Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

божието царство   гаврещи се с тялото   жертва   златно покритие   изкупление   маркс   мормони   разцепничества   служене на образи   спин  

виж всички тематики

История и наследство


eureth Преглед на авторите
02.01.09 16:39
Коментари: 0
Няма оценки -


Автор Автор::Хенрих Сенкевич
(публ. от публикувано от::Тигър)(Кратък откъс от романа на Х.Сенкевич, Quo Vadis, с. 518-523)Червените езици на огъня достигаха до коленете на жертвата, но лицето й не можеше да се разпознае веднага, понеже го закриваше димът от суровите клончета. След малко обаче лекият нощен вятър отвя дима и откри главата на старец, с бяла спускаща се върху гърдите брада. Като го видя Хилон се сви внезапно на кълбо като ранено влечуго, а от устата му излезе вик, подобен повече на грак, отколкото на човешки глас. - Главк! Главк!Наистина от горящия стълб го гледаше лекарят Главк. Беше още жив. Страдалческото му лице беше наведено надолу, сякаш искаше за последен път да види своя палач, който го беше предал, лишил от жена и деца, беше му изпратил убиец, а след като Главк му беше простил всичко, още веднъж го беше предал в ръцете на палачите. Никога човек не беше причинил на друг човек по-страшни и по-кървави неправди. И ето жертвата сега гореше на насмоления стълб, а палачът стоеше в нозете й. Главк не откъсваше очи от лицето на гърка. В някои мигове ги засланяше димът, но когато подухваше вятърът, Хилон виждаше отново тези вперени в него зеници. Той се изправи и искаше да бяга, но не можеше. Изведнъж му се стори, че краката му са от олово и някаква невидима ръка го задържа със свръхчовешка сила пред този стълб. И се вкамени. Чувстваше само, че нещо прелива в него, нещо се разкъсва, че няма да издържи повече мъчения и кръв, че иде краят на живота му и че всичко наоколо изчезва: и цезарят, и придворните, и тълпите; обкръжава го само някаква бездънна, страшна и черна пустиня, а в нея се виждат само тези мъченически очи, които го призовават на съд. А Главк, навеждайки все по-ниско главата си, го гледаше непрекъснато. Присъстващите наоколо отгатнаха, че между тези хора става нещо, смехът замря на устните им, защото в лицето на Хилон имаше нещо страшно: то беше изкривено от такава тревога и такова страдание, сякаш огнените езици изгаряха неговото собствено тяло. Изведнъж той се олюля, вдигна ръце и извика с ужасен, сърцераздирателен глас:- Главк! В името на Христа, прости ми!Наоколо стана тихо. Тръпки полазиха присъстващите и всички очи неволно се насочиха нагоре. А главата на мъченика се помръдна леко и от върха на стълба се чу глас, подобен на стон:- Прощавам!...Хилон падна по очи и взе да вие като диво животно, а след миг, като загреба с двете си шепи пръст, посипа я върху главата си. В това време пламъците избиха нагоре, обвиха гърдите и лицето на Главк, разплетоха митровата корона на главата му и обхванаха лентите на върха на стълба, който засия цял със силна, ярка светлина. Но след малко Хилон се изправи със страшно изменено лице, на августианите се стори, че виждат друг човек. Очите му горяха с необикновен блясък, от сбръчканото чело бликаше възторг, безпомощният преди малко грък сега приличаше на някакъв жрец, който, осенен от божеството, иска да разкрие непознати истини.- Какво става с него? Полудя ли? – обадиха се няколко гласа.А той се обърна към тълпите, протегна нагоре дясната си ръка и взе да вика или по-скоро да крещи тъй силно, че да чуят гласа му не само августианите, но и тълпата:- Римски народе! Кълна се в собствената си смърт, че гинат невинни хора, а подпалвачът е този!...И показа с пръст Нерон.Последва кратка тишина. Придворните се вцепениха. Хилон стоеше все тъй с протегната, трепереща ръка и сочещ цезаря пръст. Изведнъж настана суматоха. Народът, като вълна, тласната от ненадеен вихър се спусна към стареца, за да го види по-добре. Тук там се чуха викове: „Дръжте!”, а другаде „Горко ни!” В тълпата се разнесоха свирене и крясъци: „Ахенобарб! Майкоубиец! Подпалвач!” С всеки изминал миг безредието растеше............................Хилон продължаваше да се лута из градините, като не знаеше накъде върви и къде да иде. Сега той се почувства отново безсилен, безпомощен и болен старец. На някои места се препъваше о недогорели тела, настъпваше главни, от които след него бухваха рояци искри, на друго място сядаше, гледайки наоколо с невиждащ поглед. Градините вече съвсем потъмняха; между дърветата се движеше само бледата луна, която осветяваше със слаба светлина алеите, почернелите, паднали напреко стълбове и превърнатите в безформени късове недогорели тела. На стария грък му се стори, че в луната вижда лицето на Главк и че неговите очи все още го гледат. И той се криеше от светлината. Най-после излезе от сянката и несъзнателно, като че ли тласкан от някаква незнайна сила, тръгна към фонтана, където бе издъхнал Главк. Неочаквано някаква ръка докосна рамото му. Старецът се обърна и като видя пред себе си непознат човек, извика уплашено:- Кой е тук? Кой си ти? - Апостол Павел от Тарс. - Аз съм прокълнат! Какво искаш? А апостолът отвърна:- Искам да те спася.Хилон се облегна на едно дърво. Краката му се подкосяваха и ръцете му бяха увиснали край тялото. - За мене няма спасение! – рече той глухо.- Нали си чувал, че Бог е простил на разбойника, който се разкая на кръста? – запита Павел.- Нали знаеш какво съм направил аз?- Видях болката ти и те чух, че свидетелстваше за истината. - О, наставнико!... - И щом Христовият слуга ти прости в часа на мъките и смъртта си, как може Христос да не ти прости?А Хилон хвана главата си с ръце като обезумял:- Прошка? За мене прошка?- Нашият Бог е Бог на милосърдието – отговори апостолът.- За мене? – повтори Хилон.И застена като човек, комуто не достигат сили да овладее болката и мъката си. А Павел каза:- Облегни се на мене и тръгни с мене.И той го хвана и тръгна с него натам, където се пресичаха алеите; водеше се по гласа на фонтана, който сякаш плачеше в нощната тишина над телата на мъчениците.- Нашият Бог е Бог на милосърдието – повтори апостолът. – Ако застанеш край морето и хвърляш в него камъни, нима можеш да изпълниш с тях морската глъбина? А аз ти казвам, че милосърдието на Христа е като морето и че човешките грехове и престъпления ще потънат в него като камъни в бездната. И казвам ти, че то е като небето, което покрива планините, сушата и моретата, защото е навсякъде и няма граница, ни край. Ти страдаше на стълба на Главк и Христос видя твоето страдание. Ти каза, без да мислиш какво може да те постигне утре: „Това е подпалвачът!” и Христос запомни думите ти. Защото отмина твоята злоба и лъжа, а в сърцето ти остана само безкрайно съжаление... Върви с мене и слушай какво ти говоря. Ето, аз също ненавиждах Христа и преследвах Неговите избраници. Аз също не исках и не вярвах в Него, докато Той не ми се яви и не ме повика. И оттогава Той е моята обич. А сега Той се яви и на тебе чрез угризението, тревогата и болката, за да те призове при Себе Си. Ти си Го ненавиждал, а Той те е обичал. Ти си предавал на мъки Неговите последователи, а Той иска да ти прости и да те спаси.Гърдите на нещастника се разтърсиха от силно хълцане, което раздираше душата му до дъно, а думите на Павел все повече го завладяваха и той го водеше както войник води пленник. И след малко започна пак да говори:- Тръгни след мене и аз ще те отведа при Него. Поради каква друга причина бих дошъл аз при тебе? Но ето, Той ми е заповядал да прибирам човешките души в името на любовта и аз изпълнявам службата си. Ти мислиш, че си прокълнат, а аз ти казвам: повярвай в Него и те чака спасение. Ти мислиш, че си възненавиден, а аз ти повтарям, че Той те обича. Погледни мене! Когато аз нямах Него, нищо нямах, освен злобата, която живееше в сърцето ми, а сега Неговата обич ми стига за баща и за майка, за богатство и за власт. Само при Него е убежището, само Той ще разбере твоята мъка, ще се взре в твоята нищета, ще те освободи от тревогата и ще те издигне до Себе Си.Говорейки тъй, той го доведе до фонтана, чиято сребърна струя блестеше отдалеч на лунната светлина. Наоколо цареше тишина и пустота, защото тук робите вече бяха разчистили овъглените стълбове и тела на мъчениците. Хилон падна със стенание на колене и като закри с ръце лицето си, остана неподвижен. А Павел вдигна глава към звездите и взе да се моли:- Господи, погледни към този нещастник, към скръбта му, към сълзите и мъката му! Боже милосърден, който проля кръвта си заради нашите престъпления – прости му, в името на Твоята мъка, в името на Твоята смърт и на Твоето възкресение!След това замълча, но дълго още гледаше към звездите и се молеше. И изведнъж в краката му се разнесе зов, подобен на стон:- Христе!.... Христе!.... Прости ми!...Тогава Павел пристъпи към фонтана и като гребна в шепите си вода, върна се при коленичилия нещастник:- Хилон! Ето, кръщавам те в името на Отца, Сина и Светия Дух. Амин!Хилон вдигна глава, разпери ръце и остана така вцепенен. Луната осветяваше побелелите му коси и бялото му, неподвижно, сякаш мъртво или изсечено от камък лице. Миговете отлитаха един след друг, в големите птичарници, разположени в градините на Домиция пропяха петли, а той стоеше още коленичил, подобен на надгробна статуя. Най-после се сепна, стана и се обърна към апостола:- Какво трябва да върша преди смъртта си, наставнико?Павел също се пробуди от своята вглъбеност в тази неизмерима сила, на която не можеха да устоят даже такива духове като духа на този грък, и отговори:- Уповавай се и свидетелствай за правдата!След това си тръгнаха заедно. При вратата на градината апостолът благослови още веднъж стареца и се разделиха по настояване на самия Хилон, който предвиждаше, че след станалото цезарят и Тигелин ще наредят да бъде заловен.”
quo vadis,   апостол петър,   кво вадис,   куо вадис,   сенкевич
Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: