Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

windows   байер   биг брадър   владо апартамент   гонения   даниил 9   конституционна република   лъжеапостоли   правомненийност   предупреждения относно забогатяването и па  

виж всички тематики

Всички записки / Записки на eureth
 
05.01.15 23:47


Няколко мисли относно част от коментарите на Лопухин към 2сол.,2гл, към които беше оставена връзка в темата „Тайната на беззаконието вече действа“:




Парусията

Прави ми впечатление, че Лопухин не превежда гр. παρουσία (вмъквайки в руския текст поредната църковническа/”богословска” нелепица: “парусия"), оставяйки място за  (т.нар.)“претеристки” философствания, основани на умозрителни спекулации отчасти по повод етимологията на думата, подобно на неверните неща, които например са се избърборили относно гр. ἐκκλησία (като напр. че уж означавала: “извикани от Египет”).
Понеже Бог не е говорил за “парусия”. Нито пък - за “марусия”.

Посестрините му (в този контекст) ”постмилениалисти” / “претеристи” / “реконструкционисти”, имат също своя “достоен” дял в окепазяването на гр. παρουσία и на Божиите слова относно края на епохата, според мен. Дълга и изтощителна тема...


Относно παρουσία, ето красноречиви примери в контекст, когато някой започва да присъства някъде, където преди това не е присъствал (непосредствено) – т.е. това, което господарят Исус ще направи

(точно след скръбта и непосредствено преди Божия гняв Той ще се яви в облаците да съживи от мъртвите и вземе своите си,
а много скоро след това, в края на гнева, ще слезе триумфално на земята да съди живите и да царува със своите си над цялата земя, тогава е когато светските царства ще бъдат разпилени като слама, за разлика от сегашното положение):

Радвамъ се за дохождането(παρουσία) на Стефанина, на Фуртуната, и на Ахаика, защото те запълнихѫ моето отъ васъ лишение;
/1кор, 16.17/


Но Богъ който утешава смирените утеши ни съ дохождането(παρουσία) Титово; и не тъкмо съ неговото дохождане(παρουσία), но и съ утешението, съ което той беше се отъ васъ утешиль, като ни извѣсти големото ваше за насъ желание, плакането ви, ревността ви за мене; така щото повече се възрадвахъ.
/2кор, 7.6,7/


И за това уверенъ, зная че ще остана и ще пребъда наедно съ всички васъ за вашия въ верата успехъ и за вашата радостъ; да се преумножава чрѣзъ мене вашата въ Иисуса Христа похвала съ моето дохождане(παρουσία) пакъ при васъ. /флп,1.26/



Имайки предвид тези примери, как трябва да преведем παρουσία в контекст, когато някой започва да присъства някъде, където преди това не е присъствал (непосредствено) – т.е. това, което господарят Исус ще направи?

"Парусия" не е правилният отговор...



И претеристите да не забравят също да говорят и за „парусията на врага на помазаника“ (или - "... на човека на греха", понеже мнозина смятат, че са различни) в „последователните“ си т.нар. „херменевтики“, както пише:

тогозъ на когото идването(παρουσία) е по действието на Сатана, съ всека сила и знамения и чудеса лъжовни




А ако някой не е чел това (съмнявам се да е така), ето и подробности:

И като стоехѫ та гледахѫ на небето когато възлезваше той, ето, двамина человѣци съ бели дрехи застанахѫ предъ тѣхъ, които и рекохѫ: Мъже Галилеяни що стоите та гледате на небето? Този Иисусъ който се възнесе отъ васъ на небето ще дойде тъй както го видехте да отхожда на небето. /де.,1/

Т.е.: Ще дойде.  И сега още не е дошъл.

Както и пише "Бедните са винаги сред вас, но аз не съм винаги сред вас"И в момента, и от 2000 години, за разлика от бедните, той не е сред нас.

И също:
И ще бъдатъ
- знамения въ слънцето и въ луната и въ звездите
,
- и по земята тъга на народите въ недоумието имъ, и ще шуми морето и вълните.
- Человеците ще издъхватъ отъ страхъ и отъ очакване на бедствията които ще постигнатъ вселенната,
- защото силите небесни ще се поколебаятъ
.

И тогазь
- ще видятъ Сина Человеческаго че иде въ облакъ съсъ сила и слава голема
.

И когато начне да става това, възправете се и подигнете си главите, защото
наближава избавлението ви.

И рече имъ притча: Вижте смоковницата и всичкитѣ дървета. Когато вече ги виждате че се развиватъ, знаете отъ само себе си че е близо вече летото.
Така и вие, кога видите това че става (т.е. знаменията, които предсказва по-горе),
знайте че е близо царството Божие  (съответно в момента Божието царство съвсем не е близо, понеже горните знамения съвсем не са станали, м.б.).
/из Лк., 21/



вж и:  1 до сол., 4.13-18 (особ. 4:15,16)





Разкриване на царството“

Лопухин:

День Его б. м. близок но Он не придет, пока не произойдет ряд событий, которые подготовят откровение вечного царства славы.
(подч. мое)

Т.е. Лопухин твърди, че след като се изпълнят описаните неща в 2сол.2 , тогава щяло да се разкрие вечното царство на Божия син. Т.е. на практика Божият син уж от 2000г вече царувал на земята заедно със своя народ, но Той днес просто не е разкрил това.
А след като лъже-помазаникът се изяви, тогава Божият син вече щял да го разкрие, и съответно вече да царува със своя народ на тази земя не някак си тайно, а явно, открито.


Не че Божият син не може да направи днес така, че светът още днес (или от около 2000 години) да не “лежи в лукавия” и да не напада Божиите хора, като например хвърли (или от 2000г е хвърлел) сатаната в подземния затвор или направо в огненото езеро и така светът просто да няма „къде да лежи“.

Но все пак, по една или друга причина, днес
Помазаникът все още не е хвърлил сатаната в подземния затвор и след това и в огненото езеро,
и светът продължава да “лежи в лукавия”

и сатаната продължава да мами народите да нападат Божиите хора
и също "обикаля насам натам като ръмжащ лъв, който търси кого да погълне”,
а скоро ще подмами света особено подло и безмилостно, предизвиквайки нечувани страдания първо на евреите, а после и на Божия народ (родените от Бога евреи и неевреи чрез познаването на помазаника),
а не е окован, както някои бълнуват.

А когато Бог окове във вериги сатаната и го хвърли в подземния затвор, тогава сатаната (много ясно) няма да вече да има възможност и няма да мами народите да нападат Божиите хоратова е една от характеристиките декларирани в Божието пророчество! – както той продължава да прави от хиляди години и до днес, и ще продължава още известно време, доколкото Бог е допуснал.

Поради това светът днес продължава да „лежи в лукавия“ и да напада хората от Божия народ, както и по времето, когато царският пратеник е писал относно това. Т.е. много далеч от царуване.

И Божият син все още не царува заедно със своя народ на земята
(както пише, че ще съди живите и ще царува, след като Бог прати един свой слуга да окове сатаната и да го хвърли в подземния затвор),
а по една или друга причина, за момента е допуснал сатаната дори да мародерства в избрания от Бога “град на великия цар”, като на мястото на бившия земен каменен Божий дом в Йерусалим, днес стои богохулна сграда на светски религиозен сатанински култ. Само опитайте да си представите една подобна сграда (+ съответната дейност...) горе до небесният Божий дом, за да добиете представа  колко неуместно е да се твърди, че помазаникът заедно с народа си бил царувал от 2000г на тази земя.


Или убиването на хора от Божия народ по земята (т.е. родените от Бога) и всички страдания, които те понасят поради това, че държат свидетелството на Божия син, за Лопухин и „а-/„пост- милениалната“ му компания е най-висш пример за това как те от 2000 години, вкл. и сега в момента, били царували заедно с Божия син на тази земя!
Хайде елате на себе си най-после! И ако това е царуване, то какво ли би било не-царуване...


И за да се прави разлика между:
сегашните страдания и търпение  на тази земя(а не: царуване!) от една страна, 
и
бъдещото царуване заедно с помазаника на тази земя (а не: страдание и търпение!) - от друга,


ето още:
Ако търпим (това не е царуване!, м.б.), с Него ще и царуваме (това не е търпене!, м.б.); ако се отричаме, и Той ще се отрече от нас; /2Тим.2.12/

Иначе търпенето вече не е търпене, а царуването не е царуване!



и още:
Гледахъ, и онзи рогъ правеше бранъ съ светите, и преукрепяваше се противъ тяхъ, додѣ дойде Ветхиятъ съ Дни  (т.е. Исус от Назарет, помазаникът, Божият син, м.б.),

и даде се съдътъ на светите на Вишняго; и врѣмето стигна, и светите взехѫ царството (както пише, това става след като светите съдят, а на тях все още не им е дадено да съдят, дори им е забранено; съответно "и светите взехѫ царството" още не е станало ) ,
 

...  (и отново същото, но с повече подробности: )

После ще седнат съдии и ще отнемат от него властта да погубва и да изтребва докрай, а царството и властта и царственото величие по цялото поднебесие ще се даде на народа от светиите на Всевишния, Чието царство е царство вечно, и всички властници ще служат и ще се покоряват Нему".

/Дан,7/



Та, след като се изяви лъже-помазаникът (и като мине и още по-страшният Божий гняв), Божият син заедно със своя народ ще зацарува видимо на тази земя,
напр. измитайки от Йерусалим (“който е градът на великия цар ”), както и от другите градове, всякакви светски “религиозни"/верски сгради
и утвърждавайки своя каменен дом/дворец там, от където ще царува и управлява цялата земя, вкл. и чрез поставените си царе и управници по цялата земя,
които ще царуват също и над останалите живи светски хора, които не са имали неблагоразумието да са част от земните армии, които ще Го посрещнат с жалките си пушкала/оръжия и хвърчила, когато той слиза триумфално на тази земя, за да строши като грънчарски съд с желязна тояга враговете си сред народите, както пише. Понеже когато той се завърне на земята, той ще има много врагове тук.

И чак след това Бог действително ще прати един от слугите си да хване сатаната и да го хвърли в подземния затвор.


И тогава наистина Божият народ ще царува заедно с помазаника на тази земя и ще има мир за Божиите хора, понеже сатаната няма да може мами народите да нападат хората от Божия народ (родените от Бога)
именно с това горното  се характеризира в пророчеството едно от важните последствия на затворничеството на сатаната,
а не със сатанинската вакханалия, която се вихри в момента по земята повече и повече (има ли нужда да я описвам...), според каквото Бог е допуснал преди чашата на гнева му да прелее
(което някои неразумно наричат „царуване на Божия народ заедно с помазаника на тази земя“).

За разлика от днес, когато Божият народ не царува заедно с помазаника на тази земя, а търпи и страда!




Вж и: 1000 години царуване








2сол 2:1 -  Да не оставяме нашето събиране

Лопухин:

Ап. говорит (в Евр 10:25, м.б.) о "нашем собрании" - hmwn, включая, по-видимому, и себя в число возможных прижизненных участников этого великого дня.


ἐπισυνάγω G1996 – всъщност се употребява не само в контекст за края на епохата:
Мat 23:37 ... hen gathereth G1996 her chickens under her wings
Mar 1:33 … And all the city was gathered together G1996 at the door.
Luk 12:1 In the mean time, when there were gathered together G1996 an innumerable multitude of people, insomuch that they trode one upon another

а ἐπισυναγωγή G1997 - евр.10:25  не е в контекст за края на епохата:
Heb 10:24 And let us consider one another to provoke unto love and to good works:
Heb 10:25 Not forsaking the assembling G1997of ourselves together, as the manner of some is; but exhorting one another: and so much the more, as ye see the day approaching.


Лопухин твърди, че  там ἐπισυναγωγή е в контекст за края на епохата, понеже пишело  "нашето събиране", т.е. вкл. и на автора (който всъщност не е ясно дали е пратеник на Божия син)).

Тогава наистина защо „нашето“ (а не примерно: „вашето“)?

Написалият писмото включва и себе си в общия призив и увещание повярвалите в Божия син евреи да не се отричат от Него, понеже и написалият писмото е евреин, плътски израелец (те и не биха приели не-евреин да им говори). И съответно той увещава и самият себе си да се държи за вярата в Божия син, за да не си погуби душата - като голяма помощ за това оказва братята да се събират и да се увещават един друг да стоят твърдо във вярата в Божия помазаник - това стоене е и главната тема на това писмо от началото до края.

Както разбирам тогава е имало особено сериозен сатанински натиск спрямо онези евреи/израелци, които Бог е повикал да станат част от неговия народ ( “…нас, които Той повика не само от иудеи, но и от другите народи”, до римл.9:24), да се отрекат от вярата в Божия син - и това е била причината да бъде написано това писмо, за да ги подкрепи и увещае да държат живота, който Бог им е подарил в милостта си към тях чрез вярата им в помазаника му, както и към всички, които той е благоволил да повика.


Допълнително, там нацяло всъщност пише:
нека държимъ непоколебимо изповеданието на надеждата, защото е веренъ той който се обеща; и да се грижимъ единъ за другъ, да се поощряваме на любовъ и на добри дела; да не оставяме събирането си както иматъ обичай некои си, но да се подканяме единъ другъ (какъв ти “эсхатологический смысл”! м.б.); и толко повече колкото виждате че денътъ наближава .

Защото, ако ние съгрешаваме самоволно отъ какъ сме познали истината (т.е. ако се отречем от Божия син, м.б.), не остава вече жертва за грѣхове, но страшно некое ожидание на съдъ, и разярение на огъня който ще изпояде противниците. Ако би некой да се отрече отъ закона Моисеевъ, при двама или трима свидетели умира безъ пожалване: за колко по-жестоко наказание, мислите, ще се удостои този който е потъпкаль сина Божия, и е взималь за скверна кръвта на завета съ която е осветенъ, и е укориль Духа на благодатта!
/из доЕвр.10/

Приемам, че контекстът е достатъчно красноречив, че тук „да не оставяме събирането си“ не е в “эсхатологический смысл”.
Но ако за някои той не е, тогава нека се запитат, дали
когато Божият син извършва „събирането“ на своите си от четирите краища на земята,  то да ни „събере“ и нас ще зависи от това, дали ние имаме обичай да оставяме „събирането ни от Божия син в края на епохата“ („както иматъ обичай некои си“) - това просто е несмислено говорене...

Както някои имат обичай“ е свързано с многократно повторение. Т.е. , според Лопухин, някои са имали обичай да оставят (многократно) това Божият син да ги събере, когато се яви знамението му в небето в края на дните.
И кой би имал (странния) обичай многократно да „оставя“ събирането му от Божия син? Тогава какво, написалият писмото не е с ума си ли?! Без коментар…  


Затова "да не оставяме събирането си” в доЕвр10 не е в “эсхатологический смысл …включая ... и себя в число возможных прижизненных участников этого великого дня”!
А е в смисъл, че всички плътски евреи/израелци, които са били повикани от Бога да станат част от Божия народ да положат всяко старание да не се отрекат от вярата в Божия син, вкл. да се събират и да се увещават взаимно във вярата в Божия чрез свидетелства, Писанието, чудеса / знамения / езици/пророчества от Духа, молитва, поклонение...



А  2Мак.  не е канонична книга (както примерно и "Илиада" от Омир), и съответно Божиите хора не е добре да бъдат подвеждани чрез подобни съмнителни четива, независимо дали там и няма и нещо принципно вярно, допълнително злоупотребявайки чрез споменаването на иначе ценния превод LXX/Septuaginta, който превод изобщо не променя факта на неканоничност на 2Мак. и подобни.







2сол 2:3 -  ἀποστασία

Лопухин:

Ее откровению должен предшествовать ряд событий, и прежде всего "отступление" h apostasia. Употребление члена при слове apostasia показывает, что имеется в виду определенный факт, хорошо известный Ап. и Ф. (солунците, м.б.) Наше положение в этом отношении совершенно иное. Ключ к точному пониманию мыслей Ап. П. у нас утрачен.

Что же это за отступление, о котором говорит Ап. П. ?

Первый смысл это слово носит у LXX и в Н. З. (смотри 1Мак. II:15, и Деяний XXI:21, где идет речь об отступлении от закона Моисеева). Но если это слово носит религиозный смысл, то где же произойдет это отпадение - среди язычников, среди христиан, или же среди иудеев? Конечно, всякое восстание на Бога есть отступление, но нужно думать, что язычники, как anomoi, едва ли могут входить сюда в соображение. Отступление скорее мыслимо тогда или среди христиан, или же среди иудеев. Но у Ап. мы нигде не находим данных для того, чтобы предполагать, что в христианстве произойдет великое отступление как раз пред пришествием Христа, хотя частичное отступление вполне мыслимо.
Отсюда - отступление лучше всего искать в Израиле, где оно будет носить скорее религиозный, чем политический характер.



Накратко Лопухин твърди, че там пише, че за да дойде т.нар. „ден на парусията“ (день парусии) първо трябва да дойде „отстъплението“ на евреите/юдеите от Бога – така той разбира гр ἀποστασία.
А това, че думата ἀποστασία е членувана, означавало, че това е било понятие, което е било много добре известно на пратеника и на солунците, а нашето положение е точно обратното и, един вид, ключът за разбирането на тази част от пасажа бил загубен.

Т.е. за Лопухин „отстъплението“ на евреите/юдеите от Бога още НЕ е дошло.


А за Бога? Какво казва и прави Бог относно това, дали евреите/юдеите са отстъпили от Бога? Ето какво:

понеже и вие същото претърпяхте от своите сънародници, каквото и те от иудеите, които убиха и господаря Йесус, и неговите пророци, и нас преследваха, и на Бога не угаждат, и на всички хора се противят, които ни пречат да говорим на хората от другите народи да се спасят, и с това винаги допълват греховете си; но гневът ги постигна докрай.
/из 1сол., 2/

Относно елита на евреите/иудеите – отявлени врагове на помазаника (anti-christoi) и невярващи в него и до днес – както и за всички невярващи в него юдеи, Божият син е казал: ]

"вашият баща е клеветникът (o diabolos)",

Ако Бог беше ваш баща, вие бихте ме обичали“,

"И аз не съм дошъл от себе си, а е действителен този, който ме е пратил, когото вие не познавате."/Йн 7/,

След това първенците им заедно с мнозинството от тях са Го убили както пише и както един от пратениците на помазаника по-горе обобщава.
И не само това, но както пратеникът чрез Божият Дух пише, те са продължили да преследват Божия народ, затвърждавайки позицията си пред Бога и навличайки си неговия гняв още преди Павел да напише горното до солунците.

Също,както знаем, пише “Който няма сина, няма и бащата“ /1Йн/.

както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват, дори до днешен ден"“. /римл.,11/

И т.н. ...


А ако някой не вярва на казаното по-горе от Божия дух, може сам да се позаинтересува относно отношението на евреите към Помазаника и към Божия народ като цяло – т.е. към родените от Бога чрез вярата в Божия син (кадрите и приказките там не се препоръчват за всеки):

https://www.youtube.com/results?search_query=jews+mocking+jesus (евр. / англ.)

Това също би било интересно за някои: История на Масонството



Т.е. самият Бог свидетелства, че юдеите/евреите отдавна са отстъпили от Божия син и съответно - от Бога, неговия баща.
Т.е. излиза, че това, което Лопухин смята за бъдеща ἀποστασία в 2сол.2, всъщност вече е станало.



Сега, по-важното, е че в самото писмо, на практика пише, че всъщност споменатата там (истинска, а не на Лопухин) ἀποστασία все още не е станала/настъпила – вж. 2Сол2:3.
Допълнително в писмото се долавя естествена връзка между ставането на споменатата ἀποστασία и разкриването на лъже-помазаника (каквато, поне за мен, липсва в обяснението на Лопухин) – за това мисля да пиша отделно.


Т.е. излиза, че разбирането на Лопухин относно споменатата ἀποστασία в 2сол.2 е погрешно.
Понеже (относно ἀποστασία там) той говори за нещо, което всъщност вече е станало,
а Бог говори там за ἀποστασία, която НЕ е станала.

И тъй като това е фундаментална точка от разбирането на пасажа, а и важна от Божието учение за края на епохата, то това подкопава сериозно обясненията на Лопухин, както и на принципния му т.нар. „амилениализъм“, широко приеман сред източно-римо-имперската т.нар (себе-)„Право-мненийна (Ορθόδοξη)“ секта.







2сол.2:6 -  Он(а)зи, който задържа

Лопухин:

6 И ныне вы знаете, что не допускает открыться ему в свое время.

6 Что разумеет Ап. Павел под to katecon (удерживающее - по слав.)? Ниже в ст. 7. он говорит относительно o katecon - держай, по слав. Несомненно здесь разумеется одно и то же, и именно вероятнее всего - римская власть, римская империя, которая своею мощною рукою пока еще сдерживала богоборство Израиля. Это толкование, идущее от времен Тертуллиана (De Resurr. c. 24 - duis nisi Romanus status), находит себе подтверждение и в фактах жизни Ап. Павла. Последний всюду находил что римская власть действительно играла роль "удерживающего" (см. Деян XVII:6 и д. XVIII:12-16), отсюда и его взгляд на власть в Рим XIII:1-3. Если же Ап. пишет здесь прикровенно, то это стоит в полном согласии с таинственным характером апокалиптических писаний и б. м. с соображениями осторожности, в виду того, что сказано во второй половине стиха 7.



Накратко (във връзка с схващането му, че ἀποστασία във 2сол.2 било бъдещо „отстъпление“ (също, богоборство) на евреите/юдеите от Бога),
Лопухин твърди, че „римската империя със своята мощна ръка ... възпирала богоборството на Израел“, т.е. възпирала Лопухиновата бъдеща ἀποστασία на евреите.


Според мен, че „онзи който задържа“ не е римската империя  е видно от това, че Бог е засвидетелствал, че иудеите отдавна са отстъпили от Него и съответно идеите на Лопухин относно ἀποστασία във 2сол.2 (уж бъдещо „отстъпление“ на евреите от Бога) са безпочвени,

и съответно на римската империя и́ липсва субект в такъв случай, който тя да „задържа“ той да не отстъпва от Бога – и щом и́ липсва такъв субект, то тя очевидно няма как да прави това, което Лопухин и́ приписва.


Освен това римската империя отдавна е в миналото (от ок. V в. След Помазаника), поне официално, и съответно не би могла след V в. да „задържа“, каквото и да е. И щом не може да задържа, то тогава Човекът на греха (2сол.2) вече би трябвало да се е разкрил и възцарил – още от края на римската империя. И Божиите хора дори не са го забелязали? Чак пък толкова разсеяност...

Или не, а някакво тайно продължение на Римската империя и бесовския и́ култ продължава и до ден днешен да задържа евреите да не отстъпват от Бога... 
Дори теоретично да пренебрегнем „Какъ може сатаната да изпъжда сатаната?/Мк.3/“ – но всъщност не можем да го пренебрегнем! – това ми изглежда по-амбициозно дори от The Da Vinci Code...



Ето го и текстът от 2сол.2:

И сега знаете това, което [го] задържа, за да се разкрие той [чак] на своето си време. Защото тайната на беззаконието вече действа [и би се разкрила още сега][, но ще продължава така] само докато онзи(м.р.), който сега [я/го] задържа се отдръпне отсред [пътя и/му]. И тогава ще се разкрие беззаконникът, когото господарят ще погуби с Духа от устата си и ще го премахне при явяването на идването си.

Въпреки, че отначало се говори доста неопределено относно „това, което“ задържа, след това се казва по-конкретно:

онзи(м.р.), който сега [я/го] задържа“.


Кой е този „онзи“? Да не би по-конкретно да е императорът на римската империя – примерно Нерон, а защо не Калигула – който според Лопухин задържал евреите/иудеите от това да не отстъпят от Бога?...

Римският император, т.нар. „Pontifex maximus“ - главата на сатанинския римски култ, се противял на сатаната и се загрижил за праведността на плътския Израел, да не би да отстъпят от Бога?!

А не сте ли чували: Какъ може сатаната да изпъжда сатаната?/Мк.3/  А и толкова ли е далеко от ума?



Но още по-фрапиращо е следното.

Лопухин казва, че Римската империя била задържала богоборството на евреите.

Но Бог казва, че всъщност евреите вече съвсем убедително са изразили и проявили богоборството си както в учение, така и на дело, за които Бог ги преследва:

понеже и вие същото претърпяхте от своите сънародници, каквото и те от иудеите, които убиха и господаря Йесус, и неговите пророци, и нас преследваха, и на Бога не угаждат, и на всички хора се противят, които ни пречат да говорим на хората от другите народи да се спасят, и с това винаги допълват греховете си; но гневът ги постигна докрай.


Съответно тезата на Лопухин е просто безпредметна – щом евреите всъщност са изразили и извършили богоборството си,
то да ни убеждава как „римската империя със своята мощна ръка ... възпирала богоборството на Израел“ е просто неадекватно.

Понеже очевидно богоборството на иудеите изобщо не е било задържано – било то от Римската империя или от нещо друго.


Или може би за Лопухин това, че
иудеите/евреите са убили помазаника, Божия син, както пише,
и са преследвали пратениците му, както пише, 
а и Божия народ като цяло ,
пречили са на пратениците да говорят на дргите народи за да се спасят, както пише,
(а и днес продължават, според каквото съм гледал да правят в Израел дори на сънародниците си по плът повярвали в Божия син, които сънародници обаче са вече от Друг народ по дух, Божия народ),

може просто да се пренебрегне
,

като нещо "несравнимо по-малко" в сравнение с това, че Павел се обърнал за съд от римския император и така избегнал и той да бъде убит от иудеите, като по този начин „римската империя със своята мощна ръка ... възпирала богоборството на Израел“?...

Какво сега, Павел е по-Бог от помазаника, Божия син ли?... (като сме заговорили за "богоборство").
А и какво означава, че Яков се борил (по плът) с Бога и победил?...






2сол.2:7 – Тайната на беззаконието

Лопухин:

"Тайна беззакония" - это то же, что и apostasia.


Т.е. за Лопухин „тайната на беззаконието“ е същото като обсъжданата ἀποστασία.

Проблемът в това е, че в писмото пише, че тайната на беззаконието вече действа
А Лопухин казва, че обсъжданата ἀποστασία (за него – бъдещо отстъпване на юдеите от Бога) все още НЕ е станала („не действа“).

Поради това, очевидно не е вярно, че „тайната на беззаконието“ е същото като обсъжданата ἀποστασία.






Ако и да се получи дълго, исках само да обхвана коментарите на Лопхуин върху две три изречения от писмото на Павел, свързани с темата, за която стана дума в началото. Ако имам възможност ще пиша и в другата посока, т.е. съсредоточавайки се върху правилното според мен разбиране, а не само върху неправилното.



амилениализъм,   апостасия,   лопухин,   милениум,   парусия,   претеризъм,   човекът на греха
 
Коментари
от small axe в 07.01.15 12:45
Отговори на това
Гост
Много си противоречи този лопухин. Тайната на безаконието, която той определя като отстъплението е ключовата объркация в неговите твърдения, въобще всичко е наопъки в тия негови тълкувания и е сбъркано и води до още и още неправилни изводи. Тайната на безаконието, която е действала още по времето на Йоан, но е ясно от текста че нейното пълно проявление е възпирано. Това значи че ще дойде време тази тайна да се прояви напълно и явно и именно това е пришествието на антихриста в плът. Така аз разбирам нещата. Еурет чакам продължението което вероятно сега пишеш, за да се развие темата в пълнота!
от Julian в 08.01.15 00:16
Отговори на това
Гост
Незнам дали сте прочели въведението:

http://www.lopbible.narod.ru/2th/txt2th.htm


от Julian в 08.01.15 00:21
Отговори на това
Гост
Но если совершенно понятен и естествен первый вопрос (когда это будет?), то, напротив, второй представляет значительные трудности для толкования. Лука и, по-видимому, Марк ограничиваются только вопросами, относящимися к разрушению Иерусалима (Иоанн Златоуст: ό δε Λουκάς εv φησις είναι το ερώτημα, το περί των Ιεροσολύμων), — хотя у них и не один, а два вопроса. Но Матфей к вопросу о разрушении Иерусалима присоединяет еще вопрос о так называемой парусии не вполне точно переведенной в русском словом "пришествие", — и о "кончине века".

Что это значит? Какая связь между вопросами о времени разрушения Иерусалима и о "присутствии" Христа и кончине века? Ясно, что для понимания этого мы должны обратить внимание на самое значение слов "парусия" и "кончина века". Слово "парусия" употреблено только в Евангелии Матфея, в первый раз здесь, и потом по одному разу в 24:37 и 24:39 — только в одной, следовательно, рассматриваемой главе. Но оно несколько раз встречается у Апостола Павла (1 Кор. 15:23 [1]; 1 Фес. 2:19; 3:13; 4:15; 5:23; 2 Фес. 2:1, 8), Иакова (5:7,8 [2]), Петра (2 Пет. 1:16 [3]; 3:4, 12) и Ин. (1 Ин. 2:28). Во всех этих случаях говорится о парусии Христа. Но кроме того, у одного только Апостола Павла встречается употребление этого слова вообще о людях (1 Кор. 16:17 [4]; 2 Кор. 7:6, 7; 10:10; Флп. 1:26; 2:12) или об антихристе (2 Фес. 2:9 [5]); в русском παρουσία переводится то словом "прибытие", то "присутствие", то "пришествие". Парусия может означать и пришествие (adventus), но только в переносном смысле. Собственное значение слова, — от παρά — предлога, указывающего на близость, и ειμί — есмь, — есть присутствие, и притом близкое, личное явление. По употреблению у Апостола Павла, когда он говорит о Христе, слово это означает вообще второе Его пришествие. Нигде в Новом Завете оно не употреблено о воплощении Христа, даже во 2 Пет. 1:16 [6]. Слово встречается у Игнатия (к Филад. 9:2), где также употреблено в смысле второго пришествия Иисуса Христа (έξαίρετον δε τί έχει το εύαγγέλιον, την παρουσίαν του Σωτήρος, Κυρίου ημών Ιησού Χρίστου, πάθος αύτοΰ καί την άνάστασιν), Ерма (Sim. 5:3 — ή δε αποδημία του δεσπότου, ό χρόνος όπερισσεύ είς την παρονσίαν αύτοΰ), Иустина (Триф. 52 — προεφητεύθη, ότι δύο του Χρίστου παρουσίαι έσονται). Словом παρουσία, употребленным у Апостола Павла 1 Кор. 15:23, означается, очевидно, не только пришествие Христа само по себе, но и принадлежащая Ему сила и власть воскрешать мертвых.

от Julian в 08.01.15 00:36
Отговори на това
Гост
За Антихриста и отстъплението няма догмат...

http://www.pravenc.ru/text/%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%8F%20.html

например: http://www.pravenc.ru/text/115828.html#part_2

Както и в този материал за отстъплението и покварата в сегашното общество...езика...:
https://www.youtube.com/watch?v=vFrKZuK_5bk#t=467






от Julian в 08.01.15 00:50
Отговори на това
Гост
Христос в речи о разрушении Иерусалима и кончине мира (Мф 23-24), ап. Павел во 2-м послании к Тимофею (3. 13), Иоанн Богослов в Откровении предсказали, что в последние времена умножатся и распространятся пороки, нечестие и неверие, а вера оскудеет и любовь охладеет. В 2 Фес 2. 3 этот упадок веры и добродетели и необычайная сила боговраждебности, нечестия и развращения названы одним словом - «отступление», или «апостасия» (греч. ἀποστασία). Под отступлением понимали как отступление от веры в Бога, упадок нравственности, распространение и умножение пороков, нечестия и безбожия, так и отпадение народов от подчинения правительствам, законам, установленному порядку, упадок семьи, общества и гос-ва. В связи с упадком нравственности и кризисом общественных отношений умножатся бедствия людей. Из этой бездны зла и бедственного состояния людей и возникнет А. Иоанн Богослов видел его выходящим, под видом зверя, то из моря, то из бездны (Откр 13; 17). «В грядущем звере,- говорит св. Ириней Лионский,- будет восстановление всего нечестия и всякого коварства, чтобы вся богоотступническая сила, собравшись и заключившись в нем, ввержена была в печь огненную...» В нем «восстановляется все шеститысячелетнее богоотступничество, неправда, нечестие, лжепророчество и обман, почему и найдет на землю потоп огненный» (Adv. haer. V 29. 2). Он повторит «в себе все диавольское заблуждение, все диавольское богоотступничество» (Ibid. V 25. 1).

Ап. Павел говорит о событиях, непосредственно предваряющих пришествие А.: «И ныне вы знаете, что́ не допускает открыться ему в свое время (в слав. «и ныне удерживающее (греч. τὸ κατέχον) весте, во еже явитися ему в свое время»). Ибо тайна беззакония уже в действии, только не совершится до тех пор, пока не будет взят от среды удерживающий (ὁ κατέχων) теперь» (2 Фес 2. 6-7). Слова ап. Павла об «удерживающем» весьма таинственны. Нельзя с уверенностью сказать, что означает этот признак. Это одна из причин, по к-рой за А. принимали разных лиц. Во всяком случае ясно, что явлению А. назначено определенное время, оно должно наступить по Божественному определению в свое время (ср.: Ин 7. 6), а значит, явление А. произойдет не без воли Божией. Бог имеет в Своей власти средство, к-рым Он «удерживает» явление А.
от Julian в 08.01.15 01:28
Отговори на това
Гост
Сега открих, че Лопухин само е започнал този проект, тълкуване на Библията я е продължил голям екип...

http://azbyka.ru/otechnik/?Lopuhin/tolkovaja_biblia
от eureth в 09.01.15 04:01
Отговори на това
Гост
Julian/07.01.15:

Парусия может означать и пришествие (adventus), но только в переносном смысле.


Примерите, които дадох показват как думата там означава "идване". В буквален, а не в преносен смисъл.





Собственное значение слова, — от παρά — предлога, указывающего на близость, и ειμί — есмь, — есть присутствие, и притом близкое, личное явление.


Да, етимологията... Както споменах и както се вижда от примерите, които дадох, етимологията на думата изобщо не е от решаващо значение за значението на думата, и, според ман, много често служи да се промиват мозъците на хора, които не са запознати с материята. Както например това, че примерно ekklesia уж означавала "призвани да излязат от Египет".





Словом παρουσία, употребленным у Апостола Павла 1 Кор. 15:23, означается, очевидно, не только пришествие Христа само по себе, но и принадлежащая Ему сила и власть воскрешать мертвых.


Защо (очевидно) да означава "не только пришествие"?


А като добавим и това как се описва завръщането на Исус от онези вестоносци /Де.1/, където обстановката не може да се замъглява с "парусии" и етимологии,


както също и съпоставката на Исус, където той обяснява как:

1. ще отиде в делечна страна да получи царска власт

2. и след като получи царска власт, ще се върне - т.е. ЩЕ СЕ ВЪРНЕ (понеже преди това ще го е нямало там, където ще се върне - така е с всички, които се връщат някъде...) - и

3. след КАТО СЕ ВЪРНЕ, ще нареди ДА ПОСЕКАТ ПРЕД НЕГО ВРАГОВЕТЕ МУ, които, в неправедния си бунт, са отхвърлили той да царува над тях с дадената му царска власт, и

4. след като се върне и посече враговете си, той ЩЕ ЦАРУВА (ЩЕ - т.е. преди това НЯМА ДА Е ЦАРУВАЛ в този специфичен контекст)
- той именно за това се е върнал от там, където е получил царската си власт (т.е. вече няма да е там, а ще е тук и ще царува) - върнал се е да царува с тази вече дадена му от там царска власт

5. и то ще царува именно ТУК КЪДЕТО СЕ Е ВЪРНАЛ, КЪДЕТО ГО Е НЯМАЛО НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДИ ТОВА И НЕ Е ЦАРУВАЛ ТУК ПРЕДИ ДА СЕ ВЪРНЕ И ДА ЦАРУВА ТУК



а мисля и още много други примери,


се вижда, че всички тези еквилибристики около παρουσία и сие, служещи да оправдаят т.нар. "а-милениализъм", както и "пост-милениализъм"-а също,

са заблуда.


от eureth в 09.01.15 05:13
Отговори на това
Гост
Julian в 07.01.15:

Христос в речи о разрушении Иерусалима и кончине мира (Мф 23-24), ап. Павел во 2-м послании к Тимофею (3. 13), Иоанн Богослов в Откровении предсказали, что в последние времена умножатся и распространятся пороки, нечестие и неверие, а вера оскудеет и любовь охладеет. В 2 Фес 2. 3 этот упадок веры и добродетели и необычайная сила боговраждебности, нечестия и развращения названы одним словом - «отступление», или «апостасия» (греч. Ἀποστασία).



Проблемът е, че написалият това не привежда някакви съществени доводи, че в 2сол.2 става дума за това, под гр. αποστασία.


Освен това той не казва кой точно щял да отстъпи (и от какво).
Ако това е от същата книга на Лопухин, то става съвсем объркано, понеже Лопухин първо твърди, че под αποστασία трябвало да се разбора, че евреите щели да отстъпят от Бога в някакво бъдеще време (а те всъщност отдавна са отстъпили от Бога, както пише в Н.З.).
А тук дори не се уточнява под αποστασία кой щял да отстъпва (от Бога и неговата праведност).






Ап. Павел говорит о событиях, непосредственно предваряющих пришествие А.: «И ныне вы знаете, что́ не допускает открыться ему в свое время (в слав. «и ныне удерживающее (греч. τὸ κατέχον) весте, во еже явитися ему в свое время»). Ибо тайна беззакония уже в действии, только не совершится до тех пор, пока не будет взят от среды удерживающий (ὁ κατέχων) теперь» (2 Фес 2. 6-7). Слова ап. Павла об «удерживающем» весьма таинственны. Нельзя с уверенностью сказать, что означает этот признак. Это одна из причин, по к-рой за А. принимали разных лиц. Во всяком случае ясно, что явлению А. назначено определенное время, оно должно наступить по Божественному определению в свое время (ср.: Ин 7. 6), а значит, явление А. произойдет не без воли Божией. Бог имеет в Своей власти средство, к-рым Он «удерживает» явление А.


Тук той казва, че не знае за какво става дума относно това, кой задържа.
Преди това Лопухин поне казваше, че това ще е римската империя, която (уж) задържала богоборството на евреите – видяхме, че всъщност богоборството на евреите изобщо не е било задържано.

Пълна каша.


от eureth в 19.01.15 02:20
Отговори на това
Гост
Тук публикувах една таблица, която мисля, че ще е от помощ при разглеждането на тази тематика: Хронология на събитията от края на епохата (таблица с цитати)
Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: