Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

yhvh   дъч шийтс   кражба на семейни права над децата   любов към парите   нир бен-артци   осмият   пост   прозорецът на овертон   теория на относителността   ян хус  

виж всички тематики

RSS Емисии
rss1.0
Божията общност


eureth Преглед на авторите
23.11.07 01:48
Коментари: 0
Няма оценки -

Коментар към Десятък (Деян Павлов)

Съгласен съм с основната насока на статията, както и ми харесва това, че се търси изграждане, а не толкова събаряне. Въпреки че последното понякога е неизбежно - именно когато истината, Божието слово, унищожава и събаря лъжата и заблудата. От прочетеното в НЗ аз също съм на мнение, че повярвалите от не-израелците не са поставени под някакъв закон от Бога, който ги задължава всеки месец да дават от парите си 10% на когото и да е. Да не говорим колко приложимо и в съгласие с Божията воля е повярвалите в Божият син не-израелци днес да поддържат с десети жертвена система, в която се колят жертви от потомци на Леви. Понеже Бог категорично ясно казва в Мойсеевия закон, че Израел под закона са длъжни да дават 10% от плодовете на земята и животните на потомците на Леви, не на друг, и то под заплаха от проклятията от Втор.28гл. Все пак някои неща в статията предизвикват въпроси, чиито отговори са от интерес, поне за мен.

Авторът настойчиво повтаря фразата "Старият закон" (казва се също че,"Стария Закон е заменен с нов"), както и понякога "новият закон". Но никой от Божиите първоначални пратеници в света не е говорил по подобен начин, нито е представил ясно и обширно подобна постановка, или интерпретация. Идеята на автора е, че "старият закон" е Мойсеевия закон, а "новият закон" е закона на свободата, който Яков споменава. Огромната тежест и централното място, което има Мойсеевия закон в Божия завет с Израел (а не с целия свят) направен на пл. Синай, рефлектира в съответното очакване на подобна тежест и централно място на т.нар. "закон на свободата" в новия Божий завет. А някак си новият Божий завет не оправдава подобно очакване, някак си централна тема и ежедневие за вярващите, че Исус е помазаника не е някакъв закон, както е Мойсеевия закон в онзи остарял до изчезване Божий завет с Израел. Също така Яков споменава „закон на свободата“ в контекст свързан с Мойсеевия закон:

9Но ако гледате на лице грех струвате, и от закона както престъпници се изобличавате. 10Защото който упази всичкия закон, и погреши в едно, повинен бива във всичко; 11по това че който е рекъл: «Не прелюбодействувай,» рече и, «Не убивай.» Но ако не сториш прелюбодесние, а пък убиеш, станал си престъпник на закона. 12Така говорете и така правете като че ще бъдете съдени по закона на свободата. 13Защото съдбата ще бъде немилостива на тогози който милост не е сторил; и милостта се хвали над съда.


Като че ли допълнително усложнение е това, че Яков пише до повярвали израелци, а не не-израелци. Вж Дея 15 гл., където също се прави разлика.

Тук може би може да се повдигне дискусия: Бог поставил ли е не-израелците повярвали в това, че Исус е помазаника, под някакви закони и какви точно?


Също:

... Според Стария Закон десятъка трябваше да бъде даван от всеки вид приход. С други думи, ако искаме да сме коректни спрямо закона за десятък, би трябвало да облагаме с десет процента не само финансовите си приходи, но и всякакви други видове благословения, като реколта от посеви, отгледани или получени от други хора плодове и зеленчуци, дрехи и т.н.


От прочетеното в закона оставам с впечатление, че Бог е заповядал на Израел да дават една десета на потомците на Леви от плодовете на земята и животните. Не от други доходи. Ако мястото където трябва да се даде тази десета на потомците на Леви (където Бог e избрал да настани името си) е много далеко, и съответно е трудно да се занесат тези неща там, тогава (и само тогава) тази десета се продава, и със среброто се отива на това място, и там среброто отново се обръща в "натура". Както разбирам Бог не е позволил на Израел да дават сребро на потомците на Леви, в изпълнение на закона за десетите.



... Както всички знаем, а понякога дори го признаваме публично, Старозаветния начин на служение пред Бога е премахнат и прикован на кръста – в сила е влязъл Новият. Според него, Бог вече има право да изисква не 10 %, а 100% от каквото и да е – целия ум, цялата душа, цялото сърце, всичката ни сила, всичките ни пари, цслото ни време. Това беше и преди записано в Закона, но по скоро като крайната цел, към която Бог се стреми, а да обреже сърцата ни и да напише закона си на тях, вместо на камъни от пустинята.


Не съм сигурен, че може да се прави такова съпоставяне. Понеже още в Мойсеевия закон Бог казва на Израел именно: "Обикни ГОСПОДАРЯ, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа и с цялата си сила." (по памет). Мойсеевият закон може да е бил като детски възпитател за Израел, докато станат пълнолетни и влязат в ролята си на наследници на Бога - т.е. докато дойде от небето Божият помазаник да умре за греховете им и да ги освободи от тях - (понеже Бог е сключил завет с Израел давайки им Мойсеевия закон, а не с целия свят. Спомнете си как Божият син, Исус, сравнява една не-израелка (не със завет с Бога) с кученце под масата на господарите си, т.е. Божиите деца, които имат стария (Синайският) завет с Бога), - но това не значи, че Бог не е държал закона, който е дал на Синай да се изпълнява от тези, на които го е дал. Та Бог е заповядал смърт дори за този, който приготвя храна в деня на почивката (показвайки колко държи на заповедта си за изпълнение и наказание), камо ли да прави компромис със себе си по отношение на още по важното - Обикни ГОСПОДАРЯ твоя Бог с цялото си сърце... В такъв смисъл Бог е имал право да изисква каквото си иска и по колкото си иска още от създанието на света. Не ми изглежда НЗ да му "дава повече право" да прави това. Също така в п-мото до Колосяните се казва, че Бог е премахнал „отсред“ "записът/постановлението, който беше против нас". За какво говори Павел? Кое е било против нас - т.е. осъждащо ни за грях? Жертвоприношенията? Не мисля. Това също повдига някои въпроси. Какво точно е приковал Бог на проклетото дърво, приковавайки на него сина си, Исус?



... Няма смисъл да се мъчим да Му даваме нещо, което Той не е искал от нас. За справка виж 1 Царе 15 глава, особено стих 22. Вече няма ограничения – можем да дадем колкото искаме в сърцата си – било то 5%, 10%, или 50%. Бедната вдовица даде в храма 100%, т.е. всичко, което имаше на стойност 2 лепти, сума повече от скромна, но за жената това беше твърде много.


Не мисля, че тогава е имало ограничения. Саул е нарушил заповедта на Бога, жертвайки каквото не е трябвало да жертва. Това е проблема в случая, а не е проблема, че Саул е искал да жертва на Бога, само по себе си. Т.е. това място съвсем не представя доказателство, че Израел под стария Божий завет с тях, са били ограничени колко най-много да дават на Бога. А и това, което Саул дава в случая не е десета заповядана за потомците на Леви - което е нашата дискусия, и съответно подобен паралел може да ни обърка. Като пример може да дадем онази вдовица, която е била все още под стария завет, като е дала за съкровищницата в храма цялото си притежание - две лепти. И Саул и вдовицата са под стария завет - Саул е отхвърлен от Бога понеже е дал повече, а вдовицата е похвалена от Бога, че е дала всичко. Съответно, в контекст на дискусия за левийския десятък и неговото налагане върху вярващите в Божия син не-израелци, не можем да представяме случката със Саул, която няма нищо общо с десетите за потомците на Леви, като доказателство, че в НЗ нямаме ограничения колко да дадем по принцип, а не в контекст на някакъв новозаветен закон за десети за левийците, или някакво продължение на закона от стария завет. Мисля, че това може да ни обърка, понеже някак си това са съвсем различни неща. Все едно да се мъчим да разберем как живеят хората в Зимбабве, като гледаме филм за Япония.



... Шокираща може да бъде новината, че ако някой не да дава десятък, той няма да бъде проклет от Закона. Защо ли? Защото Христос понесе проклетията от неспазването на Закона. Е какво, да грешим ли след като сме свободни от Закона?? Да не бъде, ще отговоря като Павел апостола. Защото Новия закон е по-висш от Стария и ако нямаше нужда от Нов, тогава не би се наложило премахването на Стария (Евреи 7:18,19; 8:7).


Все пак в п-мото до евр. се говори за "нов Божий завет/завещание", а не за "нов Божий закон". От друга страна, ако критерият за грях на повярвалите в Божия син не-израелци е именно Мойсеевия закон, то тогава те със сигурност вършат грях ако не дават десета от плодовете на земята и животните на потомците на Леви, в храма в Йерусалим. Понеже - независимо, че Божият син, Исус, е понесъл проклятията от Мойсеевия закон, тегнещи над тези, които са под него и не го изпълняват - Павел казва: Е какво, да грешим ли след като сме свободни от Закона? Да не бъде! Тогава? Как да разбираме това? Нарушаване на Мойсеевия закон ли има Павел предвид, под "грешим" тук?


... Исус направи това вместо теб и мен, защото ние не можехме да изпълним всички изисквания на Закона и затова заслужавахме справедливата присъда. За мен лично ще бъде интересна и важна дискусия относно отношенията между Мойсеевия закон и хората, които не са били под него - понеже Божият завет сключен на пл. Синай е с Израел, а не с целия свят.

... Исус изпълни Закона, който фарисеи и законоучители спазваха с фанатично усърдие. Не само го изпълни, но и добави още нещо към него. Аз и ти може и да нямаме право да добавяме към Словото Божие, но Исус сам е Словото Божие, Той е Словото на Живот, Той е Господар на съботата, а не обратното. Затова Той има право да добави още нещо. Виж Мат. 5 глава: "Чули сте че било казано: "Не убивай...", но Аз ви казвам..."; "Чули сте, че било казано: "Не прелюбодействай", но Аз ви казвам ... " и т.н. Шест пъти Исус казва: "Но аз ви казвам... " и дава нови, конкретни, по-висши форми на някои от Старите закони.


Действително, някои от нещата, които Божият син казва в тълкуването си на Мойсеевия закон, не ги намираме в самия закон. Напр. (по памет)
"Изобщо не се заклевайте",
"Обичайте враговете си",
"Благославяйте тези, които ви проклеват",
"ако някой се съди с тебе за ризата ти, дай и му и връхната дреха" (но не и "Който гледа жена за да я пожелае, вече е прелюбодействал в сърцето си" - понеже в закона ясно пише "Не пожелавай [чужда жена/нещо]").

По нататък пък помазаникът казва на фарисеите, да не си напускат жените, независимо че закона позволява това, понеже отначало не е било така.Как да разбираме това? Божият син, говорейки на израелци под стария завет и съответно под Мойсеевия закон (който е неразделно свързан с този завет), добавя нови неща към Мойсеевия закон, които тези, които са под този завет трябва също да съблюдават? Какъв точно е смисълът от това, когато те и оригиналния Мойсеев закон не могат да спазят?

Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: