| Форум :: Общи теми за вярата |
|
|
| Страх от Бога | ||
|
|
|
| |
| ||
 изказвания: 1768  | Здравейте. Бих искал да обсъдим на база писанията какво би било "страх от Бога" и най-вече - редно ли е да го изпитват вярващите. Или в т.н. "Нов завет", както се смята, ние сме възлюбени от Бог и Той е дал сина си за нас и не е нужен никакъв страх да питаем към Него, защото е наш Баща. Поздрави. " Тогава змеят страшно се разгневи на жената и тръгна да воюва с останалите й потомци – онези, които спазват заповедите на Бога и се държат за истината, която Исус разкри. Змеят застана на морския бряг. !!! Откр-е на Йоан 12 " http://vminev1-hollybold.blogspot.com/ | ||
| най-горе |
| ||
 |
| ||
| изказвания: 2917  | Става дума за страх от Бога. Уточнявам това, понеже има огромна разлика между страх от Бога и страх от хора, и някои хора се подвеждат да приравняват двете, от което може да последват куп заблуди и фатални неща. Според мен страхът от Бога има различни страни. Бог ни е пратил спасител от греховете ни и смъртта в лицето на своя син – Исус от Назарет, така че ако приемем и държим това спасение, според както Бог ни го е пратил и дал, тогава да нямаме страх от Божия съд за греховете ни извършени във времето на невежеството ни относно Бога и словото му. И който държи това спасение според както Бог заповядва и благоволява, то в него Божията спасителна любов е изпълнила целта си докрай и е съвършена в този смисъл. Понеже една от главните Божии цели е нашето спасение. Но ако и Бог да е обикнал света и да е пратил сина си да понесе греха на света, все пак не у всеки Божията любов ще осъществи Божието желание – никой да не се погуби, а всички да дойдат до познаване на истината и до промяна на мисленето си, и отказване от греха, и приемане на Исус от Назарет, Божият помазан цар, Божият син. Но в същото време това не противоречи на това да се страхуваме от справедливия Бог и неговия съд по принцип при мисълта да вършим грехове отново, както преди сме правили често без задръжки. Понеже Бог ни спасява от греховете ни, не за да започнем отново да вършим грях, а за да не вършим повече грях. И дори човек, който е роден от Бога чрез вярата в Божия син е адекватно да се страхува от Бог при мисълта да извърши отново грях. С това съвсем не казвам, че страхът от Бога е единствената причина Божиите хора да не вършат грях - ако беше така Бог не би пратил сина си да се принесе в умилостивителна жертва на Бога, своя баща, за да понесе греха на света. Но и да се изключва страхът от Бога у Божиите хора, е противно на казаното от Бога. Да се страхуваш от някого често предизвиква (за мнозина - абсолютно неприемливо) чувство на унижение, понеже така ти признаваш неговото превъзходство в сила, спрямо теб. А много често човек не иска, не приема да е по-малък от другия, който и да е другия... (дори Бог??) Може би поради това, дори някои вярващи в Божия син категорично отказват да се страхуват от Бога и казват нещо такова: Бог ни е спасил, той ни е приятел, ние не се страхуваме от него, а само го обичаме. Предполагам, че причината за това е безпредметна надутост и гордост у човека, който все още е неразделно свързан с греховната си плът. Явна истина е, че Бог е несравнимо по-силен от създанието си „човек”, или от останалите си създания. Да, Бог ни превъзхожда несравнимо във всякакво положително отношение – по сила, способности, доброта, праведност, ... Ако останем (или се върнем) в упорството на греховете си, Бог ще ни осъди и ще ни хвърли в езерото с огън и сяра, което е приготвил за сатаната и неговите слуги-духове. И ако не се страхуваме от това при мисълта да извършим грях, то това би показало само нашата глупост, заслепение, несправедливост, безпредметна надутост и прочее. И ако сега Бог е допуснал някои хора да си „развяват байрака” и да вършат грехове ненаситно, без той веднага да ги наказва, за да им даде време за отказване от греха, и поради това те се заблуждават да се надуват и да си мислят, че са „мноо яки” и никой „не мой ги уплаши”, то в оня ден пред Божия съдебен престол нещата изобщо няма да стоят така. Просто човек е толкова пропаднал в греховете си и заблудите си, и заслепението си, че не си дава сметка пред кого ще се изправи оня ден и какво всъщност ще изпита в душата си тогава. Само при вида на славата на Божия син, Йоан – любимият ученик на Исус, се е свлякъл в краката му, без сила у себе си. Божият слуга и приятел Моисей се е страхувал и треперел от Бога пред онази подпалена от Божията слава планина, когато Бог е давал закон на Израел. Накратко: Няма нищо унизително в това човек да се страхува от Бога, своя създател, по смисъла на страха от Бога за Божиите хора в контекста на новия завет, а и на закона. И няма никакво противоречие човек да е благодарен и признателен към Бога за неговото неизказуемо спасение и милост, и да го обича, и в същото време да се страхува от Бога по смисъла на страха от Бога, за който се говори в кн. на новия завет, а и в закона и пророците. И ако някой наистина се страхува от Бога, то принципно той не би вършил грях. Поради това и се казва, че (истински) страх от Бога е да се мрази злото. Но това не означава, че самото чувство в душата на човека – т.е. действителен страх от праведния Бог, не присъства у онзи, който мрази злото. Т.е. „страх от Бога е да не се върши зло” съвсем не означава, че страх от Бога не е страх (било от Бога), а е омраза (било то зло). А по-скоро означава, че ако някой наистина изпитва изпитва в сърцето си страх от праведния Бог при мисълта да върши зло, то той няма да върши зло, а ще мрази злото. Не можем хем да избегнем това, да изпитваме в сърцето си чувството на страх от Бога (по смисъла на казаното от Бога), хем в същото време да казваме, че се страхуваме от Бога. Ако гродост ни пречи да се страхуваме от Онзи, който държи дъха ни в ръката си и който ни е довел в съществуване, когато не сме съществували, то имаме сериозен проблем. Намерих някои места от новвия завет, където се говори за страха от Бога. Но в закона и пророците също има много места, напр. в Пословици-те („Притчи”) : И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които се страхувате от него, малки и големи! /Разкр.19.5 Народите се разгневиха, и дойде твоят гняв и времето да се съдят мъртвите и да дадеш наградата на своите слуги, пророците, и на светите, и на онези, които се страхуват от твоето име, малки и големи, и да унищожиш онези, които унищожават земята. /Разкр 11.18 А осветете в сърцата си Господаря Бог и бъдете винаги готови за отговор на всеки, който ви пита за причината за вашата надежда, с кротост и страх /1 от Сим./Пет./ 3.15 Слуги, покорявайте се във всичко на господарите си по плът, като работите не за пред очи, като че угаждате на хора, а със сърдечна простота, страхувайки се от господаря. /до кол. 3.22 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни не само в моето присъствие, но сега много повече в моето отсъствие изработвайте спасението си със страх и трепет,/до филип. 2.12 Дори и от човек, който ти е господар. В много от държавите днес, това е неприложимо, понеже, поне официално, никой не е господар на другия, понеже всякаква форма на робство е забранена, ако и вида робство регламентиран от Бога в Мойсеевия закон явно да е приемлив за Бога, най-малко в контекста на Мойсеевяи закон: Слуги, покорявайте се на земните си господари със страх и трепет, с простота на сърцето си, като на помазаника; /еф. 6.5 И така, като познаваме страха ( или: изпитвайки страх) от господаря, убеждаваме хората, а за Бога сме открити; надявам се още, че и за вашите съвести сме открити. /2 до кор., 5.11 И така, отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък данъка, на когото мито митото, на когото страх страха, на когото почит почитта. /до римл., 13.7 Добре! Те бяха отрязани поради неверие, а ти стоиш поради вяра. Не бъди високомерен, а се страхувай. /до римл., 11.20 Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: „Авва!” - „Татко!”, /до римл. 8.15 Братя, синове на Авраамовия род, и онези измежду вас, които се страхуват от Бога, на нас се изпрати словото на това спасение. /Де., 13.26 Така че Павел стана и като помаха с ръка, каза: Израилтяни и вие, които се страхувате от Бога, слушайте. / Де., 13.16 а във всеки народ онзи, който се страхува от него и върши праведни дела, му е угоден. / Де., 10: А те казаха: Стотникът Корнилий, един праведен човек, който се страхува от Бога и има добро име сред целия юдейски народ, беше упътен чрез един свят вестител да те повика в своя дом и да чуе думи от теб. Де., 10.22 Той беше благочестив и се страхуваше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на народа и непрестанно се молеше на Бога. / Де., 10.2 И голям страх обзе цялата общност и всички, които чуха това. Де., 5.11 И Анания, като чу тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. / Де., 5.5 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез пратениците. /Де., 2.43 В един град имаше един съдия, който не се страхуваше от Бога и човека не зачиташе./ Лк., 18.2 И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които се страхуват от него. / Лк.1.50 А на вас, Моите приятели, казвам: Не се страхувайте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да направят. Но ще ви предупредя от кого да се страхувате: страхувайте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в ге-енна. Да! казвам ви от него се страхувайте. /Лк 12.4,5 Ако някой празнае, че Йесус е Божият син, тогава Бог стои в него, и той - в Бога. И ние познахме любовта, която Бог има в нас, и повярвахме [относно] тази любов. Бог е любов, и който стои в любовта, стои в Бога, и Бог - в него. В това любовта е (или: би била) съвършена у нас – да имаме дръзновение в съдния ден. Защото, както той, така и ние сме в този свят. В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има измъчване. И който се страхува [от Божия съд?] не е съвършен в [Божията] любов. Ние го обичаме, защото той първо ни обикна. /1Йн., 4 [ променено на 03.03.2010, 12:23 ] | ||
| най-горе |
| ||
| |
| ||
| изказвания: 1768 | Страхът от Бога е чист и пребъдва до века. Смятам, че мнозина отхвърлят страха от Бог, защото имат неправилна идея (плътска, умствена, душевна) относно него. Също така и мнозина имат неправилна идея относно любовта към Него - така че като се каже : Бойте се от Бога! - на мнозина им звучи като богохулство и се сепват : - Ей, не ни плаши !  Владо. " Тогава змеят страшно се разгневи на жената и тръгна да воюва с останалите й потомци – онези, които спазват заповедите на Бога и се държат за истината, която Исус разкри. Змеят застана на морския бряг. !!! Откр-е на Йоан 12 " http://vminev1-hollybold.blogspot.com/ | ||
| най-горе |
| ||
