Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

божият народ   вестоносци до общности   даниил 9   екстрасенс   католическа църква   константинопол 381г. сп   лъже-посредници   притежание на исус   финанси   фредерик прайс  

виж всички тематики

RSS Емисии
rss1.0
Всички записки / Записки на Владо
 
12.07.14 19:19


  Ник бавно вдигна глава. Сълзите бавно се стичаха по лицето му и той не виждаше добре. 
  Бе предаден, бе поразен, паднал, без сили, отчаян, слаб, съсипан. 
    
  Лъхна го чист, изпълнен с ухания, бриз. Замириса на море, плисък на вълни, сякаш чу крясък на прелитаща чайка и весел смях на деца, играещи плажен волейбол.     
  
  Ник напрегна взор и се опита да види. Започна да вижда. През това, което е. През всичко, което бе нищо. През нищото, което го бе оградило. През временното, което бе станало вечно и през миговете, станали векове.   
  Протегна ръка и забърса огромни паяжини. Усети се близо до живота, въпреки оковите на смъртта. Скръбта изсъска злобно и го устрели с още няколко отровни стрели. Те се забиха през ризницата в гърба му, пронизвайки вътрешностите му, но Ник избра да не се поддава на болката и въпреки нея продължи напред.   
  Стоеше на едно място, но вървеше. Вървеше в сърцето си по тесният път. 
  Невидимо напредваше, оставяйки зад гърба си погибелта, временното, греха и клопките на нечестивият. 
  Остави приятелства, роднини, пари, радости и скърби. 
Остави всичко, за да наследи абсолютно красивото и живота.   
  
  Въпреки всичко и въпреки всеки, Ник повдигна очите си натам, откъдето бе уверен, че нямаше да дойде помощ. Към царството, което не се виждаше, но беше най-велико, към царството, чийто Цар бе невидим, но сътворил всичко. 
  Цар, чието великолепие не бе видимо, но надминаващо и най-величественото великолепие на най-великите царе. Цар, чийто престол никой никога не е виждал, но престол, който бе над всички други престоли. 
  Преди времената и преди да се вдиша първата глътка въздух. 

  Преди да се отворят първите очи на първият сътворен вестител.   

  Преди планетите.   

  Преди галактиките.   

  Тогава бе сина - Величествен, Славен, над всичко, преди всичко и чрез Него всичко бе.   

"В началото бяха думите. Думите бяха у Бога и те бяха Бог."- бавно изрецитира Ник и усети как следите солени по неговите страни бяха станали солени тънички пътечки, които като прах се отрониха и изчезнаха във времето.   

  Всичко изчезна в нищото. Нищото се изгуби във времето. Времето падна в нозете на Йешуа. Йешуа стоеше прав - величествен воин, цар, господар, син, властващ над всичко.   

  Ник не се усети кога падна на колене и заплака. Сълзите му бяха сълзи на живот, покаяние, благодарение и много, много благодарение.  

  Ник протегна ръка напред, във вечното. Ник докосна кръста. Ник се свлече и падна, разпилян на парчета.   

  Пред него стоеше Величествен Един. Ник не съществуваше. Ник бе пленен от Господарят. Ник не виждаше нищо, освен Него. Ник бе обзет от Единственият.  

  "Но те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез силата на своето свидетелство".

благодарност,   краят на епохата,   поклонение,   свидетелства,   спасение от греха и смъртта
 
Коментари
от Злати и Бори в 15.08.14 18:20
Отговори на това
Гост
Много хубав разказ, тате!!!
Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: