Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

act of 1871   арианство   ваксини   втори световен съвет   евреи   езичници   плочите на завета   седемкратно служение   християнска държава   частично понасяне на греховете  

виж всички тематики

Всички записки / Записки на eureth
 
07.10.06 01:00


Исая 14 гл. е известен пасаж, който традиционно се цитира, за да хвърли повече светлина относно онова известно Божие създание, което се е отклонило от истината (Йн 8:44) и е станало Божий враг (евр. „satan“ - противник, враг), завличайки след себе си и много други Божии създания, земни и небесни. В края на статията е поместен пасажа в превод на български и английски.

Съдържание

 

Превод

Откъсът от евр. текст на Исая 14:12 е: heylel ben shachar
. Евр. дума “heylel” означава “звездата зорница”, т.е. букв. изразът гласи: “Зорнице, сине на зората” (или по смисъл, “Зорнице, дете на зората”). Понеже звездата Зорница се явява сутрин при зазоряване, може поетично да се каже: “Ти, звезда зорнице, дете (или сине) на зората”, както и Бог казва, в Исая14:12, като сравнява славата на човека, цар на Вавилон, със славата на звездата зорница. Когато Йером превежда Закона и Пророците от еврейски на латински (т.нар. превод “Biblia sacra vulgata latina”) той превежда Исая 14:12 така: “quomodo cecidisti de caelo lucifer qui mane oriebaris corruisti in terram qui vulnerabas gentes”.

Латинската дума “lucifer” означава “звездата зорница” и е правилен превод на латински на евр. дума “heylel”. Т.е. Йером съвсем правилно предава смисъла на евр. дума на латински:“зорнице”, и който е разбирал латински език е разбирал именно това от неговия правилен превод на тази дума: “зорнице”.

Когато авторите на превода Authorised English Version (по-известен като King James Version, или KJV) превеждат от еврейски на английски Исая14:12, те погрешно (предполагам, че по-скоро под натиск на религиозна организация?) слагат лат. дума “lucifer” за превод на евр. “heylel” (звездата зорница), вместо да използват правилното англ. словосъчетание “morning star” (т.е. на англ.: "звездата зорница"). Дори поставят главна буква: “Lucifer”, като че ли “heylel” е лично име, а не нарицателно, каквото е всъщност.
За тези, които не ползват англ. език: Думата "Lucifer" на английски не означава "звездата зорница", съответно употребата й в Исая като превод на евр. дума “heylel” е погрешна.

По този начин в KJV смисълът на евр. текст е откровено изопачен и става подходящ за правене на погрешни заключения и разпространяване на заблуди, каквито и не липсват за този пасаж.
Една от тези заблуди, очевидно, е, че в Писанията уж пишело нещо относно Божие създание на име "Луцифер".
Но не е само това.

 

Контекст

Традиционно този пасаж (Ис14:7,12) се цитира като такъв, който се отнася за сатаната. Но когато се прочете целия пасаж се вижда, че се говори за царя на Вавилон и той е наречен човек. Поради царската му слава, Бог сравнява този човек със звездата зорница (бълг. ост. “денница”), като същевременно му известява, че славата му ще бъде съсипана и дори няма да сложат тялото му в гробница, макар, че “червеите покриват тялото му”. Т.е. в пасажа не става въпрос за противника, сатана-та (“satan”, евр. “противник” - съществително нарицателно, а не име!)).

Конкретно в този пасаж, личността зад така изфабрикуваната дума “Lucifer” (не присъстваща в оригинала) няма нищо общо със сатан-ът, (т.е. евр.: врагът, противникът).
А отделно от това, думата “lucifer” не е употребена в нито един български превод, тя е вероятно някакъв KJV-католическо-източно-православно-суеверен феномен (подобно на подобната небивалица наречена: "сатанаел").

 

Контра-аргументи

Някои оспорват горепосочените съображения и казват, че под „звезди“, образно се визирали „ангелите“. И също привеждат подобни на следните цитати (вж. по-долу, подчертания текст) твърдейки, че посочените характеристики не биха били коректни, ако описват просто някой човек, бил той и владетел на империя:

Исая 14:7Цялата земя се успокои и утихна; Възклицават с песни; 8Дори елхите и ливанските кедри се радват за тебе, казвайки: Откакто лежиш ти дървар не е излизал против нас. 9 Преизподнята от долу се раздвижи поради тебе, За да те посрещне, когато дойдеш; Поради тебе събуди мъртвите , всичките земни първенци, Дигна от престолите им всичките царе на народите. 10Те всички проговаряйки ще ти рекат: И ти ли ослабна като нас? Стана ли равен нам? 11Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; Червеят се протяга под теб, и червеи те покриват.
12Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите; 13А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, 14Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния. 15Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, До най-долните дълбочини на рова.

 

Звезди - обяснение

В отговор на това твърдение трябва да се каже, че съвсем не е вярно, че звездите винаги са образ на духове от невидимия свят. Понякога са, но понякога не са. Например в кн. на пр. Даниел 18 не са. Бог дава Даниел да види едно видение и след това му го обяснява:

Видение:
Даниел 8:9 И из единия от тях излезе един малък рог, който наголемя твърде много към юг, към изток и към славната земя. Той се възвеличи дори до небесната войска, и хвърли на земята част от множеството и от звездите и ги стъпка.
Обяснение:
Даниел 8:23 И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини. И силата му ще бъде голяма, но не като силата на другия; и ще погубва чудесно, ще успява и върши по волята си, и ще поквари силните и светите люде.
Тук звездите са образ на верни Божии хора живеещи по времето когато ще се случи описаното.



Битие 37:9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
Тук звездите са братята на Йосиф - обикновени хора, видими и с тела от плът - които, след като Йосиф им разказва съня си, се възмущават, че той ще бъде издигнат по-горе от тях.


Понякога звездите изобщо не са образ:

Битие 15:5 Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство.

Песни (Пс.) 8:3 Като гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил, Казвам си: Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?



Видяхме, че основата, на която бяха положени оспорващите доводи е погрешна. Изобщо не е вярно, че звездите дори винаги са образ, още по-малко пък, че ако понякога са образ то винаги са образ на духове от невидимия свят. Очевидно е, че е много погрешно да се мъчим да изваждаме някакви универсални принципи на обяснение на по-неясните неща казани от Бога. Очевидно е, че трябва внимателно да потърсим в конкретния пасаж, как Бог сам обяснява конкретните си думи. Или Бог няма право веднъж да означи едно нещо с даден словесен израз, а друг път друго?...

 

Звездата Зорница - първоначално на небето или на земята?

Да разгледаме по-подробно пасажа Исая 13.1 – 14.4 (вж цитата в края на статията)Бог тук обещава, да върне отново Израел от робството им във Вавилон, и когато това стане Бог казва, че Израел ще употреби това иносказание срещу вавилонския цар. Знаем, че Бог действително е отвел Израел във Вавилон заради това, че са се покланяли на изображения и статуи. Но също така има пророчество за бъдещо унищожаване на един град, чийто образ - една развратна жена - е наречен Вавилон. Т.е. възможно е Бог да говори за бъдещото (от гл. точка на Исая) унищожаване на съответния Вавилон. И тъй като тук в Исая 13гл - 14гл се говори Божия гняв, през който период пише, че ще бъде унищожен този град, то лично аз предполагам, че в случая по-скоро се говори за бъдещия Вавилон, за бъдещото унищожаване, а не за вече миналото. Но независимо за кое точно унищожаване се говори, така или иначе този вавилонски цар (ще) е наказан от Бога тогава, и съответно тогава Бог го праща в преизподнята.

Т.е. за да имаме това наказание на вавилонския цар, трябва да имаме и разрушен Вавилон в съответната ситуация, защото за това се говори.
Как престана насилникът! престана скубачът на злато! 5Господ строши тоягата на нечестивите, Скиптъра на владетелите, 6Който яростно поразяваше племената С непрестанно биене, Който властвуваше с гняв над народите, С преследване, което никой не въздържаше. 7Цялата земя се успокои и утихна; Възклицават с песни; 8Дори елхите и ливанските кедри се радват за тебе, казвайки: Откакто лежиш ти дървар не е излизал против нас. 9 Преизподнята от долу се раздвижи поради тебе, За да те посрещне, когато дойдеш; Поради тебе събуди мъртвите , всичките земни първенци, Дигна от престолите им всичките царе на народите. 10Те всички проговаряйки ще ти рекат: И ти ли ослабна като нас? Стана ли равен нам? 11Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; Червеят се протяга под теб, и червеи те покриват.

Не виждам никаква трудност това да се отнася за човек, когото други мъртви хора посрещат в преизподнята.

Забележете какво ще стане с тялото му:
"Червеят се протяга под теб, и червеи те покриват."
12 Как си паднал от небето, ти Деннице (или: зорнице), сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;

От тук се разбира, че
1. когато тази "звезда" си е "светила" нормално на "небето",
2. тогава Вавилонския цар (представян тук като тази звезда) е повалял народите (и Израел съответно),
3. и съответно е бил неправеден пред Бога в контекста на пасажа, и Бог е бил против него.

Т.е. образът на звездата тук представя неправедност, въпреки че и власт и слава. А съвсем не представлява праведност.

А за сатаната обикновено се говори, че този пасаж представя как  отначало е бил праведен и славен пред Бога (светеща Зорница горе),  а след това е извършил грях и бива отхвърлен от Бога (паднала Зорница) ,

т.е. обикновено се говори, че уж пасажа казвал че:
1. сатаната първо е светеща звезда зорница на небето, т.е. праведен пред Бога, в слава, (НЕ вреди на народите)
2. след това тази звезда (сатаната) пада от небето, т.е. това показвало падението на сатаната, т.е. как станал неправеден пред Бога и отхвърлен от Бога, (и започва да ВРЕДИ на народите)



А всъщност в Исая 14 гл. пише точно обратното:

1. Когато вавилонският цар е бил "зорница в небето",
2. тогава е повалял народите (вреди на народите),
3. и съответно още тогава си е бил неправеден пред Бога

(което е в тотално противоречие с традиционното схващане за Исая 14гл, според което в Исая 14,. гл пишело,
че като сатаната бил НЕ-паднала звезда Зорница , тогава бил праведен),


4. а след като вавилонският цар става като ПАДНАЛА "зорница",
5. тогава, престава да поваля народите(вече НЕ вреди на народите),
6. и е спрян от Бога и получава наказанието си греховете си в ада,

(което отново е в противоречие с традиционното схващане за сатаната, понеже както се вижда в действителността,
след като сатаната паднал, Бог не го е спрял да върши зло,
а в Ис.14гл пише, че Бог е спрял този Вавилонски цар и той вече не може да върши зло)



Т.е. всъщност в Исая 14 гл. за вавилонския цар пише така:

1. първо е светеща звезда -> поваля народите, неправеден пред Бога, Бог го оставя за известно време (въпреки, че има повече слава от другите земни царе).

2. и след това е свалена обезславена звезда -> вече не поваля народите, наказан от Бога и спрян (вече няма по-голяма слава от другите земни царе, дори няма никаква слава)

Т.е. написаното в Исая 14 гл. е в пълно противоречие с това, което традиционно се говори за този пасаж (Исая 14 гл.).


Исая 14 гл. не може това да се отнася за сатаната, защото тогава би се получило,

че докато сатаната е бил праведен пред Бога,
то в същото време е бил и неправеден,

което е пълна и сама-противоречаща си безсмислица и показва неправилността на схващането че в Исая 14 се говори за сатаната.




По нататък: 13А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, 14Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.

От тук се разбира, че първоначалното място на този Вавилонски цар е земята (не небето),

защото като се е бил в първоначалното състояние, на земята, започнал да иска да се въздига към небето и си казал:

Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, (Възможно е последното да са някакви грабителски желания за завладяване на земни територии на север от Вавилон)

Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди,
(Последното показва, че вавилонския цар си е имал престол, което си е нормално за цар. А къде пише, че сатаната си е имал престол? не пише никъде сатаната да е бил цар в началото. )

От тук виждаме, че този цар си е живял на земята, а не на небето, понеже ако беше на небето нямаше да говори: "Ще възляза на небесата." (Той явно съвсем се самозабравил...)


Т.е. тук пише, че вавилонският цар първоначално е на земята ("Ще възляза на небесата."),

а в предното място може да се предположи (неправилно), че първоначално е на небето ("Как си паднал от небето?“)


Тогава първоначално вавилонският цар на небето ли е бил или на земята?



На пръв поглед последният пасаж влиза в сериозно противоречие с предишния. Но не така. Няма никакво противоречие.
1. Първият говори за това колко славен е бил първоначално този цар - той е бил като славната небесна звезда Зорница.

2. След това, когато Бог го е наказал е станал, като обезславена, паднала звезда Зорница.


И това сравнение с тази звезда изобщо няма за цел да твърди, че всъщност вавилонският цар първоначално си е живеел на небето. То просто изявява колко славен и колко много власт е имал първоначално този земен цар. Както звездата зорница е по-ярка от другите звезди, така и царят на Вавилон е бил по-славен от другите земни царе. (А сатаната нито е бил цар, нито пък първоначално е живеел на земята...)


А второто място показва, колко много е започнал да се самозабравя този земен цар, толкова много, че започва да бленува да се възкачи на небето (защото не е там, а е на земята), и така да бъде подобен на Бога. Но... Бог казва, че всъщност няма да възлезе на небето, а ще бъде хвърлен в преизподнята:

15 Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, До най-долните дълбочини на рова. 16Ония, които те видят ще се взрат в тебе, Ще те разгледат, и ще рекат: Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, Който разклащаше царствата, 17Който запустяваше света, И съсипваше градовете му, Който не пускаше в домовете им затворниците си?

И дори ще го лиши от гробница, за да го унижи повече от другите умрели царе, както и по горе е илюстрирал как червеите ядат трупа му (това очевидно не може да се отнася за сатаната):
18Всичките царе на народите - те всички- Спят в слава, всеки в дома си; 19А ти си отхвърлен от гроба си като презряно клонче, Като дреха на убити, на прободени с нож, на слизащи между камъните на рова, - Като потъпкан под нозе труп. 20Ти не ще се съединиш с тях в погребение, Защото си погубил земята си, избил си своите люде; Родът на злодейците никога не ще се споменува. 21Пригответе клане за чадата му, Поради беззаконието на бащите им, За да не станат и завладеят земята, И напълнят лицето на света с градове. 22Защото ще стана против тях, казва Господ на Силите, И ще излича из Вавилон име и всичко останало, - И син и внук, казва Господ. 23И ще го обърна в притежание на ежове, и във водни локви; И ще го помета с метлата на погибелта, казва Господ на Силите. 24Господ на Силите се закле, казвайки: Непременно, както намислих, така ще стане, И както реших, така ще стои, - 25Че ще съкруша асириеца в земята Си, И ще го стъпча на планините Си; Тогава хомотът му ще се дигне от тях, И товарът му ще се снеме от плещите им. 26Това е решението взето за цялата земя, И тая е ръката, която се простира над всичките народи. 27Защото Господ на Силите взе решение, и кой ще го осуети? И ръката Му е простряна, и кой ще я върне назад?

Горко му на града Вавилон...





Следват цитати на пасажа в български и английски преводи:

Цитати

Исая 13 - 14 Исая 13 1 Пророчество за Вавилон наложено във видение на Исаия Амосовия син: - 2Дигнете знаме на гола планина, Извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, За да влязат във вратите на благородните. 3Аз заповядах на посветените Си, Повиках още и силните Си, за да извършат волята на гнева Ми, - Да! ония, които се радват на Моето величие. 4Гласът върху планините на множество приличаше на голям народ! Шумен глас от царството на събраните народи! Господ на силите преглежда войнството Си за бой. 5Те идат от далечна страна, От небесните краища, Дори Господ и оръжията на негодуванието Му, За да погуби цялата земя. 6Лелекайте, защото денят Господен наближи, Ще дойде като погибел от Всемогъщия. 7Затова всичките ръце ще ослабват, И сърцето на всеки човек ще се стопи. 8Те ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат; Ще бъдат в болки както жена, която ражда; Удивлявани ще гледат един на друг, - Лицата им лица на пламък. 9Ето денят Господен иде, Лют, с негодуване и пламенен гняв, За да запусти земята И да изтреби от нея грешните й, 10Защото небесните звезди и съзвездия Не ще дадат светенето си; Слънцето ще потъмнее при изгряването си, И луната не ще сияе със светлината си. 11Ще накажа света за злината им, И нечестивите за беззаконието им; Ще направя да престане големеенето на гордите, И ще смиря високоумието на страшните. 12Ще направя човек да е по-скъп от чистото злато, Да! хората да са по-скъпи от офирското злато. 13Затова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост. 14Те ще бъдат като гонена сърна, И като овце, които никой не събира; Ще се връщат всеки при людете си. И ще бягат всеки на земята си. 15Всеки, който се намери, ще бъде пронизан; И всичките заловени ще паднат под нож. 16Младенците им, тоже, ще бъдат смазани пред очите им; Къщите им ще бъдат ограбени и жените им изнасилвани. 17Ето, ще подбудя против тях мидяните, Които не ще считат среброто за нищо, А колкото за златото - няма да се наслаждават в него. 18Но с лъковете си ще смажат юношите; И не ще се смилят за плода на утробата, Окото им няма да пощади децата. 19И с Вавилон, славата на царствата, Красивият град, с който се гордеят халдеите, Ще бъде както, когато разори Бог Содома и Гомора: 20Никога няма да се насели, Нито ще бъде обитаван из род в род; Нито арабите ще разпъват шатрите си там, Нито овчари ще правят стадата си да почиват там. 21Но диви котки ще почиват там; Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; Камилоптици ще живеят там, И пръчове ще скачат там; 22Хиени ще вият в замъците им, И чакали в увеселителните им палати; И времето да му стане това скоро ще дойде, Дните му не ще се продължат. (14) 1Защото Господ ще се смили за Якова, И пак ще избере Израиля. И ще ги настани в земята им; И чужденците ще се присъединят към тях, И ще се прилепят към Якововия дом. 2Племената ще ги вземат и ще ги заведат на мястото им; И Израилевият дом ще ги наследи в земята Господна За слуги и слугини; Те ще пленят пленителите си, И ще владеят над притеснителите си. 3И в деня, когато Господ те успокои от скръбта ти, От неволята ти и от жестоката работа, В която ти бе поробен, 4Ще употребиш това иносказание против вавилонския цар, като речеш:

Исая 14 1 Защото Господ ще се смили за Якова, И пак ще избере Израиля. И ще ги настани в земята им; И чужденците ще се присъединят към тях, И ще се прилепят към Якововия дом.2Племената ще ги вземат и ще ги заведат на мястото им; И Израилевият дом ще ги наследи в земята Господна За слуги и слугини; Те ще пленят пленителите си, И ще владеят над притеснителите си. 3И в деня, когато Господ не успокои от скръбта ти, От неволята ти и от жестоката работа, В която ти бе поробен,4Ще употребиш това иносказание против вавилонския цар, като речеш: Как престана насилникът! Престана скубачът на злото ! 5Господ строши тоягата на нечестивите, Скиптъра на владетелите, 6Които яростно поразяваше племената С непрестанно биене, Който властвуваше с гняв над народите, С преследване, което никой не въздържаше. 7Цялата земя се успокои и утихна; Възклицават с песни; 8Дори елхите и ливанските кедри се радват за тебе, казвайки : Откакто лежиш ти дървар не е излизал против нас. 9Преизподнята отдолу се раздвижи поради тебе, За да те посрещне, когато дойдеш; Поради тебе събуди мъртвите*, всичките земни първенци, Дигна от престолите им всичките царе на народите. 10Те всички проговаряйки ще ти рекат: И ти ли ослабна като нас? Стана ли равен нам? 11Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; Червеят се протяга под теб, и червеи те покриват. 12Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите; 13А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, 14Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния. 15Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, До най-долните дълбини на рова. 16Ония, които те видят ще се взират в тебе, Ще те разгледат, и ще рекат . Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, Който разклащаше царствата, 17Който запустяваше света, И съсипваше градовете му, Който не пускаше за домовете им затворниците си? 18Всичките царе на народите - те всички - Спят в слава, всеки в дома си; 19А ти си отхвърлен от гроба си като презряно клонче, Като дреха на убити, на прободени с нож, на слизащи между камъните на рова, - Като потъпкан под нозе труп. 20Ти не ще се съединиш с тях в погребение, Защото си погубил земята си, избил си своите люде; Родът на злодейците никога не ще се споменува. 21Пригответе клане за чадата му, Поради беззаконието на бащите им, За да не станат и завладеят земята, И напълнят лицето на света с градове. 22Защото ще стана против тях, казва Господ на Силите, И ще излича из Вавилон име и всичко останало, - И син и внук, казва Господ.23И ще го обърна в притежание на ежове, и във водни локви; И ще го помета с метлата на погибелта, казва Господ на Силите. 24Господ на Силите се закле, казвайки: Непременно, както намислих, така ще стане, И както реших, така ще стои, - 25Че ще съкруша асириеца в земята Си, И ще го стъпча на планините Си; Тогава хомотът му ще се дигне от тях, И товарът му ще се снеме от плещите из. 26Това е решението взето за цялата земя, И тая е ръката, която се простира над всичките народи. 27Защото Господ на Силите взе решение, и кой ще го осуети? И ръката Му е простряна, и коя ще я върне назад?


Исая 14 KJV 1For the LORD will have mercy on Jacob, and will yet choose Israel, and set them in their own land: and the strangers shall be joined with them, and they shall cleave to the house of Jacob.2And the people shall take them, and bring them to their place: and the house of Israel shall possess them in the land of the LORD for servants and handmaids: and they shall take them captives, whose captives they were; and they shall rule over their oppressors. 3And it shall come to pass in the day that the LORD shall give thee rest from thy sorrow, and from thy fear, and from the hard bondage wherein thou wast made to serve,4That thou shalt take up this proverb against the king of Babylon, and say, How hath the oppressor ceased! the golden city ceased! 5The LORD hath broken the staff of the wicked, [and] the sceptre of the rulers. 6He who smote the people in wrath with a continual stroke, he that ruled the nations in anger, is persecuted, [and] none hindereth. 7The whole earth is at rest, [and] is quiet: they break forth into singing. 8Yea, the fir trees rejoice at thee, [and] the cedars of Lebanon, [saying], Since thou art laid down, no feller is come up against us. 9Hell from beneath is moved for thee to meet [thee] at thy coming: it stirreth up the dead for thee, [even] all the chief ones of the earth; it hath raised up from their thrones all the kings of the nations. 10All they shall speak and say unto thee, Art thou also become weak as we? art thou become like unto us? 11Thy pomp is brought down to the grave, [and] the noise of thy viols: the worm is spread under thee, and the worms cover thee. 12How art thou fallen from heaven, O Lucifer, son of the morning! [how] art thou cut down to the ground, which didst weaken the nations!13For thou hast said in thine heart, I will ascend into heaven, I will exalt my throne above the stars of God: I will sit also upon the mount of the congregation, in the sides of the north: 14I will ascend above the heights of the clouds; I will be like the most High. 15Yet thou shalt be brought down to hell, to the sides of the pit. 16They that see thee shall narrowly look upon thee, [and] consider thee, [saying, Is] this the man that made the earth to tremble, that did shake kingdoms; 17[That] made the world as a wilderness, and destroyed the cities thereof; [that] opened not the house of his prisoners? 18All the kings of the nations, [even] all of them, lie in glory, every one in his own house. 19But thou art cast out of thy grave like an abominable branch, [and as] the raiment of those that are slain, thrust through with a sword, that go down to the stones of the pit; as a carcase trodden under feet. 20Thou shalt not be joined with them in burial, because thou hast destroyed thy land, [and] slain thy people: the seed of evildoers shall never be renowned. 21Prepare slaughter for his children for the iniquity of their fathers; that they do not rise, nor possess the land, nor fill the face of the world with cities. 22For I will rise up against them, saith the LORD of hosts, and cut off from Babylon the name, and remnant, and son, and nephew, saith the LORD. 23I will also make it a possession for the bittern, and pools of water: and I will sweep it with the besom of destruction, saith the LORD of hosts. 24The LORD of hosts hath sworn, saying, Surely as I have thought, so shall it come to pass; and as I have purposed, [so] shall it stand: 25That I will break the Assyrian in my land, and upon my mountains tread him under foot: then shall his yoke depart from off them, and his burden depart from off their shoulders. 26This [is] the purpose that is purposed upon the whole earth: and this [is] the hand that is stretched out upon all the nations. 27For the LORD of hosts hath purposed, and who shall disannul [it]? and his hand [is] stretched out, and who shall turn it back?


lucifer,   дявол,   дяволът,   исая 14,   луцифер,   сатана,   сатаната
 
Коментари
от Alesyz в 20.05.15 16:58
Отговори на това
Гост
Абсолютно вярно.
Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: