Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

edinni.com:управление на достъпа   арминий   благодарност   децата и вярата в божия син   жан калвин   злоупотреба   лк.:16:19   реконструкция   справедлива война   съд на живиите и мъртвите  

виж всички тематики

RSS Емисии
rss1.0
Всички записки / Записки на Владо
 
28.01.17 00:11


Бях помолен да напиша още една статия. Почти бях принуден. Така че - ето я. Темата е малко “изтъркана”, но ракурсът не е. Ракурсът е толкова скандален, че де-факто се съмнявам, че някой че сподели статията в този `и суров вид. И ще е нормално да не е споделена, защото тя пари издъно. И е редно да ни опари някой издъно, за да можем да се наскърбим по Бога и да се обърнем отново към Него. Да, с ръка на сърцето си твърдя, че в тези календарни и исторически дни ние сме толкова отстъпили от тесният път и толкова сме станали вироглави и упорити, че са ни нужни пророчески гласове, за да ни накарат да се осъзнаем, или ... закоравим напълно.
Статията ми няма за цел да наскърби никого лично. Статията ми няма персонална насоченост, нито пък е написана поради нуждата да повтарям позицията си спрямо идващият празник - който ще - нека презнува. Който не ще - нека не празнува. Но нека, моля и този, който празнува да знае истината, както и този, който не ще да празнува, да я знае също. А каква е истината?
Живеем във ужасно време, в което редица богослови и проповедници са издигнали глас и алармират, че църквата е в пътя на света. Неприятното е че те дават (тези от проповедниците, които съм чел) частичната истина, но никой от тях (които съм чел и слушал) не се наемат да обобщят и да нарисуват старата красива картина на Адонай Елохиим.
И така, ето ни тук : вярващите трябва да се отделят от света и вървежа на този свят. Физически, духовно, душевно. По пътя на отделянето ще има трудности, породени от различни неща. Това няма да считаме за достойно да го отнемем от нас, онова - за твърде скъпоценно, друго - за лесно да го отделим и махнем. Това е периодът на нашето освещение. Това е една много важна част от живота на всеки един последовател на Исус, в който човекът се учи на няколко важни неща :
1. дисциплина
2. търпение
3. покорство
4. любов към Бога и ближния
Наскоро го преподавах вкъщи, на своите деца. И не е чудно, защото всичко започва именно оттък : от нашите семейства. Така че ако бъда откровен, ще бъда опасен. Ще бъда и уязвим, но пък прозрачен и силен. Така че ще бъда откровен. Да, вярващи, всичко започва първо от нас, после - от нашите най-близки. Така че ако искаме нещо от Бог, то ще трябва да оставим времето да ни одяла, да пресее, да ни смири. И ние трябва да чакаме. Съжалявам за всички вас, които ви бият ежеседмична допинг-инжекшън в църквата ви, като ви мъглят ума, че всичко става “сега”. Ами - не, не става. Трябва време. Трябва постоянство, сила, издържане, стоене във вярност и умиране, мнооооого умиране. Трябват сълзи, трябва много “Прости ми”, много неотговорени “Защо, Господи” и много тежки нощи - не поради друго, а поради скръбта по Него. Защото няма да Го има, нито ще отговаря. И там трябва да се уякчиш и там трябва да продължиш, защото Той ще е до теб, но сърцето ти ще те мами, че си сам. Не си сам - вдигни глава, продължи!
И така, нужно ни е освещение, без което няма да видим Древният по дни - не с очите си, но с духа си, когато Го търсим като Единственият. И когато времето отсее от нас другите неща - идолите, светските бремена, ненужните трепети, вълнения и страсти. Те или ще бъдат погребани, или ще те погребат. Друго положение няма!
И тъй, издържайки времената във вярност и покорство, ние ще докажем на невидимите кои сме. И какви сме. Всъщност какви сме. И всъщност кои сме. Когато си тръгнем от църквата, когато сме на работа, когато нещата не вървят, или напротив - когато нещата много вървят. Ние трябва да се отделяме от този свят. Телесно, душевно и духовно. Това често ще е свързано с конфликти, с презрение, с терзания, с изпитни. Но трябва да го сторим и аз насърчавам верните да го правят.
И така, идвам до сърцевината на моето проповядване - идващият празник. В естеството си този празник НЕ Е СВЪРЗАН С БОГА, защото не е описан в писанията. От друга страна е много, ама много смущаващо да гледам вярващи хора да кичат домовете си с елхички, да си слагат островърхи шапки, да се обличат странно и да празнуват ... заедно със света. Този празник е едно недобро смесване между хората на света и вярващите. И редица вярващи намират това за “вълнуващо”. То щеше да е “добро” и “праведно”, ако плодът му беше добър и основанията - праведни. Но те не са.
Наскоро четох статия, в която авторът се опитваше да се аргументира защо този празник е добър за празнуване и посочваше основанията си . Прочетох го докрай и останах с неприятното чувство, че чета поредният труд на човек, който логически и философски се опитва да докаже нещо, което нито пророците, нито апостолите не са казали. Естествено - Святият Дух не го е говорил към вярващите. Следователно? Нима Святият Дух е открил на някой нещо ново?
Има един сериозен проблем при тълкуванието на писанията. Той е породен от естеството ни. Ние сме езичници и сме склонни да приемем гръцко-елинският тип размишления, отколкото еврейският. Например, за евреите не е проблем да се напише “богове” - елохиим (Елохиим, ако предпочитате, но в еврейският няма главни букви ). За гърците това се оказва проблем и се свикват събори, размишления, пишат се трудове и се ражда учението за “Троицата”. Защото има езическо тълкувание на еврейски текст. Много е бил трудно да се защити тезата че Бог не е Един, а всъщност са “трима”. Но то се “крие” в еврейската дума “Елохиим”, но гърците не искат простота, а една сложна обосновка, един философски трактакт.
И ето ни хиляди години след приемането на “Троицата” и “Три-лицевият” Бог, стоим в църквите и приемаме и другите произтекли неща : да се събираме в един ден, за да слушаме лекцията на духовника-пастор, от амвона, след което да се видим с познати от църквата в съседното кафене. И други неща : да ходим на евангелизации, на кинопрожекции по Рождество и Възкресение, ...., .... .
И общо-взето каквото ни каже пасторът от амвона, това и правим. Сякаш този амвон е трибун Божий. За мнозина проповедници е бил, че и сега е. Но покрай доброто влиза и злото. Защото Божият народ трябва да живее не както е течението на църковната история, а както е записано. И тук именно можем да говорим за основното отделяне от света - Божиите хора трябва да се отделят от света и чрез формите си на събиране. Света си има своите идеи, но Божиите хора трябва да следват написаното - на Бог не са необходими храмове, ни сгради, а сърца. И тези сърца трябва да общуват редовно, често, да си помагат, да се обичат. Без формата на деноминации, структурирано християнство с духовенство. Божият народ трябва да се върне при първоосновата си - пророците, закона, Краеъгълният камък. Къщите. Семействата. Свидетелството, че не сме от този свят. Защото с прискърбие ви съобщавам, че ред след ред чета и виждам колко много сме се смесили с този свят. Много.
И така, ако говорим за отделяне от този свят поради желанието ни да сме с Бога и поради заповедта Му, ние трябва да приемем, че ще има редица неща, които света ще иска да правим, но ние трябва да откажем да правим, защото те няма да са според записаното в писанията. Едно от тези неща е честването на празници.
Знаете, че живея в Германия със семейството си. Тук има голям натиск да си част от това, което е немско - традиция, вяра, култура, история. Те, местните, смятат, че това, което са правили техните предтечи е много добро и са приели, че е правилно и те да го правят. И ти, ако дойдеш тук, ще бъдеш принуден да правиш неща, които те правят. Децата ти също ще бъдат принуждавани да правят неща. В България е същото - чества се баба Марта, правят се театрални постановки по Коледа и Рождество, правят се и други неща. Но ние трябва да се отделяме от това течение на света. Трябва с това си отделяне да сме свидетелство, че сме Божии. Не да тичаме в същият поток, но да скочим от него и като ни извикат : “Хей, защо скочи?!”, да знаем какво да отговорим. Но с кротост и Богобоязън. С острота, твърдост, но с кротост.
И така, относно Рождеството. Има ли смисъл да повтарям всичките основания .... че съвременниците на Исус не го честваха, че апостолите не са учели на такъв празник .... Че за такъв празник пророците не пророкуват. Основанията на авторите, които учат че трябва да се празнува са, че ангели били пяли, че Исус се Бил “въплътил” и това е било голямо нещо, голямо събитие. То големи събития колкото щеш - от създаването на света от същият Исус, през потопа и Ной, до Авраам и Яков, че през съдиите, Давид, пророците, ... Все Същият Исус им е говорил. Накрая идва и ето ти една тумба християни се юрват да честват, че се бил “въплътил”. Ами ще извинявате, ама в писанията не пише за “въплъщение”, пише, че времената се изпълниха и Бог го изпрати. Извинете, но Исус и сега има “плът”, така че ще трябва да напишете “въ-човешко-плът-явил”. Не се гавря със святи неща. Вие го правите. Аз просто ви посочвам, че не сте прави!
Защото Исус винаги е имал “плът”. И една от гръцките “тези” за “въплъщение”-то е пълна глупост. Извинете ме. Преди години доказах на учителя си по философия, че философията в естеството си не е наука, защото не търси абсолютната истина, която е Помазаника. Човека сведе глава и ми писа “6”. Но вие, братя и сестри, сте по-упорити от света и искате да докажете неща, които и Бог удивляват със своята недоказуемост!
Искате да докажете, че този празник е “приказка”, чудесен, светъл, Божи празник!
Ами света така го нарича, но света е под обвинението за “грях, правда и съд” и не ще да се покае, а вие вместо да се отделите, вместо да осъдите света, поради опитите му да се гаври с Бога, вие сътрудничите на лукавия в опитите му да накара хората от света да се имат за “християни”!!!!
Ами да - вие, които сте с цена купени, вместо да се отстраните и отделите, вместо да светите в мрака, вие се смесвате с мрака и искате някак си да докарате мир, ама не с обвинението на благовестието, а някак си МНИМО, КОНТЕКСТУАЛНО, ПСЕВДОТЕОЛОГИЧЕСКИ.
Ами - успех! Дано Бог ви осветли умовете! И дано Бог да даде на всички ни ревност и любов към истината. Тази, която ни обрязва и единствена ни освещава. Тази. Кръстната. Крайната. Единствената. Живата. Тази истина!!!
Повече не ме карайте да пиша за този празник, досадих се в духа си от светщина!!!
13. Затова препашете се през чреслата на вашите помисли, бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос.
14. Като послушни чада, не се съобразявайте с първите страсти, които имахте във време на незнанието си;
15. но, както е свет Тоя, Който ви е призовал, така бивайте свети и вие в цялото си държане;
16. защото е писано: "Бъдете свети, понеже Аз съм свет".
17. И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди, според делото на всекиго, то прекарайте със страх времето на вашето престояване,
18. като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви,
19. но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист,
20. Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в скончанието на времената за вас,
21. които чрез Него повярвахте в Бога, Който го възкреси от мъртвите и Му е дал слава, така щото вярата и надеждата ви да бъдат в Бога.
22. Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце,
23. тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае [до века].
24. Защото "Всяка твар е като трева, И всичката й слава като цвят от трева; Тревата изсъхва, и цветът й окапва,
25. Но Словото божие трае до века"; и това е словото, което ви е благовестено.
- 1 на Симон Канарата 1гл. (1Петр.). Амин


 
Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: