Още по темата
Форуми:
Йоел - Йл. 1-3
Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

blue marble   близкия изток   ваксиниране   де ниро   дух   държава   образът на исус - образ на вярващи   отстъпление   религиозна общност   свидетелства  

виж всички тематики

RSS Емисии
rss1.0
Всички записки / Записки на eureth
 
06.08.19 04:08


/По повод темата "Армията на последното време"/

 

 

Тъй като преценяването на отделни цитати от кн. на Йоел зависи от цялостното разбиране на книгата, по-долу съм копирал подред текста на кн. на Божия пророк Йоел, с коментари към съотв. пасажи.


Паралелно са подредени 3 различни превода - Brenton (LXX/EN), Цариградски, и KJV.
По-надолу в текста (2 гл.), паралелно е копиран пасаж и от Разкр. 9 гл., за да бъде подробно сравнен с Йоел 2 гл.



Не бих могъл да кажа, че разбирам всеки един малък детайл от текста, но в случая е особено важно да се проследят и осъзнаят ВРЕМЕВИТЕ КОНТЕКСТИ, в които са се изпълнили или ще се изпълнят отделните описани групи събития, и в това отношение смятам, че текстът е доста ясен.

 

По този начин много по-лесно могат да се преценят и конкретни твърдения, свързани с казаното от Бога чрез Йоел -

напр. твърдения относно т.нар. "Армия на последното време"

или пък относно идеите за алегорично разбиране на т.нар. "ранен и късен дъжд"...

 

 

 

 

 

 

ЦариградскиBrenton (LXX/EN)KJV
1.

1 Словото Господне което биде къмъ Иоила сина Фатуилева.
1.

1 The word of the Lord which came to Joel the son of Bathuel.
1.

1 The word of the LORD that came to Joel the son of Pethuel.






2 Слушайте това, стари; И дайте ухо, всички които населявате земята. Станѫ ли това въ дните ви Или въ дните на бащите ви?
3 Прикажете на чадата си за това, И чадата ви на чадата си, И чадата имъ на другъ родъ.
2 Hear these words, ye elders, and hearken all ye that inhabit the land. * Have such things happen in your days, or in the days of your fathers? 3 Tell your children concerning them, and let your children tell their children, and their children another generation.2 Hear this, ye old men, and give ear, all ye inhabitants of the land. Hath this been in your days, or even in the days of your fathers?
3 Tell ye your children of it, and let your children tell their children, and their children another generation.

 

КОНТЕКСТ / ВРЕМЕ:
НАСТОЯЩЕТО НА ЙОЕЛ (тогава); епохата преди да се роди помазаникът-цар Исус; Израел е под моисеевия закон

1.1 Въведение
Нещо изключително (неясно какво) се е случило...
(по-късно Бог изрично посочва, че става дума за нещо, което се е случило – вж Йл. 3.25)








4 Каквото остави гъсеницата, изпояде [го] скакалецътъ; И каквото остави скакалецътъ, изпояде [го] ателавътъ; И каквото остави ателавътъ, изпояде [го] пръгътъ.4 The leavings of the caterpillar has the locust eaten, and the leavings of the locust has the palmerworm eaten, and the leavings of the palmerworm has the cankerworm eaten. 4 That which the palmerworm hath left hath the locust eaten; and that which the locust hath left hath the cankerworm eaten; and that which the cankerworm hath left hath the caterpiller eaten.

 

1.2 Подробности за това, което се е случило:
Бедствие – вредители (гъсеници, скакалци, червеи, бръмбари) са изяли цялата реколта.
В резултат на това е настъпил глад.








5 Изтрезвете, пияници, та плачете; И лелекайте, всички винопийци, заради новото вино; Защото се отне отъ устата ви.5 Awake, ye drunkards, from your wine, and weep: mourn, all ye that drink wine to drunkenness: for joy and gladness and removed are from your mouth. 5 Awake, ye drunkards, and weep; and howl, all ye drinkers of wine, because of the new wine; for it is cut off from your mouth.

 

1.3 Последствия от бедствието
1.3.1 Последствия от бедствието: Плач от пияниците и винопийците








6 Понеже люде възлязохѫ на земята ми, Крепки и безбройни, На които зъбите сѫ зъби лъвови, И иматъ членовни зъби на лъвица.
7 Турихѫ лозата ми въ запустение, И смоковниците ми въ сломение: Съвсемъ я обелихѫ и хвьрлихѫ: Пръчките й останахѫ бели.
6 For a strong and innumerable nation is come up against my land, their teeth are lion's teeth, and their back teeth those of a lion's whelp. 7 He has ruined my vine, and utterly broken my fig-trees: he has utterly searched my vine, and cast it down; he has § peeled its branches.6 For a nation is come up upon my land, strong, and without number, whose teeth are the teeth of a lion, and he hath the cheek teeth of a great lion.
7 He hath laid my vine waste, and barked my fig tree: he hath made it clean bare, and cast it away; the branches thereof are made white.

 

1.3.2 Подробности за причинителите на бедствието – безброй вредители (гъсеници, скакалци, червеи, бръмбари) със "зъби на лъв и челюсти на лъвица" (т.е. много агресивни...),  които изяждат цялата реколта (лози, смокини, ...)

Бог съ-страдава на хората под бедствието от вредителите и изглежда се чувства също лично засегнат в някакъв смисъл: "над/против земята ми се изкачи народ силен и безброен"








8 Плачи като [сгодена] девица опасана съ вретище Заради мъжа на младостта си.8 Lament to me more than a virgin girded with sackcloth for the ** husband of her youth.8 Lament like a virgin girded with sackcloth for the husband of her youth.

 

1.3.3 Бог сравнява хората страдащи под това бедствие, с
жена (т.е. това би трябвало да е народа на Израел), която вече не е заедно с
мъжа, когото е обичала в младостта си (т.е. Бога, когото отдавна, отначало са обичали, а сега вече – изглежда, не (толкова)),

така Бог непряко адресирайки, както изглежда, неуточнен техен грях против Бога, поради който Бог ги е наказал с описаното бедствие









9 Хлебното приношение и възлиянието се отне Отъ дома Господенъ: Сетуватъ священниците, Служителите Господни.
10 Запустя полето, сетува земята; Защото се изгуби житото, Изсъхна новото вино, изчезна елеятъ.
11 Посрамете се, земледелци, и лелекайте, лозари, Заради пшеницата и заради ечимика; Защото жетвата на нивата се изгуби.
12 Лозата изсъхна И смоковницата изчезна: Нарътъ, и финикътъ, и ябълката, - Всичкитѣ дървета на полето изсъхнахѫ; Щото радостта изсъхна отъ человеческите синове.
9 The meat-offering and drink-offering are removed from the house of the Lord: mourn, ye priests that serve at the altar of the Lord.
10 For the plains languish: let the land mourn, for the corn languishes; the wine is dried up, the oil becomes scarce; 11 the husbandmen are consumed: mourn your property on account of the wheat and barley; for the †† harvest has perished from off the field. 12 The vine is dried up, and the fig-trees are become few; the pomegranate, and palm-tree, and apple, and all trees of the field are dried up: for the sons of men ‡‡ have have abolished joy.
9 The meat offering and the drink offering is cut off from the house of the LORD; the priests, the ministers, mourn.
10 The field is wasted, the land mourneth; for the corn is wasted: the new wine is dried up, the oil languisheth.
11 Be ye ashamed, O ye husbandmen; howl, O ye vinedressers, for the wheat and for the barley; because the harvest of the field is perished.
12 The vine is dried up, and the fig tree languisheth; the pomegranate tree, the palm tree also, and the apple tree, even all the trees of the field, are withered: because joy is withered away from the sons of men.

 

1.3.4 Последствия от бедствието: Плач от свещениците/служителите на Господаря, земеделците, лозарите









13 Опашете се и плачете, священници: Лелекайте, служители на олтаря: Дойдете, пренощувайте въ вретище, Служители на Бога моего; Защото хлебното приношение и възлиянието престана Отъ дома на Бога вашего.
14 Осветете постъ, прогласете тържество, Съберете старейшините, Всичкитѣ жители на земята, В дома на Господа Бога Вашего; И възопийте къмъ Господа.
13 Gird yourselves with sackcloth, and lament, ye priests: mourn, ye that serve at the altar: go in, sleep in sackcloths, ye that minister to God: for the meat-offering and drink-offering are withheld from the house of your God. 14 Sanctify a fast, proclaim a solemn service, gather the elders and all the inhabitants of the land into the house of your God, and cry earnestly to the Lord,13 Gird yourselves, and lament, ye priests: howl, ye ministers of the altar: come, lie all night in sackcloth, ye ministers of my God: for the meat offering and the drink offering is withholden from the house of your God.
14 Sanctify ye a fast, call a solemn assembly, gather the elders and all the inhabitants of the land into the house of the LORD your God, and cry unto the LORD,

 

1.4 Съвет от Бога за изходен път от бедствието-Божие наказание:
1.4.1 Призив за отказване от храна и за викане/молби към господаря
         Подразбира се: Те са извършили преди това грях против Бога и това бедствие е наказание от Бога









15 Уви за [онзи] денъ! Защото денятъ Господенъ приближи, И ще дойде като гибель отъ Всесилнаго. 15 Alas, Alas, Alas for the day! for the day of the Lord is nigh, and it will come as trouble upon trouble.15 Alas for the day! for the day of the LORD is at hand, and as a destruction from the Almighty shall it come.

 

1.5   Важно пророческо вметване, нямащо пряка връзка с досегашното повествование
        
1.5.1 Неочаквано кратко пророческо споменаване на Деня на Господаря – ден на Божия гняв и наказание
         По време на бъдещия "ден на господаря" (в края на епохата) Бог ще наказва (кого?) с опустошение/гибел


Защо изведнъж Бог започва да им говори за  Деня на Господаря, Божия гняв? Каква е връзка с всичко казано досега?

Вероятно Бог взима повод от тогавашното текущо наказание-бедствие, за да им открие

много важни бъдещи неща, свързани и с тях, и, евентуално с дадено аналогично бъдещо наказание върху тях или други грешници.









16 Не отне ли се храната предъ очите ни, Веселието и радостта отъ дома на Бога нашего?
17 Сеянията изгнихѫ подъ буците си, Житниците запустяхѫ, Хранилищата се съсипахѫ; Защото житото изсъхна
18 Какъ въздишатъ скотовете! Скитатъ се стадата на говедата Защото няматъ пасбище; Ей стадата на овците изгинахѫ.
19 Господи къмъ тебе ще възопия, Защото огънятъ изнури пасбищата на пустинята, И пламикътъ изпогори всичкитѣ дървета на полето.
20 Даже и скотовете на полето поглеждатъ къмъ тебе; Защото изсъхнахѫ потоците на водата, И огънъ изпояде пасбищата на пустинята.
16 Your meat has been destroyed before your eyes, joy and gladness from out of the house of your God. 17 The heifers have started at their mangers, the treasures are abolished, the wine-presses are broken down; for the corn is withered. 18 What shall we store up for ourselves? the herds of cattle have mourned, because they had no pasture; and the flocks of sheep have been utterly destroyed. 19 To thee, O Lord, will I cry: for fire has devoured the fair places of the wilderness, and a flame has burnt up all the trees of the field. 20 And the cattle of the field have looked up to thee: for the §§ fountains of waters have been dried up, and fire has devoured the fair places of the wilderness. 16 Is not the meat cut off before our eyes, yea, joy and gladness from the house of our God?
17 The seed is rotten under their clods, the garners are laid desolate, the barns are broken down; for the corn is withered.
18 How do the beasts groan! the herds of cattle are perplexed, because they have no pasture; yea, the flocks of sheep are made desolate.
19 O LORD, to thee will I cry: for the fire hath devoured the pastures of the wilderness, and the flame hath burned all the trees of the field.
20 The beasts of the field cry also unto thee: for the rivers of waters are dried up, and the fire hath devoured the pastures of the wilderness.

 

1.6 – Молитва към Бога, във връзка с описаното наложено наказание от Бога (унищожаване на реколтата и глад)









 

2.

1 Възтръбете съ тръба въ Сионъ, И възкликнете въ светата ми гора: Да се разтреперятъ всички които населяватъ земята; Защото иде денятъ Господенъ, защото е близу, -
2 Денъ на тъмнина и на мракъ, Денъ на облакъ и на мъгла:
2

1 Sound the trumpet in Sion, make a proclamation in my holy mountain, and let all the inhabitants of the land be confounded: for the day of the Lord is near; 2 for a day of darkness and gloominess is near, a day of cloud and mist:
2.

1 Blow ye the trumpet in Zion, and sound an alarm in my holy mountain: let all the inhabitants of the land tremble: for the day of the LORD cometh, for it is nigh at hand;
2 A day of darkness and of gloominess, a day of clouds and of thick darkness,

 

НОВ КОНТЕКСТ / ВРЕМЕ:
БЪДЕЩЕТО, КРАЯ НА ЕПОХАТА, СИОН И ЦЯЛАТА ЗЕМЯ, ДЕНЯТ НА ГОСПОДАРЯ / БОЖИЯТ ГНЯВ В КРАЯ НА ЕПОХАТА

СЛЕД КАТО ГОЛЯМАТА СКРЪБ ВЕЧЕ Е ПРИКЛЮЧИЛА,

и след като Господарят Исус съответно (веднага след края на Голямата скърб) е съживил праведните и е взел всички свои от земята, и ги е отвел пред Божия престол

 

 

2. Денят на Господаря, т.е. периодът на Божия гняв в края на епохата

 

2.1 Следвайки логиката на изложението до тук, тези редове (се очаква да) звучат като, един вид, Божий отговор на молитвите за прошка по-горе.

Но, изненадващо, Бог не отговоря пряко на тези молитви,

а ни отвежда ... в края на епохата!, в Деня на Господаря, Деня на Божия гняв.

 

Защо изведнъж Бог започва да им говори за Деня на Господаря, Божия гняв? Каква е връзка с всичко казано досега?

(отново) Вероятно Бог взима повод от тогавашното текущо наказание-бедствие, за да им открие много важни бъдещи неща, свързани и с тях, и, съответно, евентуално с дадено аналогично бъдещо наказание върху тях или други грешници.

 



 

 

 

 

Йоел 2

Йоел 2

Йоел 2Разкр. 9

Като зора се разпростиратъ върху горите Люде много и силни: Подобни тямъ не сѫ били отъ века, Нито подиръ тяхъ ще бъдатъ до годините на родове и родове.
3 Огънъ пояжда предъ тяхъ, И пламикъ опаля подиръ тяхъ: Земята е като рай Едемски предъ тяхъ, И подиръ тяхъ пустиня пуста; И няма да избегне отъ тяхъ нищо.
4 Видътъ имъ е като видъ на коне; И като конници, така ще тичатъ.

5 Като тропотъ на колесници Ще скачатъ по върховете на горите, Като хвучение на огненъ пламикъ Който пояжда тръстта, Като крепки люде опълчени на бой.

6 Предъ тяхъ народите ще се разтреперятъ: Всичкитѣ лица ще побледнеятъ.

7 Ще тичатъ като юнаци: Като мъже ратници ще се качатъ на стената, И ще отиватъ всеки въ пътя си, И не ще да развалятъ редовете си.
8 И не ще да оттласнатъ единъ другого: Ще отиватъ всеки въ пътя си; И като падатъ върху оръжията Няма да се наранятъ.
9 Ще обикалятъ въ града, Ще тичатъ по стената, Ще се качватъ по къщите, Ще влизатъ прѣзъ прозорците като крадецъ.

10 Земята ще се потресе предъ тяхъ: Небесата ще треперятъ: Слънцето и луната ще помръкнатъ; И звездите ще оттеглятъ светенето си.

11 И Господъ ще издаде гласа си предъ войската си; Защото станътъ му е много голѣмъ; Защото извършителятъ на словото му е крепъкъ; Защото денятъ Господенъ е голѣмъ и твърде страшенъ; И кой може да го стърпи?

a numerous and strong people shall be spread upon the mountains as the morning; there has not been from the * beginning one like it, and after it there shall not be again even to the years of many generations. 3 Before them is a consuming fire, and behind them is a flame kindled: the land before them is as a paradise of delight, and behind them a desolate plain: and there shall none of them escape. 4 Their appearance is as the appearance of horses; and as horsemen, so shall they pursue.

5 As the sound of chariots on the tops of mountains shall they leap, and as the sound of a flame of fire devouring stubble, and as a numerous and strong people setting themselves in array for battle. 6 Before them shall the people be crushed: every face shall be as the blackness of a § caldron. 7 As warriors shall they run, and as men of war shall they mount on the walls; and each shall move in his right path, and they shall not turn aside from their tracks: 8 and not one shall stand aloof from his brother: they shall go on weighed down with their arms, and they fall upon their weapons, yet shall they in no wise be destroyed.

9 They shall seize upon the city, and run upon the walls, and go up upon the houses, and enter in through the windows as thieves. 10 Before them the earth shall be confounded, and the sky shall be shaken: the sun and the moon shall be darkened, and the stars shall withdraw their light.

11 And the Lord shall utter his voice before his host: for his camp is very great: for the ** execution of his words is mighty: for the day of the Lord is great, very glorious, and who shall be †† able to resist it?

 

as the morning spread upon the mountains: a great people and a strong; there hath not been ever the like, neither shall be any more after it, even to the years of many generations.
3 A fire devoureth before them; and behind them a flame burneth: the land is as the garden of Eden before them, and behind them a desolate wilderness; yea, and nothing shall escape them.
4 The appearance of them is as the appearance of horses; and as horsemen, so shall they run.

5 Like the noise of chariots on the tops of mountains shall they leap, like the noise of a flame of fire that devoureth the stubble, as a strong people set in battle array.
6 Before their face the people shall be much pained: all faces shall gather blackness.
7 They shall run like mighty men; they shall climb the wall like men of war; and they shall march every one on his ways, and they shall not break their ranks:
8 Neither shall one thrust another; they shall walk every one in his path: and when they fall upon the sword, they shall not be wounded.
9 They shall run to and fro in the city; they shall run upon the wall, they shall climb up upon the houses; they shall enter in at the windows like a thief.
10 The earth shall quake before them; the heavens shall tremble: the sun and the moon shall be dark, and the stars shall withdraw their shining:

11 And the LORD shall utter his voice before his army: for his camp is very great: for he is strong that executeth his word: for the day of the LORD is great and very terrible; and who can abide it?
Затръби и петият вестоносец, и видях звезда, паднала от небето на земята; и даде ѝ се ключът от ямата на бездната: тя отвори ямата на бездната, и излезе дим от ямата, като дим от голяма пещ; слънцето и въздухът потъмняха от дима на ямата.

И от дима излязоха скакалци по земята, и даде им се власт, каквато власт имат земните скорпиони. И им се каза, да не повреждат земната трева, нито какъв да е злак, нито някое дърво, а само онези хора, които нямат Божия печат на челата си. И им се даде не да ги убиват, а само да ги мъчат пет месеца; и мъките от тях са като мъки от скорпион, когато ужили човека.

В онези дни хората ще търсят смъртта, но няма да я намерят; ще поискат да умрат, но смъртта ще побегне от тях.

По своя вид скакалците приличаха на коне, екипирани за война; на главите им имаше като че корони от злато, а лицата им бяха като човешки лица. И имаха коси като женски коси, а зъбите им бяха като на лъвове. И имаха брони като брони от желязо.
И шумът на крилете им бе като шум от колесници с много коне, препускащи на война.

И имаха опашки като на скорпиони, а на опашките им имаше жила. И дадена им бе власт да нараняват на хората пет месеца. За цар над себе си имаха вестоносеца на бездната; името му по еврейски е: Аб-Адо̀н, а по гръцки — Аполу̀ьон*1.

---
*1. гр "погубващ"

 

2.1 Ужасяващата реалност на Божия гняв

Бог накратко описва една ужасяваща картина-фрагмент на някакви зловещи същества, приличащи на коне и издаващи звук, като от колесници, нападащи по време на Деня на Господаря / Божия гняв / гнева на Агнето


Кого
точно нападат тези същества, кога и защо?

Не е посочено изрично.


Но във връзка с описаните същества, срв. текста от Йоел с текста от Разкр 9 гл

- вж. по-горе колоната най-вдясно >>>

 

Съвпаденията между двете са твърде големи и конкретни за да бъдат случайни.

 

От другите Божии книги се знае, че точно след края на Голямата скръб и преди да започне Божият гняв, Божият син ще съживи/промени нетленни всички свои и ще ги "грабне"/вземе от земята горе в небесата пред Божия престол ("единият ще бъде взет, другият ще бъде оставен").

 

А останалите не-взети хора – врагове на Божия син Исус, ще останат тук на земята и именно върху тях ще се излее Божият гняв.

 

В Разкр. 9 в прав текст четем, че по време на Деня на Господаря / Божия гняв тези зловещи същества (създадени като средство за Божие наказание) под Божия наредба ще мъчат и ужасяват Божиите врагове, оставени на земята от Божия син

 

Т.е. Бог ще използва тези ужасни създания

за да нанесе наказание върху своите врагове, враговете на Божия помазаник-цар Исус от Назарет,

по време на Божия гняв, Деня на ГОСПОДАРЯ.

 

 

 

 

 

 

 

Относно Йоел 2:11 (по-горе в червено) - "И Господъ ще издаде гласа си предъ войската си"

 

Както се вижда от контекста,
Бог нарича гореописаните ужасяващи същества: "негова войска/армия".

 

Как така??

 

От това някои могат да си направят неправилното заключение, че едва ли не тези ужасяващи унищожаващи същества уж са някаква алегория, чрез която Бог представял ... своя народ на земята (!!!),

 

т.е. че тези ужасщващи същества (уж) изобразявали: родените от Бог хора (и от иудеите, и от другите народи) чрез вярата в Божия син, Исус от Назарет.

 

(Земята е като рай Едемски предъ тяхъ, И подиръ тяхъ пустиня пуста; И няма да избегне отъ тяхъ нищо ... Предъ тяхъ народите ще се разтреперятъ: Всичкитѣ лица ще побледнеятъ. ...

Ще тичатъ по стената, Ще се качватъ по къщите, Ще влизатъ прѣзъ прозорците като крадецъ. ...) -

 

 

За да сме сигурни, че разбираме за какво става дума в Йоел 2:11, не трябва да забравяме следните неща:

 

1. Времевият контекст на този пасаж,

т.е. Краят на епохата, Денят на Господаря / Божият гняв в края на епохата, след като Голямата скръб е свършила, и (след нея) Грабването на праведните е минало, т.е. Господарят Исус вече е съживил праведните и е "грабнал" всички свои от земята, и ги е отвел пред Божия престол

 

Но щом е така, тогава (ако тези същества изобразяваха Божия народ) би излязло, че

- светите, вярващите в Божия син (уж) няма да бъдат взети от Божия син по време на грабването на праведните

- и (уж) ще бъдат оставени на земята по време на Божия гняв (!!!???)

- и тогава (през Божия гняв) Божиите хора (уж) ще правят така, че "Земята е като рай Едемски предъ тяхъ, И подиръ тяхъ пустиня пуста; И няма да избегне отъ тяхъ нищо ... Предъ тяхъ народите ще се разтреперятъ: Всичкитѣ лица ще побледнеятъ. ... Ще тичатъ по стената, Ще се качватъ по къщите, Ще влизатъ прѣзъ прозорците като крадецъ. ..." (!!!???)


Т.е. пълен абсурд и заблуда!

 

 

 

2. Сравнението на Йоел 2 (".... войската си") с Разкр.9, показва много ясни съответствия с подобно описани ужасяващи същества, за които (в Разкр., 9) в пряк текст е написано, че Бог ги е създал и предназначил именно да мъчат Божиите врагове по време на Божия гняв, Деня на Господаря

 

Но щом е така, тогава (ако тези същества изобразяваха Божия народ) ще излезе, че


- Бог ще направи така, че по време на "Грабването" светите, вярващите в Божия син
няма да бъдат грабнати горе при Божия престол (!!!???),

- а ще бъдат оставени на земята по време на Божия гняв (!!!???),

- и тогава... Божиите хора, организирани в армия от кошмарни същества (!?) ще мъчат Божиите врагове 5 месеца с жила, като на скорпиони (!!!???) ...

 

Т.е. пълен абсурд и заблуда!

 

 

 

 

 

3. Аналогично изказване в Йоел 3:25.

 

Когато по-долу (вж Йоел 3:25) Бог отново започва да говори за времето, когато Йоел живее и отново споменава как е наказал Израел със глад чрез скакалци, червеи, бръмбари и гъсеници, той нарича тези вредители именно "голямата Ми войска, която пратих върху вас"

 

Т.е. Бог нарича вредителите(скакалци, червеи, бръмбари и гъсеници), чрез които е нанесъл наказание: именно "негова войска", понеже Той е този, който наказва, и това е просто средството с което Той наказва.

 

А не че тези гъсеници и червеи едва ли не били представяли Божия народ (вярващите в Божия син)!

 

 

 

Това ясно показва, че когато Бог в Йоел 2.11 казва: "И Господъ ще издаде гласа си предъ войската си"

той съвсем не е задължително да има предвид "И Господъ ще издаде гласа си предъ своя народ, вярващите в Божия син Исус",

 

а аналогично на Йоел 3:25, той може да има предвид именно, че тези ужасяващи същества са средството, чрез което Той ще нанесе страшно наказание на враговете си по времето на Божия гняв, Деня на Господаря.

 

 

 

 

 

4. Ролята на Божия народ (т.е. родените от Бог чрез вярата в Божия помазаник-цар Исус от Назарет) в новото Божие завещание

 

Бог не използва своя народ (в новото си завещание) да наказва чрез тях Божиите врагове (независимо от заблудите и злодеянията на т.нар. "католическо" т.нар. "следствие" (inquisition), че и на т.нар. "протестантско" такова на Калвин, които нямат нищо общо със словото на Божия син Исус).

 

Нито пък Бог ще остави тук долу на земята Своя, Божия народ (т.е. вярващите в Божия син Исус) по времето на Божия гняв.

 

 

 

 

 

Заключение (относно Йоел 2:11):

Всичко това ясно показва, че в Йоел 2:11 "И Господъ ще издаде гласа си предъ войската си", чрез онези ужасяващи същества, той съвсем не представя алегорично "Божия народ (вярващите в Божия син)",

 

а има предвид, че тези същества са средството, което Той е избрал, за да накаже (да им нанесе зло) враговете си и по време на Божия гняв.

 

Както и пише: "Азъ създавамъ виделината и творя тъмнината: Правя миръ, творя и зло: Азъ Господъ съмъ който правя всичко това." /Ис.45/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

12 И сега вече, говори Господъ, Обърнете се къмъ мене съсъ всичкото си сърдце, И съ постъ, и съ плачъ, и съ ридание.
13 И раздерете сърдцето си, а не дрехите си, Та се обърнете къмъ Господа Бога вашего; Защото е милостивъ и щедъръ, Дълготърпеливъ и многомилостивъ, И разкайва се за злото.
14 Кой знае, ще се повърне [ли] и разкае той, Та да остави благословение вследъ себе си За хлебно приношение и възлияние на Господа Бога вашего?


15 Затръбете съ тръба въ Сионъ, Осветете постъ, проповядайте тържество.
16 Съберете людете, осветете събранието, Свикайте старейшините, Съберете младенците и които сучатъ отъ цица: Да излезе младоженецътъ изъ ложницата си, И невестата изъ чертога си.
17 Да плачатъ священниците, Служителите Господни, Между притвора и олтаря, И да рекатъ: Пощади, Господи, людете си, И не дай наследието си въ поношение, Да ги обладаятъ езичниците: Защо да рекатъ между народите: Дѣ е техний Богъ?
12 Now therefore, saith the Lord your God, turn to me with all your heart, and with fasting, and with weeping, and with lamentation: 13 and rend your hearts, and not your garments, and turn to the Lord your God: for he is merciful and compassionate, long-suffering, and plenteous in mercy, and repents of evils. 14 Who knows if he will return, and repent, and leave a blessing behind him, even a meat-offering and a drink-offering to the Lord your God?

15 Sound the trumpet in Sion, sanctify a fast, proclaim a ‡‡ solemn service: 16 gather the people, sanctify the congregation, assemble the elders, gather the infants at the breast: let the bridegroom go forth of his chamber, and the bride out of her closet. 17 Between the §§ porch and the altar let the priests that minister to the Lord weep, and say, Spare thy people, O Lord, and give not thine heritage to reproach, that the heathen should rule over them, lest they should say among the heathen, Where is their God?
12 Therefore also now, saith the LORD, turn ye even to me with all your heart, and with fasting, and with weeping, and with mourning:
13 And rend your heart, and not your garments, and turn unto the LORD your God: for he is gracious and merciful, slow to anger, and of great kindness, and repenteth him of the evil.
14 Who knoweth if he will return and repent, and leave a blessing behind him; even a meat offering and a drink offering unto the LORD your God?

15 Blow the trumpet in Zion, sanctify a fast, call a solemn assembly:
16 Gather the people, sanctify the congregation, assemble the elders, gather the children, and those that suck the breasts: let the bridegroom go forth of his chamber, and the bride out of her closet.
17 Let the priests, the ministers of the LORD, weep between the porch and the altar, and let them say, Spare thy people, O LORD, and give not thine heritage to reproach, that the heathen should rule over them: wherefore should they say among the people, Where is their God?

 

3. Божий призив да се обърнат от греха си и да помолят Бога за прошка.


Не се уточнява за какъв грях става дума.

 

Не е ясно дали Бог има предвид тогавашния им грях, поради който Бог тогава е пратил "армия" от вредители по реколтата и съответно глад.

Или някакъв друг грях.

 

 

 

 

 

 

 

18 И Господъ ще поревнува за земята си, И ще се смили за людете си:
19 Ей, Господъ ще отговори и рече на людете си: Ето азъ ще ви проводя житото, И виното, и елея, та ще се наситите отъ тяхъ; И няма да ви направя вече поношение между народите.
20 Но ще отдалеча отъ васъ северния И ще го оттласна къмъ земя безводна и пуста, С лицето му къмъ източното море, А задната му страна къмъ западното море; И зловонието му ще възлезе, И смрадътъ му ще се възвиши, Защото е направиль величия
21 Не бой се, земльо, радвай се и весели се; Защото Господъ ще направи величия.
22 Не треперете скотове полски; Защото пасбищата на пустинята прозябватъ, Защото дървото носи плода си, Смоковницата и лозата издаватъ силата си.
23 И чада Сионови, радвайте се, И веселете се въ Господа Бога вашего; Защото ви даде есененъ дъждъ съ врѣме И ще ви одъжди дъждъ есененъ И пролетенъ въ прьвия месецъ.
24 И гумната ще се напълнятъ съ жито, И жлебовете ще преливатъ съ вино и елей.
25 И ще въздамъ годините които изпояде скакалецътъ, Ателавътъ, и пръгътъ, и гъсеницата, Голѣмата моя войска която проводихъ противъ вас
26 И ще ядете изобилно и ще се наситите И ще похвалите името на Господа Бога вашего Който направи чудесни дела съ васъ; И людете ми няма да се посрамятъ въ векъ.

27 И ще познаете че азъ съмъ всредъ Израиль, И азъ съмъ Господъ Богъ вашъ, и няма другъ никой; И людете ми няма да се посрамятъ въ векъ.
18 But the Lord was jealous of his land, and spared his people. 19 And the Lord answered and said to his people, Behold, I will send you corn, and wine, and oil, and ye shall be satisfied with them: and I will no longer make you a reproach among the Gentiles. 20 And I will chase away from you the northern adversary, and will drive him away into a dry land, and I will sink *** his face in the former sea, and his back parts in the latter sea, and his ††† ill savour shall come up, and his ‡‡‡ stink come up, because he has §§§ wrought great things. 21 Be of good courage, O land; rejoice and be glad: for the Lord has done great things. 22 Be of good courage, ye beasts of the plain, for the plains of the wilderness have budded, for the trees have borne their fruit, the fig tree and the vine have yielded their strength. 23 Rejoice then and be glad, ye children of Sion, in the Lord your God: for he has given you food * fully, and he will rain on you the early and the latter rain, as before. 24 And the floors shall be filled with corn, and the presses shall overflow with wine and oil. 25 And I will recompense you for the years which the locust, and the caterpillar, and the palmerworm, and the cankerworm have eaten, even my great army, which I sent against you. 26 And ye shall eat abundantly, and be satisfied, and shall praise the name of the Lord your God for the things which he has wrought wonderfully with you: and my people shall not be ashamed for ever.

27 And ye shall know that I am in the midst of Israel, and that I am the Lord your God, and that there is none else beside me; and my people shall no more be ashamed for ever.
18 Then will the LORD be jealous for his land, and pity his people.
19 Yea, the LORD will answer and say unto his people, Behold, I will send you corn, and wine, and oil, and ye shall be satisfied therewith: and I will no more make you a reproach among the heathen:
20 But I will remove far off from you the northern army, and will drive him into a land barren and desolate, with his face toward the east sea, and his hinder part toward the utmost sea, and his stink shall come up, and his ill savour shall come up, because he hath done great things.
21 Fear not, O land; be glad and rejoice: for the LORD will do great things.
22 Be not afraid, ye beasts of the field: for the pastures of the wilderness do spring, for the tree beareth her fruit, the fig tree and the vine do yield their strength.
23 Be glad then, ye children of Zion, and rejoice in the LORD your God: for he hath given you the former rain moderately, and he will cause to come down for you the rain, the former rain, and the latter rain in the first month.
24 And the floors shall be full of wheat, and the fats shall overflow with wine and oil.
25 And I will restore to you the years that the locust hath eaten, the cankerworm, and the caterpiller, and the palmerworm, my great army which I sent among you.
26 And ye shall eat in plenty, and be satisfied, and praise the name of the LORD your God, that hath dealt wondrously with you: and my people shall never be ashamed.

27 And ye shall know that I am in the midst of Israel, and that I am the LORD your God, and none else: and my people shall never be ashamed.

 

3.1. (във връзка с горния призив) Следва Божие обещание за земно благословение,

ако те наистина се обърнат от съотв. грях, според горния призив.

 

Т.е. ако те биха се обърнали , то и Бог Бог би се смилил за тях и би ги благословил...

 

 

Важно:

В текста не е посочено дали те са послушали Божия призив чрез Божия пророк Йоел за обръщане от съотв. грях ,

 

или пък, напротив, например са го убили с камъни, както Божият син Исус потвърждава, че са постъпвали с някои от пророците му.

 

Моето предположение е, че те всъщност не са се обърнали,

 

и че обещанието за благословение към тях (по-долу) ще се изпълни всъщност чак след края на Божия гняв,

 

т.е. чак когато започне 1000-год. царуване на Божия помазаник-цар Исус от Назарет над цялата земя.

 

 

 

Понеже именно тогава по време на голямата скръб и на Божия гняв, т.е. малко преди началото на на 1000-год царуване

 

както пише, хората от плътския Израел масово ще се обръщат от греховете си и ще повярват, и признаят, че Исус от Назарет е помазаникът-цар, Божият син,

 

и така ще бъдат родени от Бога и ще станат част от Божия народ Израел.

 

 

 

 

Както и пише по-долу в края на обещанието му: "И людете ми няма да се посрамятъ въ векъ (т.е. вечно, м.б.)"

 

Това все още не се е случило!

 

И щом все още не се е случило, то съответно не се е било случило също и по времето на Йоел...

 

Т.е. когато Бог казва "И людете ми няма да се посрамятъ въ векъ", то на практика става дума за бъдещето,

т.е. за 1000-год царуване на помазаника-цар Исус над сегашната земя,

когато действително хората от плътския Израел масово вече ще са се обърнали от греховете си и ще са признали истинския Божий помазаник-цар, Божия син Исус, и ще са приели неговата жертва и спасение, и съответно ще са под Неговата закрила и благословение, вечно. Както и всички останали хора от всички народи, които са го приели. Понеже в това отношение няма разлика, както и пише.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пролетният и есенният ("ранния и късния") дъжд

 

1. От текста по-горе (Йоел 2.18-27) става ясно, че това конкретно Божие обещание Бог да им дава редовно пролетен и есенен ("ренен и късен") дъжд, за да няма вече глад, ще се изпълни заедно с останалите казани неща там,

 

т.е. заедно с: "И ще въздамъ годините които изпояде скакалецътъ, Ателавътъ, и пръгътъ, и гъсеницата, Голѣмата моя войска която проводихъ противъ вас И ще ядете изобилно и ще се наситите ... И людете ми няма да се посрамятъ въ векъ."

 

И понеже това "И людете ми няма да се посрамятъ въ векъ." на практика за мнозинството от тях ще се изпълни през 1000-год царуване на помазаника-цар Исус над сегашната земя,

 

то и обещанието за редовния пролетен и есенен ("ранен и късен") дъжд (за да няма вече глад) ще се изпълни именно също през 1000-год царуване на помазаника-цар Исус над сегашната земя

 

 

 

2. Също, Бог казва, че след като би започнал да им дава (редовно) пролетен и летен (ранен и късен) дъжд,

 

СЛЕД ТОВА Той също ще даде и Духа си на всяка плът (т.е. на всеки човек от поврявалите в сина му, Исус)

 

 

 

Т.е. споменатият пролетен и есенен (ранен и късен) дъжд и

 

даването на Божия Дух на поврявалите в Божия син

 

са ДВЕ СЪВСЕМ РАЗЛИЧНИ НЕЩА!

 

 

 

Т.е. споменатият пролетен и есенен дъжд си е напълно нормален буквален дъжд, от който пораства реколта, за да има какво да ядат хората.

 

 

 

4. Допълнително, Бог никъде не е намеквал, че ще дава своя Дух на повярвалите в Божия син

 

САМО ОК. 1-ВИ ВЕК (т.е. уж алегоричен "пролетен/ранен дъжд")

И САМО В КРАЯ НА ЕПОХАТА (т.е. уж алегоричен "есенен/късен дъжд"),

 

както заблудително учат някои.

 

 

 

 

 

Всичко тези неща ясно изобличават тоновете заблуди, които разни т.нар. "апостоли", "пророци" и какви ли не бълнуват и пишат вече десетки години, натрапвайки на Божиите хора алегорично разбиране на този "прословут" пролетен и есенен / "ранен и късен" дъжд.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

28 И слѣдъ това Ще излея Духа си на всяка плътъ; И ще пророчествуватъ синовете ви и дъщерите ви: Старците ви ще видятъ сънища, Юношите ви ще видятъ видения; 29 А още на рабите и на рабините В онези дни ще изливамъ Духа си.

28 And it shall come to pass afterward, that I will pour out my spirit upon all flesh; and your sons and your daughters shall prophesy, your old men shall dream dreams, your young men shall see visions: 29 And also upon the servants and upon the handmaids in those days will I pour out my spirit.

28 And it shall come to pass afterward, that I will pour out of my Spirit upon all flesh; and your sons and your daughters shall prophesy, and your old men shall dream dreams, and your young men shall see visions. 29 And on my servants and on my handmaids in those days will I pour out of my Spirit.

 

3.2. Важно продължение на горните Божии принципни обещания, ако те се обърнат от греха си.

 

Очевидно това принципно обещание дори и преди нач. на 1000-год царуване влиза в сила за онези от тях, които се обърнат от греховете си и повярват, и признаят истинския Божий помазаник-цар Исус от Назарет,

 

както и Симон Скалата ги увещава на 50-я ден ("Петдесетница") след неговата жертвена смърт.

 

В сегашната епоха на Божието спасение чрез вяра в помазаника Исус, Божият Дух действително свидетелства, спасява, и също дава следните духовни благословения на хората от Божия народ, според както Бог е обещал, и за които говори и Симон /Де., 2гл/.

 

И когато казва "на всяка плът", той очевидно има предвид "всяка плът от хората от Божия народ", т.е. от онези, които са признали и са повярвали в Божия помазаник-цар и син, Исус от Назарет.

 

Понеже на другите хора Бог не дава Духа си, независимо дали по плът са от Авраам или не.

 

ПОНЕЖЕ, КАКТО ПИШЕ, БОЖИЯТ НАРОД НЕ СЕ ОСНОВАВА НА >>>ПЛЪТСКА<<< ПРИНАДЛЕЖНОСТ (напр. и Исмаел е от Авраам - евреин...), КАКТО МНОЗИНА СЕ ЗАБЛУЖДАВАТ,

А Е САМО ПО БОЖИЕ ОБЕЩАНИЕ,

 

КОЕТО (ЛОГИЧНО) ДЕЙСТВА САМО ЧРЕЗ ВЯРА (В БОЖИИТЕ ОБЕЩАНИЯ)

 

И КЪДЕТО ПЛЪТТА НИЩО И НИКОГО НЕ ПОЛЗВА.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

30 И ще покажа чудеса на небесата и на земята, Кръвъ, и огънъ, и стълпове отъ димъ.
31 Слънцето ще се обърне въ тъмнина, И луната въ кръвъ, Преди да дойде денятъ Господенъ, великиятъ и страшниятъ.

32 И всеки който призове името Господне ще се спаси; Защото въ гората Сионъ и въ Ерусалимъ ще бъде спасение, Както рече Господъ, И въ останалите които Господъ ще повикне.
30 And I will shew wonders in heaven, and upon the earth, blood, and fire, and vapor of smoke. 31 The sun shall be turned into darkness, and the moon into blood, before the great and glorious day of the Lord come.

32 And it shall come to pass that whosoever shall call on the name of the Lord shall be saved: for in mount Sion and in Jerusalem shall the saved one be as the Lord has said, and they that have glad tidings preached to them, whom the Lord has called.
30 And I will shew wonders in the heavens and in the earth, blood, and fire, and pillars of smoke.
31 The sun shall be turned into darkness, and the moon into blood, before the great and the terrible day of the LORD come.

32 And it shall come to pass, that whosoever shall call on the name of the LORD shall be delivered: for in mount Zion and in Jerusalem shall be deliverance, as the LORD hath said, and in the remnant whom the LORD shall call.

 

3.3 Предизвестие за Деня на Господаря, Божия гняв.

 

Вземайки повод от горното принципно обещание, което е в бъдещето за тях тогава (т.е. това е времето от 1-ви век и все още продължава),

това е предизвестие и за друго бъдещо събитие – началото и периода на Божия гняв, т.нар. ДЕНЯТ НА ГОСПОДАРЯ, страшен и велик (настъпващ след края на Голямата скърб).

 

Този ден, Денят на Господаря, ще дойде в края на сегашната епоха, след края на Голямата скърб.

 

А в сегашното време Божият Дух свидетелства и спасява, и също дава горните духовни благословения на хората от Божия народ, според както Бог е обещал.

 

 

 

 

 

3.
1 Защото, ето, въ онези дни и въ онова врѣме, Когато върна пленниците на Юда и на Ерусалимъ,
2 Ще събера още всичкитѣ народи Та ще ги сваля въ Йосафатовия доль, И ще се съдя съ тяхъ тамъ За людете си и наследието си Израиля, Когото разпръснахѫ между езичниците, И си разделихѫ земята ми;
3 И хвьрлихѫ жребия заради людете ми; И дадохѫ детѣ за блудница; И продавахѫ момиче за вино та пиехѫ.
4 И що имате още да направите съ мене Тире, и Сидоне, И всички Палестински прѣдѣли? Ще ми въздадете ли въздаяние? А вие ако ми въздадете, То безъ забава скоро ще върна въздаянието ви върху главите ви.
5 Защото взехте среброто ми и златото ми, И избраното ми благо изнесохте въ храмовете си.
6 А Юдините синове и Ерусалимските синове Продадохте ги на Гръцките синове, За да ги отдалечите отъ прѣдѣлите имъ.
7 Ето, азъ ще ги дигна отъ мѣстото Дето ги продадохте, И ще върна въздаянието ви на главата ви.
8 И ще продамъ вашите синове и вашите дъщери В рѫката на Юдините синове; И ще ги продадатъ на Савците, на народъ далеченъ; Защото Господъ говори.
9 Прогласете това въ народите, Посветете бранъ, подигнете юнаците, Да се приближаватъ, да възлизатъ всичкитѣ ратни мъже:
10 Изковете палечниците си за ножове И сърповете си за копия: Немощниятъ да говори: Азъ съмъ юнакъ.
11 Съберете се и дойдете отъ около, Всички народи, та се приберете на купъ: Тамъ свали ти Господи, юнаците си.
12 Да станатъ и да възлязатъ народите въ дола Йосафатовъ; Защото тамъ ще седна да съдя всичкитѣ народи изоколо.

13 Турете сърпъ, защото жетвата е узряла: Дойдете, слезте; защото жлебътъ е пъленъ, Поджлебниците се преливатъ; Понеже злината имъ е голѣма.
14 Множества, множества въ дола на отсъждането; Защото е близу денятъ Господенъ въ дола на отсъждането.
3
1 For, behold, in those days and at that time, when I shall have turned the captivity of Juda and Jerusalem, 2 I will also gather all the * Gentiles, and bring them down to the valley of Josaphat, and will plead with them there for my people and my heritage Israel, who have been dispersed among the Gentiles; and these Gentiles have divided my land, 3 and cast lots over my people, and have given their boys to harlots, and sold their girls for wine, and have drunk. 4 And what have ye to do with me, O Tyre, and Sidon, and all Galilee of the Gentiles? do ye render me a recompense? or do ye bear malice against me? quickly and speedily will I return your recompense on your own heads: 5 because ye have taken my silver and my gold, and ye have brought my choice ornaments into your temples; 6 and ye have sold the children of Juda and the children of Jerusalem to the children of the Greeks, that ye might expel them from their coasts. 7 Therefore, behold, I will raise them up out of the place whither ye have sold them, and I will return your recompense on your own heads. 8 And I will sell your sons and your daughters into the hands of the children of Juda, and they shall sell them into captivity to a far distant nation: for the Lord has spoken it. 9 Proclaim these things among the Gentiles; declare war, arouse the warriors, draw near and go up, all ye men of war. 10 Beat your ploughshares into swords, and your sickles into § spears: let the weak say, I am strong. 11 Gather yourselves together, and go in, all ye nations round about, and gather yourselves there; let the ** timid become a warrior. 12 Let them be aroused, let all the nations go up to the valley of Josaphat: for there will I sit to judge all the Gentiles round about. 13 Bring forth the sickles, for the vintage is come: go in, tread the grapes, for the press is full: cause the vats to overflow; for their wickedness is multiplied.
14 Noises have resounded in the valley of judgment: for the day of the Lord is near in the valley of judgment.
3.
1 Защото, ето, въ онези дни и въ онова врѣме, Когато върна пленниците на Юда и на Ерусалимъ,
2 Ще събера още всичкитѣ народи Та ще ги сваля въ Йосафатовия доль, И ще се съдя съ тяхъ тамъ За людете си и наследието си Израиля, Когото разпръснахѫ между езичниците, И си разделихѫ земята ми;
3 И хвьрлихѫ жребия заради людете ми; И дадохѫ детѣ за блудница; И продавахѫ момиче за вино та пиехѫ.
4 И що имате още да направите съ мене Тире, и Сидоне, И всички Палестински прѣдѣли? Ще ми въздадете ли въздаяние? А вие ако ми въздадете, То безъ забава скоро ще върна въздаянието ви върху главите ви.
5 Защото взехте среброто ми и златото ми, И избраното ми благо изнесохте въ храмовете си.
6 А Юдините синове и Ерусалимските синове Продадохте ги на Гръцките синове, За да ги отдалечите отъ прѣдѣлите имъ.
7 Ето, азъ ще ги дигна отъ мѣстото Дето ги продадохте, И ще върна въздаянието ви на главата ви.
8 И ще продамъ вашите синове и вашите дъщери В рѫката на Юдините синове; И ще ги продадатъ на Савците, на народъ далеченъ; Защото Господъ говори.
9 Прогласете това въ народите, Посветете бранъ, подигнете юнаците, Да се приближаватъ, да възлизатъ всичкитѣ ратни мъже:
10 Изковете палечниците си за ножове И сърповете си за копия: Немощниятъ да говори: Азъ съмъ юнакъ.
11 Съберете се и дойдете отъ около, Всички народи, та се приберете на купъ: Тамъ свали ти Господи, юнаците си.
12 Да станатъ и да възлязатъ народите въ дола Йосафатовъ; Защото тамъ ще седна да съдя всичкитѣ народи изоколо.
13 Турете сърпъ, защото жетвата е узряла: Дойдете, слезте; защото жлебътъ е пъленъ, Поджлебниците се преливатъ; Понеже злината имъ е голѣма.
14 Множества, множества въ дола на отсъждането; Защото е близу денятъ Господенъ въ дола на отсъждането.

 

Описвайки бъдещето все по-подробно –

 

Фрагмент от 1000-год. царуване на Божия помазаник-цар Исус от Назарет над цялата земя.

 

Тези редове от Йоел са потвърждение, че горното обещание (Йоел 2 :18-) за благословение за мнозинството от тях на практика ще се изпълни чак след Божия гняв,

т.е. по време на 1000-год. царуване на Божия помазаник-цар, Исус от Назарет Божия син, над цялата земя.

 

 

 

И също, тук става ясно, че в случая говори самият той, Божието Слово (който по-късно е оставил Божия образ, и излизайки от Божието присъствие, е слязъл на земята и е станал човек и син на Бога (заченат в жена и роден от жена), Божият единствен син – Исус от Назарет).

 

Понеже когато Царят на царете Исус от Назарет се върне, именно ТОЙ ще съди живите, както и тук е описано.

 

(А след края на 1000-год царуване и унищожаването на тези небе и земя с огън, той ще съди и мъртвите/умрелите, които дотогава не са били съживени от мъртвите.)

 

 

 

 

 

 

Много важна подробност тук разкриването на това, че в края на епохата Бог ще предаде плътския Израел за плячка на войските на другите народи.

 

Тук не е посочена точната причина защо Бог ще допусне това голямо зло върху тях. Но имайки предвид Божията праведност, може да се направи логичен извод, че причината е, както винаги, някакъв техен много сериозен грях пред Бога.

 

От други места в Писанията, ясно се разбира, че това ще бъде отмъщение върху децата им за епохалното убийство на Божия помазаник-Цар и Господар, Божия единствен син Исус от Назарет, което техните бъдещи деца ще извършат чрез ръцете на римляните, и след това пък много от децата и внуците на децата им ще одобряват това убийство, така ставайки съучастници на бащите си, които ще са го убили, както за съжаление е и до днес.

 

 

"А когато видите, че Йерусалим е обграден от войски тогава да знаете, че е наближило запустяването му. Тогава тези, които са в Иуда̀я да бягат в планините, и които са сред него да излязат от него, и които са из околностите да не влизат в него.

Защото това са дни на въздаване на справедливост [или: въздаяние, отмъщение], за да се изпълни всичко, което пише."

/из Лк 21/

 

 

 

"А Иисусъ се обърна къмъ тѣхъ и рече: Дъщери Ерусалимски, недейте плака за мене; но за васъ си и за чадата ваши плачете;

 

[НАЧАЛОТО НА ГОЛЯМАТА СКРЪБ, Лк.21:23]
защото ето, идатъ дни въ които ще рекатъ: Блажени неплодните, и утробите които не сѫ раждали, и съсците които не сѫ кърмили.

 

[НАЧАЛОТО НА БОЖИЯ ГНЯВ, Разкр. 6:12]
Тогазь ще начнатъ да казватъ на горите: Паднете върхъ насъ, и на планините: Покрийте ни.

Защото ако правятъ това съсъ суровото дърво, какво ще бъде съсъ сухото?"
/из Лк. 23/

 

 

 

 

Но също, че – след предузнатото от Бога тяхно драматично обръщане от греха и приемане на Божия син (вж Зах. 12-) Бог ще ги възстанови и приеме в Божия народ,

 

и също, Бог ще накаже сурово онези войски на другите народи, чиято греховност и злина Бог е използвал за наказанието им.

 

Така Бог също ги уверява в принципната си любов към тях, но също и, че Бог никога не прави компромис с грях. Поради това Бог ще спаси, когото ще спаси, но Бог също така в гнева си ще накаже безкомпромисно своите врагове – било то от плътския Израел или от другите народи – които не само не биха приели да бъдат спасени от греховете си чрез вярата в Божия син по Божие обещание, но и в греховността си и заблудите си дори биха се изправили на (напълно неадекватна) битка срещу Божието Слово (станало човека Исус от Назарет, Божия помазаник-Цар и Господар), техния Творец.

 

 

 

 

 

 

Забележете (относно текста по-горе), че

 

Бог (за справедливо наказание, че са убили Божия син, Исус от Назарет), освен досегашните им страдания през вековете, в края на епохата, през Голямата скръб, също ще предаде плътския Израел да бъде нападнат и превзет от войските на всички народи, използвайки тези международни войски като инструмент за своето отмъщение върху плътския Израел /Зах 14 гл, Лк 21:22/,

 

при което ще бъдат убити много хора от плътския Израел, Йерусалим ще бъдат опустошен, жените изнасилвани – целият задаващ се ужас в съвр. държава Израел е описан в Зах.14 и на други места.

 

Но все пак това, че Бог е използвал тези греховни войски за справедливо отмъщение от Божия страна срещу плътския Израел,

 

съвсем няма да послужи за някакво оправдание за греховете на тези войски от всички народи, които ще нападнат и ще опустошат Йерусалим,

 

а също ще имат и фаталното неблагоразумие да се опълчат да воюват срещу самия Божий син, Царят Исус слизащ от небесата с небесните си войски.

 

 

 

Т.е. Божият син и помазаник-цар Исус ще използва за отмъщението си върху плътския Израел греховността на тези международни войски,

 

но след това той ще съди и сурово ще накаже за греховете им същите тези войски (или дори цели народи, ако те се асоциират с предстоящото нападение и опустошение на сегашната държава "Израел"),

 

наказвайки ги на място със смъртно наказание, при което убитите от Господаря Исус ще бъдат огромно количество и гледката ще бъде страшна.

 

"Тогава видях звяра и царете земни и техните войнства, събрани, за да воюват против Седналия на коня и воинството му. Останалите пък бяха убити с меча, излизащ от устата на онзи, който седеше на коня; и всички птици се наситиха от плътта им."
/Разкр. 19:21/

 

"дето бъде мършата, тамъ ще се събератъ и орлите."
/Мт.24/

 

 

 

 

 

 

15 Слънцето и луната ще помръкнатъ, И звездите ще оттеглятъ светенето си.
16 А Господъ ще изрикае отъ Сионъ, И ще испрати гласа си отъ Ерусалимъ; И небесата и земята ще се потресатъ;

Но Господъ ще е прибежище на людете си, И крепостъ на Израилевите синове.

17 Така ще познаете че азъ съмъ Господъ Богъ вашъ Който обитавамъ въ Сионъ, и въ светата си гора:
Тогазь Ерусалимъ ще е светь, И чужденци няма да минатъ вече прѣзъ него.
15 The sun and the moon shall be darkened, and the stars shall withdraw their light. 16 And the Lord shall cry out of Sion, and shall utter his voice from Jerusalem; and the heaven and the earth shall be shaken, but the Lord shall spare his people, and shall strengthen the children of Israel.
17 And ye shall know that I am the Lord your God, who dwell in Sion my holy mountain:
and Jerusalem shall be holy, and strangers shall not pass through her anymore.
15 Слънцето и луната ще помръкнатъ, И звездите ще оттеглятъ светенето си.
16 А Господъ ще изрикае отъ Сионъ, И ще испрати гласа си отъ Ерусалимъ; И небесата и земята ще се потресатъ; Но Господъ ще е прибежище на людете си, И крепостъ на Израилевите синове.
17 Така ще познаете че азъ съмъ Господъ Богъ вашъ Който обитавамъ въ Сионъ, и въ светата си гора:
Тогазь Ерусалимъ ще е светь, И чужденци няма да минатъ вече прѣзъ него.

 

Божият гняв (след края на Голямата скръб) ще е страшно време и Бог ще върши страшни знамения и наказания,

 

но, както пише по-горе, "И всеки който призове името Господне ще се спаси"/Йоел, 3.32/, т.е. името на Господаря Исус, Божия син .

 

 

И също, през 1000-год царуване на Божия помазаник на тази земя, в Йерусалим ще има мир,

 

а не както е СЕГА,

когато 1000-год царуване на помазаника-цар ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ЗАПОЧНАЛО

 

и в Йеруслим съвсем НЯМА МИР в навечерието на приближаващата се Голяма скръб, започваща именно от Йерусалим.

 

 

 

 

 

 

 

18 И въ онзи денъ Изъ горите ще капе мъстъ, И изъ хълмовете ще тече мляко, И по всичкитѣ Юдини потоци ще текатъ води,

И изворъ ще излезе изъ дома Господенъ И ще пои Ситимския доль.

19 Египеть ще е запустянъ, И Едомъ ще е пустиня пуста, Заради неправдите [към] синовете Юдини; Защото проляхѫ кръвъ неповинна въ земята имъ.

20 А Юда ще бъде населенъ въ векъ, И Ерусалимъ изъ родъ въ родъ.

21 И ще очистя кръвта имъ която не съмъ очистиль: И Господъ ще обитава въ Сионъ.
18 And it shall come to pass in that day that the mountains shall drop sweet wine, and the hills shall flow with milk, and all the †† fountains of Juda shall flow with water, and a fountain shall go forth of the house of the Lord, and water the valley of flags. 19 Egypt shall be a desolation, and Idumea shall be a desolate plain, because of the wrongs of the children of Juda, because they have shed righteous blood in their land. 20 But Judea shall be inhabited for ever, and Jerusalem to all generations. 21 And I will make inquisition for their blood, and will by no means leave it unavenged: and the Lord shall dwell in Sion.
18 И въ онзи денъ Изъ горите ще капе мъстъ, И изъ хълмовете ще тече мляко, И по всичкитѣ Юдини потоци ще текатъ води, И изворъ ще излезе изъ дома Господенъ И ще пои Ситимския доль.
19 Египеть ще е запустянъ, И Едомъ ще е пустиня пуста, Заради неправдите [към] синовете Юдини; Защото проляхѫ кръвъ неповинна въ земята имъ.
20 А Юда ще бъде населенъ въ векъ, И Ерусалимъ изъ родъ въ родъ.
21 И ще очистя кръвта имъ която не съмъ очистиль: И Господъ ще обитава въ Сионъ.

 

В края на книгата на Божия пророк Йоел,

още подробности за 1000-год. царуване на Божия помазаник-цар Исус от Назарет над цялата земя,

специфично наблягайки на бъдещето на иудеите, повярвали в помазаника-цар, Божия син Исус от Назарет.

 

 


армия,   йоел,   йоил,   късен дъжд,   късният дъжд
 
Коментари
от Анонимен в 13.09.19 02:45
Отговори на това
Гост
Поздравления за труда, приятелю!
от Владо в 13.09.19 02:46
Отговори на това
Гост
Горното е мое.
Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: