Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

v.tonevski   божий слуга   византия   енергоспестяващи крушки   живко казанджиев   почитание   причастяване   религиозна общност   свински грип   сода бикарбонат  

виж всички тематики

RSS Емисии
rss1.0
Всички записки / Записки на small axe
 
17.01.16 12:29


Някои мои размисли относно това- Кои са чада Авраамови * по римляни
----------------------------------------
---------------------------------------------------------------

Започвам темата за израелтяните по плът и израелтяните по дух. И за да не бъда предубеден, използвах само писанието и нищо друго книжно, или електронно. Не че е лошо да се четат мнения на хора, напротив, но това нито е задължително, нито трябва а се прави преди човек да се опита сам да си изгради мнение. А за предпочитане е да си изградиш мнение само с писанието и ако нещо не ти е ясно да видиш мнения по въпроса, които отново да сравниш с писанието. Така правиха братята от град Берия и апостол Павел ги похвали , за това че проверяваха дори неговите думи с писаничта на Стария завет.. Та по тази тема сами си изградедете мнение, и ако нещо не е ясно на някой, може да прегледа кой какво мисли по темата. Затова и пиша тия разсъждения.

Напоследък се позарових повече в посланието на апостол Павел към Римляните и съм удивен от това колко ясно обяснява тези работи апостолът. Ще коментирам това което касае темата, която разглеждам и то е до 11 глава, а не всичко което писмото обхваща от глава 11 до края, където вече идват наставленията на Павел към слушателите му на база предните размисли , каква е Божията воля за тях, с това се занимава там цели 5 глави и е страшно интересно..
Та който има търпение и му е на сърце, да прочете, няма да загуби времето си, поне аз не го изгубих, докато размишлявах над чудесното писание дадено ни от Бога.

Апостол Павел започва своето писмо към вярващите в Рим, които са от езичниците със думите, че е слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога, което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания.

Тоест благовестието което той проповядва, е благовестиеТО от Бога, което благовестие е обещано чрез пророците в Старият завет. Забележете, не в Новия, който тогава още не е бил събран в книга, а в Стария завет. Тоест това благовестие не е тн. благовестие на Божието царство, както днес мнозина смятат, че имало два вида благовестие, но това е единственото благовестие- на Божията благодат, което е идентично с това на Божието царство. Тоест те са едно и също благовестие, което е обещано още чрез пророците в Старозаветните писания..
Сетне продължава, като обяснява, че това благовестие от Бога е за Сина Му!

'за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство, а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите; чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всичките народи; между които сте и вие призвани от Исуса Христа..'

Който по плът е наследник на Давид, а по дух на святост е обявен със сила за Божий Син..
Тоест имаме плътска линия от Давид и дух на святост, съчетани в едно. Нямаме само плътска линия, но имаме и дух на святост. Това е много важно условие, както по нататък ще видим. Та апостолът е призован от Бога, в името на Месията Исус, да привежда към какво народи от всички народи? Към вярата! Да ги привежда към вярата. Това е неговата крайна цел. Това е и крайната цел на Бога. Да бъде всеки приведен към вярата, чрез благата вест за спасение. Няма друга цел отвъд това. Отвъд това е само милениумът, където отново вярата ще е цел номер
едно и сетне вечността, където приведените към тази вяра, ще обитават с Бога завинаги.

Нататък, Павел продължава, като съобщава на Римляните, че неговата вяра и тяхната вяра е ОБЩА вяра. Една, неделима обща вяра и надежда и , че има длъжност към всички да им проповядва благовестието, длъжност на която е поставен от Бога, а не от хора. А благовестието казва той е сила за спасение на всекиго КОЙТО ВЯРВА, първо на юдеина, а после и на езичника.
Защо първо на юдеина/ по плът/ , а после и на езичника? Защото на юдеите по плът първо се повериха Божествените обещания, и до тях е нужно да дойде първо е благата вест, която бе обещана още от старозаветните пророци, а сетне да се разпространи и навсякъде..За да може праведният да живее чрез вяра, нещо което не е ново откровение за новозаветните вярващи, а е съобщено още в стария завет, например в книгата на пророк Авакум глава втора.

Във втора глава на Римляни, апостолът прави едно твърдение което добре знаем, а именно, че Бог не гледа на лице!
Това той казва в контекста на своите размисли към някой който с НЕПОКАЯНО сърце трупа на главата си гняв за деня на гнева.. Кой е този някой, към който се обръща апостолът? видно е, че този някой е твърдоглав и не се покорява на истината. И апостолът го предупреждава, че скръб и неволя ще има всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, а после и на гърка. На кой юдеин и на кой грък? Тук апостолът визира всички хора по света, независимо от тяхната позиция пред Бога /вяра или без вяра/, като ги разделя и степенува, именно защото на юдеите по плът първо Бог даде обещанията, като преки наследници на Авраам, след като бе обрязан, но загатна и за останалите хора, като му даде обещание още преди физически да се обреже.. Та от думите на Павел става ясно, че в тази част на своето послание, той се обръща към юдеи по плът, които се хвалят със закона и със своето физическо обрязване. Като им посочва, че не законослушателите ще са оправдани, а законоизпълнителите. И съгрешилите под закон и съгрешилите без закон всичките ще погинат. Едните ще погинат без закон,
другите след като бъдат съдени под закона.
И защо? Защото, Павел казва:
"понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),
в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие."

И сега Павел пита този въображаем юдеин по плът-
Дали той, който се НАРИЧА юдеин, обляга се на закона и се хвали с Бога, дали той опозорява Бога, като престъпва закона? И във 24 стих на глава 2 от посланието си, той казва, че пита това защото:
"според както е писано, поради ВАС се хули Божието име между езичниците."

А вероятно Павел визира, че това е писано в книгата на пророк Езекиил 36 глава, където Бог казва, че те са омърсили името Му между народите където са отишли.
Кои са тези- "ВАС" които визира Павел? Това са именно тези от плътските потомци на Авраам, които са с обрязана плът и до там. Сърцето им си стои необрязано. И от 25 стих надолу до края на главата апостолът обяснява именно това.
Че плътското обрязване не ползва никой, ако е престъпник на закона. Тогава по думите на Павел, той все едно, че е необрязан. А този който не е обрязан по плът и дори си стои в това състояние винаги, а пази закона, неговото обрязване, ще му се ВМЕНИ за обрязване и той ще осъди този който има писан закон, а е негов престъпник. От което следва логически, че плътско обрязване, без духовно обрязване, не ползва нищо.

И Павел прави накрая това изявление:

Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.”

Има вярващи, които днес твърдят, че вярващите от езичниците, са нещо различно от вярващите от юдеите по плът. Но тук, в това послание и не само в него, Павел говори други неща и то доста ясно. Тук той явно казва, че тези с необрязана плът, но с обрязано сърце, им се ВМЕНЯВА истинско обрязване! А това истинско обрязване ги причислява към едно определено тяло. Тялото на Месията, и то не е някакво различно тяло, от това тяло, което Бог в своя замисъл е искал да бъдат и наследниците на Авраам по плът и самият Авраам. Тялото е едно. И тези
които са с обрязано сърце СА юдеи, и то истински, а не фалшиви, и не е ,както днес някой смятат и твърдят уверено, че не са юдеи, а си остава разликата между юдеи и езичници след повярването в Благата вест, обещана още на старозаветните вярващи чрез пророците. Има едно истинско обрязване което ползва, и то е духовно обрязване. Плътското беше само един знак, който Бог даде на Авраам и то едва след като повярва, а не преди това. Но затова нещо Павел пише по- нататък в посланието си.

Глава трета е главата, в която Павел прави най- същественото си и важно заключение, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.
Но как стига до него и каква е неговата цел? Това което чета, е че той се стреми да обясни нещо много съществено на юдеите по плът. А именно, че те нямат никакво предимство пред езичниците като статус, защото всички са под грях.Но имат предимство в един определен смисъл. И това предимство се изразява в това, че първо на тях / наследниците по плът на Авраам/ се дадоха Божествените писания. /Старият завет, а новозаветните писания дойдоха до езичниците чрез повярвалите апостоли/ Та това предимство на юдеите по плът е голямо. Те имаха откровение от Бога, когато другите народи няма нищо, те трябваше първи да вкусят от благословенията от това да си Божий и сетне да бъдат инструмент на Бога да разпръснат тази светлина навсякъде. Но в Божията промисъл, те като нация, като духовна невяста, не успяха да сторят това и станаха блудница, но все пак, Божията вярност си остава. Но към кого остава? Към тези които останат в неверие ли? Или към този остатък избран по благодат. Към остатъка. Защото според думите на Павел, това, че някой от народа е бил без вяра, това не унищожава Божията вярност и обещания към наследниците на Авраам. Но кои са тези наследници? Първо са плътски такива, които не остават в неверие, а сетне и духовни, които се присаждат чрез вяра. Защото остатъкът избран по благодат отново ще се присади, и заедно с присадените от езичниците ще се представят, като чиста и непорочна девица, невяста готова за жениха си. Но затова по нататък..

И така, Павел заключава, че наследниците на Авраам по плът, нямат никакво предимство пред езичниците, защото и едните о другите са обвинени за грях.Едните имайки закон, а другите нямайки такъв, но имайки съвест, която ги осъжда. Павел цитира и Старозаветните писания в подкрепа на своите твърдения-
Както е писано: - "Няма праведен ни един;
Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога.
Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".
"Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им".
"Техните уста са пълни с клевета и горест".
"Нозете им бързат да проливат кръв;
Опустошение и разорение има в пътищата им;
И те не знаят пътя на мира",
"Пред очите им няма страх от Бога".
А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.
Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.”

Цитирайки горното, той съобщава, че то не е писано, за хората не под закона, но именно за онези които са под закона. Тоест за плътските наследници на Авраам. И защо е писано за тях? За да се затулят устата на ВСЕКИГО! Това което аз разбирам е, че Бог в своята промисъл е целял да покаже чрез закона, що е то грях! И давайки закона, и изисквайки от плътските наследници на Авраам да го спазват, да ги доведе до разбирането, че не могат да го опазят, както трябва, за да се спасят чрез него, и чрез дела изисквани от закона няма да се оправдае ни
една твар. Защото никой не може да стори това, не защото Бог не желае някой да е съвършен и да не е съгрешил никога, а защото никой никога не е бил и всички до един съгрешихме. Всички освен Синът Божий. Та Божията цел е да се затулят устата на горделивите, които се тупат в гърдите с обрязването си и със закона, който не пазят и да се стигне до нещо много важно, което апостолът ни разкрива в стихове 21 до 26-

"А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,
сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.
Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,
а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,
Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше,
за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса."

Павел тържествено заявява, че това което той казва по- горе е свидетелствано от законът и пророците / старозаветните/! Сиреч правдата от Бога, не чрез пазене на закона, а чрез вяра в Месията, за ВСИЧКИ!! Защото няма разлика в това отношение между плътските потомци на Авраам и езичниците, защото и едните и другите съгрешиха, но с НЕГОВАТА благост СЕ оправдават даром, чрез изкуплението което е в Месията Исус. Това е благовестието!!!! И то е едно единствено и за плътските наследници на Авраам и за езичниците. За едните и за другите има
едно благовестие, една цел и една маслина и това се реализира само и единствено посредством - УМИЛОСТИВЕНИЕТО ЧРЕЗ КРЪВТА НА МЕСИЯТА И НАШИЯТ ОТКЛИК НА ТОЗИ ДАР- ВЯРАТА!
И това Бог прави, за да се ПОЗНАЕ, че ТОЙ, Бог е праведен и ще оправдае ТОЗИ, който вярва в Месията.
А това изключва всяка хвалба, защото става видно, че чрез дела никой не може да се оправдае, но само чрез вяра, поради умилостивението чрез кръвта на Месията. Без това умилостивение, нямаше да има основание за нашето спасение и нямаше да има в що да вярваме. Но Бог го направи защото е благ и обича целият свят.

И така Павел стига до най- важното заключение за което стана дума в началото- Че човек се оправдава чрез вяра, като дар, а не чрез своите усилия да спазва закона.. Защото не може! И в глава 8 ма, по нататък става ясно, защо не може, защото това бе невъзможно за законът, да оправдава, поради това , че бе отслабнал, поради плътта ни. Тоест поради нашата плътска слабост, законът не служи за спасение, а само да ни покаже къде се намираме пред Бога. А Бог извърши спасението, като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва
за грях, и осъди греха в плътта.

И сетне Павел казва ясно на плътските наследници на Авраам, че Бог е Бог не само на тях, а и на езичниците. И че Той ще оправдае както обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.
Но за кое обрязване говори тук апостолът? Говори за плътското обрязване, а не за духовното, понеже посочва че ще се спасят онези от обрязаните по плът, които имат вяра, и онези с необрязана плът, които имат същата вяра. И едните и другите ще се спасят, причислят към Маслината Израел и ще имат обрязване на сърцето, което ги прави Божи народ!

Но Павел не спира дотук и добре, че не е спрял. Защото има още много какво да каже, за да успее да убеди невнятните в Божиите ЕДНАКВИ цели относно плътските наследници на Авраам и езичниците и да затули устата на радетелите за оправдание чрез спазване на закона, независимо от Месията и делото Му.. Напоследък се питам, дали е успял и ми се струва, че е сторил всичко по силите си чрез Божият Дух в него. Но да продължим..

В глава четвърта, Павел вади тежката артилерия- Авраам!
И задава въпрос:
"И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?"

Павел визира оправданието чрез дела. И онагледява, защо Авраам не се е оправдал чрез дела, а правдата му е ВМЕНЕНА поради вярата му. Защото има Един , Който оправдава нечестивия, ако този нечестив се обърне и повярва. И това е дар, а не награда. Защото награда се дава за дела и даващият наградата е длъжен да я даде, ако условията за наградата са спазени. Тоест той я дължи, но тук от досега написаното видяхме, че никой не може да изпълни условията и наградата не може да се даде като заплата, а само по милост, по благодат и това е
възможно само чрез вяра в това което Бог ще направи, принасяйки Сина си, а не в увереност в нашите заслуги, които не стигат доникъде..

Тази вменена правда чрез вяра е Блаженство. Това е казал за нея и сам цар Давид. Той е пророкувал за това което иде и е видял блаженството на това, да си простен от Бога и греховете ти да са покрити. Нещо което е невъзможно чрез спазване на закона, защото плътта човешка е слаба и той е в невъзможност да опази Божиите стандарти и е един грешник. А така и казва Еклесиаст- " Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои" Това негово изявление аз свързвам с тези неща. Ние сме криви и духовно мъртви. Това което липсва в нас-
праведноста, не може да се брои, да се зачете.. Но чрез вяра в Сина и по благодат, тези неща могат да се изправят и да ни се вмени правдата от Бога.

Но това блаженство- оправданието чрез вяра, продължава Павел да пита, риторично, само за обрязаните по плът ли е обещано, или и за необрязаните по плът? И е видно, че сам Авраам повярва като необрязан и вярата му се вмени за правда, и самото плътско обрязване беше знак и печат на тази правда от вяра която получи. И така да бъде отец на всички които вярват, па били те и без знакът на плътското обрязване и да се вмени и на тях това блаженство. Отец не на един народ, но на много. Ето защо днес спокойно всеки вярващ не обрязан по плът и не
плътски наследник на Авраам, може да нарече Авраам -отец, защото той е именно такъв, духовен така да се каже родоначалник на всеки вярващ в Месията. И тук е интересно как отново Павел посочва, че Авраам е отец на ония от обрязаните по плът, които са не само обрязани, но и ходят във вярата на Авраам, която е имал като необрязан. Понеже според Павел, обещанието към Авраам, че ще е наследник на света не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра. И ето какво е заключението на Павел от това- че тия които се облягат на закона, без да вярват,
ако и да са плътски потомци на Авраам и да са обрязани, не СА НАСЛЕДНИЦИ! Защото това би направило вярата - празна и би осуетило обещанието на Бога....!

Защото има и такива което се облягат на закона, но вървят с вярата на Авраам. За тях обещанието важи, но то важи и за ония които са от вярата на Авраам и са необрязани и тук Павел нарича двете групи- цялото потомство! Едно потомство, братя и сестри! Не две отделни потомства, два народа и прочие.. Хората на които говори апостол Павел са църквата в Рим, а говорейки на тях , говори и на нас, но не само на нас, а и на онези от Авраамовото потомство, които са остатък от Израел по плът, избран по благодат и все още стоящ в неверие, понеже по времето когато Господ дойде, ако и да се закоравиха мнозината, то по време на първото пришедтвие повярваха и определен брой от израелтяните, сред които и Павел, които също са остатък избран по благодат.., а в края, преди второто пришествие, ще се присадят и последните от този остатък от плътските потомци на Авраам. Защото те и ние сме едно и също потомство, което Бог е обещал на вярващият Авраам преди хиляди години..

Посредством тази вяра, същата като Авраамовата, ние придобихме достъп до тази благодат, в която СТОИМ.И Павел казва на римляните да се хвалят и в скърбите си, знаейки, че скръбта произвежда твърдост! А християните се нуждаят от твърдост за много неща, но най- вече да изявят на небесните началства и власти някой неща.. А в най - голямата скръб, християните ще бъдат по твърди от диамант. И в тази пета глава , апостолът обяснява, че тази твърдост, произведена от скръбта, прави нещо, прави ИЗПИТАНА правда, а тази изпитана правда-
НАДЕЖДА! А тази надежда иде и от изляната в сърцата ни, Божия любов! В какво се изразява тази любов на Бога? Павел изяснява, че се явява в това, че когато ние още бяхме грешници и в грехове, Месията умря за нас. Това е Неговата любов и това я изявява.. И сега, когато сме оправдани чрез пролятата кръв на Сина, ще се избавим от гнева Божи , чрез Исус. Ще се избавим от Гнева! От кой гняв? Божият гняв, не от скръб, а от Божия гняв сме избавени. Нужно е да се отбележи тази разлика, която днес не се отбелязва, а двете неща се сливат, сякаш са
еднакви.

До края на глава 5 апостол Павел обяснява подробно силата и величието на Божията благодат и как и защо спасителното дело на Господ Исус Христос, е велико и грандиозно, а силата на греха да погубва всеки е възпряна..

Глава 6 е изключително важна относно това, какво е отношението на един вече повярвал и станал Христов към греха. Апостолът обяснява на онези които явно използват неговите разсъждения за оправдание да вършат грехове и да нападат истината, че не е възможно някой умрял за греха, да живее за него. Да живее за греха в смисъл, да е негов роб и то радостен роб. Той се позовава на кръщението в Христос, че то е потапяне в смъртта на Месията и надежда и обещание именно за възкресение подобно на Христовото. Защото ако сме умрели с него, то
естествено е да живеем с Него.. Старото естество е разпнато, казва апостолът, и който е умрял е оправдан от греха.

Но ако живее отново за греха, то той не е умрял. Това е логиката.. А ако не е умрял, то той няма и как да бъде възкресен, и е още в греховете си. Затова апостолът насърчава римляните с едно велико обещание!!

"Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса. И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти. Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.
Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат."

Грехът няма да владее вярващият, защото той не е под закона, и не законът го спасява, а Божията благодат чрез Христовата кръв. Това нещо, тази вяра в това, обезсилва греха и неговата способност да зароби човека и да го подчини. Защо? Защото това е обещание от Бога и факт, не само на думи, а със сила в живота на вярващият се вижда това, че той вече умрял за греха, го мрази, а не го обича и се очиства всеки ден, стремейки се да е чист. Това е нещо което апостол Йоан съвършено разисква в първото си послание и е добре да се чете често от
всеки..

И тук по натам апостолът обяснява защо тази благодат не дава на вярващият свобода да върши грехове, но напротив, той, вярващият, се е покорил на Бога ОТ СЪРЦЕ, когато е бил роб на греха и освободен от това робство е станал слуга на правдата! Защото логически пояснява Павел, на когото слугуваш, на него си слуга. Ако служиш Богу, на Бога си, ако служиш на дявола, на дявола си. И тук се вижда, че човек трябва да се бори. Нещата не стават автоматично. Трябва да се бори със плътта, която воюва против душата, и тази борба е чрез силата на
Духа във вярващият и не е обречена на провал, но на триумф, понеже знаем кой е по- силен. Не оня който е в света, но Оня, който е в нас, в сърцата ни и ни е родил за жива надежда.. И не тази борба ни спасява, а Христос преди това, а борбата с греха е следствие на тази вяра и на това, че мразим греха и това , роденото в нас е от Бога и не може да остане в греховете, ако е факт.

А стих 20 казва ясно, че когато бяхме слуги на греха, не бяхме обуздавани от правдата, и плодовете ни бяха отвратителни а сега сме обуздавани и имаме за плод това- че отиваме към святост, на която истината е вечен живот.. Това са два пътя, с два вида сетнина. И двата пътя имат определена дължина, но краят им е тотално различен. Единият край е смърт, а другият вечен живот.

Глави 7 и 8 от посланието са невероятни! Те са една важна , отделна тема, за това какво става в тялото и ума на вярващият човек, каква битка се води и какво ни е подарила Божията благодат. В тези глави, ако мога да обобщя, извън основната тема над която си размишлявам, та в тези две глави, Павел продължава обясненията си относно закона и то не само Божият закон, но и законът който имаме в телесните си части, греховният закон, който воюва, с законът на ума ни, когато сме станали Христови.
Защото когато умряхте, казва той, спрямо закона чрез тялото на Месията, вие се свързахте именно с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога, а не вече на смъртта..
Павел защитава святостта и правдата на закона, като посочва, че не той ни е докарал смърт, а греха. А законът просто е посочил какъв ни е проблема. Например самият Павел акцентира на един грях, когато говори за това, вероятно грях с който той е имал проблем и за който законът му е посочил как стоят реално нещата между него и Бога. Това е пожеланието. Това е един от законите, който е неизпълним според мен за никой човек, понеже има и такива които могат да бъдат опазени, но този е неопазим от нашето естество. Самият Павел казва, че
този грях взема повод поради заповедта- " не пожелавай" и прави така, че да произведе в него всякакво пожелание, и ето как тази заповед, назначена да му докара живот му докарва смърт.И то не тя, а грехът, взел повод от нея и така сам се изявява като грях. Знаем , че апостол Павел е бил един от примерите за искреност, дори и като фарисей, той се е стремял към чиста съвест и спазване на закона, но тук неговата искреност ни е за благословение, понеже той ни разкрива нещо лично което той е видял в сблъсъка си със закона и греха. И така ни
онагледява тези реалности, как греха в плътта воюва против душата.
Апостолът заключава, че намира един закон при себе си, а това се отнася и до всеки вярващ човек, че при него, апостолът, който желае да върши доброто, злото е близо. Защото вътрешно, вътрешното му естество се наслаждава в Божия закон, но в телесните си части, той открива друг закон, воюващ с Божия.

В 25 стих апостолът казва, че има избавление от тялото на тази смърт. От това окаяно положение на виновност пред Бога поради греха в плътта. И това избавление е чрез Исус Христос, нашият Господ! Апостолът казва, че сам с ума си слугува на Божия закон, а с плътта си на греховния закон. Но какво означава това? Значи ли че апостолът живее в грехове, а само в ума си някак си е праведен? В глава 8 виждам, че той има нещо друго предвид. И какво е то? Това което аз разбирам е, че апостолът се позовава на Христовата жертва в тотална степен. Той
казва, че няма НИКАКВО осъждение за тия дето ходят не по плът но по Дух. Какво значи това? Да ходиш по Дух.. Това значи да ходиш с вяра. Да вярваш, че Бог е платил на кръста и изкупил вярващите от проклятието на закона. " Не пожелавай" вече не може да те прати в геената, не защото не можеш да пожелаеш, плътта е слаба и ако човек не е внимателен тя може да го измами и да съгреши, но това вече не го прави скъсал с Бога, защото грехът е осъден от Христос на кръста и е платено. Тази благодат, дава сили на вярващия да не робува на греха, защото той е безсилен да го умъртви, и той по Дух ходи с вяра в Божията вярност, че оправдава вярващите. Значи ли това, че човек е без значение как живее? Не! Апостолът обяснява, чудесно в 8 глава, че изискванията на закона в нас , които ходим по Дух, чрез вяра са ИЗПЪЛНЕНИ! Защото ходещите по дух, КОПНЕЯТ за духовното, а плътските за плътското и точно тези копнежи правят разликата между тях.

Понеже по логиката на апостолът , копнежът на плътта е враждебен на Бога и не може да му се покори, и плътските хора, без Духа не могат да угодят на Бога, но хората които имат Духа могат! Именно поради копнежът за правда който е в тях. И казва, че ако живее в нас духът на Бога, то сме духовни, но ако някой няма Христовият Дух, такъв не е Христов.
Но ако Месията е в нас, казва Павел, то тялото ни ще умре поради греха, защото ние не изпълняваме плътски законът Божи, както Христос го изпълни, но духът ни ще живее поради правдата от Бога която ни е дадена по благодат! И ако живее в нас Духът на Този който възкреси Месията от умрелите, то Той ще съживи и нас, чрез този Дух, когато това време настъпи!! Това е благодатта..

Това е логиката която аз виждам в думите на Павел.

И в 12 стих той посочва един път. Той казва, че ние имаме длъжност. Задължение, но не към плътта си, та да живеем плътски, защото ако живеем така, ще умрем, но ако чрез Духа умъртвяваме телесните действия / плътските неща , каквито и да се.а те, които се противят на Бога/ , то тогава ще живеем. Тоест ние можем и трябва да умъртвяваме тези плътски действия, а това е един процес! Защото които се управляват от Божият Дух, те са Божии Синове. Което значи, че другите не са такива...Кои са тия , другите? Тези които не се радват и наслаждават в Божия закон, а се наслаждават в греховният закон. Ето защо ако някой съгрешава и не се кае истински и не се стреми към оставяне на всеки грях, такъв не е Христов..

Всичко опира до това какъв дух си приел. Дали дух на робството на греха, или Божият Дух, който те прави син. И то не само обрязаните по плът израелтяни, а и необрязаните чрез вяра езичници. Всички тия са Божии синове. Те копнеят не за плътското, но за духовното!
И това е свидетелството на Духа в нас! Така Той свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии синове. И апостолът казва:

"И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.
Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас."

В контекста на всичко казано досега от Павел, той посочва на Римските християни, че те са чада и НАСЛЕДНИЦИ на Бога , сънаследници с Месията. Кой е сънаследник? Израелтяните ли? Да, но обрязаните чрез вяра, заедно с обрязаните чрез вяра езичници. Едно тяло, една маслина.

и продължава:

Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове.
Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада.

Има само едни Божии чада сред човеците. Тия които стават такива чрез вяра в Месията. Не по плът, но по дух. Това са святиите, Божиите избрани и верни! Те не са два вида, както днес битуват мнения и така тялото Христово търпи разделение.

Предузнатите и накрая прославените са една и съща група. Неделима. С един корен, едно тяло, една надежда и цел, с един и същ Бог и Спасител. Да , в тази група има и ще има различни награди, каквото и да значи това, вероятно правдива йерархия, но те са именно Христовото тяло..

От 29 стих до 39, апостолът прави най- прекрасното насърчение което съм чел за вярващите, като заключава накрая , че нищо не може да ни отлъчи от Христовата любов. Ни скръб, утеснение, гонение, ни глад, голота, беда или нож!
(защото, както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане").

Нека тези братя, които вярват, че вярващите, избраните, верните, които пазят Божиите заповеди и държат вярата за Исус, които са Божии чада, защото няма два вида Божии чада, та тези които вярват, че тия , които изброих, няма да бъдат в тн. голяма скръб, нека добре помислят, защото писанието постоянно обяснява друго и насърчава вярващите да не се страхуват ако са в скръб, а не че няма да бъдат.. Защото именно това разделение на вярващите на два вида, е допринесло за това виждане, което отслабва тялото Христово и представлява скрита
опасност за вярващите, ако не са подготвени какво би могло, евентуално да се наложи да издържат.И ако някой рече, че това е маловажно, понеже те така или иначе ще издържат, то на такова твърдение бих казал че е крайно несериозно. Защото омаловажава наставленията и насърченията както и предупрежденията в писанието по този въпрос, като едва ли не ги прави излишни. Нещата не са магически, те са реални и битката е реална, не имагинерна, ако и краят и да е обяснен. Тя трябва да се проведе, и в нея няма да се пролее фиктивна кръв, а
реалната кръв на святиите, които Павел насърчава да се хвалят в скръбта, защото тя ги прави твърди, а твърдоста носи надежда, която не посрамява!

И така глава 9 на посланието. Апостол Павел започва да обяснява нещо друго. Той започва да говори относно тези които са по плът наследници на Авраам, но явно не са приели Месията Исус. Павел има мъка за тях в сърцето си и дори казва нещо много силно, че би желал той сам да е отделен от Христа, а те да не са отделени. Това е нещо което може да каже искрено само един баща. Тук се вижда Павловото сърце, то е като Моисеевото, като Давидовото и като Исусовото. Н баща загрижен до смърт за чадата си. Това е Божие дело.

Казва че те са израелтяни. Кръвни наследници на Авраам. На тях принадлежат/първо/ осиновението на славата/ както и на повярвалите от езичниците/, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията! Техни са и отците/ по плът/ от които се роди и Месията, Който е над всички Бог!

И тук Павел казва нещо страшно интересно-
Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;
нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".

Тук става видно, че между плътските потомци на Израил се получава една разлика. Тази разлика е същата която се получава и между езичниците с обрязани сърца и езичниците с необрязани сърца. Не всички ония които са Израил са от Израиля, нито са всички чада, понеже са потомци на Авраам!!!!!!!

Но потомството, казва Бог, ще се наименува в Исаак! Кое е това потомство и кои са тия чада? Това са същите чада и потомство, към което Павел причисли и вярващите в Рим. Нищо че са езичници, както Павел разясни, това няма значение, понеже Бог не гледа на лице. Самият Господ Исус каза ясно на фарисеите, че те не са чада на Авраам, понеже не вършат Авраамовите дела и искат да го убият. Него, синът на Бога, на когото казват , че служат. Каза им ясно, че те са от друг баща- дявола и желаят да вършат делата на баща си- човекоубиецът!

В Исаак ще се наименува потомството...
Исаак беше роден по обещание. И Павел казва в 8 стих, че не чадата родени по плът са Божии чада! А тези родени по обещание. Това нещо би трябвало да разсее всяко съмнение относно единството на Божият народ, съвкупност от плътски потомци с обрязани сърца, родени по обещание по линия на Исаак и езичници с необрязани сърца но приели Месията. Но Павел продължава нататък, като освен доводът с Исаак, той обяснява и ситуацията с Исав и Яков. И как единият, сиреч Яков, се явява отново по тази линия на
обещанието, ако и Исав да е по- големият и това е понеже Бог е избрал Яков по благодат, за да не почива Божието по избор намерение на дела, но на Онзи който призовава. Сиреч Бог.

Сетне Павел до 23 стих обяснява Божието суверенно право да решава и да избира. И че, Неговата праведност не може да бъде преценена от нас, които сме творения, а ние можем единствено да му се поклоним и да Го прославим.
В 23 стих Павел посочва, че Бог е приготвил съдове за милост и за слава и тези съдове, посочва апостолът , сме ние! Призованите измежду юдеите и езичниците!!! Това не е отделна диспенсация и след нея , да има някакви други призовани, но това е единствената група Божии избрани и верни, които са Божии чада. Във вечността, след милениума и второто възкресение, ще има една единствена разлика в обитателите на вечността, и това ще е кой в кое от двете възкресения е участвал и дали е бил записан в книгата на живота, ако е бил
участник във второто. Понеже участниците в първото са първите плодове и те са Христовата невяста, останалите ще са гости на сватбата. Но трябва първо да мине милениумът и да извървят своя път до второто възкресение. Но това е отделна тема. Тук виждаме, че Павел посочва и юдеи и езичници за наследници призовани за чада на Живия Бог. Като езичниците отначало не са били възлюбена, нито Негови люде, но той ги нарича такива и ги прави възлюбени и наравно с тези които са наследници на Авраам по плът. Прави ги едно тяло.

"както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";
И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".
А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, Само остатък от тях ще се спаси;"

Само остатък от плътските наследници на Авраам ще се спаси! Но какъв е този остатък? Павел обяснява това тук и в следващите глави няколко глави.
Исая е казал, пише Павел, че ако Бог не бе оставил потомство на Израиля по плът, то те биха се оприличили на Содом и Гомор.
Езичниците получават правда чрез вярване, а Израил, търсейки правда

чрез закон, не успя, защото не я търси чрез вярване, а чрез дела и така се спъна в този камък, както е писано, пише Павел- Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".
Израелтяните не приеха Месията когато първо той дойде при тях и се спънаха...

В 10 глава Павел заявява, че сърдечно желае спасението на Израиля. Но те искайки да поставят своя собствена правда, не се покориха на Бога и не приеха Неговият Месия. И така целта на закона не се изпълни за тях. Понеже, пише Павел , Месията изпълнява целта на закона - ДА СЕ ОПРАВДАЕ ВСЕКИ КОЙТО ВЯРВА! Те не повярваха във възкресението на Месията, а искаха да се оправдаят чрез пазенето на закона и да живет чрез него, но това видяхме, че е невъзможно за човека. Въпреки това те настояваха, че го правят.. Месията приеха само малцина и
бяха подгонени. А Бог се обърна към езичниците, както са пророкували Моисей и Исая.

Така повярваха езичниците и отново за кой ли път в стих 12 на 10 глава Павел посочва че няма разлика между юдеин който вярва и грък който вярва, защото Господ е същият и за двамата които го призовават.

И накрая стигаме до 11 глава. Там Павел задава въпроса-
Отхвърлил ли е Бог Своите люде?

И казва твърдо - НЕ! Бог не е отхвърлил людете, забележете- КОИТО Е ПРЕДУЗНАЛ!
Защото както по времето на Илия, Бог си е имал остатък избран по благодат, така е и по времето на Павел. Има остатък избран по благодат. И сетне апостолът казва, че онова което Израил търсеше не го получи, но ИЗБРАНИТЕ го получиха..!

Кои са избраните??

От всичко казано досега виждаме, че това са остатъкът избран по благодат от плътските потомци на Авраам които приеха Месията и онези от езичниците които приеха Месията..
Останалите, се закоравиха , казва Павел.
Но от стих 11 Павел сменя посоката и започва да обяснява, защо временното отклонение на плътските наследници на Авраам / на някои от тях, а не всички/ е за полза на езичниците. За тяхно спасение. И как спасението на езичниците / на някои от тях, а не всички/ ще доведе до ревност пък онези от Израиля, които временно са се закоравили. Защото ако тяхното отхвърляне означава примирение на света / осиновяването на повярвалите от езичниците и присаждането им/, то какво ще значи приемането на тия временно закоравили се от Израиля, ако не -възкресение от мъртвите!! Пише апостолът.. И това е така.
Именно тогава и ще стане първото възкресение от мъртвите, когато отсечените естествени клони се присадят отново на маслината, но не всички, а само онези които не останат в неверие. Това обясняват и 16 и 17 стихове, като Павел напомня, вече на езичниците, че ако те бидейки дива маслина, са били присадени между естествените неотрязани клони и са станали съучастници с тлъстия корен, демек бащите / Авраам, Исаак, Яков../, то няма място за хвалба и големеене, понеже Бог може по- лесно да присади естествени клони, отколкото диви. И тези от естествените които са били отрязани, ще се присадят, тези които повярват в Месията. Става видно че те бяха отрязани поради неверие, а ако не останат в неверие ще се присадят, както знаем че ще стане накрая за някои от израилтяните. Това е и предупреждение за езичниците, че ако стоят във вярата са на маслината, ако не вярват , не са част от нея.

От всичко това става видно и от стих 24, че езичниците, като клони, са били отсечени от една дива маслина поради вяра и са били присадени на питомната -Израел, а клони от питомната са били отсечени поради неверие за да се присадят тези от дивата, сетне , ако отсечените не останат в неверие, то те пак ще бъдат присадени, за да бъде маслината Една, съвкупност от плътски потомци на Авраам и на езичници , всички с обрязани чрез вяра сърца.
Това е тайна, която Павел разкрива в стих 25 и я казва на езичниците присадени на Маслината Израел, за да не се имат за мъдри, че частично закоравяване сполетя Израил, докле влезе/присади пълното число на езичниците.

Стих 26- И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова". Тоест от потомците по обещание сред кръвните роднини на Авраам.

Кой е целият Израил?
Всички плътски потомци ли, или само някои?

Само някой от тях, които не останат в неверие. Тия които са избрани и предузнати по благодат. Те са Яков. Те ще обрежат сърцата си с вяра и ще се присадят на своята маслина, на която вече ще са езичниците и така ще срещнат Господа във въздуха. Защото те, по линията на Исаак, линията на обещанието / тия които са предузнати, не всички/, са възлюбени заради бащите и тяхната вяра. Защото даровете и призванието от Бога, казва Павел, са неотменими! Даровете и призванието за
кого? Нека не забравяме какво по рано каза апостолът-

"защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".

Това което обяснява апостол Павел в 11 глава се отнася за тия израилтяни, които са от Израиля, а не за тези които не са. Защото не е юдеин този който е външно такъв , но онзи който е вътрешно такъв, с обрязване на сърцето. Те са естествените клони които ще се присадят отново на маслината,-Божият Израил.

И също в този тн. цял Израил влизат ли и присадените от езичниците? Аз смятам- да, понеже в ефесяни се казва, че езичниците които сме приели Месията сме съграждани и членове на Божието семейство..

Тук е мястото да посоча, че не бива да се прави разграничение между израилтяните повярвали в Месията и да се смята че Павел е един тип вярващ израелтянин, а имало и друг вид вярващи в Исус израилтяни, но от друга диспенсация, както имало и езически християни, приели Месията с вяра, които не били част от църквата?!?, и били различни от нея , но пак си били Християни. Писанието никъде не ни дава подобни сведения, но винаги посочва че тялото е едно и маслината е една и няма два вида християни и два вида израелтяни, а че има само един вид израелтяни, Божи Израел, наследници по обещание, съвкупност от повярвали плътски потомци на Авраам и езичници духовни Автаамови потомци чрез вяра. Христос няма две булки. Той не е многоженец. Има една невяста, една маслина и обещанията са към нея и към никой друг.

И накрая ще завърша с думите на апостол Павел, с които той завършва тази 11 глава, тази част от своето послание към римляните:

„Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост. О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!
Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"
или, "Кой от по-напред Му е дал нещо, Та да му се отплати?"
Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.”



божията общност
 
Коментари
от Анонимен в 31.01.17 23:49
Отговори на това
Гост
..
от small axe в 04.08.17 12:25
Отговори на това
Гост
за мислене
Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: