Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

septuaginta   адам   видове езици   гиганти   грях   държавна тирания   лъже-посредници   мулати   свят смях   терор  

виж всички тематики

RSS Емисии
rss1.0
Общи теми за вярата в Исус от Назарет - помазаникът цар, Божият син


Павел Стефанов Преглед на авторите
18.08.08 13:09
Коментари: 0
Няма оценки -


Хомесексулизъм -произход, според учените хора и думата МАЛАКИЕЦ:

Когато еврейският народ напуска Египет и се заселва в земята на Ханаан (днешна Палестина) през ХІІІ в. пр. Хр., той изповядва монотеизъм - вяра само в един Бог, наречен Яхве. Всички останали народи тогава са многобожници. Култът на ханаанските племена, които са избити или изтласкани от евреите, се води от жреци (кодешим) и жрици (кодешот). Първите практикуват “свещен” хомосексуализъм, а вторите - “свещена” проституция в името на божеството Баал-Пеор (в българската Библия - Ваал-Фегор от “ваал” - господар и “пеор” - отвор) или на богинята на плодородието Ашера. В отделни периоди на идолопоклонство евреите почитат едновременно Яхве и Ашера като небесна двойка. Върху една делва, открита неотдавна в Кунтилет Аджрут (Израел) са изобразени двете божества с надпис: “Яхве Самарийски и неговата [съпруга] Ашера”. Поклонниците на Баал-Пеор издигат хомосексуализма и йерогамията до степен на висше религиозно задължение. Култът към хомоеротиката е пренесен от Месопотамия в Палестина от племето моавитяни. След като еврейският народ влиза в общение с езичниците, той “начева да блудства с дъщерите на Моав” (Числа 25:1). Вождът на евреите Мойсей заповядва на помощниците си да убиват всеки поклонник на Ваал-Пеор. В книгата на Иисус Навин се подчертава, че богоизбраният народ “до днес” не се е очистил от “беззаконието Фегорово” (22:17). Проституирането на мъже и жени пред идола на Баал-Пеор се припомня и в Псалом 105:28: “Те се прилепиха към Ваал-Фегора… и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва”. Господ взема думата в книгата на пророк Осия и осъжда отново бащите на евреите: “Те отидоха при Ваал-Фегор и се предадоха на срамотии, и сами станаха мръсни като ония, които бяха обикнали” (9:10). Евреите унищожават моавитската религия в завладените от тях територии и изрично запрещават храмовата практика, свързана с нея. Затова в библейската книга Левит (18:22) се заповядва: “Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия”. Наказанието за евентуален хомосексуален грях е убиване от народа с камъни: “Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия: да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях” (Левит 20:13). Известна е историята на Лот, племенник на патриарха Авраам, която е описана в библейската книга Битие, гл. 19. Той живее в гр. Содом и посреща двама ангели във вид на мъже у дома си. Вечерта жителите се събират пред портата и настояват да “познаят” сексуално гостите. Лот им предлага дъщерите си, “които още мъж не са познали”, но получава отказ. Тогава ангелите поразяват нападателите със слепота и извеждат семейството на Лот. Сутринта Бог засипва Содом и Гомора с огън и жупел. Въпреки предположението на Дж. Бейли и други, че тази глава от Битие е вмъкната по-късно, тя сигурно отразява реални факти. На мястото на двата изгорени града сега се намира Мъртво море, което при буря изхвърля парчета асфалт. През ІІ в. пр. Хр., когато египетската династия на Птолемеите владее Палестина, в йерусалимския храм се въвежда свещена проституция. Библейската книга ІІ Макавеи свидетелства: “Храмът се напълни с любодейство и безчиние от страна на езичниците” (6:4). Дали този вид секс е и хомосексуален, не може да се отговори с точност. Основателят на християнството никога не е бил женен - нито в Назарет, където живее и работи 30 години като дърводелец, нито през следващите три години на обществена проповед. Някои модерни критици виждат в Христос хомосексуалист, но за това няма никакви основания. Според Евангелията, записани от Негови преки или косвени ученици, Той никога не се изказва по този щекотлив въпрос. Същевременно Спасителят споменава няколко пъти името на Содом в словата Си като символ на греховност и като предупреждение за онези, които отхвърлят новата вяра и нейните проповедници. Тъй като Бог наказва Содом за хомосексуализма на неговите жители, порицанието на Иисус вероятно включва и хомоеротичното поведение. В Евангелието на св. Йоан (8:3-11) се разказва как евреите веднъж довеждат при Христос една жена, хваната в прелюбодейство, и провокационно го запитват дали трябва да се спази Закона, т.е. тя да бъде убита с камъни от народа. Христос обаче отказва да я осъди и насаме я съветва: “Иди си и недей вече греши”. Няма съмнение, че Той като въплътена Любов би препоръчал в случай на хомосексуализъм прощение и покаяние, а не наказание. Доста различно и категорично отрицателно е отношението на водещия Христов апостол св. Павел, който написва 14 послания, запазени в състава на Новия Завет. На младини той е ортодоксален евреин, роден и израснал в Тарс - малоазийски град, център на хомосексуализма в античността. Апостол Павел е възпитан в дух на отвращение към това явление и неговите носители. В посланието си до римските християни той изброява греховете на техните съграждани езичници и изтъква: “Мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда” (1:27). Тук Павел преценява хомоеротичните наслади като извращение на създадения от Твореца ред и като поставяне на човека на мястото на Бога. За него хомосексуализмът е идолопоклонство, което заслужава Божия гняв. Апостолът пише и две послания до християните в Коринт (Гърция). Античният географ Страбон, живял половин век преди св. Павел, свидетелства, че в Коринт се издига огромен храм на богинята на любовта Афродита и той е обслужван от хиляда култови проститутки. Отвратен от тази картина, ап. Павел в първото си поклание до коринтяните (6:9) изброява категориите грешници, които според него няма да получат спасение. Сред тях се нареждат и т.нар. “малаки” и “арсеноките”. Първият термин означава пасивен партньор в хомосексуално сношение, а вторият - активен. В българския синодален превод на Библията първият гръцки термин се предава с “малакийци”, т.е. не се превежда, а вторият се предава с “мъжеложници” (педерасти). Друго Павлово послание е отправено до ученика му Тимотей, поставен за епископ в малоазийския град Ефес. Тук отново се твърди, че “законът е установен… за нечестивци и грешници” (1:9) и се изброяват категориите им, като “мъжеложниците” (арсеноките) се поставят в тяхното число. И лесбийките - последователките на Сафо, разпространени главно в Гърция, не са забравени от апостола: ”Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено” (Послание до римляните 1:26). Трябва дебело да се подчертае, че в посочените цитати св. Павел порицава хомосексуалното поведение, а не нагласата или двойното чувство, които често са вродени. Християнските църкви, които възникват по бреговете на Средиземно море през І в. сл. Хр., изповядват строг морал, чужд на разврата в загниващата Римска империя. Тяхното отрицателно отношение към хомоеротиката продължава линията на Свещеното Писание. Най-ранният пример за това след Новия Завет се открива в “Дидахията” - литературен паметник от началото на ІІ в., писан вероятно в Сирия. В гл. 2 анонимният автор изброява заповедите, спазвани от последователите на новата вяра: “Не убивай; не прелюбодействай; не осквернявай момчета; не блудствай; не кради; не се занимавай с магия…” В гл. 3 се твърди, че похотта, мръсният език и закачливите погледи водят до блудство и прелюбодейство, но педерастията не се споменава отново. Св. Юстин Философ е друг ранен автор, който съставя “Апология”, предназначена за император Антоний Пий. Написан ок. 155 г., този трактат възхвалява чистите нрави на християните в сравнение с тези на езичниците. Цитират се случаи, при които деца се осакатяват “за целите на содомията”. Подобни жестокости се вършат “в името на майката на боговете”. Друг голям апологет от ІІ в. Атинагор в своето съчинение “Пратеничество” (гл. 34) порицава прелюбодейците и хомосексуалистите, които ругаят християните, живеещи непорочно. Предупреждение срещу хомоеротиката се съдържа и в “Посланието на Варнава” (19:4), което произхожда вероятно от ІІ в. и е писано в Александрия. Северноафриканският църковен писател Тертулиан, покръстен в Рим през 195 г., също заема силно критична позиция към сексуалните извращения. В произведението “За скромността”, писано ок. 217 г., той се нахвърля върху тях с думите: “Всички други мании на страста - нечестиви както към телата, така и към половете, - които са извън законите на природата, ние прогонваме не само от домовете, но и от църковната стряха, защото те не са грехове, а уродливости”. Т.нар. “Апостолски постановления”, писани в Сирия към края на ІV в., на свой ред порицават хомоеротичното поведение: “Не прелъстявай момчета, защото това нечестие е противно на природата и идва от Содом, който затова беше изцяло унищожен с огън, изпратен от Бога. Такъв да бъде проклет и всички хора да рекат: Амин” (7:2). В подкрепа на тази анатема се цитира Старият Завет, но не и св. Павел. По-осмислена е реакцията на блаж. Августин Ипонски (354-430 г.), чиято философска подготовка съчетава неоплатонически, манихейски и християнски елементи. Според него хомосексуалните актове нарушават заповедта за любов към Бога и ближния. В своите “Изповеди” Августин ги отхвърля и осъжда: “Тези срамни действия срещу природата, които бяха извършени в Содом, трябва навсякъде и винаги да се ненавиждат и наказват” (3:8). Той дори препоръчва за избягване на хомоеротични контакти да се извършват неща, които при други условия биха били смятани за греховни, например лъжи. В същия тон се изказват и редица източни св. отци. В своето седмо правило св. Василий Велики (ок. 330-379 г.) предвижда 30-годишно покаяние за хомосексуалистите, които той поставя на едно ниво с убийците, прелюбодейците и идополонниците. Св. Григорий Нисийски (ок. 335-394 г.) в четвъртото си правило им предписва 18-годишен покаен период. Църковните събори в испанския град Елвира през 305 г. и малоазийския град Анкира (дн. Анкара) през 314 г. гласуват канони, които категорично забраняват хомосексуалното поведение. Отците в Елвира свързват педерастията със содомията, както прави библейският писател в книгата Левит. Анкирският събор предписва строго покаяние с различна продължителност в зависимост от възрастта на провинилия се. Неженените не се допускат до общение 20 години, женените - 30, а хомосексуалистите над 50-годишна възраст се причащават чак преди смъртта си. Проблемите на това явление са засегнати и от св. Йоан Златоуст (ок. 347-407 г.) в тълкуванието му на Посланието до римляните от св. Павел. В четвъртото си слово от тази екзегеза той обвинява разпалено хомосексуалистите, че са движени от дявола, че са паднали по-долу от животните и евнусите и че трябва да бъдат прогонени с камъни от Църквата. Този порок според автора се дължи на пренебрегването на Бога и на разкошен живот, като се наказва само с вечни мъчения в ада. Данни за хомосексуализъм се съдържат и в Патериците - сборници с разкази за древните монаси, съставени през ІV-VІІ в. В тях често се срещат предупреждения срещу допускането на момчета и юноши в манастирите. Основателят на първата общежитийна обител св. Пахомий Велики (ок. 270-346 г.) изрично забранява в нейния устав физическите контакти между монасите, за да не се стигне до неволна съблазън. Традиционното юдеохристиянско отхвърляне на хомосексуализма като сквернота и грях през последните десетилетия все повече влиза в противоречие с повсеместно възприеманата в западните страни тенденция да се гарантират еднакви права на хомосексуалните и хетеросексуалните членове на обществото, което включва и равнопоставеност пред закона на техните семейни връзки. За християните една хомосексуална връзка не може да притежава мистичния замисъл и ценност на благословения от Бога и Църквата хетеросексуален брак, чиято главна цел е създаването на потомство (Бит. 1:28). В същото време за никого не е тайна, че редица от православните монаси и някои от свещениците в Българската и другите православни църкви изявяват хомосексуална нагласа. Налице е шизофреничната ситуация да се отхвърля хомосексуализма на теория, но той да бъде търпян на практика, за да се поддържа привидност на живот в нашите манастири. Неслучайно редица духовници, разочаровани от това лицемерие, преминават към морално по-строгите старостилци. Трябва ли да започне гонение на вещици в Църквата, да се върнат времената на Великия инквизитор, да се сипят анатеми? По мое мнение такава суровост днес не е нито възможна, нито желателна. На хомосексуалните не трябва да се гледа като на психопати или потенциални престъпници, а да им се даде възможност да овладеят нагоните си и да сублимират сексуалната си енергия си в творчество за слава на Бога и лично спасение. За да стане това, Църквата трябва да престане да си крие главата в пясъка като щраус и да постави открито проблема за разглеждане.

Архимандрит Павел СтефановДоцент (Associate Professor) в катедра Теология (Богословие) на Шуменския университетДоктор по теологияЧлен на Ню-Йорк-ската Академия на наукитеЧлен на Американското дружество за църковна история
малакиец,   павел стефанов,   хомосексуален,   хомосексуализъм
Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: