Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

7-те общности   бтв   буквални хиляда години   главатари   кирил минов   скръб по бога   уилям милър   франческо ди майо   централни банки   чужди езици  

виж всички тематики

Всички записки / Записки на Владо
 
27.01.17 23:54


Посвещение : на моят Единствен, Верен, Свят, винаги Добър и никога изоставил ме, Господар, дал безценната Си кръв, за да ме опази от деня на гнева. На Теб, Мой Спасителю!!!
По пътя на младият воин се зададе един странен човек. Беше облечен в скъп костюм, с красива риза и чудесна вратовръзка, прическата му беше идеална. Излъчваше достолепие и власт.
 - Здравей - каза този човек на воинът - как е вярата?
- Здравей и ти - отвърна му младият воин - благодаря, добре. А Вие кой сте?
- Не ме ли позна, братко?- с усмивка му отговори странникът - аз съм християнски пастор. Ти къде ходиш на църква?
- Ами никъде - отговори воинът - аз служа на Господарят и търся Неговата полза, стремя се да получа Неговата награда.
- А - с лаконична усмивка отвърна пасторът - значи ти си от тези - обикалящите, дето все търсят своя църква? Виж - продължи уверено и с топлота в гласа си пасторът - ти трябва да си намериш духовен дом, където да се съградиш като жив камък, трябва да намериш лидерство, което духовно да те закриля и на което ти да даваш своите дарения и десятъци. Тогава можем да говорим за "християнство" и за "следване на Господа".
- Не знам - интересни думи употребяваш - каза му воинът - зная че ги има в написаното, но като че ли са в друг смисъл и водят по друг път. Не съм убеден, че писаното води в това, за което ти уверено ми говориш.
 - Братко - топло и нежно му заговори пасторът - искаш ли да дойдеш на моя служба? Хайде - нишо няма да ти коства!
 - Добре, съгласи се воинът.
- После ще поговорим за говоренето ти - твърде агресивно говориш за Господа и ще променим облеклото ти - тези остаряли, тежки, непрактични доспехи само ти пречат да се движиш по-бързо и по-свободно. Този щит натежава на ръката ти, с която можеш да печелиш пари, шлема ти ти пречи да видиш нови хоризонти и мечти, мечът ти убива бедрото ти и ти придава страховит вид, а пък хората не искат плашещи християни. Ние трябва да изглеждаме като света, иначе света няма да ни приеме. Трябва да те ошлайфаме малко, да те облагородим в твоят имидж.
- Ще видим - с подозрение и съмнение отвърна младият воин - нека засега да видим твоята църква.
- След мен, моля! - каза пасторът и стъпи втрани от тесният път. Младият воин погледна натам, накъдето уверено тръгна пасторът, вдигна бранника на шлема си и видя един прекрасен широк път, който бе досами тясната пътека, по която воинът ходеше, размишлявайки за своят Господар, написаното и за идващият велик ден. Той разбра, че досега не беше видял този път именно защото мислеше непрекъснато за Господаря и следваше стъпките Му в тясната пътека. Младият воин последва пасторът. Ходиха недълго време и стигнаха една широка поляна, подравнена с косачки, поливана редовно и обилно и различни, размерени части за паша, оградени с тел, пълни с идеално поддържана , засята люцерина.
- О, колко е красиво! - призна младият воин - кой се грижи за тези поляни? Чия собственост са те?
- Братко, - с усмивка му отговори пасторът и го прегърна бащински- това са нашите църкви. Тук в неделя идват и паша намират нашите членове. За всяка една полянка се грижи лидерски екип, хора като мен, които непрекъснато поливат, пазят от посегателство от други овце, или от гладни и немощни, страдащи и отлъчени, но непосветени, овце. На паша идват само отбраните, най-посветените.
 - Така ли? - с почуда отвърна воинът - но не е ли писано че земята е на Господарят и че именно Той е Овчарят на стадото?
- О, не, не - с усмивка и топлина, която го кареше да се чувства специален, приет и на сигурно, му отговаряше пасторът - тези полянки са нашите църкви. Тук тази, най-близката, е моята. Тази отляво е на ОБЦ, другата до нея е на ЕПЦ, тези тааам, в далечината са православните, тези са конгрешаните, тука са баптистите, лютераните, пуритани и така нататък.
- Разбирам, каза воинът, вдигнал бранника си напълно, за да вижда по-нашироко картината, която пасторът му обясняваше - вие имате свои си поляни и свои си овце.
- Не само това! Тук ние се грижим за овцете- стрижем ги с дарения, доим ги с десятъците, взимаме агънцата им на неделно училище, та да сме сигурни, че няма да сменят църквата и пасбището си. Ние пазим своята територия и собственост. А, ето ги и моите овце! Здравейте, мили мои! Здравейте, братя и сестри!
 Отнякъде започнаха да се стичат хора, ходещи на четири крака, слепи, които се обръщаха насам-натам, напрегнато слушайки гласовете на зовящите ги пастори. Бе време за неделна проповед. Всяка група се локализира, обособи, строи, застана в ред и покорно зачака. Слепците гледаха празно и малко страшно с невиждащите си очи, като че жадни за нещо повече, но гласът на техният пастор обръщаше лицата им към него и те биваха заставяни да го слушат единствено него.
 Отнякъде, в далечината, се появи едва виждащата се фигура на старият воин. Той застана отвъд подредените пасбища и оразмерените площи, които биваха пазени от тимовете на църковните служители - облечени много добре и изискано, и започна да говори. Гласът му беше тих, но властен, достатъчно силен, за да се чуе, разстилаше се из полята и започна да смущава неделната проповед. Служителите казаха на тимовете за хваление да започнат да пеят. Много странно, но чрез песента и музиката, които възхваляваха Господарят,вместо да се чува по-силно, гласът на старият воин бе заглушен. Младият воин гледаше това ужасен. Трябваше да свали отново бранника си, за да види по-добре старият воин и да не ослепее от светлината и красотата на пасбищата, да не оглушее от гласът на пасторът, да не забрави за тесният път, гледайки сигурността и защитата на широкият. През бранника, за свое учудване, той видя идеално старият воин, който говореше и зовеше. Думите му кънтяха през вековете и пространствата. Той говореше УЧЕНИЕТО. Говореше за вечният живот, за тесният път, за носене на кръста и за страх от Бога.
 - Здравейте, братя и сестри! - разцепи въздухът гласът на пасторът. След неговият глас гласовете на другите пастори, из техните владения, също проехтяха с поздрав - днес сме се събрали заради учението на нашият Господ, да му благодарим за вечният живот, що ни е дарил, да се наставим в тесният път, по който ходим и да си припомним, че по тесният път единствено с носене на кръста можем да ходим. Ние трябва да се боим от Бога, братя и сестри! Трябва да сте верни на своите църкви и да сте покорни на своите лидери и наставници, поставени тук именно от Господа!
Ужасен от имитацията и повторението на чутото от старият воин, младият воин стоеше настръхнал и стиснал пестници. Пред неговите очи ставаше нещо грозно, страшно, плашещо: хората ту чуваха далечният глас на старият воин, ту гласът на пасторът, който повтаряше думите му, и ги разколебаваше, те свеждаха покорно глави със слепи очи и ядяха от поддържаната засята за тях люцерина. И пасяха като животни. Хрупаха приготвената им за неделя зелена трева, а лидерите стоята отстрани и зорко следяха за реда. Един от тях видя младият воин и бързо се приближи.
 - Добър ден - поздрави Лидерът - ти кой си? - гласът му звучеше напрегнат, твърд, заповеднически, властен.
 - Здравей - през стиснати зъби му отвърна воинът - какво значение има тук аз кой съм? Аз виждам какво вие правите с хората на Бог! Вие ги държите в робство! Вие ги ослепявате! Вие ги отделяте от Господаря! Как не ви е срам! Нима Господарят няма да накаже? Нима Той няма да ви държи отговорни за това, което причинявате на Неговите хора? Вие наистина ги правите глупави!! Вие ...
- Хей - почти му извика, прекъсвайки го, лидерът - я си свали меча от гърдите ми! Я млъквай веднага! - и удари мечът със свитък хартия - това са нашите църковни правила. Тук всичко е написано! Ако не се подчиниш, то ти си враг и ние ще те изгоним! Ясно ли е?!
- Вие нямате власт над мен - тихо и сурово отвърна воинът - аз принадлежа на Господарят на войските.
 
- Какви войски, бунтарю, виждаш ту? Защо нарушаваш нашият установен от векове ред, нашата сигурност и хармония? Защо всяваш несигрност и дисхармония в душите на хората?!
 Помежду другото, докато говореха двамата, част от хората бяха вдигвали глави и се заслушаха в разговорът. Те изплюха тревата, която пасяха, привдигнаха се на нозе и започнаха да се оглеждат напрегнато със своите слепи очи, търсейки истината.
 - Млъквай! Млъквай! - почти изкрещя лидерът - и спри да смущаваш нашето събрание! Вън оттук, вълк такъв! Вън!Хората, досега смутени и несигурни, при този изблик на омраза, се изпълниха и те с омраза и очите им станаха като огън. Тези се озъбиха страшно и заръмжаха : "Вън! Вън! Разколник! Бунтар! Непокорен на лидерството!" Цялото стадо настръхна озъбено и готово да нападне.
 - Братя и сестри! - гласът на пасторът спря всичко - моля, успокойте се! Този човек беше поканен от мен рано тази сутрин, за да се присъедини към нас. Той явно не може да се посвети нито тук, нито където и да е, той е като дърво без корен, той е бунтовен и зъл. Странете от него, не го слушайте, отстранете го, разпоредители!
 - Няма нужда! - извика младият воин - благодаря за поканата и за проповедта! Видях какво правите вие тук! Ужасен и отвратен съм, защото вие заглушавате гласът на Господарят и сте похитили Неговите!!!
 - Вън! Вън! Вън!
.......
 
Младият воин вървеше в тесният път с рани в сърцето си. Бяха стеляли по него, орачи бяха орали по гърба му. Той бе съкрушен, превит от две и страдащ. Отпреде му застана от нищото старият воин. И старият воин заговори.
 
- Те не теб отхвърлиха. Те не теб наскърбиха. Те не теб изгониха. Те не теб презряха. Сега стани, бъди мъжествен и укрепи се, защото има много още да пострадаш заради Името Ми! Младият воин бе коленичил и свел глава към земята ... тази земя, от която бе взет. Тази земя, в която щеше да бъде върнат. И благодари за милостта. Пред него бе тесният път.
 
 


 
Коментари
от Владо в 30.12.19 23:50
Отговори на това
Гост
Прекрасен разказ тате

Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: