Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

асад   ахмадинеджад   божий свят народ   коледа   отвращение към греха   служби пред бога   указ 1871   фашизъм   фредерик прайс   хилядагодишно царуване  

виж всички тематики

RSS Емисии
rss1.0
Всички записки / Записки на eureth
 
27.05.07 01:00


Бог много пъти и по най-различни поводи е наричал най-различни хора преносно „говедари/овчари/(остаряло. пастИри)“ - напр. наричал е така царе, благородници, старейшини, свещеници, пророци, пратеници, учители и т.н., общо взето някакви водачи, било то на неговия народ или на други народи (напр. цар Кир). Също така косвено е оприличавал с говедари/овчари най-различни хора (а дори и смъртта), като е казвал за тях (изразявайки се преносно), че пасат стадо добитък/овце.

Съответно хората, на които гореспоменатите са били водачи, биват наричани понякога преносно "стадо" или "добитък", или (стадо) "овце", или дори "кон". Бог понякога оприличава дори себе си с говедар/овчар/(ост. пастИр), а своя народ - със стадо овце/добитък (Исая 63:14).

Естествено, той никога е нямал предвид, че така оприличените хора (или самият той) са буквално говедари/овчари/(ост. пастИри), нито че тези, които са били, образно казано, "пасани" са буквално овце, добитък или кон – такова преносно говорене изобразява само, че едните са, най-общо казано, някакви водачи, а другите са тези, на които първите са водачи. Например Божии пророци и съответно тези, които те насърчават/увещават/изобличават/предупреждават;
или царе и съответно техните народи,
или учители и съответно тези, които биват учени,
или благородници и техния народ,
или старейшините/надзорниците на Божията общност в дадено населено място и съответно по-младите от общността,
или самият Бог и съответно неговия народ, и т.н.

Гр. дума за "говедар/овчар/(ост. пастИр)" употребена в НЗ и в "Превода на 70-те" (Septuaginta, LXX) е ποιμην [поймен] и в зависимост от вида на добитъка, който се пасе (говеда, овце), се превежда съответно като: "човек, който пасе (дребен) добитък – говедар, овчар (ост."пастИр" (т.е. "пасач") )".
Подобна на (произлизаща от) нея е гр. дума ποιμαινω [поймайно], която се превежда: "говедар/овчар/(ост. пастИр) съм; паса стадо (добитък/овце)".

Както може да се види в цитатите (вж. по-долу), всички тези хора, които Бог е сравнявал с говедари/овчари на стадо/овце са били конкретно някакъв вид водачи - било то благородници или свещеници, или пророци, или учители, или царе, или пратеници, или старейшини/надзорници, а дори самият Бог и господар се е сравнявал с говедар/овчар, и т.н.

Но оприличаването на различни хора с говедари/овчари на стадо/овце само по себе си изобщо не може да ни даде информация за това какви всъщност конкретно са те (царе или учители, или пратеници, или дори самият Бог, и т.н.), и ако това не е упоменато в контекста ние няма как да разберем за какви конкретно водачи се говори, въпреки че на практика навсякъде в Писанието, където се говори по този начин има (поне малко) информация за това какви конкретно са съответните хора – царе или благородници, или свещеници, или пророци, или учители, или царе, или пратеници, или старейшини/надзорници, или самият Бог, и т.н.

Т.е. оприличаването на най-различни хора с говедари/овчари/(ост. пастИри) на стадо (добитък/овце) изобщо няма за цел да покаже какви конкретно са те.
Такова преносно говорене има за цел да изобрази по-нагледно тяхната водаческа роля – било че са царе или благородници, или свещеници, или пророци, или учители, или пратеници, или старейшини/надзорници, или дори самият господар Бог:

- Напр. Бог оприличава цар Кир със свой говедар/овчар/(ост. пастИр) и казва, че чрез него ще възстанови Ерусалим (без дори цар Кир да познава Бога и да има нещо общо с Израел). Но, разбира се, не от това оприличаване ние научаваме, че Кир е цар. Това че Кир е цар е предварително известно, и понеже в случая Бог говори за Кир (който е цар) то ние заключаваме, че цар е бил оприличен с говедар/овчар/(ост. пастИр). Но ние съвсем не си правим извод, че Кир е цар поради това, че той е бил оприличен с говедар/овчар, понеже далеч не всички, които са били оприличавани с говедари/овчари/(ост. пастИри) на стадо/овце са били царе.

- Божият син, говорейки със Симон (за когото е добре известно, че е пратеник на господаря Исус), го оприличава с овчар/(ост. пастИр) на стадо овце, като му заповядва "паси овцете ми". Но, разбира се, не от това оприличаване ние научаваме, че Симон е пратеник на Божия син. Това че Симон е негов пратеник е предварително известно, и понеже в случая Божият син говори именно на Симон (който пратеник на господаря) то ние заключаваме, че пратеник на помазаника е бил оприличен на овчар. Но ние съвсем не си правим извод, че Симон е пратеник на господаря поради това, че той е бил оприличен с говедар/овчар, понеже не всички, които са били оприличавани с говедари/овчари/(ост. пастИри) на стадо/овце са били пратеници на помазаника Исус.

- Самият помазаник, Божият син, сам се оприличава с овчар/(ост. пастИр) на стадо овце, като казва "Аз съм добрия овчар, добрият овчар дава душата си за овцете". Но, разбира се, не от това оприличаване ние научаваме, че Исус е помазаникът, Божият син, понеже не всички, които са били оприличавани с овчари/(ост. пастИри) на стадо овце са били всъщност помазаникът, Божият единствен син.

Тоест безпределно ясно е, че това, че Бог оприличава най-различни личности (дори себе си) с говедари/овчари/(ост. пастИри) на стадо добитък/овце изобщо няма за цел да определи и не може да определи какви конкретно са тези най-различни личности – царе или пророци, или свещеници, или дори самият Бог и т. н., а е един по-образен начин на изразяване на това, че тези най-различни личности са някакви, най-общо казано, водачи на някакви хора, като винаги е ясно от контекста за какви конкретно водачи става дума – за царе или благородници, или пророци, или за самия Бог и т.н.

Разбирането на това може да ни помогне да разберем правилно някои пасажи, в които има такова преносно говорене, и които традиционно са обяснявани без да се вземат предвид горните факти, което е довело до напълно погрешни изводи и заблудителни лъже-учения.

Понеже вместо да се потърси от контекста какви са по-конкретно хората, които са били оприличени на говедари/овчари понякога се прави нелеп опит да се посочва какви конкретно са те въз основа на самото им оприличаване с говедари/овчари. Все едно да се разсъждава по следния начин: "Всички, които са наречени говедари/овчари са непременно Богове. Точка.".

Понеже оприличаването на някои хора с говедари/овчари или добитък/овце/кон изобщо няма за цел да покаже какви конкретно са оприличаваните хора (като че ли това не се знае от контекста!), а има за цел просто да покаже по-нагледно водаческата или съответно последователската роля на дадени хора (в даден момент), ЗА КОИТО СЕ ГОВОРИ В КОНТЕКСТА – било то Израел или друг народ, или царе, или благородници, или свещеници и т.н.
За какви точно водачи или последователи става дума е ясно от самия контекст, който посочва какви хора биват оприличавани на добитък или на кон, или на овце, или дори, ако щете, на риби.


Както може да се види, в преводите се забелязва силна тенденция гр. дума ποιμην да се превежда като "говедар/овчар", когато става дума само за буквални такива, но когато е употребено преносно изразяване - т.е. оприличаване на някакви хора с говедари/овчари, а други със стадо/овце - тогава преводачите предпочитат "пастИр".

Лошата страна на това е, че поради абсурдните специфични лъже-учения, които са се навъдили, от толкова време (волно или неволно) промиване на мозъци хората вече не могат да схванат, че на определени места става дума за оприличаване на хора с говедари/овчари, а не за буквални такива, и съответно не могат изобщо да разберат за какво се говори.

На практика е станала подмяна на истинна дума от Н.З. с една измислица. Простичко казано, непретенциозната дума „говедар“ (или „овчар“) е била заменена с дума, която няма нищо общо със значението на оригиналната истинна дума. Истината е била подменена с една измислица - „пАстор“ (или синонима й: „пАстир“) - която измислица, за разлика от истинната оригинална дума, означава: „собственик/директор на (протестантска/евангелска) религиозна организация; глава на група евангелски/протестантски вярващи, на която те трябва да се подчиняват“.

Или още по-ясно казано, в Св. Писание, в Н.З., няма "пастори"/"пАстири".

В Св.Писания и особено в Н.З. колкото няма "папи", нито "вселенски патриарси", толкова няма и "пастори".
Т.е. изобщо няма.

Докато истинната дума в Писанието, „говедар“ (или: „овчар“), се употребява често преносно, за да обозначи най-общо някакви водачи, то думата „пАстор“ се употребява (не в Писанието) съвсем буквално, за да обозначи съвсем друго, именно гореописаното значение.

По този начин, волно или неволно, една истина от Н.З. е отнета и на нейно място са поставили една заблуда, и са готови да защитават тази заблуда с всякакви средства, включително и със заплахи с полицията към някои, които биха говорили за тези неща на членовете на съответната религ. организация.

Стигнало се е до там, че от (повтарям) промиване на мозъци с лъжливи думи и учения, които не съществуват в Божиите книги, някои хора, цитирайки (уж) думите на Божият син, Исус от Назарет, в кн. на Йоан произнасят абсолютно нелепо:

"Аз съм добрият пАстир, добрият пАстир дава душата си за овцете"

Вместо нормалното и правилното: "Аз съм добрият пастИр(или: овчар), добрият пастИр (или: овчар) дава душата си за овцете"


Или друго място: "Господ(арят) е пАстир мой, няма да остана в нужда. На зелени пасища ме разполага, при тихи води ме завежда."

Вместо нормалното и правилното:"Господ(арят) е пастИр (или: овчар) мой, няма да остана в нужда. На зелени пасища ме разполага, при тихи води ме завежда."

Че какво общо има един пАстир в син костюм и червена вратовръзка + амвон + микрофон, със зелени пасбища и с добитък при тихи води?!...

Чуждата на Божието говорене (и на българския език по принцип) дума "пАстир" (както например и "пЯстир") няма нищо общо с гр. дума ποιμην, нито с нейния превод - "говедар/овчар" (както и странната и нелепа дума "църква" няма нищо общо с гр. дума "ekklhsia"). От една страна се разпространява заблуда за това какво точно пише в Св.Писания, а от друга се изопачава преносното говорене на Божия син.

Друга подобна словесна нелепост е думата "пастор". Понеже в Божиите книги (а и в българския език по принцип) както не съществува например дума "пъстор" или "постор", или "пустор", или "пестор", или "пистор", или "пюстор", или пък "пястор", така не съществува и дума "пастор" – ако не вярвате прочетете който и да е бълг. превод на Св. Писания, освен ако напоследък не се е появил някой нов представящ подобно извращение и заблуда.


Сега можем да прочетем повечето места, където и буквално, и преносно се говори за говедари/овчари, стада добитък/овце, коне, риби и т.н., за да съобразим нашите разсъждения с текстуалните факти и някои специфични начини на изразяване на нашия Бог в неговите святи книги, за да не се заблуждаваме по бедняшки човешки лъже-учения, от които всички само губим.



Това е връзка към леко съкратен списък на местата показващи употребата на ποιμην и ποιμαινω в "Превода на 70-те" (Septuaginta, LXX) и в НЗ.




След като вече сме запознати с употребата на тези думи „черно на бяло“ нека да разгледаме 1-то п-мо до кор.,12:28 и п-мото до ефес., 4:11, понеже в еф.4:11 се споменават някакви „говедари/овчари“, но и двата пасажа представят един и същ контекст и идея – единството на тялото и многообразието на Божията благодат в даровете към различните Божии хора – така че 1-то п-мо до кор, 12:28 може да ни бъде от помощ в разбирането на еф.4:11.

из 1-то п-мо до кор.,12:28

“...И Бог е поставил някои в общността —
първо пратеници,
( наречени преносно говедари/овчари в Йн.21 и 1Пет,5гл с)
второ пророци, (вероятно оприличени в кн. на пророците с говедари/овчари)
трето учители,
после чудеса,
после дарове на изцеление,
помагания,
управлявания,
разни езици...“



В този пасаж не присъстват хора, които да са изрично оприличени на говедари/овчари/(ост. пастИри) на стадо/овце.
Но на други места в НЗ пратениците на господаря са оприличени с такива - напр. Симон пратеника, когато господарят Исус му казва "паси овцете ми" (Симон не е главен пратеник, а е един от пратениците на господаря).

Старейшините също са оприличени с говедари/овчари на стадо добитък/овце.

От друга страна, в пророците Бог много пъти сравнява водачите на Израел с овчари, а едни от водачите на Израел са били определено пророците.

В такъв смисъл тук имаме две групи от хора (а ако включим и старейшините тогава влизат всички групи), косвено сравнявани с овчари на стадо овце –
пратениците ("пасат" тези, до които са пратени)
и пророците ("пасат" тези, до които Бог ги е пратил да им говорят думите му).

Но това изобщо не пречи Бог да сравни например и учителите с говедари/овчари, а тези които те учат - със стадо добитък/овце, понеже както виждаме от цялото Св. Писание всички, които са някакви водачи биха могли да бъдат сравнени с говедари/овчари на стадо/овце).


В еф.4:11 се казва:
...всеки от нас се даде благодат според мярката на помазаника...
... "...и даде дарове на хората"...
И той даде едни да бъдат пратеници
, ( наречени преносно овчари, в Йн, 1Пет5)
а други – пророци, (вероятно оприличени с овчари, в пророците)
а други – оповестители на добрата новина, (биха могли да бъдат сравнени с овчари, понеже са водачи)
а други – говедари/овчари и учители

Първо трябва да се отбележи, че тук не би могло да има пет групи хора, тъй като само по себе си понятието говедари/овчари, употребено преносно, не дава никаква конкретна информация за какви точно водачи става дума – за благородници или царе, или свещеници, или пророци, или старейшини, или за самия Бог, и т.н.
Не случайно в 1доКор12:28 няма отделна група за говедари/овчари и не пише

"трето учители,четвърто говедари/овчари",
а само "трето учители".

Обикновено по-важното винаги се споменава, докато по-маловажното може и да се пропусне...

Както виждаме от цялото писание, само по себе си оприличаването на най-различни (конкретни) хора с говедари/овчари на стадо/овце не означава нищо конкретно, освен че те са някакви водачи – свещеници или пророци, или царе, или благородници, или старейшини, или пратеници, или дори самият Бог, или други. Ние не можем да определим само чрез самата дума „говедари/овчари“ за какви конкретно водачи става дума и трябва да потърсим от контекста кои конкретно хора са оприличени в конкретния случай (Еф4:11) с говедари/овчари.


Смисълът на този пасаж (доЕф4:11) би бил почти същия ако беше написан така:

...и даде дарове на хората...
И той даде едни да бъдат пратеници,
( оприличени са също с овчари)
а други – пророци, (най вероятно едни от водачите, които Бог визира в кн. на пророците са пророците)
а други – оповестители на добрата новина,
а други – учители. (точно както е в 1доКор12:28, с изключение на благовестителите)


но пасажът доЕф 4:11 в края си би бил в пълно противоречие с начина на Божието говорене в цялото Св. Писание и нищо конкретно не би означавал ако беше написан така:

...и даде дарове на хората...
И той даде едни да бъдат пратеници,
( оприличени са също с овчари)
а други – пророци,
а други – оповестители на добрата новина,

а други – говедари/овчари. (подобно говорене няма в Божиите книги. За разлика от по-горния примерен вариант, който е почти същия като 1-то п-мото до кор., 12:28)

Явно главното, което трябва да ни направи впечатление в последната четвърта група на Еф4:11 група би трябвало да е "учители". Понеже така или иначе всички дадени за пример дарове са водачи и биха могли да бъдат оприличени с говедари/овчари на стадо добитък/овце – както и всъщност някои от тях действително са оприличени на други места от НЗ, Йн.21, 1Пет5, Дея.20:17,28.

И така, имайки предвид п-мото то коринтяните:

до кор. 12:28
И Бог е поставил някои в общността —
първо пратеници,
второ пророци,
трето учители
, (не се споменават говедари/овчари/(ост. пастИри))
после чудеса,
после дарове на изцеление,
помагания,
управлявания,
разни езици,


...и това, че най-различни водачи са били преносно наричани „говедари/овчари“,
то четейки, п-мото до еф., 4:11,

...и даде дарове на хората...
И той даде едни да бъдат пратеници,
(оприличени са също с овчари)
а други – пророци,
а други – оповестители на добрата новина,
а други – говедари/овчари и учители.


...и тъй като тук не би могло да става дума за 5 групи, понеже се изброяват конкретно назовани служби, а преносното „говедари/овчари“ съвсем не е конкретно, та тъй като “говедари/овчари и учители" явно са в една група, това най-вероятно показва, че в този конкретен случай тези някакви водачи, наречени преносно говедари/овчари, са по-конкретно учители. Затова, примерът за Божий дар от доЕф4:11, "говедари/овчари и учители", вероятно има смисъл подобен на: "тези от различните водачи сред Божията общност, които са конкретно учители".

Божият син Исус определено говори за водачи сред своя народ и издига такива водачи, както е засвидетелствано в кн., на Н.З. Но той никога не е поставял някого от слугите си за цар над своя народ или над отделни групи от своя народ. Напротив, ясно им е казал, че всички те са братя и имат един водач и един учител – самият той, Божият помазаник, Божият син, Исус от Назарет. Божията общност определено има нужда от водачи, но по начина, който Бог е засвидетелствал. И много от сегашните „царе“ могат да станат такива водачи, които са в съгласие с Божия начин и наредба, а не в разрез с Божията воля.

Господарят Исус е избрал 12 души, които да обучи и които да станат негови пратеници в света, където след неговото съживяване от мъртвите и вземането му горе в Божиите небеса до времето на славното му завръщане, да разнесат скъпоценната вест за вечния живот и праведност, които Бог дава на всеки човек, който повярва, че Исус е Божият помазаник, Божият единствен роден син. Тези Божии пратеници са засвидетелствали чрез собствения си живот и чрез писмените документи, които са ни оставили Божиите думи, които са получили от своя господар, като Бог чрез тях е изградил чрез мъдростта на своя Дух и неговата сила, Божия общност на земята и е установил взаимоотношения вътре в нея, в които Той благоволява.

В резултат на скорошното отстъпление (както и е предизвестено и от самите Божии пратеници) от модела на общество на вярващите (по-дълбоките причини, предполагам, са това, че мнозина водачи сред вярващите са последвали желанията плътта, в която в сегашната епоха живее греха, който винаги воюва до смърт против Божието), който Бог е изградил и засвидетелствал, постепенно Божията общност се е превърнала на нещо, което няма нищо общо със засвидетелстваното от Божия син и неговите пратеници в света.

Вместо да държат главата, Божия син, вярващите са си поставили човешки глави. Вместо да държат единствения законен цар – Исус от Назарет Божият помазаник - вярващите са си поставили човешки царе - папи, пастори, патриарси и подобни чужди на Божието слово странни и абсурдни думички и дейности, като напълно са се оприличили с Израел по времето, когато са отхвърлили Бога да царува над тях и са си пожелали човешки цар, за да са като другите племена, колкото и Бог да ги е предупреждавал за последствията от този им глупав избор – явно са презрели безценното, което Бог им е дал, за да го заменят с боклуци, които светът и този, в който света лежи, им „дава“.

Не мисля, че просто самото научаване и разбиране на тези неща, и също това, че Бог никога не е засвидетелствал по някакъв начин да си е променил волята относно това, което слугите му са изградили след като господарят Исус е бил взет в небесата, ще промени нещата. Тъй като това са духовни неща в основата си, то те и зависят от духовни неща, затова мисля, че единственият изход е всеки от нас да бърза да се приближава до нашия небесен спасител и да постъпва винаги според неговия Дух, а не според желанията на плътта. Истината си е истина, но само с Божия дух можем да я понесем и живеем.


 
Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: