Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

гръцки речник   да бягаш от гонение   димитровград   дървото за разпознаване на добро и зло   жан калвин   логос   лъжепророчества   посветени жертвоприносители   промяна на мисленето   страдания  

виж всички тематики

Всички записки / Записки на eureth
 
23.05.07 18:01


 

Понеже отговорът на този въпрос:

„Бихте ли и разказали за църквите, които посещавате вие? В какъв ред протича събранието? Има ли ограничение, колко голяма трябва да бъде църквата като численост?
Възможно ли е да има по-голяма църква примерно 100 човека, в която да се приложи модела, за който споменавате по горе?
Интересно ми е как протича и функционира едно такова събрание от хора в името на Исус в днешни времена.
И само да поясня тук не говорим за организациите, които се споменават по-горе а за идеалът за новозаветната църква. „

в темата Църквата днес


... стана малко дълъг, го сложих тук.



За тези неща може да се пише много. Може и да има полза, но понякога не съм много сигурен за това.

Понеже говориш и за „идеалът за новозаветната църква“, то се налага да се пише за две различни неща – за това, което в момента се случва и се учи, и за това, което четем, че се е случвало и учело тогава, под Божието ръководство и благоволение.
 

Ходил съм да разглеждам и съм посещавал разни традиционни религиозни сгради и да видя какво правят вътре, но по една или друга причина, когато потърсих истински Бога (или по-точно, когато Той ме потърси) се озовах в протестантски/евангелски среди, които след това, както се оказа, трябваше да напусна. Знаеш какво е там, пастор, десятък, сцена, група за хвалебствени песни, гости от чужбина и т.н. вариации на тази тема.

Но покрай всичко това се сдобих с едно хубаво издание на НЗ, английски - малко поостарял - нелош превод на Textus Receptus (T.R. е един от различните варианти на оригиналния гръцки текст на НЗ, вярвам истинния). Четейки го и споделяйки с други четящи НЗ, започнах да откривам смущаващи разлики с това, което се случваше около мен, а и на други места, където примерно на покрива си слагат камбана и си озвучават ритуалните зали с хор от (често) атеисти или пък с орган, зависи под коя империя-шапка са попаднали.
 

Това, което четях отначало ми изглеждаше странно, понеже бях свикнал на нещо съвсем друго, но в един момент трябваше да избирам – или едното или другото.
 
Избрах това, което четях. Започнах да споделям с някои от познатите ми, но се оказа, че на повечето от тях им харесваше повече това, с което бяха свикнали, отколкото това, което пишеше.
 
Някои от тях се опитаха да защитят с НЗ някои сегашни практики и учения, но не бих казал, че имаха особен успех. Особен интерес представляваше реакцията на някои от т.нар. „глави“ и приближените им. Някои от тях, от няма и къде, признаха, че така пише, и дори веднъж ме излъгаха, че щели били да го споделят с протестантските си миряни. Разбира се, не го направиха. Чух че май един от тях започнал донякъде да държи на тези неща и да препоръчва НЗ, и "главата" го изгонил, но не съм сигурен дали всъщност не е ставало дума за някакви вътрешни междуособни борби и разцепления - Бог знае. Други просто шикалкавеха. Един "глава" пък заплаши един подобномислещ вярващ с полицията, ако не престанел да ходи да говори за написаното в НЗ в неговата организация. А друг просто изгони, страхувайки си от публичен диалог, който му беше предложен. Най-различни случаи.
 

Освен че ходех на наблюдение на църковни служби започнах и да се събирам с вярващи, които предпочитаха написаното в НЗ относно взаимоотношенията между вярващите или поне имаха желание за това. Не мога да твърдя, че е било същото като в НЗ, особено като 1Кор 14:26, но поне у мнозина имаше желание за това и за истината, и за по-близко познаване на Божия син, Исус, и за нормални братски отношения между вярващите. В нормалния случай родителите отглеждат децата и децата с родителска подкрепа започват да ходят, да говорят, да бягат и т.н. - в този случай децата бяха като че сами, но не е точно така, защото техния Баща е с тях.
 
Понеже засвидетелстваното от Бога относно някои неща във взаимоотношенията между децата му е било отдавна отхвърлено, и на негово място са сложили човешкото – слабо, нагласено, пълно със земна мъдрост и плътски плодове – и последствията се виждат лесно. Не че Бог е спирал да действа и да спасява въпреки колективното извращение на някои не-маловажни неща от НЗ и изобщо от Писанията, но все пак има голяма разлика, когато нещата са същите като в НЗ или поне много близки – а сега са далеч на светлинни години, както се казва. В момента, поради определени обстоятелства, съм в среда, където на практика нямам познати вярващи хора, но се надявам Бог да помогне и в тази ситуация, както е действал много пъти в живота ми за добро.



А как трябва да е според засвидетелстваното ни в НЗ?


Казваш: „Бихте ли и разказали за църквите, които посещавате “.

Нека се допитаме до даденото от Бога в НЗ. „Как четеш?“, казва Исус...
 
Та, коя църква е посещавал Анания? Или коя църква е посещавал Йоан?

Ако книгите на НЗ бяха "организъм", щяха веднага да изхвърли горните идеи като чужди тела, като болестотворни вируси, които могат да го заразят и да воюват против живота му.
Да, колкото и да прелистваме страниците на НЗ, пак нямаше да намерим място където някой одобрен от Бога да се занимава със съвременната практика „посещение на църква“.

Понеже Бог воюва за нас и то воюва до смърт, до това да изпрати едничкия си син на смърт, за да спаси... враговете си, та понеже Бог воюва за нас, той е дал всичко от себе си, за да премахне преградата между Него и нас – нашите грехове и злини, и нашето „необрязано“ (т.е. нямащо нищо общо с Бога, ни завещание, ни нищо) естество, както казва Божият пратеник в писмото си.

И докато Бог е премахнал тази проклета преграда с безкрайно скъпа цена, и ни е приближил до себе си несравнимо повече от онези, които са били под Моисеевия закон
 
– та Той живее вътре в телата на тези, които са приели сина му и са повярвали в името му и са били родени от Бога чрез водата и Духа, и са нови създания, с нови духове! –

то са се намерили едни хора, комай богопротивници, които вместо да съдействат на Бога в неговото дело, вместо да утвърждават извоюваното от Бога, са започнали - тъкмо обратното - да рушат това, което той е изградил.
 

Понеже Бог е съдрал завесата, която е отделяла хората от Него, така че вече хората могат да влязат в най-святото място – Божието присъствие! - без помощта на простосмъртни жертвоприносители (или: свещеници) посредници, носещи животинска кръв всеки път като влизат зад завесата, и вързани с въженце, с което да изтеглят трупа им, ако Бог види в тях нещо не-свято и ги умъртви в присъствието си.

Понеже Бог е съдрал завесата, показвайки, че чрез новия път – чрез Исус, неговия син, който е бил умъртвен, но и славно съживен от мъртвите – хората вече могат да влязат в Божието присъствие, съвършено очистени от греховете си и освободени от старите мъртви духове, с нови духове, нови Божии създания, свети и праведни, в които живее Божият Дух, и които имат мир с Бога, и вече не викат в неговото присъствие „Горко ми, защото загинах! — понеже съм човек с нечисти устни [...] понеже очите ми видяха Царя, ГОСПОДАРЯ на Войнствата“, като Исая, ако и да е велик Божий пророк,
а чрез вярата в Божия син, с очистени от грях съвести и сърца, викат: „ Авва! т.е. Татко!“ и се покланят с дух, и в истина, понеже самият Бог живее в телата им.

И докато Божиите първи пратеници с Божия сила и ново-завещанийна Божия слава са обикаляли тогавашния свят, за да занесат на живите мъртъвци в мрака радостната и животворна светлина, че Бог в любовта си към света, жертвайки сина си, е съдрал непреодолимата завеса, издигната пред присъствието му, за да влязат там тези, които приемат сина му и да имат вечен живот с Бога,

то, малко по малко, едни хора са започнали да се опитват да издигат преграда пред тези, които искат да влязат в Божието царство – и до някъде са успели. Този път - не Божествена справедлива преграда, а безчестна, човешка, а дали не и демонска.
 

Понеже на тях не им е стигнала Божията доброта и милост, заради която Той е изпратил дори сина си на смърт, за да имат те живот, а са се поблазнили да започнат да си играят на „посредници“ – всъщност лъже-посредници – и да започнат да издигат нова човешка завеса, която отново да спира онези, които искат да влязат в Божието царство.
 

Завидяха ли на онези, които, вързани с въженце, са влизали зад завесата с кръв от животни, за да представляват останалите пред Бога? Завидяха ли им за това, че онези заклани овце и телета не са можели да изчистят сърцата на посредниците-сенки, а и на останалите, които са стояли отвън пред завесата? Или им завидяха, че носеха дрехи-сенки, които е трябвало перат и избелват с вода? Или им завидяха, че са яли от закланите овце и телета-сенки и заради службата им в цялата тази сянка, Бог е определил останалите да им дават 1/10 от животните си и плодовете си, а на самите тях е забранил да имат имот? Завидяха ли им за цялата тази огромна... сянка?!
 

Бог много често дава на човек това, което той иска. Дори понякога допуска безбожниците да ругаят Бога и да се покланят на сътворени неща, убийците - да убиват, изнасилвачите - да изнасилват, хулителите - да хулят, извратените - да развратничат, крадците - да крадат, лицемерите - да лицемерстват. Така нека и онези, които са обикнали сенките да внимават да не си останат със сянката и никога да не получат онова славното и истинското, което хвърля тази сянка – както пише:
"Защото законът бе даден чрез Мосес, но истината и благосклонността са чрез Йесус, помазаника." (Йн.1гл.)

В безнадеждното си греховно състояние можем да получим подарени живот и праведност от Бога единствено чрез истината и благсклонноста Му, а не чрез Моисеевия закон, който имитират.
 
И споменатите истина и Божия благосклонност не са чрез закона, нито чрез сенките описани в него.
 
Съответно чрез тези болнави имитации никой няма да получи живот и праведност!
 
 

Понеже колко по-голям е животът, който Бог дава, отколкото сянката да влезеш с кръв зад завесата, където другите не са можели да влизат! Или колко по-голяма е славата на онези жертвоприносители и царе, Откр. 1гл., 5гл. - т.е. всички хора, които са приели Божия син и му принадлежат, и са родени от Бога - които вместо да носят кръв пред Бога, отиват да благодарят на Бога за това, че той отдавна вече си е намерил агне за жертвата, и чиито молитви възлизат от земята чак в небесата пред Бога, подобно на сладки благоухания от ливаново дърво, и вече не принасят изкупителни жертви – било то кръвни или безкръвни – а благодарят на Онзи, който сам си е намерил, много по-голяма жертва (както е предизвестил на Авраам, връщайки му пожертвания Исаак, като че съживен от мъртвите), така че всички да могат да дойдат при Него, без да имат нужда от простосмъртни жертвоприносители-посредници-сенки, които да ги представят пред Бога.

 
Затова и Йоан не е посещавал църква. Така и Стефан, и Анания.
 
 

Но независимо, че не е посещавал църква, нито си е играел на посредник, влизащ зад някаква измислена човешка завеса с някакви измислени дълги дрехи, с някакви плътски жертви от хранителни продукти, или пък фантазирайки си, че някой го е направил глава над група "протестантски" "миряни" (или, както ги някои ги наричат, „редови вярващи“), присвоявайки си власт, която Бог не му е дал,

той, разбира се, се е събирал с братята си и сестрите си, и - като очевидец на земния живот, убийството и съживяването от мъртвите на Божия син, и като един от големите водачи в царството - им е свидетелствал и служел с дело и слово, с всичко, което Бог му е дал, за да бъдат и те утвърдени във вярата в Божия син и да имат живот. Но това е съвсем друго, коренно различно.

Така и царският пратеникът Павел не е посещавал църква, нито си е правил организация, а е учел и другите да служат на братята си, всеки с каквото Бог му е дал,

и не е делял вярващите на
 
някакъв измислен т.нар. "клир" или някакъв измислен „евангелски“/„протестантски“ т.нар. „духовен съвет“ (на отделната организация) от една страна,
 
и "миряни"/"редови вярващи" - от друга,

както после са извратили вярата някои.
 
 
 

Пише, че са се събирали, за да бъдат утвърдени от Бога - който действа чрез всички свои деца, чрез даровете и милостите, които щедро им е раздал - за да бъдат утвърдени в безценното наследство, което Бог вече им е дал и да устоят във вярата в Божия син Исус и да разчитат на Божията доброта, чрез която Той ги е спасил.
 
Събирали са се по домовете си – естествено!, какво по-нормално от това най-близки хора да са заедно по домовете си, понеже обичат да са заедно, понеже споделят много общи неща, та дори невярващите близки хора го правят – събирали са се там за молитва пред Бога, за учение, за поклонение на Бога, за увещание, за да разчупят хляб и да отпият от чашата, според заповедта на Божия син да правят това, за да си спомнят , за да си припомнят винаги неговата любов, неговата жертва, за да си спомнят винаги за неговата животворна смърт, докато той се върне отново и вече е с тях завинаги
(а не: за да се "съединявали с него" чрез някакви плътски практитки, както някои по-късно са започнали да учат - вж Това правете, за да си спомняте за мен)
 
– събирали са се за всичко, което има отношение към тяхното изграждане и утвърждаване в това, което Бог им е подарил.
 

Но няма кой знае какво значение къде са се събирали – докато Бог не унищожил единствения си земен каменен дом (вече бивш), в Йерусалим , те са се събирали и там
 
(въпреки, че завесата на този дом е била вече съдрана от Бога и Божието присъствие вече не е било там, както и Божият син, Исус, им засвидетелства „домът ви се оставя пуст и няма да ме видите докато не кажете „Благословен да е онзи, който идва в името на Господаря“),
 
а после и по катакомби, когато са ги гонели, а и на всякъде – няма разлика, понеже Бог е същият Бог навсякъде - и на полето, и у дома, и в бивш Божий каменен дом, и в някаква друга сграда.
 
 
 

Но ако поради дадени обстоятелствата събирания на дадено място предизвикват разрушаване на постановените от Бога взаимоотношения между децата му, и вече не се върши Божието дело - т.е. „да повярвате в онзи, който той е пратил“ /Йн./ - и целта не са неща определени от Бога,
 
а например това, някой да си направи жалка религиозна империйка, или някой да си прави разни човешки измислени ритуали или т.нар. "църковни служби" (което не е като да служиш на Бога), и човешки напразни напъни, имащи вид на нещо общо с Бога,
 
тогава това трябва веднага да се изостави.
 
 
Понеже дори сатанинското царство не се разделя против себе си, а колко по-малко трябва Божиите хора да се разделят против себе си!
 


Но тук не говорим за човешка организация - каквито правят сега - та да разсъждаваме колко най-много членове може да има тя. Говорим за съвсем друго нещо, за Божието свидетелство в НЗ, за взаимоотношения между братя, за изграждащи събирания (не организации/църкви) на светите Божии хора. Колкото Бог направи да се съберат някъде – толкова. Това, колко са се събрали всеки път няма никакво значение. Целта съвсем не е да се създават някакви многочислени човешки организации, а целта е Божиите хора се изграждат един друг с даровете дадени от Бога (т.е. Бог да ги изгражда използвайки всички тях, по какъвто начин благоволява) и да се утвърждават във вярата в Божия син, за да имат живот, и т.н. каквото си и пише.
Целта дори не е да се правят такива събирания, за каквито пише в НЗ. Ако подобни събирания, както са описани в НЗ, нямаха никаква полза за тези, които Бог обича и са там, то нима Бог щеше изобщо да направи да се споменат подобни събирания в НЗ?

Както Божият син казва, „Това е Божието дело, да повярвате в този, когото той е пратил“.
 
А не: „Това е Божието дело, да правите многочислени събирания“ или „многочислени организации“.

Онова, по-горе, е Божието дело.
 
 

Ако взаимоотношенията между вярващите (и съответните учения, често определящи тези взаимоотношения) започнат да се доближават до образеца показан ни от Бога в НЗ, тогава и всичко останало около нас ще се доближава до Божията воля. Ако вярващите искаме Божието докрай, Бог ще ни го даде. Ако не искаме, дори и да знаем много неща казани от Бога, полза няма. И ние това си го знаем.
 

Дано Бог да се смилява за нас и да ни изгражда въпреки всичко – и той го прави – и да ни утвърждава повече във вярата в сина му Исус, и да ни приближава при себе си, за да можем и ние да сме му полезни слуги в делото му и да допринасяме за делото му, чрез неговата сила, а не да му пречим.

Нека Божията благодат да почива на светите му хора

 


богослужение,   божието дело,   вероизповедания,   говедари и учители,   клир,   лъжепосредници,   миряни,   овчари и учители,   партизанство,   пастири и учители,   пастори,   посещаване на църква,   разделение,   разцепление,   религия,   ходене на църква,   църква,   църкви,   църквиянство,   църковна служба
 
Коментари
от 0 в 26.05.07 10:08
Отговори на това
Гост
ако не си под авторитета на пастора си не виждам как власта на Бог ще е върху тебе
спомни си за стотника и исус
аз съм евангелски вярващ от 16 години и не намирам проблем в това да ходя на църква всяка неделя и да съм активно включен в церковните мероприятия които междо другото са помазани от Святият Дух
тялото на Христос се изгражда с помоща на даровете на служение които няма къде да ги намериш освен в локалната църква в тялото на Христос
от 2 в 09.06.07 02:11
Отговори на това
Гост
връщам се обратно във форума с отговор:
/p/forum/forum_viewtopic.php?188.15
Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: