Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

believer   али дини   даеш   земни езици   йов   луната   лутер   оставени   пр. 13:24   тамар  

виж всички тематики

RSS Емисии
rss1.0
Всички записки / Записки на Christian
 
06.04.07 02:32


Днес погледнах книгата за гости на личния си сайт и видях, че някой ми се е разсърдил, че съм нарекъл крайни определени течения, имащи претенции да са християнски. Разбира се, това определение"крайни" би могло да значи много неща. Самата вяра в Христос е крайна.
До лаодекийците Христос казва следното: Откр.3:15 Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. 16 Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.

Христос също казва: Лука 11:23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

Това са крайни изявления. Няма 50% християнин, колкото и да ни се иска, нито 90% или 99%.
Спасителят казва: Марк 12:30 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

В тези думи няма половинчатост или процентност. Те са крайни и изискват постигане на нещо до крайност. Обръщението към Христос предполага един изцяло променен живот, променена ценностна система, променени опорни точки, ново създание и нов човек. Вярата в Христос е наистина крайна и е странно, че човек, който вярва може да се заплете в друг вид крайности, които да го отклонят от прицелната точка. Неусетно при някои вярващи опората сепремества в нещо съвсем различно.


СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО
Всички ние вероятно сме виждали шарени плакати, в които се обещава, че слепи ще прогледат, куци ще скачат и глухи ще започнат да чуват. Някой беше споделил, че от посещенията в харизматична църква останал с впечатлението, че тези хора много боледуват, понеже на всяко събрание кажи-речи едни и същи хора стават да свидетелстват как са били изцелени. За тези хора най-силният белег за присъствието на Бога са свръхестествените явления, изцеленията и чудесата.
Словото Божие не казва това. Мат.7:22 В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? 23 Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.

Този пример от Словото е потресаващ. Говори се за хора, които са пророкували, изгонвали са нечисти духове, правили са чудеса. А окончателното определение на Бог за тяхната цялостна дейност е "беззаконие". Наистина, много е тъжно, ако един човек цял живот е развивал мащабна дейност, смятайки, че е посветена на Бога, и накрая да се окаже, че е скъсан на най-важния изпит, който решава съдбата му през вечността.

Защо се е получило така? 1Кор.13:2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. Външните прояви на свръхестественото са натежали повече от вътрешната промяна. Тези хора са очаквали Светият Дух да работи външно, като изцелява болни, прави чудеса, изгонва демони, но тези хора не са оставили Бог да работи вътре в тях. Вероятно са се кичили с високи титли, взимали са добри заплати, возили са се в скъпи коли, и са гледали с пренебрежение тези, които не са били толкова известни, почитани и проспериращи. Затова пък през вечността те ще останат да живеят в презрение.


ПРОСПЕРИТЕТЪТ
Никой не би искал да е беден. На всеки би му се искало да преуспява в живота си, в кариерата си и навсякъде. Може би това естествено желание експлоатират тези, които постоянно повтарят, че Бог не е стиснат и че Бог иска да бъдем непоремено преуспяли в материалния свят. Бог обаче иска преди всичко да преуспяваме в познаването на Него, да преуспяваме от ден на ден да бъдем такива, какъвто Христос.
Марк 4:19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.
Примамката на богатството е всред най-ефективните капани, в които може да попадне християнина. В Словото богатството е описано като един от факторите, които заглушават Словото, и то да остава безплодно. Не проповядвам другата крайност - че трябва непременно да бъдем бедни. Просто мисля, че Божиите цели за нас не са преди всичко в материалния свят. Напротив - Той често ни лишава от много неща в този свят само и само да достигнем до там, където Той иска и да не се отклоним.
1Тим.6:7 защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо; 8 а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно. 9 А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. 10 Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби, 11 Но ти, човече Божий, бягай от тия неща; и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта.


ИДОЛОПОКЛОНСТВОТО
В петдесятно-харизматичните среди често се говори против идолите. Обръща се сериозно внимание на обичаи с езически произход като мартениците и великденските яйца, но не се обръща внимание на по-реалните и по-силно загнездилите се в съзнанието идоли. Неотдавна един провалил се морално евангелски лидер написа:
"Простете ми братя и сестри, приятели и близки, че съм ви разочаровал, че не съм оправдал очакванията ви за един съвършен Божий служител!"
Малцина се замислиха изобщо редно ли е да се изграждат ореоли на "съвършени Божии служители". Трябва ли водачът на църква да бъде представян като извънреден помазаник и безгрешен служител? Ако хората, които го слушат, наистина приемат, че е такъв, то не се е ли превърнал за тях в идол. Голям е броят на хората, които са научени да вярват, че Бог действа предимно чрез ръцете на "велики божии служители". Такива хора вярват безрезервно в идола си и ако лъсне наяве моралният провал на техния кумир, те често отпадат от вярата, защото вярата им не е в Бога а в техния духовен водач. Вярата в непогрешимостта на човек е идолопоклонство. Да следваш някого и да си абсолютно сигурен, че този човек не може да се заблуди е следване на човек, а не на Бога и си е чисто преклонение пред идол. Непогрешим е само Бог.
Павел наричаше себе си "най-нищожният" от Христовите пратеници: 1 Коринтяни 15:9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,
Нещо повече, той нарече себе си най-нищожния от всички светии Ефесяни 3:8 На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство;

Той не се големееше и не се хвалеше. Той се срамуваше от себе си. Считаше се себе си за недостоен. Този, който подготви пътя на Господа - Йоан Кръстител също не търсеше човешко признание в този свят. Неговата изповед беше "Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам". Малко са тези проповедници, които биха казали същото. Нещо повече, малко са тези, които проповядват, че Бог трябва да расте в нас, а ние да се смаляваме.

Сякаш, от амвоните все по-често чуваме фарисейското "Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия". А в християнските книжарници се продават книги, на кориците на които виждаме високопарни и самохвални биографии, титли и заслуги. Сякаш човеците са забравили, че Бог е този, който трябва да прецени колко велик е един човек и какъв е реалният му дял за делото Божие. Колко ли ще са изненаданите, които ще застанат пред Бога с великите си дела, изцелените си болни и изгонените бесове, а ще се окаже, че Бог никога не ги е познавал...

вярност,   идолопоклонство,   компромис с истината,   компромис с праведността,   крайност,   просперитет,   служене на образи,   чудеса и знамения
 
Коментари
от в 01.01.70 02:00
Отговори на това
Гост
от 2 в 06.04.07 14:14
Отговори на това
Гост



По повод критиките за крайност, се сещам за едни думи на спасителя: "Помнете словото, което ви аз рекох: Не е рабът по-голем от господаря си. Мене ако изгониха, и вас ще изгонят: ако са държали словото ми, и вашето ще държат."

Ако някой изпълнява думите на Божия син, Исус, и учи другите на тях, тогава всяка критика свързана с това е насочена всъщност към самия Исус. И на критикуващият, предполагам, ще му бъде дадено право да спори с господаря на битието и живота, когато дойде съдът, а може и по-рано.

На друго място се казва: "Не бой се нищо от онова, което има да пострадаш: ето, дяволът има да тури некои от вас в тъмница за да бъдете изкушени; и ще имате скръб до десет дни. Бъди верен до смърт, и ще ти дам венец на живот. Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите. Който победи нема да се повреди от втората смърт."

Някой богопротивник би казал: "Това е фанатизъм!"

Да не забравяме, че подобни, мразещи Божието слово, хора несправедливо са осъдили на смърт самия Божий син, който е праведен и съвършен в постъпките си и думите си. Какво остава за нас, които нито сме по-големи от него, нито по-праведни, нито по-съвършени. Но както онези хора след това са опитали строгата тояга на Божието наказание - дори вече 2000 години не могат да намерят мир под слънцето, поради това, че Бог ги преследва чрез този или онзи - така и днешните съдници и хулители на Божието слово няма да изкарат много в глупостта си и престъпленията си против Бога.
Нека не се страхуваме от маловажния и несправедлив човешки съд, и оставим на подобни обвинения против Божието слово да отговори самият Бог, когато изправи всеки човек пред престола си на съд и определи участта му за вечността - живот в щастие с Бога, или мъчение и скърцане със зъби в огъня.

За нас би трябвало да е важно дали Бог одобрява нещо, а не дали хората одобряват нещо. Ако другите одобряват Божието слово - хубаво, ако не го одобряват и неразумно го окачествяват като "фанатизъм" или подобни неща, тогава ние би трябвало да продължим с Божието слово, а другите - както решат.





Относно "Идолопоклонството" и казаното във връзка с това: "Трябва ли водачът на църква да бъде представян като извънреден помазаник и безгрешен служител?":

В дадените ни за подражание примери в НЗ не съществува подобна постановка - "водачът на църква". Това човешко учение възниква по-късно, когато вярващите повсеместно отхвърлят примера завещан ни от Бога документално, и показан на всички нагледно и с обяснения от Божиите пратеници в света.

Когато се лекува болест няма полза да се лекува повърхностно. Вероятно коренът е още по-дълбок, но НЗ така или иначе изобличава строго идеи като "водачът на църква". Сред вярващите определено е имало водачи, но има огромна разлика между
"собственик и директор на религиозна организация с членска маса плащаща му месечни данъци изкрънкани с лъже-учение и манипулация" (т.е. "водачът на църква")
и, например, старейшините на цялата общност от вярващи в Божия син в град Ефес и другите подобни примери в НЗ (което не е "водачът на църква" ).

Не мисля, че ще стане с повърхностно лекуване...



Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: