Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

ана   ариани   контрол на мисленето   масонство   презвитери   сънят на навуходоносор   тероризъм   той ще ми бъде син   хизбула   хипократ  

виж всички тематики

Реплики

 
 
eureth   26.05.20 20:57
Трудна и противоречива тема, понеже не е лесно да се намери надеждна и достоверна информация.

Чакам времето, когато Бог ще седне на престола си за съд и ще извади на показ цялата истина за 2СВ, а и за всичко по тази греховна отиваща си земя.

Попаднах на следната връзка, където например оспорват това, което пропагандната машина на военните победители от 2СВ проповядва:

https://ww2truth.com/

 
Владо   11.05.20 01:34
ПП : филма на Ray има български субтитри! Трябва да се намерят в менюто!
 
Владо   10.05.20 23:30
еурет, с предишният пост тук броят “реплики” бе 666.
 
Владо   10.05.20 23:29
Един разтърсващ съвремието филм на евреина Ray Comfort. За съжаление без субтитри на български. https://youtu.be/7y2KsU_dhwI
 
eureth   21.03.20 02:10
готово е...

Форуми :: Светите текстове :: Исая << Предишна тема | Следваща тема >>
 
Ис.65,66 - Царуването на помазания цар с неговите си (на тази земя)
Започване на нова тема
    

08.12.09 19:37 Цитирай
изказвания: 4591
(разкл. от: нека помислим...)


Тук копирам последните две "глави" (по-късно номерирани), 65 и 66, от книгата на Божия пророк Исая:



Потърсенъ бидохъ отъ онези които не питахѫ
Намеренъ бидохъ отъ онези които ме не търсѣхѫ.
Рекохъ: Ето азъ! ето азъ! Къмъ народъ
който не призоваваше името ми.
Прострехъ ръцете си весъ денъ Къмъ непокорливи люде,
Които ходятъ по пътъ не добъръ Вследъ своитѣ помишления:
Люде които ме раздражаватъ всякога предъ лицето ми,
Които колятъ жъртви въ градини И кадятъ на кирпичи;
Които седятъ въ гробища, И нощуватъ въ скришни мѣста;
Които ядатъ свинско месо, И [в] съсъдите си [имат] сокъ отъ нечисти неща;
Които казватъ: Махни се отъ мене, не се допирай до мене, Защото съмъ по-светь отъ тебе:

Те сѫ димъ въ ноздрите ми, Огънъ горещъ весъ денъ.
Ето, писано е предъ мене, Не ще да замълча,
но ще направя отмъщение, Ей, ще въздамъ въ пазухите им
Беззаконията ви, купно и беззаконията на отците ви, говори Господъ,
Които кадихѫ върху горите, И ме хулихѫ върху хълмовете;
За то ще възмеря въ пазухата имъ делото имъ отъ начало.

Така говори Господъ: Както когато се намира мъстъ въ грозда,
говорятъ: Не разваляй го, защото има благословение въ него,
Така ще направя за рабите си, За да не изтребя всичкитѣ.

И ще извадя семе отъ Якова, И наследникъ на планините си отъ Юда.
И избраните ми ще ги наследятъ, И рабите ми ще се населятъ тамъ.
И Саронъ ще бъде ограда на стада, И долътъ Ахоръ место за лежане на говеда,
За людете ми които ме дирятъ.

А васъ, които оставяте Господа, Които забравяте светата ми гора,
Които при готвѣте трапезата на Гада, И които правите възлияние на Мени,
Ще ви изброя за ножъ, И всички ще се наведете на клане;
Защото зовехъ, и не отговаряхте, Говорехъ, и не слушахте;
Но правехте злото предъ мене, И избирахте неугодното мене.

За това така говори Господъ Иеова:
Ето, рабите ми ще ядатъ, а вие ще гладувате:
Ето, рабите ми ще пиятъ, а вие ще жедувате:
Ето, рабите ми ще се развеселятъ, а вие ще се посрамите;
Ето, рабите ми ще възклицаватъ отъ сърдечно веселие,
А вие ще пищите отъ сърдечна болка, И ще лелекате отъ угнетение на духѫ.
И ще оставите името си на избраните ми за клетва;
Защото Господъ Иеова тебе ще умъртви,

И рабите си ще нарече съ друго име,
Щото който ублажава себе си на земята Да ублажава себе си въ Бога на истината;
И който се кълне на земята Да се кълне въ Бога на истината;
Защото предишните скърби се забравихѫ, И защото се скрихѫ отъ очите ми.

Понеже, ето, нови небеса създавамъ, и нова земя;
И предишните няма да се поменатъ, Нито ще дойдатъ на умъ.

Но веселете се и радвайте се всекога което създавамъ;
Защото, ето, създавамъ Ерусалимъ за радостъ, И людете му за веселие.
И ще се радвамъ на Ерусалимъ, И ще се веселя за людете си;
И няма да се чуе вече въ него гласъ на плачъ И гласъ на вопъль:
Няма да бъде вече тамъ малодененъ младенецъ,
И старецъ който да не е изпълниль дните си;
Защото детѣто ще умира стогодишно,
А стогодишенъ грешникъ ще бъде проклеть.
И ще съградятъ къщи, и ще се населятъ;
И ще насадятъ лозя, и ще ядатъ плода имъ.

Няма да съградятъ те, а другъ да се насели:
Няма да насадятъ те, а другъ да яде;
Защото дните на моите люде ще сѫ както дните на дърво,
И избраните ми ще видятъ да овехтее делото на ръцете имъ.

Не ще да се трудятъ напраздно, Нито ще раждатъ чада за скърбъ;
Защото сѫ семе на благословените Господни, И потомството имъ съ тяхъ.
И преди да въззоватъ те азъ ще отговарямъ;
И додѣ още говорятъ те азъ ще слушамъ.

Вълкътъ и агнето ще пасатъ наедно;
И лъвътъ ще яде плѣва както говедото;
А храна на змията пръстта: Не ще да правятъ повреда нито погубване
Въ всичката ми света гора, говори Господъ.
 
Така говори Господъ: Небето ми е престоль,
И земята подножие на нозете ми:
Кой е домътъ който искате да съградите за мене?
И кое е местото на упокоението ми?
Защото рѫката ми е направила всичко това,
И е станало всичко това, говори Господъ;

Но азъ ще погледна на тогозъ, На сиромахѫ и съкрушения духомъ,
И на оногозъ който трепери отъ словото ми.
Който коли воль е [както] който убива человека, -
Който жъртвува агне, [както] който пресича вратъ на псе, -
Който принося хлебно приношение, който свинска кръвъ, -
Който кади ливанъ, [както] който благославя идоль:
Ей, те сѫ избрали пътищата си, И душата имъ се наслаждава въ гнусотите имъ.
И азъ ще избера бедствията имъ,
И ще докарамъ върхъ тяхъ онези неща отъ които се боятъ;

Защото зовехъ, и никой не отговаряше;
Говорехъ, и не слушахѫ;
Но правехѫ зло предъ мене,
И избирахѫ неугодното мене.


Слушайте словото Господне, Вие които треперите отъ словото му:
Братията ви, които ви мразятъ [и] ви отхвърлятъ заради моето име,
 Рекохѫ: Да се прослави Господъ, И да видимъ вашата радостъ;
Но те ще се посрамятъ.

Гласъ на метежъ [иде] отъ града, Гласъ отъ храма,
Гласъ на Господа който прави въздаяние на неприятелите си.

Преди да се замъчи, роди:
Преди да дойдатъ болезните й, освободи се и роди мъжко.
Кой е чуль таквозъ нещо? кой е видель таквозъ?

Родила ли би земята въ единъ денъ?
Или родиль ли би се единъ народъ отведнъжъ?
Но Сионъ щомъ се замъчи роди чадата си.
Азъ който довождамъ до раждане, Не бихъ ли направиль да роди? говори Господъ:
Азъ който правя да раждатъ, Затвориль ли бихъ говори Богъ твой.

Развеселете се съ [дъщерята] на Ерусалимъ,
И радвайте се съ нея, всички които я обичате:
Зарадвайте се, и радвайте се съ нея, Всички които сетувате за нея;
За да сучете и да се наситите Отъ съсците на утешенията й;
За да се насучете и да се насладите За изобилието на славата й.

Защото така говори Господъ: Ето, ще разпростра ней миръ като река,
И славата на народите като наводняемъ потокъ:
Тогазь ще се насучете, Ще бъдете носени на обятия,
И ще бъдете поласкани на коленете й.
Както единъ когото утешава майка му,
Така азъ ще ви утеша;
И ще се утешите въ Ерусалимъ.

И ще видите, и сърдцето ви ще се развесели,
И костите ви ще прозябнатъ като трева;
И рѫката Господня ще се познае къмъ рабите му
А гневътъ му къмъ неприятелите му.

Защото, ето, Господъ ще дойде съ огънъ,
И колесниците му ще бъдатъ като вихрушка,
За да отдаде гнева си съ устремление,
И прещението си съ огнени пламици.
Защото Господъ, съ огънъ и съ ножа си,
Ще се съди съ всяка плътъ, И убитите отъ Господа ще бъдатъ много.

Които се освещаватъ и очищаватъ въ градините,
[Един] подиръ другъ, въ средата, И ядатъ свинско месо и гнусотии и мишки,
Те ще загинатъ купно, говори Господъ.

Защото азъ [зная] делата имъ и помишленията имъ,
ида за да събера всичкитѣ народи и езици;
И те ще дойдатъ и ще видятъ славата ми.
И ще туря знамение между тяхъ;
И онези отъ тяхъ които се отърватъ,
ще ги изпроводя въ народите Тарсисъ, Фуль, и Лудъ, които теглятъ лъкъ, - Туваль и Яванъ,
далечните острови Които не сѫ чули името ми Нито сѫ видели славата ми;
И ще Проповѣдатъ славата ми между народите.

И ще доведатъ всичкитѣ ви братия Отъ всичкитѣ народи приносъ Господу, -
На коне, и на колесници, и на носилки, И на мъски, и на бързи камили, -
Къмъ светата ми гора, Ерусалимъ, говори Господъ,
Както синовете Израилеви доносятъ приношение
В чистъ съсъдъ въ дома Господенъ.
А още ще взема отъ тяхъ За священници [и] за Левити, говори Господъ.

Защото както новите небеса И новата земя които азъ ще направя
Ще пребъдатъ предъ мене, говори Господъ,
Така ще пребъде семето ви и името ви.

И отъ новомесечие до новомесечие, И отъ събота до събота,
Ще дохожда всяка плътъ да се кланя предъ мене, Говори Господъ.
И ще излезатъ и ще видятъ труповете на человеците
Които бяхѫ пре стѫпници противъ мене;
Защото техниятъ червей няма да умре,
Нито огънятъ имъ ще угасне;
И ще бъдатъ гнусота на всяка плътъ.

[ Редактирано 09.12.09 16:27 ]



Краят на епохата: Времева диаграма,    Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии)

„...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам.
А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти."
Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“
   
/из п-мо до римл., 9/


Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало.
Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6


Най-отгоре
исая,   исая 65,   исая 66,   милениум,   пророчества,   хиляда-годишно царуване
    
08.12.09 21:33 Цитирай
изказвания: 605


да това са текстовете , Еурет.

Понеже, ето, нови небеса създавамъ, и нова земя;
И предишните няма да се поменатъ, Нито ще дойдатъ на умъ.

след това се говори за милениума , понеже там ше има още смърт.Затова и виждам как се припокриват , въпреки това са различни .Едно от нещата които си мисля е че това е така , понеже светиите ще бъдат и в милениума и в във вечността в прославени тела и за тях няма смърт вече .В милениума има за народите.

По- надолу

Защото както новите небеса И новата земя които азъ ще направя
Ще пребъдатъ предъ мене, говори Господъ,
Така ще пребъде семето ви и името ви.

И отъ новомесечие до новомесечие, И отъ събота до събота,
Ще дохожда всяка плътъ да се кланя предъ мене, Говори Господъ.







Най-отгоре

    
09.12.09 15:00 Цитирай
изказвания: 4591

Какво разбирам от текста (Ис. 65 и 66 гл):

В първите редове явно става дума за другите народи, които в резултат на Божието спасително дело, чрез неговия помазан цар и син, Исус от Назаре, са повярвали в господаря Исус и са получили прошка и живот, и достъп до Бога:

Потърсенъ бидохъ отъ онези които не питахѫ
Намеренъ бидохъ отъ онези които ме не търсѣхѫ.





След това във връзка с горното, Бог изобличава евреите (които би трябвало да се очаква, че биха послушали Бог много повече от другите народи, които не са получили Божиите записани думи) и ги предупреждава, че ще ги накаже, поради съответните им грехове:

Рекохъ: Ето азъ! ето азъ! Къмъ народъ
който не призоваваше името ми.
Прострехъ ръцете си весъ денъ Къмъ непокорливи люде,
Които ходятъ по пътъ не добъръ Вследъ своитѣ помишления:
Люде които ме раздражаватъ всякога предъ лицето ми,
Които колятъ жъртви въ градини И кадятъ на кирпичи;
Които седятъ въ гробища, И нощуватъ въ скришни мѣста;
Които ядатъ свинско месо, И [в] съсъдите си [имат] сокъ отъ нечисти неща;
Които казватъ: Махни се отъ мене, не се допирай до мене, Защото съмъ по-светь отъ тебе:
Те сѫ димъ въ ноздрите ми, Огънъ горещъ весъ денъ.
Ето, писано е предъ мене, Не ще да замълча,
но ще направя отмъщение, Ей, ще въздамъ въ пазухите им
Беззаконията ви, купно и беззаконията на отците ви, говори Господъ,
Които кадихѫ върху горите, И ме хулихѫ върху хълмовете;
За то ще възмеря въ пазухата имъ делото имъ отъ начало.


Очевидно Бог предупреждава, че ще накаже онези хора от Израел, които нарушават закона, който им е заповядвал - например колят жертви в градини и т.н. или дори ядат свинско.

Кога точно ще бъде това - не е много ясно казано.
Но тъй като в контекста доста се говори за края на епохата, допускам че става дума за същото отмъщение и гняв върху плътския Израел, за което говори господарят в Лк. 21:22,23.





Но все пак Бог казва, че няма да избие всички от евреите, понеже намира у някои нещо, поради което е решил на ги изтребва:

Така говори Господъ: Както когато се намира мъстъ въ грозда,
говорятъ: Не разваляй го, защото има благословение въ него,
Така ще направя за рабите си, За да не изтребя всичкитѣ.






Следващите редове вероятно обясняват как точно Бог ще направи така, че този остатък от евреите да бъде спасен.
Казва, че ще издигне човек от Юда, който ще бъде дори "наследник на планините" му.
Очевидно това трябва да е Исус от Назарет, Божият помазан цар, Божият син.
Като резултат от това и във връзка с това, Божиите хора от плътския Израел ще наследят описаните земни благословения:

И ще извадя семе отъ Якова, И наследникъ на планините си отъ Юда.
И избраните ми ще ги наследятъ, И рабите ми ще се населятъ тамъ.
И Саронъ ще бъде ограда на стада, И долътъ Ахоръ место за лежане на говеда,
За людете ми които ме дирятъ.


Според мен горното още не се е изпълнило, понеже все още Израел като цяло не са погледнали "към Онзи, когото прободоха", и съответно няма как да са наследили земни благословения във връзка със спасението, което Божият син Исус от Назарет благосклонно подарява на онези от тях, които вярват в Него и го признават пред Бога и хората (за каквото става дума в откъса).






След което отново следват предупреждения към Божиите врагове (от Израел, в контекста) за смъртно наказание и за страдания:

За това така говори Господъ Иеова:
Ето, рабите ми ще ядатъ, а вие ще гладувате:
Ето, рабите ми ще пиятъ, а вие ще жедувате:
Ето, рабите ми ще се развеселятъ, а вие ще се посрамите;
Ето, рабите ми ще възклицаватъ отъ сърдечно веселие,
А вие ще пищите отъ сърдечна болка, И ще лелекате отъ угнетение на духѫ.
И ще оставите името си на избраните ми за клетва;
Защото Господъ Иеова тебе ще умъртви,






След това отново Бог разкрива с какви благословения ще благослови своите си

И рабите си ще нарече съ друго име,
Щото който ублажава себе си на земята Да ублажава себе си въ Бога на истината;
И който се кълне на земята Да се кълне въ Бога на истината;
Защото предишните скърби се забравихѫ, И защото се скрихѫ отъ очите ми.

На коя точно земя е горното - новата или сегашната - не е много ясно. Може би на новата?
Това "друго име", може да има връзка с Разкр.2:17 (окончателно приемане от Божия син, някъде във времето след телесната смърт на Божия човек)





Последващото обяснение по-скоро навежда на мисълта, че в последните 3-4 реда (но конкретно там) е ставало дума за новата земя:

Понеже, ето, нови небеса създавамъ, и нова земя;
И предишните няма да се поменатъ, Нито ще дойдатъ на умъ.






След това Бог уверява, че - въпреки че ще унищожи сегашните небеса и земя - има много поводи за радост за Божиите хора от Израел. Град Йерусалим.
Но за кой точно град Йерусалим става дума?
За сегашния, който евентуално ще се възстанови и прослави?
Или онзи нов, небесен Йерусалим, който Бог ще направи славно да слезе на новата земя и който е много повече от сегашния? :

Но веселете се и радвайте се всекога което създавамъ;
Защото, ето, създавамъ Ерусалимъ за радостъ, И людете му за веселие.
И ще се радвамъ на Ерусалимъ, И ще се веселя за людете си;
И няма да се чуе вече въ него гласъ на плачъ И гласъ на вопъль:
Няма да бъде вече тамъ малодененъ младенецъ,
И старецъ който да не е изпълниль дните си;
Защото детѣто ще умира стогодишно,
А стогодишенъ грешникъ ще бъде проклеть.
И ще съградятъ къщи, и ще се населятъ;
И ще насадятъ лозя, и ще ядатъ плода имъ.
Няма да съградятъ те, а другъ да се насели:
Няма да насадятъ те, а другъ да яде;

Защото дните на моите люде ще сѫ както дните на дърво,
И избраните ми ще видятъ да овехтее делото на ръцете имъ.
Не ще да се трудятъ напраздно, Нито ще раждатъ чада за скърбъ;
Защото сѫ семе на благословените Господни, И потомството имъ съ тяхъ.
И преди да въззоватъ те азъ ще отговарямъ;
И додѣ още говорятъ те азъ ще слушамъ.

Вълкътъ и агнето ще пасатъ наедно;
И лъвътъ ще яде плѣва както говедото;
А храна на змията пръстта: Не ще да правятъ повреда нито погубване
Въ всичката ми света гора, говори Господъ.



От текстът се разбира ясно, че в случая става дума за сегашния Йерусалим (и сегашната земя), който Бог явно ще промени по невероятен начин.

Трябва да се отбележи, че Бог не казва, че ще направи цялата земя такова прекрасно Божие благословено място (напр. територията където е България или пък Чили, или Япония).
Бог говори тук за Йерусалим - приемам, че и за целия Израел.

Бог, разбира се, може да направи цялата земя да е така, но може и да не направи - каквото той е определил.






След това Бог казва, че независимо, че Той е твърде велик, той ще погледне благосклонно на онези, които са със съкрушен дух и треперят от казаното от Бога:

Така говори Господъ: Небето ми е престоль,
И земята подножие на нозете ми.
Кой е домътъ който искате да съградите за мене?
И кое е местото на упокоението ми?
Защото рѫката ми е направила всичко това,
И е станало всичко това, говори Господъ;
Но азъ ще погледна на тогозъ, На сиромахѫ и съкрушения духомъ,
И на оногозъ който трепери отъ словото ми.

Предполагам, че това има връзка с казаното преди това. Т.е. ако някой от евреите чуе горните изобличителни Божии слова и бъде съкрушен поради греховете си и поради страх от справедливият Божий гняв спрямо онези, които вършат грехове, и очевидно спре да върши тези грехове, то Бог ще го пощади.
Т.е. става дума за отказване от посочените грехове в резултат на Божието изобличение и предупреждение, и страх от Бога.




След това Бог декларира, че който от евреите върши изобличените по-горе грехове, тогава дори да принася разни жертви, заповядани от Бога в закона, то това съвсем не му се счита за някаква праведност, а, напротив, му се сичта също за неправедност (ако и по принцип тези жертви да са заповядани от Бога):

Който коли воль е [както] който убива человека, -
Който жъртвува агне, [както] който пресича вратъ на псе, -
Който принося хлебно приношение, който свинска кръвъ, -
Който кади ливанъ, [както] който благославя идоль:
Ей, те сѫ избрали пътищата си, И душата имъ се наслаждава въ гнусотите имъ.

И азъ ще избера бедствията имъ,
И ще докарамъ върхъ тяхъ онези неща отъ които се боятъ;
Защото зовехъ, и никой не отговаряше;
Говорехъ, и не слушахѫ;
Но правехѫ зло предъ мене,
И избирахѫ неугодното мене.




След това Бог се обръща към онези сред плътския Израел, които се страхуват от Бога и не вършат (или се отказват да вършат) изобличените грехове и на практика ги увещава да стоят в праведността и да не се подвеждат по другите и да не се поддават на манипулациите на техните подигравки, и за пореден път декларира, че ще накаже онези, които вършат грях:

Слушайте словото Господне, Вие които треперите отъ словото му:
Братията ви, които ви мразятъ [и] ви отхвърлятъ заради моето име,
 Рекохѫ: Да се прослави Господъ, И да видимъ вашата радостъ;
Но те ще се посрамятъ.
Гласъ на метежъ [иде] отъ града, Гласъ отъ храма,
Гласъ на Господа който прави въздаяние на неприятелите си.





След това Бог започва да говори алегорично.
Той описва жена, която е родила, преди (без) да страда от родилни болки.
Това, разбира се, е чудо, понеже това е нещо невъзможно, ако една дадено раждане е протекло както обикновено, понеже при всяко раждане по правило раждащата жена изпитва доста мъчителни болки.

Преди да се замъчи, роди:
Преди да дойдатъ болезните й, освободи се и роди мъжко.
Кой е чуль таквозъ нещо? кой е видель таквозъ?






След това Бог обяснява какво има предвид под алегорията с тази жена, която без болки е родила момче:

Родила ли би земята въ единъ денъ?
Или родиль ли би се единъ народъ отведнъжъ?
Но Сионъ щомъ се замъчи роди чадата си.
Азъ който довождамъ до раждане, Не бихъ ли направиль да роди? говори Господъ:
Азъ който правя да раждатъ, Затвориль ли бихъ говори Богъ твой.

Развеселете се съ [дъщерята] на Ерусалимъ,
И радвайте се съ нея, всички които я обичате:
Зарадвайте се, и радвайте се съ нея, Всички които сетувате за нея;
За да сучете и да се наситите Отъ съсците на утешенията й;
За да се насучете и да се насладите За изобилието на славата й.

Защото така говори Господъ: Ето, ще разпростра ней миръ като река,
И славата на народите като наводняемъ потокъ
:
Тогазь ще се насучете, Ще бъдете носени на обятия,
И ще бъдете поласкани на коленете й.

Както единъ когото утешава майка му,Така азъ ще ви утеша;
И ще се утешите въ Ерусалимъ.
И ще видите, и сърдцето ви ще се развесели,
И костите ви ще прозябнатъ като трева;
И рѫката Господня ще се познае къмъ рабите му
А гневътъ му къмъ неприятелите му.


Т.е. Бог открива, че чрез алегорията с родилата жена той ще направи така, че чрез неговата намеса и действие
Йерусалим ще бъде населен отново и ще бъде славен
и ще има мир и благоденствие.
И Бог ще балагослови своите от евреите,
но ще въздаде гняв спрямо враговете си.

Но кога точно ще стане това?

Кога ще се насели Йеруслим отново?

И кога Бог "...ще разпростра ней миръ като река,
И славата на народите като наводняемъ потокъ..."?

Станало ли е това вече (спрямо края на 2009 год)?
Или предстои да става?

В момента в Йерусалим има евреи, но това изпълнение ли е на конкретно казаното от Бога по-горе?

От текста ясно се вижда, че не е...





Следващото Божие обяснение допълнително изяснява горното:

Защото, ето, Господъ ще дойде съ огънъ,
И колесниците му ще бъдатъ като вихрушка,
За да отдаде гнева си съ устремление,
И прещението си съ огнени пламици.
Защото Господъ, съ огънъ и съ ножа си,
Ще се съди съ всяка плътъ, И убитите отъ Господа ще бъдатъ много.

Които се освещаватъ и очищаватъ въ градините,
[Един] подиръ другъ, въ средата, И ядатъ свинско месо и гнусотии и мишки,
Те ще загинатъ купно, говори Господъ.
Защото азъ [зная] делата имъ и помишленията имъ,

ида за да събера всичкитѣ народи и езици;
И те ще дойдатъ и ще видятъ славата ми.

И ще туря знамение между тяхъ;

И онези отъ тяхъ които се отърватъ, ще ги изпроводя въ народите
Тарсисъ, Фуль, и Лудъ, които теглятъ лъкъ, -
Туваль и Яванъ, далечните острови
Които не сѫ чули името ми Нито сѫ видели славата ми;

И ще Проповѣдатъ славата ми между народите.

И ще доведатъ всичкитѣ ви братия отъ всичкитѣ народи приносъ Господу, -
На коне, и на колесници, и на носилки, И на мъски, и на бързи камили, -
Къмъ светата ми гора, Ерусалимъ, говори Господъ,
Както синовете Израилеви доносятъ приношение
В чистъ съсъдъ въ дома Господенъ.

А още ще взема отъ тяхъ За священници [и] за Левити, говори Господъ.




Текстът е напълно ясен - това отново заселване на Йерусалим ще стане около времето,

когато:
"...Защото Господъ, съ огънъ и съ ножа си,
Ще се съди съ всяка плътъ, И убитите отъ Господа ще бъдатъ много
..."

и когато:
"...ида за да събера всичкитѣ народи и езици;
И те ще дойдатъ и ще видятъ славата ми.
..."

и именно тогава Бог
"...
ще разпростра ней миръ като река, И славата на народите като наводняемъ потокъ...".






И Бог продължава още за края на епохата, за който и по-горе говори:

Защото както новите небеса И новата земя които азъ ще направя
Ще пребъдатъ предъ мене, говори Господъ,
Така ще пребъде семето ви и името ви.

И отъ новомесечие до новомесечие, И отъ събота до събота,
Ще дохожда всяка плътъ да се кланя предъ мене, Говори Господъ.

И ще излезатъ и ще видятъ труповете на человеците
Които бяхѫ пре стѫпници противъ мене;

Защото техниятъ червей няма да умре,
Нито огънятъ имъ ще угасне;
И ще бъдатъ гнусота на всяка плътъ.


Къде ще бъде това идване на всяка плът пред Бога, от новолуние до новолуние, и от почивка до почивка (седмия ден на седмицата)?

На тази земя или на новата земя, която Бог споменава?

Краят на текста ясно показва това:
Хората, които ще идват да се покланят пред Бога (в Йерусалим) ще...

"...И ще излезатъ и ще видятъ труповете на человеците
Които бяхѫ пре стѫпници противъ мене
;..."

На новата земя няма да има трупове...


А вечната участ на тези Божии врагове е непоносимо страшна:

"...Защото техниятъ червей няма да умре,
Нито огънятъ имъ ще угасне;
И ще бъдатъ гнусота на всяка плътъ
..."




Благосклонността на господаря Исус да е с Божиите!

[ Редактирано 16.07.10 16:51 ]



Краят на епохата: Времева диаграма,    Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии)

„...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам.
А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти."
Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“
   
/из п-мо до римл., 9/


Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало.
Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6


Най-отгоре

 
Започване на нова тема
 

Отговор (без HTML оформление):


 

Към форум:     Най-отгоре

Публикуване на темата: rss 0.92 Публикуване на темата: rss 2.0 Публикуване на темата: RDF