Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

edinni.com:технически нововъведения   амилениализъм   биг брадър   дали обича бог света   екстрасенс   йоан от дамаск   краят на епохата   молитвата на господаря   тайни служби   християни атеисти  

виж всички тематики

RSS Емисии
rss1.0
Всички записки / Записки на eureth
 
06.04.17 01:20


Използвам повода от тази тема да напиша тук няколко думи, които, предполагам, така или иначе съм казал тук и там из форумите.

Както повечето хора, които се интересуват от историята на Божията общност, знаят, предметът на предишната тема бива обусловен от тогавашното, достигнало огромни размери, противопоставяне между и Ариос(„Арий“) и съмишлениците му - от една страна, и Александрийския „тати“/pappas Александрос, слугата му Атанасиос и всичките им съмишленици - от друга,
във връзка със заблудите на Ариос, свързани с божествеността и битието на помазаника-цар, Божия единствен син, Исус от Назарет.


Четейки историческите свидетелства за това, поне засега оставам с впечатлението, че един от главните проблеми идва от това, че онези, които са се противопоставяли на лъже-ученията на лагера на Ариос – който между другото не е бил никак малък – не са успели да оборят заблудите на Ариос достатъчно убедително чрез Писанията и, както разбирам, са започнали да добавят и свои човешки учения в преследване на целта си.



Според мен, ключово е (било нужно) да се разбира Синовничеството на Божия син – открито от Бога в Св. Писания. Относно тази специфична тема, поне засега оставам с впечатлението, че нито Ариос, нито неговите противници са се придържали стриктно към казаното от Бога по този въпрос.

Това, че Ариос (според мен) не е разбирал синовничеството на Божия син логично го довежда до неговите човешки учения и заблуди, вероятно съчетано и с някои греховни желания. Ако е разбирал това (и е искал да приема Божието), той нямаше да стига напр. до заблудителния извод, че е имало „някога“, когато Божието Слово не е съществувало, и съотв. Бог „тогава“ не е имал Слово.

Това че Атанасиос и съмишлениците му (според мен) не са разбирали синовничеството на Божия син, в ревността им относно божествеността на Божия син пък ги довежда до техните човешки теоретични добавки (понякога условно ги наричам “Атанасианство” или пък “Никеанство”), че и действия - обикновено не пропускат да подчертаят как някой си там от хората (в “ревността си” към Божия син? или в безсилието си против заблудите на Ариос?) бил ударил шамар на Ариос.
 
Ако Атанасианите са го разбирали (и са искали да приемат Божието – и тук впечатлението ми е, че те са искали това), те нямаше да излизат срещу лъже-ученията на Ариос с човешки „патерици“, така да се каже,
с които по необходимост след това да трябва да „налагат по главата“ и „еретизират“ и всеки друг, който няма нужда от техните човешки „добавки“, с които едва ли не единствено биха могли да бъдат (уж)оборени лъже-ученията на Ариос.





Според мен целият този проблем тръгва от това, че изглежда всички тогава са приемали като аксиома/очевидна недискутируема истина, че:
 
1. Божият син е бил син на Бога и ПРЕДИ да бъде роден от Мариам (заченат от Светия Божий Дух чрез чудо),

и също - че
 2. Божият син е бил роден    от Баща си   „преди всички векове“.



Горните схващания са довели до огромни теоретични проблеми, свързани с Божия син, които различните групи „разрешават“ всеки по свой си начин:


Ариос и съмишлениците му, съответно, решават, че Бог е създал Божия син (говорим изрично за времето ПРЕДИ той да бъде роден от Мариам заченат в Мариам и роден от нея).


Александър, Атанасиос и съмишлениците им пък решават, че, въпреки че е роден от Бога, все пак Божият син не е създание (не е създаден от Бога) и винаги е съществувал.

- Тогава проблем пък се явява това, че Божият син все пак е роден, т.е. "има начало".

- Съответно, александрийският „тати“/pappas Александрос, очевидно повлиян от про-платонистичния Оригенес, решава, че Божият син вечно бива раждан от Бога(вкл. и в момента), някак си „независимo от времето“ -
така, един вид, евентуално уж решавайки проблема с това, че Божият син хем трябва да е с божие „естество“, хем да е роден от Бога.
(Доколкото разбирам, платонистическите гръко-философски мъдрувания на приемания от мнозина тогава, а и сега, Оригенес Адамантиос, не-изненадващо изиграва основна роля за измислянето и насаждането на това учение.)

- Ариос и сподвижниците му пък обвиняват Александрос, че по този начин той учи за два Бога.
И също, по принцип няма как някой хем да е роден (това е приключено), хем да продължава да бъде раждан вечно...

- А на конф. в Никеа по-късно „победителите“ просто декларират:
роден, несътворен“ - т.е. роден [преди всички векове]... .
един „тати“/pappas наскоро пък направо закри „предверието на ада“. Нищо нетипично, когато хората започнат да си измислят разни човешки „истини“...)

И т.н.




Въпреки, че през 4 в., чрез човешки политически средства (вкл. и насилие, напр. смъртно наказание) Арианизмът официално на теория е потушен, а Атанасианството/Никеанството е обявено за новата официална имперска религия (заедно с натрупаните след времето на пратениците на Господаря съответни човешки предадени традиции/"предания"),

на практика този болезнен и, както изглежда - нерешим, спор продължава и до днес под различни форми (напр. (Лъже-)“Свидетелите на Йехова“).




Като логичен резултат от стремежа на Атанасианите всячески да докажат на Арианите и на колебаещите се, че Божият син не е създание на Бога, неговия Баща – въпреки, че, както казват, бил „роден преди всички векове“ – по необходимост се започва едно непосилно епохално теоретизиране Богът да бъде обяснен и описан до най-малки подробности, особено във връзка с това,
- Божият син хем да е роден от Бога преди всички векове,
- хем да не е създание,
- нито пък да е по-малко „Бог“ от Бога,
- нито пък, във връзка с това, да съществуват два или повече Бога,
и т.н....




След като с мъка Атанасианите успяват да дадат началото на прокарването на нови, човешки, т.нар. „богословски“ термини и идеи (на практика не по-различни напр. от човешките гръко-философски понятия и представи...) в официалните декларации на тепърва започващите световни конференции

– понеже тогава, през 4в., мнозина вярващи в Господаря са се опитали (за съжаление - неуспешно) да се възпротивят на такива нерегламентирани от Бога човешки (ала гърко-философски) понятия и представи

след известно време такива понятия и представи вече не правят впечатление на никого. Те започват да никнат дори още преди това – Тертуалиан, Оригенес... – но започват да си прокарват път в официални декларации от конференции чак през 4в, на 1-та св. конф. в Никеа.


А къде остана това?...
Гледайте някой да не ви плячкоса/похити чрез философията и празна измама, според човешката предадена традиция (или: "предание")[учейки ви] според светските фундаментални схващания, а не според помазаника.
/п-мо до кол., 2.3/







И от един момент нататък, това, дали вярваш в Божия син Исус и неговите думи,

(за религиозния "елит") започва да не зависи от това, дали вярваш в Божия син и неговите думи,


а на практика - от това, дали вярваш в Атанасиос, Александрос, Кападокийците и т.н. и техните думи.










Сега се връщам се към времето, преди целият този проблем да избуи до такава степен и да прерасне в известната световна конференция в Никеа,

и отхвърлям споменатата „свещена“ човешка аксиома:



Според каквото чета в Писанията:
 
1.
Божият син Исус НЕ е окачествен от Бога като „син на Бога“/„Божий синвъв връзка с времето ПРЕДИ да бъде роден от Мариам, заченат чрез чудо в нея от Светия 
Божий Дух.

И,
съответно, той НЕ е бил син на Бога ПРЕДИ това същото.
*1
 

Както изрично пише, той е станал син на Бога, когато е бил роден от девойката Мариам, заченат в нея от Божия дух (чрез Божие чудо, а не естествено, по човешки, от мъж).

Така
Словотоне аксиоматичният, по човешки идеи, преди-земен син“) на Бога е станало плът, т.е. човек, както Бог ни учи чрез Йоан.

И понеже този човек, Исус от Назарет, е заченат с чудо именно от Божия(!) Дух, а не от човек, то, съответно и логично, той е Божий син,
и то Божият
единствен (μονογενης) син – понеже Бог няма друг син, заченат от Божия Дух и роден от жена. Исус от Назарет е Божият единствен син.

Това именно е Божият единствен син, за когото Бог свидетелства чрез Писанието си,
напр.: „
Аз ще му бъда баща, а той ще ми бъде син.“ /до евр., 1/ - изрично и ясно.

ЩЕ...



Съответно ПРЕДИ Божието Слово да излезе от присъствието на (а не: отвътре от) Бога в небесата и да е слязло на земята, и да е станало човек, и съотв. да е станало единственият Божий син, т.е. през 1-ви век, а не “преди всички векове“,

т.е. ПРЕДИ всичко това, няма как да се говори относно „Бащата и Сина .
 
Понеже преди 1-ви век такова взаимоотношение (баща - син) не е съществувало между тези двама, понеже тогава все още Божието Слово не е било станало плът/човек и съотв. - син на Бога.
Понеже очевидно
не можем да наричаме някого „баща на някого“, когато той (все още) не му е баща,
нито пък можем да наричаме някого „син на някого“, когато той (все още) не му е син.

А можем да го наричаме „баща на съотв. дете/син“,
само когато той вече е станал негов баща, т.е. когато му се е родило съотв. дете/син,
и можем да наричаме „син на съотв. баща“,
само онзи, който се е родил на съотв. баща (и майка).


Т.е. ПРЕДИ да се роди Божият син през 1-ви век,
няма как да говорим относно „Бащата  и  неговия Син“ -
както всъщност и самият Бог,
ПРЕДИ раждането на сина му, не говори така за себе си и словото си.
 

Т.е. във връзка с времето преди 1-ви век можем да говорим (само) относно:
Бога,  неговото Слово  и  неговия Свят Дух“ –
както съотв. и Бог действително говори именно така за себе си, словото си и духа си
, в книгите на Закона, Пророците и Писанията.


Но след като Божият син се ражда, ок. 1-ви век, тогава вече можем да говорим
не само относно  „Бога,  Божието Слово  и  Божия Дух“ /Разкр.19:13/ ,

но вече също и относно „Бога [станал] Баща  и  неговия Син (т.е. Божието Слово станало плът/човек)“  /вж вс. документи на Новото Божие завещание/,
каквото и четем в документите на Новото Божие завещание.




Отбелязвам също, че

Божият единствен син, Исус от Назарет, е:  Божието Слово станало плът/човек,


но самото Божие Слово  не е дете/син на Бога
(особ. преди да слезе долу на земята).


Понеже когато безначалното Божие Слово излиза от Божието присъствие в небесата, слиза на земята ок. 1-ви век и, чрез чудото на зачеването от Божия Дух в Мариам, и раждането на бебето Исус, става човек,
чак тогава, ок. 1-ви век, се появява Божият син като такъв в битието. Т.е. преди това, Бог е нямал син/дете.

У Божият син имаме заедно както безначалното Божие Слово така и създадената му плът - човекът Исус от Назарет, Божият помазаник-цар, Божият единствен син.


------
*
1 Между другото, също така пише, че той е направен господар и помазаник-цар от Бога, неговия баща, което очевидно означава, че, преди Бог да го е направил такъв (т.е. ок. 1-ви век), той не е бил господар и помазаник-цар (гр „christos“) в този смисъл, в който пише, че Бог го е направил такъв. Т.е. няма нищо странно в това, Божият син да е роден ок. 1-ви век (както изрично пише, че той е роден тогава), а не „преди всички векове“ (както и не пише никъде такова нещо).







2.
Съответно, Божият син НЕ е бил роден от Бога (еднократно),
нито пък е в състояние на вечно раждане от Бога
(продължаващо и в момента),
нито пък е, някак си, вечен-в-посока-минало син на Бога, понеже е имало "някога", когато той не е бил син на Бога*1 


а е бил
(еднократно) роден от жената Мариам.

 
Съответно, Божият единствен син е бил роден около 1-ви век,
а НЕ „преди всички векове“ .



-------
*1 Но е НЯМАЛО "някога", когато той, Божието Слово, не е съществувал: Божието Слово вечно Е Словото на Бога. Така и Божият свят Дух вечно Е Божият Дух.





Тук бях писал преди относно:
Синовничеството на Исус от Назарет, Божия син


както и относно:
Кога е роден Божият син? (преди всички векове?)










Преди да се навлезе в посочването на съотв. места от Писанията във връзка с горното, първо няколко думи относно

какво следва от всичко това:
 


1. Първото, което следва, е, че Ариос няма повод да си измисля - нито пък с какво да подкрепи и докаже - своето лъже-учение,
че Божието Слово
(който през 1-век става Божий син) уж било създадено от Бога, т.е. че е създание
(говорим за времето ПРЕДИ Божият син да бъде роден от девойката Мариам, заченат от Светия Божий Дух).


2. След това, съответно Ариос няма повод да си измисля - нито с какво да подкрепи и докаже - подобното си лъжеучение,
че (уж) е
имало някога, когато Божието Слово (който през 1-ви век е станал Божият син) не е съществувал(о).

Още повече, че:

„В началото Словото [на Бога] съществуваше/бе/имаше го. И Словото беше при Бога. И Словото бе Бог.“ /Йн.1.1/




3. Съответно, по този начин отпада и, свързаната с лъже-ученията на Ариос, „необходимост“ някой, в противовес, да се опитва да измисля и доказва невъобразимия епохален, човешки, измислен за целта, анти-Ариос-комплект „анти-еретични“ „камъни“,
съставен от несъвместими и взаимно-отхвърлящи се (основно не-истинни, заблудителни) твърдения, като напр. следните:


че Божият син:
- 1.
  хем в даден момент е бил роден някога си, (уж)„преди всички векове“
Понеже „няма как“, тъй като всички приемат аксиоматично, че той е „роден преди всички векове“.
Но пък щом Божият син е бил роден, тогава той е станал син, и тогава излиза, че преди да бъде роден не е бил син...
[т.е. еднократно свършено действие в миналото]
(това влиза в драстично противоречие с -2. и -3.)


- 2.
  хем е син (уж) вечно-в-посока-минало
...За да не излезе, че е създаден. Но тогава няма как да е (еднократно) "роден преди всички векове", защото така не би било вечно син, а само син след-като-е-роден.
[т.е. продължително несвършено действие в миналото и настоящето, и бъдещето)]

(това влиза в драстично противоречие с -1. и -3.)


- 3.   хем (уж) вечно се бил раждал
...За да не излезе, че не е вечен и съотв. е създание; или пък че не е син.
Но едно дете трябва първо да се роди (приключено действие), за да е дете, иначе не е дете. И ако той "вечно се ражда", то това раждане вечно не свършва, и съотв. така той вечно НЕ би станал дете/син на Бога.
[т.е. несвършено действие в миналото и настоящето (, и евентуално бъдещето)]
(това влиза в драстично противоречие с -1. и -2.)


- Има и още, но и тези дават представа до какви невъобразими безполезни еквилибристики е довела (за мен)заблудата, че Божият син уж бил син на Бога и ПРЕДИ да бъде роден от Мариам, заченат от Божия Дух чрез чудо.

(Между другото, преди, като ги четях тези учения от анти-Ариос-комплекта, наивно допускайки, че всичко това е казано от Бога в Писанията, съм се чудил, какво ли е правил Божият син вечно-в-посока-минало, преди да бъде роден от Бога „преди всички векове“ ??)





Т.е. ако тогава след първите царски пратеници, 3-4в, не бяха приемали като истина споменатата по-горе човешка аксиома-измислица, то вероятно нямаше да я има цялата тази противоречива и спорна сага, обусловена от куп безполезни човешки учения и спекулации, и фантазии, и еквилибристики,

които всъщност нищо не доказват,

понеже тази доказателствена схема е именно човешка и куца, и слаба.

Понеже не може човешката дума на човека Атанасиос или Оригенес, или Александрос да отрече и изобличи като не-истина лъже-учението на Ариос.
А само Божията дума може да направи това.
Понеже Бог е източникът и гарантът на истината, а не хората Атанасиос, Александрос и т.н. цялата преданийна свита.

А Бог не е говорил такива неща, като техните човешки анти-Ариос-учения.




И когато срещу човешката заблуда на Ариос се излиза всъщност с други човешки заблуди , че чак и с шамари, и политически „чадъри“ (понеже понтифекс-максимусът Константинос е осъзнал до какви сътресения в империята му може да доведе този епохален спор, ако продължи),

то тогава всъщност никаква заблуда на Ариос не е била оборена или изобличена,

а всъщност се е получило „От трън, та на глог!“,

и така до днес.











александър александрийски,   ариани,   арианство,   арий,   ариос,   атанасиани,   атанасианство,   атанасий,   атанасиос,   никеа,   никея,   ориген,   триединство
 
Коментари
от eureth в 06.04.17 02:49
Отговори на това
Гост
За коментари можете да ползвата и самата тема, от която се разклони горния коментар, тук:

Ариани и Атанасиани


Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: