Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

edinni.com:мобилни устройства   edinni.com:управление на достъпа   белегът на звяра   буквата убива   виктор орбан   любомир бозмаров   мохамеданство   палестински   поезия   семитизъм  

виж всички тематики

RSS Емисии
rss1.0
Всички записки / Записки на Christian
 
02.01.10 14:38


Стив (името е сменено) е на 17. Той е вероятно най-ревностното момче в цялата църква. Църквата редовно организира евангелизация в района на местното летище. Стив винаги пръв се записва доброволец и раздава брошури. Той е необикновен. Във всичко. Той има детска церебрална парализа и е изключително затруднен, когато се придвижва. Често се затруднява да контролира дори слюнката си, когато се вълнува, и среща неодобрителните погледи на хората.  Но той обича Бога, моли се за своето изцеление, цялата църква се моли за неговото изцеление, но Стив остава такъв  един... различен.Един ден той отишъл при пастора си и наивно го попитал защо момичетата в църквата не го харесват и странят от него. Пасторът му, който е добър човек, едва скрил сълзите си и до днес не помни какво е смутолевил. Скоро след това Стив починал.  Това ми разказа един човек, който (има ли значение...) не е българин. Когато стигна до наивния въпрос на Стив и той на свой ред се разплака, при все че разказваше вероятно не за пръв път историята.

 Чета разделите "В какво вярваме" на сайтовете на различни петдесятно-харизматични църкви и деноминации. В тях почти неизменно съществува една точка преведена от веруюто на "Асамблеи на Бога".  
Ние вярваме, че БОЖЕСТВЕНОТО ИЗЦЕЛЕНИЕ е осигурено в изкуплението и всички вярващи могат да се молят и с вяра да очакват изцеление и освобождение от всяка болест (Исая 53:5; Марк 16:17; Яков 5:13-16).  Присъствието на такава точка може да служи за доказателство, че този тип църкви са съставени от неизкупени хора, понеже те боледуват, също като всички останали. Дори според мен повече. Ако сте посещавали продължително харизматична църква, не може да не са ви направили впечатление едни хора, които ежемесечно, по активните ежеседмично, свидетелстват как са се изцелили.  Никой там обаче не се впечатлява от феноменално високата им разболеваемост. Как такъв човек е успял за една седмица да се разболее пак, като предната седмица е свидетелствал, че е изцелен. Както и да е, нека дискутираме сериозно.   Исайя 53:5 Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме. 6 Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.  

В контекст ясно се вижда, от какво сме се изцелили, чрез кръвта на Христа. От престъпленията. Когато попиташ харизматик от кое от двете в края на краищата ни е изцелила Христовата жертва, от болестите или от греха, той отговаря, че и от двете. Тук обаче се говори само за престъпленията и беззаконията. Тоест, за греха. 

 Харизматиците обаче често се хващат за това, че се говори за изцеление. Нека видим обаче и други стихове: Исая 6:10  Направи да затлъстее сърцето на тия люде, И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, Да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.   
Еремия 3:22 Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви. Ето, ние идем към Тебе, Защото Ти си Господ нашият Бог. Осия 14:4 Аз ще изцеля отстъплението им, Ще ги възлюбя доброволно, Защото гневът Ми се отвърна от него.    Матей 

13:15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля

Видимо в Словото често, когато се говори за изцеление, не се има предвид физическото тяло, а изцеляването на нещо много по-важно. Всъщност, мисля че идеята за това, че изкуплението обхваща и физическото изцеление е напълно харизматична приумица. Нямам спомен да съм я срещал някъде в произведение, написано преди началото на двадесети век.   НА КРЪСТА ЛИ ИСУС ПОНЕСЕ БОЛЕСТИТЕ? Матей 8:16 А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни; 17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе". 

Харизматиците четат това, без да се замислят, че именно този пасаж е доказателство, че пророкуваното изцеление от болести, не е следствие от Жертвата на кръста.  ...за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия  Очевидно в пасажа си пише, че пророкуваното от Исаия се е сбъднало ПРЕДИ  разпъването на Христос на кръста, по времето, когато е проповядвал, тоест, не е следствие на Христовата жертва, а проява на Божия Милост.   Нека продължим със стиховете от харизматичното верую.  Марк 16:17 И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; 18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.   
Нарочно продължих и със следващия стих. Не можем да отречем, че пише това, което пише. Много хора в крайността на антихаризматизма си започват да отричат изобщо идеята за свръхестественото, изцелението и чудесата. Бог казва, че ще има такива неща. Проблемът е в това, че ако за едни случаи това се приема за обещано на всяка цена (езиците и изцелението),  в други случаи дори и най-смелите харизматици нямат такава сигурност. Не съм срещал харизматик, който да е готов да пие смъртоносни отрови с вяра, понеже знае, че няма да му се случи нищо.  Посланието на Яков също говори за изцеление и там пасажът звучи най-императивно.   14 Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. 15 И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят.  
Тези стихове са приемани като доказателство за гарантираното изцеление. Факт е обаче, че самите апостоли не са приемали нещата крайно.  ЗА ДА ПОЧИВА НА МЕНЕ ХРИСТОВАТА СИЛА... 2 Коринтяни 12:7 А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям. 8 Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене; 9 и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.   Харизматичното разбиране за Христовата сила е доста по-различно от Павловото. Но факт е, че молейки се на Бог да отмахне тръна, който при това е пратеник на сатана, Бог отказва, и то с мотива, за да може да се прояви Божията Сила. В Харизматичната лексика, под проява на Божия сила в подобен случай се разбира непременно изцеление. Истината е, че Бог говори, че слабостта е предизвикана от Него, че този трън е по Неговата воля там. И ако за някого едно страдание е проява на безсилие, за Бог често то често носи силата, чрез която Бог ни държи близо до себе си.  Павел не съветва Тимотей да си изиска обещаното изцеление, а да се лекува с вино.  

1 Тимотей 5:23 Не пий вече само вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания.   При това Тимотей е имал не редки, а чести боледувания.   ДРУГИ ПРИМЕРИ НА БОЛЕДУВАЩИ ХРИСТИЯНИ ОТ РАННАТА ЦЪРКВА 
2 Тимотей 4:20 Ераст остана в Коринт, а Трофима оставих болен в Милит.   Филипяни 2:25 Счетох, обаче, за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите; 26 понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен. 27 И наистина той боледува близо до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.  
Виждате ли, Бог не е изпълнил обещание, Той е показал милост. Милостта е незаслужена. Иначе не би била милост, а отплата, възнаграждение, изпълняване на дължимо. Това не е Божието изцеление. Харизматичните молитви за изцеление не съдържат молба, а изнудване за изпълняване на мнимо обещание. Бог не е длъжен никому нищо. Ние сме длъжниците. Изцелението е по милост, Бог го прави не защото е обещал, не защото е длъжен, а защото е милостив. БОГ ИСКА ЛИ ДА СЕ МОЛИМ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ 

Отговорът е ясен и недвусмислен. 
Филипяни 4:6Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение 

Ако е писано “всяко нещо”, то значи че Бог иска наистина всяко нещо да бъде представено пред Него. Той има цялата Сила и продължава да я показва така, както и преди векове. Бог продължава да изцелява. Само че изцелението е милост, то не е нещо, което е гарантирано. Ние все още живеем във временни тела. Дори и те да се изцелят, рано или късно умират, което е доказателство, че все още Бог телата ни все още не са съвършени.  Но чакаме да възкръснем в нови тела. И тогава...Той ще обърше всяка сълза от очите ни, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка (Откр.21). Тогава телата ни ще бъдат наистина съвършени, няма да остаряват, няма да има болести, нито смърт.А днес Бог продължава да се грижи за нас и всяко изпитание, което преживяваме е такова, каквото Бог е дал според силите ни.


възстановяване от болест дадено от бога,   излекуване дадено от бога,   изцеление дадено от бога,   нео-харизматизъм,   нео-харизматици,   харизматизъм,   харизматици
 
Коментари
от eureth в 06.01.10 21:28
Отговори на това
Гост


В контекст ясно се вижда, от какво сме се изцелили, чрез кръвта на Христа. От престъпленията. Когато попиташ харизматик от кое от двете в края на краищата ни е изцелила Христовата жертва, от болестите или от греха, той отговаря, че и от двете. Тук обаче се говори само за престъпленията и беззаконията. Тоест, за греха.В контекст ясно се вижда, от какво сме се изцелили, чрез кръвта на Христа. От престъпленията. Когато попиташ харизматик от кое от двете в края на краищата ни е изцелила Христовата жертва, от болестите или от греха, той отговаря, че и от двете. Тук обаче се говори само за престъпленията и беззаконията. Тоест, за греха.




Харизматиците четат това, без да се замислят, че именно този пасаж е доказателство, че пророкуваното изцеление от болести, не е следствие от Жертвата на кръста.

за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия

Очевидно в пасажа си пише, че пророкуваното от Исаия се е сбъднало преди разпъването на Христос на кръста, тоест, не е следствие на Христовата жертва, а проява на Божия Милост.



От тълкуването, което сам Бог дава се вижда, че казаното чрез Исая се отнася (поне и) за болести:

"И когато дойде Иисусъ въ Петровата къща, виде че тъща му лежеше болна отъ огница. И похвана я за рѫката, и огницата я остави; и станѫ, та имъ служеше.
И когато се свечери, доведохѫ му мнозина беснуеми, и изпъди духовете съ една речъ, и колкото болни имаше изцѣли ги:
да се сбѫде реченото чрѣзъ пророка Исая, който казва: Той взѣ на себе си нашите немощи, и болестите наши понесе.



Излиза, че Бог е дал много от милостите си, извоювани от Божия син за нас, още преди смъртта на Божия син, в когото Баща му благоволява. Нещо като "вересия", поради голяма милост към страднията на робите на греха и сатаната.


По същия начин, преди още да даде живота си за да понесе греха на света, Божият син пуска онази жена хваната в разврат (в случая изневяра) да си отиде без да бъде убита с камъни, както би трябвало да бъде, ако се приложи Божията справедливост според Божия закон, даден на Израел чрез Мойсей.
Той не я осъжда и я оставя да си иде, но след това сам понася и нейния грях.








Съответно идва логичният въпрос: Ами тогава защо Бог не излекува всички, които са повярвали и са го помолили да ги излекува от дадена болест, която ги мъчи?

Аз лично не зная със сигурност отговорите, поне не всички. Допускам, че има много и различни причини при всеки отделен случай.

Например господарят казва, че поради неверие учениците му не са могли да изгонят онзи демон(и).

Също, във връзка с молбите към Бога, вярата, и отгвор от Божия страна, той им казва да прощават, за да прости и Бог техните престъпления (Марк 11).

Също, казва, "Ако останете в мен и думите ми останат във вас, каквото и да пожелаете ще поискате и ще ви бъде изпълнено."

В други случаи Бог може да предпазва някого от городост, както например е случаят с Павел, пратеника.

В други може и да наказва с възпитателна цел ?

В други може да е предал някого на сатаната за погубване на плътта, за да му се спаси духа. (п-мото до кор.)

В други, Бог може да е решил да прехвърли даден човек на много по-добро място (т.е. при себе си) от каквото представлява земната отвратителна реалност - грях, смърт, болести, ненаситно зло, труд с пот на челото (често тежък и неблагодарен), безнадеждни илюзии и заблуди за по-добро земно "съществуване", намиращи почва в политически и други злоупотреби и т.н., в някакъв смисъл, направо си е кошмар...

Може би има и много други причини...





Относно силата на помазания цар в Павел (2до кор., 12), е възможно Бог да върши много чудеса чрез Павел, докато самият Павел си остава със споменатия "трън в плътта" (вероятно болест или недъг, или нещо такова), понеже в този изричен случай Божият син така е решил за доброто на Павел (за да не се възгордее и погуби).






А това, че някои хора - било то наричани "харизматци" или по друг начин - се опитват да принудят Бога да си изпълни обещанията, според мен си е напълно достатъчно основание, Бог да не им обърне внимание на молбите. Но все пак Бог си решава кога на какво да обърне внимание.


Вярно е, че в много случаи "молбите" за изцеление на някои "молители" не приличат на молба към Бога, който милостиво дава, поради милостта си и благоволението си в сина си,

а на някакви сеанси, в които "опитни" гурута се опитват да здействат някакви си "духовни принципи или закони" или да накарат "Бог да се задвижи" или подобни хулни глупости,
поради които Божието име може да бъде опозорявано и обиждано от Божиите врагове
.

И това е отвратително и също много заблудително.

Но все пак тези рецидиви не отменят това, което Бог е казал (т.е. обещанията му за Неговата намеса, било при болести, било друго) - което всъщност не противоречи на резултатите, които се получават от подобни "молитви".
Мисля, че в повечето от случаите Бог има достатъчно основания да не обърне внимание на приказките на мнозина "молители", но всъщност дори и тогава много пъти той допълнително се смилява и помага на страдащия.






Аз лично не се сещам Божият син да е имал проблемите на днешните молители за изцеление.
Когато той е докоснел (с цел излекуване) човек, който е дошъл да му сепоклони и да го помоли да го излекува от каквато и да е болест или да го освободи от демон, то човекът моментално е бивал излекуван от Бога.

И Божият син сам казва, че с Божия дух изгонва демоните.
Също, пред хората благодари на баща си, че винаги го слуша и след това извиква на Лазар да излезе от гроба.

Т.е. поради това, че той е оставил Божия образ и е слязъл на земята и се е намерил в образ на човек и слуга на Бога,
то по отношение на знаменията и чудесата той до голяма степен (може би изцяло?) е зависил от това какво ще направи Баща му - подобно на простосмъртните хора, които сме повярвали в Него (и така сме получили живот, праведност пред Бога, всякакви небесни благословения и много други неща),
вкл. и обещания от Божия страна за излекуване на евентуални наши болести.

Защо Бог винаги е слушал сина си, Исус от Назарет?

Защо нас не винаги ни слуша, когато го помолим за изцеление или положим ръце на някой болен в името на помазания цар Исус? Трябва да има някакви причини, които ние може би често не знаем. А понякога може би дори знаем...

"Не вярваш ли, че аз съм в баща ми и баща ми е в мен? Думите, които ви говоря не ги говоря от себе си, а баща ми, който стои в мен върши делата. Вярвайте ми, че аз съм в баща си и баща ми е в мене. И ако не, вярвайте ми заради самите дела.

Амен, амен, казвам ви, който вярва в мен, делата, които аз върша и той ще ги върши, и по-големи от тези ще върши, защото аз отивам при баща си, и каквото и да поискате чрез моето име ще го направя за да се прослави бащата чрез сина си. Ако поискате нещо в мое име, ще го направя. Ако ме обичате, опазете заповедите ми.
"



Единствено се споменава, че в земите където е бил отгледан (т.е. в Галилея), хората особено много не са вярвали в Него, и съответно той "не е можел" да направи много чудеса (понеже той не насилва хората да ги лекува, ако и да може и това да направи...), поради тяхното неверие.





Също, исках да спомена и това, въпреки, че няма директна връзка с темата, но мисля, че е важно:
Никак не е добре, когато Божията радостна вест за спасение от греха и смъртта чрез велкото саможертвено дело на Божия син и Баща му, се измества

и на нейно място, вниманието на хората започне да бъде теглено към чудеса и знамения.

Виждал съм как (на представления, "църк. служби"), Божията вест дори не се прогласява, а само се споменява нещо от рода, хората да си отворели сърцата за Исус, или нещо такова.

А всъщност Божиите знамения и чудеса в името на Божия помазан цар и син, Исус от Назарет, са Божие свидетелство, което да потвърди словото на Божията спасителна добра вест.

Изместването на централни неща от нецентрални такива, би могло също да спомага за многото заблуди покрай иначе безценните Божии чудеса и знамения.



Просто ако нещата днес не са това, което четем в новия завет (в Делата на пратениците, в писмата до общностите по градовете също) - а те не са -

то тогава е ясно, че има много и то сериозни отклонения сред Божия народ,
и заблудите около чудесата и знаменията са, мисля, само едно от нещата.


от Christian в 08.01.10 23:05
Отговори на това
Гост
Постингът ти е твърде дълъг, но ще се постарая да дам отговор на всичко.
Както вероятно си забелязал, аз не отричам изцелението от Бога и факта, че Бог изцелява.

Излиза, че Бог е дал много от милостите си, извоювани от Божия син за нас, още преди смъртта на Божия син, в когото Баща му благоволява. Нещо като "вересия", поради голяма милост към страднията на робите на греха и сатаната.

Да, Бог е дал много от милостите си още преди Жертвата, дори още в Стария завет, но те не са следствие от Жертвата на Кръста.

От тълкуването на Матей 8:14... се не се вижда милостите да са извоювани. Вижда се че Бог е бил милостив още преди жертвата на Христа. Милостта Му винаги се е проявявала през хилядолетията, дори без да е била извоювана.

За жената, хваната на мястото на прелюбодеянието Исус заяви, че не я осъжда в момента на убиване с камъни, но той не отменя присъдата над прелюбодейците.

Ако се върнем на Исайя, фиксирането на харизматиците в думата "изцелени" е напълно неоснователно. В Старият завет същата дума се използва не само там в смисъл на прощаване. Например.

2 Летописци 30:20
И Господ послуша Езекия та прости людете.
В оригинала е "излекува" людете си.

Що се отнася до това как Исус "не е можел" да извърши чудеса поради неверието, това не е така. Стихът е:

Матей 13:58
И не извърши там много велики дела, поради неверието им.
Той не го направи, а не "не е можел" да го направи. Това са различни неща. Ще цитирам притчата за богаташа и бедния Лазар.

(Лука 16)
30 А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
31 И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

от eureth в 10.01.10 00:56
Отговори на това
Гост
Да, дълго се получи, и сега пак, но не зная как да напиша същото по-кратко.

Да, не съм помислил, че отричаш, че по принцип Бог възстановява от болест хората, когато го помолят в името на сина му Исус.

Но от това, което чета, разбирам, че Бог е излекувал много хора хронологически преди смъртта на Божия син,
като причината да ги излекува е именно, че Божият син ще се предаде да бъде убит.
В такъв смисъл тези излекувания (що се отнася до Божията справедливост) са следствие от това, че Божият син е понесъл греха на света (явно и болестите),
независимо, че някои от тях са станали хронологически преди той бъде убит.


Когато Бог в новия завет дава тълкуване на казаното чрез Исая, той говори именно за излекуване, за възстановяване от болест, и казва, че тези излекувания от Бога на тези хора са изпълнение на Божиите думи дадени чрез Исая (независимо, че думата може да се използва и за опрощаване на грехове):

"...И когато дойде Иисусъ въ Петровата къща, виде че тъща му лежеше болна отъ огница. И похвана я за рѫката, и огницата я остави; и станѫ, та имъ служеше.
И когато се свечери, доведохѫ му мнозина беснуеми, и изпъди духовете съ една речъ, и колкото болни имаше изцѣли ги:
да се сбѫде реченото чрѣзъ пророка Исая, който казва: Той взѣ на себе си нашите немощи, и болестите наши понесе...
"


Т.е. това, че тези хора са били излекувани от болестите си (и то преди смъртта на Исус), е изпълнение на това, че Божият син "...взѣ на себе си нашите немощи, и болестите наши понесе...".

Въпреки, че хронологически някои са станали преди смъртта на Исус.

Разбира се, много по важно е това, че Той е понесъл греха на света, за да може Бог да ни подари праведност чрез Него. Но все пак и това, за което се говори също е много важно - всеки, който е (бил) болен (особено от тежка или смъртоносна болест) осъзнава това много добре.




Относно жената, която е изневерила на мъжа си, ако Исус изпълнеше Мойсеевия закон, то би трябвало той, заедно с останалото общество на Израел, да вземе камъни и да убият изневерилата жена, както и съответния мъж, както Бог заповядва в Мойсеевия закон.

И понеже те го изпитват дали той ще потвърди Мойсеевия закон или ще го отхвърли (и тогава би бил виновен за смърт!, каквото те искат),

Той разбира се, според Мойсеевия закон, им казва, да я убият с камъни, като който от тях няма грях да хвърли първия камък.

След като те, обвинени от съвестите си за своите си грехове пред Бога, не смеят да хвърлят камъни по жената (както Бог заповядва в закона), си отиват (без да могат да обвинят Исус, което е била главната им цел),

тогава Исус обаче вместо да осъди виновната за смърт жена според закона (понеже неговата съвест няма за какво да го изобличава),
изненадващо казва на прелюбодейката, че Той не я осъжда - което, ако той беше простосмъртен човек под Мойсеевия закон, би било нарушение на Мойсеевия закон, понеже Бог заповядва хората, които изневеряват да бъдат убити с камъни от обществото на Израел.


Както разбирам, ако той след това не е понесъл сам греха изневяра на тази жена, то той би бил престъпник на закона и служител на греха.

Но Божият син не е служител на греха, а е дошъл да ни спаси от греховете ни - Той сам понася след това греховете на тази жена, а и на целия свят, така че който повярва в Него да има вечен живот и праведност, и мир с Бога, даром, поради Божията благосклонност и пролятата кръв на Божия син, наречен от Йоан "Божието (жертвено) агне".




Kакто пише, без проливане на кръв няма опрощаване на грехове.
Нали Бог освен, че е любящ Бог е и справедлив Бог и не допуска несправедливост - например някой да върши изневяра и след това грехът му да е изчистен "ей така", понеже Бог се смилява за него (Ами какво да каже човека, който е жертва на нечие зло и грях?! Как така Бог ще прощава просто "ей така"?) ?

Понеже иначе Бог не би имало смисъл да праща на земята своето Слово да става плът (човекът Исус от Назарет), и той да понася всички несгоди на земния живот, а особено страданията, непоносимите римски бичувания и позорната и мъчителна смърт за римски роби, заедно с едни злосторници, осъдени справедливо, за разлика от Него.

Но Той Го е пратил да страда и да умре. (И след това го е съживил от мъртвите, разбира се.)




Както разбирам, не само ние, но и старовременните са получили по милост от Бога всичко, заради Онзи, който е (щял да) понесъл греховете им.

Иначе Бог е трябвало да убие Давид, например, или Савел от Тарс може би също (който когато заповедта на Мойсеевия закон дошла, той умрял, а грехът оживял, както пише). И не само Давид или Савел...

Но Бог не ги е убил, ако и справедливостта му да е изисквала това.
Но не защото Бог е несправедлив не ги е убил, а защото както казва Авраам на Исак, Бог ще си намери агне за жертвата...
И поради Божието Агне - Исус от Назарет, което (е щяло да) понася греха на света, Давид е продължил да живее, така и Савел, и много други...

Понеже иначе би излязло, че Бог е несправедлив, мисля. А той не е.






За Мат. 13, цитирах по памет и, да, явно не съм запомнил правилно мястото.
Но това не променя кой знае колко основната ми мисъл относно посочената причина, поради която Божият син не е вършил велики дела там (по-голямата част, мисля, възстановяване от болести) - тяхното неверие в Него.
Това пише, че е причината - тяхното неверие в Него.

Т.е. ако те са вярвали в Него и са го признавали - т.е. кой е Той, тогава Той е щял да ги излекува и да ги освободи от демони, които ги мъчат.

Сещащ ли се за поне един случай някой от болните и измъчвани от демони да е отишъл при Него с вяра в Него и с молба да го излекува и Той да е отказал?

Аз не се сещам. Всички, които са потърсили помощ от Него, са я намерили. И то обикновено на секундата, когато Той е заповядвал какво да се случи - било то изсъхнала ръка да стане здрава, било гърбав човек да се изправи, било болна от треска да оздравее, било сляп да прогледа, било парализиран да стане, било дори мъртъв да оживее (поне два случая са записани, а може би има още), било каквото и да е...







Ще цитирам притчата за богаташа и бедния Лазар.

(Лука 16)
30 А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
31 И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.


Тук не съм много сигурен какво имаш предвид с това място ??

По принцип сам Бог е определил да потвърждава и доказва на хората своята спасителна вест (спасение от греха и смъртта чрез вяра в Божия помазан цар и син Исус от Назарет) чрез велики дела и знамения, за да е основана вярата ни не на мъдрост и думи, а на демонстрация на Божията сила, както пише.

Т.е. независимо, че Бог привлича човека от тъмнината и греха към Божия син и му дава откровение в сърцето,
вярата в Божия цар и син Исус от Назарет е напълно адекватна и разумна вяра,
както например Тома е видял с очите си Божия син отново жив и тогава е повярвал, че Той е съживен от мъртвите и че е Божият помазан цар и син, и го признава за свой господар и за свой Бог. Разбира се, щастливци са онези, които и без да Го видят пред себе си повярват същото като Тома, например като видят Божиите чудеса в името на царя Исус, както е било с много хора тогава, а и сега.


от Christian в 18.01.10 00:10
Отговори на това
Гост
Честно казано, никак не ми се струва логична идеята за "авансът", който е дал Бог, изцелявайки болестите преди Исус да стане жертва за греховете ни.
Ясно пише, че "болестите ни понесе" се е изпълнило ПРЕДИ жертвата на кръста. Няма данни това да се отнася за друг период. Твърдя, че текстът в Исайя 53 е хронологично точен. Започва как Исус е израснал, след това как е бил презрян, как е понесъл печалта ни и се е натоварил със скърбите ни, как е бил разпънат.

Разгледах превода на думите от текста в речника на Strong. Става дума за понасяне на печалта ни и скърбите ни, а трактовката "болестите" е от Новия завет.
Исус, въпреки че е дошъл за по-важна цел, бидейки на земята, Той се смилява дори и над временните тела на хората и поема скърбите им. Това обаче не е следствие на Кръста, а предхожда кръста
Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: