Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

harold camping   εκκλησια   гневът   да да - не не   децата и вярата в божия син   евангелие от юда   пастир   почит   статистики   царят на тир  

виж всички тематики

RSS Емисии
rss1.0
Всички записки / Записки на Christian
 
26.12.10 12:17


Левит 10:1  
А Аароновите синове, Надав и Авиуд, взеха всеки кадилницата си и, като туриха в тях огън и на него туриха темян, принесоха чужд огън пред Господа, - нещо което им беше запретил.

Под позлатената украса горяха свещи. Отблясъкът на пламъка им играеше в излъсканите специално за случая вази с на пръв поглед неразличими изкуствени цветя. Всяко тяхно листенце беше избърсано старателно от праха, който се беше събрал. А отдолу, под цветята и украсата, беше подредена сцена на пластмасово бебе, лежащо сред изкуствена слама. Сламата беше изкуствена, пластмасова. Истинската слама има дъх. За някои приятен, но за изтънчения градски вкус не чак толкова.
Настроението беше приповдигнато. Дори децата се вълнуваха. Не, не заради Него, те мислеха за един белобрад старец, който минава през комина и раздава подаръци. Малко изкуствено, но всички бяха усмихнати и с новите си дрехи. Някои си подаряваха подаръци. Младежите бяха подготвили рождественската си сценка. Подобна на тази от миналата година. Пасторът проповядваше същата проповед върху същия текст. Пяха същите песни както миналата и по-миналата година, защото вярваха, че за този ден трябва така.
После всички си отидоха . На другия ден разтуриха сценката, събраха си изкуствената слама и прибраха пластмасовото бебе в кутия за следващата година. Изгасиха свещите, цветята оставиха, понеже не пречат.

Той се е родил в ясли. Пише, че не е имало къде, но това не е точно така. Имало е къде – Негова е била Вселената. Могъл е да се роди когато и където поиска. Но Сам е решил да се роди там – в сламата, в обора, понеже всички ние се раждаме в мизерия. Минали мъдреци, поклонили Му се и му подарили скъпи вещи. Не един на друг, а на Него. Пеели ангелите, но долу нямало кой да ги чуе, освен едни овчари.
Всички чакаха славен Спасител Родът му, погледнато по човешки бил славен. Самият цар Давид бил един от прадедите му, но от Витсавее, Уриевата жена, която по неправеден начин Давид взе и разгневи Бога.


Бог по странен начин беше поставил Славата Си в безславното. Вярвам, че не е искал да има нищо, което да изглежда нагласено. Не както го правим ние хората.

Минали години. През първите векове последователите Му били гонени, изгаряни на клада, хвърляни на гладни лъвове, но пазели вярата в сърцето си. Оцелелите се криели в катакомбите и през сълзи стенели: Veni Creator (дойди, Създателю!), и очаквали да дойде този път не като малко дете, а като Цар.

През 313 г. гоненията срещу християните са официално прекратени. Властта решава, че за нея е по-изгодно да “опитоми” християнството и да го използва в свой интерес, отколкото да го гони. Постепенно църквата (неофициално) започва да се ръководи от светската власт.
Резултатите не закъсняват. Около 350 г. папа Юлий I забелязва, че народът масово участва в честванията на бог Сатурн, в чест на който се организирал пищен фестивал. От друга страна езичници чествали и раждането на бог Митра на 25 декември. Папата налага на същата дата да се чества раждането на Исус.
Тази дата е съобразена единствено с езическите традиции, тъй като според това, което можем да предположим, четейки Евангелията, реалната дата на рождението на Исус е около празника Шатроразпъване, който е месеци по-рано.

Нека оставим историята. Винаги съм забелязвал, че празнуването на Рождество в църква е най-старателно подготвеното събитие. Всичко се изпипва до най-дребния детайл. Но (не знам, може би е субективно), никога не съм усещал Неговото присъствие там.

Знам аргументите в полза на празника.

Това е време, в което може да се благовества на невярващите.
Този аргумент ме натъжава. Толкова ли е немощна църквата, че трябва да чака своя повод веднъж в годината?

Няма нищо лошо – ние честваме раждането на Христос, а не на бог Митра.
Няма и нищо хубаво. В Библията има описани много празници с ясен регламент кога и как да се честват. Къде е този празник в Словото Божие (ако то е върховния ни авторитет)?

Всяко нещо, което се прави за слава на Бога е добро.
За слава на Бога ли е да се повтарят едни и същи релогиозни ритуали всяка година?

Тези мисли не ги споделям с невярващи. Те честват това, което не знаят. Но за нас, които внасяме чужд огън в Светилището, за нас са тези мисли.

дядо коледа,   дядо мраз,   коледа,   ритуали,   рождество,   църковни ритуали
 
Коментари
от eureth в 26.12.10 14:40
Отговори на това
Гост
Аз лично не празнувам празниците Коледа или Рождество, понеже Бог не е наредил подобни празници, а и смятам, че най-често, чрез участието си в подобни дейности, Божиите хора, дори и в добрите си намерения, неволно подхранват заблудите на хората от света, особено на източно-римски/-"православни" християни атеисти, но не само - веднъж преди години едни американци (май, че бяха евангелисти) ме бяха поканили на 24 дек. да гледам кристмас-филм и във филма ставаше дума за „ангели” на някакъв „бог” (Божият син и името му, Исус от Назарет, не бяха споменати нито веднъж) и по-същество филмът си беше поредната светска заблуда.


По принцип не виждам нещо лошо в това, някои Божии хора – щом така са пожелали – по някакъв начин да отбележат раждането на Божия син, Исус от Назарет,

но например не на датата на сатанинските и бесовски вавилонски/римски празници – 24/25 декември,
а например някъде около Шатроразпъване (а това, че Бог е скрил годината и датата на раждането му, по-скоро говори, че Бог не желае поодбно отбелязване/празник),

и например не с вегетариански ястия по човешки учения на светската система „църква” или пък чрез идола „дядо Коледа“/“дядо Мраз“/“Санта“/... , когото рисуват в летяща шейна с елени, раздаващ подаръци на децата (които родителите им съзнателно заблуждават, докато "бедните" им деца не осъзнаят, че са ги лъгали за измисления старец-идол/лъже-бог),

а по-скоро с това да си спомнят за Божия син като разчупят хляб и отпият от чашата с вино (представящи убитото му тяло и, съответно, новия завет в неговата кръв), който спомен Божият син е наредил с цел именно да си спомняме за него и да възвестяваме неговата смърт докато той дойде
(Божият син не е наредил човешките лъже-учения т.нар. „причастяване“, “евхаристия“)...





Светът е ясен. От света няма как да се очаква да празнува раждането на Божия син - който е помазаният от Бога цар и над небесата, и над земните царе и спасителят на грешниците от греха и смъртта - когото светът отхвърля и мрази, както самият Исус е казал, и Който ще съди света, и ще хвърли в езерото с неугасващия огън осъдените, които не са записани в Божията книга на живота – това е втората смърт.

Но е най-малко жалко, когато някои Божии хора участват във богохулни фарсове заедно със света, където името на Божия се хули е предмет на подигравка и злоупотреба, и относно Когото се разпространяват всякакви заблуди (примерно глупости от рода, че уж бил ходил да се учи в Тибет, или пък че влизал през комина или прозореца на 24 Дек. да остави подаръци за децата (а уж бил "рожденник"), и прочее басни и измишльотини, разпространени насам натам по земята...).

А е особено жалко, когато Божии хора подхранват заблудата „дядо Коледа/Мраз/Санта/...“ у децата си, който уж им носел подаръци, или пък гадаят „на баница“ преди началото на новата календарна година...
Защо, много по-добре, не разкажат на децата си какъв безценен истински подарък им е подарил Бог, като е пратил сина си на смърт и след това го е съживил от мъртвите, за да ни подари вечен живот и праведност и да ни направи братя на помазания цар Исус от Назарет, и Божии деца и Божии съ-наследници зедно с Неговия син?
А отделно от това могат да им подаряват подаръци, които децата им знаят, че те са им купили, понеже са им родители и ги обичат...



А за ритуалите на светската система „църква“ не мисля, че има смисъл да се говори... Там оправия няма, понеже самата й основа е тъмнина - лъжа, заблуда и зло. Все едно да се опиташ да реформираш западно-римската секта, като "стъпиш" на Августин...
Хензел и Гретел - нов прочит
Църква
Εκκλησια
тематика: Църква






Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: