Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

амилениализъм   божието царство   димитровград   държавата   крайност   любовници   ник уорън   пророк   тео де раат   християнски you-name-it  

виж всички тематики

Всички записки / Записки на eureth
 
28.05.07 14:55


(по повод статията на JoroH, "За теб Бог има нещо по-добро!", публикувана във форума)

 


Мога само да кажа Амен! на написаното от JoroH.

 

Но все пак искам да кажа някои неща.



Думата “еклисия”, преведена на български като църква, всъщност означава събрание или общност. Това е група от хора, които правят нещо заедно, и независимо, че има някои от тях, които са по-опитни от останалите, знаят и умеят повече, всички тези хора са заедно в това, което правят. Това са просто поне двама или трима събрани за да послужат един на друг и същевременно на Бога.


Мисля че е много важно да се уточни, че в мнозинството от местата в Н.З., където се говори за „общност“ (εκκλησια [еклесиа]) – и то конкретно за Божия общност, понеже в новия завет пише и за други, не-Божии общности (εκκλησιαι) - става дума за Божията общност в дадено населено място, село, град, а често и за всички Божии хора.

Т.е. фокусът в Н.З. е основно върху едно голямо единно общество от Божии синове и дъщери, било в дадено населено място, било всички вярващи като цяло. А не се фокусира върху отделни групи или групички от вярващи, както основно се прави сега, за разлика от Н.З. Действително има две или три споменавания за това, че например дадена малка част от това голямо общество, се е събирала в къщата на някой вярващ за изграждане и поклонение, но основно фокусът на Н.З. си остава върху цялостната Божия общност в дадено населено място.

Да, вярващите са се събирали основно по къщите си, но това не означава, че някакви групи от вярващи са се отделяли от останалите в някакви обособени организации с някаква вътрешна йерархия, и са си поставяли човешки глава (пастор, папа, патриарх) - каквото е сега сред в много от случаите. Взаимоотношенията на вярващите, когато са се събирали по домовете си, не са били различни в сравнение с глобално описаните взаимоотношения. Нито пък е постановено от Бога, че някой вярващ трябва да се събира единствено и само с едни и същи хора.

Когато Божий пратеник е отивал в някое населено място, за да оповести на робите на сатаната вечния живот, който Бог дава на тези, които повярват в името на сина му, Исус от Назарет, този пратеник не е създавал някакви организации и организацийки - както се казва „но и разпръснатите Божии деца да събере в едно“. Под Божието действие в града се е появявала Божия общност и вярващите са се събирали по домовете си за изграждане и утвърждаване. Но братята, събрали се в нечий дом за молитва, учене, поклонение и т.н., нямат статут на някаква организация с директор. Събирането им е акт във времето, а не е постоянен пространствен обект, така да се каже . (По принцип е малко несвойствено за бълг. език, група от хора, които не са събрани на едно място за решаването даден проблем, да се нарича „събрание“.).

За да не стане объркване, тук трябва да се уточни, че днешната практика „посещение на църква“/“ходене на църква/църковна_служба/богослужение“, за каквато не се споменава в Н.З., няма нищо общо с описаните в Н.З. изграждащи събирания на братя в името на техния спасител, Божият син, Исус от Назарет.

Трябва също да се уточни, че не събирането заедно на вярващите е това, което ги прави едно с Бога, или едно един с друг, а съвсем друго, както си и пише. Разбира се, Бог е казал децата му да се събират и да се изграждат един друг чрез Божиите милост раздадени на всеки (което няма нищо общо с „църковна служба“/“богослужение“), и това е много полезно за всички Божии хора. Но Бог не е казал, че децата му стават едно с Него, чрез някакви ежеседмични локационни и административни плътски техники, много популярни сред суеверните, невярващи в Бога и сина му, християни от един по-късен тъжен момент нататък.

Затова в Н.З., когато се говори за Божия общност, се има предвид основно цялата Божия общност в даден град или дадена област, а също и цял народ или по целия свят.
Н.З. се занимава основно с цялата общност и взаимоотношенията между вярващите, докато сега се поставя основен акцент върху някакви измислени организации, които нямат никаква подкрепа в Н.З.





А като стана дума за старейшините (гр. „πρεσβυτεροι“) сред Божията общност, които са и надзорниците (гр. „επισκοποι“) сред същата общност, то задължително и много дебело трябва да се подчертае, че когато се в Н.З. се говори за старейшини сред Божия народ, се говори за такива в контекста на цялата общност от вярващи в дадено населено място – дори и в Йерусалим, където вярващите още в началото са били хиляди.

Т.е. те не са старейшини на някаква религиозна организацийка, фирма, групировка или империя;
- Нито пък някой от тях царува над някаква си негова отделна религиозна организацийка, фирма, групировка или империя;
- Те не са някакви измислени персони, не-фигуриращи в Н.З., наречени „пастори“, „глави“, „реверент“, „негово/тяхно светейшество“ и прочеее измислици. Справка: вж. „изостаналите“, „спиращи развитието“, „омразните“(?) и прочее книги на новия Божий завет/завещание, особено с преведени на български всички важни традиционно непревеждани в преводите думи;
- това не са хората от борда на директорите на дадена религиозна организация/фирма, или, както го наричат някои, „духовен съвет(„съвет“ на гр. е „синедрион“, от там е и "съветски")“ ;
- това не са членовете на конкурентни, противоречащи си и взаимноотхвърлящи се т.нар. „свети синоди“;
- те не са безгрешни наместници на Божия син;
- те не са изверги, които, чрез религиозните си роби-палачи, подлагат на нечувани изтезаващи разпити хора, за които се съмняват дали наистина били вярващи в Исус;
- те не са банда облечени в метал, изрисувани с кръстове, плячкосващи убийци,
- те не са такива, които издигат Божията общност от хора, в обект на поклонение (т.е. в идолопоклонство), а издигат Бога като този, на който да се покланяме;
- те не са чернодрехи патриотични структури подкрепящи и, на практика, съчетаващи безбожните обичаи на безбожниците с човешки традиции тип развален телефон;
- те не са погребално/опевна агенция предлагащи измислени човешки брако-съчетателни и бебо-наименователни услуги с озвучаване, опушване и опръскване;
- те не са ктитори на картинни галерии-концертни зали с уведомителни системи от камабани, излагащи произведения на изкуството със съмнителна стойност и приписващи им способности от съмнителен произход, и, на практика, подкрепящи използването им от мнозината невярващи в Бога християни за откровено идолопоклонство.
- те не са каквото и да е човешко или демонско измислено нещо и натрапено на Божия народ.

А това са старейшини и надзорници сред ( „сред“ - така пише в 1-во п-мо от Пет. 5гл) Божия народ, сред цялата общност от родени повторно от Бога хора. Те са старейшини както в северен Йерусалим, така и в южен. Те могат да присъстват и да бъдат гарант за Божията истина и доброта на изграждащи събирания както в източен Йерусалим, така и в западен. Понеже те не са сектанти, те не са глави, те не оглавяват парчета от Божието царство, те не разкъсват на парчета Божието царство. Не, те служат на Бога за изграждането и единството на Божието царство.

Както и пише, те са мнозина издигнати от Бога Божии слуги и водачи сред всички вярващи в населеното място,
които да „пасат“ „овцете“ на Бога („паси овцете ми“ казва Исус на старейшината Симон),
- т.е. да наглеждат общността в града/селото,
- винаги да са готови да помогнат и подкрепят във вярата другите вярващи в населеното място, и то не за срамна печалба, а с желание и готовност,
- задължително да показват пример на останалите в населеното място,
- нямащи право (чрез изрична забрана от Бога) да се отнасят с останалите в населеното място така, като че ли се разполагат с някакво свое наследство,
- да възрастяват като бащи по-младите,
- да не тъпчат от нечестив страх и властолюбие онези от по-младите, които още не са пожелали това добро дело и още не са били одобрени от останалите и те да станат старейшини, а напротив - да се грижат за тяхното изграждане във вярата и издигането им, за да има повече старейшини/водачи сред общността.
Или това слово не е вярно:
Вярно е тово слово: Който желае надзорничество, добро дело желае.“ (1доТим.3гл) ?
Колкото повече (истински) старейшини/надзорници в дадено населено място, толкова по-добре за Божия народ.


Това трябва да се отбележи, за да не си помисли някой, че описаните в Н.З. старейшини (гр. „πρεσβυτεροι“) - които също са и надзорници (επισκοποι) - имат каквото и да е общо с изброените отклонения и рецидиви споменати по-горе. Бог никъде не асоциира групичка от вярващи с един старейшина, нито в Н.З. има някакви дори намеци, че някой човек е глава на група, хора, с изключение на това, че ясно е заявено, че Исус, Божият син и помазаник, е главата на Божия народ (или общност), а Бог е глава на своя единствен син и своя помазаник, Исус от Назарет.







Относно това

„...Думата “пастир” като служение се употребява в НЗ само в Ефес. 4:11 явно със значение на презвитер, в другите случаи се визира Христос...„


...трябва да кажа, че заблудата в протестантските среди около тази дума (гр. ποιμην – „говедар“, „овчар“, „чобанин“, остаряло „паст_И_р“) и Еф 4:11 е просто с гигантски размери и с нея трябва да се постъпва безкомпромисно:


Това тук е връзка към една статия, която показва как Бог говори относно някои хора, преносно наричани „говедари“ или „овчари“, и относно други, преносно наричани „стадо“, „овце“, че и „кон“, и преносно „пасани на зелени ливади“ от преносните „говедари“.



епископи,   надзроници,   презвитери,   старейшини,   църква
 
Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: