Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

crossbgbible   завет   нова апостолска реформация   правомненийност   римл. 7.9   свобода   стивън гайд   холокост   християни-ционисти   юда ис-кариот  

виж всички тематики

RSS Емисии
rss1.0
Всички записки / Записки на eureth
 
07.06.11 04:29




Традиционно се учи и се счита от мнозина, че в Ез.28гл. Бог говори за сатаната. Така ли е наистина?


1. Помествам първо текста на Ез. 26, 27, 28 гл. в паралелни колони (които "глави" според мен говорят за едно и също, добавяйки постепенно повече подробности)
и на Ез. 31.

2. След това разглеждам накратко тези пасажи.


В текста, който е в колоните, съм  оцветил съм в синьо онова, което Бог е определил като плач за град Тир и за неговия цар (който надигнал сърцето си, като че е Божие сърце, но Бог му напомня, че той е само един човек,  и че ще бъде убит, и след това - духът и душата му пратени в подземнотно място при другите умрели хора).

Обикновено един плач - и то в случая плач като за умрял човек - е силно емоционално натоварен. Това, според мен, допълнително хвърля светлина около сравненията, които Бог прави в Езек.28гл, говорейки за царя на Тир -

- колко издигнат е бил на земята

- и как поради надигане на човешкото му сърце Бог ще го изложи на срам и позор пред всички народи, които са го познавали и са търгували с него и с град Тир като цяло (поради което тогава град Тир е забогатял със земни богатства и земна слава).



  Езек. 26 гл.
 Езек.  27 гл.
 Езек. 28 гл.
 26:1 И въ единадесетото лето, въ прьвия денъ на месеца, биде слово Господне къмъ мене и рече: Сине человечески, понеже Тиръ рече противъ Ерусалимъ: О хохо! счупихѫ се вратата на народите! обърна се къмъ мене! ще се напълня азъ, запустя той!


 28:1 И слово Господне биде къмъ мене и рече: Сине человечески, кажи на Тирския князъТака говори Господъ Иеова: Понеже се надигна сърдцето ти, и си рекъль ти:  Азъ съмъ Богъ, на седалището Божие седя въ сърдцето на морята; а ти си человекъ, а не Богъ, ако и да си туриль сърдцето си като сърдце Божие:

Ето, ти си по-мъдъръ отъ Даниила: никаква тайна не е скрита отъ тебе: съ мъдростта си и разума си ти си придобиль за себе си богатство,  и придобиль си въ съкровищата си злато и сребро: съ голѣмата си мъдростъ ти си придобиль богатството си чрѣзъ търговията си, и сърдцето ти се превъзнесе заради богатството ти:
за то така говори Господъ Иеова:
Ето, азъ съмъ противъ тебе, Тире, и ще подигна противъ тебе народи много, както подига морето вълните си. И ще низвъргнатъ стените на Тиръ и ще съборятъ стълповете му; и ще изстържа пръстта му отъ него, и ще го направя като гладъкъ камикъ: ще бъде за да простиратъ мрежи всредъ морето; защото азъ рекохъ, говори Господъ Иеова; и ще стане користъ на народите. И селата му които сѫ въ полето ще се изтребятъ съ ножъ; и ще познаятъ че азъ съмъ Господъ.

Защото така говори Господъ Иеова: Ето, ще доведа противъ Тиръ Навуходоносора Вавилонския царъ, царъ на царе, отъ северъ, съ коне, и съ колесници, и съ конници, и съ събрание, и съ много люде. Той ще изтреби съ ножъ селата ти въ полето, и ще издигне остенения противъ тебе, и ще направи окопи противъ тебе, и ще възвиси противъ тебе щитове,
и ще постави ратните си оръдия върхъ стените ти, и съ топорите си ще разори стълповете ти.
Отъ множеството на конете му прахътъ имъ ще те покрие: стените ти ще се потресатъ отъ екота на конниците, и на колелата, и на колесниците, когато влезе въ портите ти, както влязватъ въ градъ разбитъ.

С копитата на конете си ще потъпче всичкитѣ ти улици: людете ти ще изсече съ ножъ; и крепките ти стражи ще бъдатъ свалени на земята, И ще разграбятъ богатството ти, и ще обератъ имота ти, и ще съборятъ стените ти, и ще разорятъ красните ти домове, и ще хвърлятъ всредъ водата каменете ти, и дървата ти, и пръстта ти.

И ще направя да престане метежътъ на песните ти; и гласътъ на китарите ти няма да се чуе вече.
И ще те направя като гладъкъ камикъ: ще бъдешъ мѣсто за да разпростиратъ мрежи: няма да се съградишъ вече; защото азъ Господъ рекохъ, говори Господъ Иеова.



 За то, така говори Господъ Иеова:

Понеже си направиль ти сърдцето си като сърдце Божие,


ето, за то ще докарамъ противъ тебе чужденци насилници отъ народите; и ще изтръгнатъ саблите си противъ хубостта на мъдростта ти, и ще осквернятъ светлостта ти: ще те свалятъ въ рова; и ще умрешъ съ смъртта на убитите въ сърдцето на морята.

Ще говоришъ ли още предъ оногозъ който те убива: Азъ съмъ Богъ? Но ти си человекъ, а не Богъ, въ ръцете на оногозъ който те убива.  Чрѣзъ смъртъ на необрязани ще бъдешъ умъртвенъ отъ рѫката на чужденците; защото азъ рекохъ, говори Господъ Иеова

 27:1 И слово Господне биде къмъ мене и рече:
И ти, сине человечески, дигни плачъ за Тиръ, и кажи Тиру:


27:3 Ти който седишъ при входа морски,
който търгувашъ съ народите въ много острови,
така говори Господъ Иеова:


Тире, ти си рекъль: Азъ съмъ съвършенъ въ хубостъ.

Прѣдѣлите ти сѫ въ сърдцето на морята:
които те съградихѫ направихѫ хубостта ти съвършена.
Направихѫ всичкитѣ дъски на корабите ти отъ елхи на Саниръ:
взехѫ кедри отъ Ливанъ за да ти направятъ мащи.
Отъ дъбовете на Васанъ направихѫ веслата ти:
направихѫ седалищата ти отъ слонъ, съ буксъ отъ Китийските острови.

Висонъ отъ Египеть везанъ простираше си ти за платна:
синьо и багрено отъ островите на Елиса бѣ покровътъ ти.
И слово Господне биде къмъ мене и рече: Сине человечески, дигни плачъ заради Тирския царъ, и кажи му:


Така говори Господъ Иеова: Ти си печатъ на съвършенство:
пъленъ си съ мъдростъ и съвършенъ въ хубостъ
.
(вж 27:3 )

Ти бѣ въ въ Едемъ въ Божията градина:
ти бѣ обкритъ съ всякакви скъпоценни камене:
съ сардъ, съ топазъ, съ адамантъ, съ хрисолитъ,  съ ониксъ,
и съ ясписъ, съ сапфиръ, съ антраксъ, съ смарагдъ, и съсъ злато:
направата на тъпаните ти и на свирките ти беше приготвена за тебе
въ деньтъ въ който си биль създаденъ.
 (вж по-горе 27:3: Ти който седишъ при входа морски, )

Жителите на Сидонъ и на Арвадъ бяхѫ весларите ти:
мъдрите твои, Тире, които сѫ въ тебе, те бяхѫ кормчиите ти.
Старейшините на Геваль и мъдрите му
бяхѫ въ тебе поправители на разваленията ти:
всичкитѣ морски кораби и корабниците имъ
бяхѫ въ тебе за да търгуватъ търговията ти.
Персяне, и Лидийци, и Ливийци бяхѫ твоите ратници въ воинствата ти:
очаквахѫ въ тебе щитове и шлемове: те ти дадохѫ великолепие.
Арвадските мъже съ воинството ти бяхѫ на стените ти изоколо,
и Гамадците на стълповете ти:
окачахѫ щитовете си на стените ти изоколо:
и допълняхѫ хубостта ти.
Ти беше херувимъ разпрострянъ за да осенявашъ;
и азъ те поставихъ: ти беше въ светата гора Божия:
ходеше ти всредъ огнени камене.
Ти бѣ съвършенъ въ пътищата си отъ който денъ биде създаденъ
додѣ се намѣри беззаконие въ тебе.
 Тарсисъ търгуваше съ тебе съ множество отъ всякакво богатство:
съ сребро, желязо, олово, и свинецъ търгувахѫ въ твоите търгове.
Яванъ, Туваль, и Мосохъ бяхѫ твои търговци:
въ търга ти търгувахѫ съ души человечески и медни съсъди.
А отъ дома Тогарма търгувахѫ въ търговте ти съ коне и конници и мъски.
Мъжете отъ Деданъ бяхѫ твои търговци:
търговията на много острови бѣ въ рѫката ти:
докарвахѫ ти зъби слонови и ебенъ въ размяна.
Сирия търгуваше съ тебе заради множеството на деланията ти:
даваше на търговете ти антраксъ, багрено, и везано, и висонъ, и корали, и рубини.

Юда и Израилевата земя бяхѫ твои търговци:
давахѫ на търга ти жито Менитско, и сухаръ, и медъ, и елей, и балсама.
Дамаскъ търгуваше съ тебе заради множеството на деланията ти,
съ множеството отъ всяко богатство, съ вино Хелвонско, и съ бяла вълна.
Веданъ и Яванъ давахѫ прежда на търговете ти:
желязо работено, касия, и благовонна тръстъ бяхѫ между търговиите ти.

Деданъ търгуваше съ тебе съ тъкания за колесници.
Аравия и всичкитѣ Кидарски началници бяхѫ твои търговци,
които търгувахѫ съ тебе съ агнета, и овни, и ярци.
Търговците на Шева и на Раама бяхѫ твои търговци,
които давахѫ на търговете ти всякакво изрядно благовоние
и всякакъвъ скъпоценъ камикъ, и злато.

Харанъ, и Хане, и Еденъ, търговците на Шева, Асуръ, и Хилмадъ, търгувахѫ съ тебе.
Тѣзи бяхѫ въ търговете ти твои търговци съ светли дрехи,
съ сини и везани хламиди, и съ ковчези на богати украшения,
вързани съ въжа, и устроени отъ кедъръ.
Тарсийските кораби обхождахѫ съ търговията ти;
Отъ множеството на търговията ти
напълнихѫ средата ти съ насилство
,
 и ти бѣ пъленъ, и станѫ най-славенъ въ сърдцето на морята.
Твоите
веслари те доведохѫ при много води;
но източния вятъръ те съкруши въ сърдцето на морята.





и съгреши ти;
за то те отъ хвьрлихъ като мръсенъ отъ гората Божия,
и те изтребихъ отсредъ огнените камене, херувиме осеняващи!

Сърдцето ти се превъзнесе заради хубостта ти:
разтля ти мъдростта си заради светлостта си:
Така говори Господъ Иеова на Тиръ: Не ще ли се потресатъ островите отъ екота на падането ти, когато ранените ти охкатъ когато клането става всредъ тебе?
Тогазь всичкитѣ морски князове ще слязатъ отъ престолите си, и ще извадятъ мантиите си, и ще съблекатъ везаните си дрехи: ще облѣкатъ треперане: наземи ще седнатъ, и ще треперятъ въ всяка минута, и ще се удивяватъ заради тебе.


И като дигнатъ плачъ заради тебе ще ти говорятъ:

Какъ биде съсипанъ ти който се населяваше отъ мореходци,
прочути граде който бѣ крепъкъ въ морето,
ти и жителите ти които причинявахѫ треперане
на всички които живеехѫ въ него!
Сега островите ще треперятъ въ деньтъ на падането ти;
ей, островите които сѫ въ морето ще се смутятъ когато се изгубишъ ти.



Защото така говори Господъ Иеова:
Когато те направя градъ пустъ като градовете ненаселяемите,
когато докарамъ върхъ тебе бездната, та те покриятъ много води,
когато те снема съ онези що слазятъ въ ровъ при вечните люде, и те туря въ преизподните на земята, въ мѣста пусти отъ века, съ онези които слазятъ въ ровъ, за да се не населишъ, тогазь ще поставя слава въ земята на живите.

Богатството ти, търговете ти, търговията ти, корабниците ти,
и кормчиите ти, поправителите на разваленията ти,
и тѣзи които търгувахѫ търговията ти,
и всичкитѣ ти ратници мъже които сѫ въ тебе,
 и всичкото ти множество което е всредъ тебе
ще паднатъ въ сърдцето на морята въ деньтъ на падането ти.

Предградията ще се потресатъ отъ гласа на писъка на твоите кормчии.
И всичкитѣ веслари, корабниците, всичкитѣ кормчии морски
ще слязатъ изъ корабите си, ще застанатъ на земята,
и ще извикатъ съ гласа си заради тебе, и ще писнатъ горко,
 и ще турятъ пръстъ на главите си, и ще се валятъ въ пепела,
и ще оплешивеятъ съвсемъ за тебе, и ще се опашатъ съ вретище,
и ще плачатъ за тебе съ горкостъ душевна, ридание горко.

И въ риданието си ще дигнатъ плачъ за тебе,
и ще плачатъ и рекатъ заради тебе:
Кой е биль като Тиръ, като погиналия всредъ морето?


Когато стоките ти излизахѫ изъ морята ти насищаваше много народи:
съ множеството на богатството си и на търговията си обогатяваше ти земните царе.

34:
Сега като си се съкрушиль въ морята, въ дълбочината на водите,
търговията ти и всичкото ти множество паднахѫ всредъ тебе.
азъ те хвьрлихъ наземи,
изложихъ те предъ царете за да бъдешъ позоръ на тяхъ.


Омърси ти светилищата си поради множеството на беззаконията си,
поради неправдата
на търговията си;

за то извадихъ огънъ изсредъ тебе, който те изяде,
и те направихъ пепель върху земята предъ очите на всички които те гледатъ.
Ще те направя треперане, и няма да съществувашъ; и ще те потърсятъ, и няма да те намерятъ вече въ векъ, говори Господъ Иеова.Всите жители на островите се удивихѫ за тебе,
и царете имъ се разтреперахѫ: побледняхѫ лицата имъ отъ страхъ.

27:36 Търговците между народите подсвирнахѫ заради тебе:

ужасъ си станаль, и не ще те има до века
.
Всички които те познавахѫ между народите удивихѫ се заради тебе:

ужасъ си станаль, и не ще да те има до века
.  (вж 27:36)


...
(продълж. по-долу)

(Езек.,28, продълж.)
...И слово Господне биде къмъ мене и рече:
Сине человечески, утвърди лицето си върху Сидонъ, и пророчествувай за него:
и речи: Така говори Господъ Иеова: Ето, Азъ съмъ противъ тебе, Сидоне, и ще се прославя всредъ тебе: и когато извърша съдби съ него и се осветя въ него ще познаятъ че азъ съмъ Господъ.
Защото ще проводя въ него моръ и кръвъ въ улиците му; и ранените ще паднатъ всредъ него отъ ножъ дошель въ него изоколо; и ще познаятъ че азъ съмъ Господъ.
И не ще да има вече за дома Израилевъ бодило на горестъ, и трънъ на болезни отъ всички които сѫ около тяхъ, които ги презирахѫ; и ще познаятъ че азъ съмъ Господъ Иеова.
Така говори Господъ Иеова: Когато събера Израилевия домъ отъ народите между които сѫ разпръснати, и се осветя въ тяхъ предъ очите на народите, тогазь ще се населятъ въ земята си която дадохъ на раба си Якова.

И ще се населятъ въ нея безопасно, и ще съградятъ къщи, и ще насадятъ лозя; ей, ще се населятъ безопасно когато извърша съдби върху всичкитѣ които сѫ ги презрели отъ около тяхъ; и ще познаятъ че азъ съмъ Господъ Богъ техенъ.


[.....]


Езек.31
И въ единадесетото лето, третия месецъ, въ прьвия денъ на месеца, биде слово Господне къмъ мене и рече:
Сине человечески, кажи на Фараона Египетския царъ и на множеството му:

Кому си се уподобиль ти въ величеството си?
Ето, Асириецътъ бѣ кедъръ въ Ливанъ, съ хубави ветви, и съ гъста сянка, и високъ на растъ; и върхътъ му бѣ всредъ гъсти ветви. Водите го възрастихѫ, бездната го възвиси съ реките си които течехѫ около саденията му, и испращаше водите си по всичкитѣ дървета на полето.

За то растътъ му възлезе надъ всичкитѣ дървета на полето, и вейките му се умножихѫ, и клоновете му се разпространихѫ поради множеството на водите като прозябваше. Всичкитѣ птици небесни правехѫ гнезда въ вейките му; и всичкитѣ скотове на полето раждахѫ подъ клоновете му; а подъ сянката му обитавахѫ всичкитѣ големи народи.

И бѣ красенъ въ големината си и въ дължината на ветвите си; защото корените му бяхѫ при много води.
Кедрите въ Божията градина не можехѫ да го скриятъ, елхите не се сравнявахѫ съ вейките му, и яворите не приличахѫ на клоновете му: никакво дърво въ Божията градина не се сравняваше съ него по красотата му. Направихъ го красенъ въ множеството на ветвите му, щото всичкитѣ Едемски дървета които бяхѫ въ Божията градина завиждахѫ му.  

За то така говори Господъ Иеова: Понеже възвиси ти себе си високо, и понеже дигна върхѫ си между гъстите ветви, и сърдцето му се възнесе въ височината му,
за то го прѣдадохъ въ рѫката на силния отъ народите, който ще направи въздаяние на него: отмахнахъ го заради нечестието му.

И чужденци, насилниците отъ народите, отсякохѫ го и го оставихѫ: ветвите му паднахѫ върху горите и въ всичкитѣ долове, и клоновете му се съкрушихѫ отъ всичкитѣ земни реки; и всичкитѣ земни народи слязохѫ отъ сянката му и го оставихѫ.
На трупа му ще си починатъ всичкитѣ небесни птици, и върху клоновете му ще бъдатъ всичкитѣ животни отъ полето, за да се не възвиши въ височината си никое отъ водните дървета, нито да дигнатъ върхѫ си между гъстите ветви, и отъ всичкитѣ пиещи вода никое да не стои при тяхъ въ височината имъ; защото всичкитѣ се прѣдадохѫ на смъртъ, въ преизподните на земята, всредъ человеческите синове, съ онези които слазятъ въ ровъ.  

Така говори Господъ Иеова: В който денъ слезе въ адъ направихъ да стане сетувание: покрихъ бездната заради него, и направихъ да престанатъ реките й, и големите води се задържахѫ; и направихъ да посетува Ливанъ заради него, и всичкитѣ дървета полянски повенахѫ заради него. Направихъ народите да се потресатъ въ екота на падането му когато го свалихъ въ адъ съ онезя които слазятъ въ ровъ; и всичкитѣ Едемски дървета, избраните и добрите Ливански дървета, всичкитѣ пиещи вода, утешихѫ се въ преизподните земни.

И те още слезохѫ въ адъ съ него при умъртвените отъ ножъ, и онези които бяхѫ мишца негова, които обитавахѫ подъ сянката му средъ народите.

Кому си се уподобиль ти така въ славата и въ величеството между дърветата на Едемъ? Но ще бъдешъ сваленъ съ дърветата на Едемъ, въ преизподните земни: ще лежишъ всредъ необрязаните, съ умъртвените отъ ножъ. Тъй ще бъде Фараонъ и всичкото му множество, говори Господъ Иеова.



---









Езек: 26
– Бог разкрива, че ще разруши град Тир, поради описаните там грехове, като разкирва предварително в големи подробности как точно ще го унищожи.



Езек 27 – Бог разкрива подробно и греховете на този град и жителите му – особено  на собственика му, като в знак на бъдещото му унищожаване, казва Езекил да плаче за него, понеже няма да го има повече.

Тир е бил морски град и явно е служел като „вход” към морето ((входовете обикновено се контролират и там се събират такси)), което предполагаемо е свързано с множество мита, такси и прочее, които хората от континента е трябвало да плащат за да пласират стоките си както в града, така и до през-морските си клиенти, до които стоките им ще достигнат минавайки през Тир (след съответните мита, разбира се).

Тъй като градът е станал център на търговия, то, на практика, той е контролирал потока на търговия от и към морето и континента, от което е забогатял със земни богатства в огромни количества -  злато, сребро, фини платове и т.н.

Чрез тези богатства градът явно е имал много красиви постройки и като цяло е бил много красив.

Поради всичко това управата на града, а може би и населението, се е възгордяло сериозно, от което могат да се очакват и сериозни грехове. Както и сериозно Божие наказание след това, разбира се.
Тир (управата му, населението му) казва за себе си: „Аз съм съвършен в хубост”. И Бог потвърждава това, като описва красотата на града и казва „които те съградихѫ направихѫ хубостта ти съвършена”.

След това Бог описва колосалния бизнес/търговия, на който Тир е бил център и посредник – списъкът на търговските партньори и територии, морски и континентални, е внушителен, вкл и Израел са търгували с град Тир.

Но въпреки всичко това, поради Божието наказание заради греховете им, Бог казва:
Богатството ти, търговете ти, търговията ти, корабниците ти, и кормчиите ти, поправителите на разваленията ти, и тѣзи които търгувахѫ търговията ти, и всичкитѣ ти ратници мъже които сѫ въ тебе, и всичкото ти множество което е всредъ тебе ще паднатъ въ сърдцето на морята въ деньтъ на падането ти.


Както също и добавя, как всичките тези търговски партньори ще се изумят („...подсвирнаха заради теб. Ужас си станал и не ще те има вечно.”) от разрушаването на такъв голям, силен и богат град и търговски център като тогавашния град Тир.

Когато стоките ти излизахѫ изъ морята ти насищаваше много народи: съ множеството на богатството си и на търговията си обогатяваше ти земните царе.
34: Сега като си се съкрушиль въ морята, въ дълбочината на водите, търговията ти и всичкото ти множество паднахѫ всредъ тебе.
Всите жители на островите се удивихѫ за тебе, и царете имъ се разтреперахѫ: побледняхѫ лицата имъ отъ страхъ.
27:36 Търговците между народите подсвирнахѫ заради тебе: ужасъ си станаль, и не ще те има до века.




Езек 28

След това, Бог отива в още по-големи подробности и описва царя на града и неговите сериозни грехове пред Бога,
който, според казаното от Бога, е бил много умен, знаещ („Ти си по умен от Даниел” (т.е. пророка)) и способен човек,
но поради възгордяването му, по което той се е подмамил в резултат на колосалния му търговски успех, способности, богатство, стратегическо положение на контрол на огромни търговски и финансови потоци и прочее, и прочее (той дори си бълнувал безумия като: „Азъ съмъ Богъ, на седалището Божие седя въ сърдцето на морята” ),
та поради всичко това Бог му казва, че ще го погуби, като му напомня: ти си човек, а не Богъ, ако и да си туриль сърдцето си като сърдце Божие


И също:
Понеже си направиль ти сърдцето си като сърдце Божие, ето, за то ще докарамъ противъ тебе чужденци насилници отъ народите; и ще изтръгнатъ саблите си противъ хубостта на мъдростта ти, и ще осквернятъ светлостта ти:
ще те свалятъ въ рова; и ще умрешъ съ смъртта на убитите въ сърдцето на морята.
Ще говоришъ ли още предъ оногозъ който те убива: Азъ съмъ Богъ? Но ти си човек, а не Богъ, въ ръцете на оногозъ който те убива.
Чрѣзъ смъртъ на необрязани ще бъдешъ умъртвенъ отъ рѫката на чужденците; защото азъ рекохъ, говори Господъ Иеова.



И след това Бог казва на Езекил да плаче за царя на Тир, като отново – но по-образно – описва величието, мъдростта, способностите, натрупаното богатство от гореописаната търговия.



Керуб ("херувим") в Божията градина?

Както и по-горе отбелязах, един плач предполага голяма емоционалност, което според мен е в съгласие с образното говорене в този под-пасаж.

Бог сравнява неговите красота, богатство от успешна търговия  и преуспяване с това да е в Божията градина, която Бог е засадил в Еден.


"Ти беше херувимъ разпрострянъ за да осенявашъ;"
А и ако царят на Тир е "бил" херувим, след това на какво е станал?... Според мен, Бог просто има предвид, че преди този цар и неговият полис са преуспявали, но вече няма да бъде така, понеже Бог ще ги унищожи поради големите им грехове.

Поради славата му (или контрола му входа на морето), Бог сравнява този цар с онези славни небесни същества с криле, и ръце под крилете, и с по четири лица (Езек. 10.12), наречени „керуб-и” (евр: „cherub”, мн.ч.: „cherubim”), 

които същества (освен че съпровождат Бога в славата му, според видяното от Езекил) след изгонването на човека и жена му от градината, Бог е поставил тези същества да пазят дървото на живота от хората,

и които също използва като славни небесни „коне” (2 царе 6:2, 22:11), статуи на които заповядва да се направи и да се сложат да покриват с крилете си (умилостивилището на) ковчега на синайския завет.

И изгони човека, и постави на изток при Едемската градина керуб-и и пламенен меч, който се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.


Възможно е това да има връзка с факта, че Тир е станал "вход" към морето, т.е. той е контролирал  до голяма степен търговията от и към моретата в тази част на земята.






Търговията

От друга страна, това според мен е епизодично сравнение, тъй като веднага след това, Бог (всъщност отново) обяснява, че поради огромната му търговия са го "изпълнили с насилие".
И тъй като Божиите (буквални) керуби не изглежда да се занимават с търговия, то това според мен отново говори, че Бог говори образно там и просто иска да каже, че царят на Тир е бил твърде издигнат човек на земята.


Забележете, че на практика пише, че е имало време когато търговията на Тир не е била неправедна. Т.е. по принцип няма проблем Тир (и царя му) да се занимава с търговия и ако си е продължил да прави така, тогава Бог не би счел това за грях.

Ако опитаме да превърнем това, с търговията, в образно говорене относно сатаната, какво ще излезе? Че преди той да съгреши, се е занимавал с нещо, което в пасажа е изобразено образно чрез  "търговия"?

И какво е то? Каква буквално би изобразявала тази образна "търговия", която по принцип не грях да я правиш, но има възможност да я превърнеш в "неправедна търговия" и тогава става грях?



Бог разкрива, че огромната търговия (богатства) и хубостта, сърцето на царя на Тир се е превъзнесло и като наказание Бог ще го изложил (т.е. ще го разруши демонстративно) пред царете за опозоряване. Светилищата, които са били в Тир са били омърсени, чрез неправедността в търговията, чрез множество престъпления.
Подобно на края на 27 гл Бог казва: Всички които те познавахѫ между народите удивихѫ се заради тебе: ужасъ си станаль, и не ще да те има до века. 








"Княз" или "цар"?

Относно доводите, че в Езек. 28 в някои преводи първо пише "княз", после - "цар", и това означавало, че първо ставало дума за земния цар на Тир, а след това ставало дума (уж) за сатаната, който бил царят (за разлика от князът) на Тир - твърдя, че всъщност употребените там евр. думи изобщо не доказват подобна идея.


Евр. думата, която някои там превеждат "княз" е "nagiyd" и собствено означава  "някой, който казва", т.е. "някой, който заповядва" ("повелител"), което един цар определено прави.

Поради това тя е напълно заменяема със "цар" и в случая според мен става дума за избягване на повторение - т.е. да не е "цар", "цар", "цар"...



Например относно цар Соломон пише така:

И ядоха и пиха пред Господа в оня ден с голяма радост, и втори път прогласиха Соломона, сина Давидов, за цар и го помазаха пред Господа за върховен владетел (nagiyd), а Садока за свещеник.
/1 лет 29.22/

И царят им рече: вземете със себе си слугите на вашия господар, качете Соломона, моя син, на мулето ми и го заведете в Гион, нека го помаже там свещеник Садок и пророк Натан за цар над Израиля, затръбете с тръба и извикайте: да живее цар Соломон! След това придружете го назад, и той ще дойде и ще седне на моя престол; той ще царува вместо мене; нему съм завещал да бъде вожд
(nagiyd на Израиля и на Иуда.
/3 царе 1.35/

Затова употребените думи там изобщо не дават основание да се смята, че Бог говорел към различни личности.
А и за nagiyd-а Бог казва, че (чрез разрушението му) ще го изложи на показ пред народите, които са го познавали (с които е търгувал)...





Също изрично подчертавам, че чрез обвиненията си спрямо град Тир Бог не е осъдил търговията по принцип, а е осъдил неправедната търговия.
Един от греховете на град Тир и в частност на неговия забогатял цар е неправедната търговия.

Т.е. ако търговията на Тир-чани и в частност на царя на Тир беше праведна, то Бог не би ги укорявал, че по принцип правят търговия, понеже сама по себе си търговията не е грях.





В Божията градина в Еден?

Но чрез Езекил Бог не говори само за град Тир и неговия цар.
Скоро след 28гл Бог говори и за Египет и неговия цар (Езек 31гл). Тъй като грехът на всякъде си е грях нещата си приличат, Египетският цар подобно е се е превъзнесъл и съответно Бог е определил наказание за него смърт и след това - в подземното място.


В сравненията си Бог по подобен начин като в Езек 28 използва своята, Божията градина, която Бог е бил засадил в (обл.) Еден, в началото преди потопа. Напр.:

Кедрите въ Божията градина не можехѫ да го скриятъ, елхите не се сравнявахѫ съ вейките му, и яворите не приличахѫ на клоновете му: никакво дърво въ Божията градина не се сравняваше съ него по красотата му. Направихъ го красенъ въ множеството на ветвите му, щото всичкитѣ Едемски дървета които бяхѫ въ Божията градина завиждахѫ му.  
За то така говори Господъ Иеова: Понеже възвиси ти себе си високо, и понеже дигна върхѫ си между гъстите ветви, и сърдцето му се възнесе въ височината му, за то го прѣдадохъ въ рѫката на силния отъ народите, който ще направи въздаяние на него: отмахнахъ го заради нечестието му.


и всичкитѣ Едемски дървета, избраните и добрите Ливански дървета, всичкитѣ пиещи вода, утешихѫ се въ преизподните земни.

Кому си се уподобиль ти така въ славата и въ величеството между дърветата на Едемъ? Но ще бъдешъ сваленъ съ дърветата на Едемъ, въ преизподните земни: ще лежишъ всредъ необрязаните, съ умъртвените отъ ножъ. Тъй ще бъде Фараонъ и всичкото му множество, говори Господъ Иеова.


Т.е. в конкретния случай Бог сравнява велики царе или царства с дръвета в Божията градина, за да покаже величието им и издигнатостта им – понеже Божията градина е било най-прекрасното място на земята, то и ако някой човек бъде сравнен от Бога с дръво от Божията градина, това очевидно означава, че той е бил много издигнат и много дарен с изобилие и земни богатства.

Т.е. царят/князът на Тир толкова е бил засеняващ "херувим" в "Божията градина", колкото и царят на Асирия (или на Египет) е бил най-високото "дърво" в "Божията градина".




На практика, чрез Езек. 31 Бог ни дава по-добре и ясно да разберем Божиите сравнения в Езек 28 гл.






Схващането, че в Езек 28 гл Бог говорил за сатаната, по символичен начин, според мен е твърде неоснователно и неубедително,

тъй като конкретните особености свързани с търговията, забогатяването, и превъзнасянето, и греховете на на град Тир и неговия цар - за когото изрично пише, че е човек - са, именно, твърде конкретни.



Още повече Езек 31 допълнително показва, че Бог просто сравнява дадени хора със славни неща

(напр. най-високи дървете в Божията градина), за да покаже, колко славни са били тези хора.

По този начин и тирският цар е "бил в Божията градина",

т.е. бил е: твърде издигнат от Бога и славен човек на земята, както и други такива е имало, които са били в "Божията градина" (т.е. били са много славни и издигнати от Бога хора по земята),

както изрично пише в Езек 31.





Поради всичко това, аз твърдя, че в кн. Езекил, 28гл, Бог не говори относно сатаната.








 
Коментари
от Владо в 04.05.13 11:16
Отговори на това
Гост
Написал си доволно, но напълно не съм съгласен с твоята позиция, както и в частта на Исая, където твърдиш, тълкувайки текста, че той се отнася за човек, а не за духовно същество.

Тук вече тълкуването ти прекрачва границата, като защитаваш теза, че дори и ясно написаното "ХЕРУВИМ" ("КЕРУБ"). Скъпи еурете, как мислиш че текст с ясно назоваване "херувим" е за човек - има ли друг такъв подобен текст?

НЯМА!

Как така своеволно и твърде лековерно постановяваш, че видите ли, понеже продължението на текста касае човек, то и първоначалната част касае човек?

Има ли друг текст, в който Бог описва че някой човек, видите ли, метафорично, е ходил "...
сред огнени камъни."

Да не говорим, че за никой човек Бог не е говорил така :

" 15. Ти беше СЪВЪРШЕН в пътищата си от ДЕНЯ, В КОЙТО БЕШЕ СЪЗДАДЕН, докато се намери беззаконието в теб. "

И така нататък и така нататък.

Принципно съм видял една неприятна тенденция у редица братя, които започват да се задълбочават в писанията, изучавайки текстовете спрямо оригиналните значения - те започват да се "губят" всред пълнозначността на автентичността. И съвсем не приемат корекция.

Не твърдя че ти задължително си в тази група, просто това съм видял, може и да греша - кой знае?
от Анонимен в 02.07.19 03:02
Отговори на това
Гост
[блокирано от администрацията]
Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: