Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

блаженство и спокойствие   видове езици   илко евтимов   лъжеучители   свят смях   символ на вярата   социално евангелие   съд   съдене между светиите.   цветан гайдарски  

виж всички тематики

RSS Емисии
rss1.0
Всички записки / Записки на eureth
 
06.04.17 01:20


Използвам повода от тази тема да напиша тук няколко думи, които, предполагам, така или иначе съм казал тук и там из форумите.

Както повечето хора, които се интересуват от историята на Божията общност, знаят, предметът на предишната тема бива обусловен от тогавашното, достигнало огромни размери, противопоставяне между и Ариос(„Арий“) и съмишлениците му - от една страна, и Александрийския „тати“/pappas Александрос, слугата му Атанасиос и всичките им съмишленици - от друга,
във връзка със заблудите на Ариос, свързани с божествеността и битието на помазаника-цар, Божия единствен син, Исус от Назарет.


Четейки историческите свидетелства за това, поне засега оставам с впечатлението, че един от главните проблеми идва от това, че онези, които са се противопоставяли на лъже-ученията на лагера на Ариос – който между другото не е бил никак малък – не са успели да оборят заблудите на Ариос достатъчно убедително чрез Писанията и, както разбирам, са започнали да добавят и свои човешки учения в преследване на целта си.



Според мен, ключово е (било нужно) да се разбира Синовничеството на Божия син – открито от Бога в Св. Писания. Относно тази специфична тема, поне засега оставам с впечатлението, че нито Ариос, нито неговите противници са се придържали стриктно към казаното от Бога по този въпрос.

Това, че Ариос (според мен) не е разбирал синовничеството на Божия син логично го довежда до неговите човешки учения и заблуди, вероятно съчетано и с някои греховни желания. Ако е разбирал това (и е искал да приема Божието), той нямаше да стига напр. до заблудителния извод, че е имало „някога“, когато Божието Слово не е съществувало, и съотв. Бог „тогава“ не е имал Слово.

Това че Атанасиос и съмишлениците му (според мен) не са разбирали синовничеството на Божия син, в ревността им относно божествеността на Божия син пък ги довежда до техните човешки теоретични добавки (понякога условно ги наричам “Атанасианство” или пък “Никеанство”), че и действия - обикновено не пропускат да подчертаят как някой си там от хората (в “ревността си” към Божия син? или в безсилието си против заблудите на Ариос?) бил ударил шамар на Ариос.
 
Ако Атанасианите са го разбирали (и са искали да приемат Божието – и тук впечатлението ми е, че те са искали това), те нямаше да излизат срещу лъже-ученията на Ариос с човешки „патерици“, така да се каже,
с които по необходимост след това да трябва да „налагат по главата“ и „еретизират“ и всеки друг, който няма нужда от техните човешки „добавки“, с които едва ли не единствено биха могли да бъдат (уж)оборени лъже-ученията на Ариос.





Според мен целият този проблем тръгва от това, че изглежда всички тогава са приемали като аксиома/очевидна недискутируема истина, че:
 
1. Божият син е бил син на Бога и ПРЕДИ да бъде роден от Мариам (заченат от Светия Божий Дух чрез чудо),

и също - че
 2. Божият син е бил роден    от Баща си   „преди всички векове“.



Горните схващания са довели до огромни теоретични проблеми, свързани с Божия син, които различните групи „разрешават“ всеки по свой си начин:


Ариос и съмишлениците му, съответно, решават, че Бог е създал Божия син (говорим изрично за времето ПРЕДИ той да бъде роден от Мариам заченат в Мариам и роден от нея).


Александър, Атанасиос и съмишлениците им пък решават, че, въпреки че е роден от Бога, все пак Божият син не е създание (не е създаден от Бога) и винаги е съществувал.

- Тогава проблем пък се явява това, че Божият син все пак е роден, т.е. "има начало".

- Съответно, александрийският „тати“/pappas Александрос, очевидно повлиян от про-платонистичния Оригенес, решава, че Божият син вечно бива раждан от Бога(вкл. и в момента), някак си „независимo от времето“ -
така, един вид, евентуално уж решавайки проблема с това, че Божият син хем трябва да е с божие „естество“, хем да е роден от Бога.
(Доколкото разбирам, платонистическите гръко-философски мъдрувания на приемания от мнозина тогава, а и сега, Оригенес Адамантиос, не-изненадващо изиграва основна роля за измислянето и насаждането на това учение.)

- Ариос и сподвижниците му пък обвиняват Александрос, че по този начин той учи за два Бога.
И също, по принцип няма как някой хем да е роден (това е приключено), хем да продължава да бъде раждан вечно...

- А на конф. в Никеа по-късно „победителите“ просто декларират:
роден, несътворен“ - т.е. роден [преди всички векове]... .
един „тати“/pappas наскоро пък направо закри „предверието на ада“. Нищо нетипично, когато хората започнат да си измислят разни човешки „истини“...)

И т.н.




Въпреки, че през 4 в., чрез човешки политически средства (вкл. и насилие, напр. смъртно наказание) Арианизмът официално на теория е потушен, а Атанасианството/Никеанството е обявено за новата официална имперска религия (заедно с натрупаните след времето на пратениците на Господаря съответни човешки предадени традиции/"предания"),

на практика този болезнен и, както изглежда - нерешим, спор продължава и до днес под различни форми (напр. (Лъже-)“Свидетелите на Йехова“).




Като логичен резултат от стремежа на Атанасианите всячески да докажат на Арианите и на колебаещите се, че Божият син не е създание на Бога, неговия Баща – въпреки, че, както казват, бил „роден преди всички векове“ – по необходимост се започва едно непосилно епохално теоретизиране Богът да бъде обяснен и описан до най-малки подробности, особено във връзка с това,
- Божият син хем да е роден от Бога преди всички векове,
- хем да не е създание,
- нито пък да е по-малко „Бог“ от Бога,
- нито пък, във връзка с това, да съществуват два или повече Бога,
и т.н....




След като с мъка Атанасианите успяват да дадат началото на прокарването на нови, човешки, т.нар. „богословски“ термини и идеи (на практика не по-различни напр. от човешките гръко-философски понятия и представи...) в официалните декларации на тепърва започващите световни конференции

– понеже тогава, през 4в., мнозина вярващи в Господаря са се опитали (за съжаление - неуспешно) да се възпротивят на такива нерегламентирани от Бога човешки (ала гърко-философски) понятия и представи

след известно време такива понятия и представи вече не правят впечатление на никого. Те започват да никнат дори още преди това – Тертуалиан, Оригенес... – но започват да си прокарват път в официални декларации от конференции чак през 4в, на 1-та св. конф. в Никеа.


А къде остана това?...
Гледайте някой да не ви плячкоса/похити чрез философията и празна измама, според човешката предадена традиция (или: "предание")[учейки ви] според светските фундаментални схващания, а не според помазаника.
/п-мо до кол., 2.3/







И от един момент нататък, това, дали вярваш в Божия син Исус и неговите думи,

(за религиозния "елит") започва да не зависи от това, дали вярваш в Божия син и неговите думи,


а на практика - от това, дали вярваш в Атанасиос, Александрос, Кападокийците и т.н. и техните думи.










Сега се връщам се към времето, преди целият този проблем да избуи до такава степен и да прерасне в известната световна конференция в Никеа,

и отхвърлям споменатата „свещена“ човешка аксиома:



Според каквото чета в Писанията:
 
1.
Божият син Исус НЕ е окачествен от Бога като „син на Бога“/„Божий синвъв връзка с времето ПРЕДИ да бъде роден от Мариам, заченат чрез чудо в нея от Светия 
Божий Дух.

И,
съответно, той НЕ е бил син на Бога ПРЕДИ това същото.
*1
 

Както изрично пише, той е станал син на Бога, когато е бил роден от девойката Мариам, заченат в нея от Божия дух (чрез Божие чудо, а не естествено, по човешки, от мъж).

Така
Словотоне аксиоматичният, по човешки идеи, преди-земен син“) на Бога е станало плът, т.е. човек, както Бог ни учи чрез Йоан.

И понеже този човек, Исус от Назарет, е заченат с чудо именно от Божия(!) Дух, а не от човек, то, съответно и логично, той е Божий син,
и то Божият
единствен (μονογενης) син – понеже Бог няма друг син, заченат от Божия Дух и роден от жена. Исус от Назарет е Божият единствен син.

Това именно е Божият единствен син, за когото Бог свидетелства чрез Писанието си,
напр.: „
Аз ще му бъда баща, а той ще ми бъде син.“ /до евр., 1/ - изрично и ясно.

ЩЕ...



Съответно ПРЕДИ Божието Слово да излезе от присъствието на (а не: отвътре от) Бога в небесата и да е слязло на земята, и да е станало човек, и съотв. да е станало единственият Божий син, т.е. през 1-ви век, а не “преди всички векове“,

т.е. ПРЕДИ всичко това, няма как да се говори относно „Бащата и Сина .
 
Понеже преди 1-ви век такова взаимоотношение (баща - син) не е съществувало между тези двама, понеже тогава все още Божието Слово не е било станало плът/човек и съотв. - син на Бога.
Понеже очевидно
не можем да наричаме някого „баща на някого“, когато той (все още) не му е баща,
нито пък можем да наричаме някого „син на някого“, когато той (все още) не му е син.

А можем да го наричаме „баща на съотв. дете/син“,
само когато той вече е станал негов баща, т.е. когато му се е родило съотв. дете/син,
и можем да наричаме „син на съотв. баща“,
само онзи, който се е родил на съотв. баща (и майка).


Т.е. ПРЕДИ да се роди Божият син през 1-ви век,
няма как да говорим относно „Бащата  и  неговия Син“ -
както всъщност и самият Бог,
ПРЕДИ раждането на сина му, не говори така за себе си и словото си.
 

Т.е. във връзка с времето преди 1-ви век можем да говорим (само) относно:
Бога,  неговото Слово  и  неговия Свят Дух“ –
както съотв. и Бог действително говори именно така за себе си, словото си и духа си
, в книгите на Закона, Пророците и Писанията.


Но след като Божият син се ражда, ок. 1-ви век, тогава вече можем да говорим
не само относно  „Бога,  Божието Слово  и  Божия Дух“ /Разкр.19:13/ ,

но вече също и относно „Бога [станал] Баща  и  неговия Син (т.е. Божието Слово станало плът/човек)“  /вж вс. документи на Новото Божие завещание/,
каквото и четем в документите на Новото Божие завещание.




Отбелязвам също, че

Божият единствен син, Исус от Назарет, е:  Божието Слово станало плът/човек,


но самото Божие Слово  не е дете/син на Бога
(особ. преди да слезе долу на земята).


Понеже когато безначалното Божие Слово излиза от Божието присъствие в небесата, слиза на земята ок. 1-ви век и, чрез чудото на зачеването от Божия Дух в Мариам, и раждането на бебето Исус, става човек,
чак тогава, ок. 1-ви век, се появява Божият син като такъв в битието. Т.е. преди това, Бог е нямал син/дете.

У Божият син имаме заедно както безначалното Божие Слово така и създадената му плът - човекът Исус от Назарет, Божият помазаник-цар, Божият единствен син.


------
*
1 Между другото, също така пише, че той е направен господар и помазаник-цар от Бога, неговия баща, което очевидно означава, че, преди Бог да го е направил такъв (т.е. ок. 1-ви век), той не е бил господар и помазаник-цар (гр „christos“) в този смисъл, в който пише, че Бог го е направил такъв. Т.е. няма нищо странно в това, Божият син да е роден ок. 1-ви век (както изрично пише, че той е роден тогава), а не „преди всички векове“ (както и не пише никъде такова нещо).







2.
Съответно, Божият син НЕ е бил роден от Бога (еднократно),
нито пък е в състояние на вечно раждане от Бога
(продължаващо и в момента),
нито пък е, някак си, вечен-в-посока-минало син на Бога, понеже е имало "някога", когато той не е бил син на Бога*1 


а е бил
(еднократно) роден от жената Мариам.

 
Съответно, Божият единствен син е бил роден около 1-ви век,
а НЕ „преди всички векове“ .



-------
*1 Но е НЯМАЛО "някога", когато той, Божието Слово, не е съществувал: Божието Слово вечно Е Словото на Бога. Така и Божият свят Дух вечно Е Божият Дух.





Тук бях писал преди относно:
Синовничеството на Исус от Назарет, Божия син


както и относно:
Кога е роден Божият син? (преди всички векове?)










Преди да се навлезе в посочването на съотв. места от Писанията във връзка с горното, първо няколко думи относно

какво следва от всичко това:
 


1. Първото, което следва, е, че Ариос няма повод да си измисля - нито пък с какво да подкрепи и докаже - своето лъже-учение,
че Божието Слово
(който през 1-век става Божий син) уж било създадено от Бога, т.е. че е създание
(говорим за времето ПРЕДИ Божият син да бъде роден от девойката Мариам, заченат от Светия Божий Дух).


2. След това, съответно Ариос няма повод да си измисля - нито с какво да подкрепи и докаже - подобното си лъжеучение,
че (уж) е
имало някога, когато Божието Слово (който през 1-ви век е станал Божият син) не е съществувал(о).

Още повече, че:

„В началото Словото [на Бога] съществуваше/бе/имаше го. И Словото беше при Бога. И Словото бе Бог.“ /Йн.1.1/




3. Съответно, по този начин отпада и, свързаната с лъже-ученията на Ариос, „необходимост“ някой, в противовес, да се опитва да измисля и доказва невъобразимия епохален, човешки, измислен за целта, анти-Ариос-комплект „анти-еретични“ „камъни“,
съставен от несъвместими и взаимно-отхвърлящи се (основно не-истинни, заблудителни) твърдения, като напр. следните:


че Божият син:
- 1.
  хем в даден момент е бил роден някога си, (уж)„преди всички векове“
Понеже „няма как“, тъй като всички приемат аксиоматично, че той е „роден преди всички векове“.
Но пък щом Божият син е бил роден, тогава той е станал син, и тогава излиза, че преди да бъде роден не е бил син...
[т.е. еднократно свършено действие в миналото]
(това влиза в драстично противоречие с -2. и -3.)


- 2.
  хем е син (уж) вечно-в-посока-минало
...За да не излезе, че е създаден. Но тогава няма как да е (еднократно) "роден преди всички векове", защото така не би било вечно син, а само син след-като-е-роден.
[т.е. продължително несвършено действие в миналото и настоящето, и бъдещето)]

(това влиза в драстично противоречие с -1. и -3.)


- 3.   хем (уж) вечно се бил раждал
...За да не излезе, че не е вечен и съотв. е създание; или пък че не е син.
Но едно дете трябва първо да се роди (приключено действие), за да е дете, иначе не е дете. И ако той "вечно се ражда", то това раждане вечно не свършва, и съотв. така той вечно НЕ би станал дете/син на Бога.
[т.е. несвършено действие в миналото и настоящето (, и евентуално бъдещето)]
(това влиза в драстично противоречие с -1. и -2.)


- Има и още, но и тези дават представа до какви невъобразими безполезни еквилибристики е довела (за мен)заблудата, че Божият син уж бил син на Бога и ПРЕДИ да бъде роден от Мариам, заченат от Божия Дух чрез чудо.

(Между другото, преди, като ги четях тези учения от анти-Ариос-комплекта, наивно допускайки, че всичко това е казано от Бога в Писанията, съм се чудил, какво ли е правил Божият син вечно-в-посока-минало, преди да бъде роден от Бога „преди всички векове“ ??)





Т.е. ако тогава след първите царски пратеници, 3-4в, не бяха приемали като истина споменатата по-горе човешка аксиома-измислица, то вероятно нямаше да я има цялата тази противоречива и спорна сага, обусловена от куп безполезни човешки учения и спекулации, и фантазии, и еквилибристики,

които всъщност нищо не доказват,

понеже тази доказателствена схема е именно човешка и куца, и слаба.

Понеже не може човешката дума на човека Атанасиос или Оригенес, или Александрос да отрече и изобличи като не-истина лъже-учението на Ариос.
А само Божията дума може да направи това.
Понеже Бог е източникът и гарантът на истината, а не хората Атанасиос, Александрос и т.н. цялата преданийна свита.

А Бог не е говорил такива неща, като техните човешки анти-Ариос-учения.




И когато срещу човешката заблуда на Ариос се излиза всъщност с други човешки заблуди , че чак и с шамари, и политически „чадъри“ (понеже понтифекс-максимусът Константинос е осъзнал до какви сътресения в империята му може да доведе този епохален спор, ако продължи),

то тогава всъщност никаква заблуда на Ариос не е била оборена или изобличена,

а всъщност се е получило „От трън, та на глог!“,

и така до днес.











александър александрийски,   ариани,   арианство,   арий,   ариос,   атанасиани,   атанасианство,   атанасий,   атанасиос,   никеа,   никея,   ориген,   триединство
 
Коментари
от eureth в 06.04.17 02:49
Отговори на това
Гост
За коментари можете да ползвата и самата тема, от която се разклони горния коментар, тук:

Ариани и Атанасиани


Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: