Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

агент михайлов - илко ефтимов   арминианизъм   богомил   дс   прощаване на греховете   святостта като дреха   увреждане на бъбреците   учени   чудеса и знамения   шариат  

виж всички тематики

RSS Емисии
rss1.0
Всички записки / Записки на eureth
 
03.04.09 14:06



Спасителят, Исус от Назарет, казва на няколко пъти, че който се отрече от Него, то и Той ще се отрече от този човек пред Баща си и пред Божиите вестители (т.е., както разбирам, вестителите, които ще съберат Божиите хора от земята след края на голямата скръб - т.е. такъв човек, ако е жив по това време, няма да бъде взет в небесата пред Божия престол и Агнето, при Божия син, за да е там, където е и Божият син и да гледа славата му, а ще бъде оставен на земята за Божия гняв).

А също, когато е учел последователите си, че скоро ще бъде убит в Йерусалим и съживен след това, тогава Симон започва да го мъмри да не говори такива работи ("...Бог да е милостив към теб, господарю! Това никак няма да се случи с теб!..."), а Божият син освен, че в отговор нарича Симон "...сатана...",
казва, че ако някой иска да дойде след него, тогава да си подпише смъртната присъда ("...да си вдигне стълба/кола [за екзекуция]...") и така да дойде след него (в контекста: след него в Йерусалим).

И след това добавя, че който го убият ("загуби душата си") заради вярата  в Него, понеже не се отрича пред хората от Него, такъв човек ще "намери душата си",

а който "спаси душата си" (т.е. се отрече пред хората от Него, за да не го убият), такъв човек всъщност ще загуби душата си, защото ще бъде осъден на Божия съд.


Т.е. посланието му е съвсем ясно - за да спаси душата си, човек  да е готов дори да го убият заради вярата в помазаника, Божия син, Исус от Назарет - ако попадне в такава ситуация.
Понеже ако се отрече от Него, човек ще бъде осъден на Божия съд, което очевидно е много по-страшно от  това някой да бъде убит на земята от врагове на помазаника (anti-christoi).



Но помазаникът,  Божият син, тук отново визира нашата полза, т.е. учи ни на истинска мъдрост, за да ни обогати с истинското си богатство - вечния живот с Баща му и Него и праведността, който Той дава, и много, много още.

Понеже когато ние се отричаме от себе си и не се отричаме от Него, и държим живота и праведността, които Той ни е подарил,

не Той се обогатява, а ние се обогатяваме.



Понеже, както Той обяснява, който човек прави това, го прави, за да опази и да не загуби вечния живот, който Бог му дава. Т.е. отново смисълът е човек да получи нещо от Бога, който го обича, а не примерно да даде нещо на Бога. Бог няма нужда от жертви и от каквото и да е.

Онзи който е можел действително да даде нещо (а не като нас) е всъщност Божият син, Исус от Назарет в Галилея. Както и неговият баща. И поради собствената си любов и желание Той го е направил. И то е непонятно много.

Когато четем случката с Авраам, на когото Бог заповядал да принесе единствения си син, Исаак, жертва-всеизгаряне на Бога, косите ни настръхват!
Но всъщност принцпно това е, което Бог е направил с детето си, Исус от Назарет, за да спаси чрез него братята му. Както и Йосиф е спасил братята си от смърт, които преди това са го убили в сърцата си.

(Авраам всъщност е бил изпитан от Бога дали вярва на Божието обещане към него, че наистина Бог ще го направи баща на много народи и че потомството му ще се именува по Исаак, за когото Бог сега пък заповяда на Авраам да го убие и принесе в жертва-всеизгаряне! И явно Авраам наистина е бил повярвал на Бога и обещанието му. И поради това е посегнал с ножа към Исаак, за да изпълни Божията заповед и да убие сина си, понеже вярвайки на Бога е разсъдил, че нищо не може да попречи на Бога да изпълни обещанието си, което му е обещал, дори и Авраам сега да убие Исаак по Божия заповед. И в сърцето си Авраам всъщност е убил Исаак и го е принесъл жертва-всеизгаряне. Само "технически", Бог го спира секунда преди да го заколи на жертвеника...  )
 

Това е истинската жертва. И това е истинското отричане от себе си. Това, на Исус от Назарет, Божието единствено дете.
Понеже той го е направил за нас, а не за себе си!
А когато ние не се отричаме от Него и се отричаме от себе си, и дори ни убият за това,

ние го правим за себе си и за нашата си полза,


а не за него и за негова полза!


Поради това, дори такова велико нещо - отричането от себе си и неотричането от помазания цар, Божия син, дори пред смъртта - което мнозина последователи на Божия син са правили и са ги убивали заради това (а и днес  правят и ги убиват, ако и да не се дава гласност на това - но Бог знае и помни, и ще ги прослави!),
всъщност отново ни снижава,
понеже отново Божиите хора го правят за себе си, а не за Бога (освен ако някой се възгордее и си въобрази някакви заблуди).


Слава, поклонение и благодарност да бъде Бога, който чрез жертвата и себеотрицанието на сина му заради нас, ни подарява праведност и живот, и всичко!


Понеже Божият син и затова е дошъл, понеже ни обича и иска да ни направи (нас, които сме били окаяни от бедност и нищета, и безнадежност) богати с истинското богатство, и поради това е приел самият Той да стане беден, за да станем ние богати с истинското богатство, ако стоим в истината, т.е. ако му вярваме (понеже Той е истината) и не се отричаме от Него при никакви обстоятелства, показвайки и декларирайки с дела и думи на кого служим винаги и на кого се покланяме.

И към всичко това, Бог дори е решил да прослави своите си... Това е направо абсурдно, или, по-добре - непонятно. Още Божия благосклонност... По принцип ако Бог иска да прослави някого, кой може да му забрани?... Но все пак всичко това е твърде...


Мнозина, осъзнавайки тази непонятна любов, милост и благосклоност на Бога към света, най-вече към онези, които повярват в Онзи, когото Той е пратил в света, обикват Бога. Някои повече, други по-малко.

А когато някой обича някого, сърцето му се стреми да направи или даде за другия всичко (в зависимост колко го обича), така че другият да е щастлив и да е добре, и прочее. Но тъй като ние няма какво да дадем на Бога, понеже всъщност Той дава всичко на всички и няма нужда от нищо и е щастлив и без нас,
то дори който обича Бога се оказва в особена ситуация, понеже какво може някой да даде на Бога, който няма нужда от нищо?...

Както разбирам, като допълнително благоволение към създанията си, Бог е дал възможност на своите деца, да изразят любовта си към него с нещо, което явно би го радвало (не че Бог има нужда от това...), ако и  по същество това отново да носи полза на хората, а не на Бога:

Помазаният цар казва: "Ако ме обичате, пазете заповедите ми." /Йн./


Ако някой обича царя, Божия син, Исус от Назарет, нека да пази заповедите му. Това е всъщност голямо благоволение от Божия страна.


егоизъм,   отричане от себе си,   самоволно служене,   себеотрицание,   смирение,   умиране за себе си
 
Коментари
от Тигър в 05.04.09 20:58
Отговори на това
Гост
"Мнозина осъзнавайки тази непонятна любов.... обикват Бога", "Ако Ме обичате, пазете заповедите Ми". И коя е първата от заповедите?

Бог не просто би се радвал да Го обичаме, Той е ЗАПОВЯДАЛ това - Заповед № 1 Да възлюбиш Господа, твоя Бог с цялото си сърце, с всичката си сила и ум".

Никаква гордост не е човек да обикне Създателя и Спасителя си, а е изпълнение на първата заповед.

Без истинна любов към Онзи, заради Когото се самоотричаме, това самоотричане, ако е от ЕГОИЗЪМ НЯМА И ГРАМ СТОЙНОСТ.

В любовта няма страх....
от Тигър в 05.04.09 21:05
Отговори на това
Гост
п.с. самоотричане от егоизъм поради страх да не би, отричайки се от Него пред хората Той за отмъщение да ни пържи цяла вечност не е никакво само отричане, а дефакто отричане от Бога поради неверие в Него и непознаването Му или по-скоро изкривени представи за Него.

Бог ни е устроил по Негово подобие. Затова и не сме способни да обичаме някой поради от страх да не ни изтезава. Това не е обич. Това е все едно някой да те принуди към нещо под заплаха с физическа болка.

Както и в правото не се признава от съда за валидно никакво самопризнание, направено при изтезание или заплаха с изтезание.
от vladimir в 19.08.09 12:36
Отговори на това
Гост

п.с. самоотричане от егоизъм поради страх да не би, отричайки се от Него пред хората Той за отмъщение да ни пържи цяла вечност не е никакво само отричане, а дефакто отричане от Бога поради неверие в Него.....


Само да отметна, че това изказване е много неправилно. Самоотричане поради егоизъм няма. Себе-отричането е диаметрално противоположно на еоизма, себе-съхраняването и себе-угаждането.

Страха от Господарят и от Неговото наказание е мъдрост. Не трябва да е само суеверен страх от наказание, без познаване на Бога, нито пък любов към Бога, която да няма в себе си страхопочитение към Него.

Любовта и страхът от Бога са едно и също. Обичайки Го ние го опознаваме и опознавайки Го ние Му се боим.

Разбира се, че трябва от страх от Него и наказанието Му да се възпираме да правим зло, да не се отричаме от Него и тнт. Това е мъдрост. Но духовните хора ще го разберат.
Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: