Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

2 кор   блажени сте когато ви гонят поради мен   близкият изток   духовенство   законът   канон   мъжките и женски образи   никея 787г. сп   побеждавайте злото с доброто   скъпоценното за бога  

виж всички тематики

RSS Емисии
rss1.0
Божията общност


Протестантската Църква в Смирна Преглед на авторите
27.10.07 13:48
Коментари: 0
Няма оценки -


Скъпи приятели, Изминалите дни бяха изпълнени с много скръб. Доста от вас са чули за нашата ужасна загуба в едно събитие, което се случи в Малатия, турска провинция на 300 мили (550 км) североизточно от Антиохия (сега Антакия) града, в който вярващите за първи път са се нарекли Християни (Деяния 11:26).

В сряда сутринта, на 18 април 2007 г., 46 годишния мисионер от Германия, баща на три деца Тилман Геске се приготвяше да отиде в своя офис, целувайки съпругата си и прегръщайки сина си с безценните незабравими думи: „Довиждане, сине, обичам те”. Тилман беше наел офис от Издателство Зирве, където приготвяше слово за новия турски Библейски курс. Зирве беше също и мястото на офиса на Евангелската Църква в Малатия. Като църковно служение, Зирве отпечатва и разпространява Християнска литература в Малатия и близките градове в Източна Турция. В друга част на града 35 годишния пастор Неджати Айдън, баща на две деца, каза довиждане на съпругата си, тръгвайки за офиса. Те имаха сутрешен Библейски курс и молитвено събрание, така че и някои други вярващи в града да могат да присъстват. Подобно и Угур Юксел се отправи към Библейския курс. Никой от тези трима мъже не знаеше, че това, което ги очаква на Библейския курс, щеше да бъде последно и решително изпитание на вярата им, което да завърши с влизането им в славата да приемат короната на своята правда от Исус Христос и чест от всичките светии, които ги очакваха в Господното присъствие. На другия край на града десет младежи, всички под 20 години на възраст довършваха последните приготовления за своя съдбовен акт на вяра, давайки любовта си към Аллах и омразата си към неверниците, които подкопаваха Исляма. На Възкресение пет от тези младежи бяха поканени на евангелска служба, която пастор Неджати и хората му бяха организирали в конферентната зала на един хотел в града. Младежите се смятаха за „търсещи”. Никой не знае какво е ставало в сърцата им, докато са слушали благовестието. Били ли са докоснати от Святия Дух? Осъзнали ли са греховете си? Достигнало ли е благовестието в сърцата им? Днес ние знаем само началото на тяхната история. Тези младежи, един от които е син на кмет в провинция Малатия, бяха част от група „верни последователи” на Исляма, наречена „Тарикат”. Членството в „Тарикат” е много престижно тук, то е като част от братство. Всъщност, казват че никой не може да достигне до обществено положение без да е член на „Тарикат”. Те всички живееха заедно и заедно се приготвяха за приемни изпити в университета. Младежите бяха взели оръжия, кухненски ножове, въжета и кърпи, готови за последния акт на служба към Аллах. Знаеха, че щеше да има много кръв и пристигнаха навреме за Библейския курс около 10 часа. Когато дойдоха, очевидно Библейския курс беше започнал. Според сведенията, след като Неджати прочете една глава от Библията атаката започна. Момчетата завързаха ръцете и краката на Угур, Неджати и Тилман за столовете, и измъчваха нашите братя почти три часа, записвайки „работата” си с мобилните си телефони. Детайли от мъченията Тилман беше прободен 156 пъти, Неджати 99 пъти, а пробожданията на Угур бяха твърде многобройни за да се преброят. Те бяха изкормени и червата им нарязани пред очите им. Бяха кастрирани, наблюдавайки как унищожават тези части от телата им. Пръстите им бяха отсечени, носовете им, устите им и анусите им бяха разрязани. Може би най-ужасното беше, че в същото време гледаха как братята им биваха изтезавани по подобен начин. Накрая, гърлата им бяха разрязани от ухо до ухо и така на практика бяха обезглавени. Съседите от офисите близо до печатницата по-късно казаха, че са чули викове, но предположили, че имало домашни спорове затова не реагирали. Междувременно, друг вярващ Гокан и жена му си почиваха сутринта. Той спал до 10 часа, закусвал дълго и накрая около 12:30 пристигна с жена си в офиса. Вратата беше заключена отвътре и ключа не можеше да влезе. Той се обади, мислейки че има връзка, но не чу отвътре позвъняване на отсрещния номер. Позвъня и на мобилните телефони на братята и накрая Угур отговори. „Ние не сме в офиса. Идете на срещата в хотела. Ние сме там, ще дойдем.”, каза той загадъчно. Докато Угур говореше, Гюкан чу стон по телефона и странен ръмжащ звук. Обадил се в полицията и най-близкия служител дойде за около пет минути. Полицаят блъсна вратата: „Полиция, отворете!” Първоначално той мислеше, че това е домашен конфликт. В това време се чу друго ръмжене и гъргорещ стон. Полицаят осъзна, че това звучи като човешко изтезание, приготви белезниците и пистолета си и се опита отново и отново да разбие вратата. Един от втрещените нападатели отключи вратата за полицая, който влезе и видя ужасна сцена. Тилман и Неджати бяха заклани, на практика обезглавени с вратове прерязани от ухо до ухо. Угур беше подобно с разрязано гърло и все още жив. Трима нападатели оставиха оръжията си пред полицая. Междувременно Гокан чу рев на улицата. Някой беше паднал от офиса, намиращ се на третия етаж. Изтичвайки, той намери мъж на земята, по-късно разпознат като Емре Гюнайдън. Той имаше масивна травма на главата и ръмжеше странно. Беше се опитал да се изкатери надолу по отводнителната тръба, за да избяга, но загубил равновесие и паднал. Вероятно той е бил главния водач на нападателите. Друг нападател беше открит на долния балкон. За да разясним събитието, трябва да се върнем шест години назад. През април’2001, Националната сигурност на Турция (Милли Гювенлък Кюрюлю) започна да счита евангелските християни като заплаха за националната сигурност, със същото значение като Ал Кайда и терористите от ПКК. Бяха направени изказвания в пресата от политически лидери, журналисти и коментатори, които повдигнаха омраза срещу мисионерите, затова, че били подкупили младежите, за да сменят религията си. След решението през 2001 г. започнаха атаки и заплахи над църквите, пасторите и християните. Бомби, физически разправи, словесни и писмени обиди бяха само някои от начините, отправени по адрес на християните. Най-силното беше пропагандата използвана от медиите. От декември 2005, след дълга среща, посветена на „християнската заплаха”, съпругата на бившия министър-председател Еджевит, историчката Илбер Ортайлъ, професор Хасан Юнсал, политика Ахмет Тан и писателя/пропагандист Айтундж Алтъндал, всеки в своята област започна кампания за привличане на общественото внимание към надвисналата заплаха от християните, които искали „да купят душите на децата”. Скрити камери в църквите бяха използвани за сензации и всяване на страх и антагонизъм срещу християнството. В официален отговор по телевизията от Анкара, Вътрешния министър на Турция се усмихваше самодоволно, говорейки за атаките над братята ни. Сред обществени нарушения и протести, в защита на свободата на религията и мисълта, медиите и официалните коментатори излязоха със същото послание: “Надяваме се, че сте си научили урока. Ние не искаме християни тук.” Изглежда, че това беше атака, организирана от неизвестен лидер на „Тарикат”. Както при убийството в Хрант Динк през януари’2007, и католическия свещеник Андреа Санторо през февруари’2006, непълнолетните са били използвани за религиозни убийства заради обществената симпатия, която е силна към младите, а и те получават по-малки наказания от възрастните, които биха извършили същото престъпление. Дори родителите на тези деца са благосклонни към тези деяния. Майката на 16 годишното момче, което уби католическия свещеник Андреа Санторо погледна в камерите, докато синът й отиваше към затвора и каза: „той ще има време да служи на Аллах”. Сега младежите замесени в убийството са арестувани. Днес съобщиха по новините, че те ще бъдат третирани като терористи, така че възрастта им няма да повлияе на строгото наказание. Нападателят Емре Гюнайдън е още в интензивното отделение. Разследването е насочено към него и връзките му и те казват, че то ще пропадне ако той не се възстанови. Църквата в Турция отговори така, че да бъде прославен Господ като стотици вярващи и много пастори долетяха възможно най-бързо, за да застанат до малката църква в Малатия и да окуражат вярващите там, да действат според закона и да представят християнството пред медиите. Когато Сузанне Тилман изрази своето желание да погребе съпруга си в Малатия, губернатора се опита да я спре, и като разбра, че не може, се разнесе слух, че „ е грях да се копае гроб за християнин”. Накрая, в едно погребение, което ще бъде запомнено в християнската история завинаги, хората от църквата в Адана (близо до Тарсус), грабнаха лопати и изкопаха гроб за своя убит брат в изоставено от сто години арменско гробище. Угур беше погребан от семейството си с Алевитска мюсюлманска церемония в своя роден град Елязъг, неговата вярваща годеница наблюдаваше скришом, понеже семейството му и приятелите му не приеха в смъртта му неговата вяра, за която той толкова дълго работи и умря. Погребението на Неджати беше в родния му град Измир, където той беше и повярвал. Тъмнината не може да разбере светлината. Дори когато църквите изразиха своята прошка за случилото се, християните не получиха доверие. Преди да натоварят ковчега в самолета от Малатия, той трябваше да мине през два теста, за да е сигурно, че в него няма експлозиви. Това не се практикува за мюсюлмански ковчези. Погребението на Неджати беше красиво събитие. Като проблясък от небесата, хиляди турски християни и мисионери дойдоха да покажат своята любов за Христос, и своята почит към този мъж, избрал да умре за Него. Съпругата му Шемса каза на света: „Неговата смърт беше изпълнена със значение, защото той умря за Христос и живя за Него...Неджати беше дар от Бога. За мен е чест, че той беше част от живота ми, аз се чувствам увенчана с почит. Аз искам да бъда достойна за тази почит.” Вярващите стояха смело на погребението на Неджати, въпреки риска да бъдат видяни публично и да станат мишени. Както се очакваше, антитерористичната полиция присъстваше и записа на видео процедурата за техни бъдещи цели. Имаше служба отвън при църквата Буджа Баптист, и той беше погребан в малко християнско гробище в покрайнините на Измир. Двама помощник губернатори от Измир бяха там да наблюдават официално събитието от първия ред. Много новинарски агенции също присъстваха, за да документират на живо и да правят снимки. Кой знае какъв ще е ефекта, който това погребение ще има над наблюдаващите? Това също е начало на тяхната история. Молете се за тях. В един акт, отразен на първите страници на главните вестници в Турция, Сузанне Тилман изрази своята прошка в телевизионно интервю. Тя не искаше отмъщение, тя каза на репортерите: “О, Господи, прости им, защото не знаят какво вършат,” изцяло в съгласие с думите на Исус на Голгота (Лука 23:34). В една страна, където отмъщението кръв за кръв е толкова нормално, както дишането, много съобщения дойдоха до вниманието на църквите за това как изявлението на Сузанне Тилман е променило живота на много хора. Един журналист написа по този повод, “Това, което тя каза с едно изречение, дори и 1000 мисионери за 1000 години не биха направили.” Най-вероятно мисионерите в Малатия ще се оттеглят, докато техните семейства и деца са публично набелязани като мишени в този враждебен град. Останалите 10 вярващи се крият. Какво ще се случи с тази църква, тази светлина в мрака? Вероятно ще стане тайна. Молете се за мъдрост, така че турски братя от други градове да дойдат, за да ръководят тази църква без лидери. Можем ли да считаме Малатия като град, който не знае какво прави? (Йона 4:11) Когато пастор Фикрет Боджек отиде с един брат да даде показания в Дирекцията по сигурността в понеделник, те бяха препратени в Антитерористичния отдел. На стената имаше огромна таблица, която я покриваше цялата и показваше списък на всички терористични цели в Измир по категории. В една важна колона бяха изброени всички евангелски църкви в града. Тъмнината не може да разбере светлината. “Тези, които обърнаха света с главата надолу, дойдоха и тук” (Деяния 17:6) Молете се за Църквата в Турция. “Не се молете против гоненията, молете се за устояване”, настоя пастор Фикрет Боджек. Църквата е по-добре, дори и да е загубила наши братя; плодът на нашия живот, подновената вяра, пламенния копнеж да се разпространи благовестието, за да разпръсне повече мрака в Малатия...за всичко това не трябва да съжаляваме. Молете се да стоим твърди спрямо външната опозиция и особено срещу вътрешната борба с греха, нашата слабост, която би ни накарала да изнемощеем. Това е което знаем. Исус Христос беше там, когато братята ни даваха живота си за Него. Той беше там, както Стефан беше замерян с камъни пред очите на Савел от Тарс. Някой ден видеозаписите от смъртта на нашите братя може да ни открият повече за силата, която знаем, че Христос им е дал да издържат своя последен кръст, както и за мира от Божия Дух, чрез Когото са претърпели мъчение за своя възлюбен Спасител. Но ние знаем, че Той не ги е изоставил. Ние знаем, че умовете им бяха пълни с Божие Слово, което ги е укрепило да издържат, докато мрака се е опитвал да затъмни Светлината на благовестието, която никой не може да затъмни. Ние знаем, че по всякакъв начин, чрез поглед или чрез дума, те са се окуражавали да стоят силни. Ние знаем, че те са знаели, че скоро ще бъдат с Христос. Ние не знаем детайли. Не знаем дали ще има някаква справедливост, която да бъде показана или непоказана на тази земя. Но ние знаем и настояваме да се молите – че някой ден поне едно от тези пет момчета ще повярва поради свидетелството от смъртта на Тилман Геске, който даде живота си като мисионер на турците, които беше възлюбил, и свидетелствата от смъртта на Неджати Айдън и Угур Юксел, първите мъченици за Христос в Турската Църква. Репортаж от Дарлене Н. Боджек (24 април 2007) Умоляваме ви, умоляваме ви, умоляваме ви, пратете това до колкото може повече молещи се християни, в колкото може повече страни. Молим ви, винаги слагайте заедно със заглавието следната информация за контакт: izmirprotestan©gmail.com // http://www.izmirprotestan.orgП.С. Призоваваме християните в България да влязат в пост на 9,10 и 11 май. Три дни на молитва без храна и вода за разчупване на силите на тъмнината в Турция, укрепване на Христова църква там и събиране на последната жътва.Страна на месеца за ходатайство – Турция
Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: