Със сигурност е болка - ако не е 

не би горяла тя така в мен,

с твърда си ръка кръвта запирам,

а тя през пръстите шурти. 

И чувам тази песен - от далечно детство

и солени сълзи гонят се в лудий бяг,

безсилен свличам се, уцелен,

но от близък - не от враг. 

И там - кога съм долу, бездиханен,

отварям устни, за да моля Теб

и още думата преди да я промълвя,

кръвта ми спира, в душата ми пропуква ден. 

Да, няма ги кошмарите ужасни - 

с песни на хвала си ме заградил,

гърди ми радостни с живот се пълнят - 

Ти пак с мен си ... както винаги си бил!

----------------------------

На нашият Господар, Който никога не ни е оставил да бъдем изпитани повече от това, което Той е преценил.