Още по темата
Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

врагът на помазаника   де ниро   небесната твръд   петър дънов   потоп   религии   религиозни водачи   седми световен съвет   спин   тод бентли  

виж всички тематики

Общи теми за вярата в Исус от Назарет - помазаникът цар, Божият син


Филип Петков (Ferko) Преглед на авторите
18.07.06 01:00
Коментари: 3
Няма оценки -

Въведение

Евреи 13:8 “ Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги ” Това твърдение винаги е било вярно, но можем ли да кажем, че и хората, които претендират да са последователи на Христос са същите вчера, днес и завинаги? За да бъдем откровени, ние трябва да признаем, че правилният отговор на този въпрос e: не. Разбира се, последователите на Христос през всичките векове от създаването на християнсвото до сега, са били все същите почтени хора, които обичат Господа не само в песните и проповедите си, но също и на практика. Но не всеки, който се именува с името на Христос, е Негов последовател. Не всеки, който ходи редовно на сбирките на вярващите, е християнин. Не всеки, който дава волни пожертвования, пости, моли се и т.н. е човек, който почита Христос. Имаме достатъчно говорители, които говорят добре за всичко, което се вярва и практикува от християнските общности, но не всичко, което ни се представя като добро, е добро. Така че това, от което страда съвременната църква е, че говорещите и действащите според истината се срещат все по-рядко и по-рядко. Днес християнството е модерно, независимо, че заповедите на неговия Бог са все така стари. Със своите ниски морални стандарти, вярващите хора от 21-ви век се опитват да внушат на хората около себе си, че всъщност християните не трябва да бъдат странници. И ето това е камъкът за препъване: Искаш ли да бъдеш странник? Очевидно животът на повечето вярващи в Христос отговаря: Не, не искам да бъда странник. Оттук християнството започва да се пропуква, не защото учението на Христос е несъвършено, а защото Неговите последователи не искат да се подчинят на своя Господ, когото твърдят, че обичат. Не си губете времето да четете тази книга, нито харчете парите си да я купувате, ако не искате да чуете нищо против водачите, структурата, морала, доктрините, финансите и дейностите на църквата в наше време. Не само по времето на апостол Павел, но и днес църквата търпи хора, непознаващи сърцето на Спасителя, да и проповядват друг Исус (2 Кор.12:4). Тази книга е предназначена за тези, които са изморени от евангелските литургии, които се провеждат обикновено два или три пъти седмично, в които главно действащо лице е човекът-оркестър; най-умният; най-тактичният; с най-развитото чувство за хумор; най-добрият съветник; компетентният по всички въпроси; единственият, носещ видението за църквата; човекът закон-пасторът. Тази книга е също за тези, които са си навлекли гнева на водачите, понеже са решили да имат различни (по-високи) стандарти от тези на “духовниците”. Всички вие, които сте разбрали, че христянството във вида, в който го виждаме, е пародия на христянство, това е книга за Вас. Искрено желая тази книга да отвори очите ви по начин, по който и моите бяха отворени, след като прочетох книгата "Нови мехове за ново вино", за да видите колко далеко е църквата от това, към което Господ я призовава, "благодарение" на водачите, водещи я там. Тази книга не е поредният епизод от сапунените опери, с които много християни са свикнали, така че ако не сте гладни и жадни за промяна, тя не е за Вас. Авторът


Съдържание

  • 1 Въведение
  • 2 Структура на църквата
  • 3 Морал на църквата
    • 3.1 Бракът
    • 3.2 Различни етноси
    • 3.3 Правосъдието
  • 4 Доктрина на църквата
    • 4.1 Десятък
  • 5 Дейности на църквата
  • 6 Дарби на църквата
  • 7 Дисциплина на църквата
  • 8 Толерантността
  • 9 ПОСЛЕСЛОВ


Структура на църквата

Структурата на църквата в наше време доста се различава от тази, която християните от ранната църква са имали. Съвременната църква има очудващо доверие към един човек пастора), вярвайки, че той носи цялото видение за църквата. Разбира се, това е нещо, което мнозина ще отрекат, но на практика ние виждаме, че всичко, което става в местната църква, става, понеже такова е видението на пастора. Присъствал съм на много конференции и семинари, където често чувах говорителите да казват: "Бог ви е издигнал чудесен пастор и го е надарил с велико видение, така че вие сте отговорни да помогнете на този човек да реализира това видение за църквата." Често гост-говорителите познават пастора точно от вчера следобяд, но днес те вече се ангажират да насърчават всички вярващи да му вярват. Невъзможно е да получите подкрепата на Библията, че Бог е дал видение на пастора и сега той се нуждае от мъже и жени, които са готови да се впрегнат с него, за да го изпълнят на всяка цена. Често ще чуете поучения за петкратното служение, но почти никога няма да видите как то действа. Ако видите нещо като петкратно служение, то почтивъв всички случаи няма да отговаря на модела, който Библията поставя. Апостолите ще бъдат хора с ниски стандарти, "тънещи" в разкош. Пророците ще бъдат хора с не-библейско схващане за пророческото служение, мислейки си, че да си пророк, значи да предсказваш бъдещето в живота на хората, за които се молиш, или да разкриваш настоящето и миналото им. Евангелизаторите често ще обвиняват църквата, че е мързелива и нищо не прави за спасяването на хората. А често самите те са хора, избрали един по евтин начин на живот. Помислете си колко евангелизатори познавате от бедни държави и след това сравнете броя им с тези, които познавате от богатите държави. Знаете ли защо в света има повече евангелизатори от богатите държави? Понеже мнозина от тях имат някой зад гърба си, който да плаща. Очевидно Бог много рядко използва бедни евангелизатори. Не е като едно време, нали? Пасторите, в може би от 85-90 % от случаите, са хора с дар на администратори и са толкова заети с различни служения и религиозни дейности, че нямат време за посещения на хората. Учителите пък се чудят как да се вмъкнат в някой добре платен проект, за да поучават сухи библейски истини (а понякога и лъжи), без значение, дали това са актуални теми, посрещащи нуждите на местната църква. Знам, че всичко, което споделям до тук, не е никак насърчително, но това е тъжната истина. Модерната доктрина навлязла в България, че християните трябва да говорят само положителни неща, очевидно не е напълно библейска. Ако внимателно си четете Библията, вие ще забележите, че всичките й автори не са вярвали в това. Първите думи в книгите на старозаветните пророци в повечето случаи започват с негативно говорене за Божия народ и пророчества за осъждение над тях. Очевидно старозаветните пророци не са вярвали като съвременните християни. Колко от вас са чували за Дейл Карнеги? Това е човек, който е повлиял много на света със своите трудове, но е изненадващо колко негативно е повлиял на християнския свят. Неговите творби са станали модел за правилното отношение, което човек трябва да има към хората, но идеите на Дейл не издържат на библейския изпит. Кой го е грижа какво казва Библията; важното е да сме приети от другите хора и да не притесняваме тези около нас. Християнският свят вярва повече на Дейл, отколкото на Бог. Ако това не е вярно, тогава защо сме свидетели на толкова компромиси с истината и защо сме свидетели на толкова толерантност, която Бог не ни позволява? Защото това е, на което чичо Дейл учи хората. Християнството в днешно време страда най-много от това, че не може да демонстрира своята вяра по начина, по който Бог е заповядал. Ние имаме много християнска литература, много семинари и конференции, доста проповедници и проповеднички, но едно нещо нямаме - ЖИВИ ПРИМЕРИ. А как да покажем своята вяра без примери? Яков казва, че това не е възможно. Но както по негово време, така и днес, понеже е по-трудно да покажеш, отколкото да говориш, ние предпочитаме да говорим, вместо да показваме. Вярващите днес не могат да стоят за това, което вярват, проповядват, изповядват, убеждават. За това техният пример не е нещо, което привлича, а нещо, което отвращава. Сигурен съм, че ако имаме правилната доктрина и правилната структура, но имаме погрешното отношение, ние отново ще се провалим, но църква с погрешната структура не може да има правилното отношение, следователно: тя не постига целите, за които е призована. За какво е призована църквата? Църквата е призована да бъде сол на земята и светлина на света; да демонстрира царството на Бога на земята. А царството на Бога със сигурност е царство на правилните взаимоотношения. Ако ние нямаме правилни взаимоотношения, ние не сме никакви посланници на Бога. Малко преди Исус да бъде разпънат, той говори на своите ученици за своята кръстна смърт и за страданията, които трябва да претърпи. Учениците веднага започнаха да си мислят "Добре, досега Исус беше най-главният, Той водеше, но кой ще Го замести?" Затова те дойдоха при Исус, и го попитаха кой ще бъде пръв измежду тях. На този въпрос Исус тговори, че пръв ще бъде този, който е последен. А това значи този, който служи на братята си. Не знам дали учениците са очаквали точно този отговор, но все пак те схванаха посланието Му. Исус каза, че учениците не трябва да мислят в посока "Кой е най-главен?" а в посока "Как да послужа на братята?" Исус ясно показа, че Той няма намерение да поставя никого за пръв водач измежду тях. И наистина беше така. Ние не четем в историята някога апостолите да са се карали за това, кой трябва да бъде най-главен. Има хора, които вярват, че Исус е поставил Петър за най-главен, но ние не оставаме с такова впечетление, когато четем Деяния на апостолите. Ако Петър е бил най-главният в Ерусалим, то тогава подходът на някои от вярващите водачи бе много странен, когато той се върна от дома на Корнилий. Те започнаха да му се карат за това, че е ял заедно с езичниците. Никoй не говори с пастора си по тоя начин, нали? Павел изобличи Петър смело, и то публично, за лицемерието, в което той беше изпаднал. Я се опитайте да изобличите своя пастор по същия начин и вижте каква случка ще ви се случи! Знаете ли защо? Защото вашият пастор не е достатъчно смирен, за да приеме, че лошият пример, който поставя пред хората, които му вярват, заслужава публично изобличение. Вашият пастор вярва, че е най-важният и, че точно него не можете да унижите пред цялото събрание. И сега още нещо: не само вашият пастор вярва това, но вие също. Нали? Павел уважаваше Петър толкова много, че не можеше да позволи на Петър да бъде лош пример за църквата. Той го уважаваше, но това уважение не можеше да затвори очите му за греха, който Петър вършеше. Ако четете църковна история, вие ще откриете, че тази идея за един важен или главен водач навлиза в църквата през времето на Ириней (около средата на втори век), който силно е насърчавал издигането на монархичен епископ във всяко събрание. До този момент всяко събрание се е водело от няколко равнопоставени водачи, от които някои са били проповедници, а други не, но те също са били водачи. В 1 Тимотей 5:17 това е ясно показано, ”Презвитерите, които управляват добре, нека се удостояват с двойна почет, особено ония, които се трудят в словото и поучението”. Този пасаж показва, че е имало презвитери, които се трудят в поучението, и презвитери, които не се трудят в поучението, но това не ги прави по-малко презвитери. Църквите не са били водени или управлявани само от един човек, още по-вече от един човек наречен пастор. Четейки Деяния на апостолите 13 глава ние виждаме, че църквата в Антиохия беше водена от пророци и учители. Нищо не се споменава за пастори. Представяте ли си такава църква днес? Знам, че не можете, понеже имате доста въпроси, на които църква като Антиохийската не може да отговори. Главната причина, поради която Ириней е насърчавал издигането на монархичния епископ, е била борбата с различните ереси, които лесно навлизали в църквата по онова време. Изглежда мотивите на този човек са били добри, но методът не най-правилен. Идеята за монархичен (главен епископ) изглежда като отговор на проблема с фалшивите учения по онова време, но в действителност не е. По онова време църквите са наброявали от 30 до 50 човека. Срещали са се по домовете на различни хора. И тъй като различни хора са проповядвали различно относно Христос, Ириней е решил, че не може да има сто мнения по въпроса кой е Исус. Нека главният епископ да реши какво ще се вярва. И така, сега проблемът е решен. Сега обаче, църквата си има пастор, който е най-главен, и решава кое е право и кое не е. Той е главният посланник на Бога, на него трябва да се гласува най-голямо доверие. Той винаги е прав, дори когато греши. Ако вашият пасторът ви настъпи, вие трябва да му се извините, че сте го настъпали под крака. А ако ви застреля, ще трябва да му се извините, че сте застанали точно на пътя на куршума му. Не е ли така??? И така, идеята за един главен водач трайно се настанява в редиците на християнството. Ако сравним духовното ниво на църквата по времето на Ириней и сега, ние ще открием голяма разлика. Тяхната вяра е била чиста, и те са потвърждавали това със смъртта си. Причината, поради която сегашната църква е хилава в сравнение с тогавашната, е поради примерите, на които са изложени и двете църкви, ранната и сегашната. Тогавашните монархични епископи са били хора с високи стандарти, а сегашните са корумпирани и жадни за власт. Какво да очакваме от църквата, ако тя вярва на водачите си и следва примера им? Когато апостол Павел писа на коринтяните, аз вярвам, че той е бил напълно искрен, споделяйки фактите, без да се опитва да преувеличава. Нека да погледнем пасаж от 1 Коринтяни 4:8-13: “Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате, и то без нас. И дано да царувате, та и ние заедно с вас да царуваме; защото струва ми се, Бог изложи нас апостолите най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света; на ангели и човеци: ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа; ние немощни, а вие силни; вие славни, а ние опозорени. Ние до той час и гладуваме, жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, трудим се, работещи със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни злословят, умоляваме, станахме до днес като измет на света.” Това бяха думите на водач от младата църква. А ето как би изглеждало посланието на съвременните водачи, ако те са откровени с църквата. Сити сме вече, обогатихме се вече, царуваме, и то без вас. И дано да царуваме, та и вие зедно с нас да царувате; защото струва ми се, Бог изложи вас слушателите най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахте показ на света, на ангели, на човеци; вие безумни заради Христа, а ние разумни заради Христа. Вие немощни, а ние силни; вие опозорени, а ние славни. Вие до тоя час и гладувате, и жадувате, и сте голи, бити сте и се скитате, трудите се, работещи със своите ръце; като ви хулят, благославяте; като ви злословят, умолявате, станахте до днес като измет на света. Не е ли така, скъпи братя и сестри? Бъдете откровени с мен, пред себе си и пред Бога. Едновремешните водачи на църквата бяха сиромаси, които казваха: “Злато и сребро нямам.” Колко водачи днес могат да кажат това, без да изпаднат в греха на Ананий и Сапфира (лъжа)? Изглежда нещата доста са се променили. Защо ли? Пасторлъкът е доходен бизнес в наше време.Чрез него можете да пуснете връзки в по-богатите държави, а ако направите това, смятайте, че сте се уредили за цял живот (стига да не ядосате богатите). Погледнете колите, ко-ито пасторите карат, къщите, които имат и обзавеждането им. Погледнете колко често ходят в чужбина. И ако то е все на Запад, не ви ли кара това да се замислите защо. Защо не ходят в Сибир, а в Германия? Защо не в Китай, а в Америка? Защо не в Индонезия, а в Швейцария. Защо не в държави от арабския свят, а в Швеция? Забележете, че проповедниците пътуват на запад и нямат интерес към Изтока. Швейцарски пастор ми разказа нещо, което се случило преди време в Индия. Богата англичанка гостувала на индийска църква и пожелала да проповядва в местното събрание. Не знам от колко време, но тя помагала финансово на тази църква. След като водачите разбрали за нейните намерения, те се събрали и започнали да обсъждат желанията й. Накрая те решили, че не могат да й позволят да проповядва, тъй като Библията не позволява на жена да проповядва. Когато й съобщили решението си, тя им казала, че спира финансовата подкрепа. Духовният съвет на църквата се събрал отново, за да реши какво да правят, и набързо се вразумили вземайки “разумното” решение да й позволят да проповядва. Виждате ли, че заради пари, хората са готови да отстъпят от своите убеждения? Но нали Юда писа за тях: Юда ст.11 ”...заради печалба се впускат във Валаамовото заблуждаение.” Два пъти с наши приятели християни се опитахме да имаме събрание, в което да няма един главен, но не успяхме да се сдобием с такова. Знаете ли каква е причината? Понеже нямаше един, който да е най-главен, един, който да поеме целия товар, един който е над другите, един по-знаещ от другите. Хората не са свикнали да има водачи, те искат водач. В определен смисъл ги разбирам, понеже е трудно да следваш всичките си водачи, когато те не са в съгласие. (Явление, което се среща във всяка църква.) Всеки път, когато споделям моето разбиране за църквата, хората, които ме слушат, казват:"Значи ти не вярваш в пасторите?" А моят отговор е: "Напротив! Вярвам, но не в един, а в много пастори в едно събрание" Кой беше пасторът в Ерусалим? Всички казват, че е Яков. Но Библията казва ли това? Не. Това, че Яков е събрал мненията на братята и е обобщил всичко, стигайки до заключение, което е споделил с другите, ли го прави пастор? Не, но нашето разбиране за пастора ни прави да разпознаем Яков като главен водач, понеже сме свикнали да слушаме такива изказвания само от главните водачи (пасторите). Нашето разбиране за църква и водачество ни дава погрешно тълкувание на Библията. Това, че Яков е пастор в Ерусалим е вярно, но не е вярно, че той е пасторът. Това, че той е пасторът, е нечие тълкувание на Библията, но не нещо, което тя недвусмислено казва. Исус каза на Петър: "И ти, когато се обърнеш, утвърди братята си!" "Паси агънцата ми!” Не е ли тогава Петър главният? 2 Йоан: 1 стих - "От презвитера..." 3 Йоан: 1 стих - "От презвитера…" Йоан нарича себе си "презвитера". Той ли е главният презвитер? Нито един не е главният, макар че и тримата са били много важни фигури. Те не са имали този въпрос "Кой е пасторът?" Когато апостол Павел отиде в Ерусалим (Галатяни 2 глава), той разпозна най-малко три влиятелни личности, но не каза, че един от тях е пасторът. Харолд Ебърли казва: "Заради разбирането си, че един човек е пасторът в църквата, ако влезем в непозната църква, ние няма да разпознаем помазанието на пастор върху друг, освен върху главния пастор" Това наистина е така. Или ако разпознаем помазание в живота на друг човек, освен на пастора, то тогава ние ще си помислим, че този човек един ден ще си има своя собствена църква, в която той ще бъде главният умник. Отново един водач. Нашето погрешно разбиране не ни позволява да видим повече от един пастор в едно събрание. Но може ли Бог да издигне повече от един пастор в една църква? А може ли Бог да даде еднаква отговорност и власт в църквата на повече от един човек? Разбирането на съвременната църква отговаря на тези въпроси с не. Бог никога няма да допусне грешката да постави двама равнопоставени човека или повече, без да определи кой е най-важният от тях. А аз мисля, че вие грешите, понеже Исус каза, че точно това е, което Той прави. Никoй няма да бъде най-главният или пръв, но който иска да е пръв, ще бъде последен. И все пак, значи и за Исус има пръв водач и последен водач? Разбира се, че има. Само че първият, според Исус, е най-отзад, "досущ като в наши дни". Нали? Хората винаги са отхвърляли начина, по който Бог иска да ги води. Винаги начинът, който Той е избирал, е бил неприемлив за тях. Винаги този начин е носел несигурност и объркване. Бог беше избрал да води и пази своя народ чрез пророци. Осия 12:13: “Чрез пророк Господ възведе Израиля от Египет: и чрез пророк той биде упазен”, но това не се харесваше много на хората и затова те убиваха пророците. Кои бяха пророците? Хора, вдъхновени да прогласяват Божията вoля, като цяло и в конкретни случаи. Те нямаха царска власт. По времето на съдиите, ние виждаме, че Бог говореше на народа си чрез пророци (от време на време). Тогава все още нямаше цар. Когато Гедеон се върна от сражението с Мадиамците, народът видя колко надарен е той, и колко смел, и веднага каза: Съдии 8:22:" Владей над нас и ти, и синът ти, и внукът ти. Защото ти ни освободи от ръката на Мадиама." Но Гедеон им каза, че първото място винаги пренадлежи на Господа. Народът си помисли: "Ето го главният, който ще постави край на тази неорганизираност и бъркотия в Израел." Както казах вече, хората не харесват Божиите начини. Как Бог водеше своя народ, когато нямаха един главен? Когато имаха нужда, Той помазваше някой човек (правеше го способен), за да извърши Неговата воля. Но Израел искаше да има нещо, което се вижда; водач, който да прави нещата по начин, който се харесва на хората. Или да го кажем по друг начин, човек, който се бори за техните интереси. А пророците обикновено не се бореха за човешките, а за Божиите интереси и затова пророкуваха по начин, който не се харесваше на грешния човек. Израел не издържа дълго с тези пророци, и по времето на Самуил чашата преля. "Дай ни цар, както е у всички народи! " Израел пожела да има един водач, понеже пророческото служение не му носеше сигурност. Израел искаше да живее както си иска, и в същото време да е защитен от враговете си. А Бог искаше Израел да живее както Той иска, и тогава Той щеше да ги пази от враговете им. Израел пожела монархия, което е еднолично управление, но Божият човек Самуил знаеше, че това не може да угоди на Бога. Израел искаше да има цар, който ще издигне армия, и ще има добра политика, за да защитава народа си, дори и да е необходимо да плащат данъци, за да може войската да съществува. Те забравиха всичките години, през които Бог ги беше водил чрез пророци. Те не можаха да разберат, че въпросът не е в това, дали имаш добре организирана и обучена армия, за да бъдеш защитен и упазен от врага, а въпросът е живееш ли свят живот, който угажда на Бога. Когато Израел биваше нападан от врага, той бързо разбираше, че нещо е съгрешил пред Бога, и когато хората се покайваха, Бог им издигаше съдия, който успяваше да организира войска за кратко време, без никаква предварителна подготвка, и Бог ги изпращаше на война, която със сигурност те печелеха. Бог не се влияеше от това, дали хората са войници или поети, подготвени или не за война. Той не се влияеше и от това, дали са малко или много. Той изпращаше Гедеон с 300 човека на бой, и разбира се, те спечелваха битката. Той издигаше Самсон и Самсон сам поразяваше хиляда филистимци. Но Израел не искаше Божии пророци, а цар, който да ги организира и да ги пази. Добре. Как прилагаме казаното до тук от Стария завет в нашата църковна структура? Църквите постоянно се оглеждат за своя цар, пастора, който е длъжен да ги пази от всяка заблуда, да ги съветва, да се моли за тях, да им носи чувство на сигурност, да ги забавлява. И затова са готови да му плащат, ако е необходимо, събирайки десятъци за заплатата му. Пасторът се чувства отговорен да донесе чувство на праведност във хората. Той ги кара да се чувстват полезни и приети от Бога, дори и когато тяхното отношение е хладко, и на Исус му се гади от такива, желаейки да ги избълва. Пасторът разполага с царска власт. Чуйте колко често, когато се поучава за пасторската власт, се прави аналогия с царете от едно време. Колко пъти се казва: "Никога не вдигайте ръка срещу Господния помазаник." Това са думи на Давид, които той изрече, като искаше да каже, че той не би убил Сayл. Така че на пастора се гледа като на помазаник. Каква глупост, да се вярва, че пасторът в наше време е равнозначен на царя от едно време. Хората се опитват да кажат, че теокрацията и монархията са едно и също нещо. Пасторът ли е помазаникът в твойта църква, братко и сестро? Ако той е помазаникът, кой си ти тогава? Какво значи Христос? Помазаник. А какво значи християнин, ако не помазаник, и човек, който вярва в Исус. Всички християни са помазани и никoй не е помазан толкова много, че единствено той да се нарича помазаник в своята местна църква, и да засенчва помазанието на останалите. Йоан каза, че всички ние сме помазани от Светия (1 Йоан 2:20), но днес май това не се вярва вече. Много хора и до ден днешен делят хората на миряни и духовенство (или в съвременния вариант, членове и служители), но кой каза, че е така? Не каза ли Исус, че всички ние сме равни, че всички ние сме братя в Maтей 23:8? “Но вие недейте се нарича учители; защото един е вашият учител, а вие всички сте братя.” Да, каза го, но кой вярва на Исус? Проповедниците и до сега се наричат свещеници, а Библията твърди, че всички ние сме свещеници-1Петрово 2:9. Колко невежа е църквата днес и колко заблудена! Колко далеко от правия път е тя, дори и в разбиранията си, а да не говорим за отношението. Слабостта на едноличното ръководене е толкова ясна. Ако пасторът е заблуден, цялата църква е заблудена, но ако има и други водачи, чиято дума тежи точно толкова, колкото и неговата, пасторът няма да решава каквото той сметне за правилно. Втора слабост, която се явява в едноличното водене е, че Бог не е надарил един човек с видението за църквата, а много повече хора. Трета слабост е, че пасторът е висшият авторитет в църквата. Казано нажаргон "той коли, той беси". Неговите помощници "пионките" (духовния съвет) могат да кажат какво ги вълнува, но най-накрая ще стане така, както пасторът сметне за добре. Нека ви кажа един случай по повод това. Докато бях пастор, веднъж едно невярващо момиче дойде на едно от нашите събирания. След събирането някои сестри ми казаха, че това момиче се нуждае от обувки за сватба. Аз попитах колко пари струват обувките и те ми казаха. И аз набързо разреших въпроса. Казах: "Дайте й пари от касата да си купи обувки!" След като момичето взе парите и си купи обувки, тя каза, че ние вярващите сме много глупави. Мисля, че тя има пълно право. Кой каза, че аз мога да разполгам с тези пари, както си искам? Как кой? Аз бях пасторът. Когато аз кажа нещо, кой има смелостта да ми противоречи? Друг случай. Един пастор реши, че иска да купи компютър за своята църква. Той събра своя духовен съвет и им обясни колко важно е за тях да купят компютър. Духовният съвет каза: “не”. Познайте какво направи този човек. Купи компютър. Защо? Защото той беше пасторът. Мога да ви разказвам такива случаи, докато се изморите да слушате, и то не само от моето пастируване. И нека сега да дойдем до един много важен момент. В Новия завет думата пастор се използва само един единствен път- в Ефесяни 4:11. От къде сме взели нашето разбиране за това какво пастора трябва да прави и колко власт има той? Нека ви кажа сега от къде сме го взели: не от Библията. Ние сме наследили това разбиране още с причисляването си към църквата. Без никoй да ни учи какво може и трябва да прави пастора, ние сме го разбрали и сме си изградили разбиране, което очевидно не е библейско. Ние носим това разбиране от момента на нашето повярване, и на някои хора никак няма да им е лесно да се освободят от него. Моят син Натан е почти на 5 години. Той познава някои букви, но все още не може да чете. Един ден, докато се хранехме, той се опита да ни впечетли със своите умения по четене. Натан започна да чете етикета върху найлоновата обвивка на хляба. Той четеше така: "Че-рен хляб." Никъде обаче не пишеше черен хляб. На етикета пишеше: пълнозърнест хляб "Грахам". В къщи обаче, всички му казваме "черен хляб”. И понеже малкото ни момченце е чувало да го наричаме така, то си помислило, че това е и написано на етикета. Каква беше истината обаче? Колко смешен беше Натан! По същия начин и днес ми е много смешно, когато чуя хора да доказват с Библията неща, които тя не казва. Като например, че двете послания до Тимотей и това до Тит са пастирски послания. Кой казва, че е така? Някой го е казал и това доста се е понравило на други, които са го казали на трети и така това е стигнало и до наши дни. Помолете някой да ви докаже, че това наистина са инструкции за пастор, и се наслаждавайте на богатата му фантазия. Това, което той ще ви обясни е, че пасторите правят тези неща, следователно това са пасторски послания. Ако го попитате обаче, от къде знае какво правят пасторите според Библията, той ще ви каже, че двете послания към Тимотей и това към Тит много ясно говорят за това. Църковните водачи са с невероятната способност да доказват, че черното е бяло и бялото черно, особено когато това е в тяхна полза, тъй че могат да ви омаят, както и когато си пожелаят. Погледнете например хора, които са сменили 4 църковни общества. За известно време са вярвали това, което техният пастор казва, но в определен момент (обикновено поради наранявания), те са напуснали тази църква и са отишли в друга. Там се проповядва и вярва различно (бамбашка) от първата, но пасторът на втората църква ги е спечелил и сега те му вярват, независимо, че той говори точно противоположните неща. Когато нещо не потръгне и в тази църква, те се преместват в трета, където се вярва и живее по още по-различен начин, но и тук пасторът е професионален говорител и знае как да ги спечели. Сега пък вярват на него, независимо, че той има друга теология. Такива хора, които обикалят от църква на църква, живи да ги оплачеш. Най-интересното при тях е, че днес те могат да спорят с теб, че жената трябва да носи покривало, а утре с абсолютно същия ентусиазъм ще те поучават, че покривалото не е необходимо. Ефесяни 4: 11-15 обяснява, че целта на петкратното служение е да предпази хорицата от различните лъжи, проповядвани от фалшивите учители. Погледнете колко църкви с различни доктрини, учения и стандарти по един и същ въпрос имаме, и си направете сметка с колко истински апостоли, пророци, благовестители, пастири и учители разполагаме. Ако всички бяха истински, до такова ли "единство във вярата" щяхме да стигнем? Не мислите ли, че новозаветното разбиране за пастор ще трябва да има същото значение като старозаветното?! Е, и? Кои бяха хората, които Бог нарича пастири в Стария завет? Това бяха царе, свещеници, пророци, старейшини, благородните на града. С една дума водачите. Всички, които по някакъв начин поучаваха хората на Божиите пътища, носеха послания от Бога, поставяха стандарти със своя личен пример и стояха при портите на града. Ако Бог е виждал повече от един пастир в своето стадо, защо на нас ни е трудно да признаем, че е така? За да имате правилна представа за новозаветните пастири, ще трябва да изучавате старозаветните. А Бог със сигурност няма да ви се разсърди, ако имате повече от един пастор в живота си. За вашия пастор обаче, не гарантирам, че няма да се разсърди. Както вече казах, никoй не ни е учил какво прави пастора. Ние просто сме наблюдавали през всичките години на християнския си живот, и така се е оформило нашето разбиране, което всячески се опитваме да докажем с библейски пасажи, които или са неправилно изтълкувани, или не пасват на предмета, за който говорим. Другото място, откъдето съвременната евангелска църква е наследила своята структура, е католическата църква. Нека не забравяме, че майка на протестанството е католицизмът. Католическият свещенник Мартин Лютер прави реформация на доктрината и в някои области на морала, но структурата си остава същата или почти същата. Редът на протичане на службите, власта и йерархията, разделяне на служащи и слушащи, и др. са наследство от католицизма. Това, което аз лично харесвам в католическата църква повече, отколкото в евангелската е, че в католичаската “има” само един непогрешим човек-папата. А в евангелските общества има по един зад всеки амвон. Съвременната църква се нуждае от структурна и морална реформа. Казано с други думи, църквата трябва да се върне към Господа, избирайки Неговите начини и стандарти. Колко важно е църквата да има правилната структура? Много важно! Ако структурата не бъде реформирана, църквата няма да изпълни своето призвание. Тя ще бъде слаба и хилава, суха и жалка.

Морал на църквата

Моралът на съвременната църква е под всякаква критика. В църквите на вярващите в Исус можете да видите всички грехове, които съществуват под слънцето. Вие ще намерите хора, които се развеждат, за да се оженят за друг човек и пастори, които благославят новата двойка. Ще откриете пастори, които напускат собствените си жени, за да се оженят за секретарките си или за други пасторски съпруги. Никак не е трудно да откриете хомосексуалисти между вярващите. Крадци и лъжци с лопатата да ги ринеш. Завистници и мразещи - колкото щеш. Деца без уважение към своите родители и непокорни, разглезени и арогантни - в изобилие. Родители без разбиране за възпитание на децата си - много. Тук ще престана с този негативен списък, тъй като не знам, дали мога да изброя всичко, което вярващите вършат. Но за да получите библейска картина на това, за което говоря, просто прочетете 2 Тимотей 3 глава, за да се убедите, че ние сме съвременници на това, за което Павел е пророкувал. Граница между света и църквата не съществува в морално отношение. Всичко, по което църквата се отличава от света е, че църквата парадира на думи с нещо, което на дела няма. Толкова е трудно на църквата да има различни от света стандарти, че е станала тъпа в схващането си за добро и зло. Дрехите носят послание Църквата позволява света да казва кое е добро и зло, и това става, защото църквата не може да свикне с идеята, че "който иска да живее блгочестив живот за Господа, ще бъде гонен" или още можем да кажем отхвърлен, макар че гонен е по-сериозно от отхвърлен. Нека да дам пример. През 1992 г. трима братя и две сестри решихме, че ще посетим някои църкви из цяла България. Първото място, където отидохме, беше Русе, след което отпътувахме за Бургас. Там присъствахме на едно богуслужение, след което отидохме в Приморско, където останахме до края на пътуването си, тъй като беше лятно време-време за море. Всеки ден ходихме на плажа, където по цял ден бяхме изложени на изкушението да виждаме почти голи жени и да позволим на ума си да се пълни с мръсни картини. Да видиш жена без горната част на банския беше напълно нормално явление. Познайте за какво си мислех, когато се прибирах в квартирата и се опитвах да се моля на Бога и да чета Библията? Вие, които сте честни и откровени, познахте. Не мислех за Бога, колкото и да се опитвах. Не мислех за Исус, колкото и cилно да го желаех, и не Духът на Бога беше в мен, а нещо друго. Моята фантазия, която беше като сух барут, беше се запалила не от искра, а от oгъня, на който ние, глупавите братя, се бяхме изложили. В умът ми нямаше и помен от святите мисли, които Исус ни е заповядал да имаме. Духът на порнография се беше настанил в сърцето ми, и Святият Дух беше наранен от всичко, което се случваше в моя живот. Един ден чашата преля. Бях толковa ядосан на себе си, че имам лоши мисли, че реших да не ходя вече на морe. Знаех, че Святият Дух е наранен и нямах нужда някой да ми доказва противното. Веднага, след като се върнахме в нашата църква, аз започнах да проповядвам, че морето не е за божиите хора. Познайте колко човека ми повярваха? Николко, освен някои от старите сестри и братя, които така или иначе не ходеха на море. И така аз започнах да проповядвам, че е грях да гледаш голи жени (а на плажа не можеш да видиш други освен такива), когато бях на 21 години, и сега след 11 години, не мога да се похваля с кой знае какви успехи. Църквата се моли против духа на порнография и в същото време да го поддържа. Ако отидете в дома на свой невярващ приятел, и жена му ви сервира кафе по бикини тип прашки, и сутиен, най-вероятно вие ще се попритесните. Нали? Чудя се защо? А какво ли, ако тя си свали и сутиена. Какво ще направите? Правилният отговор е: ще избягам Но ако вие сте човек, който ходи на места, където жените се събличат, така както жената на вашия приятел, не би трябвало да бягате. Но вие ще речете: “Има разлика”. Да, прав сте. Разлика има, и то не една. 1. Първата разлика се състои в това, че материята, от която се шият банските е различна от тази за бикини. 2. Втората “съществена” разлика е, че цветовете на банските са присъщи само за банските, а не и за бикините . 3. И третата, “най-съществена” разлика е, че почерпката с кафето се състои в дома на вашия приятел, а жените с бански обикновено ги виждаме на плажа. Това достатъчно съществени разлики ли са, за да приемем, че в единия случай трябва да избягаме, а в другия-не? Материята, цветът и географското положение променят ли греха? Да се разхождаш на плажа гол, не е грях, но да се разхождаш там, където светът не го приема за нормално, е грях. Мога да чуя как Исус казва:” Безумни и слепи! Че кое прави жената да съгрешава? Материята, цветът, мястото, или това, че тя се показва гола? ” Сравни с Матей 23:16-22. Вярващите вероятно не биха отишли в бар със стриптизьорки, но на драго сърце биха отишли на плажа, където броят им е по-голям (на стриптизьорките). Докато моят зет беше още жив, негов пастор съработник го поканил да отиде на море и да му гостува. Отговорът на зет ми бил следният: ”Срамно е да ходим на море, а и там има много изкушения”. Пасторът му казал: ”Е, женски цици не си ли виждал? Какво толкова”. Когато чух това, си помислих, че този пастор е луд. И все още не съм престанал да го мисля. Веднъж един брат се върна от семинар за пастори и ми разказа какво е видял там. Той ми каза: ”Брат, ти добре споделяш това, че вярващите не трябва да ходят на море или басейни и да се събличат един пред друг, но рябваше да видиш пасторите и жените им на този семинар. Жените на някои пастори бяха с бански, на които долната част представляваше лентичка, и можеш да видиш почти всичко?” Докато той споделяше с мен, стана ясно, че е възмутен от това, което е видял и за това не позволил на жена си да се къпе в басейна. Но аз си мислех: “Добре е, че жена му не е отишла, но защо той е бил там?” Представяте ли си? Тези, от които Исус очаква да водят народа Му, събрани на някоя почивна станция, съблечени почти както “майка ги е родила”, се чипкат в басейна, след което отиват да слушат Божието слово, или първо слушат лекциите и след това отиват да плуват. Братя и сестри, мъже и жени, в един и същ басейн! Цял ден братята гледат даденостите на сестрите, и след това, когато ги видят облечени, никакви нечисти спомени не остават в ума на тези “святи” хора. Ето това са водачите на църквата днес! Представете си: влизате в Интернет клуб и ме виждате да разглеждам някакъв порнографски сайт. Аз не ви забелязвам, но и вие не се обаждате. След това излизам от там и си купувам от близкия реп вестник с най-големи голотии. И като капак, вечерта ме виждате как се опитвам да надникна през прозореца на съседа, за да гледам жена му, докато се съблича. На другия ден аз подготвям огнено послание за греха, който воюва против душата на всеки вярващ. В е лично ще ми повярвате ли, ако сте видели всичко, което съм правил предния ден??? Не се опитвайте да ме излъжите, знам, че няма да ми повярвате. Тогава защо вярвате на водачите си, след като ги виждате на плажа "да плакнат очи" по разголените жени? Сетрите се събличат по най-безсрамния начин, независимо, че Исус е казал: Лука 17:1-2: "Невъзможно е да не дойдат съблазните, но горко на тогова, чрез когото дохождат. По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хврлен в морето, а не да съблазни един от тия скромните." Така че, сестри, не ме разбирайте погрешно. Аз вярвам, че можете да ходите на море, както и Исус го каза, но само, ако си носите големия воденичен камък на врата, когато влизате да плувате. Mоля ви, не ми се сърдете, но ако за момент можехте да осъзнаете колко укор хвърляте върху Божието име, щяхте да се засрамите и веднага да се покаете. Представете си апостол Павел: стои на брега на Черно море, гледа голите жени пред себе си и пише на Тимотей: 1 Тим. 2 9-10: "Така и жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетене на коса и злато или с бисери или скъпи дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които са се посветили на благочестието." Апостол Павел казва, че жените трябва да украсяват себе си със скромна премяна. Това предполага, че сестрите трябва да се обличат, а това, което виждаме днес е, че църквата се съблича безсрамно. Апостол Павел обяснява защо жените трябва да се обличат скромно в 10-ят стих: "...както прилича на жени, които са се посветили на благочестието..." Това е отговорът на въпроса, защо жени и мъже се събличат безсрамно? ПОНЕЖЕ НЕ СА ПОСВЕТЕНИ НА БЛАГОЧЕСТИЕТО. Братята и сестрите може би имат вид на благочестиви, когато са облечени, но когато безсрамно се съблекат, те показват, че са отречени от силата му. Погледнете начина, по който се обличат вярващите момичета и жени в днешно време. Никак не е трудно да видите сестри, облечени в дрехи, откриващи половината от гърдите им. Разбирам, че всеки мъж има право да знае как изглеждат гърдите на жена му, само не разбирам, защо и други хора трябва да знаят колко бемки има тази жена на лявата гърда. Ако жената не е разголена, тогава със сигурност ще е облечена с прозрачна дреха, под която се открива цялата й анатомия. Тънкият прозрачен плат не служи за скриване на частите, които не всеки може и трябва да види, а за извинение пред собствената й съвест, че все пак е облечена. Ако пък е облечена в плътни дрехи, то тогава те ще са полепнали по цялото тяло, гърди и задни части така, че да очертават релефа на тялото. Казано с други думи, тя ти се показва гола, само че с друг цвят на кожата. В всичко това става, защото църквата е станала тъпа в схващането за добро и зло. Тя е позволила извратени моделиери да определят как жените трява да се обличат. Бащи обличат дъщерите си като проститутки, купувайки им всичко що е модерно, без значение дали то има нещо общо със скромността, за която Библията говори. Ако апостол Павел можеше да дойде днес, в нашите модерни църкви, и имаше как да надникне през прозореца на магазин за готово облекло, докато християнин купува дрехи на дъщеря си, тип ”нямам тайни”, то със сигурност той щеше да си помисли, че това е някой сводник, подготвящ поредната проститутка. Думата целомъдрие от І Тим. 2: 9 носи смисъл за девственост. Тоест Павел казва, че жената трябва да излъчва девственост. Девственост ли излъчва тя, когато не покрива тялото си, или когато го покрива така, че не остава нищо скрито? Божиите жени искат да бъдат сексапилни. Колко от вас знаят какво значи сексапилен или сексапилна? Нека да разделим думата на две части - секс-апилна. Което значи апелираща към секс. Това е начинът, по който Божиите жени се обличат днес. В 38 глава на Битие, ние виждаме, че Тамар смени дрехите си, покри лицето си и така накара свекъра си да помисли, че е блудница. Как стана това? Много лесно. Тя просто се преоблече като блудница и се държа като блудница. И тъй, нека да запомним, че дрехите носят послание.

Бракът

Църквата е лишена от правилно разбиране за посвещението в брака. А ако го има, то само Менонитите и Амош обществата стоят за него. Исус показа много ясно в Maтей 19 гл, че повторният брак е за хора с корави сърца, ако техният брачен партньор е жив. За учениците беше толкова трудно да го повярват, че те отново го попитаха за този въпрос- Марко 10 гл. Учениците на Исус имаха много религиозно схващане за брака, но не и божествено (точно както и съвременната църква). Те не можеха да повярват, че след като човек се ожени веднъж, този брак има сила, докато един от двамата умре. Или както казва мой приятел:”Няма покаяние в тази работа”. Те бяха свикнали с поученията на тогавашните водачи-фарисеите, (както и сегашната църква е свикнала с поученията и примера на своите водачи), които казваха, че ако на човек му писне от настоящия брак, той може да сключи нов, като законно изрита първата си жена от своя живот чрез разводно писмо. На учениците им светна и причерня. Сега-а-а, а...а, чак сега те разбраха, че не могат да напускат жените си, каквото и да става. До този момент духът на религия беше поставил много ниски стандарти в живота им. Каква е позицията на съвременната църква днес по отношения на брака? Официално, църквата не вярва, че разводът е нещо, което Бог удобрява или разрешава, но също толкова официално, църквата толерира разводите и повторните бракове. По времето на Йоан Кръстител също имаше повторни бракове и бягства от брачните партньори, но Йоан не се съобразяваше много с общественото мнение и стандарти. Иродиада беше жена на Ирод, но всъщност, не беше. Тя беше жена на брат му Филип. Йоан не можеше да приеме този брак, и той очакваше един езичник да има по-високи стадарти. Заради това, че Йоан стоеше за това, което вярваше, той загуби главата си. Ако днешната църква беше жива тогава, Ирод щеше да бъде почетен гост на нейните събирания. А ако беше вярващ, той щеше да бъде председател на духовния съвет. Къде са Божиите мъже като Йоан Кръстител, които толкова силно вярват в Божието слово, че ако е необходимо дори да умрат, те не се отказват от убежденията си? Какво всъщност очакваше Йоан от Ирод? Покаяние. И в какво се изразяваше то? В раздяла. Какво...о...о...о??? Да, точно това е, което искам да кажа. Йоан Кръстител не вярваше, че "бракът"на Ирод е брак. Затова и той му каза, че трябва да престане с това съвместно съжителство с Иродиада, което счита за брак, понеже Иродиада принадлежи на друг мъж, който е нейният истински съпруг. Колко от вас знаят, че Исус не признава съвместното съжителство на мъж и жена за брак? Исус каза на самарянката в Иоан 4 глава, че петима мъже е водила, и този, който в момента има, също не й е мъж. Църквата в наши дни би казала за тази жена, че е била омъжена пет пъти, и това е шестият път. Какъв срам за църквата, която твърди, че познава своя Бог! Най-смелите водачи днес се осмеляват да се противопоставят на някои повторни бракове, но ако все пак младоженците се оженят, като поотмине малко време, отново биват приети в църквата. Факторът време е много важен за съвременната църква. Ако новата двойка, оженила се против Божиите стандарти, успее да убеди водачите, че искрено съжалява за случилото се между тях, тогава те биват приети. Но повторният брак е точно толкова грешен след 30 години, както е и в момента, когато се е зародила идеята за него! Времето не може да промени факта, че такива хора живеят в грях, пък ако ще да имат седемдесет удостоверения за брак и седем деца. Може би Ирод и Иродиада бяха живели вече две години заедно, ние не знаем точно колко. Но факторът време не беше от значение за Йоан, а защо ли е от значение за нашата църква днес? Днес почти сам сигурен, че не можете да намерите пастор, който ще насърчи хора, които бидейки християни са се развели и са се оженили повторно, да се разведат. Днешната църква казва така: "Но да поправим проблема, значи да нанесем повече щети", още повече, ако новата двойка има деца. Разбира се, че значи това. Но кой нанася щетите? Тези, които държат за стандартите, или тези, които въпреки стандартите, които Бог е поставил, решават да бъдат своеволни и да се оженят повторно? Аз не харесвам полигамията, понеже тя е противна на Божия замисъл за семейството, и определено вярвам, че тя е зло, което много от Божиите хора в Стария завет са практикували, но ако я сравним с нашето моногамно общество, което се развежда и жени отново, мисля, че тя (полигамията) е по-приемлива в социален аспект. Защо? Защото този, който се е оженил за една жена, и сега харесва още една, не се опитва да се отърве от първата, а все още я храни и облича и не я лишава от съпружеско сношение (или поне така е трябвало да постъпва-Изход 21:10). В днешно време хората казват, че в цивилизованите страни не се практикува полигамията, но това не изглежда да е съвсем вярно. Някой се жени, след това оставя жена си и взема друга, докато и тя му омръзне, и след това оставя и нея, и си взема трета. И някои казват, че това не било полигамия. Как да не е мнoгoженство?! Колко пъти се жени той? Повече от един. Така че той практикува полигамия, но в малко по съвременен вид. Едно време, човек е живеел едновременно с трите си жени (например), а днешният вариант, който цивилизацията практикува е да живееш с три жени, но не по едно и също време. Аз наричам това полигамия, или мнoгoженство, в съвременен вариант. И тъй, ако сравняваме едновремешната полигамия и сегашната, то аз смятам, че едновремешната е по-добро зло, макар, че и тя е зло, което Бог мрази, така както мрази съвременната. Как е възможно човек да има правилно схващане относно Христос и църквата, ако той няма правилно разбиране за брака! А как може църквата да има правилни стандарти за брака, като самата тя изневерява на Христос!

 

Различни етноси

Един от другите болни въпроси е отношението към различните етноси в църквата. И в това отношение църквата не изостава от света. Тя парадира, че има братски взаимоотношения с всички хора, независимо от какъв етнос са те, но отново това са голи думи, без кой знае какво покритие. Не ме разбирайте погрешно, аз не искам да кажа, че това е един нов проблем на църквата, понеже виждаме, че той е съществувал още по времето на Петър и Варнава. Когато Петър се върна от дома на Корнилий, някои от братята не бяха особено впечетлени от това, че Петър е ял с езичниците (а храненето с някого е белег за близко общение). След като Петър им обясни какво Бог бе извършил, те трябваше да се радват, иначе... Някои от евреите в Ерусалим регираха така, понеже все още в своите убеждения носеха наследство от закона, който казваше да нямат сношение с езичниците, но не мога да разбера каква е причината църквата да действа по този начин днес! Също четем в Галатяни 2:11-14 ст., че Петър се провали на етническия изпит, и че Варнава също се увлече от примера му. Колкото и силно светът да бяга днес, църквата пак няма да му се даде.Тя винаги ще го следва, където и да иде той. Познавам църкви, в които, ако никой не ви познава и аз ви представя за амереканец, и вие говорите добър английски, ще ви поканят да проповядвате, без значение от каква църква идвате и какво е вашето послание. Познайте защо ще ви поканят? Познахте. Те ще ви поканят, понеже сте потенциален дарител. Или казано с други думи, вие сте потенциална връзка за пари. Същите тези църкви няма да поканят човек от турски или ромски произход, пък ако ще да е най-надарения говорител. Знаете ли защо? Защото църквата е изпаднала в същото лицемерие, в което изпадна и Петър. А колко пъти Исус предупреждаваше учениците си да се пазят от фарисейския квас, лицемерието. Най-дорото, което Павел можеше да направи по този въпрос, е смело да изобличи лицемерието, без да има страх от човешки имена и авторитети. Това е нещото, което и направи. Абсолютно съм сигурен, че има хора, които правят изключение, и наистина не гледат на лицето на човек, но не можем да отречем също, че има и доста, които са лицеприятни. Нали? Веднъж чух сестра от Троян да разказва, как е имала трудности с приемането на малцинствата за равни на нея и за свои братя и сестри. Една вечер тя сънувала, че Господ я отвежда на гробища, където гробовете били отворени, и скелетите на мъртъвците се виждали. Господ я попитал:"Кажи ми, кой от тези е турчин, кой циганин и кой българин?" Тя казала, "Господи, не мога да кажа кой какъв е." Тогава Бог й казал: "Аз ви виждам така", без да има пред вид, че ни вижда като скелети. "За мен всички вие сте еднакви"-добавил още Бог. След този сън тази сестра свидетелстваше, че Бог я променил и сега тя наистина обича малцинствата и обича да пее на техните майчини езици. Ако ви сте човек, който има същия проблем, аз ви желая лека нощ и приятни сънища. Ако Библията не е успяла да ви убеди, че в Христос няма грък и юдеин, то дано поне сънищата да помогнат. Ако съм на ваше място, ще си легна още сега, негли Бог ми даде и на мен някакъв революционен сън. Както казва Франсис Френджапейн, след като Бог разпръсна хората, когато градиха Вавилонската кула, и всички заговориха различни езици, те взеха със себе си Вавилонския дух, който беше дух на величие. Хората си мислеха, че са велики. И сега виждаме велика Британия (Великобритания), албанци в Косово искат велика Албания, Хитлер е искал велика Германия, и да не говорим за великия Рим, и други още народи, които са вярвали, че са велики, и светът трябва да признае това. Духът на Вавилон е добре дошъл в църковните среди, и прави едни хора да си мислят, че са по-велики от други. Кога обаче Исус е казвал, че определен етнос е по- велик от друг? В моята Библия не пише такова нещо. А във вашата? Един брат харесваше момиче от цигaнски произход. Той реши да се ожени за нея, но нейните родители бяха против, понеже и те, като другите етноси в България и по света, си мислеха, че е долно нещо циганка да се ожени за българин. Родителите на тази сестра не са вярващи. Те се ядосаха и заплашиха брата, че ще го убият. Той се уплаши и хукна да спасява живота си. Разбираемо е, нали? Този брат бяга за живота си и в своето бягане стигна чак до Русе. Друг брат от Русе го представил на своя пастор и му разказа за ситуацията, подгонила жениха от Павликени. Пасторът приел бягащия брат и му казал да поостане малко в неговата църква. По-късно пасторът и неговата сестра разговаряли с брата и му казали:"Ти толкова ли си долен, че искаш да се ожениш за циганака, бе? За теб българки няма ли? Представи си, че стар приятел ти дойде на гости. Звъни на вратата, жена ти отваря и какво вижда той! А-а!!! Циганка!!!" Братът проговорил и казал: "В нашата църква описваме вашето отношение само с една дума- лицемерие". След това младоженецът беглец се завърна в Павликени и скоро след това се ожениха със сестрата. Какво ще кажете, ако вашият син или дъщеря се ожени за човек от друг етнос (нямам пред вид от по-богата държава)? Ех...! Колко назад е църквата от Божиите увещания. Колко горда и самозаблуждаваща се е тя! Един черен брат от Америка отишъл в една църква за бели американци. Влязъл и си потърсил място да седне. Един от разпоредителите дошъл при него и много любезно обяснил на брата, че тази църква е само за бели. Насърчил го да отиде в църква за черни. Братът се прибрал в къщи и започнал да плаче и вика към Бога, "О...о, Боже, виж ги! Те ме отхвърлят. "Господ му казал, "Че те и мен отхвърлят". Това, което ви казвам, не са “Приказки от хиляда и една нощ”. Всички, които са ходили (пък и тия, които не сте ходили) в USА, знаете, че там и до ден днешен има църкви за бели и църкви за черни хора.Чудя се, ако тук на земята не се приемаме, какво ще правим през вечността? Аз знам отговора на този въпрос, но признавам, че не ми харесва. Сигурен съм, че и на вас няма да ви хареса: Някои хора ще пропуснат вечността. Не ми е приятно да го кажа, но вярвям, че е по-добре да го знаем всички. Нали? Дано Бог бъде милостив и помогне на “великите” да осъзнаят колко са жалки! Скъпи братя и сестри, нека признаем, че всички сме били един голям боклук, преди Господ да ни срещне, независимо от какъв етнос сме. Боклук, достоен за изхвърляне в най-дълбоката част на огненото езеро, поради греховете, които сме вършили. И едно от нещата, което е дразнило святите очи на нашия Бог, е било надменното отношение, което сме имали един против друг. Помнете, че светските ни схващания за живота и за доброто и злото, са ни довели до момент, в който е трябвало да се покайваме, и да търсим прошка от Спасителя. Затова нека внимаваме, да не би отново да се озовем на онова място, откъдето Бог ни е взел, измил и направил за Своя Слава.

Правосъдието

Матей 23: 23-24: “Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото давате десятък от гьозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегвали по-важните неща на закона-правосъдието, милостта и вярността; но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате. Слепи водители! Които прецеждате комара, а камилата поглъщате” Правосъдието е в сърцевината на нашия живот. Без способността да съдим справедливо, ние няма да сме различни от света, който съди със собствени мерки и теглилки. Бог очаква от нас да съдим с Неговите мерки и теглилки, и това може да е в наш ущърб понякога. Въпреки това заръката Му за справедливост не се променя. Ние имаме заръка да издигаме гласа си за безгласния. Лесно ли е това? На думи, да. Но действителността ни предлага друг отговор. Християните днес издигат ли гласа си, когато техни братя и сестри са станали жертва на амбициозни и несправедливи водачи в християнските общетва. В последните години се сблъсках с многобройни случаи, (като считам и себе си в това число) на жертви на религиозната амбиция на някои водачи. Във величието на своето първо място, те забравят, че са уязвими за всички грехове толкова, колкото незнайния, мълчалив, редовен посетител на църковните събирания. И когато някой от “миряните” реши да се противопостави на своеволията на “първите”, често става жертва на гнева на”праведните”. В тези случаи призивът за правосъдие е повече от актуален. Кой ще издигне гласа си срещу пасторското своеволие? Апостолите отдавна са приели за непогрешима доктрината за “пасторския имунитет”. Гарван гарвану око не вади. Тук е мястото да направим много по-малко от това, което Библията казва, че приятел прави за приятел. Не е нужно да положим живота си, а просто да издигнем гласа си за безгласния. И да видим какво ще прави “Първия”, когато се окаже, че овцете са се струпали около ранената, вместо да тичат след овчаря. Много тъжно, че осъэнаваме значимостта на защита на беззащитния, когато самите ние се окажем ранената овца. Аз съм заобиколен от хора, които виждат неправдите вършени в църквата, но си траят, понеже това не ги засяга пряко. Днес е почти невъзможно да намерите човек, който би направил нещо в защита на вярващ, който е билонеправдан от пастора. Най-големите смелчаци любезно биха споделили своите несъгласия с пастора, но ако доловят дори и нотка на раздразнение в него, те биха се извинили, че са се намесили в неговата работа. Запомнете обаче, че да отсъжда справедливо не е работа само на “професионалиста”. Ако застанем обаче срещу пастора, той няма да ни даде помощи, няма да ни запише за следващата съживителна вълна или харизматична конференция със светилата от пророческия бизнес. Струва ли си да издигаме гласа си за безгласния, да искаме правосъдието да възтържествува?

Доктрина на църквата

Доктрината на църквата също се пропуква на много места. Съвременните водачи разказват приказки за “дядо Господ”, но не могат да разкрият истинската воля на Бога. Като гарнитура на своите сухи и лъжливи поучения, те прибавят малко еврейски и гръцки думи, което направо омайва слушателите, карайки ги да си мислят, че като този начетен човек няма друг. Причината всичко това да се случва е защото водачите не знаят какво Бог желае, и те решават да следват примера и идеите на по-надарените говорители, мислейки си, че ако си по-убедителен, то значи си по-прав. Ние не трябва да забравяме, че Хитлер е бил много добър оратор, но това въобще не го е направило прав. Църквата все повече и повече вярва лъжата, че човек не може да загуби спасението си. Тази доктрина не е била позната на ранната църква. Това, че християните са умирали, защитавайки своята вяра, е добро доказателство, че те са обичали Господа и са се бояли от Него. Днес, когато заговорим за любов към Господа, обикновено става дума за някакви чувства към Него, което няма много общо с истинската любов. Често някой говори за друг, "Той обича Господа, но все още не може да се пребори с този си грях." И когато казват, че той обича Господа, те имат пред вид, че той има някакви чувства към Господа, в което няма нищо лошо, но това е абсолютно недостатъчно. Нека кажем всичко за "той". Той се напива и пребива жена си, но обича Господа. Миналата седмица той се ожени за трети път, но съм сигурен, че обича Господа. Той не разговаря с майка си и баща си, понеже не искат да му помагат финансово, но обича Господа. Той е човек, за когото нито един невярващ не казва нещо добро, но той обича Господа. Ето това е една от лъжите, които се проповядват в църквите днес - че човек може да ходи във всевъзможни грехове и в същото време да обича Господа. А Библията е толкова ясна по този въпрос: І Иоан 5:3: "защото ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите му не са тежки." І Иоан 1:6: ”Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем, и не действаме според истината.” Но днешните учители ни заблуждават, че можем да обичаме Бога само някак си с нашите чувства. Друга от важните библейски доктрини е, че ”ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости, и да ни очисти от всяка неправда" І Иоан.1:9. Това е една библейска истина, която е представена по начин, който помага на съгрешилия да не отива по-дълбоко от това да изповяда греха си. С други думи, хората са учени, че всеки път, когато изповядат греха си, Бог им прощава. Не е задължително това да е истина. Ние не трябва да правим доктрина за прошката на основание на един стих от Библията. Нека да погледнем и други стихове, които показват кога Бог ще прости на съгрешилия. Исая 1:11-18: ”Защо ми е множеството на жертвите ви? казва Господ; сит съм от всеизгаряния на овни и от тлъстина на огоени;и не ми е угодна кръв от юнци, или от агнета, или от едри козли. Когато дохождате да се явявате пред мене, кой е поискал от вас това, да тъпчете дворовете ми? Не принасяйте вече суетни приноси; темянът е мерзост за мене, също и новолунията, и съботите, и свикването на събранията; не мога да търпя беззаконието заедно с тържественото събрание. Душата ми мрази новолунията ви и празниците ви; досада са на мене; дотегна ми да ги търпя.И когато простирате ръцете си, ще крия очите си от вас; даже като пренасяте много молитви не ща да слушам; ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очистете се, отмахнете от очите ми злото на делата си, престанете да вършите зло, научете се да струвате добро, настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, отсъждайте правото на сирачето, застъпвайте се за вдовицата. Дойдете сега та да разискваме, казва Господ; ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяля вълна.” В този пасаж от Библията виждаме колко различни жертви народът на Израел е принасял на Бога, за да го умилостивят, почетат и да измолят прощение от Него, но Той казва, че няма да им прости, понеже Той не се впечетлява от ритуали, когато животът на хората е греховен. От 16-ти до 18-ти стих Господ казва кога ще прости на Израел - когато престанат да вършат злото и започната да вършат добро. Тогава могат да помолят Бог за прошка и Той ще им прости. Но в наше време не е така. Ако малко, петгодишно дете си играе навън в локва с кал и майка му го извика да го изкъпе, а детето каже “Мамо, защо не дойдеш да ме изкъпеш тук в локвата?”, майката ще го изкъпе ли? Със сигурност не, понеже детето е все още в калта и тя знае, че не може да се изкъпе дете, което не иска да излезе от калта. А когато някой човек съгрешава и стои в калта, ще му прости ли Бог, ако човекът продължава да ходи в грях? Разбира се, че не, понеже както не можем да изкъпем детето в локвата, така и грехът не може да бъде простен, ако човек само го изповяда. Нужно е да напусне греха си, и тогава Бог може да прости. Понякога се чудя, дали църквата не осъзнава, че със своите фалшиви и повърхностни поучения за прошката, тя представя Бога като един наивен Бог, който нищо не разбира от игрите на грешниците, и затова можем да Го баламосваме, както си искаме. Дори и свинята от 2 Петрово 2:22 е разбрала, че трябва излезе от локвата, за да бъде окапана, а църквата днес излиза с идеята, че Бог къпе, дори и да не излизаш от локвата. Колко способна да лъже е цървата днес!!! Бил съм свидетел на това как хора, извършили грехове, идват при водачи и ги питат какво да направят, за да не се чувстват виновни за греха си. Отговорът на водачите е: -Покая ли се пред Бога? -Да- отговаря съгрешилият. -Изповяда ли греха си? -Да-заявява той. Но обикновено никoй не пита съгрешилия " Ти живееш ли в грях? " И тогава започва голямото гонене на духове на клевета и на осъждение от съгрешилия. Църквата се ангажира да казва дали Бог е простил на някого или не, без да знае дали наистина Бог е простил. Тя не знае, дали този човек не върши някакви грехове. Ако той изповядва греха си, без значение дали го е оставил, те го обявяват за простен. Бог изглежда като машина за "Кока Кола", в която, като пуснеш един лев, веднага получаваш “кола”. Идеята за Божия суверинитет съществува само на теория, и то в библейските училища. В основата на нашето взаимоотношение с Бога стои познанието ни на таблицата на Менделеев. На Божиите обещания гледаме като някаква химия- 50% сух бронз и 50% миниум плюс две камъчета, увити в хартия и стегнати с тиксо, правят бомбичка. Но не и за Бог. Той е суверенен и ако реши Той може да прости, а ако реши, може и да не прости. Работниците от двадесета глава на евангелието на Матей си мислеха по този начин. Колкото работиш, толкова получаваш. Но когато господарят им демонстрира своя суверинитет, някои от тях бяха доста ядосани, понеже той не беше дал на последния според труда му, а повече. Работниците си мислеха, че има само принципи и въобще не очакваха, че господарят им ще демонстрира някакъв суверенитет. Те вярваха в принципа ”Колкото работиш, толкова и ще получиш”, но се оказа, че има и друго, освен принципите. По същия начин и днес чуваме поучения от рода на “ако ти направиш това, Бог ще направи това”. Но често се оказва, че не е така. И тогава същите учители казват: ”…ами Божиите пътища са по-високи от нашите, затова не винаги можем да разберем защо Той постъпва така”. Така че само защото сме казали правилните думички, означава ли, че Бог ще ни прости? Можем ли да му отдадем правото да бъде суверенен или не. И да не му Го отдаваме, Той пак си го има, но по-добре е да му Го отдадем и скромно да чакаме за Неговата милост, а не да бъдем арогантни, цитирайки стихове, че ако изповядваме грховете си, Той ще ни прости. Нека знаем, че ако сме длъжници на Бога, не сме ние тези, които диктуват политиката. Ние можем да молим за прошка, но Бог решава, дали ще прости. О, колко е арогантна църквата днес! Тъне в грехове и убеждава Бога, че понеже е обещал, е длъжен да прости. Кой е Бог тук-грешникът или Бог? Така че, скъпи братя и сестри, ако съгрешавате и изповядвате греховете си, не мислете, че те са простени, но ако изповядате греховете си и ги оставите и дори започнете да вършите добро, тогава може да отидете и молите за прошка. В противен случай не слушайте никoй, който се опитва да ви убеди, че ви е простено. Да се счита, че Бог ти прощава, само защото си изповядал греха си, без значение дали си го оставил, е много неправилно. Друга фалшива доктрина навлязла напоследък е доктрината за просперитета (благоуспяването). Може да я срещнете в почти всяка съвременна църква. Причината за това тя да съществува е отново заради факта, че църквата е тъпа в схващането си за добро и зло. Ако всеки четеше и разбираше Божието слово, и ако всеки познаваше добре Бога, никога не би се осмелил да каже, че това е доктрина, която Бог е вдъхновил. Тази доктрина обявява всеки, който има някакви финансови трудности за човек, който има проблеми с вярата. Това е невярно твърдение. Навсякъде може да чуете 15- 20 минутно, а понякога и по-дълго поучение за даването, основано на някои библейски стихове, лишени от цялостното послание на Библията. Както казва един приятел, "Това не са поучения за даването, а за вземането". Аз съм напълно съгласен с това твърдение, тъй като виждам, че всичките поучения за финансите (в повечето случаи) целят да вземат париците на хората, за да послужат за проектите на пасторите и водачите на църкви. Мислех си, какво ли ще стане, ако вместо поучения за даването на пари, преди всяка проповед се поучава за прошката, любовта, отричането, задоволяването с малко, а не ламтенето за много...??? Защо финансите са толкова важни за църквата в наше време? Защото всички дейности на църквата са свързани с пари. И тъй като не всеки има право да има видение за църквата, различаващо се от пасторското, и съответно да го финансира, всички трябва да си дават десятъците и даренията на църквата, сиреч на водачите, и те ще решат как да се използват парите. Някой би казал тук, “Но нали и в ранната църква също даваха парите си на апостолите и те ги разпределяха!” Точно така, но видението на съвременните апостоли много се различава от видението на ранните апостоли. Финансите бяха главно за посрещане нуждите на гладните и бедните, и също за подпомагане на проповедниците, но днес финансите отиват главно за плащане на сгради, заплати на служителки и служители, които се занимават с религиозни дейности, които не са непременно от Бога. Финансите също отиват за пътувания на водачи в чужбина, където се предполага, че ще научат нещо ново, което би помогнало на църквата им, или ще послужат на църквата там; за пътувания по безсмислени конференции и семинари, които никога не водят до растеж, а само до повече знание, което често слушателите не прилагат в живота си. Доста мисионери в наше време се показват като хитри хиени, като често използват евангелизаторския или мисионерския начин на живот като по- евтино и лесно препитание. Не е никак трудно да откриеш мисионери, които се загнездват в някоя сиромашка държава, и живеят там пет пъти по-евтино, отколкото в своята собствена държава (в почти всички случаи по-богата). Един човек, който беше мисионер в България преди години, ми разказа как се пише мисионерско писмо. Той ми каза: "Ако за един месец се е покаял само един човек, тогава в цялото информационно писмо (newsletter), което изпращаш до много хора, пишеш главно за него, като разказваш подробно за неговия живот и за промените, настъпили след като е приел Господа." С други думи, целта е да разкажеш случилото се на тези, които те финансират, възможно най-трогателно, така че те (даващите) да видят, че финансирането на твоето служение не е празна работа". Нека сега ви кажа неща, на които съм бил очевидец. С група чужденци отиваме на евангелизация в някой град или село. След проповядване на евангелието, мисионерите питат кой иска да приеме Исус в сърцето си за Спасител. Тогава излизат 30 човека. Някой от чужденците преброява 30 човека и ги записва или запомня. На втората вечер проповядваме на същото място и те отново приканват хората да приемат Исус за Спасител. Тогава излизат 50 човека, от които вероятно 25 са същите от предната вечер и 5 са вярващи в Исус от 7 години. На третата вечер проповядваме на същото място и отново преброяваме излезлите да се покаят. 80 човека, от които около 50 вече покаяли се на предишните срещи. И така, след тези 3 дни на евангелизиране, в информационните писма пише, "Слава на Бога, проповядвахме в едно българско село и 160 човека дадоха живота си на Исус". Дърти лъжи! Първо, не са 160, а в най-добрия случай 80-85 човека, и второ, само защото са повторили папагалски молитва за покаяние, измислена и водена от някого, значи ли, че са се покаяли? И защо е необходимо да се надува цифрата на покаялите се в тези писма? Понеже това помага на даващите пари да дават още повече или поне да продължат да дават толкова, колкото са давали. Тези, които си дават парите мислят така, "Аз не съм призован да отида на мисионерското поле, но мога да помогна на тия, които са призовани." И така те вярват, че поддържат честни хора, а всъщност често техните пари отиват в джобовете на лъжци, занимаващи се с религиозни дейности.

 

Десятък

В църквите днес ще чуете проповеди и поучения за даване на десятък (десета част от доходите ти), но това не е новозаветна практика, нито пък новозаветно правило. Даването на десятък е било практика в Стария завет, заповядана от Бога по времето на Мойсей. Някои десятъци са служели за нуждите на служащите в скинията. Но в наше време десятъкът не е нещо, което ние трябва да даваме. Обикновено проповедниците на десятъците защитават своето схващане така: “ Десятъкът започва още по времето на Авраам, когато той даде десятък на Мелхиседек, който е Исус. Така че десятъкът е още преди закона. Десятъкът е и за Новия завет, понеже Исус каза в Новия завет: Матей 23:23 "Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери, които давате десятък от гюзума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по важните неща на закона-правосъдието, милостта и вярността; но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате . " И така, нека да дадем малко обяснение за двата пасажа. В Стария завет, преди закона даден на Мойсей ще откриете само два случая, в които някой е изявил желание да даде десятък. 1.Битие 14:(17-20) и 2.Битие 28:(20-22) И в двата случая инициативата е на хора, а не на Бог. Авраам реши, че ще даде десятък и Яков реши, че ако е благословен, ще даде десятък. Четем ли Бог да им е заповядал или поискал десятък? Не. А какво ще кажем за пасажа от Матей 23 глава. В този случай наистина Исус каза, че десятъкът не е за пренебрегване, но това не е в Новия завет. Някои ще каже, "Как да не е? В Матей 23 глава е.” Скъпи приятелю, това е в новозаветните писания, но е все още под Стария завет, когато законът все още беше в сила. Новият завет започва с проливането на Исусовата кръв и раздирането на завесата в храма. Ако приемем, че това са новозаветни инструкции, само защото ги намираме в новозаветните писния, то какво ще кажем за този пасаж? Матей 8:(1-4): А когато слезе от хълма, последваха го големи множества. И ето един прокажен дойде при него и му се кланяше и казва: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш. Тогава Исус простря ръката та се допря до него и рече: Искам, бъди очистен. И на часа очисти му се проказата. И Исус му каза: Гледай да не кажеш това никому; но за свидетелство на тях, иди и се покажи на свещеника, и принеси дара, който Мойсей е заповядал." Исус каза на този човек да принесе дар за очистването си в новозаветните писания, но това под Новия завет ли е, или под Стария? Трябва ли и ние да пренасяме дарове, когато сме изцелени или не? Съвременната църква толкова се нуждае от пари и въпреки, че е по-богата от всякога, тя пак не може да постигне същите успехи, които са постигнали бедните апостоли от ранната църква. Защо? Защото Бог не се нуждае от парите на хората, а от сърцата им. Пари всеки може да даде, дори бедната вдовица (Лука 21:1-4), но сърце-не. Един човек ми каза веднъж: "Църквата съществува благодарение на парите, които има. Махни десятъците и даренията, и църквата ще умре." Нямам съмнение в тези думи. Без пари църквата е загубена. В шеста глава на евангелието на Йоан Исус показа на Филип, че Божието дело не зависи от парите, с които разполагаме, но кой разбира това днес? Нека си представим сега съвременния вариант на случая с богатия младеж, който попита Исус какво да направи, за да наследи вечен живот. Исус му каза, че трябва да продаде всичко и да даде парите на сиромасите, и след това да го последва, но в наше време водачите на църквата ще направят всичко възможно, за да превлекат бизнесмена в църквата. О-о..., колко радост има, когато богат човек се покае и дойде в нашата църква. Всички знаят кой е той, но кой знае името на оня дрипльо, който се е покаял от около 2 седмици? Кой се е радвал за него? Днешните пастори биха посветили колкото време е необходимо на богаташите, които проявят интерес към Бога, защото знаят, че ако го спечелят, това ще бъде голям берекет за църквата. Аз си представям този богат мъж в наше време така: -Пастирю, може ли да дойда на вашите събирания някога и да послушам какво си говорите? -Разбира се! За нас ще бъде чест да бъдете наш гост. И когато дойде в”храма”, ще му дадат първо и почетно място. Сякаш има кой знае какви заслуги. (Е, за сега няма, но ако се причисли към събранието и дава десятък и дарения, може и да има!) Основното правило на Новия завет относно даването е във 2 Коринтяни 9:7: "Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение, защото Бог обича оногова, който дава с радостно сърце." Друг боклук, който се поучава повече и повече в нашите църкви, е психология. Църквата си служи с всякакви средства, за да постигне своите цели. Църквата забравя, че Авиуд и Надав умряха, понеже си служиха с чужд огън. Бог не беше добре впечатлен, че Неговите служители са толкова небрежни и затова ги наказа със смърт. Когато Бог даваше инструкции за скинията, Той нито веднъж не даде инструкции за прозорци. Светлината, помагаща на свещениците да служат, трябваше да идва от светилника, намиращ се в святото място. Никаква светлина не трябваше да идва от света. Всички знаем, че на много места в Библията откриваме светилника като преобраз на Божието слово, което е напълно достатъчно, за да виждаме и служим на Бога, но съвременната църква реже скинията и поставя модерни прозорци. По този начин тя се сдобива със светлина, което показва, че Божията светлина не е достатъчна. Така ли мислите наистина? Защо мразя психология в църквите? Защото психологията е човешка наука за душата на човека. Грешници решават да правят изследвания върху други грешници и стигат до някои луди заключения, които църквата на драго сърце заимства от света. Психологията оковава човека и тя не е нищо друго, освен сестра на зодиите. Ако например вярваш, че понеже си зодия коч (овен), и затова си такъв човек, ти не би се старал да се промениш. Не е ли това, което казва и психологията? Разбира се, че е това, само дето в психологията се иползват други думи. Например: Ти си холерик и това е. Ти не си меланхолик или сангвиниг, или флегматиг. Не се опитвай да бъдеш нито едно от тези. И веднъж, след като си разбрал какъв теперамент имаш, не се опитвай да го промениш, понеже това си ти. Ако си избухлив, то това е поради твоя темперамент, а не заради греха, който носиш. Психолозите се опитват да те убедят, че имаш проблем, който в действителност нямаш. Нека да дам пример. Момиче има проблеми с баща си и отива при съветника завършил курс по християнско съветничество. Разказва му как баща й и се е скарал и какви думи й е наговорил. -Брат съветник, би ли ми казал какво да направя, за да нямам вече скандали в къщи? -Какво се случи?- пита съветника. -Татко не беше доволен, че съм застроила чорбата по моя начин и ми каза, че съм най-некадърната дъщеря, която познава. Каза ми още, че ръцете ми ми пречат и още куп глупости. Чудя се какво да направя, за да не го ядосвам по- вече? Чуйте отговора на съветника: -Сигурно се чувстваш отвратитетлно. Разбирам те! На твое място аз бих се чувствал по същия начин. Бих се чувствал отхвърлен и унизен. Ако бях на твое място, щях да предпочета татко да ме удари, вместо да ми наговаря всичките тези думи. Момичето казва: -О..о..о, радвам се, че татко не ме удари, защото ако беше ме ударил, тогава щях да си сложа край на живота. Това, че той ме нарича с тези думи не ме притеснява въобще, но просто не искам да го ядосвам. Знам, че той ме обича и не ме е отхвърлил, но просто, когато е разгневен, говори тези неща, а аз не искам да го наранявам. Виждате ли, че некадърният съветник се опита да прехвърли своите чувства и предпочитания на момичето, което за разлика от него, откликва по съвсем различен начин на лошите бащини думи? Момичето изглежда много по- зряло от съветника си. Не мислите ли? Ако аз бях на мястото на този съветник, щях да се почувствам глупаво, понеже щях да разбера, че не всеки човек реагира по начина, по който пише в учебника. Ако вие сте съветник като този, за който току-що споменах, искрено ви пожелавам да попаднете в такава ситуация, за да разберете, че учението, което следвате е един боклук, който само ви осрамва пред търсещите съвет от вас. Недостатъчна ли е Божията мъдрост, че искаме и светската за Божиите неща? Няма ли достатъчно примери и увещания от Библията, които бихме използвали за всяка ситуация, че трябва да се ровим в светските науки на грешния човек? Как е възможно грешният човек да създаде учение за душата на човека, което отговаря на нуждите на грешника? А ако отговаря на нуждите на човека, отговаря ли на желанията на Бог за този човек? Основните доктрини на христянството от Евреи 6 глава Проповядвал съм тези доктрини на много места и е изненавдащо да видите църквите изпълнени с хора, които хабер си нямат от основните доктрини на християнството. Когато хората ме чуят да говоря за тези доктрини, си мислят, че съм кой знае колко начетен, понеже разбирам тези “дълбоки неща”. А истината е, че това са най-елементарните неща на християнството, които всеки вярващ трябва да знае. Така че на минималното, хората казват много. Представете си тогава каква духовна слепота царува в църквите. По времето на апостолите църквите са се итересували от истините за идването на Исус (пришествието), вечния съд, мъртви дела, кръщения и т.н. но сега идете и попитайте пет свои приятели, с които ходите в една и съща църква, какво знаят за тези доктрини и ги помолете да споделят с вас своите разбирания за покаяние от мъртви дела, вяра в Бога и всички останали доктрини от Евреи 6 глава, и ще видите колко невежи приятели имате. За какви по-дълбоки неща да говорим, като елементарните не са ни ясни. Днешната църква не я е грижа дали има единство във вярата, важно е да има някаква търпимост с цената на компромис. Днес църквата не иска да е еднаква в истината. А и как може да е еднаква, като има толкова "истини"по един и същ въпрос. Църковните лидери постоянно търсят стихове от Библията, за да убедят своите слушатели, че ние не трябва да бъдем критични към хората, които вярват различно от нас. Църковните лидери учат слушателите си на толерантност. В Ефесяни 4:4-5 Павел казва: "Има едно тяло и един дух, както и бяхте призвани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, чрез всички и във всички”. Това ли е обаче духа на съвременните проповеди и поучения? Не. Църквата днес не вярва в абсолютната истина. Тя е приела, че има много пътища, които ни водят до Исус, който ни води до Бога.

 

Дейности на църквата

Дейностите на църквата показват в какво тя вярва. Очаква се тя да демонстрира Божията воля чрез тях. Изненадващо е, че въпреки дейностите и морала на църквата, хора продължават да вярват в Исус. Това не потвърждава, че църквата прави правилните неща и за това хората вярват в Исус, а потвърждава суверенитета на Бога, който въпреки църквата, продължава да спасява. Това е като Израел в пустинята. Всеки ден те имаха чудо, понеже ядяха от манната, която беше свръхестествен начин за снабдяване на нуждите им. Но това, че техните ежедневни нужди бяха снабдени, не трябва да се смята за плод от праведността на Израел (тъй като в по-голямата част от пътуването, те не се държаха праведно), а като плод от Божията милост (незслужено благоволение). Имам приятел, който е шеф на малка фирма за сухо строителство, изолации, ел.услуги и др. Той има около 7-8 работника. Представете си, че аз отида да го търся на някой от работните му обекти, но той не е там. Това, което виждам, е как седем от осемте му работника седят и играят карти. Мислите ли, че съм толкова глупав да повярвам, че те изпълняват волята на шефа си? Аз не мисля, че съм чак толкова малоумен. Когато погледнеш с какво се занимава работника, трябва да разбереш каква е волята на неговия шеф. Но едва ли волята на моя приятел е неговите работници да играят карти през работно време. Това показва, че има недобросъвестни работници, които не изпълняват волята на своя шеф. Е, и? Като погледнем на църквата, наистина ли виждаме изпълнение на волята на Шефа? Аз лично не виждам такова нещо.Това, което аз виждам, е много картоиграчи или в най-добрия случай, искрени работници със заблудени сърца, които си мислят, че това наистина е волята на Шефа. Църквата има погрешното разбиране, че Бог е изпратил своите ученици да правят църкви. Прочетете заръката на Исус към Неговите ученици малко преди да се възнесе в Матей 28 глава и Марко 16 глава и вижте какво точно Той им каза. Исус каза на своите ученици да отидат по целия свят и да направят ученици на Христос. Да направиш група от ученици е много по-трудно, отколкото да направиш “църква“. Когато кажем църква, обикновено разбираме вярващи в Исус, които имат събирания, на които пеят, молят се, проповядват, дават дарения и др. Лесно е да създадеш организация като току-що споменатата, но да направиш последователи е много по-трудно. За да направиш последователи, трябва да се посветиш на хората, което е различно от това да се посветиш на идеята да бъдеш най-важния и най-умния в църквата. Погледнете Исус: Неговият живот беше непрестанно свързан с учениците. Той не се стремеше към нищо земно. Дори когато поискаха да го направят цар, в Иоан 6 глава, Той побягна. А какво, ако вашата деноминация пожелае да ви направи най- главната клечка в деноминацията? Ще побегнете ли и вие? Нека признаем, че по времето на Исус имаше много водачи, които бяха заблудени. Те бяха измислили много правила за свят живот, които самите те не спазваха. Израел им вярваше и се съобразяваше с казаното от тях. Когато Исус дойде на земята и започна да поучава, Той ги нарече "слепи водители". Възможно ли е това? Хора, които в продължение на години са били водачи и една цяла нация им е вярвала, и Исус да каже за тях, че са слепи водители. Да, възможно е. А какво ще кажем за католическата църква, която е проповядвала лъжи и все още го прави, не са ли й вярвали хората през всичките тъмни векове и не й ли вярват все още, макар че тя става все по - развратна и по-развратна, както и евангелските църкви. А какво да кажем за великите световно известни реформатори, които, колкото са помогнали на църквата, толкова са й навредили с някои от своите погрешни доктрини и практики. Колко от вас знаят, че Мартин Лутер е бил антисемит (мразещ евреите)? Колко от вас знаят, че Урлих Цвингли е хвърлял хора във затвора, заради това, че не са следвали неговите религиозни убеждения. А какво да кажем за тези, които са проляли толкова кръв, убивайки анабаптистите по най-жесток начин, понеже те са вярвали, че ако човек е бил кръстен като малък от църквата, неговото кръщение не е валидно, защото не е акт на волята на кръстения, а на неговите родители. Един от начините, по който анабаптистите са били убивани, е бил да ги хвърлят от високи купи сено върху подострени колове. Каква изобретателност само! Докато пиша тези редове, се чудя какви ли “святи” ритници ще получа от църквите поради моите разбирания. Вече съм изключен от местната църква в гр.Павликени, защото предупредих водачите, че не водят хората в правилния път. Те ме помолиха да спра, но аз им обещах, че няма да спра и те ме изритаха. Фарисеите не знаеха как да направят последователи на Бога, но знаеха как да направят религиозни хора. Затова Исус не беше техният любимец, понеже религиозният дух в тях не можеше да им позволи да се смирят и признаят, че всичко, на което са учили хората не води към Бога. Най-лошото на това да имаш слепи водачи е, че те те вод ят, а ти ги следваш. Исус каза, че ако слепец слепеца води и двамата ще паднат в ямата. Исус не каза, че може и да не паднат в ямата, може и да се отърват, ако са късметлии, но Той каза, че и водача и водените имат еднаква съдба-ямата. Когато говорим за религиозни водачи, надявам се да не съм ви оставил с впечетлението, че религиозните хора са мързеливи. Не, аз не вярвам, че религиозните хора са мързеливи, още повече пък водачите. Исус каза, че фарисеите обикалят море и суша, за да направят един прозелит (езичник, обърнат към юдейската вяра). Така че водачите, движени от духа на религия, са много активни.Те обикалят море и суша. Те не се измарят, но какво казва следващата част на току-що споменатия стих Матей 23:15: "...и когато той стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас." Отново виждаме, че огромният труд, който религиозните хора полагат, води хората до пъкъла. Кой иска да отиде там? Аз не. Затова и не вярвам на съвременните водачи, понеже вярвам, че в повечето случаи, те са религиозни, напарфюмирани с парфюма на съвремието, което ги прави да изглеждат истински. Но доближете се до тях, разберете как живеят, когато не проповядват, и вие ще видите, че те са пълна противоположност на своите красиви и убедителни поучения. Църквата днес върши много дейности, чиито главен инициатор е пасторът или неговите помощници, но колко от тези дейности Бог е поискал от нас? Библията говори за мъртви дела. И тези мъртви дела не са нищо друго, освен дела, които човек прави, за да угоди на Бога, но противни на Неговата воля. Ако вие подарите нещо на някого, най-вероятно той ще оцени вашия жест, но ако си мислите, че Бог ще се впечатли от вашите жестове, вие грешите. Нека да дадем библейски примери: Изход 20:24-25: “От пръст ми издигай олтар, и жертвай на него всеизгарянията си и примирителните си приноси, овцете си и говедата си. На всяко място, дето ще правя да се помни името ми, ще дохождам при тебе и ще те благославям. Но ако ми издигнеш каменен олтар, да го не съзидаш от дялани камъни; защото ако дигнеш на него сечиво, ще го оскверниш.” Причината, поради която Бог не желае да бъдат дялани камъните, е защото дяланият камък говори за нещо направено по човешка красота. Но Бог каза, че направено така, то ще бъде осквернено. В Божието служение няма място за човешки идеи. Нека да дадем друг пример. Давид реши, че ще пренесе ковчега на завета. Идеята беше добра, но не и начинът. Давид избра много практичен и светски начин да направи това. Той не заповяда на някой да докара каруцата, с която изхвърля оборската тор, и да отидат да вземат ковчега, а заповяда да направят нова кола. Давид беше искрен, но не достатъчно прецизен. По средата на пътуването, докато всички се радваха, Бог прекъсна тържеството им, понеже всички бяха небрежни в този момент. Бог порази един искрен човек на име Оза и Давид се наскърби много. Защо Бог нанесе това поражение? Понеже, както вече ви казах, Той не се впечетлява от жестове. Впоследствие Давид откри грешката, която бяха направили, и разбра защо Бог бе нанесъл това поражение - І Летописи 15:2. ”Тогава рече Давид: Не бива да дигат Божия ковчег други, освен левитите; защото тях избра Господ да носят Божия ковчег и да му слугуват винаги.” Давид разбра, че целта не е да направиш нещата удобни за теб и за другите, не e важно да ги направиш по-лесни, а да ги направиш така, както Бог е заповядал. Левитите бяха отговорни да носят ковчега, но се чудя, дали дори те са знаели своите отговорности, така както не съм сигурен, дали и ти знаеш за какво си отговорен. И така Оза умря. Кой иска да е на мястото на Оза? Тогава защо си мислим, че да си искрен е най-важното нещо във взаимоотношенията ни с Бога? Да, вярно е, че е важно да бъдем искрени, но не е достатъчно. Кой измисля мъртвите дела? Всеки човек е достатъчно кадърен, за да измисли мъртви (човешки) дела, но не всеки ще бъде последван от тълпата. Тези, които са били и все още са следвани, са водачите. Те са измислителите на най-опасните човешки дела, понеже мъртвите дела, измислени от тях, са следвани от невежите хорица в църквата. Нека да погледнем няколко пасажа, които показват това. Матей 15:1-2: ”Тогава дойдоха при Исуса Фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха: -Защо твоите ученици престъпват преданието на старейшините? Понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.” Исус отговори на този въпрос с пасаж от Исая: ”Тия люде се приближават при мен с устата си, и ме почитат с усните си, но сърцето им далече отстои от мен. Обаче напразно ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.” Когато учениците му казаха, че Фарисеите не са харесали поучението Му, той им отговори в стих 14: ”Оставете ги: те са слепи водачи, а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.” Исая 3:13-14: Господ става за съд и застава да съди племената. Господ ще влезе в съд със старейшините на людете си и князете им, и ще им каже: -Вие сте, които сте похабили лозето! Ограбеното от сиромаха е в къщите ви.” И аз веднъж се опитах да кажа на хората от Павликенската църква, че водачите им ги заблуждават и си навлякох гнева на водачите. Аз познавам няколко човека от България, които дръзнаха да изобличат водачите си и бяха иключени от църквите. Мъртвите дела не са присъщи само на нашето време, нито само на времето на Давид; те се появяват при първите синове, родени от хора. Каин и Авел принесоха жертви на един и същ Бог, но Бог не прие Каиновата. Защо? Защото Каин искаше да направи нещо за Бога, да Го уважи, да Го впечетли, да Го признае, само че както той си знае. Бог му каза, че ако беше направил делото си по угоден начин, Бог със сигурност щеше го приеме. Битие 4:7: ”Ако правиш добро, не ще ли бъде прието?” И тъй ние заключаваме, че не е важно да правиш дела за Бога, а да ги правиш така, че да Му угодиш. Колко от вас знаят, че духът на религиозност не е от Бога? Каин уби брат си, понеже не можеше да се примири с факта, че брат му угоди на Бога, а той не. Духът на религия произвежда завист и гонение. Колко от вас знаят, че почти по всяко време от историята, най-големите врагове на истинските последователи са били религиозните хора, а не невярващите. И най-често християни са избивали християни. А до колко тези гонители са били християни, само Бог знае. Днешното схващане за християнство е много различно от това, за което Библията говори. Днес се вярва, че християнин е всеки, който вярва, че Исус е Божий син и го изповядва. Но аз ще предложа на вашето внимание и друго определение за християнин. Човек, на когото цар е Христос. Познавам много хора, които вярват в Христос, а служат на дявола. Не ме е грижа колко права доктрина имат, аз не им вярвам. Те не са пример за мен и аз никога няма да ги препоръчам на никого. Посланията на Павел са изпълнени с предупреждения за хора, които проповядват фалшиви доктрини или имат лoш морал. И тези хора, за които Павел предупреждава, са хора, които се имат за християни. В Римляни 2:28-29, Павел обяснява кой е истински юдеин и кой не е. Това, което той казва, със сигурност се отнася и за християните. Не е християнин този, който нарича себе си такъв, а оня, който живее като такъв. В наше време, ако отидете в 100 различни църкви, ще чуете 100 различни мнения по даден въпрос, ще видите 100 различни стандарта за едно и също нещо. Ще се сблъскате с всевъзможни служения и училища, които Бог не е заповядал, с много дейности, които водят хората до духовна слепота и оттам до сляпо следване на първенците. Веднъж един невярващ човек ме попита как вървят нещата в църквата в Америка, (тъй като скоро се бяхме върнали от там, а дъщеря му живее в Америка). Аз му казах, че не е добре. Той ме попита дали знам защо американците нямат силни театрални трупи. Аз казах, че не знам. Той ми отговори, че театралната дейност се изпълнява от църквите в Америка. Вие какво мислите, дали това е вярно? Аз лично мога да кажа, че не само в Америка, но и в целия свят, църквата прилича на забавачница за деца, които нямат никакво желание да пораснат. Ако ходите на църква, вие ще видите всичко, което не може да си представите-от нисък морал и корупция, до забавления и развлечения. Така последователи на Исус не се правят. Мнозина сигурно си мислят, че за да си последовател на Исус, не е необходимо да се занимаваш с много религиозни дейности, просто трябва да имаш висок морал. Но това не е напълно истина. Богатият млад момък, който дойде при Исус, го попита какво да направи, за да наследи вечен живот. Исус му каза, че трябва да пази заповедите. Момъкът каза, че е пазил всичките от младостта си. Исус обаче му отговори, че още нещо не му достига. Така че, за да следваш Исус, само добър морал не стига. Църквата понякога вярва, че трябва да направи хората морални, но това е малка част от това, което Исус очаква от нас. Той очаква ние да сме готови да се разделим с всичко, за да бъдем с Него.

 

Дарби на църквата

Колко надарена е църквата на нашия Господ, а колко сиромашка изглежда тя? Защо сме свидетели на едно еднообразие в църквите днес по отношение на техните събирания и служби? Разбира се, причината за това са отново водачите. Библията казва, че ние сме настойници на многообразната Божия благодат, но това наистина трудно се забелязва в съвременните християнски църкви. Нека в този раздел за дарбите отново да видим колко много църковната структура пречи Господ да работи между людете си. В наше време най-популярното служение, без което никоя църква не може да съществува, е пасторското. По-отворените вярващи ще ви кажат, че пасторското служение не е единственото, за което четем в Библията, а тия, които истински си падат по дарбите, ще ви кажат, че има даже апостоли, пророци, учители и благовестители. Да, последните са много прави на теория, но истината е, че е много трудно да намериш служители, които са надарени с тези дарби и в същото време имат духовния ръст, който би ги направил пример на вярващите. Павел казва в І Коринтяни 13 глава, че ако имаме дарби на Духа, но нямаме плода на Духа, това не ни ползва. Божият народ знае и въпреки това продължава да не се съобразява с правилото, че не можем да съдим дали някой човек е духовен по неговите дарби, а по плода на Духа в живота му. Дарбите на Бога са в нашия живот не поради нашата праведност, а поради Неговата милост (нали затова са дарби). Никой от нас няма характер, поради който заслужава дара, който Бог му е дал. Но църквите продължават да следват примера, който надарените с дарби поставят, канят се проповедници с големи църкви и хора надарени с нещо друго. Най-лошото тук е, че хората вярват на надарените и следват примера им, независимо дали той угажда на Бога или не. Нека да дам пример за това, което говоря. Ако Соломон беше жив днес, аз съм сигурен, че мнозина щяха да организират конференции, на които Соломон щеше да бъде главен говорител. Хората щяха да слушат проповедите на Соломон, но също щяха да правят това, което той прави. Или казано с други думи, Соломон нямаше да бъде единственият човек, женен за много жени едновременно. Вярвате ли ми? Някои казват не, но на мен ми е трудно да повярвам, понеже съм бил свидетел на това, как хора са знаели, че техният пастор греши и въпреки това са следвали неговия лош пример. Бил Уилсън убедително демонстрира веднъж, че хората правят това, което виждат, а не това, което чуват. И тъй, той докосна носа си и каза ”Нека всеки си хване ухото.” Познайте какво направиха хората. Доста голяма част от хората (най-вероятно тези, които не знаят този трик) си пипнаха носа, по примера на Бил. Хората правят това, което им показваш, а не това което им проповядваш. Това е причината, поради която казвам, че църквата иска надарени говорители, а не примери. Знаете ли защо? Понеже примерът е нещо, което трудно се следва, а поучението е винаги лесно за слушане (стига да не е като моето). Павел не казва, че дарбите са лошо нещо. Той не казва, ”Оставете ги тези дарби, важни са плодовете”, но той казва, че дарби без плодове не са градивни. О...о...о, кога най-сетне църквата ще осъзнае това и ще престане да бяга след богатите батковци и чичковци от Америка и Западна Европа? Кога Чичко Паричко ще престане да бъде нашият апостол и духовен наставник? “Кой знае” е правилният отговор. Самсон беше много надарен човек. Той имаше свръхестествена сила. Той не се притесняваше да излезе и да се бие с 1000 човека. Не само да се бие, но дори да ги победи. В детските Библии го рисуват с големи мускули, но едва ли е изглеждал така. Самсон беше човек, който не знаеш какво е себеобуздание или борба с плътта; която и женица да му харесаше, той си я “заплюваше” и скоро след това я вкарваше в леглото. Самсон беше силен в дарбата на Духа, поради свръхестествената си сила, но беден в плода на Духа. Човек в такова състояние само си търси белята. Такъв човек прави всичко възможно, за да получи шамари от небето. Той е своеволен и необуздан, и върви към края на своето посвещение. Дългата коса на Самсон беше свидетелство за неговото посвещение, но ножицата на една проститутка му направи нова прическа и тя се казваше “Край на посвещението”. Ако вие следвате примера само на надарените, вашата съдба ще бъде същата (ако вече нямате нова прическа). Ние трябва да следваме примера на тези, които са пример. Наличието на дарби не е свидетелство, че ние сме духовни и вършим Божията воля. Матей 7:21-22- Исус каза, че един ден хората ще дойдат при Него и ще кажат, че са били надарени и са вършили невероятни неща в Неговото име, но Той ще ги изгони, понеже са вършели беззаконие. Искате ли да следвате такива хора? Помислете си какво бъдеще ви очаква? Водачите са тези, които пречат на Бог да действа в местното събрание. Вие сте присъствали или ще присъствате на събирания, на които се проповядва за дарбите; колко много ние се нуждаем от тях, но когато някой дръзне да направи нещо, което не пасва на водачите и по специално на пастора, той се сдобива с проблем. Водачите насърчават хората да действат в дарбите и всеки път, когато някой по-смел се опита да го направи, те му затварят устата. И така, цялото събрание се страхува, че може да направи нещо, което водачите не харесват, а кой иска да има конфликти със своите водители? Водачите приличат на хора, които те канят да си вземеш от фруктиера, отрупана с плодове, и те са толкова настоятелни и любезни, че ти се чувстваш неудобно да откажеш, но веднъж щом решиш, че ще опиташ, те те плесват по ръката, след което отново казват, ”Кой иска от тези вкусни плодове? Вземете си от тези прекрасни ябълки!”И ако още веднъж се престрашиш и посегнеш, и отново те плеснат, това вероятно ще ти бъде последният път. Нали? Кои са хората, които вземат от плодовете, без да ядат бой? Тези, които вземат от плодовете, които пасторът е одобрил. Тези, които следват видението на Пастора, няма да имат никакъв проблем с него, но ако направят нещо, което не му се нрави, тогава те сами си просят неприятности. Нека погледнем сега една библейска случка и видим съвременния й вариант. Дякон Стефан проповядваше евангелието, и чудеса и знамения го следваха. Ако той беше част от нашата църква днес, нека ви кажа какво щеше да се случи. Ние щяхме да бъдем доволни, докато никой не ни заплашва. Но ако кметът извика църковните водачи и ги помоли да убедят своя дякон да спре да говори публично и да баламосва хората, в противен случай ще им отнемат салона за събиранията, то тогава водачите щяха да постъпят така: духовния съвет, в който обикновено са лакеите на пастора, ще се събере и пасторът ще каже следните думи: “Стефчо, ние се чувстваме толкова благословени, че ти проповядваш евангелието! Ти вършиш чудесна работа за Бога! Ние ценим мъдростта ти и признаваме, че духът на Бога е в теб. Но днес имахме среща с кмета и той ни каза, че не харесва твоето проповядване по улиците. Признаваме твоята ревност и огън, но можеш ли да се молиш за мъдрост как да постъпваш за напред, понеже ние вярваме, че нашият Бог може да ти покаже и други начини за превеждане на хората към спасение! Не ни се сърдиш, нали?” Дяконът отговаря: “Аз вярвам, че това е, което Бог ме е призовал да правя и няма да спра да проповядвам, само защото на кмета не му харесва.” След такива думи, да не мислите, че пасторът ще отиде да се оплаче на кмета, че Стефката не иска да го слуша? Разбира се, че не. Пасторът и останалите от духовата музика (извинете, от духовния съвет) ще му намерят колая и ще се оправят с опърничавия дякон. Защо пасторът трябва да си даде благоволението, за да действа един дар в църквата? Защото на пастора се гледа като на израза на Божията воля. По принцип, всички хора вярват, че пасторът не е перфектен човек, който не може да сгреши, но на практика те показват, че той никога не греши. И тъй, Библята говори, че дарбите се дават на всеки, но практиката показва, че не на всеки е позволено да ги използва, понеже това не съответства на политиката на пастора. Защо ли тогава Бог дава тези дарби!? Дали пък Той не иска просто да си колекционираме дарби!? И по този начин да станем, харизматични колекционери!? В едно тяло има различни органи, но в тялото на Христос има само една голяма уста и чифт големи уши. Устата през през цялото време говори, а ушите безотказно слушат. Спърджан казва, че носът е издаден орган от тялото на човека, но ако той е твърде издаден (голям), тогава този образ става смешен, и започва да прилича на карикатура. Да, точно така изглежда църквата. Служението на говорителят е силно развито за сметка на останалите служения. Всъщност, мисля, че и “служението на слушателя” е доста добре развито. В Ефесяни 4 глава четем, че петкратното служение е с цел да усъвършенства светиите и да направи всяка част от тялото да расте съразмерно. Бог е направил така, че всички органи от човешкото тяло да растат съразмерно (по едно и също време, съобразявайки се с някакви пропорции). Представяте ли си, едно дете се ражда и това, което виждате е една голяма уста и нищо повече. Но вие имате утеха, понеже знаете, че скоро на тая уста ще и поникне глава, а на главата тяло, на тялото ръце и крака, а на краката и ръцете пръсти. След няколко години главата ще си има дори собствени очи и няма вече да се налага да вземаме на заем от по-богатите държави. Не, това не е начинът, по който Бог е наредил да расте едно дете. Когато то се роди, има всичко - глава, тяло, ръце и т.н. Но какво мислите ще стане, ако изкуствено спрем растежа на тялото и ръцете? Ще имаме един човек с несъразмерни ръце и крака. А не е ли това, на което прилича църквата? Всички идват на събиранията, за да гледат как 5-6 човека ще ги забавляват следващите 100-120 минути. Пасторът постоянно си мисли, че хората му са незрели. (И мисля, че в повечето случаи той е прав, понеже той е този, който им пречи да узреят.) Познавам пастор, който е пастор от около 11 години и до ден днешен той казва за хората от своята църква, че са неутвърдени. А приоритет ли е на пасторите да утвърждават хората, или искат техните паства да не могат без своя пастор? Аз се радвам на моите деца и те все още са зависими от мен поради възрастта си. Моята дъщеря е на 6 години, а синът ми е почти на 5. Ако обаче те са толкова зависими от мен и след 15-20 години, както и сега, нещо няма да е наред. Не сте ли съгласни? Църквата е свикнала да получава, а кога ли ще започне да дава? Църквата е пълна с малки момченца, на които вече им никнат бради и мънички момиченца, които вече имат гърди, но те не желаят да стават майки и бащи. Какъв срам, аз да поучавам хора, които могат да ми бъдат майки и бащи, дядовци и баби. Аз трябва да им казвам как да се обличат благочестиво, аз трябва да казвам на възрастни мъже да не псуват, аз трябва да казвам на възрастни жени да не кълнат и да не се занимават с магии. А аз съм само на 31 години. Не е ли срамно, че вместо аз да се уча от белите им коси, аз трябва да ги уча? Да, срамно е и по-лошо ще става. Водачите се страхуват, че ако позволят на всеки да прави каквото си иска, ще стане пълна анархия. Да, има такава опастност, но можем ли да имаме по- вече доверие в Бога, че той ще даде достатъчно мъдрост на цялата църква, за да знае как да действа с дарбите? В Стария завет четем, че Бог искаше Израел да му направи скиния, за да обитава Той между тях. Всеки съд, всяко нещо в скинията беше помазано с масло, за да служи на Господа. По подобен начин ние сме помазани и надарени от Господа, за да му служим, а не да стоим. Ефесяни 4:7-8: “А на всеки от нас се даде благодат, според мярката на това, което Христос ни е дал. Защото казва: ”Като възлезе на високо, взе множество пленници и даде дарования на човеците.” Това е един от пасажите, които казват, че всеки, (а не само неколцина), са надарени с определен дар. И каква е причината? Нека да погледнем същия пасажа от Ефесяни 4:7-8, но в Псалми 68:18: “Възлязъл си нависоко; пленил си пленници; взел си в дар човеци, даже и непокорните, за да обитаваш като Господ Иеова?” Господ е раздал дарби на всеки от нас, за да обитава Той чрез тях на нашите събирания. Когато пророкът пророкува, това е Исус, който ни говори. Когато учителят поучава, тогава Исус ни учи, когато някой друг дар действа, това е самият Исус, който действа в живота ни чрез някой брат или сестра, но кой иска това? Църквата е доволна и от това, което водачите правят. Няма място за Божия дух, не само на събранията на светиите, но и в живота на църквата, понеже организацията и човешките идеи не приветстват Божите желания.

Дисциплина на църквата

Когато заговорим за дисциплина на църквата, обикновено си мислим, че тя винаги се практикува, но в действителност не съм сигурен колко човека знаят какво казва Библията по този въпрос. А по-начетените сигурно биха могли да изрецитират всички пасажи от Библията за дисциплината наизуст, но на практика те стоят далече от задължението да дисциплинират. Нека кажем първо, че дисциплината в църквата никога не трябва да е отмъщение. В Библията се говори, че хората ще стават все по-грешни и по- грешни и това се отнася както за света, така и за църквата. Каква е причината за това? Обяснението е просто. За света: Светът няма никакви морални или каквито и да е спирачки, така че той се чувства свободен да съгрешава. За църквата: В църквата липсва църковна дисциплина и затова там може да видите всички грехове, облечени в религиозни одежди. Една от причините, поради които църквата не дисциплинира греха днес, е понеже тя не може да види, че има грях, който я разяжда. А ако го види все пак, тя решава да предаде това в Божиите ръце, нещо, което Бог никога не ни е заповядвал. Левит 19:17: “Да не намразиш брата си в сърцето си; да изобличиш смело ближния си, та да се не натовариш с грях поради него.” Четейки този стих и сравнявайки църквата днес, без каквото и да е угризение на съвестта мога да кажа, че хората от църквата се мразят и се товарят с грехове, понеже не искат да се изобличават. Религиозните учители добре са излъгали църквата, че ако видиш брат си да тъне в грях, трябва да се молиш за него, понеже това ще помогне много повече, отколкото три часа плътски опити да го убедиш, че е съгрешил. Никъде в Библията няма да откриете послание на Бога, което гласи, че трябва само да се молим за съгрешилия. Колко от вас знаят, че поради един човек, който живее в грях, цялата църква може да страда? Църквата нито го знае, нито го вярва. Църквата винаги сочи как Бог е пожалил цял кораб с хора заради Павел, но тя рядко проповядва как Израел не можеше да победи заради греха на Ахан – Исус Навиев 7 глава. В този случай вие ще видите, че Бог не каза, че един човек е съгрешил пред Него, а че Израел е съгрешил. Ахан беше причина за смъртта на много хора, които умраяха при опита си да превземат Гай. Ако един от войниците беше вашият съпруг, брат, син или близък роднина, вие щяхте да разберете по- добре какво се опитвам да кажа. Тези хора умряха, понеже някой беше решил, че тайно ще вземе нещо, което Бог беше забранил. И сега, Божият народ стои пред Божиите обещания и се чуди какъв е проблемът. И какъв беше проблемът? Имаше грях и затова Бог не искаше да помага на Израел. За да получи отново Божието благоволение, Израел трябваше да убие виновния. Днес ние не трябва да убиваме никого, но ако някой не го е грижа какво Бог казва, и прави каквото си иска, ние не трябва да изпадаме в сълзливо сантименталничене, а трябва да покажем на този човек, че ще го последва сериозна дисциплина, ако той не се покае. Но както казахме вече, нали пасторът коли и пасторът беси в църквата, затова, ако хората все пак дръзнат да вземат някаква мярка относно погрешното отношение на някой, те отиват пред пастора и наковладяват сгрешилия. Тогава пасторът добре преценява, не като Божий мъж, разбира се, а като хитър политик, дали е изгодно да дисциплинира този човек, и ако го дисциплинира, как да го направи най- безболезнено. Това не е нещо, което Исус каза, но църквата го прави, както и много други неща. Исус каза, че ако съгреши брат ни, трябва да му покажем греха като разговаряме насаме с него, но ако не ни послуша (както обикновено става), да вземем двама или трима, които, разбира се, виждат същото нещо и определят такова поведение или думи за греховни, и да разговаряме с него. Ако не послуша и тях, тогава кажи това на църквата? Не се казва, кажи това на пастора и той да му бере гайлето. Колко от вас са ставали в събранието да заявят, че еди кой си брат живее в грях или е съгрешил и не се е покаял? И ако не послуша и тях, нека ти бъде като бирник и езичник. С други думи, твоето отношение към него да не бъде като към брат, а като към невярващ. Е...е? Как се справя църквата с тази заръка? Никак. В сегашната църква, само пасторът решава, дали някой трябва да бъде дисциплиниран и ако трябва, как. Пасторът има власт, дадена му от традицията, да дисциплинира с каквито методи прецени, че е добре, но кой дисциплинира пасторът, когато той съгреши? Някой ще каже, че тогава апостолите ще се намесят, за да поставят нещата в ред. Но тези глупости ги говорете на някои друг, тъй като повечето църкви си нямат”апостоли” или не ги признават или не се нуждаят от тях. Аз питам, как се процедира днес, когато пасторът съгреши? Ако той падне в сексуален грях и го надушат, най- вероятно ще отстъпи, но аз питам, кой ще го изобличи за сребролюбие напимер, кой ще го изправи пред църквата, за да му каже, че църковните пари, с които разполага, не са наследство от майка му и баща му, и че той не може да решава финансовите въпроси сам (както често става)? Кой ще му каже, че трябва да отстъпи заради това, че лъжата за него е средство за постигане на всички непостижими цели? Познавам пастори, за които съм готов да се обзаложа с вас, че ако поставите надзиратели над тях, ще се откажат от пастируването, понеже не могат да правят каквото си искат. Когато църквата в Коринт се беше възгордяла поради това, че един от хората беше взел бащината си жена за своя жена, Павел ги изобличи за нечувствителността, която проявяваха. Той им каза, че са трябвали да спрат всякакви взаимоотношения с този човек, тъй като той е извършил този грях. Кой трябваше да го изолира от църквата? Пасторът ли? Не. Всички като един трябваше да престанат да общуват с него. Веднъж помолих сестра да попита пастора си какво може да се направи, ако някои хора в църквата не харесват нещата, които той прави, и вярват, че те са погрешни, и как може да бъде отстранен от пасторството. Неговият отговор бил следният: Ако в църквата има 50 човека, 45 трябва да не са съгласни с неговия начин на пастируване, и тогава той доброволно ще напусне. Много доброволно, нали? Другото нещо, което се случва в църквите е, че ако ти не харесваш пастора поради неговите светски стандарти и погрешно проповядване, то тогава няма място за теб в това събрание. Виждате ли? Отново нещата се завъртат около пастора. Ако ти вярваш, че той не е добър човек, или в най-добрия вариант не е достатъчно зрял или надарен, ти трябва да се махнеш от църквата, а не той. Защо? А можем ли да допуснем, че има хора, които не ходят на събиранията на вярващите заради пастора? Можем ли да допуснем, че има хора, които се радват, когато пасторът го няма, понеже това е чудесна възможност да си починат от неговото ограничено видение, което години наред се опитва да им втълпи, че е от Бога. Можем ли да си представим, че има хора, които идват на църква, за да се видят с братя и сестри, а не за да бъдат омайвани отново от поредното шоу подготвено от църковните професионалисти. Например има хора, за които най-хубавата част на едно богуслужение е краят му, понеже краят на официалностите поставя начало на спонтанността. Ах, каква каша е в църквата, и кой най-сетне ще я оправи! По времето на Моисей в Числа 25 глава, след като хормоните удариха Израел и той реши, че ще си позволи малко разврат и светски мохабети, Бог нанесе голям съд над тях. Да, но на един човечец не му пукаше какво Бог направи и заповяда. Докато труповете на тези, които Мойсей обеси, все още се клатеха, един сваляч се появи, водейки “страхотно мадиамско гадже”(съвременен превод). Той я вкара в шатъра си и започнаха луда любов. Финеес не издържа. Стана, влезе в шатъра и направи най-правилното нещо, кoетo един Божий мъж трябваше да направи. Той ги уби. Може ли да си представите само. Народът на Израел страдаше и береше плодовете от своите грехове, а един играч се появи най-нагло и влезе най-безсрамно да мърсува пред лицето на цялата нация! Ако това беше станало днес, нека ви кажа, какво щеше да стане. Пасторът щеше да привика грешника и да му изнесе лекция на тема “Сексът преди или извън брака е забранен”. Ако този човек обаче не се покае, пасторът щеше да убеди възмутените, че трябва да имаме търпение към по-слабите и да не съдим, понеже Бог единствено може да съди. Разбира се, само да си дръзнал да се противопоставиш на пастора, той по- скоро ще изключи теб, отколкото съгрешилия. Интересното е, че Финеес не отиде да се консултира с Мойсей, нито да го моли за разрешение, а просто отиде и уби грешника и мадиамката. Преди време, докато все още бях пастор, се случи нещо, което причини болка на мнозина. Нашата домашна църква беше използвана от Бога да проповядва в съседно село и не след дълго се оформи една група от желаещи да слушат Божието слово. Веднъж един от братята изненадващо попадна в болницата, понеже апандеситът му се беше спукал и той се нуждаеше от спешна операция. Този брат беше беден човек, с дете на 2 години и жена. Той беше спешно опериран, но в нощта на операцията негов приятел минавал покрай дома му и видял, че лампата свети, пердетата са дръпнати и жена му лежи в леглото с друг мъж. Той разпознал мъжа и казал на своя опериран приятел какво е видял. По онова време, аз пътувах, макар и много рядко, до тази църква, за да я наглеждам и да проповядвам. След като чух за случилото се, аз отидох веднага и срещнах човека, който беше спал с жената на оперирания брат, който също бе започнал да посещава нашите събирания. Попитах го вярно ли е това, което съм чул и той призна. Тогава аз му казах, че той е отстранен и че не желая повече да идва на нашите събирания. Знатете ли какво се случи след това? Човекът, който пътуваше редовно до това село, за да проповядва на тези хора ми каза, че никак не му харесало, че съм отстранил съгрешелия, без да се допитам до него. Имаме ли нужда от консултации, когато някой върши такива дела? Аз мисля, че водачът на групата нямаше проблем с наложената дисциплина, а с факта, че той не беше взел участие в решението. Чудя се понякога колко ли дълго Моисей се сърдил на Финеес, че той на сама глава или през главата на пророка, взе копието и боде навред? Исус каза ”...кажи на църквата...”, а църквата значи църквата, нали, а не пастора? Само че днес църквата - това е пасторът. По примера на Луи ХІV който е казал:”Държавата - това съм аз”. Традиците, които имаме, са толкова здрави, че те оковават нашия начин на мислене и не ни позволяват да мислим по друг начин, освен по този, на който сме научени. Ако в наши дни се прилага дисциплина, тя ще бъде приложена в живота на хората, които не поддържат видението на своя пастор (най-често). Аз съм свидетел и то не в една църква, как пастори знаят, че някой живее в грях и въпреки това, нищо не правят. Но ако грешникът си позволи да настъпе пастора, като го компрометира, говорейки по негов адрес или вършейки неща, които са противни на пасторската воля, тогава пасторът изважда на показ греха на човека и го изключва от църква. Когато ние с моята съпруга бяхме изключени от църквата, хора, които не бяха съгласни, се опълчиха срещу пастора за лъжите, които той изговори по наш адрес, но след няколко сериозни разговора с пастора, в които той им дал да се разбере, че може да ги последва нашата съдба, хората бяха пречупени и бързо схванаха посланието на главния. След срещата, на която пасторът ни обяви за изключени, хората, които присъстваха на нея, дойдоха в дома ни и ни казаха как безсрамно е излъгал цялата църква за причините, поради които ни изключва. Къде мислите са сега хората, огорчени от дъртите пасторски лъжи? В света??? Нищо подобно. Те са в църквата, при своя пастор, впрегнати заедно с него да изпълняват видението, ”дадено му от Бог”. Първосвещенникът Илий загуби живота си, понеже нямаше разбиране за дисциплината. Но по-сериозно от това е, че славата на Господа си замина от Израел, понеже Илий не коригира своите синове. Вие мислите, че фалшивите пророци, които ви заблуждават, че идва голямо съживление са прави, и не обръщате внимание на това, че църквата тъне в грях, но казвам ви, че ако не схванете колко много църквата се нуждае от дисциплина, вие ще останете в религиозното блато на театъра и развлеченията. Как църквата е стигнала до този момент на толерантност, че само да толерира, без да дисциплинира? Причина номер едно е липса на страх от Бога. Причина номер две е духовна слепота. Искам да споделя мои впечетления от моите пътувания и проповядвания в Западна, Източна Европа и Америка. Например в Австрия имаше една двойка, която живееше заедно от около 12 години без брак. Аз попитах защо не се оженят, но обяснението беше, че момичето не иска. Когато попитах църквата защо им позволяват да живеят в грях, те ми казха, че не е толкова просто. Предавам ви думите на техния защитник, ”Братко, лесно е да се каже разделете се! Но разбираш ли, че тези хора са вложили толкова много пари в съвместното жилище и имат емоционално обвързване от дълго време, така че не е толкова просто.” И тъй, тези млади хора бяха доволни, че ходят на църква и изглеждаха толкова щастливи, без да подозират, че отношението на църквата е толкова заблудително за тях. Те не знаеха, че църквата прави голям компромис с истината, и че отношението й е погрешно. До скоро църквата в Павликени беше посещавана периодично от момиче, което живееше със своя приятел от дълго време и в същото време се считаше за част от църквата. Тя беше бременна в около петия месец, когато се ожени за мъжа, с който живееше. Църквата в Павликени знаеше и виждаше, че това момиче е бременно, без да е женено още, но те не обръщаха внимание на “такива глупости”. Когато попитали член от църквата как могат да позволят това нещо, отговорът бил, че водачите са разрешили това, защото била сгодена за мъжа, с който живее. Пак ме налегнаха дълбоки размишления: От кога сгодените имат същия статут като на женените!? Ако сте сгоден и искате да спите с годеницата си, но във вашата църква това не е позволено и трябва да изчакате чак до сватбата, елате в ХЕЦ “Шалом” гр.Павликени и вашият проблем ще изчезне. Присъединете се към тукашната църква и може да правите всичко, което желаете. Дори ако искате да не се сгодявате, а просто да слеете телата си с някоя красавица, заповядайте тук. Ще ви кажа обаче какви са правилните думички и правилното поведение, ако водачите все пак ви надушат. Първото и най-важно нещо е да си признаете сам, преди да са ви хванали. Ако направите това, ви гарантирам, че водачите ще потулят греха ви и никoй нищо няма да чуе, докато не чуя аз. Ако аз чуя, става по-сложно за вас и за водачите, понеже вие сте съгрешили, а те ви крият (кофти). Ако това се случи, ще се наложи да излезете пред цялата църква и да признаете, че сте съгрешил, като кажете какво точно сте направили, без подробности, разбира се. Ако сте горди със вашия сексуален грях и ви се ще да се похвалите пред някого, направете го, но лично. Може и цветно, с пикантни подробности. С други думи, свободно можете да кажете какъв извънбрачен секс правят вярващите. Ако след всичко, което сте споделили официално с църквата и неофициално пред някого, и съвестта ви все още ви гризе, ще трябва да застанете пред църквата и сърцераздирателно да се покаете отново. Няма проблем, ако искате да обвините (да разделите вината с) някого, казвайки, че сте извършили този грях, понеже ваши приятели са ви изоставили и сте се чувствали самотен. Не сте получил вниманието и любов от църквата и така сте се озовали в леглото на хазаина (или хазаинът се е озовал във вашето легло). Внимавайте да не отидете твърде далеко, като кажете, че някой вярващ е услужил с квартирата си за вашите интимни преживявания, понеже тогава вече църквата ще се усъмни. Аз не знам защо ще се усъмни, но почти съм сигурен, че ще се усъмни. А...а, щях да забравя, докато се покайвате, ще трябва да плачете. Как ще направите това, не знам, но ако сте могли да имате секс извън рамките на брака и дори не сте сгоден, ще трябва да можете да плачете пред вярващите. Не се безпокойте! Водачите няма да ви конфронтират за нищо. Те ще ви направят от черен караконджул светъл ангел, а този, който е разтръбил греха ви, ще изкарат предател. Не си мислете, че това, което пиша е просто плод на моята развинтена фантазия. Аз не съм толкова надарен. Това са неща, които наистина се случват в Павликенската ХЕЦ църква.

 

Толерантността

Нека да поразсъждаваме малко за американската толерантност. Как се е създала Америка? Хора от различни краища на света са дошли на този континент, търсейки религиозни свободи и по ред други причини. Всички народи са дошли, носейки своята култура и обичаи със себе си, своята кухня и своя мироглед, своята религия или атеизъм. Представяте ли си, ако китайците смятаха индийците за луди, понеже си ядат ориза с пръсти, а не с клечки като тях. Ако китайците си правеха шеги с индийците, сигурно щеше да възникне индо-китайски конфликт. Англичаните не трябваше да се сърдят на мюсюлманите за това, че се женят с различни обичаи, нито пък индийците трябваше да се сърдят на англичаните за начина, по който се обличат. Вижте, това бяха много различни народи. И какъв е начинът толкова различни хора да живеят на едно и също място, без да се карат и бият? Чрез отдаване правото на всеки да върши това, което си иска, стига да не пречи на другите. С други думи, бивайки толерантни към всички във всяко отношение, докато това не пречи на другите. Многото раси и етноси събрани на едно място и толерантността, която им е позволила да живеят заедно, са създали един народ и една нова култура, основана на взаимната търпимост. И така се оформя една нова култура, която е смесица от много различни култури. Статуятя на свободата не напразно е в САЩ. Колкото и да не е за вярване, тази мъртва статуя има жив дух, който може да откриете във всички сфери на американския живот и естествено в църквата. Да, в светския живот тази толерантност е необходима, но както казахме преди малко, тя се е превърнала в неделима и главна част от културата на американеца, независимо от какъв етнически произход е той. Мислите ли, че църквата сред даден народ (независимо кой) не е оцветена от цветовете на неговата култура? Почти всяка църква, и нейните убеждения и морал, независимо в коя държава се намира, са повлияни от културата на дадения народ. И тъй, тази толерантност, която, както казахме вече, е основна добродетел от американската култура, навлиза в църквата с маската на християнска добродетел. Тъй като Америка е страната, изпратила най-много мисионери, светът е най-силно изложен на влиянието на амириканската теология. Но да бъдем внимателни и да знаем, че и Западна Европа не отстъпва по толерантност на Америка. Американският тип християнство е най-удобния вид, защото е толерантно. А толерантното християнство със сигурност не е християнство. Може би сега изпитвате гъдел поради глупостите, които бръщолевя, но ако вие вдите това, което аз съм виждал, може би ще разберете за какво ви говоря. Днес църквата е толерантна към всичко и всеки, освен към нетолерантните. Тук искам да поясня нещо. Хората, чийто живот считам за пример, са предимно американци. Но те са от тези, които разграничават себе си от светските стремежи и цели на американското християнство. Те са нетолерантни американци, изморени от църковните програми и клубното християнство. И тъй, църквата днес е решила, че ще следва широкия път, който е павиран с толерантност. Когато имаме достатъчно широк път, ние можем да ходим в левия край, в десния край, по бялата черта в средата. Но когато пътят е тесен, нямаме много възможности. Тогава ходим само там, където има място. Най-разпространеното тълкувание относно широкия и тесния път от Матей 7 глава е, че широкияг път е светският път, а тесният път е Исус, но един по- внимателен поглед показва, че такова схващане не е напълно библейско. Обърнете внимание на контекста, в който Исус каза своето поучение за двата пътя. В контекста не става дума за светките идеи и Божиите, а за идеите на фалшивите пророци и на истинските. Започнете да четете от 12-ти стих и продължете след 14-ти, и вие ще видите, че Исус нямаше предвид света, а лъжливите пророци, които проповядват и демонстрират свобода (широкия път, който води в погибел) и истинските пророци, които поучават и демонстрират ограничения (тесния) път. И този път води към живот. Най- тъжното нещо относно тесния път е, че малцина са, които го намират. Църкво Христова, върни се при своя Изкупител! Хей, има ли някой, който да ме чуе?

 

ПОСЛЕСЛОВ

Скъпи приятели и бъдещи неприятели, искам да ви кажа, че вярвам, че има хора, които не попадат под критиките описани в тази книгата относно църквата. Казано с други думи, има изключения. Но за да не си мислите, че вие сте изключение, освен ако наистина не сте, аз се постарах да бъда достатъчно подробен, целейки да ви предпазя от реалната възможност да изключите себе си от списъка на виновните. Няма по-хубаво и правилно чувство от вината, когато си виновен.И няма по-правилно нещо от това да се покаеш, след като си се почувствал виновен.(На задната корица) Понякога се чудя, дали атеизмът е единственото нещо, накарало Карл Маркс да каже:”Религията е опиум за народите”! Дали примерът на църквата не е дал тласък на тези мисли?! Маркс и неговото учение не са заплаха за църквата, тъй като Библията е категорична:Псалми 14:1-”Безумният рече в сърцето си:Няма Бог...” Какво би било по- опасно обаче, от религиозния атеизъм, демонстриран от църквата? Казвам религиозен атеизъм, понеже църквата вярва и проповядва Исус, а живее така, сякаш Той не съществува. Днес църквата прилича на годеница, чакаща годеника си, който й приготвя дом. Докато Той се бави, тя загубва своята девственост и се превръща в развратна блудница, забравила любовта на Своя любим. Ще успее ли тя да го убеди в своята вярност, когато Той се върне, и как ще стане това???
двата пътя,   филип петков
Коментари
от iasna в 03.09.07 10:18
Отговори на това
Регистриран на: 03.09.07 10:08
Коментари: 2
MNOGO BLAGODARIA,CE MOGA DA CETA ISTINI SPORED BIBLIATA.IZVINIAVAM SE CE PISHA NA LATINICA ,ZASHTOTO JIVEIA V SEYL-KOREA.
от episkopa в 16.02.09 18:10
Отговори на това
Гост
FERKO, 4E IMA ISTINA V TOVA KOETO SI PISAL , DA .NO NE E CIALATA ISTINA!!!!! SkIL SI MNOGO PASAZI OT BIBLIATA , KOITO GOVORIAT TO4NO OBRATNO NA TVOETO " TVORENIE". I DA OSAZDA I DA KRITIKUVA VSEKI MOZE, KADE SI TI V CIALATA KARTINA, da ne si rimskia papa koito e bezpogre6en ,ili si nad vsi4ki? NE VIDIAH V CIALATA TI KNIGA NITO MIG SMIRENIE, I PONE UVAZENIE PRED TEZI PASTORI KOITO HULI6, ZASTOTO PAK PORADI TIAH I TI SI 4UL SLOVOTO I SI POVIARVAL,! I TE IMA KAKVO DA POKAZAT KATO PLOD NA TRUDA SI ,MAKAR I S GRE6KI, A TI KAKVO? osven tri4ane opluvane, ohulvane na pastorite i carkvata??????KOI SI TI 4E IMA6 TOVA PRAVO DA GO PRAVI6????????koi si tti 4E SADI6 4UZD SLUGA??????
ne znam kade si sega , kak zivee6 , NO SAM SIGUREN 4E NE CAFTI6 I VARZE6, ZASTOTO S EDNA TAKAVA FILOSOFIA I OTROVA V SARCETO , MOZE6 PARVO DA OTROVI6 SEBE SI , I POSLE I DRUGITE!!!!
от Анонимен в 19.02.09 13:21
Отговори на това
Гост
Ами нека да се спомене и остане само истината от книгата на въпросния Ферко и да видим чуждите слуги дали имат нещо да почистват в сърцата си!
То само приказки без ясно изявление на греховете и тяхното изповядване и оставяне не помагат!

Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: