1 След това чух като че ли силен глас от голямо множество на небето, който казваше: Алилуя! Спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог; 
2 защото са истинни и праведни Неговите съдби; понеже Той осъди великата блудница, която е разтляла земята с блудството си, и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги. 
3 И втори път рекоха: Алилуя! И димът й се издига до вечни векове. 
4 И двадесетте и четири старци и четирите живи същества паднаха, та се поклониха на Бога, Който седи на престола, и казваха: Амин! Алилуя! 
5 И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи. 
6 И чух като глас от много народ, и като глас от много води, и като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува. 
7 Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила. 
8 И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите. 
9 И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни Божии думи.

След поразителният контраст и контрапункт на звука от оплакването на Рим (18:19), небето избухва в тържество, така че звука на радост в небето заглушава звука на скръб на земята. Йоан чува голямo множество на небето, всичките свети и ангели, извикват: „Алелуия!”
Този вик на възклицание е от оригиналният еврейски халлелу - Йах (Което значи: “Хвала на Йахве“). В поклонението в синагогата се е променило от покана за хваление към Бога, във вик на хваление. И като възклицание е станало част от християнската служба.
Тази възторжена радост изригва поради Бога, чийто дела са винаги истинни и праведни, верен и праведен, сега действа да съди Рим, голямата блудница, която е разтляла земята, водейки всички към идолопоклонство и проливайки кръвта на Божиите слуги, християните. Цялото спасение (или победа; сравни 7:10) и слава и сила принадлежат на Него. Само Той, а не изглеждащата непобедима Римска империя е доказано всемогъщ. Като сваля този безсмъртен град, Той произнася присъда  срещу нея заради Своите мъченици.
Вика Алелуя бил чут втори път - това е повторение. Небесното тържествуване заради нейното разрушение не може да бъде задържано, но звучи отново и отново. Тези от вътрешният двор, дванадесетте и четири стареи и четирите живи същества, паднаха за да се преклонят и се поклониха на Бога обзети от радост. Димът от руините на Рим се издига до вечни векове, защото той никога не ще бъде въздигнат, нито гоненията срещу светите възобновени (сравни Исая 34:10). Всяка радост се разпростира и по естеството си иска да включи други в своето задоволство. По този начин небето повиква земята да отразява неговата хвала. Един ангелски глас излиза от трона, приканващ Божиите слуги на земята да се присъединят към хвалението на нашият Бог. Момента на освобождението най-накрая е настъпил.
Йоан чул, като че ли е бил погълнат в мощен глас на хваление.  Звучало сякаш глас на голямо множество хора или като глас от много гърмящи води от водопади, или като звук на силни гръмотевици. Всички сякаш викали: ”Алилуя, защото Господаря нашия Бог се възцари”. Неговата власт най-накрая е била изявена на земята.
Йоан се спира подробно на оглушителният изблик на хваление (думата Алилуя е повторена четири пъти в пет изречения), за да повдигне сърцата на страдащата църква на земята в неговите дни. Те всички са преживяли големите тълпи, викащи и възхваляващи римския император и са усещали, че в сравнение с това, техните възпявания  на Алилуя, са били някак си патетични и слаби. Това е била противоотровата на това изкушение и окуражаване. Техния сегашен вик на Алилуя, бил предвестник на крайния вик на триумф, който щял да отеква в небето.
Падането на проститутката означава, че са дошли времена за друга жена. Божиите светии се радват и издигат, и отдават слава на Него, защото сватбата на Агнето е дошло и неговата невяста се е приготвила за сватбеното празненство.
Ние имаме тук класическия образ на царството на Бога, като  сватбено празненство (Матей 25:1-13). Сватбената вечеря била една от най-големите радости в живота на древния свят. Сватбите винаги ставали през вечерта. При евреите, младоженеца идвал със своите придружители да „изненада“ булката, домът и на определен ден и да я вземе при себе си в дома си. Цялото семейство и приятели били поканели да празнуват с тях, като след това започвали седмично празненство с много вино храна и весели песни. Това било подходящия образ за вечната радост споделена от Христос и църквата в последният ден.
В подготовка на сватбата, всички невести прекарват много време в украсяване в скъпи и изкусни сватбени одежди. На невястата на Агнето, църквата, също е бил даден от Бог дарът на украсяване в красиво облекло. Тя се облича във финен лен, ярък и чист (и контрастиращо с пропадналото облекло на проститутката 17:4). Тези облекла са символи на праведните дела на светиите (гръцки Dikaiomata (Δικαιώματα)), тяхното покорство на Божиите заповеди (сравни 12:17; 14:12; и употребата на Dikaiomata в Римляни 2:26).
След това на Йоан му е дадена друга заповед - да напише блаженства:  “Блаженни са тези, кото са повикани на сватбената вечеря на Ангето“. Това благословение е произненсено върху страдащата църква. Както поканените сватбари на велик цар, се считат ощастливени да присъстват на такъв празник, така и христяните са благословени да вземат участие в крайната есхаталогическа сватбена вечеря. Ако веселието и радостта на земните сватбени вечери били превъзходни, колко по-голяма е радостта от този сватбен празник? Защото там „Гласът на тези който празнуват е непрестанен и радостта на тези който виждат добрината на Божията подкрепа е непрестанна."
Като набляга, че тези са истинските думи на Бога, гласът декларира, че това пророчество на крайната радост със сигурност ще се сбъдне, защото думите на Бога са „Пророчески думи на Бога“ (сравни подобна употреба в 17:17; 21:5; 22:6).
Откровение 19:10 “И паднах пред нозете му да му се поклоня: но той ми рече: стой, не прави това! аз съм съслужител твой и на твоите братя, които имат свидетелството Иисусово; Богу се поклони, защото свидетел- ството Иисусово е духът на пророчеството.”
      Йоан коленичил да му се поклони, но получил смъмряне. “Не прави това” му казва ангелът, защото “aз съм съслужител твой и на твоите братя, които имат служението Иисусово”. Аз съм твой служител.
Това ни представя една дилема, как може евреин и апостол да помисли, че може правилно да даде поклонение към ангел, а не само на Бога. Чий бил този глас, който говорел на Йоан, казавайки му да напише тези блаженства? Възможно ли е, просто да погледнем за отговор, към предшестващия граматически член (който би бил “глас от трона”) в стих 5. Като погледнем в предишното граматическо описание, което би било  “гласът от трона в стих 5, но с множеството на другите “гласове’, звучащи в апокалипсиса, думата използвана за “глас” на гръцки “phone”, също означава просто “звук”; сравнетe употребата в 16:18, може и да не е толкова просто.
Ние сме на здрава основа, ако погледнем към гласа, който каза на Йоан да пише другите послания. В 14:13 той е описан като “глас от небето”, и казва на Йоан да напише блаженствата, които Духът потвържвада в 10:4, същият глас “както ние мислим”, заповядва на Йоан да не пише нещо. В 1:10, това е гласът на самият Христос, в Неговото първо откровение на Йоан му заповядва да напише какво вижда и да го изпрати до църквите. Може ли този глас да бъде гласът на Христос?
Тези предположения намират някои потвърждения в изследването на други стихове. Както казах по-горе, в 14:13 гласът, който заповядва на Йоан да пише е описан като “гласът от небето”. Има ли други случаи в Откровението за говорещ друг “глас от небето”?
Има. В 18:4 Йоан чува “глас от небето казващ, елате, излезте от нея люде мои”. Въпреки, че това е ясно ангелски глас, не гласът на самия Бог, (следващия стих се отнася към Бога в трето лице, не в първо лице), трябва да отбележим, че този ангел говори в Божествения глас, обръщайки се към Божиите хора “мои люде”. В 10:4 гласът, който заповядва на Йоан да не пише нещо, също е описан като “глас от небето”. В 10:8 същият този глас казва на Йоан да преодолее своя страх и да вземе книгата от ангела, който стои, възседнал земята и морето. В 11:12 силен “глас от небето” казва на двамата свидетели “елате тук горе”. Това е същата заповед дадена в 4:1 и изглежда същият глас дава тази заповед. В 4:1 обаче, този глас, изрично е казано, че е гласът на Христос, “първият глас, който Йоан бе чул, говорещ с него като тромпет.”
Изглежда, че този “глас от небето” е същият глас, който казал на Йоан, да запише неговото послание и че този глас е гласът на Христос. Йоан коленичи да се поклони, следователно той е мислил, че се покланя на Христос. Как тогава, това, което изглежда, че е Христос, е било просто ангел? Аз предполагам, че Христовият ангел изпратен от Него с Неговото откровение за Йоан (1:1) наподобява самият Христос. Със сигурност в случая с ангела пазител, обикновено той изглежда, че носи външните прилики на този, когото пази. Така, когато Свети Петър бил пуснат от затвора и стял пред вратата на Мариевата къща в Йерусалим, искайки да влезе, накои мислели, че това не бил самия Петър, но “неговият ангел” (Деяния 12:15). Явно ангелът е изглеждал като самия него.
Разбира се, че Христос, нашия Бог няма ангел пазител, както ние имаме. По скоро този ангел би бил специален служител, изпратен да носи Неговото послание и Неговото Присъствие, и като такъв изглежда като Христос, чието присъствие той носи.
Ако е истина, че това бил причината на Йоановата грешка, защо той се отнася така? Това е въпрос с определена важност, но по-късно е описан втори случай на същата грешка, в 22:8-9 стих. Отговорът е, че Йоан е бил загрижен, да провери основанията за грешното почитане на ангели, присъстващо в Мала Азия и той използвал своето преживяване, за да подчертае на църквата като цяло, че такова славене на ангели е неправилно.
Това ангелско поклонение всъщност е било проблем на ранната църква, особено в Мала Азия. В Исая 9:6 (LLX), към Месията се обръщат като “ангелът на Великия съвет” – като вестител (гръцки angelos ‘Άγγελος’), който разнася Божествената воля. Такава ангелска титла е използвана за Христос, в накои центрове на еврейското християнство.
Тази нужда не би била проблем, но някои си изваждат неоправдани заключения от него. Някои групи с гностически тенденции предлагали, че Месия бил всъщност ангел, което е създание. Издигнато над всички да бъде сигурно, но създадено същество. Това било еретично и невярно заключение от “признатата съмнителна” еврейска титла за Месия в Исая 9:6. Това било скандално противоречие с апостолските постановления на вярата, които потвърждавали в сигурни термини пълната божественост на Исус Христос. Въпреки това, това учение продължило да се разпространява в Мала Азия. Посланието към Евреите порицава идеята, че Исус е ангел (виж Евреи1:5 “на кой от ангелите някога е казал: “ти си мой син”?”). Свети Павел порицава учението във неговото послание в Колосяните (виж Колосяни 2:18 “Никой преднамерено да ви не прелъстява със смирено- мъдрие и служене на Ангелите, като се впуска в онова, що не е видял, като безразсъдно се гордее с плътския си ум.”)

 Поради широкото разпространение на тези еретически практики Йоан записва своята собствена грешка, като вид порицание на ереста. Никой от църквата не може да следва еретиците в поклонение на ангели. Такова поклонение е само към Бога. Никой не може да отдаде поклонението дължано на бащата и Сина (такова, каквото е дадено в 5:13) на създадените ангели. Църквата трябва да се погрижи да не принизява Христос до статут на ангел. Защото свидетелството на Исус е Духът и същността на цялото истинско пророчество. Църквата е призвана на държи свидетелството за Исус (12:17) и не трябва да прави нищо, което не го величае. Истинското християнско пророчество винаги прославя Христос.

   11. И видях небето отворено, и ето, кон бял. Оня, Който яздеше на него, се нарича Верен и Истинен, и Той праведно съди и воюва;
  12. очите Му бяха като огнен пламък, а на главата Му имаше много корони и написано име, което, освен Него, никой не знаеше.
  13. Той беше облечен в дреха, обагрена с кръв, и името Му - Слово Божие.
  14. А небесните воинства, облечени в бял и чист висон, следваха подире Му на бели коне.
  15. От устата Му излизаше остър меч, за да поразява с него народите; Той ще ги пасе с железен жезъл и ще тъпче винения лин на яростта и гнева на Бога Вседържителя.
  16. На дрехата и на бедрото Му бе написано името: Цар на царете и Господар на господарите.

Сега идва кулминационната точка на цялото Oткровение. В началните стихове (1:7) сърцето на читателя е било подготвено, когато Той ще “идва с облаците” и тук Господаря се вижда накрая. Свети Йоан вижда небето отворено, разкриващо войнствения Цар, яздещ за война със своите войски, виждайки крайното пришествие, драматично и внезапно. Същинското второ идване, разбира се, ще бъде неуписуемо и извън всяко описание. Свети Петър говори за ден, в който “небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят.” (2 Петрово 3:10).
Тук деня е описан с класически апокалиптични термини. Победоносния господар седи на бял кон, емблема на победа. (Конете не са били обикновени средства за транспорт. Неговото появяване тук говори за военна бързина и сила на яздещия.) Той е верен и истинен на своите обещания да съди и изкупи Своите хора, в праведност. Tой съди и воюва да изпълни тези обещания. Неговите очи са като пламнал огън, виждайки делата на всички човеци, обземайки в огнен пламък техните извинения и лъжи (вижте 1:14). На Неговата глава са много корони, включително тези фалшиво узурпирани от звяра. Защото целия земен суверинитет принадлежи по право на Него. Той има име написано на Него си, което никой не знае, освен Той. В древния свят личното име олицетворява неговото истинско Себе, неговата вътрешна същност. За това, за да знаеш личното име, било упражняване известно ниво на власт над него (така Господаря попита името на “Легиона” демон в Марк 5:9). Но Христос е всемогъщ и никой не може да знае Неговото име и да упражнява власт над Него. Той е несъздаден и безкраен Бог.
Той е облечен с дрехи потопени с кръв. Както Яхве в старо време очервени Неговите дрехи в кръвта на Неговите врагове (Исая 63:1-6), така Христовите дрехи подобно са потопени в кръв на Неговите врагове. Когато Той язди, Неговите врагове ще познаят Неговото Име и ще усетят Неговата сила. Защото Неговото име е наречено Божието слово, вечната и творческа сила на самият Бог (Йоан 1:1-3). Тези, които знаят това име ще поставят своето упование в Него (Псалм 9:10). И всички народи на земята ще се страхуват, когато видят Неговата слава (Псалм 102:15)
Царят не язди без своята армия. Неговите армии са в небето и те са облечени във фин бял и чист лен, което е облеклото от чистотата на техните праведни дела (стих 8) в празнично бяло, и тяхната чистота показва праведността на Божествената отплата. Те следват Техния цар, яздейки като Него на бели коне, споделяйки Неговата победа. Когато Той идва, той ще удари нациите с острия меч на Неговата уста (1:16 сравни с Исая 11:4) отправящ думи на съд върху тях. Той ще пастирува с железен прът (сравни с Псалм 2:9 от LXX), стъпквайки винарската преса на възмущението на гневът на Бога всемогъщият. Както жетварите стъпкват гроздето и почервяват своите дрехи със сока, така Бог ще стъпче преливащата винарска преса на своя гняв заради човешките грехове (14:18 и Исая 63:3). Христос ще изяви съда и ще донесе този Божествен гняв над света. Бащиното възмущения за греховете на човеците ще намери своето проявление във второто идване на Христос. Накрая върху Неговата дреха на бедрото Му, Той има име написано показващо Неговия абсолютна върховна власт над цялата земя. Цезаря може да си е представял себе си като Господар на света, но той не е бил. Исус Христос е, разпънатият дърводелец, който е истинският Цар на Царете и Господар на Господарите. Защо на бедрото? Изглежда най-вероятно, че от облеклата бедрото е било избрано, защото то винаги е било древен символ на жизненост и живот, бидейки близо до генеративните слабини. Така аврамовият слуга сложи своята ръка на Господарското бедро, когато се закле, казвайки, в живота на своя Господар (Битие 24:2). Този образ там декларира, че живота и силата на идващият Господар е този на най-издигнатия повелител.

  17. След това видях един Ангел да стои на слънцето; той извика с висок глас и каза на всички птици, хвърчащи сред небето: долетете и се съберете на великата вечеря Божия,
  18. за да ядете плът на царе, плът на хилядоначалници, плът на юнаци, плът на коне и на ездачите им, и плът на всички - свободници и роби, малки и големи.

    Йоан тогава вижда един ангел стоящ в слънцето, където той може да бъде чут в цялата земя. Той извиква със силен глас, събирайки всички летящи птици в небето. Всички лешояди, които живеят в небето, за голямата вечера на Бога. Бог им е приготвил разкошен пир – нека всички се съберат.  Защото богата храна е приготвена – плътта на царе, плътта на генерали и плътта на силни мъме, и плътта на коне и техните ездачи седящи върху тях. Всъщност те идват да ядат плътта на всички хора, свободни и роби, малки и големи.  Всички ще бъдат там без разлика. След финалната битка, сечта ще бъде навсякъде и ще се разпростре по цялата земя.
     Този мрачен образ е взет от апокалиптичната част на Езекиловите пророчества. Пророчествата на Езекил 38 - 39 гл. oписват царството на Бога като нападение на нациите над Израел и Божията защита над неговите хора. То описва величието на противниковата сила (като облак покривайки земята) Езекил 38:9. За да покаже мощта на Бога, който действа в защита на своите хора. Този враждебена войска е толкова голяма, че нейното побеждаване ще даде на лешоядите небивало количество храна от получените трупове.  (Езекил 39:17-19).
   Този образ е използван тук да покаже, колко голяма ще бъде Божията победа над враговете Му при Второто Му идване. Образа използва Апокалиптичен символизъм за да покаже това и не внушава, че след идването Му, лешояди буквално ще се хранят от поразените (всъщност Свети Петър говори, че цялата земя, ще се разтвори пред огъня на Божието присъствие – включително подразбирайки плътта на поразените и самите лешояди. II Петрово 3:12) Както всички апокалиптични образи, те се обръщат към нервите и емоциите. Царете на земята и генералите и силните човеци, и издигнатите конници, са представени воюващи с църквата. Но тяхното време ще дойде.

    19. Тогава видях звяра и царете земни и техните воинства, събрани, за да воюват против Седналия на коня и воинството Му.
  20. Звярът биде хванат, а с него заедно и лъжепророкът, който бе вършил личби пред него, та заблуди ония, които бяха приели белега на звяра и се кланяха на образа му: и двамата бидоха живи хвърлени в огненото езеро със запален жупел;
  21. останалите пък бидоха убити с меча, излизащ из устата на Оногова, Който седеше на коня; и всички птици се наситиха от плътта им.

Събарянето на силите противни на Бога е описано символично в термини на хващането на лидерите на бунта, и с посичането на техните армии. Въпреки, че звярът, царете на земята и техните армии са се събрали да воюват срещу Христос и Неговата армия, техния съюз е напразен. “Царете на земята и техните управители се събраха заедно срещу Господаря и Неговия помазаник” (Псалм 2:2), но тяхната позиция е безполезна. Всичко е свършило за тях, и тяхната битка дори не е описана. Звярът и фалшивия пророк (лидерите на вражеските армии) бяха хванати. Като царе, които бягат в ужас, след като армиите им са разбити, но въпреки това са пленени и доведени на съд, така звярът и фалшивия пророк срещат тяхната крайна участ. Това е, всичките светски сили, които се противят на царуването на Бога, са най-накрая победени.
      Те не пострадаха в общо наказание, но наистина ужасяващ край и съдба според делата им. Както Датан и Овиран в старо време слезнаха живи в шеол (Числа 16:30-33) по същия начин бяха погълнати от внезапен ужас, така и тези персонифицирани образи на римската власт. Няма време за тях да се молят за милост. Божият гняв ги превзема изведнъж и ги хвърля живи в Огненото езеро, като дори не им дава време за последни думи и защита. Остатъка на разбунтувалата се армия са избити също, посечени от Христовото слово на съд, мечът който излиза от Неговата уста да порази всички народи (15 стих).

  1. Видях, че от небето слизаше Ангел, който имаше ключа от бездната и голяма верига в ръката си;
  2. той хвана змея, древната змия, която е дявол и сатана - и го свърза за хиляда години;
  3. след това го хвърли в бездната и го заключи, като тури печат върху му, за да не прелъстява вече народите до свършека на хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.
  4. И видях престоли и седналите на тях, на които бе дадено да съдят; видях и душите на обезглавените заради свидетелството Иисусово и заради словото Божие, и ония, които се не поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си. Те оживяха и царуваха с Христа през хилядата години;
  5. останалите пък от умрелите не оживяха, докле се не свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.
  6. Блажен и свет е, който има дял в първото възкресение: над тях втората смърт няма власт, а те ще бъдат свещеници на Бога и Христа и ще царуват с Него хиляда години.
  7. А кога се свършат хилядата години, сатаната ще бъде пуснат от тъмницата си,
  8. и ще излезе да прелъсти народите по четирите краища на земята, Гога и Магога, и да ги събере за война; броят им е колкото морският пясък.
  9. Те възлязоха по ширината земна и заобиколиха стана на светиите и възлюбения град; падна от Бога огън небесен и ги погълна;
  10. а дяволът, който ги лъстеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро, дето е звярът и лъжепророкът; те ще бъдат мъчени денем и нощем вовеки веков.

Ние сега стигаме до много противоречива част на Откровение, така нареченият Милениум (или ‘хиляда години’) за които имаме три главни тълкувания. Първо, имаме Премилениално разбиране (името показва, че Христос се връща преди Милениума). Това е просто “здрав разум”, четeйки текста. Изглежда е било най-ранното разбиране и се е държало от Свети Юстин Философ и мъченик (вижте неговите диалози с Трифон, глава 81) В това разбиране, Христос се връща на земята и светиите тогава са възкресени от мъртвите да царуват в Йерусалим с Него за хиляда години. Чак тогава всички хора са съдени като вечни същества.
     Има проблеми обаче с това разбиране. Преди всичко то твърди, че последният съд на мъртвите няма да се случи при второто идване, но по-скоро хиляда години по-късно. Това е в рязко противоречие в останалото в Новия завет, което ясно учи, че всички мъртви – праведни и неправедни се съдят, когато Господаря се върне (напр. Йоан 5:28-29).
Също, това разбиране, изкривява ясното значение на текста. Защото, според Премилениалното виждане, Първото възкресение (стих 5) е възкресението на всички християнски мъртъвци при Второто идване. Премилениалистите предполагат това, защото е ясно учението на останалата част на Новия завет (напр. I Солунци 4:13-17). Но текста тук ясно казва обратното: Първото възкресение е само за тези, които са били обезглавени от звяра (стих 4). Останалите мъртви – включително по подразбиране останалите християнски мъртъвци - не се съживиха докато не свършиха хилядата години (стих 5). Така, това виждане, не се справя с представеният пасаж според това, което всъщност казва.
След това е Aмилениалното разбиране (означаващо ‘няма милениум’). Свети Августин от Хипо, популяризира това виждане като алтернатива на предишното и свръхбуквално Премилениално виждане (вижте неговото ‘Градът на Бога’, книга 20). В Амилениалното виждане няма реален хилядагодишен период на земята. След Христовото връщане вечността на новото небе и новата земя. По скоро периодът на хиляда години се отнася за светите живеещи в небето, царувайки там с Христос през сегашния век.
Има проблеми с това виждане също. То предполага, че хиляда години царуване на мъчениците е тяхното продължаване на живота в небето, но текста не казва това. По-скоро ясно описва възкресението на телата на тези светии, казвайки в четвърти стих, че те се съживиха (гр. Ezesan, сравни с употребата в 2:8 описваща Христовото възкресение).
За да направи абсолютно ясно, че това идващо в живот е възкресение от смъртта, текстът го сравнява с възкресението от смъртта на остатъка от човечеството.
Правейки периода на хиляда години едновременен с този век като някакъв вид паралелно съществуване в небето е излизане от самият текст, защото пасажа започва като описва връзването на сатана след второто идване. Не е имало разделяне на глави в оригинала и е явно, че победата над звяра в края на века в глава 19 е последвано от описанието в глава 20 на връзването на сатана в бездната. Връзването на сатана обаче следва след второто идване. Ето защо хилядогодишното царуване на светиите, което е след това връзване не може да бъде светии царуващи по време на този век. Ясно е че тяхното царуване ще започне след второто идване.
Най-накрая е Посмилениалното разбиране. В това виждане събитията на 19 глава не се отнасят за Второто идване, но за голямото световно разпространение на благовестието и масовото обръщане на светът. Само след хилядогодишен период на безпрецедентна вяра и земна утопия, само след това Христос ще се върне. Царуването на светиите в 20 глава се отнася към църковното надмощие по време на века след разпространението на евангелието в последните дни.
Този поглед е най-малко задоволителен от всичките. Очевидно е, че Господното идване на бял кон от отвореното небе (19:11) е описание на Второто Идване, не (както предлага посмилениалният поглед) едно утопично разпространение на благовестието по цялата земя. Това събитие възвестява сватбата на Агнето, за което Неговата Невяста се е приготвила (19:7). Този завършек е ясно блаженство на идващият век, който всички се съгласяват, веднага следва след Второто идване. Ако това централно събитие на глава 19 не е Второто идване, тогава това идване никога не е описано в Откровение, но оставено да бъде подразбиращо се като случващо се накрая на Милениумът. Това е несъстоятелно, защото Второто идване, е кулминационната точка, към която цялата книга се изгражда.
Тези три класически виждания за Милениума, въпреки техните разлики, всички имат едно общо нещо. Общия подход обединяващ ги всичките (и дисквалифициращ ги всичките като адекватно обяснение на пасажа) е че те разбират пасажа като буквални събития отнасящи се до цялата църква и не като притча за мъчениците и техните награди.
Всички тези виждания се провалят, защото те се опитват да тълкуват буквалните събития на глава 20 по такъв начин, че текста да се хармонизира с останалата част на новозаветното учение за Второто идване. Както видяхме това не може да стане без изкривяване на ясното значение на текста. Като излагане на буквални събития, този текст не пасва. Аз предлагам все пак, че не трябва да бъде взет буквално, но като притча.
Това, което ни е дадено тук не е отговор на въпрос “Какво се случва с Църквата след Второто идване?” Всеки знае отговора вече: Царството на Бога и Сватбата на Агнето, блаженството и радостта на идващия век. Това, което ни е дадено тук, в глава 20, е притча отговаряща на въпроса “Каква награда мъчениците ще получат, тези, които са платили най-голямата жертва, която другите не са платили?”
Това не е бил теоретически или просто академичен въпрос. Семейства и църковни общности в ранните векове са гледали техните членове – мъже, жени, младежи – отнети, мъчени и публично убивани. Въпроса за наградата на мъчениците бил спешна и сърцераздирателна пастирска грижа. Притчата за Милениума дава отговора.
След Второто идване един ангел, който има ключът на бездната и голяма верига, властта да направи сатана безсилен и неактивен, идва от небето. Той завързва дракона, който преследваше светиите (12:17) и го хвърли в бездната, така че Сатана да не мами повече нациите. Чрез дяволската измама, нациите са били измамени да се покланят на звяра и да мъчат светиите. Сега той не може да го прави повече. Светиите са спасени.
Йоан тогава вижда тронове и тези, които седят на тях. Хората, които преди седяха на подсъдимата скамейка като обвинени престъпници сега се съживяват и сядат на тронове, като съдии на света. (Терминът души се отнася за живи същества, не просто за безтелесни духове на мъчениците; сравни употребата на термина “душа” в 16:3 и 18:13). Тези споделят Христовата власт на земята за хиляда години, когато Сатана е вързан. Те са благословени и святи и служат със специално превилигирован достъп като свещеници на Бога и на Христос. Останалите мъртви, тези, които не са умрели като мъченици, не се съживиха, докато не свърши царуването на мъчениците.
По този начин, тези които умират за Господаря, ще царуват с Него, със слава, в блясък, със сила и близост, недостъпна за другите, които не са призвани да платят тази цена. Тази допълнителна награда е изобразена в тази притча в преходни термини, като хилядогодишно “начало”. 
       След това Сатана ще бъде отвързан от неговия затвор и отново ще измами народите, както го е правил преди. Ще има едно последно нападение над лагера на светиите и възлюбеният град. Тази последна война срещу Града на Бога е наречена “нападението на далечния Гог и Магог от четирите края на земята”. Използвайки апокалиптичния образ намиращ се в Езекил 38 и 39 гл., свети Йоан описва този последен опит на нациите да пометат Божиите хора. Както в пророческата притча на Езекил Бог защитава своите си (Езекил 39:6) огън идва от небето и ги пояжда. Дяволът, който мамеше нациите и оркестрираше последното нападение над светиите бе хвърлен в Огненото езеро, както Звярът и фалшивия пророк бяха хвърлени и заедно те ще бъдат мъчени ден и нощ завинаги (сравни 14:10-11).
     Какво е това последно разбунтуване и развързване на Сатана. Защо Бог го развързва, след като е бил вързан в бездната? Отговорът е, че тази притча обрисува последната война срещу църквата, защото последният съд е немислим без това. Цялото еклесиологическо учение в църквата предполага, че последният съд ще бъде предхождан от крайното изливане на злото и нападение над църквата. В притчата на 20 глава, хилядогодишното царуване на мъчениците е поставено като начин да се покаже наградата дадена им за тяхното изключително страдание. Но да се запази църковното учение, че последният съд се предхожда от време на криза, е необходимо да се покаже наново отвързване на Сатана, който да причини тази криза. По този начин отвързването на Сатана е част от общата притча и е по необходимост. Посланието е същото, като посланието на гонението от Звяра и от последният Армагедон: църквата може да бъде заобиколена от нейните врагове, но Господарят ще я спаси накрая и ще разруши всичкото зло. 

    11. И видях голям бял престол и Седналия на него, от Чието лице побягна земята и небето, и за тях се място не намери.
   12. След това видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред Бога; отвориха се книги; отвори се и друга книга - книгата на живота; и съдени бяха мъртвите по записаното в книгите, според делата си.
   13. Морето върна мъртвите, които бяха в него, смъртта и адът върнаха мъртвите, които бяха в тях; и съден биде всякой според делата си;
   14. а смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Тази е втората смърт.
   15. И който не бе записан в книгата на живота, биде хвърлен в огненото езеро.

    Тук, след описанието на Второто идване (и притчата за наградата на мъчениците) е описанието на последния съд. Йоан вижда голям бял трон и Седналия на Него, от Чието лице побягнаха земята и небето. Света ще изчезне като сън, пред разкритото Присъствие на Съдията. Цялата вселена ще побегне в страх, при тази гледка. Но дори това побягване ще бъде напразно, защото Неговото Присъствие ще изпълни всеки ъгъл от Вселената. Тронът е голям, защото Неговият Съдия ще издава присъди на всички, някога живяли. Той е бял, поради недостижимата чистота на Неговият съд и правда на Неговите присъди.
     Картината на светa, побягващ от Божието лице, повтаря Псалм 68:1. В този Псалм, Бог е поканен да се издигне в съд над Израелските врагове, разбягвайки ги така, че тези, които Го мразят се разбягват пред Неговото лице. Тук цялата вселена търси да избяга от лицето Му. Света ще избегне Неговият поглед и ще избягва Неговият съд, но това не е възможно. Място за изход няма да се намери за тях. Няма да има изход от Божията правда.
     Описанието на последната правда ще бъде много утешителна и скъпоценна за страдащата църква, която е видяла толкова малко правда, по време на земното си пребиваване. Мъчениците са видяли много хора, издигнати римски съдии, седящи на техните земни тронове. Раздавайки каквото минава за правда, осъждайки християните на смърт. Образът на големия бял трон декларира на мъчениците, че един ден те ще получат правдата, отказана им на земята и че по-висш съдия от Римския ще отвори отново техното дело. Тогава земните съдии ще бъдат съдени и ще седят на подсъдимата скамейка.
     И не само римските съдии, но всички мъртви, големи и малки, трябва един ден да седят пред този Трон. Никой няма да липсва. Морето ще даде мъртвите, въпреки, че хората са били невъзвратимо загубени. Смъртта и Хадес ще дадат умрелите също. Всеки, който е напуснал към земята на мъртвите ще се изправи пред лицето на Божията правда.
     Тогава книги ще бъдат отворени, съдържайки истината за техните дела. Всичко ще бъде съдено, всяко едно според тези дела. Ако те са пазили заповедите на Бога (виж 12:17) това ще бъде уповестено. Ако техните дела са на идолопоклонство, убийство, магьосничество, блудство и кражба (виж 9:20-21), те ще бъдат уповестени също. Книгите съдържат точен запис на всичките техни дела и всички ще бъдат съдени за делата, записани в тези книги. Това е, няма да има подкупи, влияещи на присъдата, нито фаворитизъм. Правдата ще бъде абсолютно безпристрастна.
    Друга книга ще бъде отворена също, Книгата на живота, съдържаща списъка на Божиите избрани и тези, отредени за живот (виж 13:8 и коментарите). Всички над които Бог ще има милост са записани в небесен регистър. Верните християни със сигурност ще бъдат записани там (3:5) както праведните от нациите, които са пазели и правили добро, търсещи слава и чест и безсмъртие (Римляни 2:6-7). Като биват уверени, че книгата на живота ще бъде отворена, християнските читатели се уверяват, че Бог няма да забрави Неговото обещание да им даде вечен живот. Тяхната награда е сигурна.
     Накрая, смъртта и Хадес цялата земя на смъртта, ще бъде хвърлена в Огненото езеро. В действителност, ако някой не е намерен записан в книгата на живота, той бива хвърлен в Огненото езеро също. Ще има само две съдби чакащи всички човешки деца накрая – вечен живот с Христос или вечно наказание. Единствената алтернатива на огненото езеро е да си записан в Книгата на Живота на Агнето, което бе заклано (наречено така в 13:8). Християнин, изкушен да отстъпи, може да си представя място на почивка във вечността, дори ако е отпаднал от Христос и е бил изтрит от регистъра на Неговите хора. Няма да е така. Ако отпадането причинява изтриване от книгата, той не може да бъде спасен.
    Това е целта на тези ужасяващи стихове. Тяхната цел не е кръвожадна, като че ли автора се удоволства в перспективата на колко голямо множество души ще бъдат погубени. По-скоро целта е пастирска, окуражавайки тези, които са изкушени да отпаднат от Христос, да се държат за вярата.
        

            НОВИЯТ ЕРУСАЛИМ: ЦЪРКОВНОТО НАСЛЕДСТВО И НАГРАДА

  1. И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше.
  2. Тогава аз, Иоан, видях светия град Иерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж.
  3. И чух висок глас от небето да говори: ето скинията на Бога с човеците, и Той ще живее с тях; те ще бъдат Негов народ, а Сам Бог ще бъде с тях - техен Бог.
  4. И ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина.
  5. И Седящият на престола рече: ето, всичко ново творя. И ми казва: напиши, защото тия думи са истински и верни.

    Като Йоан продължава да гледа, той вижда ново небе и нова земя. Исая от отдавна пророкувал, че Бог ще излекува скърбите на Неговите хора “ и ще направи Йерусалим за веселие” (вижте Исая 65:17-19). В Христос това ново творение е изявено в света. След Неговото Второ идване ще има обновена вселена, и Неговото сегашно творение ще бъде освободено от робството и тлението в свободата на славата на Божии деца (Римляни 8:21). Свети Петър е написал, че тези Небеса ще бъдат разрушени с изгаряне и елементите ще се стопят от интензивната топлина (II Петрово 3:12). Новото Небе и новата земя ще се издигнат като феникс от пепелта на старото творение, и в този нов свят “праведността ще намери своят дом” (II Петрово 3:13). Това е защото небето ще дойде на земята, обединявайки земята с небето. Бог, който обитава сега в небето, тогава ще обитава на земята, правейки Своят дом всред човеците.
       В тази обновена вселена, море няма да има повече. Морето представлява неспокойствието и хаоса на древния свят. То е било като че ли първичните води, които са погълнали земята в потопа, които винаги са се простирали в края на света, заплашвайки да го погълнат отново. Само поради непрестанната бдителна милост на Бога, тази горда вълна е спряна (Йов 38:11) и е ограничена от това да ни потопи. В новия свят такова нещо като безпокойство и хаос няма да има.
     След това  Йоан видя друга гледка, от изумителна красота: Святият град, Новият Йерусалим, слизайки от Бога. Йерусалим бе града, където Бог обитаваше в сила от дните на Давид и бе за радост на цялата земя (Псалм 48:2). Неговата скиня беше там, източник на благословение за всички във градът, правейки Неговите светии да пеят с висок глас от радост (виж Псалом 132:13-16). Всичко, което Сион означава за Израел, ще бъде сега вечно изпълнено. Като Бог накрая ще обитава посред своя народ. Неговото обиталище или скиния (гръцки skene)  ще бъде с хората и Той ще обитава с тях (гръцки skenoo). На Израел често Бог Му бе обещавал, че те “ще бъдат Негов народ” и че Той “ще бъде Техен Бог” (например Левит 26:12; Еремия 31:33; Езекил 37:23). Тази вековна надежда сега намира своето завършено и пълно изпълнение.  В новия град Бог ще се приближи до всички хора в едно интимно общуване на любов и всички нации ще бъдат Негови народи. Ние забелязваме, че народ е в множествено число. Преди това, под Стария завет, само Израел бе наречен Божият свят избран народ. Сега в Христос при свършека на века, всички нации на земята споделят тази превилегия и спасителен статус.
     Обитаващото Присъствие на Бога между хората означава, че крайното прославяне на Неговата невяста, триумфалният  theosis и трансформацията на цялото Негово творение. ? В дните на Йоан невястите били приготвяни за тяхното сватбено тържество като били разкрасявани с великолепно облекло. Невястата на Христос също така приготвена, украсена с нейните праведни дела (19:8) готова и желаеща да се срещне с нейния Божествен съпруг. Радостта на земната сватба отразява нещо от вечното блаженство от финалното вечно единение на църквата с Христос.
    В този ден както бе пророкувано за нашето връщане в Сион, “скръб и въздишки ще изчезнат” (Исая 51:11). Сега в този век, нашите дни са белязани с болка, неудовлетвореност и склъб. Годините отминават, и щастието се изплъзва като пясък през нашите пръсти. Любимите се разболяват и умират пред нашите очи, сърцата натежават от мъка, уморени от страдание, разкъсани от скръб. Младежката красота на децата твърде бързо се превръща в повяхване и тление, всички хора бързат към тейния час на смъртта. Но всички тези неща ще изчезнат, както сън изчезва с утринното слънце. Докато се огледаме, Бог ще направи всички неща нови. Той ще обърше всяка сълза от очите на своите деца и ще пропъди от техния свят всички неща, които са ги правили да плачат. Смърт няма да има вече, нито ще има ридание или скърбене заради бедствия и загуби. Тези първи и следващи неща, които сега помрачават света, ще отминат завинаги. Такива обещания са едва ли не твърде добри, за да бъдат повярвани, но на Йоан му е било казано да ги запише. Пророческите думи са верни и истинни и със сигурност ще се изпълнят.
     6. След това ми рече: свърши се! Аз съм Алфа и Омега, началото и краят; на жадния Аз ще дам даром от извора на живата вода.
    7. Който побеждава, ще наследи всичко, и ще му бъда Бог, а той ще Ми бъде син.
    8. А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втора смърт.
      Бог след това казва на Йоан “Свърши се”. Това е една гръцка дума gegonen, “свърши се” (буквално “направено е”, отнасяще се за цялото ново творение ст. 5). Известието звучи като една нота на триумф от тромпет. Бог е този, който е Алфата и Омегата (местоимението Аз е категорично и подчертано), началото (гръцки arche) и краят (гръцки telos). Буквите Алфа и Омега са първата и последните букви от гръцката азбука. Бог е прокламирал в старо време, че той е Първият и Последният (Исая 41:4) и така Той ще докаже, че е такъв. Той е източника на творението и неговата крайна цел; всички неща започват по негова заповед и всички ще намерят своят завързак, смисъл и изпълнение в Него, когато Той ги пресъздаде.  Както “Този, който седи на трона” (ст.5) е създателя на всичко (сравни 4:11), така Той също е “пресъздателят” на всичко, изцеляващ и преобразяващ вселената, съобразно образа на нейната начална красота. Светът загуби своята първична красота, когато падна в грях. Сега тази Божествена красота е възстанановена наново.
     Бог е Този (отново местоимението Аз е подчертано), който ще даде на Този, който жадува от извора на водата за живота, и ще направи тава свободно, без плащане. Чрез пророк Исая, Бог отдавна е бил поканил “всеки, който жадува, да дойде до водите” да утоли своята жажда ”без пари и без плащане” (Исая 55:1). В Христос, тези обещания намират своето вечно да, тяхното вечно изпълнение (II Коринтяни 1:20). Душата, която “жадува за Бога” най-накрая ще види Неговата сила и Неговата слава” (Псалм 63:1-2).
     Поканата тука не е толкова към невярващият свят, колкото е към вярващите християни, които са все пак изкушени да отпаднат в гоненията и да се поклонят на Звяра. Такива са окуражени да се държат за вярата и по този начин да утолят своят глад в царството на Бога. Ако Той побеждава света чрез Неговата вяра (I Йоан 5:4) той ще наследи всички тези неща. Бащата ще Му бъде Бог, давайки му протекция и снабдяване и той ще му бъде син получавайки всичко, което Той има да даде. 
     Ако той не се държи за вярата си, друга съдба го чака. Ако под натиска на гонението той е малодушен и отстъпи, за да спаси своя врат, ако той се покаже неверен към Христос и се отрече от Него, ако той се поклони на езическата мерзост и стане мерзост самия – тогава, той няма да получи неговото обещано наследство. Ако той се присъеди към званията на езическите убийци и блудници и магьосници и идолопоклонници (сравни 9:20-21), ако той приеме лъжата, че на звяра трябва да му се покланят и се присъедини към всички други лъжци (това се тези, които приемат лъжите на звяра), тогава той ще сподели тяхната съдба. И тяхната учст ще бъде в езерото горящо с огън и сяра. Такива идолопоклонници може да си мислят, че ако умират в мир на техните легла, те са в безопасност от божествената правда. Но Бог не е за подиграване (Галатяни 6:7). И Втора смърт чака тези, чийто дела заслужават гневът на Бога.

    9. Тогава дойде при мене един от седемте Ангели, които държаха седемте чаши, пълни със седемте последни язви, проговори ми и рече: дойди, ще ти покажа жената - невеста на Агнеца.
   10. Па ме отнесе духом на голяма и висока планина, и ми показа големия град, светия Иерусалим, който слизаше от небето - от Бога,
   11. и имаше Божия слава.

      Тогава един от седемте ангела, който имаше седемте чаши пълни със седемте последни язви, дойде до Йоан. Като един от тези, които са съдили голямата блудница, Той показва на Йоан деградиралата блудница, която Той бе осъдил (17:1). Преди Йоан бе отнесен от Духа в пустинята, да види блудницата (17:3); сега той бе по подобен начин бе занесен в Духа до висока и голяма планина да види различна жена. Защото това не бе блудница, но неопетнената Невяста на Христос, жената на Агнето. Както някой се нуждае от дистанция напълно да види планина, така Йоан се нуждае от издигнато местонахождение за да види такава възвисена гледка. Образа на Невястата се слива в образа на град – Святият град Йерусалим, идващ от Небето, от Бога, сияещо блестящ със славата на Бог. Йерусалим бе винаги от дните на Цар Давид обитаващо място на Бог и пророк Йезекил пророкува, че в края ще бъде така наистина. Той ще бъде познат накрая Yahweh-shamma – “Йехова е там” (Езекил 48:35). Свети Йоан видя, че това също ще бъде изпълнено в Христос и че в свършека Бог ще изяви своята разкриваща се слава посред своя народ.

    11; светилото му приличаше на най-драгоценен камък, като на кристален камък яспис;
   12. той имаше големи и високи стени, дванайсет порти, а на тях дванайсет Ангели и написани имената на дванайсетте колена на синовете Израилеви:
  13. откъм изток три порти, откъм север - три порти, откъм юг - три порти, откъм запад - три порти.
  14. Стените на града имаха дванайсет основи, и върху тях - имената на дванайсетте апостоли на Агнеца.
  15. И който говореше с мене, имаше златна тръст, за да измери града и портите му и стените му.
  16. Градът е четвъртит, и дължината му е колкото и широчината. Той измери града с тръстта и намери, че е дванайсет хиляди стадии; дължината, широчината и височината му - равни.
  17. После измери стените му, които бяха сто четирийсет и четири лакти, с мярка човешка, която е и ангелска.
  18. Стените му бяха съградени от яспис, а градът беше чисто злато и подобен на чисто стъкло.
  19. Основите на градските стени бяха украсени с всякакви драгоценни камъни: първата основа - яспис, втората - сапфир, третата - халкидон, четвъртата - смарагд,
   20. петата - сардоникс, шестата - сардий, седмата - хрисолит, осмата - берил, деветата - топаз, десетата - хрисопрас, единайсетата - хиацинт, дванайсетата - аметист.
  21. А дванайсетте порти бяха дванайсет бисери: всяка порта беше от по един бисер. Улиците на града - чисто злато като прозрачно стъкло.
  
    Следва символично описание на стария град. Неговата светлина и блясък бяха като скъпоценен камък. Искрящ като кристално чист яспис, светещ със сиянието на Божественото присъствие. Той има голяма и висока стена, показвайки, че изкупените са в сигурност, запазени от Бога от всяка вреда. Тези стени са сто четиридесет и четири лакътя (ст.17) Този символичен номер бе преди това използван в 7 глава 4 стих, като резултат от дванадесет пъти дванадесет. Дванадесет е числото на завършеност, така че сто четиридесет и четири е числото на съвършенна завършеност. По този начин нищо не липсва в Божието снабдяване, относно сигурността в идещия век.
     Освен това дванадесесетте стени между дванадесетте порти имат дванадесет основи (това е основният камък от всяка стена), и на тях са написани дванадесетте имена на дванадесетте апостоли на Агнето. Апостолите бяха основоположни за църквата (Ефесяни 2:20) и затова, техните имена са написани на основите на небесния Град. Върху тяхното свидетелство нашето спасение се гради.
     Тези неразрушими стени бяха освен това пронизани от дванадесет порти (сравни Йезекил 48:31-34) Във всяка от четирите посоки има три порти, защото царството е отворено за всички. Хората ще дойдат от “изток и запад, и от север и юг да седнат на масата на Божието царство (Лука 13:29). Хората са повикани да донесат цялата тяхна слава и чест в Него (Откровение 21:26) и изобилието на порти са готови да ги приемат. На портите стоят дванадесет ангела, защото силата на Бога пази светите и на вратите бяха написани имената на дванадесетте племена на синовете на Израел. Защото Царството на Бога изпълнява всичките Божествени обещания към избраният народ.
     Ангелът, който говори с Йоан, има измерваща тръстика, с която може да измери града и неговите порти и стени за да измери всичко и да хвали всичко, което Бог е направил. Тръстиката бе златна, защото измерването на града е скъпоценно и вечно. Както Езекил във своето видение е видял Йерусалим измерен (Езекил 40:42) и както Захарий в своето видение видял ангел да измерва Светият град (Захарий 2:1), така свети Йоан видял един ангел да измерва Небесният Йерусалим. Че това измерване на човек е също на ангел, който говори с Йоан (ст.17) означава, че града ще бъде дом и на ангели и човеци.
     Измерването е дълбоко символично. Градът е четвъртит, широчина и височина, всичките еднакви, защото в мисленето на древните, кубът бил съвършенната форма (ние отбелязваме, че вътрешното светилище в Соломоновия храм бе с кубична форма I Царе 6:20). Всяка от тези мерки бе дванадесет хиляди стадия, числото дванадесет, като число на завършеност и числото хиляда, което е на простор (сравнете такива числа означаващи в 7:5). Градът така е достатъчно голям да приюти изкупените и да побере техният пълен брой. Има място за всички; никой няма нужда да се страхува, че няма да има място оставено за него (да преведем дванадесет хиляди стадия на английски “петнадест хиляди мили” осначава така да пропуснем символизма).
      Всички материали от Небесния Град означават неговата скъпоценост. Стените бяха от яспис, полупрозрачен кристален камък, блестящ с Божествена слава. Самият град и неговите улици бяха от чисто злато, светещо като чисто стъкло, без каквато и да било нечистота или недостатък, извън времето и вечно  (защото златото не ръждясва). Неговите дванадесет порти били всяка една от тях от по един бисер, слисваща красота (защото блясъка на бисерите е от пленяваща красота, сравнете човека от Матей 13:46, който продаде всичко, което имаше за такова съкровище). Основите на градските стени били украсени с всякакъв вид скъпоценни камъни, познати на човек, отразяващи камъните на нагръдника на първосвещенникът (Изход 28:17-20), защото града съдържа Присъствието на Бога, чието Присъствие на което Първосвещенника е бил призован да служи. Такива скъпоценни камъни преди са принадлежалинсамо на първосвещеника, но сега привилигированото общуване на което само той се е наслаждавал е дадено на  всички хора.
  
     22. Храм пък не видях в него, понеже Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм.
    23. И градът няма нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила, и светило му е Агнецът.
   24. И спасените народи ще ходят в светлината му, и земните царе ще принесат в него своята слава и чест.
   25. И портите му няма да се заключват денем; а нощ не ще има там.
  26. И ще принесат в него славата и честта на народите;
  27. и няма да влезе в него нищо нечисто, нито който върши гнусни работи и лъжа, а само ония, които са записани в книгата на живота при Агнеца.

   В целия този вечен град липсва нещо, което всеки би намерил във всеки земен човешки град: Йоан не видя светилище или храм, нямаше място да се покланяш на Бога. Всъщност няма и нужда от такова. Земните светилища бяха места, където Бог обитава, места където има достъп до Неговото присъствие. Някой изгражда олтар или храм тук, на това или на онова место, за да може някой да намери Бога там и Бога биваше намиран в храма както не би могъл да бъде намерен на друго място. Това отбелязваше разделението между свята земя и обикновенна земя (сравни Битие 28:16-17 и Изход 3:5-6 за концепцията, че Бог се намира само в такива свети места). Тук във вечният Йерусалим не бе вече възможно да се локализира божествено присъствие, защото това присъствие бе навсякъде. Господарят Бога, Всемогъщия и Агнето са Неговото светилище, и тяхното присъствие залива града.
    Ето защо, Градът няма нужда от слънце или от луна за да му свети. Славата на Бог и на Агнето го осветява и е негово светило. Присъствието на Бащата и Неговия единосъщи Син заедно формират една светлина, която безспирно осветява тези, които пребивават там, така че, те никога повече не ходят в тъмнина (Йоан 12:46). По този начин, цялото Божие творение (изобразено от всички народи и техните царе), ще ходят чрез тази светлина. Тъмнината на греха и смъртта заоблачава нашето съществуване, ще бъде премахнато завинаги. В тези тъмни векове хората пилееха тяхнатя слава и чест, за да намерят, че идолите бяха безсилни да спасяват.
     В този блажен век, който идва, творението ще бъде излекувано от такова безразсъдство, и земните царе ще донесат тяхната слава само на Бога. Градът беспирно ще ехти с тази жертва на хваление, когато всички хора от народите, отдаващи слава и чест, я полагат в нозете на Царя. Портите никога няма да се затварят през деня, но ще бъдат винаги отворени да приемат такава почит (защото няма да има повече нощ). В древният свят, градските порти били затваряни през нощта за да се запазват от опасността от нашествие, но такива предухранителни мерки няма да бъдат нужни там. Исая предвидя денят, когат Сионовите врати “ще бъдат отворени непрестанно нито денем, нито нощем, така че хората да могат да донасят в него богатствата на езичниците и техните царе в шествие” (Исая 60:11). Това пророчество на слава за Божиите хора, сега ще бъде изпълнено.
    Изкупените по този начин ще влязат в града за да се огряват от сиянието на Бащата и Сина и да принесат техното славно хваление.  Но само изкупените имат такъв достъп. Като нищо нечисто никога няма да влезне в градът. Злите човеци оскверняват градовете в този век, помрачавайки ги с престъпленията си и подтисничество. Но вечният град е запазен от зло. Тези зли човеци никога няма да осквернят със своето присъствие нито тези, които вършат мерзост, такива, като идолопоклонници и лъжци. Само тези, чиито имена са записани в книгата на живота на Агнето, имат достъп до това блаженство. А тези, които са приети от Христос, могат да влязат в радостта на техния Господар.
     Отново, тези думи са адресирани не толкова към тези, които никога не са чували благовестието, но към християни, които са го чули и може би са изкушени да отстъпят в идващото гонение. Те са предизвикани да се държат за тяхната вяра, защото само така тяхните имена няма да бъдат изтрити от Книгата на Живот на Агнето (3:5). И ако те за да са влезли в блестящия град, те трябва да се запазят в тяхната Вяра.

     1. И показа ми чиста река с вода на живота, бистра като кристал, изтичаща от престола на Бога и на Агнеца.
    2. Посред главната му улица и от двете страни на реката стои дърво на живота, което дава дванайсет пъти плодове, като всеки месец ражда своя плод; листата на дървото служат за изцеление на народите.
    3. И не ще има вече никакво проклятие: престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в града; Неговите раби ще Му служат
    4. и ще видят лицето Му, а името Му ще бъде на челата им.
    5. И нощ не ще има там, и не ще имат нужда нито от светило, нито от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветлява; и ще царуват вовеки веков.
   
    Безграничният живот завинаги ще тече там, извирайки от Божието Присъствие. На Йоан му бе показана една река на водата на живота, изтичаща от престола на Бога и на Агнето. (Отново Бащата и Неговия единосъщ Син са описани като споделяйки същата власт и трон). Земните реки могат да са мътни, но реката от Градът беше бистра като кристал, тъй като тя съдържа живота на Бога. Реката се стича по средата на улицата, достъпна за всички. От двете и страни бе Дървото на живота, даващо плод на безсмъртие. Това бе живота, от който хората се отказаха в Рая след падението (Битие 3:22), и който накрая е въстановен за този, който победава в Христос (2:7). Дървото ражда дванадест плода, давайки своя плод всеки месец и листата на дървото бяха за лекуване. Така е в Царството - има изобилно разнообразие и удовлетворение и лечение за всеки от раните му в живота. 
    Образа на живото-даващата вода се намира в Езекил 47:1. Във видението на Йезекил, водата дава живот на цялата земя на Израел, но нейния живот е даден за всички народи. (Отбелязваме отново, че древното обещание към Израел, че “те ще бъдат Негов народ” е разширено е Откровение да включи всички човеци), има щедра универсалност в Откровение. Всички нации ще изпитат Божият гняв, защото всички бяха включени в поклонението на Звяра (13:8; 17:2). Но Божията воля е да благослови всички народи и всички народи да ходят в светлината на Господаря. Така всички нации са показани като най-накрая освободени от заблуда (20:3) и като докарва тяхната земна слава и хваление в града на Бога (21:24). Изцелението дадено от Бога е за целият свят.
     Славното видение сега достига своят апогей. В Градът на Бог, няма да има повече никакви проклятия. Проклятието на смърт и трудности, на страдание и мъка, които помръчаваха стъпките на хората, от когато напуснаха Градината (Битие 3:17-19), че повече няма да ги помрачават. Тронът на Бога и Агнето (този единствен източник на власт и благословение) ще бъде в града и Божиите слуги и служители ще се приближават с радост за да Му се поклонят. Най - после, чистите по сърце ще видят Неговото лице (Матей 5:8). Те ще го гледат и ще сияят (Псалм 34:5). В този век никой не би могъл да види Неговото лице без да умре (Изход 33:20) В този благословен век, Неговите служители ще гледат Царя право в лицето и ще живеят завинаги. Освен това, Неговото име ще бъде на техните чела. Точно, както звяра бе подпечатал неговите посветени като негова собственост 13:16, така Бог ще знае Своите си деца, като те отразяват Неговата святост.
    В този ден несътворената светлина на Господаря Бога ще ги озари и ще се излее в града, така че нощ няма да има вече, и те няма да се нуждаят от светлина на светило или слънце. Те ще се греят в радостната светлина завинаги и ще царуват с Бога от векове за векове. В законът Бог бе обещал, че Той ще издигне светлината на своето Лице над своя народ и ще им даде мир (Числа 6:24-27). В този ден светлината на Неговото лице ще бъде наистина светещо над Неговия народ и ще дойде ден, който няма да познава вечер, вечната пасха.
     В това триумфално видение Откровението достига своя завършек. Имало плашещи видения на съд и предсказвания за страшни гонения и смърт. Но това е дадено като крайни слова, крайни думи, думи на мир, видение на радост. Това е гледката, която Бог оставя в сърцата на Своята Църква – Гледката на Небесният Сион, славен и триумфиращ, вечно защитен в непобедимата небесна радост.  Тази надежда ще запази църквата в тъмните дни на този век, които ще последват.

                                               ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

   6. и Който ни направи пред Бога и Своя Отец царе и свещеници, - слава и владичество вовеки веков! Амин.
  7. Ето, иде с облаците, и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и ще се разплачат пред Него всички земни племена. Да, амин!
  8. Аз съм Алфа и Омега, начало и край, - казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят.
  9. Аз, Иоан, който съм и брат ваш и съучастник в скръбта и в царството и в търпението Иисус Христово, бях на острова, наречен Патмос, заради словото Божие и заради свидетелството Иисус Христово.

    Ние започваме сега с последните препоръки от Откровението на Св. Йоан. Отново думите на пророчеството са квалифицирани като верни и истинни (сравни в 19:19 и 21:5) и затова е сигурно, че ще бъдат изпълнени. Господарят, Богът на духовете, на прoроците (и в Стария и в Новия Завет) изпратил своя ангел с това видение да покаже на своите слуги нещата, които трябва да станат скоро (сравни 1:1). 
    Възможно е ст.7 да е част от цитата започващ в ст.6 и да е част от същия говорител. Ако това е така, тогава говорителя и в двата стиха е Исус Христос. Изглежда обаче, че говорителят в 21:9 до 22:5 е “един от седемте ангели, които имаха седемте купи пълни със седмте последни язви” (21:9), този, който показа на Йоан небесния град (21:9-10, 15; 22:1; сравни 22:8). Ако това е така ст.7 представлява вмъкване от Христос в ангелския разказ. Подобно на подобното вмъкване в 16:15, това прекъсва протичащият разказ, подобно като Второто идване, което прекъсва потока на историята и я довежда до нейния завършек.
    Господаря обещава, че Той идва скоро. Това появяване не е като да бъде преброено по календара; това е по Божествения план. Всичко, което Бог има да постигне за спасението на хората е изпълнено. Нищо не е останало, освен последното. Както Св. Йоан на друго место пише “последен час е” (1 Йоан 2:18). Края на века е дошъл, и църквата от петдесятница живее в последните дни (Деяние 2:17; 1 Коринтяни 10:11). Така този който пази думите на пророчеството на тази книга и се съпротиви на звяра, ще бъде благословен и ще наследи всички тези неща, след като Господарят дойде (Откровение 21:7).
    Йоан категорично свидетелства, че той е този, който е чул и видял тези неща. (Употребата на “Аз” е подчертаващо). И той отговаря за тяхната точност. И след като той ги чу и видя, той отново падна да се поклони пред краката на ангела, който му показа святия град. Отново той бе смъмрен за това си действие и ангела му каза, че той е само съслуга на Йоан и на другите пророци и на всички християни, които пазят книгата на тази книга. Йоан трябва да се поклони само на Бога.
   Подобно смъмряне бе дадено в 19:10 (вижте коментара там). В 19:9-10, идентичността на говорителя не е ясно оказана. (Ние предположихме, че бе Христовия ангел, който посредничеше на Неговото присъствие и бе подобен на Него). Тук в 22:8 е ясно казано, че говорител бе ангелът, който показа на Йоан тези неща. Ето защо, ангелското естество на говорителя е подчертано и Йоан свързва тази втора грешка и смъмряне, за да бъде недвусмислено сигурно, че църквите в Мала Азия няма да се отклонят в поклонение на ангели.
    Някой може да попита как Йоан направи същата грешка втори път? Ако ние сме прави в предположението, че неговата първа грешка 19:10 бе предизвикана от външната прилика на ангела на Христос, как той допуска същата грешка отново? Отговора може да бъде открит във вмъкването на Христовите думи във 22:7. На нас ни е дадено само устно това преживяване и не ни е казано какво Йоан всъщност е видял, когато ангела говорел с него в ст.6, нито какво той е видял, когато Христос му е говорил в ст.7. Ние безрезервно предполагаме същата последователност на личността, която ние преживяваме в нашия ежедневен живот. Но това апокалиптично видение бе по-сходно до нашите сънища, отколкото нашето будно преживяване и в нашите сънища говорещия може свободна да се трансформира в друг. Ето защо, аз предлагам, че ангелски говорител от ст.6 изглежда на Йоан, като че ли той бе Христос, във времето когато той носи неговото слово в ст.7. И това бе източника на Св. Йоановата грешка.

     10. И ми каза: не запечатвай пророчествените думи на тая книга, понеже времето е близко.
    11. Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява.

     Когато Данаил получил виденията, му било казано “запечатай книгата до последните времена” (Данаил12:4) защото видението се отнася за далеч от времето на Данаил. На Св. Йоан му е казано обаче “не запечатвай думите на пророчеството на тази книга” тъй като времето за изпълнението му е близо. Гоненията от държавата вече били започнали (Йоановото присъствие в Патмос е доказателство) и разрастването на култа на императорското поклонение съвсем скоро щяло да срещне всички християни с решението на техният живот. Всички сега трябва да реши – нямало време за бавно обмисляне за верността и да се претеглят въпроси, нямало време да се позволи някой да го обмисли зряло. Всеки трябвало да вземе страна сега и да бъде или топъл или студен (сравни 3:15). Това е значението на призива “този който е неправеден, нека продължава да бъде неправеден ... този който е праведен, нека да продължава да бъде праведен”. Това не значи, че Бог призовава неправедните хора да остават в нечестие; Бог призовава хората да решат сега.
     Изглежда, че говорителя в 10 и 11 стих е ангелът, който смъмрил Йоан в ст.9, защото това би направило тези инструкции относно запечатването на книгата паралелни на инструкциите в книгата на Данаил. Ангел бе който говореше на Данаил за запечатването на книгата в Данаил 12:4 и би паснало ако бил ангел, който е говорил на Йоан за това също.

   12. Те са петно на вашите "вечери на любовта", като пируват с вас и без страх се гоят. Те са безводни облаци, носени от ветрове, есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени,
   13. свирепи морски вълни, които разпенят срамотиите си, звезди скитници, за които мракът на тъмнината е навеки запазен.
   14. За тях е пророкувал и Енох, седмият от Адама, като казва: ето, иде Господ с десетки хиляди Свои свети Ангели,
   15. за да извърши съд над всички и да изобличи всички нечестивци между тях за всички дела, които са извършили с нечестието си, и за всички жестоки думи, които са изрекли против Него нечестивите грешници.
   16. Те са роптачи, недоволници, които постъпят според своите похоти (нечестиво и беззаконно); устата им произнасят надути думи, и за облага биват ласкатели.

В 12 до 16 ст. Исус говори отново. Решенията, относно моралното и духовно стоене е спешно, защото Исус идва скоро и неговата награда е с него да раздаде на всеки човек според делата му. Каквото решение и избор човек да направи, Христос ще му отдаде подходящата награда. Той е Този (местоимението Аз е подчертаващо), който е Алфа-та  и Омега-та, и като такъв, той има власт да съди. Той не е само първия, началото и източника на всичко живо, Tой е също последният, Tози, който ще господарува над съдбата на хората, когато историята свърши. Ние отбелязахме, че Бог баща обяви за себе си, че той е “Алфа-та и Омега-та”, “началото и края” в 21:6, както и в 1:8. Може ли да има две Алфи, две начала? Как може бащата и Сина да бъдат Алфа и Омега? Имаме още доказателство за единосъщност на Бащата и Сина. И Бог баща и Христос синът са Алфа и Омега, защото Христос е едно със своя баща (Йоан 10:30).
  Христос произнася последното благословение на Откровението върху тези, които изперат техните дрехи в Неговата скъпоценна кръв, избелвайки ги (7:14). Чрез тяхната вяра в Кръста на Христос и тяхното устояване, изповядвайки Го дори до смърт, тези имат власт да ядат от Дървото на живота и да са съпричастни с вечния живот. Те могат да влезнат през портите и да влезнат смело в града на Бога, където само благословени и праведни имат право да пребивават. Защото те са праведни. Те не са като тези изключени от града и изхвърлени отвън, далеч от светлината на Бога. Такива са кучетата (това са сексуално нечистите, сравни употребата в описанието на хомосексуалния проститутски култ във Второзаконие 23:18), магьосниците и развратниците и убийците и идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже.  Наслаждаването в лъжите на такива идолски лъжи като поклонението на звяра. Тези, които откажат да излязат от града Вавилон и да се покаят за техните грехове (18:4) сега им е отказан достъп в града - Новият Йерусалим.  Такива непокаяни езичници са избрали на кой град те принадлежат и те трябва да останат завинаги в техния избор.
 Господаря Исус потвърждава автентичността на Откровението. Той е този, който говори (отново Аз е подчертаващо); Той изпратил своя ангел, да свидетелства на вас хора, тези неща за църквите. Това, което Йоан е написал, бе от Неговата власт и воля – нека никой не пренебребрегва писанието. 
Господаря описва себе си, след това, като коренът и наследникът на Давид и като ярката утринна звезда. Като истински месия на Израел, той е коренът и източникът на Давид, този, който го призова към неговата съдба като цар в Йерусалим. Той е също потомъкът на Давид, Този, който стана въплатен чрез Давидовата историческа линия. Това е, Той е и двете, божествен, ръководещ историята като Бог и участник в историята като Човек. Той също е ярката утринна звезда. Както казах по-горе (в коментара на 2:28), утринната звезда е първата звезда видима на сутринта, обикновено позната като планетата Венера. Христос тук описва себе си, като ярката утринна звезда, защото гледката на тази звезда в Небето е белег, че нощта е свършила и че утрото идва. Неговата църква трябва да издържи дългата тъмна нощ на гонение и страдания. Но нощта няма да трае вечно. Сутринта ще дойде и Христос, царуващ от трона на Бога, като обещаната бъдеща зора. 

    17. И Духът и невестата казват: дойди! и който чува, да каже: дойди! и който е жаден, да дойде, и който желае, нека взема от водата на живота даром.

    Отново Духът говори (сравнете Неговото последно изказване в 14:13). Това, което е забележително е, че Невястата на Христос, Църквата, говори също, и двамата имат едно общо послание. По-точно Духът говори като гласът на църквата, през нейните пророци, такива като Йоан, поканващи света да дойде към Христос. Христос ще дойде изгряващ във слава, като утринна звезда, да разпръсне всяка тъмнина от този свят. Той не желае никой да погине, но всички да дойдат до покаяние и живот. И Той желае този, който е жаден за живот да дойде, да вземе водата на живота безплатно, без плата (сравни Исая 55:1).
   Йоан кани този, който чуе този призив да го повтори в света също. Нека всички християни да кажат “ела” и да отворят вратите на църквата за каящите се и търсещите. Водата на живота бе обещана на християните, на тези, които побеждават (21:6-7). Светът може да дойде да се присъедини към християните и да наситят жаждата си от вечният фонтан.  Някой може да си представя, че гоненията са вкоравили сърцата на християните срещу техните гонители и ги е направило да се наслаждават на тяхното поражение. Но не е така. Те също канят техните врагове да дойдат и да се присъединят в царството на Бога.

    18. И аз свидетелствувам всекиму, който слуша пророчествените думи на тая книга: ако някой прибави нещо към тях, нему Бог ще наложи поразите, за които е писано в тая книга;
    19. и ако някой отнеме нещо от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме дела му от книгата на живота и от светия град и от написаното в тая книга.
 
     Преди последните думи има предупреждение да не се изкривява или променя божественото послание. Много древни текстове завършвали с подобни предупреждения, тък като в дните преди печатната преса, следващите копия можели да бъдат лесно променяни и адаптирани според вижданията и хрумванията на копиращия. Тъй като това е Божествено послание, изопачаването на посланието ще причини не само оплаквания от хора, но и Божествен гняв. Ако някой прибави на тези думи, включвайки свои собствени учения и съвети и казвайки, че те са божии учения, самият Бог ще му прибави язвите, които са записани в тази Книга. Такъв човек ще бъде фалшив пророк и Бог ще го съди като такъв. Подобно, ако някой се осмели от думите на книгата на това пророчество, пропускайки части, защото има възражения към тях, Бог ще отнеме неговия дял от дървото на живота и от святия град. Отстъпилите ще бъдат съдени като отстъпници. В тези две присъди Бог ще се справя с нарушителите по следния начин: ако те неправомерно прибавят на Божието послание, Бог ще прибави съд на тях. Ако те неправомерно вземат от Божието послание, Бог ще отнеме нещо от тях.

   20. Който свидетелствува за това, казва: да, ида скоро! Амин, да, дойди, Господи Иисусе!

   Христос изговаря своите последни думи. Той е свидетелствал на всички, че Йоан е изпълнил Неговата заповед (1:19) и Той добавя думи на предупреждение и обещание: “да, аз идвам скоро”. С тези думи Откровението свършва. Благословената надежда и горещото очакване на църквата бе, че Христос ще дойде с църквата и че те ще го видят (1:7). Това бе голямата тема и кулминация на Откровението. Говорейки с гласът на църквата, Св. Йоан добавя на последните думи на Господаря своят сърдечен вик: Амин! Ела Господи Исусе! Това беше надеждата, чрез която църквата живее и чрез която ще оцелее през дългия век. Това е устояването на светиите.

                           ФИНАЛНО БЛАГОСЛОВЕНИЕ НА ПОСЛАНИЕТО:

    21. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.

    Откровението било написано като циркулационно писмо до църквите в Азия. Като апостол, свети Йоан завършва своето писмо с обикновенно апостолско благословение.
       
                                          ПРАКТИЧНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

     Прочитайки Откровението, ние трябва да си зададем въпроса, “сега какво?”. Книгата Откровение не бе дадена на Църквата като умствено упражнение или просто като поучителна ранна християнска версия на Междузвездни войни. То бе дадено да ни благослови (сравнете предложеното благословението от 1:3). С други думи, то бе дадено да ни промени. Как ние приемаме това благословение, така че ние да имаме власт да ядеме от “Дървото на живота” (22:14)? Има само един път в християнската вяра да получим благословенията на Бога. И това е да бъдем святи, да живеем като истински ученици на Исус Христос.
   Това е описано по много различни начини. Самият Господар го описва като да бъдем в света, но “не от света” (Йоан 17:16). Свети Павел го описва като “не се съобразявайте с този век”, но бъдете “преобразени от обновяването на вашия ум” (Римляни 12:2). Свети Яков го описва като оказване да бъдем “приятел на света” и така “врагове на Бога” (Яков 4:4). Свети Петър ни увещава “като пришълци и странници, да се въздържате от плътски страсти … пазейки нашето поведение отлично между езичниците” (1 Петр 2:11-12). В неговото кратко послание казва “пазете себе си в любовта на Бога, чакайки нетърпеливо милостите на Господаря Исус Христос за вечен живот (Юда ст.21). И самият Свети Йоан в едно от своите послания ни казва “не обичайте светa, нито нещата на светa” (1Йоан 2:15).
   Всички писатели в Новия завет всъщност ни казват едно и също нещо и описват същото отношение, което трябва да бъде наше, ако желаем да получим божието благословение. Това отношение и призив за ученичество звучи също в Откровението. В отговор на практичния въпрос “сега какво?” се казват три неща:
1/ То казва да бъдем пророчески критични към света. Светът с всичките си ценности, радости, мъки и трудности има коварен и смъртоносен начин да плени сърцата и да ни направи да вярваме, че ако целият свят мисли нещо, то трябва да е така. Какъв е големият проблем с изгарянето на малко благоухание пред образа на твоят император и просто да кажеш “Цезар е Господар”? Всеки го прави! Не е голяма работа. Всеки казва че e правилно: кой си ти да кажеш на целия свят, че греши?
Срещу такова убеждение Откровението разкрива, че целия свят може да бъде в грешка. Беше погрешно, когато той разпъна Господаря на славата. Грешно е сега, когато той казва и държи крайните си ценности. Ако бихме желали да бъдем верни и благословени, ние трябва да се научим да разпознаваме и да не приемаме това, което света ни предлага. Някои неща, от това, което предлага са добри. Някои от тях са смъртоносни и ако се приемат, ще ни доведат да бъдем мъчени с огън и сяра от векове до векове (14:1—11).
    2/ Откровението казва, че трябва да бъдем готови да умрем за нашия Господар. Тук ние трябва да бъдем много внимателни и прецизни. На нас не ни е казвано да бъдем или да се усещаме смели. (За щастие, тъй като чувстватa са почти невъзможно да се симулират или да произведат сами по себе си). Ние не се нуждаем да изработим себе си, в което да мислим, че ако света ни заплашва да ни убие за нашата вяра, ние ще устоим. Онова, което се изисква, не е психологическо състояние, а решение. Господарят ще ни даде нужната смелост, когато ние се нуждаеме от нея. (и може би не преди това). Ние трябва да решим предварително в сегашната тишина и мир преди полицията или армиите на антихриста да дойдат и почукат на вратите ни, че ние никога няма да се отречем от Господаря. Ние ще умрем за Него, ако трябва. Ние предлагаме това решение на него и като действие на жертвоготовност. От него е да ни даде сила да издържим в подходящото време.
   3/. Трето и последно книгата Откровение казва: ние трябва винаги да гледаме напред към Второто идване. Ето защо е поставено на видно място в началото на книгата 1:7 (“Ето Той идва с облаците”) и на края в 22:12 (“Ето, аз идвам скоро”). Това е на което ни фокусира Откровението – радостта от “благословената надежда и откриване на славата на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос” (Тит 2:13). Ние трябва да имаме викът на Maranatha винаги в нашите сърца. Това е, което ни спасява от това, да бъдем хладки и незаинтересовани. Както Отец Сергиос казва “в есето цитирано във въведението”, неапокалиптичното неесхатологичното християнство е опасна имитация на истинското нещо и е светско”. Амин. Ела, Господи Исусе.