Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

ενοτητα του πνευματος   артрит   безгрешността на исус   божият народ   икони   крайност   ное   осъществяване   светска култура   стойчо купенов  

виж всички тематики

RSS Емисии
rss1.0
Всички записки / Записки на Ферко
 
22.02.15 12:07


                                            Доктрини и чудеса  
 

    Причината да напиша следното е погрешното схващане на мнозина относно чудесата и нуждата от тях в наше време, както и неправилното място, отредено на Писанията поради погрешното разбиране за чудесата.
   Пътувал съм с евангелизаторска група от САЩ, която се занимава само с проповядване на евангелието и с това си  изкарва парите, силно насърчава чудеса и се моли за такива. Чувал съм много техни свидетелства за чудеса на техните крусейди, но докато аз съм  бил с тях, никога не съм бил свидетел на такова. Жена ми е пътувал с тази евангелизаторска група пет поредни години, по три месеца всеки път, помагайки на жените с отглеждането и грижите за деца, както и служейки им като преводачка, когато проповядват в България. За толкова време прекарано с тази група, която проповядва евангелието много интензивно, моята съпруга свидетелства, че никога не е виждала чудо. Нищо, че в новинарските писма на членове от тази група са описани безброй чудеса, на които жена ми е присъствала.
    Нека преди да продължа нататък, поясня, че аз вярвам, че Бог може да върши чудеса и днес, понеже е способен. Това, срещу което заставам, е идеята, че Той се е задължил да прави чудеса винаги, за да потвърждава словото Си, както го е правил в Стария завет и с апостолите. Бог вършеше чудеса чрез апостолите, за да утвърди тяхното свидетелство на очевидци на възкресението и да потвърди тяхната доктрина. Не бива да мислим, че Той е обещал да потвърждава така и нашето свидетелство. Ние не сме апостоли, нито очевидци на Неговото възкресение.

Цялото поучение тук

заблуди,   лъжливи учения
 
Коментари
от предишното е недовършено, някак се самоизпрати, а това е цялото в 24.02.15 17:36
Отговори на това
Гост
Има няколко сериозни грешки в това изказване. Основната е поставянето на разделителна линия между апостолите, тоест пратениците и нас, както и между Стария Завет и пророците и нас. Нека да видим как третира тази тема Библията.

"14. Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. 15. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят. 16. И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния. 17. Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца; 18. и пак се помоли и небето даде дъжд, и земята произведе плода си. "

Яков ни насърчава да се молим за изцеление един за друг, като ни дава за пример пророк Илия. Това е точно обратното на горното твърдение, че ние не сме като тях. Яков казва че сме.

После Бог твърди, че ни е дал дарби и една от тях е чудеса, друга е вяра, други са на изцеления.

"7. А всекому се дава явлението на Духа за полза.
8. Защото едному се дава чрез Духа слово на премъдрост, а другиму слово на знание по истия Дух;
9. другиму пък вера чрез истия Дух, а другиму дарби на изцеления пак чрез истият Дух се дават;
10. а другиму действие на чудеса, другиму пророчество, а другиму разпознаване на духовете, и другиму различни езици, другиму пак тълкуване на езици.
11. А всичко това го действува единият и този истий Дух, който всекиму особно разделява както му е угодно. "

и също:

"5. така и ние многото едно тело сме в Христа, а всеки от нас сме удове един на друг.
6. И като имаме дарования различни по дадената нам благодат, ако е пророчество, да пророчествуваме съразмерно на верата;
7. ако ли служене, да прилежаваме в служението; ако учи некой, да пребъдва в учението;
8. ако увещава, в увещанието; който раздава, да раздава с простота; който началствува, да началствува с усърдие; който милва, да милва доброволно. "

Няма нито една отмяна на дарбите. Ние продължаваме да сме тялото на Помазания и до днес и до края на времената.

Дори сам Господарят, за да е сигурен, че сме разбрали ясно, ни дава следното обещание:
“12. Истина, истина ви казвам: който верва в мене, делата които правя аз и той ще ги прави; и по-големи от тех ще прави, защото аз отхождам при Отца си.?"

Аз не мисля, че Исус говори само за чудесата, които върши, но те са включени в делата му така или иначе. Така ние имаме обещание да вършим каквото Исус, ако вярваме.

Нещата не спират до там:

"26. И който победи, и който упази до край моите дела, нему ще дам власт над народите; 27. и "ще ги управлява със жезъл железен: ще се строшат като съдовете грънчарски,"- както и аз приех от Отца си."

От последния цитата се вижда, че това да вършим неговите дела не е само обещание, но и задължение/заповед свързана с ново обещание.

Писанието не спира и там:
" 3. И по това знам че сме го познали, ако пазим неговите заповеди. 4. Който казва: 'Познах го', а заповедите му не пази, лъжец е, и истината не е в него. 5. А който пази неговото слово, в него наистина Божията любов е съвършена. По това знаем че сме в него. 6. Който казва че в него пребъдва длъжен е както е он ходил така и той да ходи. "

Така че не е само обещание, нито само задължение, но дори твърдението, че го познаваш, те обвързва да пазиш заповедите му и да ходиш/се обхождаш като него.

Нека да се върнем в днешно време. Ферко, ти и жена ти може и да не сте видели чудеса, чакайки ги от група амерканци. Но много хора не чакат група американци, а се молят един за друг и получават от Бога, точно както е писано:

"32. И какво още да говоря? защото не ще ми постигна време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;
33. които с вера победиха царства, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове,
34. угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха в бег чужди войски.
35. Приеха жени мъртвите си възкръснали, а други беха мъчени като не рачиха да приемат изкупуването, за да получат по-добро възкресение.
36. Други пак претеглиха присмехи и биения, а още и окови и тъмници;
37. с камене бидоха убити, с трион претрити, с мъки мъчени, с нож заклани умреха, скитаха се в овчи и кози кожи, и търпеха оскъдност, бедствия и злострадания;
38. (те за които светът не бе достоен) скитаха се по пустините, по горите, по пещерите, и пропастите на земята."

Така и днес има хора, които вярват на Бога, че е наш Баща, и че каквото е обещал все още изпълнява, ако и да има условия към неговите обещания. Така че тези хора гледат да се очистят, да стоят във вяра и да вършат каквото е угодно пред Него без да се съмняват. Тези хора и виждат неговите чудеса.



от Ferko в 24.02.15 22:07
Отговори на това
Гост
Ти си много предубеден вече към мен и въобще не си прецизен. Моля те прочети още веднъж въведението, което съм написал и виж каква е причината да напиша цялото поучение.
от Alesyz в 31.03.15 15:15
Отговори на това
Гост
Чудеса може и да се случват, но не и за потвърждение на Словото. То вече е потвърдено. Какъв е смисълът да се потвърждава отново?
от Здравко в 27.05.15 13:24
Отговори на това
Гост
Чудесата са за тези, които имат нужда - болните, слепите, куците, сакатите. завладените от демони, диабетиците, - изобщо хората, които имат нужда в телата си и в умовете си. Само коравосърдечен човек, не може да види ползата от чудесата.

Това не означава, че много хора с дарби не се опитват да извлекат полза от дадения им дар и превръщат служението в печалбарство, но всеки така или иначе ще получи според делата си в онзи ден.

Затова ни е казано да копнеем за духовните дарби, за обща полза.
от Alesyz в 10.09.15 14:17
Отговори на това
Гост
Аз не мисля, че чудесата са се случвали заради хората, а по-скоро за да утвърдят изпратения от Бога като такъв, без всякакво съмнение. Помощта за някои е била вторичен ефект от това. Така е било с Моисей, така и с Исус. Хората са трябвало да вярват, че и Моисей и Исус за изпратени от Бога и чудесата са били потвърждение точно за това. А не че Исус е вършил каквото е вършил, защото имало болни хора по Неговото време. Болни има винаги и навсякъде. Исус сам каза, че ако не го вярват по думите, нека тогава да вярват по делата, защото именно делата показват, че Той е бил изпратен от Бога. И тук искам да направя една разграничителна линия, която е между чудесата и духовните дарби. Дарбите са дадени за утвърждаване на Христовото Тяло и работят винаги в контекста на Тялото, а чудесата са дадени за потвърждение на Словото пред света, който не вярва. Защото света има нужда да бъде убеден, че този човек е изпратен от Бога с чудеса, а не църквата. Нима Христовото Тяло има съмнения относно това кой е Исус? Нима има нужда Словото да се потвърждава отново и отново за църквата? Това е безсмислено. В църквата действат дарбите, които могат да бъдат аналогични на чудесата, но тяхната цел и посока не е като тази на чудесата. Последните както казах, са демонстрация на Божията сила пред света и служат за потвърждение на Словото. От дистанцията на времето, днес ние имам нужда не от чудеса, а от това да вярваме това Слово, което ни е дадено, а то самото е потвърдено от верни Божии слуги по безспорен начин. Другото е да изпитваме Бога, дали Словото Му е вярно.
Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: