Направиха го по-страшен от самата смърт, по-ужасен от Божият гняв, по-ужасяващ от огненото горящо езеро, приготвено за сатан и неговите демони. 

Хората, по принцип не мислещи за смъртта, започнаха да треперят пред телевизори и в градски транспорт - под радиото, когато идеше поредната новина със списък починали, увеличена бройка "заразени" и "претъпкани болници". Плашеха хората с чували, с камиони, снабдени с хладилни камери, които ще обикалят, за да събират труповете по улиците, за детски площадки, отрупани с трупове. Безсрамно заплашиха и излъгаха хората и българите, в голяма част, сведоха глави и приеха лъжата. 

Защото беше за техният живот. За тяхното здраве. За тяхно добро. 

Правителство, което НИКОГА не наприви нещо добро за народа си, премиер, лъжещ най-безсрамно и нагло в лицето милиони, сега подеха "битка за здравето на народа". И всички тръпнеха в очакване...на нещо. 

КЪДЕ Е БОГ?! В тези моменти никой не вдигна лице и ръце към Бога. Никой не Го призова. Защо да го призовава?! Да призоват една измишльотина, една религиозна приказка, една църковна лъжа? 

Бог не се е променил. Народите се променят: някои се обръщат към Него смирени, други се закоравяват и вървят в пагубни пътища, чиито край е страшен. 

Но кой размисли колко е болен от греха вътре в себе си, за да потърси прошка и прощение от Всевишния? Кой се замисли за вечността с Бог, или във вечното наказание?! 

Остава една надежда, Един Спасител, Един Баща. Остава една вяра - в първовъзкресения Йешуа; че ще наследим вечен живот и че тук, в последните си години в тези тела, можем да споделим благовестието, да донесем благата вест до живота на някой, живеещ в тъмнина. 

А Божият Син наистина иде, за да раздели народите като овчар, който дели овцете от козите. 

Нека изперем дрехите си и да се приготвим да Го срещнем.