Неговото ИСКАНЕ?


Вече видяхме, че Бог е избрал много пъти да допуска да става това, не което Той иска, а което създанията му в случая искат -  въпреки, че Бог е искал и можел да направи както той е искал.

Т.е. изобщо не е вярно, че каквото Бог иска, той непременно го прави.
А е вярно обратното: т.е. че много пъти е допускал да става не каквото Той иска, а каквото създанията му в случая искат.
Или: Бог не винаги получава това, което иска, а понякога допуска да не получи това, което той иска. Въпреки, че Той е достатъчно силен да може да направи така, че да получи каквото поиска.

По този начин знаем, че когато Бог оставя да стане не както той иска, а както някое негово създание в случая иска,
то това в никакъв случай не означава, че Бог се е провалил в подобен случай, както и преди вече писах.

Поради това,

това че не всички ще повярват в помазаника, Божият син, и в неговите обещания, за да бъдат така спасени,

изобщо не означава, че Божият син не е понесъл (не само нашите греховете но и) греховете на целия свят, и че Бог не искал да спаси всички зли, а само някои зли.









Бог се примирява и оставя, това което е искал и решил, и е запланувал, го оставя някакви си човеци да го осуетят, така ли? Или е твърдо решен да го направи!!! РЕШЕН ли е Бог в СВОЕТО ИСКАНЕ да СПАСИ наистина целия свят? или поставя условие- който и да дойде, с какво да дойде и  какво да направи и  ще бъде опростен!!!  Ако се покае грешника и дойде  с вяра при БОГ , Той никак няма да го изпъди, а ще го осинови. Ще бъде вече Божие дете.



Всъщност съвсем не пише Бог да е имал план да спасява злите насила. Аз лично и не вярвам, че Бог има такъв план.

И липсата на подобен план съвсем не противоречи на това, Бог да иска всички да повярват  и да бъдат спасени, чрез Божие обещание, даром.

Поради това,
това, че не всички зли ще повярват в Исус от Назарет за спасение,
изобщо не означава, че Бог не искал всички зли да повярват и да бъдат спасени.


А някой също би казал:

А достатъчно способен и могъщ ли е Бог да направи човека способен да избира предоставения му от Бога избор, дали да повярва в Божията добра вест? И решен ли е Бог да осигури на хората такава способност?

Бих казал, реторичен въпрос... Разбира се, че Бог може да направи това. И той го прави.









Значи, щом поставя УСЛОВИЕ, вярвам, че ще се съгласиш, че Бог знае, че не ВСИЧКИ като бройка, не целия СВЯТ като количествена пълнота ще изпълни това условие.



Всъщност Бог (ако и изобщо да не е длъжен да спасява злите) в определен смисъл е благоволил да даде, мисля, най-лесния начин на злите да бъдат спасени – по обещание.
Напр. човек не трябва да върши никакви дела по Мойсеевия закон, за да приеме този безценен Божий дар, а (имайки от Бога, за Божия слава, и способността да избира, и да има какво да избира в случая) трябва само да повярва и признае истината, че Исус от Назарет (който действително е помазаният цар, Божият син)  е помазаният цар, Божият син.
Нещо подобно на това, някой да повярва, че слънцето е...слънцето или че дървото е...дърво, а не примерно камък.
Аз лично предполагам, че по-лесен начин няма (при който човека да остане създание по Божий образ и подобие) и за това Бог е избрал това.


Мисля, че трябва да се отбележи, че това Божие т.нар. „условие” за спасение – т.е вярата в истината за Исус Назарет - съвсем не е някакъв вид загуба, заплащане от страна на спасявания, или нещо такова, типично за сделки с условия.

Напр. типична сделка с условие може да бъде:
Добре, аз ще те измъкна от горящата къща, но само ако ми дадеш 1 000 000 лева.” Т.е. за да бъде спасен този човек, той трябва да изпълни условието и да загуби/плати нещо – 1 000 000 лева.

Или пък:  „Ще освободя жена ти да не е вече заложница, но само ако ми дадеш 1 000 000 лева”.

Понеже в случая Бог не иска ние спасяваните да загубим нещо, а бих казал по-скоро - да спечелим нещо (за сметка на безценно скъпо-струващите страдания и смърт на помазания цар, Божият син), т.е. да приемем засвидетелстваната от Бога  истина относно човека Исус от градчето Назарет, от която истина ние нищо не губим, да не говорим какво печелим по Божия милост, поради Божието безценно обещание свързано с признаването на тази истина.
Понеже да признаваш и вярваш истината не е загуба, а е всъщност печалба, ако и от греховна гледна точка да може да изглежда и като загуба.

Това е като някой да каже:  „Добре, аз ще те измъкна от горящата къща, но само ако приемеш да ти дам 100 000 000 лева, за да си построиш дворец”.  

„Условие”...



Може ли Бог да даде способност на човек да избира.
Да, разбира се.

А – да избира дали да повярва, че Исус от Назарет е помазаникът, Божият син, дори когато човек е продаден под грях?
Да, определено Бог може и това, дори – на продаден под греха човек.

Но на всеки ли зъл човек Бог дава да отиде при Божия син?
Не. Изрично се казва, че ако Бог не привлече някого при помазаника, човек не може да отиде при него.
Но въпреки, че човек не може да отиде при/повярв в Божия син без Бог да го привлече,
то знаем, че Бог може да пред-узнае за човека преди човекът дори да съществува
и след това, въз основа на това пред-узнаване, Бог може да пред-определи човека за брат на Божия син и да го привлече при Божия син.


По този начин, изглежда, че Бог,
знаейки предварително кой човек какво би направил ако Бог му даде способност да избира дали да приеме даром Божията милост, повярвайки, че Исус от Назарет е помазаникът, Божият син,

пред-определя (въз основа на пред-узнането си) кой да стане брат/сестра на Божия син и да бъде спасен от греха и смъртта,
и съответно Бог го повиква на Божието време.

Т.е., според както пише, Божието повикване за спасение зависи на първо място не от Божието пред-определяне някой да стане непървороден брат на първородния Божий син в този контекст,
а зависи на първо място от Божието пред-узнаване.



Но това, че Бог е пред-узнал за някои зли (и след това ги е пред-определил за братя на Божия син и им е дал да могат да изпълнят онова „условие”),
означава ли, че Бог НЕ ИСКА всички останали зли да станат братя на Божия син и да бъдат спасени?

Не, нямаме основание да смятаме, че означава подобно нещо.
Ние нямаме никаква декларация от Божия страна, че Божието „искане” (воля) в случая има нещо общо с това, кои зли хора Бог е пред-узнал (и чак след това въз основа на това и е пред-определил да станат братя и сестри на Божия син, и да бъдат спасени).

Пак да кажа: Нямаме никаква декларация от Божия страна, че Божието „искане” (воля) в случая има нещо общо с това, кои зли хора Бог е пред-узнал (и чак след това, въз основа на това, и е пред-определил да станат братя и сестри на Божия син, и да бъдат спасени).

Един вид: Бог може да иска едно, но да пред-узнае друго, и съответно може да допусне да стане другото, а не това, което Бог иска.
Поради това, това което става в действителността не е отражение на това, което Бог иска, а често е отражение на това, което Бог е допуснал, въпреки че примерно не го иска.





Както и преди видяхме, много пъти Бог допуска да стане не това, което Той иска, а което неговите създания в случая искат. (Уточнявам, че това не означава, че Божиите създания винаги искат противното на Бога.)

Т.е. няма никакво противоречие в това Бог да иска да спаси ВСИЧКИ зли хора,
и в същото време (понеже все пак той е пред-узнал само НЯКОИ, а не всички) останалите да не бъдат спасени,

понеже Бог – както много други пъти – може да е избрал да допусне да стане не така както той иска, както много пъти той е правил, и в който феномен няма никакво противоречие с Бога.

И кой може да забрани на Бога да избере така да стане?...





Поради всичко това,

това, че Бог е определил пред-узнатите (и чак след това пред-определени) зли хора да станат непървородни братя и сестри на Божия първороден син(в този контекст) не как да е,
а чрез повярване на истината, че Исус от Назарет е помазаникът, Божият син  (т.нар. „условие”)

по никакъв начин не означава, че Бог не иска да спаси всички зли хора, а - само някои зли хора.



Просто няма никакъв проблем Бог да иска едно (напр. - Адам да не върши грях),

но да е пред-узнал друго (напр.  - че Адам ще реши да извърши грях, противно на това, което Бог иска),

и, въз основа на пред-узнанието си, Бог да е пред-определил дадено нещо (напр. еди кой си човек да бъде научен от Бога и да може да отиде при Исус от Назарет и да може да повярва, че Исус от Назарет е помазаният цар, Божият син и така да има живот, даром, според Божието общеание, свързано с тази истинна вяра).



Предполагам, че Бог е определил такъв начин (чрез вяра в/признаване на основополагаща истина) за приемане на Божия дар (спасението от греха и смъртта, и осиновяване от Бога),

понеже истината е фундаментално важна за Бога и когато човек я признава той не върши нищо и няма с какво да се хвали, а само бива обогатен и осветлен. Понеже тъй като Бог е този, който създава и дава всичко добро на създанията си, то не е справедливо някое Божие създание да се хвали с нещо, още по-малко пък - в контекст на негово спасение от гибел.



Но каквато и точно да е причината за този Божий избор, трябва да се подчертае, че понеже това е спасение-дар, а не спасение-покупка,

то това приемане на Божия дар (по този определен от Бога начин) по никакъв начин няма стойност на нещо, чрез което човек заслужава нещо пред Бога и би могъл да се похвали с нещо пред Бога.

Както дадох и сравнението с прегладнялото, изгубило се дете в гората, което го намират и, за да го спасят, му поднасят лъжичка с храна,
и то няма с какво да се хвали, когато си отвори устата да приеме храната, за да се нахрани и да не умре, а може само да благодари на онзи, който го спасява и му подарява и дава храна.

Така е и който приема Божия дар чрез повярването на това, което Бог е определил да се вярва в случая (т.е. истината, че Исус от Назарет е помазаният цар, Божият син).

Славата е Божия, а човек благодари на Бога за неговия безценен дар и милост.




(
Между другото, без Божието обещание за спасение от греховете и смъртта, вярата в Божия син сама по себе си не би била спасителна (ако и определено тя да е нещо добро, понеже се вярва истина, а не лъжа). 
Но Бог е избрал конкретно и точно така да спасява злите от греха и смъртта - т.е. чрез просто и елементарно („като децата”) приемане на Божието обещание, чрез акт на вяра спрямо конкретното Божие обещание, в една от формите си гласящо:  „Наистина, наистина, казвам ви, ако някой вярва в мен, има вечен живот. /Исус от Назарет, който е помазаният цар, Божият син/”.

И именно поради това Божие решение и декларация, ако някой повярва в Божия син, то следва и изпълнение на Божието обещание.

Но ако Бог не беше направил такова обещание, то и да повярва някой, не би се спасил. Понеже Бог е онзи който спасява, и той решава как и чрез какво точно някой може да приеме спасението му.

Както човекът се е погубил престъпвайки Божията воля и презирайки Божията декларация (накратко: „ако ядеш от него, ще умреш”),
така сега Бог му дава безценна възможност да бъде възстановен, отново чрез Божия декларация.


И поради това претникът на царя казва:  "...Защото, понеже, в Божията мъдрост, светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се оповестява, да спаси вярващите (в тази оповестена вест, м.б.). Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост, а ние оповестяваме помазаника, прикован на кол - за юдеите примка, а за гърците глупост, но за самите повикани - и юдеи, и гърци - помазаникът, Божия сила и Божия мъдрост. Защото Божието "глупаво" е по-мъдро от хората, и Божието "немощно" е по-силно от хората..."
)














ЕТо погледни събитието с Ной. Спасен е човешкият род и животинския свят. Ама ВСИЧКИ ЛИ  БЯХА спасени от потопа? - НЕ!!! не всички като бройка, а като вид, състав,- човеци, животни, птици и влечуги. Бог беше поставил условие и Ной пасваше на Божието условие и изпълни ИСКАНЕТО на Бог кои от животинския свят да бъдат също спасени.


Казва се, че Ной е повярвал на Бога и затова Бог го е спасил и така Ной е станал глашатай оповестяващ на света праведност пред Бога, която се придобива чрез вяра в Божиите конкретни обещания, които са (изразени) чрез Божието слово.

Разбира се, преди да говори с Ной, Бог е пред-узнал, че Ной ще му повярва и така Бог би могъл да му подари милост, чрез повярване и приемане на Божие обещание.
Понеже явно Бог единствено подарява милост (т.е. става само по обещание)
и в никой случай не продава милост (напр. като някой ако прави нещо или тича, да си купи и да заслужи милост).
Понеже щом е милост, то е незаслужена, иначе не би била милост (така и ако е воля то е свободна, иначе не би била воля).
И както изглежда, Бог не е намерил други такива хора, които ще му повярват.


Това означава ли непременно, че Бог не е искал да спаси от наводнението и останалите хора от онова време, т.е. онези, които не вярват на казаното от Бога?

Не, рзбира се.


Дори изрично пише, че помазаникът е слязъл в подземния затвор, за да обяви спасителната си вест именно на онези същите зли хора, които по времето на Ной са били търпеливо чакани от Бога десетки години, преди Бог да унищожи стария свят.

Защо помазаникът е слязъл там да им оповести спасение чрез вяра в Него? Понеже не иска да ги спаси ли?...  Естествено, че - понеже ИСКА да ги спаси.


(Между другото, Бог няма технически проблем с това да изчезне биологическата единица  „човек”, която той е създал, понеже Бог може винаги да си създаде колкото си иска хора, ако желае. )










Какво става тогава с жертвата, която Той направи?, Защото тя(жертвата Му) означава, че вярват или не човеците в тази Изкупителна жертва- Той ИСКА и Я ДАВА за ЦЕЛИЯ СВЯТ. Това означава по нататък, че вярват или не, понеже Бог ИСКА да спаси ВСИЧКИ като бройка, ВСИЧКИ без изключение са ВЕЧЕ СПАСЕНИ и няма НИКОЙ ДА бъде СЪДЕН в Съдния Ден. Исус плаща осъждението веднъж. Точка. Край. Повече няма да има осъждение! и то за ВСИЧКИ!  НО това ли казва Неговото Слово??? ЗАщо той предупреждава, че мнозина ще бъдат осъдени с вечна смърт?, ако Той е дал живота си за тях.

Значи,... стигаме много плавно до простичкия извод: Бог не иска за всички да се жертва, не иска да плаща за целия свят. А само за тези, КОИТО вярват в Него. Той е поставил условието и всички го четем...



Не, неговото слово не казва, че „всичко е платено” (или: „умилостивено”)  е еквивалентно на „всичко е спасено”.

А дали някой ще бъде осъден на Божия съд зависи именно от това дали е бил спасен от Бога,
а не от това, дали е имал възможност да бъде спасен . Това са твърде, твърде различни неща.


Разбирам идеята ти, но за Бог очевидно спасението на злия човек от греха и смъртта стои по друг начин.
За Бога в случая, това че Божият син се е принесъл в жертва далеч не е еквивалентно на „всичко е спасено”. Между другото, мисля, че и ние на практика смятаме така.

Понеже ние преди да повярваме в Исус от Назарет, НЕ сме спасени,
ако и Божият син отдавна да се е принесъл в умилостивителна жертва на Бога, своя баща.

Така, че това, че той се е принесъл в жертва, само по себе си не осигурява спасение на онези, които не приемат този Божий дар. А приемането на Божието обещание става, чрез повярване на истината относно това, кой е Исус от Назарет.




Божият син сравнява греховното робството с неплатим паричен дълг.  Използвайки неговото сравнение, ето подобно сравнение:
Някой е задължнял към даден човек с неплатими дългове, но пък негов приятел му предлага да му подари пари, за да може той да върне/плати дълга си.
Ето, парите са там, налични и готови за използване за поагсявне на дълга.
Но ако длъжникът не ги приеме и не ги върне на онзи, на когото ги дължи,
тогава той все пак ще бъде осъден и хвърлен в затвора, независимо, че му е предложен подарък-откуп и той имал напълно реалната възможност дълговете му да бъдат покрити и той да бъде свободен от тях.

Така откупът за дълга е наличен,
но въпреки това човекът не е приел да бъде спасен от дълга си
и поради това, накрая бива осъден.


Ние сме създания по Божий образ и Божие подобие. Ако бяхме камъни или зелки щеше да бъде съвсем просто и лесно... Дори всъщност нямаше да имаме нужда от спасение от греховното робство, понеже пра-пра-...-баща ни просто не би могъл да извърши грях.



И спасен ли е някой от робството на греха и смъртта, ако продължава да върши грях?...

А може ли някой да спре да върши грях, ако не признава истината, а вярва лъжи и заблуди, и стои в тъмнината? Както Ева е повярвала лъжите на сатаната и последствията са катастрофални.

А коя истина е основополагаща за праведността, ако не тази, че засвидетелстваният от Бога човек Исус от Назарет е помазаният цар, Божият син? Понеже, както пише,  който гледа Него, гледа Онзи, който го е пратил и който е повярвал в Него, не в Него е повярвал, а в Онзи, който го е пратил, и така е потвърдил вярата си в, и признаването си на, истинския Бог. От там нататък  може да се върви напред, но преди това – не.



Поради това, далеч не е достатъчно само да е налична принесена умилоствителна жертва на Бога,

понеже ако някой не я приеме и продължава в тъмнината/заблудата и греха, то тази жертва просто не го ползва, понеже той си остава в греха, въпреки безценната жертва, която е на разположение на света, чиито грях Божият син е понесъл, както пише.

Понеже зелките могат да ги спасяват от нещо без те да участват, но нас в случая - не...



От Писанието става ясно, че при спасението на злите, за Бога е важно не само това, да му бъде принесена умилостивителна жертва, понасяща греховете на греховните хора,

а е важно и това човекът да я приеме и така да се възползва от Божия дар и милост
и също, след това, чрез Божията сила и промяна той действително да стане праведен (пише „няма никаква присъда за онези, които чрез помазаника Йесус постъпват не според плътта, а според Духа.” /п-мо до Римл.,8 / – но за останалите има присъда, независимо в какво вярват или не вярват),

Ако човек не стане действително праведен (не: „юридически”), то, както разбирам, дори вярата в Божия син не го ползва много...

А какво остава пък без вярата в Божия син... (независимо, че Бог му е предложил даром откуп и спасение)




И понеже тази истина  - че Исус от Назарет е помазаният цар, Божият син - е основополагаща за праведността (не случайно, когато Бог говори за греха на сатаната, говори за лъжата и за това, че той не е останал в истината), т.е. без нея не е възможна праведност,

то, (би трябвало) очаквано, Бог слага вярата в/признаването на тази истина като първата точка от пътя на спасявания човек. Без признаването на тази истина, не е възможно някой греховен човек да бъде спасен от греха и смъртта (колкото и разни учения да подвеждат последователите си, че просто ако правели разни добри (поне на въшен вид) неща, ги очаквало „светло бъдеще” най-общо казано).



И Бог е решил приемането на тази безценна умилостивителна за грях жертва, каквато помазаният цар, Божият син, се е принесъл на Бога своя баща,
да става чрез вярата и признаването на това, че Исус от Назарет е помазаният цар, Божият син.

Ако някой иска да приеме този безценен от Бога дар, той може да го приеме единствено и само по начина, който Бог е указал, и по никакъв друг начин – това е вярата и признаването, че Исус от Назарет е помазаникът, Божият син. За юдеи – примка и камък за препъване, за „мъдрите” гърци - глупост, но за онези, които се спасяват – било то евреи или гърци, без значение -  това е Божия сила и премъдрост, и безценен Божий дар.



И щом: „всичко е платен/умилостивеноо” далеч не е еквивалентно на: „всичко е спасено”,

то тогава отпада и логическият проблем, който ти по-горе представяш като такъв, който уж отхвърлял това, че Бог иска да спаси всички зли, а не само някои зли,

и който проблем се основаваше на вярата, че: „всичко е платено” (или: умилостивено) е еквивалентно на „всичко е спасено”.




Както пише, че не всички ще приемат Божия дар,

така пише и че Божият син е умилостивителна жертва "не само за нашите [грехове], но и за греховете на целия свят".

И в това няма никакво противоречие или проблем.








Щом имаме условие, значи то изключва някаква част от цялото нещо, за което се отнася. Или ще кажеш, че въпреки , че има условие към хората, Той  пак си обича всички хора- и праведни и неправедни, вярващи и невярващи в Него. С едните много държи да бъде във вечността, а с другите в никакъв случай. Обясни ми това, моля? Аз приемам да се уча, но държа да се придържаме към принципите, заложени в Словото.


Аз лично не бих го нарекъл точно „условие”, а по-скоро „начин на приемане” на Божия дар.


Но и така и иначе, няма никакво противоречие в това, Бог да иска да спаси всички зли от греха и смъртта, а не - само някои зли,  

и в същото време да предложи откуп на света за греховете му, като определи този откуп – умилостивителна жертва - да може да се приеме не как да е, а чрез повярване и признаването на истината относно това, кой е Исус от Назарет,

когото, поради това,  Бог е засвидетелствал  и днес свидетелства за Него, именно за да повярва светът, че Исус от Назарет е помазаникът, Божият син и че Бог, неговият баща, го е пратил да слезе на земята и да извърши Божието спасително дело – да се предаде на несправедлива смърт, но след това и да бъде съживен от мъртвите, и както той казва: „Това е Божието дело – да повярвате в онзи, когото той е пратил.” /Йн./



Трябва да се уточни, че Бог препоръчва своята си любов към злите хора от света не кога да е, а когато те са именно още в греховете си и са врагове на Бога.

Т.е. Божето решение да спаси злите не се основава на това дали злите са праведни и добри (естествено, че не са...),
а - на Божията неизмерима любов и милост, която той може да дари и е пожелал да дари на злия,  греховен свят, и Божий враг.
Понеже не може ли Бог да прави със своето си каквото пожелае?...


Бог може да иска едно, но да пред-узнае друго. Както при Адам.


Т.е. няма никакво противоречие в това праведният, но и милостив Бог да иска да спаси всички зли хора, а не - само някои зли хора.


Според каквото пише, Бог е пожелал да пред-определи за братя/сестри на сина си и за спасение от греха и смъртта, и за вечен живот на новата земя, заедно с Него и Агнето,
онези зли хора, които той е пред-узнал.

Т.е.според написаното, Бог не е пред-определил за братя на Божия син онези зли и неправедни хора, които не са зли и неправедни (очевидно...),

а е пред-определил за братя на Божия син и за спасение, онези зли и неправедни, които е пред-узнал.


И няма никакво противоречие между горните неща
и това, Бог да иска да спаси всички зли и неправедни хора, а не - само някои зли и неправедни хора.





Аз приемам да се уча, но държа да се придържаме към принципите, заложени в Словото.


Е, аз в случая не пиша тук от позицията на някакъв учител, а просто излагам доводите си, посочвайки основанията си в Писанията. Ако това би било и полезно за някого – още по-добре.







Малко и по друг начин. Елементарен пример е. Аз и ти, като отидем и плащаме за някоя голяма стока, (сделка), не получаваме ВСИЧКИ останали стоки комплект с ТАЗИ, ЗА КОЯТО сме поставили условие каква да бъде- качество, размер, цвят, мощност, прочие,т.е.  да отговаря и задоволява напълно нашите критерии и нужди, а получаваме само тази за която сме платили. Другото не ни е нужно. То не отговаря на нашето изискване и понеже е ненужно, просто го изхвърляме.



Не бих казал, че двете ситуации са сравними. Ние не сме тухли или зелки, нито пък Бог е гладен или пък му е студено...

Изрично пише, че помазаният цар е умилоствителна жертва не само за нашите грехове, а и за греховете на целия свят.

А и идеята, че безценната умилостивителна жертва на Божия син стигала само за ограничен брой зли хора не навява на добри неща...

Но ако пък тя стига за всички зли хора, тогава....


И щом, както пише,  Божият син е умилоствителна жертва не само за нашите грехове, но и за греховете на целия свят, то това потвърждава именно това, че Бог иска да спаси всички зли хора, а не само някои зли хора.





Ето още някои места от Писанието, свързани с темата:


И така, моля преди всичко да бъдат извършвани  молби, молитви, застъпничества, благодарения
 за всички хора, (и) за царе и всички, които са на власт,  (това са всички хора, вкл. и властите...)
та да проведем мирен и тих живот с всяко благопочитание и почтеност. Защото това е добро и харесвано пред
Бога, нашият спасител, който иска всички хора да бъдат спасени и да дойдат до признаване на истината. /1 п-мо до Тим, 2/




Затова се и трудим, и сме позорени,  защото сме се уповали на живия Бог, който е спасител на всички хора, (а) най-вече - на вярващите.
/1 п-мо до Тим., 4/


И как точно Бог е "спасител" не само на "вярващите в помазаника", а също и някак си - на "всички хора",
от които("всички хора") "вярващите в помазаника" са само една част?

Мисля, че - в следния смисъл:



На следващия ден Йоанес вижда Йесус да идва към него и казва: Ето го Божието агне, което понася греха на света.



Дечица, това ви пиша, за да не съгрешавате. И ако някой съгреши, то пред бащата имаме ходатай, Йесус помазаникът, праведникът. Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.




Жалко, че мнозина ще отхвърлят Спасителя на света, ако и той по милост да им е осигурил със собствената си кръв безценен откуп за свободата им от греха и смъртта, даром.





[ Редактирано 14.08.10 01:09 ]



Краят на епохата: Времева диаграма,    Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии)

„...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам.
А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти."
Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“
   
/из п-мо до римл., 9/


Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало.
Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6


Най-отгоре

Elesar
    
09.08.17 11:58 Цитирай
Гост
Вярата, че Бог ще спаси само определени хора, защото Божият Син е платил именно само за тези хора, показва Бог като несправедлив тиранин. Понеже в дена на Божия съд, мнозина могат да кажат, ти не си ни ОСИГУРИЛ спасение за нас, а само за някои други. И ще са прави. След като Бог не може да предложи спасение на всички, как по-точно би съдил всички, едните, че са приели, а другите отхвърлили това спасение?

Най-отгоре

    
11.08.17 01:58 Цитирай
изказвания: 92
Поредните калвинистки, реконструкционистки и пр. бълнувания.
Бог не искал всички да се спасят, не бил плащал цената за всички, какво невежество, изобщо как е възможно някой да се опитва да говори лъжи за Всемогъщия Бог?!...

Римляни 5:18
и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот.


Тит 2:11
Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци

Езекиил 33:11
Речи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев?

Най-отгоре

Elesar
    
11.08.17 10:54 Цитирай
Гост
Аз не мога да разбера, как хора с такива убеждения могат да свидетелстват за Бога. Какво биха казали на някого, вие може и да не бъдете спасени, защото Бог може и да не ви е избрал.

Най-отгоре

    
11.08.17 17:37 Цитирай
изказвания: 92
Ами да, то направо е излишно да благовестват такива, и без това са лъжеучители и според теорията им щом Бог е определил да се спасят едни, значи няма нужда да им се благовества, сами ще се спасят.
Само че Божието слово казва друго:

Римляни 10:14 Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: - "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!"
16 Но не всички послушаха благовестието; защото Исаия казва: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули"?
17 И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово.

Най-отгоре

    
11.08.17 21:16 Цитирай
изказвания: 4562
Зависи как се погледнат нещата - понякога се получва доста сложно.

По принцип Бог не е длъжен да спасява престъпилия Адам, който е извършил греха пред Бога и така е обрекъл цялото човечество след себе си на грях и смърт.

Нито пък - децата му.

Този грях не е нищо симпатично или приятно на Бога (да го кажа съвсем меко). Става дума да за това, че

1. Адам очевидно е решил, че сатаната говори истината, а Богът е излъгал (че ще умрат ако нарушат заповедта му, т.е. че ще бъдат наказани от Бога със смърт)

2. Също, като резултат на тази си вяра в сатанинските лъжи и неверие в Божиите истинни думи, Адам (логично) и престъпва Божията заповед и ефективно извършва греха пред Божието лице, пряко пренебрегвайки Божиите думи.

В резултат Божието предупреждение за смърт влиза в сила. И те биват изгонени навън от Божията градина, за да се озоват малко по малко в света, в който сме и днес - един вид "земен ад", преди действителното подземно място след телесната смърт (за хора, които не са като Павел - до филип. 1:21-24).


И дори Бог да реши да не спаси никого, пак остава праведен и добър - нищо несправедливо не е направил.

И дори Бог да реши да спаси някого, а друг да не спаси, той пак остава праведен и добър - нищо несправедливо не е направил. "Към когото иска показва милост..." (ако и към никого да не е длъжен да показва милост).

Според мен не е толкова просто да обхванем цялостната ситуация и напълно да "преценим" Божията справедливост (а последното мисля, че и много не ни е работа... но вярвам, че Бог би дал на човек да разбере, ако го помоли)

Но каквото и да е, добре, че Бог е решил именно това, което ясно пише - той иска ВСИЧКИ да спаси. Това пък предизвиква още по-голяма благодарност и благоовение от наша страна към Него...


[ Редактирано 12.08.17 14:15 ]



Краят на епохата: Времева диаграма,    Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии)

„...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам.
А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти."
Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“
   
/из п-мо до римл., 9/


Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало.
Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6


Най-отгоре

Смал акс
    
12.08.17 11:32 Цитирай
Гост
Напълно съм съгласен с Еурет

Най-отгоре

 
Започване на нова тема
Към страница       >>  
 

Отговор (без HTML оформление):


 

Към форум:     Най-отгоре

Публикуване на темата: rss 0.92 Публикуване на темата: rss 2.0 Публикуване на темата: RDF