Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

виктор вирчев   вързване на сатаната   данъци   жени   звярът   кекко манна   малакиец   никеанство   пророци   червеи  

виж всички тематики

Реплики

 
 
Владо   31.10.19 11:45
Изключително интерес дебат между лъжеучителя рави Товия Зингер и друг евреин, доктор Браун : https://youtu.be/gYfZxkrqS_E
 
eureth   06.10.19 14:21
(Като изключа нумерологията/gematria) бих казал, че размислите му относно Ис.53 са чудесно и животоспасяващо свидетелство за плътските му сънародници (дано го чуят!) - понеже, както изглежда, този човек сега вече е станал син на Абраам.
 
Владо   06.10.19 13:17
“Скритият” Помазаник в писанията - раби Яков Рамбзел казва “Святият Дух ми откри!” : https://youtu.be/4KSIBFWQqsE
 
eureth   06.10.19 13:00
Относно подобни практики (според мен имащи връзка и с иудейските практики/учения "кабала", пък били те и адаптирани от разни хора и наречени "християнски"...) аз лично съм скептичен (и бих казал дори подозрителен), понеже Бог не е говорил относно такива неща, и че е имал предвид подобни цифрови комбинации и (за мен произволни) изводи. Бих очаквал, че с подобни цифрови еквилибристики би могло да се достигне до какви ли не уж "Божии" "истини" на базата на произволен текст, независимо от използвания език.
 
eureth   06.10.19 10:54
относно "Богове сте вие" също стана дума тук, надолу в изказването:

http://edinni.com/p/forum/forum_viewtopic.php?1662.post


RSS Емисии
rss1.0
Форуми :: Общи теми за вярата << Предишна тема | Следваща тема >>
 
Дървото за познаване на добро и лошо; и грехът на Адам
Към страница   <<      
Започване на нова тема
    
04.05.09 14:24 Цитирай
изказвания: 4481

Здравей Еурет, къде си прочел, че Бог казал на Адам и Ева, че ще умрат в същия ден, когато ядат от дървото? В Бит. 2:16-17 Бог казва това:
"И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш, а от дървото за познаване добро и зло да не ядеш от него, защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш."

Виж внимателно смисъла: бездруго ще умреш /т.е. няма начин да не умреш/, ако ядеш от плода на това дърво. Или: в деня в който ядеш, със сигурност ще умреш като последица от действието ти - но това не указва точното време на умирането, а последицата от действието. Умирането следва да се разглежда като неизменна последица от престъпването на заповедта. А престъпването на заповедта се корени в недоверие към Бога, което е реалният грях.

"В деня, в който вкусиш, без друго ще умреш" 


Тигър,

на еврейски не е: "...без друго..." (синод. пр.),

а, доколкото разбирам, е:
"защото в ден на ядене-твое от него умиране(или:да умираш) ще умреш"

(от там някои смятат, че "умиране ще умреш" придава интензивност и го превеждат: "със сигурност ще умреш",
а други смятат, че това е просто специфичен евр. начин на изразяване и по смисъл е просто: "защото в ден на ядене-твое от него ще умреш" - т.е. без "със сигурност".)


Ясно пише, че става дума за деня, в който той яде от него. И Бог казва това, което има предвид.
Като е казал, че в деня, в който ядеш от него със сигурност ще умреш, значи има предвид в деня, в който ядеш от него.
В Септуагинта/LXX (евр.->гр.) е същото.

Независимо от предаването на бълг. на "умиране ще умреш", Бог изрично уточнява, че става дума за деня, в който Адам яде от дървото за разпознаване на добро и зло.


Напр. в Бит. 2:2 се използва същия израз ("в ден"):
И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.
И това, разбира се, означава, че Бог си е починал от работата си през седмия ден,
а не е започнал да си почива от седмия ден и така няколко дни или столетия.


В Бит.3:5 се използва същия израз ("в ден") и се казва, че:
но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.


И точно така става, в същия ден, както си пише:
Бит 3:6
И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си [да яде] с нея, и той яде.
Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.



Бог също свидетелства, че вече (явно в този ден) са станали като Него, да познават добро и зло, а не че са започнали да стават като Него.


В Бит.5:1 се използва същия израз ("в ден"):
Ето списъкът на Адамовото потомство. В деня когато Бог сътвори човека, той го направи по Божие подобие;
И Бог е направил Адам в шестия ден,
а не просто е започнал да го прави от шестия ден и след това да продължи създаването му през следващите няколко дни или столетия.


В Бит.5:2 се използва същия израз ("в ден"):
създаде ги мъж и жена, благослови ги, и наименува ги Човек, в деня, когато бяха създадени.


Има още куп примери...


Така, че остава проблемът, че Адам не е умрял в деня, в който е ял от дървото, въпреки, че Бог го е предупредил, че ще умре в деня, в който би ял от онова дръво.



И поради това едно обяснение би могло да бъде, че онези кожи са всъщност от жертвено животно, което Бог - като знак за бъдещото спасение - е убил в деня, в който те са яли от дървото, от което Бог им е забранил да ядат.
Иначе е трябвало да умрат в същия ден, както Бог е определил, но поради обещаното Божие спасение Бог ги е пощадил онзи ден, понеже по милост и любов е определил Друг да умре вместо тях, за да ги спаси.
Подобно на онази жена, която изневерила и е трябвало да бъде убита според Мойсеевия закон. Но Спасителят я спасява и тя не бива убита, а скоро убиват Него вместо нея, и вместо целия греховен свят - по Божия воля.


И ако Бог не е решил да им даде спасител, който да умре телесно вместо тях, то те би трябвало да умрат в деня, в който са направили онова, който Бог им е заповядал да не правят, т.е. в деня в който са извършили грях пред Бога. Понеже Бог така е определил.

И понеже Бог не лъже, нито пък е неспособен да направи така, че те да умрат веднага,
то би трябвало да има някаква причина поради, която Бог ги е пощадил и те не са умрели същия ден, въпреки че Бог е казал, че ще умрат в този ден.



Аз, разбира се, не мога да кажа със сигурност защо точно е станало така, но виждам една възможност нещата да могат да се обяснят така.



Освен това остава фактът, че Бог им е направил дрехи от кожа ("кожа" е онова, с което Бог покрива месата и костите на хората и животните, които създава).
Бог би могъл да им направи дрехи и от памук, но все пак им е направил дрехи от кожа.
Това може да навее на мисълта, че Бог е убил жертвено животно, от чиято кожа да им направи дрехи, за да покрие голотата им.

А по-късно, както споменах, се казва: "Ето, ида като крадец. Щастливец е онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат срамотата му.",

което показва, че Бог понякога използва голотата, за да говори алегорично за грях и неправедност
и също използва дрехите за да говори алегорично за праведността, която Бог подарява, чрез вярата в неговия единствен син, Йесус от Назарет, който по Божия воля се е принесъл в жертва на Бога, своя баща, така че чрез неговата смърт ние, които вярваме в него, да получим живот и праведност.




Според мен, по същество не са били подложени на смърт от Бога същия ден,
защото Бог е решил да спаси човека чрез жертвата и смъртта на Онзи, който ще му бъде син (от тогавашната времева перспекитва).
Така Той ще стане човек и, бидейки праведен и съвършен, ще умре вместо тях, за да изпълни изискванията на Божията справедливост, и така ще може да ги приведе при баща си отново праведни, чрез собствената си кръв.

А ако Бог действително е убил жертвено животно тогава и ги е облякъл с дрехи направени от неговата кожа, за да покрие голотата им,
то това е било само един знак за бъдещите безценни Божии добрини към човека чрез бъдещия Му син,
а не че смъртта на животно може да откупи Адам от гибелта и греха, в които е отишъл, измамен от сатаната, или пък да отложи Божието наказание-смърт(телесна) спрямо извършилия грях Адам, т.е. да не е същия ден, а няколко столетия по-късно.





Умирането съвсем не "...следва да се разглежда като неизменна последица от престъпването на заповедта...",
понеже изрично пише, че Бог е причинил това умиране, противно на волята на създанията си, очевидно като наказание спрямо греха на Адам /вж п-мо до римл. 8:20/


Т.е. ако Бог така е желаел, Адам и Ева е нямало да умрат дори и ако извършат грях. Кой кога умира го решава само Бог.

Например Бог е решил, че дори някой да е извършил грях, то ако той яде от дървото на живота ще живее вечно.

Поради това не става дума за някакви последствия, а за Божие решение и действие, чрез което Бог причинява смърт , т.е. тление, на Адам, понеже Адам е направил онова, което Бог му е заповядал да не прави.


Не виждам Бог да говори за "реален грях" (напр. неверието в Бога) и "нереален грях" (напр. правене на това, което Бог е заповядал да не се прави).
Грехът  на Адам в случая е, че е направил онова, което Бог му е казал да не прави - т.е. че е ял от онова дръво.
Това, че Адам е повярвал на измамата на сатаната го е довело да греха, за който Бог му е заповядал да не го върши. Вярно е, че да смяташ Бога за лъжец е също грях (но в случая Бог не е регламентирал това пред Адам, който не е разпознавал добро и зло),
но в конкретния случай престъплението/грехът на Адам е, че е ял от дърво, от което Бог му е заповядал да не яде.



Та, няма нищо лошо да се предположи причината, поради която Бог е облякъл извършилите грях Адам и Ева с дрехи от кожа и също поради която, те не са умрели в деня в който Бог им е казал, че биха умрели ако извършат това, което им заповядва да не вършат.





Какъв изкривен образ за Бога трябва да има човек, за да смята, че Бог едва ли не имал нужда да утрепе нещо, т.е. да излее гнева си върху нещо, за да не падне гнева Му върху хората? Такъв "бог" прилича на тиранин - съпруг, трошещ чаши и чинии, недоволен от сервираната му вечеря...

Аз никъде не виждам подобно Негово поведение в коментираните събития.


Не бих казал, че Бог "...имал нужда да утрепе нещо...". Бог няма нужда от нищо.

Но Бих казал, че Бог през цялата земна история показва по най-различни начини - чрез знаци и пророчества - че от любов към загиналия свят ще жертва и убие Онзи, който ще му бъде син, за да спаси от греха и смъртта Адам и потомците му, по-точно онези от тях, които вярват в този единствен Божий син, Йесус от Назарет.

В този смисъл ние се явяваме онези, които имат нужда от спасение от греха и смъртта (телесна). И ако това спасение пред Бога е възможно само чрез смъртта (телесна) на някой, който е като нас, но е праведен,
то ние се оказваме да имаме нужда от това Бог да убие някой друг вместо нас, за да ни даде отново праведност, чиста съвест, а и вечен живот.

Понеже Бог е определил смърт за онзи, който върши грях (в случая Адам) и той трябва да умре.

Или някой Друг вместо него.

Това изисква Божията справедливост. И явно Бог не прави абсолютно никакъв компромис с това.

И в това се състои безценното спасение, което Бог дава на злия свят. Бог е предал праведния си син на несправедлив съд, мъчения и смърт (телесна), за да не осъди, убие и хвърли в езерото с огън нас злите, чиито баща ни е "продал" под греховно робство. И така Бог да ни даде отново праведност, а и вечен живот и отново достъп до дървото на живота.

В това се състои любовта, не че ние сме обикнали Бога, а че той е обикнал нас и е пратил сина си да е умилостивение за греховете ни.



За да покаже своето спасително намерение и милост към Адам, Бог би могъл да убие жертвено животно без недостатък, като знак на бъдещата му неизказна милост - спасението от греха и смъртта, чрез убийството и смъртта на Неговия син, когото е и помазал за цар и господар, и му е дал слава.

Бог е нанесъл смърт на Адам поради греха на Адам,
и Бог предлага спасение на Адам от тази смърт-налазание и от греха му, чрез смъртта на собственото си Дете -  Йесус от Назарет, принесъл се в жертва на Бога по Божия воля, поради Божията милост и любов към Адам и потомството му.






И ако аз не доказвам, както казваш, че Бог НЕ бил убил жертвено животно /а не го доказвам, защото не мога да си го изсмуча от пръстите/, то и ти с нищо не можеш да докажеш, че Е убил!


Е, аз и не твърдя, че доказвам нещо, а както изрично написах, само посочвам една възможност за обяснение на пасажа, като обръщам внимание на някои подробности от текста. И тъй като някои неща от текста подкрепят предположението, че Бог е убил жертвено животно, то тази възможност поне не противоречи на казаното от Бога, но и съвпада с някои общи положения, открити от Бога в книгите му.
















адм.бел
разкл. в: Дървото на живота














[ Редактирано 05.05.09 12:56 ]



Краят на епохата: Времева диаграма,    Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии)

„...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам.
А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти."
Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“
   
/из п-мо до римл., 9/


Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало.
Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6


Най-отгоре
спасение от греха и смъртта
Слава
    
03.09.09 15:51 Цитирай
Гост
  •  Нека погледнем разликата в плода  който Словото характеризира за принос от Човека са Бога и плода на Дървото сред рая.Плода за принос към Бога се отглежда ВЪТРЕ в Човека.Плода на   Дървото беше от  ВЪН,беше за лична консумация.Бог очакваше  Човека да Му предостави гтижата за живота си.Доброволно с любов.                                                                               Псл.31/3,5                "  Защото ти си моя канара и твърдина;                                                                                      и заради името си ръководи ме и управяй ме                                                                            В ръцете  ти предавам духа си;                                                                                               Ти  си ме избавил,Господи Боже на Истината.."                                     Това очакваше Бог от Адам.Не желаеше Човека да приема каквото и да е било от  друг источник  защото всяко даване извън Бога е смъртоносно  за Човека.Исус Христос  знаеше това.  Мат. 7/11-                  И тъй ако вие които сте лукави знаете да давате                                                                     добри давания на     чадата си колко повече Отец ви                                                                   който е на небесата ще даде добрини на тия които искат от него.       Желанието дв  искаме и да приемаме само от Бога е израз на нашето преклонение към Бога.        Мат.4/8-10                И пак го завежда дявола на една планина   много висока                                                      и Му показва всички  световни царства                                                                                и славата им и Каза   ВСИЧКО  ТОВА  ЩЕ   ТИ   ДАМ                                                              ако паднеш     ДА  МИ    СЕ    ПОКЛОНИШ                                                                            Тогава Исус му каза;Махни се Сатано;защото е писано                                                        Само на  твоя Господ  Бог да се поклониш и само на него да служиш.                              Полагайки живота си  в Господа и уповаваики на  Него имаме сигурноста че  принадлежим на Него.Всеки път когато протягаме ръка към някой   друг колкото  и :красиво за очите да ни се струва,колкото и познание да дава за да станем "значими в очите на другите"Не  трябва да се самозалъгваме-вътре в сърцевината му е Смъртта.

Най-отгоре

    
04.09.09 14:24 Цитирай
изказвания: 2085
Оооооо, голяма каша- маша, слава, голяяма каша- маша, сестро.

Много философия, много контекстно извадени и неправилно тълкувани стихове!




" Тогава змеят страшно се разгневи на жената и тръгна да воюва с останалите й потомци – онези, които спазват заповедите на Бога и се държат за истината, която Исус разкри. Змеят застана на морския бряг.
!!! Откр-е на Йоан 12
" http://vminev.blog.bg/drugi/2011/02/22/pesenta-na-viatyra.691513

Най-отгоре

    
08.11.19 03:13 Цитирай
изказвания: 4481

Наскоро в една дискусия ми бе посочено и препоръчано едно разбиране относно причината Бог да създаде това дърво (за познаване на добро и лошо),

което разбиране ми изглежда логично и смислено,

и за това исках да го споделя тук, евентуално ако се кажат и допълнителни неща и се разсъди относно това и от повече хора.

 

Според това разбиране, Бог е направил това дърво така, че способността, която това дърво дава на хората, които ядат от него,

е те да станат независими от Божиите критерии относно добро и лошо/зло 

и да започнат сами за себе си да определят и решават кое е добо и кое лошо,
т.е. без да се съобразяват с Бога и с неговата преценка относно добро и лошо.

 

По този начин - стриктно в чисто "морално" отношение ("добро и лошо"...) - те стават като Бога, да определят добро и лошо, както той прави това.

 

 

Т.е. както Богът е способен сам да определя кое е добро и лошо, без да се съобразява с някаква "по-горна инстанция" (каквото и не съществува),

така вече и те също са способни сами да определят за себе си кое е добро и лошо,
без да се съобразяват с Бога и с неговите критерии за добро и лошо.


Т.е. (само) в това конкретно ("морално") отношение те стават като Бога, способни да определят добро и лошо, неазвисимо от Бога и от това, което той определя като добро и лошо.

 

 

 

 

Очевидно подобна ситуация представлява огромен екзистенциален (за човека) проблем, понеже

 

това, което човек  (след като е ял от онова дърво) си реши, че е добро (или пък лошо), може да се окаже в пълно противоречие с това, което Бог е преценил, че е добро (или пък лошо),

което пък води до невъзможност човек да живее в Божието присъствие,
понеже Бог не допуска вършене на зло пред Него, независимо дали човек си го преценява напр. като "добро".

 

 

Очевидното положение на човека като Божие създание, поставя съвсем явно и логично

Бога като истинния, мъдър и праведен авторитет относно добро и лошо,

а човека - като такъв, който трябва задължително да се ориентира от Бога относно тези неща, а не сам да си решава кое е добро или кое е лошо.

 

Т.е. Бог не позволява на никое свое създание състояние, в което то самò, суверенно и независимо от Бога да си определя("познава") кое е добро и кое е лошо. Относно тези неща Бог не позволява никаква "относителност", независимо кой какво си въобразява.

 

И така, по отношение на "моралността" (а и не само),  Бог никога няма да позволи в Божието творение да има други "богове", освен Него. Само той е онзи, който определя кое е добро и кое е лошо.

 

 

 

Т.е. според това разбиране, Божията вечна воля е:

човек никога да не определя самостоятелно, без Бога, кое е добро и кое - лошо
(и съответно никога да не яде от онова дърво за (суверенно, независимо от Бога)познаване на добро и лошо),

а човек по отношение на "моралността" да се води изключително и само от Божията преценка и воля.

 

 

 

Съответно освен изрично декларираното разбиране от Бога, че Адам поради греха на непокорството си спрямо Божията заповед (ядейки от плода на това дърво) е бил осъден на земна смърт от Бога,

 

се добавя и това, че и самото състояние човек да е независим от Божията преценка относно добро и лошо (това "технически" може да се получи, когато човек посегне и яде от онова дърво, противно на Божията ултимативна заповед) и така човек сам, без Бога, да си определя кое е добро и кое - лошо, и в това конкретно отношение (независимо определяне на "моралността") да бъде като Бога,

 

допълнително самото то (а не само нарушаването на забраната за ядене от дървото) е грях пред Бога.

 

 

 

 

 

Т.е. Бог не просто е искал само да ги изпита дали ще го слушат и стриктно ще вършат и спазват това, което им заповядва, и така ще го признават за свой Бог и Господар,

 

но и самият обект на изпитанието не е случаен, и самото състояние на човешка "морална" преценка, независима от Бога е декларирана като грях пред Бога и напълно неприемливо за Бога.

 

 

Понеже именно Богът е Бог и Господар, а не създанието му "човек", когото Бог е създал.

И именно Бог определя и владее във всяко отношение над всичко в битието и създанието си, което е създал.

И което Божие създание се противи на Божията праведна и истинна власт, и господство над всичко - вкл. и определяне на "моралността" (кое е добро и кое - лошо) - такъв ще бъде обект на Божия гняв и смъртно наказание.

Понеже Бог, освен, че е праведен, добър и дори много милостив, също така в съотв. ситуации се гневи със страшен и погубващ враговете му праведен гняв, и той, в праведния си гняв спрямо неговите зли и неправедни врагове, е като поглъщащ огън, както пише.

 

 

Всичко това, което виждаме (а и което не виждаме) е сътворено, притежавано и управлявано от Него.
И така всичко е негово в истинна и законна принадлежност, и Той е собственик и законен господар над всичко.

И ако някое негово създание иска да има живот пред Него, то най-умно е то да се съобразява напълно

с Божиите думи и воля,

с неговите заявления,

а особено в сегашното ни състояние на тление и греховност пред Бога - и с Божиите безценни милостиви обещания за спасение от греха и смъртта,

която Бог в гнева и справедливостта си е нанесъл върху Адам и потомството му като наказание за неговия съдбоносен и фундаментален грях против Бога в началото, както ясно го е предупредил преди това.

 

 

 

 

 

 

 

------------------------

Добрата новина от Бога за всички нас е, че

 

Бог, както е напълно сериозен, когато предупреждава за наказания и след това съответно ги нанася, както е предупредил

 

така е напълно сериозен и когато заявява и ни обещава - ДАРОМ - вечно спасение от греха ни и от тази смърт-наказание, и след това съответно ни го предоставя с пълни шепи,

 

т.е. на всеки човек, който приеме Божието спасение точно по начина, по който Бог е определил


- т.е. чрез вярата и признаването пред Бога и хората
(и след това и потапяне във вода в името на Божия помазаник-цар Исус за опрощаване/умиване на греховете /Де. 22.16, Де. 2.38/), 


че Исус от Назарет е именно

 

 


определеният от Бога Божий помазаник-цар над цялото Божие творение 
(Бог го е направил и Господар, и Помазаник-Цар)

Божият единствен син
(заченат чрез чудо от Божия Дух в жената Мариам от Назарет и роден от нея, като неин първороден син, т.е. тя след това е родила и други деца, негови плътски братя/сестри по майка),

вечното Божие Слово (чрез което Бог е създал всичко създадено),
оставило Божия образ и слязло на земята, и станало човек за нашето спасение, по Божия воля и благоволение,

че се е предал да бъде убит и е умрял, за да понесе наказанието ни от Бога за нашите грехове - смърт,

че Бог, неговият баща, го е съживил от мъртвите на третия ден
и го е взел горе в Божиите небеса да седи отдясно на Бога, докато Бог положи за столче под краката му всички врагове на Божия помазаник-цар, Божия син  (anti-christoi),
т.е. тези които не признават горното и се бунтуват пред Бога относно Божия помазаник-цар и против дадената му от Бога вечна царска власт над цялото Божие творение, над небето и земята, и над всички народи.


Божият помазаник-цар ще се яви от небесата скоро (точно след края на Голямата скърб и преди началото на Божия гняв/гнева на Агнето) да съживи от мъртвите/да промени в миг на око в нетление всички Божии/праведни хора (умрели и живи) и да ги вземе/"грабне" от земята горе пред Божия престол в Божиите небеса,


(след края на Божия гняв/гнева на Агнето) той ще слезе триумфално на тази земя с небесните си войски да съди останалите живи на тази земя

и след това ще царува със своите си над цялата тази земя 1000 години.


И след това Бог ще разтопи и унищожи напълно настоящите небе и земя - нищо няма да остане от тях,

ще съживи от мъртвите останалите умрели (неправедните) и ще ги съди пред Божия престол
и ще определи участта на осъдените в езерото с огън и сяра за вечни мъчения, където от 1000 години вече ще са били мъчени сина на гибелта/"звяра" и неговия лъжепророк.


И след това Бог ще заведе своите си на новата земя, която е приготвил за Божиите хора, където ще има праведност, мир, радост, вечен живот, пълно щастие пред Бога и Агнето, вечно.

 

 

 

 

Щастливци са онези, които вършат заповедите му, та да имат право на [това, да ядат от] дървото на живота*1 и да влязат през портите в града*2. А отвън са кучетата, магьосниците, развратниците, убийците, служителите/поклонниците на изображения/фигури и всеки, който обича и практикува лъжа.

/из Разкр., 22/

------
*1 И ТАКА ДА ИМАТ ВЕЧЕН ЖИВОТ И ДА ЖИВЕЯТ ВЕЧНО!!! /вж В нач., 3.22/
*2 на новата земя

 

 


[ Редактирано 09.11.19 00:43 ]



Краят на епохата: Времева диаграма,    Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии)

„...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам.
А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти."
Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“
   
/из п-мо до римл., 9/


Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало.
Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6


Най-отгоре

    
09.11.19 01:49 Цитирай
изказвания: 4481

Въпрос във връзка с горното:

 

След като са яли от онова дръво, Адам и Ева са станали като Бога да познават добро и лошо.

Приемам, че децата им също са така. Съответно и ние сме (били?) така.

 

Променило ли се е нещо с нас в тази връзка, след като сме повярвали в Божия син Исус?

 

Ако за Бога е неприемливо някое негово създание да бъде като Бога да познава добро и лошо,

то очевидно ние вече не би трябвало да сме в обсъжданото състояние на Адам и Ева (след като са яли от онова дърво), понеже Бог ни е приел, иначе нямаше да ни приеме.

 

 

 

адм.бел.
разкл. в: В нач./Бит. 1 и 2 гл. - съгласуване и разбиране










[ Редактирано 09.11.19 01:50 ]



Краят на епохата: Времева диаграма,    Съгласувана хронологична таблица (актуализирани версии)

„...Но не е така, както че е пропаднало Божието слово. Защото не всички, които [по плът] са от Израел, са [Божият народ] Израел. Нито пък всички са деца [на Бога], само защото са [по плът] потомство на Авраам.
А [според както Бог декларира]: "по Исаак ще се нарича семето ти."
Т.е. не плътските деца са Божии деца, а само обещаните [от Бога] деца се считат за потомство [на Авраам, и съотв. - Божии деца]. ...“
   
/из п-мо до римл., 9/


Иначе, ако всички, които по плът са от Израел, бяха Божият народ Израел, то Божието слово би било пропаднало.
Вж: "Не е отпаднало Божието слово - до римл. 9:6


Най-отгоре

 
Започване на нова тема
Към страница   <<      
 

Отговор (без HTML оформление):


 

Към форум:     Най-отгоре

Публикуване на темата: rss 0.92 Публикуване на темата: rss 2.0 Публикуване на темата: RDF