Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

англиканска църква   апостоли   божието слово   възкресение   друг исус   евангелие на просперитета   линукс   потапяне в духа   църковен брак   юда ис-кариот  

виж всички тематики

RSS Емисии
rss1.0
Всички записки / Записки на Владо
 
31.12.19 21:53


КАК СЕ КАЗВА БОГ ?
-----------------
Антропонимия, или изучаване произхода на собствените имената е именно науката, чиито проучвания, същестуване и задачи, ни карат да се замислим върху един съществен и основен фактор в появата и развитието на собствените имена - първо на нас, човеците, за да достигнем евентуално до правилното разбиране на ИМЕТО НА ВСЕМОГЪЩИЯ.
 
Името на първият човек
--------------------
 
Както знаем, името на първият човек е "Адам". Но нека разгледаме внимателно целият пасаж по сътворението. Там виждаме, че БОГ НАРЕЧЕ различни Свои творения с ИМЕНА : светлината - ден,тъмнината - нощ, простора - небе, сушата - земя, събрана вода - морета. Битие 2:7 разкрива създаването на човека, където НАИМЕНОВАНИЕТО на човека спрямо преписа от арамейски в староеврейски и оттам - на по-съвременният еврейски литературен и говорим език е אָדָם - /'âdâm/ - червеникав, ПРИЕТО да се нарича в хода на историята на човешката история - "човек", "сътворен", "някой", "личност".
 
Какво виждаме тук? Не просто "ИМЕ", а наименование ПО СЪВКУПНИ ПРИЗНАЦИ, олицетворяващи СЪЩНОСТТА на сътвореното, на човека. Препратките тук може да са както //червеникав// - червеникава пръст - от нея взет - в нея ще се върне, така и :
 
//червеникав// - някой, който ЩЕ СЕ изчерви - ще му се появи руж/руменина, поради извършено НЕРЕДНО НЕЩО, в контекста на "скрит грях", "нарушаване на дадена заповед от високопоставен, който я е издал"
 
И двете линии на тълкувание са съгласни, напълно идейно се допълват и сочат в една посока - /човека/ бе създаден от пръст, съгреши и поради греха си е подвластен на смъртта и ще се върне обратно в пръстта, от която е създаден (Берешит /Начала / Битие 3:20)
 
И тук искам да направя моята първа хипотеза относно НАРИЧАНИЯТА от страна на Всевишния на неговите творения : ден, нощ, небе, земя, морета, ...човека /אָדָם / - /'âdâm/ - червеникав. Това в началото не бяха имена според както ние днес РАЗБИРАМЕ имената, но НАРИЧАНИЯ на различни творения, спрямо техните характеристики.
 
Светлината е прието да се нарича "ден", но това е олицетворяваща съвкупност на РЕДИЦА ПРИЗНАЦИ, ХАРАКТЕРИСТИКИ И КАЧЕСТВА : топлина, възможност да виждаш и да работиш, доставяща живот на редица растения и дървета, важна за тялото на хората, ....
 
По същият начин първият човек не се е казвал "Адам", а това е ТИПОЛОГИЧНО ЗВАТЕЛНО / ОПРЕДЕЛИМО на същността и съдбата на творението : червеникав, поради произхода си - от земята, червеникав - изчервяващ се, поради скритият грях и нарушената заповед.
 
Според етимологичните речници думата е старобългарска : /чловѣкъ/, двусъставна (*čel-o-věkъ). Първата част съответства на думата от литвийски език : /kelias/, озн. „семейство, племе“, а втората част съответства на литвийската дума /vaikas/ „дете, момче“.
 
Нека продължим натам.
 
Имената на жената и първите деца
---------------------
 
Жената бе наречена "Ева" - /חַוָּה/ - /chavvâh/, което значи "ЖИВОТ", идващо от самото еврейско съществително "chavvâh" = чавах, което е СЪЩЕСТВЕНО ВИДОИЗМЕНЕНО (неправилно!) в "Ева". Значението на "chavvâh" е букв. "животодаващата", "животодаваща", англ."lifegiver", което не е спрямо съвременното разбиране "име", а по-скоро НАРИЧАНЕ на някой според неговата същност, СЪДБА И БЪДЕЩЕ - и тук съществено се разминаваме с нашите представи за "ИМЕ".
 
И така, жената (chavvâh,lifegiver, животодаващата), роди син, когото НАРЕЧЕ "Каин" - "קַיִן" - "qayin" - "придобивка", "печалба", "стабилност", "нещо извоювано".
 
Сами виждаме, че тук "ИМЕТО" на първият син е СИМВОЛ И ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ НА НЕГОВАТА СЪДБА, СЪЩНОСТ, ХАРАКТЕР. Името е СЪВКУПНОСТ от качества и представя типологична характеристика на човека, НАРЕЧЕН от майка си. Нека да обърнем сега символиката спрямо кодификацията :
 
ЖЕНАТА НАРЕЧЕ ПЪРВОРОДНИЯТ СИ СИН "ПРИДОБИВКА".
 
(още : "печалба", "стабилност",..)
 
Вторият си син жената (животодаряващата), нарече "Авел" - "הֶבֶל" - "hebel" - "Хебел" - озн. "празнота или суета; образно казано нещо преходно и незадоволително; често използван като наречие: суетност, суета.". При обръщане на същността на думата към кодификация на лексемата, получамаме :
 
ЖЕНАТА РОДИ И БРАТ МУ "СУЕТА".
 
(озн. още : празнота, преходност, нещо незадоволително, ...).
 
И този текст ни дава съвсем друга картина вече.
 
Но нека дадем определение по българският тълковен речник на думата "НАРИЧАМ", използвана от Бог (светлината - ден,тъмнината - нощ, простора - небе...и творението си от кал по Свой образ - червеникав - адам - /אָדָם / - /'âdâm/) :
 
" Значение на думата НАРИЧАМ
 
наричаш, несв. и нарека, св.
 
1. Кого/какво. Давам име, назовавам. Нарекоха дъщеря си Калина.
 
2. Разг. Кого. Определям какъв да бъде животът, предопределям бъдещето. Орисниците я наричаха край люлката.
 
3. Разг. Какво, за кого. Предназначавам. Нарече този пръстен за годеницата си.
 
4. Кого/какво. Окачествявам с прозвище, с епитет. Нарече рисунката му бездарна.
 
5. Нареждам за живота на умрял човек. – наричам се/нарека се. 1. Зова се, именувам се, казвам се.
 
2. Разг. Решавам да отида някъде; наканвам се. "
 
Сега нека да разгледаме няколко наименования на дървета : дъб, липа, орех. Това са наименования на дървета с ОПРЕДЕЛЕНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ :
 
- дъб - широколистно високо дърво, здрава, прорязана по дължина кора, изключително твърда дървесина, плодове - жълъди, подходящи за храна на глигани, сърни и други дребни животински видове. Едно от най-добрите за отопление дървета.
 
- липа - широколистно, тесни дълги листа, мека дървесина, плодовете при цъфтеж се използват за сушене и направата на ароматен и полезен чай. Ценено дърво като дворно.
 
- орех - високо широколистно дърво, здрава твърда кора, дървесина - подходяща за отопление и направа на мебели, плодове - както още зелени, така и вече узрели и обелени от кората си - полезни, богати на йод и други вещества, се използват за направата на сладка, конфитюри, така и за сушене и консумация през зимата.
 
СИМВОЛИЧНА УПОТРЕБА на горните имена : "Снажен като дъб", " Ухаеща липа беха думите `и", "Красива като цъфнала липа", "Висок - като орех", "Костелив орех" - човек с твърд характер и тн тн.
 
---------------------------
 
НЯКОЛКО ИЗВОДА ДО ТУК :
 
1. Бог НАРИЧАШЕ творенията си според тяхната функционалност - според това, за което ги създаваше и според съответно техните СКРИТИ КАЧЕСТВА И БЪДЕЩЕ (светлината - ден, тъмнината - нощ,събраната вода - морета, човек - червеникав - евр."адам", НЕ Е лично собствено име, жена - животодаваща - евр."чавах", но не и "Ева" като лично собствено име)
 
2. двата сина жената / даващата живот нарече "ПРИДОБИВКА" и "СУЕТА" (непр. досега : "Каин" и "Авел", поставяни като съществителни собствени)
 
 
САМОНАЛАГАЩО СЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕ : НАЗВАНИЯТА В БЕРЕШИТ - НАЧАЛА - БИТИЕ СА ДАВАНИ КАТО ЗАКОДИРАНИ СЪЩНОСТНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СЪЩНОСТТА НА ТВОРЕНИЯТА И ТЯХНАТА СЪДБА.
 
Това го виждаме както при неодушевените творения (ден - нощ - небе - земя - морета), така и при одушевените (червеникав - евр. "адам" и животодаряваща - евр. "чавах"). Така направи БОГ, така продължиха да правят и човеците - ТЕ НАРИЧАХА своите деца - даваха им същност - чрез НАЗВАНИЯ, с които определяха същността, характера - типологията на тяхната индивидуалност-личност.
 
 
С две думи : човека не се казва "АДАМ", нито жената "ЕВА", нито синовете им : "КАИН" и "АВЕЛ", но имаме типологични звателни : ЧЕРВЕНИКАВ - евр. "адам", ЖИВОТОДАРЯВАЩА - евр. "чадар" (неправилно "Ева"), "ПРИДОБИВКА" - евр. "каин", "СУЕТА" - евр. "ХЕБЕЛ" (транслитерирана препратка - езиково прехвърляне - ",Авел"- ",Абел" - ",Ебел").
 
ТОВА ВЕЧЕ СЪЩНОСТНО ПРОМЕНЯ НАПЪЛНО ПАСАЖИТЕ, В КОИТО ПРИСЪСТВАТ ТЕЗИ ДУМИ!
 
--- ХИПОТЕЗА, ВЪЗ ОСНОВА НА ДОТУК НАПРАВЕНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ : ВЕРОЯТНО Т.Н. ОТ ПОВЕЧЕТО БОГОСЛОВИ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ "ИМЕНА" НА БОГА СА НЕГОВИ ТИПОЛОГИЧНИ ЗВАТЕЛНИ И ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ ---
 
- ДОКАЗВАНЕ НА ТЕЗАТА -
 
Както в долните статии, така и от лично от мен направените изследвания, се стига до следните заключения :
 
- Елохиим - /אֱלֹהִים/ - /'ĕlôhı̂ym/ - означава редица неща : "богове в обикновения смисъл; но специално използван (в множествено число по този начин); от време на време се прилагат по отношение на управители - князе - царе; а понякога като превъзходен: - ангели, превишаващи, превъзходни, Бог (богове), X (много) голям, съдии, X могъщ.
"
 
- ИЗВОД : ДУМАТА НЕ Е ЛИЧНО СОБСТВЕНО ИМЕ, но ЗВАТЕЛНО, говорещо за СЪЩНОСТТА на личността, за характера и какво представлява всъщност ЛИЧНОСТТА (в случая - ВСЕВИШНИЯ).
 
Кратък пример с евр.дума /אַיִל/ - /'ayil/ - /аийл/ - озн. "правилна здравина; следователно всичко силно; конкретно началник (политически); също овен (от силата му); пиластър (като силна опора); дъб или друго силно дърво: - могъщ (човек), връх, дъб, стълб, овен, дърво." - ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ЗНАЧЕНИЯ структурират отчасти ОСНОВАТА НА ДУМАТА /יְהוֹשֻׁעַ יְהוֹשׁוּעַ/ - /yehôshûa‛ yehôshûa‛
/ - /ЙЕХОШУА ЙЕХОШУА/ - изградена от коренни думи /יְהֹוָה/ - /yehôvâh/ - /ЙЕХОВАх/, озн. "самосъществуващ - достатъчен на самият себе си за да съществува, поддържащ всичко в съществуване, вечен" - И /יָשַׁע/ - /yâsha/ - /йаша/ - озн. "да бъда отворен, широк/и или свободни, тоест (по подразбиране) да бъдат безопасни; причинително - да освобождавам или превъзхождам: отмъщавайки, въздавайки мъст / съд, защитавай, помагам, запазвам, спасявам, да бъде в безопасност, да донесе (имайки) спасение, спаси, да се спечели победа."
 
--- Оттук правя кратка отметка към Товия Зингер и неговите проповеди, че излага НАРОЧНО ЕДНОСТРАННО и ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ЕДНОСТРАНЧИВО преводи на думи и преводи на части от пророчества и текстове от святите писания, НЕСЪОБРАЗЯВАЙКИ СЕ С ПЪЛНОТАТА НА ЗНАЧЕНИЯТА НЕ САМО НА ОТДЕЛНИТЕ ДУМИ, НО И НА ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ, който Товия нарочно представя само частично, защитавайки своята теза.
 
Това, само да допълня е като да разглеждаш пословицата "Вълкът козината си мени, но нрава - не", единствено в частта на разглеждането на вълка като животински вид, особеностите на неговото обиталище и смяната на неговата козина през пролетта и есента, но ДА СЕ ПРЕНЕБРЕГНЕ ФАКТА, че всъщност това е ПРЕПРАТКА към типология хора, определени като "лоши" и със "зли черти", които могат частично и времево да заблудят с добро поведение / държание, но всъщност те си остават "лоши" и "зли". ---
 
 
И така, още веднъж заключавам, че т.н. "имена" на Всевишния са Негови представени качества, характеристики и способности, с които Той се "открива" на различни човеци в хода на човешката история, като в края на дните се откри на човешкият род чрез СИНА СИ, Когото сложи да седи отдясно Му, докато положи враговете за подпорка на нозете Му.
 
Така както нашите имена имат свои значения (Борис - който се бори, борбен, силен, отстояващ позициите си, Румен - червен, здрав, красив, тнтн), ОЩЕ ПОВЕЧЕ наименованията на Всевишния представят НЕГОВАТА НЕОБЯТНА СЪЩНОСТ И ЛИЧНОСТ.
 
Тук прилагам няколко статии, преведени от англ. език директно чрез google translater
, като съм дал и линк към съответната страница. Не споделям напълно мнението на авторите относно имената на Бога, но може да се прочетат и редица интересни и полезни неща там.
 
Надявам се да съм бил в полза на Божиите хора.
 
Бог да пази Своите Си!
 
---- Владимир Минев, Германия, Ostfriestland ----
 
----ХХХХ----
 
Какво е значението на думата Elohim ?
значение на Елохим
 
Въпрос: "Какво е значението на думата Елохим ?"
 
Отговор: Елохим е еврейска дума, която обозначава „Бог” или „бог”. Това е едно от най-често срещаните имена на Бога в Стария Завет, като се започне от първия стих: „В началото [ Елохим ] създаде небето и земята ”( Битие 1: 1 ). Името Елохим се среща над 2500 пъти в Танах .
 
Основното значение зад името Elohimе сила или сила на ефекта. Елохим е безкрайният, всемогъщ Бог, който показва чрез Своите дела, че Той е създателят, поддържащият и върховен съдия на света. „Прекратете насилието на нечестивите и направете праведните сигурни - вие, праведния [ Елохим ], който изследва умовете и сърцата“ ( Псалм 7: 9 ).
 
Понякога думата Elohim се съкращава на El и се използва като част от по-дълго име. Ел Шадай например означава "Всемогъщият Бог" ( Битие 49:24 ); Ел Елион означава „Бог Всевишен ” ( Второзаконие 26:19 ); а Ел Рой означава „Бог, който вижда” ( Битие 16:13)). Личните имена на хората могат да включват името на Бог: Даниил („Ел е моят съдия“), Натанаил („Дар на Ел“), Самуил („Чух от Ел“), Илия („Ел е Яхве“) и Ариел („Лъвицата на Ел“) са примери. Имената на места също могат да съдържат съкратената форма на Елохим : Бетел („Дом на Ел“), Джезреел („Ел Уол Соу“) и, разбира се, Израел („Принцът на Ел“) са примери.
 
Когато Исус извика от кръста: „ Eloi, Eloi, lema sabachthani? ”( Марк 15:34 ), Той се обърна към Бащата с форма на Елохим , Елои . Марк превежда изявлението на Исус за нас: „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави? „
 
Да направи превода на Библията по-сложен е фактът, че Елохимима и други употреби в Стария Завет, освен че се позовава на Единствения Бог. В някои контексти, elohim се отнася до човешки владетели или съдии (виж Псалм 82: 6 и Йоан 10:34 ) - идеята е тези хора да действат като Божии представители на земята, като упражняват разумно властта и гарантират справедливост. Предупреждението на Псалм 82 е, че човешкият елохим трябва да отговори на Върховния Елохим някой ден. В други места елохим се използва за обозначаване на лъжливи богове (например Второзаконие 4:28 ). "Те ме оставиха и се поклониха на Астарта, [ elohe ] Етваал, Хамоса [ elohe] на моавитяните , и Молек [ елохе ] на амоните ”( 1 Царе 11:33 ). Обърнете внимание, че elohe е форма на elohim, използвана с квалифициращи думи или фрази и в превод „бог на“.
 
Интересното е, че думата Elohim е граматично множествено число, а не единствено число ( наставката -im на иврит показва множествената форма). Единствената форма на Елохим вероятно е Eloah . Какво да правим от множественото число? Формата за множествено число на Елохим предполага политеизъм? Не, Тората изяснява, че Бог е един ( Второзаконие 6: 4 ). Политеизмът е изрично забранен в Стария Завет.
 
Ами тринитаризма? Фактът, че Елохим е множествено число, подсказва ли триединната природа на Бога? Най-добре е да се разбере думата конструкция като множествено величие ; тоест писането на „Елохим“ е стилистичен начин за подчертаване на величието, силата и престижа. С казаното и в светлината на цялостното учение на Библията множествената форма на Елохим със сигурност позволява по-нататъшното разкриване на Божията триединна природа; Старият Завет намеква за Троицата, за да подготви хората за Месията, който би бил много повече от човешки пророк. Когато Исус се появи, Той по-пълно разкри тайни, загатнати в Стария Завет. При кръщението на Исус присъстваме и трите лица на Елохим : Отец, Син и Свети Дух (Матей 3: 16–17 ).
 
Нашият Бог е велик и могъщ. Силата му е на показ всеки ден и нощ във вселената, която е направил. “Ах, суверен Господи, вие създадохте небето и земята с вашата голяма сила и протегната ръка. Нищо не е твърде трудно за вас ”( Йеремия 32:17 ). Тази велика сила, която никой не може да ограничи, е характерната за Бога основна за Неговото име Елохим .
 
 
-------------------------------------
 
Какви са различните имена на Бог и какво означават те?
 
Въпрос: "Какви са различните имена на Бога и какво означават те?"
 
Отговор: Всяко от многото Божии имена описва различен аспект на Неговия многограден характер. Ето някои от по-известните имена на Бог в Библията:
 
EL, ELOAH [el, el- oh -ah]: Бог "могъщ, силен, виден" ( Неемия 9:17 ; Псалм 139: 19 ) - етимологично изглежда , че Ел означава "власт" и "могъщество" ( Битие 31: 29 ). Ел се свързва с други качества, като цялост ( Числа 23:19 ), ревност ( Второзаконие 5: 9 ) и състрадание ( Неемия 9:31 ), но основната идея за „могъществото“ остава.
 
ЕЛОХИМ [ел-о- хем ]: Бог „Създател, силен и силен” ( Битие 17: 7 ; Йеремия 31:33 ) - множествената форма на Елоа, която побира учението за Троицата. От първото изречение на Библията се вижда превъзходният характер на Божията сила, тъй като Бог (Елохим) говори света на съществуването ( Битие 1: 1 ).
 
ЕЛ ШАДДАЙ [ел- шахдахи ]: "Всемогъщият Бог", "Могъщият Яков" ( Битие 49:24 ; Псалм 132: 2 , 5 ) - говори за върховната сила на Бог над всички.
 
ADONAI [ˌædɒˈnaɪ; ах- даунай ]: “Господи” ( Битие 15: 2 ; Съдии 6:15)) - използва се на мястото на YHWH, което според евреите се смята за твърде свещено, за да бъде изричано от грешни хора. В Стария Завет YHWH по-често се използва в Божиите отношения с Неговия народ, докато Адонай се използва повече, когато Той се занимава с езичниците.
 
YHWH / YAHWEH / JEHOVAH [ yah -way / ji- hoh -veh]: “ГОСПОД” ( Второзаконие 6: 4 ; Даниил 9:14 ) - строго погледнато, единственото правилно име за Бога. Преведено на английски Библии „ГОСПОД“ (всички главни букви), за да го разграничим от Адонай , „Господи“. Откровението на името е дадено на Мойсей „Аз съм този, който съм“ ( Изход 3:14). Това име указва непосредственост, присъствие. Яхве присъства, достъпен, близо до онези, които Го призовават за освобождение ( Псалм 107: 13 ), прошка ( Псалм 25:11 ) и напътствия ( Псалм 31: 3 ).
 
YAHWEH-JIREH [ yah -way- ji -reh]: "Господ ще осигури" ( Битие 22:14 ) - името, наименовано от Авраам, когато Бог предостави овен, който да бъде принесен в жертва на мястото на Исаак.
 
Яхве-Rapha [ Дий пътният-суровини и FAW ]: "Господ, Който изцелява" ( Изход 15:26) - „Аз съм Йехова, който те лекува” както по тялото, така и по душа. В тялото, чрез запазване и лечение на болести, и в душата, чрез помилване на беззаконията.
 
Яхве-Ниси [ Дий пътният-nee- виж ]: "Господ ни знаме" ( Изход 17:15 ), където банер се разбира, че е сборен място. Това име отбелязва победата на пустинята над Амаликите в Изход 17 .
 
YAHWEH-M'KADDESH [ yah -way-meh- kad -esh]: "Господ, Който освещава, освещава" ( Левит 20: 8 ; Езекил 37:28 ) - Бог дава да се разбере, че Той сам, а не законът, може да очисти Неговия народ и да ги направи свети.
 
YAHWEH-SHALOM [ yah -way-shah-lohm]: "Господ наш мир" ( Съдии 6:24 ) - името, дадено от Гедеон на олтара, който той построи след Господния Ангел, го увери, че няма да умре, тъй като той мислеше, че ще го види, след като Го видя. YAHWEH-ELOHIM
 
[ yah -way-el-oh- him ]: "Господ Бог" ( Битие 2: 4 ; Псалм 59: 5 ) - комбинация от уникалното име на Бог YHWH и родовото "Господи", което означава, че Той е Властелинът на лордовете.
 
YAHWEH-TSIDKENU [ yah -way-tzid- kay -noo]: "Господ нашата праведност" ( Йеремия 33:16) - Както при YHWH-M'Kaddesh, единствено Бог осигурява правдата (от еврейската дума tsidkenu ) на човека, в крайна сметка в лицето на Неговия Син, Исус Христос, който стана грях за нас, „за да можем да станем Праведност на Бог в Него ”( 2 Коринтяни 5:21 ).
 
YAHWEH-ROHI [ yah -way-roh- hee ]: "Господ наш пастир" ( Псалм 23: 1 ) - След като Давид размишляваше за отношенията си като овчар към овцете си, той разбра, че това е точно връзката, която Бог има с него, и така той заявява: „Яхве-Рохи е моят пастир. Няма да искам ”( Псалм 23: 1 ).
 
YAHWEH-SHAMMAH [ yah -way- sham- mahw ]:„Господ е там“ ( Езекил 48:35 ) - името, приписано на Йерусалим и храма там, което показва, че някога заминалата Господна слава ( Езекил 8—11 ) се е върнала ( Езекил 44: 1-4 ).
 
YAHWEH-SABAOTH [ yah -way-sah-bah- ohth ]: "Господ на Войнствата" ( Исая 1:24 ; Псалм 46: 7 ) - Домакините означават "орди" и на ангели, и на хора. Той е Господ на домакин на небето и на земните жители, на евреи и езичници, на богати и бедни, господар и роб.Името е изразително за величието, силата и властта на Бог и показва, че Той е в състояние да постигне това, което Той решава да направи.
 
EL Елион [ел-ел- yohn ]: "Всевишният" ( Второзаконие 26:19 ) - произлиза от корена иврит за "отиде нагоре" или "изкачване", така че Изводът е от това, което е най-високата. Ел Елион означава въздигане и говори за абсолютното право на господство.
 
EL ROI [ел-roh- ее ]: "Бог на Виждайки" ( Битие 16:13 ) - името приписва на Бога, като Агар, сам и отчаян в пустинята, след като е изгонил от Сара ( Битие 16: 1-14 ) Когато Агар срещнал Ангела Господен, тя разбрала, че е видяла самия Бог в богословие. Освен това осъзнала, че Ел Рой я е видял в своето страдание и свидетелства, че Той е Бог, който живее и вижда всички.
 
EL-OLAM [el-oh- lahm ]: "Вечен Бог" ( Псалм 90: 1-3 ) - Божията природа е без начало или край, свободна от всички ограничения на времето и Той съдържа в себе си самата причина за времето , "От вечността до вечността Ти си Бог."
 
EL-GIBHOR [ел-ghee- Бор ]: "Mighty Бога" ( Исая 9: 6 ) - името, описващ Месията, Исус Христос, в тази пророческа част от Исая. Като могъщ и могъщ воин Месията, Могъщият Бог, ще извърши унищожаването на Божиите врагове и ще управлява с желязна тояга ( Откровение 19:15 ).
 
 
 
------------------------------------
 
 
Какво е величественото множествено число и как се използва в Библията?
 
Въпрос: "Какво е величественото множествено число и как се използва в Библията?"
 
Отговор: Величественото множествено число, наричано още кралско множествено число, е употребата на множествено слово (например местоимението ние или нас ) за обозначаване на един човек. Като вид носизъм, величественото множествено число подчертава нещо или почита някого по стилистичен начин. По принцип, когато член на роялти, позовавайки се на себе си, казва: „Ние“ вместо „аз“, той използва величественото множествено число. Например, кралица Виктория, чувайки безвкусна шега, се казва, че е отговорила: „Не се забавляваме.”
 
Древните евреи са използвали величественото множествено число, а някои примери са открити в Стария завет. Но конструкцията не е уникална само за иврит. Латинският език също имаше това, което римляните наричахаpluralis maiestatis („множеството на величието“) и, както бе отбелязано, английският понякога го използва и. Други съвременни езици, които използват кралското множествено число, включват пенджаби, хиндустани, телугу и египетски арабски (в които президентът на Египет е посочен като "Ваши превъзходителства").
 
Ефектът на величественото множествено число е да показва величие, сила и престиж. Обикновено е запазена за използване от благородници, царе, папи и други лица от висок ранг, когато говорят в официално качество или от лица от по-нисък ранг, когато говорят за или пред своите залагащи.
 
В Библията откриваме четири стиха, в които Бог се отнася към Себе си, използвайки множествено местоимение. Най-известният пасаж е Битие 1:26 : „Тогава Бог каза:„ Да направим човечеството по наш образ, по подобие “. Вижте същоБитие 3:22 ; Битие 11: 7 ; и Исая 6: 8 . Единният Бог говори за Себе си в множествено число: нас и нашите . Това е перфектен пример за величественото множествено число. Божието божествено величие и трансцендентност се подчертават чрез простото използване на местоименията.
 
Величественото множествено число се среща и в едно от най-разпространените имена на Бога в Стария Завет, Елохим . Самата дума е множествено число (единствено число е Eloah ) и понякога се превежда като „богове“ (когато се говори за множество лъжливи богове). Когато се отнася до Единния истински Бог, Елохим (множествено число) е правилно преведен като „Бог“ (единствено число).
 
Второзаконие 4:35казва: „Господ е Бог“ - буквално „ Яхве е Елохим “. И известната Шема казва: „Господ, Бог наш, Господ е един.“ Отново имаме единственият Господ, съчетан с множеството Елохим , и това време в стих, който е кристално ясен, че има само един Бог. Множествената форма на името му показва Неговата суверенна надмощие, Несъвместимата Му сила и Неговото превъзходство.
 
Ние внимателно отбелязваме, че величественото множествено число в Стария Завет не е имало за цел да преподава учението за Троицата, Това е просто езиков инструмент, който Бог използва, за да подчертае величието Си. Използването на множествени конструкции за обозначаване на Бог оставя отворена възможността за Божията триединна природа. По-късно, когато учението за Троицата е разкрито в Новия Завет, използването на величественото множествено число се вписва точно.
 


 
Коментари
от Владо в 03.01.20 15:25
Отговори на това
Гост
Изключително интересно изследване относно числата в писанието. Само на английски, за съжаление : https://youtu.be/XlyGvmUhjzA
Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: