Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

skull and bones   венцислав тоневски   заблуди и лъжливи учения   звездите   исус от назарет   кенеди   неземни езици   обсъждане   работниците са малко   християнски  

виж всички тематики

Всички записки / Записки на eureth
 
27.05.07 01:00


Бог много пъти и по най-различни поводи е наричал най-различни хора преносно „говедари/овчари/(остаряло. пастИри)“ - напр. наричал е така царе, благородници, старейшини, свещеници, пророци, пратеници, учители и т.н., общо взето някакви водачи, било то на неговия народ или на други народи (напр. цар Кир). Също така косвено е оприличавал с говедари/овчари най-различни хора (а дори и смъртта), като е казвал за тях (изразявайки се преносно), че пасат стадо добитък/овце.

Съответно хората, на които гореспоменатите са били водачи, биват наричани понякога преносно "стадо" или "добитък", или (стадо) "овце", или дори "кон". Бог понякога оприличава дори себе си с говедар/овчар/(ост. пастИр), а своя народ - със стадо овце/добитък (Исая 63:14).

Естествено, той никога е нямал предвид, че така оприличените хора (или самият той) са буквално говедари/овчари/(ост. пастИри), нито че тези, които са били, образно казано, "пасани" са буквално овце, добитък или кон – такова преносно говорене изобразява само, че едните са, най-общо казано, някакви водачи, а другите са тези, на които първите са водачи. Например Божии пророци и съответно тези, които те насърчават/увещават/изобличават/предупреждават;
или царе и съответно техните народи,
или учители и съответно тези, които биват учени,
или благородници и техния народ,
или старейшините/надзорниците на Божията общност в дадено населено място и съответно по-младите от общността,
или самият Бог и съответно неговия народ, и т.н.

Гр. дума за "говедар/овчар/(ост. пастИр)" употребена в НЗ и в "Превода на 70-те" (Septuaginta, LXX) е ποιμην [поймен] и в зависимост от вида на добитъка, който се пасе (говеда, овце), се превежда съответно като: "човек, който пасе (дребен) добитък – говедар, овчар (ост."пастИр" (т.е. "пасач") )".
Подобна на (произлизаща от) нея е гр. дума ποιμαινω [поймайно], която се превежда: "говедар/овчар/(ост. пастИр) съм; паса стадо (добитък/овце)".

Както може да се види в цитатите (вж. по-долу), всички тези хора, които Бог е сравнявал с говедари/овчари на стадо/овце са били конкретно някакъв вид водачи - било то благородници или свещеници, или пророци, или учители, или царе, или пратеници, или старейшини/надзорници, а дори самият Бог и господар се е сравнявал с говедар/овчар, и т.н.

Но оприличаването на различни хора с говедари/овчари на стадо/овце само по себе си изобщо не може да ни даде информация за това какви конкретно са те
(царе или учители, или пратеници, или дори самият Бог, и т.н.),
 
и ако това не е упоменато в контекста ние няма как да разберем за какви конкретно водачи се говори,
 
въпреки че на практика навсякъде в Писанието, където се говори по този начин има (поне малко) информация за това какви конкретно са съответните хора – царе или благородници, или свещеници, или пророци, или учители, или царе, или пратеници, или старейшини/надзорници, или самият Бог, и т.н.
 

Т.е. самото оприличаване на най-различни хора с говедари/овчари/(ост. пастИри) на стадо (добитък/овце) изобщо няма за цел да покаже какви конкретно са те.

Такова преносно говорене има за цел да изобрази най-общо казано по-нагледно тяхната принципно водаческа роля – било че са царе или благородници, или свещеници, или пророци, или учители, или пратеници, или старейшини/надзорници, или дори самият господар Бог:
 
- Напр. Бог оприличава цар Кир със свой говедар/овчар/(ост. пастИр) и казва, че чрез него ще възстанови Ерусалим (без дори цар Кир да познава Бога и да има нещо общо с Израел).
 
Но, разбира се, не от това оприличаване ние научаваме, че Кир е цар. Това че Кир е цар е предварително известно, и понеже в случая Бог говори за Кир (който е цар) то ние заключаваме, че един цар е бил оприличен с говедар/овчар/(ост. пастИр).
Но разбирането ни, че Кир е конкретно цар не се дължи на факта, че той е бил оприличен с говедар/овчар.
Понеже далеч не всички, които са били оприличавани с говедари/овчари/(ост. пастИри) на стадо/овце са били царе.
 

- Божият син, говорейки със Симон (за когото е добре известно, че е пратеник на господаря Исус), го оприличава с овчар/(ост. пастИр) на стадо овце, като му заповядва "паси овцете ми".
 
Но, разбира се, не от това оприличаване ние научаваме, че Симон е конкретно пратеник на Божия син. Това че Симон е негов пратеник е предварително известно, и понеже в случая Божият син говори именно на Симон (който пратеник на господаря) то ние заключаваме, че пратеник на помазаника е бил оприличен на овчар.
Но разбирането ни, че Симон е конкретно пратеник на Божия помазаник-цар съвсем не е се дължи на факта, че той е бил оприличен с говедар/овчар.
Понеже далеч не всички, които са били оприличавани с говедари/овчари/(ост. пастИри) на стадо/овце са били конкретно пратеници на помазаника-цар Исус.


- Самият помазаник, Божият син, сам се оприличава с овчар/(ост. пастИр) на стадо овце, като казва "Аз съм добрия овчар, добрият овчар дава душата си за овцете".
 
Но, разбира се, не от това оприличаване с овчар ние научаваме, че Исус е конкретно помазаникът-цар, Божият син,
понеже не всички, които са били оприличавани с овчари/(ост. пастИри) на стадо овце са били всъщност конкретно помазаникът-цар, Божият единствен син.
 



Тоест безпределно ясно е, че това, че Бог оприличава най-различни личности (дори себе си) с говедари/овчари/(ост. пастИри) на стадо добитък/овце,

изобщо няма за цел да определи и не може да определи какви конкретно са тези най-различни личности – царе или пророци, или свещеници, или дори самият Бог и т. н.,
 
а е един по-образен начин на изразяване на това, че тези най-различни личности са някакви, най-общо казано, водачи на някакви хора,
като винаги е ясно от контекста за какви конкретно водачи става дума – за царе или благородници, или пророци, или за самия Бог и т.н.
 
 
 
 

Разбирането на това може да ни помогне да разберем правилно някои пасажи, в които има такова преносно говорене, и които традиционно са обяснявани без да се вземат предвид горните факти, което е довело до напълно погрешни изводи и заблудителни лъже-учения.

Понеже вместо да се потърси от контекста какви са по-конкретно хората, които са били оприличени на говедари/овчари понякога се прави нелеп опит да се посочва какви конкретно са те

въз основа на самото им принципно оприличаване с говедари/овчари
.
 




Все едно да се разсъждава по следния начин: "Всички, които са наречени говедари/овчари са непременно Богове.".




Понеже оприличаването на някои хора с говедари/овчари или добитък/овце/кон изобщо няма за цел да покаже какви конкретно са оприличаваните хора (като че ли това не се знае от контекста!),
а има за цел просто да покаже по-нагледно водаческата (или съответно последователската) роля на дадени хора (в даден момент), ЗА КОИТО СЕ ГОВОРИ В КОНТЕКСТА – било то Израел или друг народ, или царе, или благородници, или свещеници и т.н.

За какви конкретно водачи или последователи става дума е ясно от самия контекст, който посочва какви точно хора/водачи биват оприличавани на добитък или на кон, или на овце, или дори, ако щете, на риби.




Както може да се види, в преводите се забелязва силна тенденция гр. дума ποιμην да се превежда като "говедар/овчар", когато става дума само за буквални такива,

но когато е употребено преносно изразяване - т.е. оприличаване на някакви хора с говедари/овчари, а други със стадо/овце - тогава преводачите предпочитат "пастИр".


Лошата страна на това е, че поради абсурдните специфични лъже-учения, които са се навъдили, от толкова време (волно или неволно) промиване на мозъци хората вече не могат да схванат, че на определени места става дума за оприличаване на хора с говедари/овчари,
а не за буквални такива, и съответно не могат изобщо да разберат за какво се говори.


На практика е станала подмяна на истинна дума от Н.З. с една измислица.

Простичко казано, непретенциозната дума „говедар“ (или „овчар“) е била заменена с дума, която няма нищо общо със значението на оригиналната истинна дума. Истината е била подменена с една измислица - „пАстор“ (или синонима й: „пАстир“) - която измислица, за разлика от истинната оригинална дума, означава:
 
собственик/директор на (протестантска/евангелска) религиозна организация/фирма; глава на група евангелски/протестантски вярващи, на която те трябва да се подчиняват“.
 



Или още по-ясно казано: В Св. Писание, в Н.З., няма "пастори"/"пАстири".
 




 

В Св.Писания и особено в Н.З. колкото няма "папи", нито "вселенски патриарси", толкова няма и "пастори".
Т.е. изобщо няма.
 





Докато истинната дума в Писанието, „говедар“ (или: „овчар“), се употребява често преносно, за да обозначи най-общо някакви водачи, то думата „пАстор“ се употребява (не в Писанието) съвсем буквално, за да обозначи съвсем друго, именно гореописаното значение.
 

По този начин, волно или неволно, една истина от Н.З. е отнета и на нейно място са поставили една заблуда, и са готови да защитават тази заблуда с всякакви средства, включително и със заплахи с полицията към някои, които биха говорили за тези неща на членовете на съответната религ. организация.
 

Стигнало се е до там, че от (повтарям) промиване на мозъци с лъжливи думи и учения, които не съществуват в Божиите книги, някои хора, цитирайки (уж) думите на Божият син, Исус от Назарет, в кн. на Йоан произнасят абсолютно нелепо:

"Аз съм добрият пАстир, добрият пАстир дава душата си за овцете"

Вместо нормалното и правилното (ако и вече на твърде остарял език):
"Аз съм добрият пастИр(или: овчар), добрият пастИр (или: овчар) дава душата си за овцете"


Или друго място: "Господ(арят) е пАстир мой, няма да остана в нужда. На зелени пасища ме разполага, при тихи води ме завежда."

Вместо нормалното и правилното (ако и вече на твърде остарял език):
"Господ(арят) е пастИр (или: овчар) мой, няма да остана в нужда. На зелени пасища ме разполага, при тихи води ме завежда."

Че какво общо има един пАстир в син костюм и червена вратовръзка + амвон + микрофон, със зелени пасбища и с добитък при тихи води?!...
 
 
 
 

Чуждата на Божието говорене (и на българския език по принцип) дума "пАстир" (както например и "пЯстир") няма нищо общо с гр. дума ποιμην, нито с нейния превод.
 
"Говедар/овчар" (както и странната и нелепа дума "църква" няма нищо общо с гр. дума "Εκκλησια").
 
От една страна се разпространява заблуда за това какво точно пише в Св.Писания, а от друга се изопачава преносното говорене на Божия син.
 
 
 

Друга подобна словесна нелепост е думата "пастор".
Понеже в Божиите книги (а и в българския език по принцип) както не съществува например дума "пъстор" или "постор", или "пустор", или "пестор", или "пистор", или "пюстор", или пък "пястор", така не съществува и дума "пастор" – ако не вярвате прочетете който и да е бълг. превод на Св. Писания, освен ако напоследък не се е появил някой нов представящ подобно извращение и заблуда.
 
 
 
 
 

Сега можем да прочетем повечето места, където и буквално, и преносно се говори за говедари/овчари, стада добитък/овце, коне, риби и т.н., за да съобразим нашите разсъждения с текстуалните факти и някои специфични начини на изразяване на нашия Бог в неговите святи книги, за да не се заблуждаваме по бедняшки човешки лъже-учения, от които всички само губим.
 
 
 
 
 




След като вече сме запознати с употребата на тези думи „черно на бяло“ нека да разгледаме 1-то п-мо до кор.,12:28 и п-мото до ефес., 4:11, понеже в еф.4:11 се споменават някакви „говедари/овчари“, но и двата пасажа представят един и същ контекст и идея – единството на тялото и многообразието на Божията благодат в даровете към различните Божии хора – така че 1-то п-мо до кор, 12:28 може да ни бъде от помощ в разбирането на еф.4:11.
 

из 1-то п-мо до кор.,12:28

“...И Бог е поставил някои в общността —
първо пратеници,
( наречени преносно говедари/овчари в Йн.21 и 1Пет,5гл с)
второ пророци, (вероятно оприличени в кн. на пророците с говедари/овчари)
трето учители,
после чудеса,
после дарове на изцеление,
помагания,
управлявания,
разни езици...“



В този пасаж не присъстват хора, които да са изрично оприличени на говедари/овчари/(ост. пастИри) на стадо/овце.
Но на други места в НЗ пратениците на господаря са оприличени с такива - напр. Симон пратеника, когато господарят Исус му казва "паси овцете ми" (Симон не е главен пратеник, а е един от пратениците на господаря).

Старейшините също са оприличени с говедари/овчари на стадо добитък/овце.

От друга страна, в пророците Бог много пъти сравнява водачите на Израел с овчари, а едни от водачите на Израел са били определено пророците.

В такъв смисъл тук имаме поне две групи от хора (а ако включим и старейшините тогава влизат всички групи), косвено сравнявани с овчари на стадо овце –
пратениците ("пасат" тези, до които са пратени)
и пророците ("пасат" тези, до които Бог ги е пратил да им говорят думите му).

Но това изобщо не пречи Бог да сравни например и учителите с говедари/овчари, а тези които те учат - със стадо добитък/овце, понеже както виждаме от цялото Св. Писание всички, които са някакви водачи биха могли да бъдат сравнени с говедари/овчари на стадо/овце).
 
 

В еф.4:11 се казва:
...всеки от нас се даде благосклонност според мярката на помазаника-цар...
... "...и даде дарове на хората"...
 
И той даде:
едни да бъдат пратеници, ( наречени преносно овчари, в Йн, 1Пет5)
а други – пророци, (вероятно оприличени с овчари, в пророците)
а други – оповестители на добрата новина, (биха могли да бъдат сравнени с овчари, понеже са водачи)
а други – говедари/овчари и учители

Първо трябва да се отбележи, че тук не би могло да има пет групи хора, тъй като само по себе си понятието говедари/овчари, употребено преносно, не дава никаква конкретна информация за какви точно водачи става дума – за благородници или царе, или свещеници, или пророци, или старейшини, или за самия Бог, и т.н.
Не случайно в 1доКор12:28 няма отделна група за говедари/овчари и не пише

"трето: учители,
четвърто: говедари/овчари",
 
а само "трето: учители".
 

Обикновено по-важното винаги се споменава, докато по-маловажното може и да се пропусне...
 

Както виждаме от цялото писание, само по себе си оприличаването на най-различни (конкретни) хора с говедари/овчари на стадо/овце не означава нищо конкретно, освен че те са някакви водачи – свещеници или пророци, или царе, или благородници, или старейшини, или пратеници, или дори самият Бог, или други.
 
Ние не можем да определим само чрез самата дума „говедари/овчари“
 
за какви конкретно водачи става дума
 
и трябва да потърсим от контекста какви конкретно хора са оприличени в конкретния случай (Еф4:11) с говедари/овчари.
 
 
 

Смисълът на този пасаж (доЕф4:11) би бил почти същия ако беше написан така:

...и даде дарове на хората...
И той даде едни да бъдат пратеници,
( оприличени са също с овчари)
а други – пророци, (най вероятно едни от водачите, които Бог визира в кн. на пророците са пророците)
а други – оповестители на добрата новина,
а други – учители. (точно както е в 1доКор12:28, с изключение на благовестителите)
 
 

Но пасажът доЕф 4:11 в края си би бил в пълно противоречие с начина на Божието говорене в цялото Св. Писание и нищо конкретно не би означавал ако беше написан така:

...и даде дарове на хората...
И той даде едни да бъдат пратеници,
( оприличени са също с овчари)
а други – пророци,
а други – оповестители на добрата новина,
а други – говедари/овчари.  (подобно говорене няма в Божиите книги!! За разлика от по-горния примерен вариант, който е почти същия като 1-то п-мото до кор., 12:28)
 
 
 

Явно главното, което трябва да ни направи впечатление в последната четвърта група на Еф4:11 група би трябвало да е "учители".
 
Понеже така или иначе всички дадени за пример дарове са водачи и биха могли да бъдат оприличени с говедари/овчари на стадо добитък/овце – както и всъщност някои от тях действително са оприличени на други места от НЗ, Йн.21, 1Пет5, Дея.20:17,28.
 
 
 
 
 

И така, имайки предвид п-мото то коринтяните:

до кор. 12:28
И Бог е поставил някои в общността —
първо пратеници,
второ пророци,
трето учители
, (не се споменават говедари/овчари/(ост. пастИри))
после чудеса,
после дарове на изцеление,
помагания,
управлявания,
разни езици,
 
 

...и това, че най-различни водачи са били преносно наричани „говедари/овчари“,
 
 
 
 
 
 
то, четейки, п-мото до еф., 4:11,

...и даде дарове на хората...
И той даде едни да бъдат пратеници,
(оприличени са също с овчари)
а други – пророци,
а други – оповестители на добрата новина,
а други – говедари/овчари и учители.


...и тъй като тук не би могло да става дума за 5 групи, понеже се изброяват конкретно назовани служби, а преносното „говедари/овчари“ съвсем не е конкретно, та тъй като “говедари/овчари и учители" явно са в една група,
 
 
 
това най-вероятно показва, че в този конкретен случай (до еф., 4)
тези някакви водачи, наречени преносно говедари/овчари, са по-конкретно учители.
 
 
 
Затова, примерът за Божий дар от доЕф4:11, "говедари/овчари и учители",
вероятно има смисъл подобен на: "тези от различните водачи сред Божията общност, които са конкретно учители".
 
 
 
 
 

Божият син Исус определено говори за водачи сред своя народ и издига такива водачи, както е засвидетелствано в кн., на Н.З.
 
Но той никога не е поставял някого от слугите си за цар ("пастор", "папа", "вселенски патриарх") над своя народ или над отделни групи от своя народ. 
 
Напротив, ясно им е казал, че всички те са братя и имат един водач и един учител – самият той, Божият помазаник, Божият син, Исус от Назарет.
 
 
Божията общност определено има нужда от водачи, но само по начина, който Бог е засвидетелствал и наредил.
 
И вероятно много от сегашните пишман-„царе“ ("пастори", "папи", "вселенски патриарси") могат да станат водачи сред Божията общност, които са в съгласие с Божия начин и наредба, а не в разрез с Божията воля.
 
 

Господарят Исус е избрал 12 души, които да обучи и които да станат негови пратеници в света, където след неговото съживяване от мъртвите и вземането му горе в Божиите небеса до времето на славното му завръщане, да разнесат скъпоценната вест за вечния живот и праведност, които Бог дава на всеки човек, който повярва, че Исус е Божият помазаник, Божият единствен син. Тези Божии пратеници са засвидетелствали чрез собствения си живот и чрез писмените документи, които са ни оставили Божиите думи, които са получили от своя господар, като Бог чрез тях е изградил чрез мъдростта на своя Дух и неговата сила, Божия общност на земята и е установил взаимоотношения вътре в нея, в които Той благоволява.

В резултат на скорошното отстъпление тогава (както и е предизвестено и от самите Божии пратеници) от модела на общество на вярващите (по-дълбоките причини, предполагам, са това, че мнозина водачи сред вярващите са последвали желанията плътта, в която в сегашната епоха живее греха, който винаги воюва до смърт против Божието), който Бог е изградил и засвидетелствал,
 
постепенно Божията общност се е превърнала на нещо, което няма нищо общо със засвидетелстваното от Божия син и неговите пратеници в света.
 
 

Вместо да държат главата, Божия син, вярващите са си поставили човешки глави.
 
Вместо да държат единствения законен цар – Исус от Назарет Божият помазаник - вярващите са си поставили човешки царе - "папи", "пастори", "патриарси" и подобни чужди на Божието слово странни и абсурдни думички и дейности,
 
като напълно са се оприличили с плътския Израел по времето, когато са отхвърлили Бога да царува над тях и са си пожелали човешки цар, за да са като другите племена, колкото и Бог да ги е предупреждавал за последствията от този им глупав и бого-противен избор
 
повярвалите в Бжия син Исус явно са презрели ценното, което Бог им е дал, за да го заменят с боклуци, които светът и този, в който света лежи, им „дава“.
 
 
 

Не мисля, че просто самото научаване и разбиране на тези неща, и също това, че Бог никога не е засвидетелствал по някакъв начин да си е променил волята относно това, което слугите му са изградили след като господарят Исус е бил взет в небесата, ще промени нещата. Тъй като това са духовни неща в основата си, то те и зависят от духовни неща, затова мисля, че единственият изход е всеки от нас да бърза да се приближава до нашия небесен спасител и да постъпва винаги според неговия Дух, а не според желанията на плътта.
 
Истината си е истина, но само с Божия дух можем да я понесем и живеем.

 


пастири,   пастор,   пастори,   пасторски,   петкратно
 
Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: