| Форум :: Общи теми за вярата |
|
|
| Молитвата-еднаква за всички или личностна | ||
|
|
|
| |
| ||
 изказвания: 24  | Започвам тази тема защото считам че в Мат.6 Исус направи изисквание към неговите които да се различават от лицемерите чрез начина на молитва. Апостол Павел в почти всички свои послания съветва за молитва: Еф.6/18;Фил.4/6;Кол.4/2;и др.И не само той. Ако се върнем назад към Стария Завет ще видим в 3Ц.8 гл.молитвата на Соломон при откриването на Божия храм.Тази молитва беше конкретно негова.В Псалми има молитви на Давид които също са конкретно негови. Апостол Павел никъде обаче не споменава някаква конкретна молитва и е естествено след като Исус вече е опредилил това. Мат6/9 стих започва като заповед" А вие така се молете...." /за да се различите от лицемерите/ Бих искала в една отделна тема да разгледаме всеки стих от тази молитва/Мат.6/ Сигурна съм че това ще изясни точно смисъла на Исусовото поръчение по този повод " Всеки човек така да ни има като служители Христови и строители на Божиите тайни 1Кор.4/1 | ||
| най-горе |
| ||
 |
| ||
| изказвания: 2915   | Слава ... Молитвата-еднаква за всички или личностна Какво точно имаш предвид под тази така представена дилема? Доколкото разбирам, говориш за два (взаимно изключващи се) варианта: Или: Всички Божии хора трябва да оправят една и съща молба към Бога, т.е. която съдържа един и същ текст/желание (от Мт.6гл., както разбирам)? Или: Всеки Божий човек може да оправят различни молби към Бога, т.е. които съдържат различни думи/желания, според ситуацията и човека. Ако тези две имаш предвид под „еднаква за всички или личностна”, смятам че написаното в Писанията отговаря красноречиво на тази така поставена дилема. ... Започвам тази тема защото считам че в Мат.6 Исус направи изисквание към неговите които да се различават от лицемерите чрез начина на молитва. Всъщност, както се вижда от текста, той посочва различни сфери, където желанието за похвала от хората и лицемерието се проявяват. А не само когато човек отправя молби към Бога. И това, което той прави е по-скоро изобличение на търсенето на похвала от хората, и съответно - на лицемерието, свързано с това – било то при оказване на помощ, било при молби към Бога, било при каквото и да е, по принцип (а не толкова тясно профилирани "изисквания" за "правилни молитви"). И съответно показва това, което Бог счита за добро – т.е. когато някой оказва помощ, никой да не разбере; когато някой отправя (лични) молби към Бога (понеже има и общи молби), никой да не разбере; и т.н. Т.е. основният контекст съвсем не е: Регламентиране на молби към Бога, а молбите биват застъпени частично, като малка част от централния контест там, който е: 1. Как неговите ученици от израел, под мойсеевяи закон, да надминат праведността на книжонвниците и законо-ревнителите-„фарисаи” (в изпълнението на Мойсеевия закон), за да имат праведност, която Бог приема, и така Бог да ги допусне в своето царство. Като една от „под-точките” е: а.) ... б.) ... в.) ... отказване от търсене на похвала от хората и от лицемерието (било при оказване на помощ и милост, било - при молби към Бога (които не трябва да са като развален грамофон, а така: "Татко наш,..." /Мт.6/), било при каквото и да е...) В този смисъл това място не би могло да се посочва едва ли не като „закон за молбите към Бога”, понеже от контекста е ясно, че господаря съвсем не разглежда молбите към Бога цялостно, а накратко иозбличава и обяснява във връзка с главаната тема и контекст по които той там говори. Поради това основният извод, който явно следва от тамошните му наредби и заповеди, е че: Неговите ( от повярвалите от юдеите, в котекста) не трябва да търсят похвала от хора и да се показват, и да лицемерстват във връзка с подобна похвала, а трябва да търсят похвала от Бога – било когато оказват помощ, било когато отправят молба към Бога (която не трябва да е съставена от повторения и многословия), било когато и да е. Иначе няма да надминат праведността на книжовниците и законо-ревнителите "фарисаи" (по отношение на Мойсеевяи закон), и съответно няма да влязат в Божието царство. ... Апостол Павел в почти всички свои послания съветва за молитва: Еф.6/18;Фил.4/6;Кол.4/2;и др.И не само той. /до еф 6.10-18/ Накрая, братя мои, укрепяйте се в господаря и в мощта на силата му. Облечете се в пълното Божие снаряжение, за да можете да устоите против методите на клеветника. Защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, властите, светските власти на тъмнината от тази епоха, против духовете на злото в небесата. Заради това вземете пълното Божие снаряжене, за да можете се възпротивите в злия ден и, като надвиете над всичко, да устоите. И така, стойте, препасали кръста си с истина и облечени в бронята на праведността, и краката ви обути в готовност за радостната вест на мира, и над всичко взели щита на вярата, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на злия. И вземете шлема на спасението, и сабята на Духа, тоест Божието слово, като [също] молите [Бога] с всяка молба и просба, по всяко време в (или: чрез) Духа и стараейки се в същото това с всяко постоянство и просба относно всичките свети [хора], и за мен, така че да ми се даде слово, отварйки уста да изявявам тайната на радостната вест смело. В тази чест о т п-мото на пратеника Павел до ефесяните, той учи светите хора как и срещу кого да воюват във особената война, в която са въвлечени поради ред причини. Едно от „оръжията” или „тактическите ходове„ които светите трябва да използват в тази война е да молят Бога „...с всяка молба и просба, по всяко време в (или: чрез) Духа и стараейки се в същото това с всяко постоянство и просба относно всичките свети [хора], и за мен, така че да ми се даде слово, отварйки уста да изявявам тайната на радостната вест смело...” Тъй като Павел само мимоходом споменава за молби към Бога, не бих казал че това е „съвет”, който се отнася специфично до изяснявана на молбите към Бога (как точно да отправяме молби, и как – не, какви точно да са те, какви да не са, за какво и т.н. подробности). Бих казал, че основно това е наредба как точно (и срещу кого точно) да воюваме във войната, в която участваме, в която освен всичко се казва и да отправяме по всяко време молби в(чрез) Духа. Т.е. от казаното в пасаже не следва как точно да отправяме молба към Бога (напр с точно какви думи или стойка, или дрехи и т.н.) или как точно да не отправяме, и т.н. А следва: Как точно да воюваме във войната в която сме участници. Пратеникът е описал подробно как точно и срещу кого да воюваме и едно от нещата които споменава на края е да отправяме молби към Бога по всяко време в/чрез Духа, застъпвайки се (не само за себе си, но и) за всички свети хора, вкл. и за партениците на царя (какъвто напр. е Павел). /до фил. 4.5-7/ Радвайте се винаги в господаря, и пак ще кажа: Радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички хора. Господарят е близо. Не се грижете за нищо, а във всичко чрез молба и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби. И Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в помазаника Йесус. Тук отново главният фокус не е на това как да молим Бога и как да не го молим, а по-скоро: да уповаваме на Бога и да не се тревожим, а във всяка (проблемна) ситуация просто да изказваме молбите съм към Бога с благодарност към Него. Иначе във връзка с дилемата от заглавието на темата, тук е едно от множеството места, в които се вижда, че Бог изобщо не е ограничил хората да отправят към него молба съдържаща само едни и същи думи (едва ли не молба-„парола”). /до кол.4.2/ Относно молбата, постоянствайте, бдейки в нея с благодарение, отправяйки молби също и относно нас, та Бог да ни отвори врата за словото, да разгласим тайната [която е] на Помазаника, заради която и съм в окови, за да я заявя както подобава да говоря. Тук е доста подобно на п-мото до еф.,6гл. Във всички тези пасажи, които си посочила, не се говори по какъв точно начин Божиите хора да отправят молби и по какъв да не отправят, т.е. това не са правила за „правилна молитва”. А са по-скоро - правила за съответно: правилно воюване /до еф./, за уповаване на Бога /до фил./, а до кол. е подобно на до еф. Относно как и как не, съвсем условно може би да се спомене пасажа от п-мото до еф.6гл Там се споменява - но не и ограничава – светите хора да отправят молби (и) „в/чрез Духа”. Тук е възможно пратеникът Павел да има предвид същото като в п-мото до коринтяните, където той описва как той отправя молби и с ума си, но отделно и само с духа си, на езици дадени от Божия Дух (като тогава умът му е „безплоден” или „не дава плод”, както той самият казва), вж. тази тема: Езиците ... Ако се върнем назад към Стария Завет ще видим в 3Ц.8 гл.молитвата на Соломон при откриването на Божия храм.Тази молитва беше конкретно негова.В Псалми има молитви на Давид които също са конкретно негови. Апостол Павел никъде обаче не споменава някаква конкретна молитва и е естествено след като Исус вече е опредилил това. Т.е. според теб последователите на помазания цар, Исус, могат да се обръщат в молба към Бога само и единствено с думите от молбата дадена за пример в Мат 6гл. Но Св.Писания – дори изкуствено да се ограничим само до кн. на Новия Божий завет и да изключим кн. на Закона и пророците - не потвърждават тази твоя идея. В кн. на новия Божий завет има записани молби на последователи на Божия син, които молби (ако и да не са в противоречие с наредбата на Божия син против лицемерни показни молби и също против ала-заекващото повтаряне на фрази и думи (напр. „Господи помилуй!” 100 пъти за 5 мин.)) ...са молби съдържащи думи и мисли, които се различават от примерната молба към Бога, показана от Божия син /записана в кн. Мт.6гл/. В предишната тема (Правилна молитва и отношение) Анонимен искаше (неоснователно, за мен) да ограничи Божиите хора относно молбите им към Бога за болни хора. Т.е. те щели да имат „правилна молитва” към Бога (да излекува някой болен), само и единствено ако преди това знаели Божията воля за съответния случай на болест. Иначе нямало да имат „правилна молитва и отношение”. Подобна идея, според мен, освен че не е подкрепена от Писанията (а дори и отхвърлена), може само да ощети страдащи хора, които иначе биха могли да получат помощ и възстановяване от Бога, поради молбите на Божиите за съответния болен. Сега, както виждам, изглежда се задава друг опит за (неоснователно, за мен) ограничение: Божиите хора изглежда трябвало да отправят към Бога само молба, която съдържа думите на примерната молба от Мт.6гл ( която всъщност Божият син показва на учениците си, когато ги учи: 1. да не правят показно и лицемерно добри неща (подаяния, молби към Бога, ...), а скрито пред Бога, който вижда в тайно, 2. а относно молбите, когато молят Бога, да не са като развален грамофон и да повтарят, и повтарят като другите народи, които мислят, че ще бъдат чути поради многословието си пред Бога. 3. всичко това, в по-големия контекст: Как повярвалите в Него юдеи да надминат недостатъчната праведност на книжовниците и законо-ревнителите „фарисеи” (които явно не са изпълнявали Мойсеевия закон достатъчно добре), за да могат да влязат в Божиято царство ). Подобна идея, според мен, освен че не е подкрепена от Писанията (а дори и отхвърлена), може само да ощети Божиите хора и в различни случаи да ги лиши от Божията намеса в тяхна полза в най-рзлични ситуации. ... Мат6/9 стих започва като заповед" А вие така се молете...." /за да се различите от лицемерите/ Бих искала в една отделна тема да разгледаме всеки стих от тази молитва/Мат.6/ Сигурна съм че това ще изясни точно смисъла на Исусовото поръчение по този повод Ами когато искаш, винаги можеш да отвориш такава тема... [ променено на 09.02.2010, 12:21 ] | ||
| най-горе |
| ||
