Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

божият син   йов   медии   мъченици   наследство   норвегия   отрова за мишки   св. писания   сенкевич   целомъдрие  

виж всички тематики

Всички записки / Записки на eureth
 
03.08.09 15:28


по повод Исус би ли убил?

vladimir:


-1- Исус се възпротиви на мотивите им да накажат / екзекутират хваната в блудството жена, или на самото дело?

-2- ако фарисеите бяха дошли "с правилно намерение", а не да го изпитат,- т.е. "съкрушени в сърцата си, заради появилият се грях в Израил", би ли хвърлил камък Господа на славата, Равви Йешуа, поради факта, че е дошъл не да разруши закона /нито йота/, но да изпълни? Би ли изпръскал с "грешна кръв" своята  дреха?

-3- всъщност .... това поражда сериозни въпроси относно разликите и основите на старият и нов завет- договор и смъртта на Този, който постанови първият /завет/.
ТВЪРДЕНИЕТО, ЧЕ ИСУС БИ УБИЛ ЧОВЕК ВЪВ ВРЕМЕТО НА СВОЕТО ПЛЪТСКО ПРЕСТОЯВАНЕ НА ЗЕМЯТА ПРОПОВЯДВАНЕ ЛИ Е  НА "ДРУГ ИСУС"?


Тяхната цел, както пише, е била да намерят в какво да обвинят Исус, за да докажат на хората (и на себе си), че Той не е от Бога ("...този човек не е от Бога, понеже не спазва сабат[он]а!...")

и така те отново да се броят за праведни (пред себе си и пред хората), и да нямат изправени пред себе си "неприятни" "унижаващи" неща, като например това да признаят открито кой е Той ("...Амен, амен, казвам ви, преди Авраам да дойде в съществуване, Аз СЪМ!...") и също да се окажат в положение да признаят, че животът им зависи от Него, и то от това, Той да прости греховете им, по милост, даром, а не по тяхна заслуга. (Пророчески разкрито от Бога още в живота на Йосеф и братята му, които са го убили в сърцата си, но след това той ги е спасил от смърт.)

Т.е. да признаят, че те са безкрайно по-малки от него - каквато всъщност е истината – вкл. и че те са роби на греха, а Той праведен, и т.н. - всички онези ясни истини, поради които е изключена всяка хвалба пред Бога, както и царският пратеник Павел надълго обяснява.

Но това явно е било неприемливо за мнозина, а и днес продължава да е така. И поради това, мнозина ще загинат в греховете си, понеже "...Никой не може да дойде при баща ми, освен [ако не дойде] чрез мен...“.
Бог държи да се признава истината от всеки, и който не признае Божия син и помазан цар (над цялата земя и над цялото Божие творение изобщо), Исус от Назарет, такъв няма да види живот, а Божият гняв остава на него.


Предполагам, че трябва да се уточни, че в случая не Бог се нуждае от нещо (например слава и признание от хора),
а ние сме онези, които се нуждаем от живот (който Бог е дал на човека, когато го е създал, но след това го е отнел от човека, когато човекът е извършил грях против Бога) и от спасение от греховете ни и от сегашното греховно естество - и в духа (на онези, които не са родени от Бога), и в плътта.

И Бог, въпреки, че не е длъжен, е решил по милост да спаси даром  от греха и смъртта онези хора, които приемат Божието спасение и вярват на Божията дума.

И така, Бог е определил за сегашното време преди съда, че всеки, който повярва в Исус от Назарет – т.е. че Той е помазаният от Бога цар, Божият син – и го признае пред хората и не се отрича от Него, и стои във вярата и в Божията праведност, и не се връща в тъмнината и в гетото на греха,
такъв има вечен живот (още сега) и му се прощават греховете заради умилостивителната жертва, в която Божият син се е принесъл на Бога, своя баща, по Божия воля и ще участва в съживяването от мъртвите на праведните.


"...Защото, понеже в Божията мъдрост светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се оповестява, да спаси вярващите. Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост, а ние оповестяваме помазаника, прикован на кол - за юдеите примка, а за гърците глупост, но за самите повикани, и юдеи и гърци, помазаникът, Божия сила и Божия мъдрост. Защото Божието глупаво е по-мъдро от хората, и Божието немощно е по-силно от хората..."




Според Божия закон, заповядан чрез Моисей на Израел, жената е трябвало да бъде убита. И Той съответно им е казал да я убият, като първи хвърли камък онзи от тях, който няма грях. И става така, че вместо Той да наруши закона и те да имат за какво да го обвиняват, всъщност те самите са нарушили закона и не са я убили. Понеже добре се осъзнали, че ако убият тази жена заради нейния грях, след това би трябвало и те да бъдат убити, понеже те са не по-малки грешници от нея. Както и пише, че, обвинени от съветта си, са си отишли. Те просто нямат изход - както и всеки човек, и дори че изобщо за го разбрали е огромна стъпка напред, т.е. напред към Божия син, който единствен спасява от греха и смърта.


Да, Бог в справедливостта си е определил под Мойсеевия закон онзи, който върши грях да му бъде отнет живота, да бъде убит. Например един човек от Израел е отишъл да събира храна през седмия ден, ден определен за почивка (евр.: „шабат“, погър.: „саббатон“ ) в Израел под закона, и Бог изрично е държал този човек да бъде убит.
Дали нарушаването на деня за почивка е по-голям грях от изневярата не зная, възможно е, но Бог е определил и онзи, който изневерява да бъде убит. И още много други грехове.



Но същият този Бог, от любов към света, е пратил Своето Слово да слезе на земята и да да стане човек и единствен Божий син (роден от жена, под закона) и да се принесе в умилостивителна жертва на Бога, своя баща, в полза на хората (роби на греха и смъртта), и да бъде убит несправедливо (понеже у Него няма грях),

и така хем Божията справедливост да бъде удовлетворена („...заплатата за греха е смърт...“),
хем хората, приемащи Божието спасение, да получат отново праведност, а и вечен живот. По Божие благоволение и милост, без компромис с Божията справедливост.

Всичко това, на прескъпа цена - страданията и позорната екзекуция на Божия син, Исус от Назарет, който също е направен от Бога, неговия баща, и господар и помазаник-цар над цялото Божие творение, и има пълна власт над небето и земята.





И щом Божият син е имал заповед от Баща си да спаси хората като умре за тях, тогава как би могъл той, вместо да ги спасява, да започне да ги убива? Абсурд.


Когато Йона и Яков виждат, че в едно село хората не са повярвали в Исус и не са го приели, започват да искат Божият син да им даде власт да заповядат огън да падне от небето и да избие всички тези хора от това село, както Божият пророк Илия на неговото си време е направил по Божия воля .
Но както пише: “...A Той се обърна и ги смъмра, и каза: Вие не знаете на чий дух принадлежите! Защото синът на човека не е дошъл да погуби човешки души, а да [ги] спаси!...” (Не случайно Божият син казва дори на своите пратеници и ученици, преди още да са родени отново: „...вие, които сте зли...“).

Както излиза, в контекста на Божието царство и на Божия народ на земята - т.е. повярвалите в Божия помазаник-цар и син Исус от Назарет -  който човек днес убива справедливо грешници за греховете им, той погубва човешки души.




Но тогава защо господарят Исус да е праведен, щом прави така, че да бъде нарушен Мойсеевия закон, а не способства да бъде изпълнен Мойсеевият закон, така че жената, която е извършила този грях да бъде убита, както заповядва Бог в закона? Божият син слуга на греха ли е? Абсурд.

Той е дошъл да спаси грешниците, но не като нарича греха „праведност“ или като оневинява онзи, който върши грях. А като сам понесе греховете на света в тялото си. Чрез смъртта си. И чрез съживяването му от мъртвите.

Скоро след случая с тази жена, извършила един от най-сериозните грехове - изневяра/прелюбодейство, самият Той е бил арестуван от юдеите и римската власт - като че ли Той едва ли не е някакъв престъпник... - несправедливо осъден и несправедливо екзекутиран с най-позорна за римската империя смърт, определена само за роби и забранена за римски граждани.

Така смъртта, която онази жена е трябвало да умре, е паднала върху Него. И така Той е спасил жената от смърт. И от грях. И също - всеки човек, който го признае и повярва в Него, и получи от Бога даром опрощаване на греховете си и вечен живот, според Божието обещание относно спасението чрез вярата в Божия син.



Поради това Божият син не е служител на греха, а напротив, е такъв, който утвърждава праведността. А и много повече – такъв, който изявява Божията любов на загиналия и безнадежден свят и дава на онези, които Го приемат, да станат Божии деца и сънаследници на Бога заедно с Него, и да имат вечен живот, праведност и вечно наследство при Бога, техния баща.


"...Затова вече няма никаква присъда за тези, които чрез помазаника Йесус постъпват не според плътта, а според Духа. Защото чрез помазаника Йесус, законът на Духа на живота ме освободи от закона на греха и смъртта. Защото - нещо невъзможно за закона, като бе обезсилен чрез плътта - Бог, изпращайки сина си в подобие на греховна плът и заради греха, осъди греха в плътта, така че в нас, които постъпваме не според плътта, а според Духа, да се изпълнят справедливите изисквания на закона..."



Ще дойде и денят на Божия съд – ден на съд и справедливо Божие наказание на всички хора, които са в греховете си и не са приели Божието спасение от греха и смъртта.

Но днес все още е ден на Божието спасение и на Божията милост. Днес Бог не убива (най-малко не веднага, но често изобщо) онези, които в очите му заслужават смърт (напр. онези, които изневеряват), а ги спасява – онези, които повярват в Божия син.
Затова и ние сме още живи, и Бог ни е направил чрез сина си от грешници на праведни, и е забравил греховете ни, и ни е дал вечен живот чрез сина си. Затова и понякога хора, които не виждат собствените си грехове, негодуват, когато Бог оставя за известно време живи по земята други грешници, които вършат примерно по-големи злини. Или пък казват в глупостта си: „Няма Бог!“. Но ако Бог започне съда си днес, то този съд ще стигне и до тях.

Скоро времето на Божията милост и спасение свършват и идва времето на Божия гняв, и след това Бог ще съди – справедливо, безкомпромисно и безпристрастно. Но неговият съд не засяга само „другите“, а и всеки от нас. Затова може би е най-добре първо всеки да се запита: Какво ще стане с мен когато застана пред Бога?
Понеже Павел, пратеникът, говорейки за вярващите, казва: „...ние всички ще застанем пред съдебния престол на помазаника...“. А какво остава за невярващите?...



Тогава
Йесус им каза: За още кратко време светлината е при вас. Ходете докато имате светлината, за да не ви погълне тъмнината. И този, който ходи в тъмнината, не знае къде отива. Докато имате светлината вярвайте в светлината, за да станете синове на светлината.
Това каза
Йесус, и си тръгна, и се скри от тях.

Но колкото и знамения да правеше пред тях, те не вярваха в него. За да се изпълни словото на Eсаяс, пророка, което гласи:
"Господарю, кой е повярвал на нашата вест и на кого се е открила силната ръка на господаря?"
Затова не можеха да вярват, защото
Eсаяс е казал също:
"Ослепил е очите им и е вкаменил сърцата им, за да не видят с очите си и да разберат със сърцата си и да се обърнат и да ги излекувам."
Това е казал
Eсаяс, когато е видял славата му и е говорил за Него. 

Все пак, също и от началниците мнозина повярваха в него, но заради фарисеите не го признаваха пред хората за да не бъдат отстранени от сградата за събрания, защото обикнаха прославата от хора повече от прославата от Бога.

И
Йесус извика: Който вярва в мен, не в мен вярва, а в този, който ме прати. И който гледа мене, гледа този, който ме е пратил. Аз дойдох да бъда светлина в света, за да не остане в тъмнината никой, който вярва в мене. И ако някой чуе думите ми и не повярва, аз не го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света. Който ме отхвърля и не приема думите ми си има своя съдник - словото, което съм говорил, то ще го съди в последния ден. Защото аз не говорих от себе си, а баща ми, който ме прати, той ми заповяда какво да кажа и какво да говоря. И зная, че неговата заповед е: Вечен живот. И така, това, което аз говоря, говоря го така, както ми е казал баща ми.


грях,   осъждане,   прошка,   спасение,   справедливост,   съдене
 
Коментари
от lllus в 08.04.10 21:21
Отговори на това
Гост
Защо Исус пише с пръст по земята? Защото сочи към земята! Според мен тази случка има обобщаващ контекст. Отговорът е в Първо Коринтяни 15 от46 до 48:Първият човек е от земята,земен;вторият Човек е Господ от небето.Какъвто е земният,такива са иземните....Когато останем на саме с Исус,тогава решаваме да станем ли НЕБЕСНИ!
от Владо в 21.04.10 22:52
Отговори на това
Гост
Всъщност, имайки в предвид по- нататъшното развитие на диспута, най- вероятно Исус е изписвал това, което казаха с Баща Си на Моисей на Синай (и Моисей изписа на каменните плочи).

И спрямо изписаното (вероятно мимоходом е привлякъл погледите на "праведните съдии на Израил") , Той отправя следващите реплики и затваря устата на дошлите да го впримчат. Които са получили в процеса на цялото нещо, своето изобличение.

Исус е олицетворение на самата мъдрост. Безспорно Той водеше диспутите така, както никой никога не е и няма да води.

Той имаше право да каже : - В какъв грях ме обвинявате всъщност?!- и никой да не може да му каже и дума...

Слава на Името Му.
Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: