Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

1 до кор. 11   говедари   канон   лесбийки   младен младенов   насилничество над деца   невъзможност за отказване от греха   памперс   сабя   сравнения  

виж всички тематики

Всички записки / Записки на eureth
 
27.10.08 03:47



(По повод http://edinni.com/p/userjournals_menu/userjournals.php?blog.149)

Понеже мнозина предприеха да пишат относно наскоро провелия се „...фестивал...“ в Димитровград, Тигре страшни, реших и аз, като разпитам някой, който е бил очевидец на нещата, да ти пиша подред.

Предишната новина, свързана с настоящото събитие, беше относно  желанието на една организация да разгласява в България Божията вест за спасението, което тогава е било невъзможно да се осъществи, ако и да са подарили голяма палатка, която да бъде използвана за разгласяване на вестта на Исус от Назарет в България.

С оглед на всички критики, които се появиха в Интернет относно този фестивал, вкл. и на Edinni.com, нека първо да кажа, че някои от тях смятам за основателни, а и самият аз съм допълнително резервиран към
евангелистки организации (т.нар. „църкви“), волно или неволно принуждаващи членовете си, чрез лъжеучения да им дават месечен църквиянски данък 10% от паричните си доходи – т.нар. " десятък " уж нареден от Бога;
също да ги заблуждават, че Бог уж определил "глави" над различни групи от вярващи, наричани ("главите") пастор“/“пАстир, на които съответната група трябвало да се покорява безпрекословно;
и например също и към поканени там рок групи, които в Интернет декларират за концертите си: „...обещаваме ще забиваме яко...“;
и още доста неща, които няма да ми стигне мястото тук да изреждам.
Но въпреки всички тези, според мен, недобри фактори, както разбирам Бог все пак е имал там свои си верни хора, и също, отново е протегнал ръката си да спасява и да се смилява за всеки, който би повярвал и призовал Божия син Исус от Назарет и приел неговата Божествена благосклонност да спасява от греха и смъртта, и да освобождава от болести и страдания всеки, който е подтискан от клеветника, сатаната.


Две групи вярващи, около 25 души, идващи от Естония и Беларус, са поканени от техен приятел в България да подкрепят разгласяването на вестта за Божия син, Исус я България. Едната е под ръководството на някой си Сергей* (Серьожа), а другата – на някой си Лукас. Сред групите е имало както млади хора, така и възрастни - най-малко две жени на по 76 и може би 50-тина години. Участието е било на доброволни начала – хората от групите са си поели разходите, взели са си отпуски и са дошли със собствени спестявания. Имали са желание да се включат и да помагат, и са дошли.

(* По желание на споделилия тези неща човек, имената на споменатите хора умишлено са променени)

Били са основно в Добрич и Димитровград. Около 9 дни в Добрич и може би 3-5 в Димитровград.

Разказвали са свидетелства и от Грузия, Монголия, Кавказ, където са били преди това, но най вече е направило добро впечатление тяхното отношение към хората, на които са говорили.
„Бяха силни свидетелства – тези на естонците; не можеш да останеш безразличен, защото естонците, мнозина от тях са бивши наркомани.“

Едното момиче, което гледа децата, „какво мислиш,че работи?“. Осем години е била наркоманка, почти умираща вече. В едни от промеждутъците на ясно съзнание си е разсъждавала, че вече й предстои или да умре, или да направи нещо, за да не умре от наркомания.
Чула за един рехабилитационен център с вярващи хора. Среща се с един музикант от естонците - и той също бивш наркоман (Бог го среща и го променя, и той започва да работи в такива центрове) - и той й говори за Бога, и тя се обръща. Много е променена сега, а в Русия някой да помогне на наркоман е чудо. Една жена от църквата там я взима на работа и дори й дава ключове от магазина си. Това много я впечатлила. Работи, работи и спестените пари е дошла с групата в България да помага.

Галина, една жена от Беларус, („Бях две вечери. Никога не бях виждал такава жена!“) казва за себе си: „Аз бях развратна жена“. Но сега как свидетелства за Бога! Говори с клошарите, с деца от дома... „Голяма сила има, когато говори!“ Като я слуша, преводачът не може да превежда – плаче. Разказва части от живота си. Тя не е служителка-говорител, а се е включила да помага. Има бизнес, много елегантно облечена, но без да бие на очи. За известно време си оставя бизнеса, за да дойде да помага в България, и сега говори. Просто има сила да приканва хората към Бога.
Тя разказва („...Много плаках. Докосваш се до Бога чрез нея, разбираш колко много обича хората и какво прави за тях и не можеш да останеш безразличен...“) за една нейна приятелка в Украйна, за свидетелство на приятелката си, която познава и знае живота й:

Откриват й рак в кръвта. А тя има три деца. Мъжът й я оставя. Става й страшно тежко като научава това и като се върнала в къщи паднала на колене и плакала пред Бога да й подари живота за да може да изгледа децата си: „Ако ми дадеш живот, ще изгледам не само моите, но и за колкото мога деца“. И веднага усетила как е излекувана - нищо видимо не се е случило, но знаела и е била напълно убедена, че Бог я е излекувал. Отива отново и й правят много изследвания – нищо, никакъв рак. И това е вече повече от 10 -13 години. Сега освен своите деца е прибрала още 10 деца и ги отглежда, и ги обича, и си е посветила да живее за това, което е казала на Бога. И го прави.

А шофьорът на естонците, Рик, „Как ходи само!“. Той е висок , добре сресан, чист, спретнат, изправен, спокоен. А преди да го потърси Бог е бил клошар, пропаднал човек, „а сега ходи, сякаш е роден „буржоа““ („някои дори си мислят, че е от някаква гордост, но изобщо не е така“), промяната с него е станала на една такава евангелизация.

„Като слушаш свидетелствата на другите хора от Естония, Беларус, може да се направи филм!“.


„Силвия, наркоманката, показа си ръцете - ръце на наркоман, с видими белези“. В момента тя работи в Естония, Талин, работи на пазара при тази жена, която я е взела.
Тя казва: „Парите не са много, но мога да стоя там и да раздавам брошури, защото там е сборището на наркоманите, и мога да им говоря. Аз зная от личен опит какво е тяхното положение.“

Това не са просто някакви „непреживяни“ свидетелства, а неща случили си лично на тези хора. „Повече от половината са бивши наркомани, сега да ги видиш как пеят!“


Баба Наташа - „много смела за Бога! Смела за още трима!“ На 76 години. Казва: „Аз вярвам, че Бог ще ми даде сили да живея до 120 години, ще бъда като Моисей в силата си. Но дори Бог да реши да ме вземе и по-рано, ще ходя на всякъде, където мога да отида за да разгласявам за Исус.
Трябвали са й пари. Имала е много хубава вила „и един ден както си седя на вилата „ - нали сади копае, и чува глас: Продай вилата.
„Обръщам се - няма никой. Счуло ми се е...“
Пак се навела - същият глас, не в ума, реален глас: Продай вилата.
Обръща се - няма никой.
„Разбрах, че това е Бог и трябва да продам вилата“.
Обадила се на всички близки, че продава вилата. Но искала да е сигурна, относно всичко това и казала: Боже, ако това е от теб, ще го направя, но искам да ми пратиш купувач, който ако му кажа една голяма цена, той да поиска да ми даде още повече.
Обявява, че я продава за еди колко си (доста скъпа цена) и хората й се смеят.
Синът й я питал: Кой ти каза да продаваш вилата?
Тя: Бог.
И той : Аха.
И без коментар.
Близките й се смеят: Че ти за тая голяма цена можеш да си купиш вила-лукс! (Въпреки, че нейната вила е хубава в нейните очи). Понеже вилата все пак не е била толкова скъпа.
„Но аз вярвах - вилата ще се продаде.“
Казват й: Ти добре ли си! За толкова пари може да си купиш луксозна вила.
Тя: „Ако е от Бога, ще стане“
„И дойде купувач, и продадох вилата.
Казвам на сина: Продадох вилата.
Той: Някакви пари взе ли? За колко я продаде?
Аз: За еди колко си.“ (Продала е вилата за много по-скъпа цена от първоначалната скъпа цена, поради която са и се смели. Само за пример, ако първата цена е била 15, тя я е продала за 22)
И тя ходи с палатката, предстои да ходят в Германия, Гърция, Италия.
А малкият син на Серьожа е имал проблем с бъбреците, и тя се е помолила и е бил излекуван. А тя... „и до ден днешен хапчета не пия“. „Здрава баба“)


Като са били в Добрич. Двете възрастни жени са били в дома на един от вярващите. Сядат за вечеря и чакат първо да дойде Серьожа – ръководителят на беларусците и не ядат преди това. Смятат, че така е редно, от уважение. Един от дните Серьожа не е там и те чакат домакина, да благослови храната. Домакинята казва: Ами помолете се вие. А те: А-а-а не, щом има мъж в дома, мъж трябва да е...

„...От Добрич едно страхотно свидетелство. От години не бях виждал истинско обръщане на млад човек към Бога. Слушал съм как много се покайват..., но много не вярвам на всичко:
Първата вечер в Димитровград не можахме да присъстваме на палатката. Но втората вечер отидох и се запознах с едно момче, което е слушало в Добрич и се е обърнало. Той разказа свидетелството си - такова свидетелство отдавна не бях чувал:
Отива с приятел пред театъра в Добрич, ... „чуваме някаква дандания.
Казваме си: Дай да видим какво става. Отиваме – чуваме музика. В един момент виждаме плакат „Един Бог и т.н. ...“
Казваме си: О, тия са сектанти! Давай да бягаме от тук.
Но нещо ме привлича.“ (А са отивали на дискотека.)
Другият го дърпа да си ходят, но той иска да остане. И уж си тръгнали, но той казал че трябва да ходи някъде и всъщност се върнал обратно там. И слушал, слушал... „И накрая взеха да говорят нещо за спасител, за Бога, за молитва. И аз излязох на първото стъпало да видя за какво става въпрос.“
И чува как говорителят изговаря името на Исус, Божия син и помазаник(цар), „...и ми се разтрепериха краката, и взе да ми става гадно, и чувам пак „Исус Христос“ ми става още по-гадно, една буца в корема ми, колената ми треперят, и усещам как някой зад мен си сложи ръката и взе да се моли (баба Наташа, много дързостна за Бога!) и повече не помня нищо.“

Разказват му: Взел е да буйства, да вика, краката не го държали и се свлякъл както си стои, и са го сложели на стъпалата, и е легнал, и е буйствал, и викал, ударил някакъв кош за боклук.

И изведнъж се укротил, и някаква бяла пара излязла от устата му.

Казва се Венци. След това как говори направо...! „След това в един момент дойдох на себе си и познай какво стана - бях друг човек! За първи път от толкова години можех да се усмихвам! Аз бях зъл човек преди, имаше нещо в мене, което ме караше да мисля само за зло. Събуждам се посред нощ, не мога да спя, и мисля само лоши неща, не се усмихвах.“

Но сега, ами да му видиш усмивката... Пита там: „...Кажете ми какво да направя, и къде да отида - искам да свидетелствам за Бога!
Леко ми е, имам чувство, че ще литна. Прибирам се, топло ми е, съблякох дрехи, тениска, - топло мие, пот.. Проверих дали радиаторът не е включен – не. Едно ми е весело... Но ми е топло, и не ми се спи, и не зная защо.
И след това заспах.
С години не съм спал така! Спокоен сън, без да се събудя.

На другата сутрин ставам - друг човек, усмихнат, весело ми е. По навик посягам за цигара, само докато я запаля и толкова гадно ми стана! Хвърлих цигарата. Хвърлих пакета. И сега нямам нужда да пуша. Весело ми е , леко ми е...“

За един ден обиколил три църкви - иска да свидетелства.
Това го чух с ушите си.
Баба Наташа казва за преди това: Три дена го преследвам по центъра.
А той казва: Онази жена там, онази жена...


Галина (жената с бизнеса) - тя има сила като говори, сила излиза от устата й. Кара едно момче, циганин, 18г. да свидетелства на центъра в Добрич. Той не иска, срамува се. Преди това не е вярвал, но е минал там, спрял се и слушал за Бога.
Баба Наташа, рускинята, минала зад него и си сложила ръката и се молила.
И след това момчето казва: От 3 месеца имах много силни болки в ставите...“.
Отказал се от турнир по футбол, много тежко му било, че не може да играе.
„Чух за Бога, че Бог може да ми помогне. И тази жена - баба Наташа - дойде до мен, взе да ми говори и си сложи ръката върху мене. И усетих как колената ми минават - просто болката минава! “
И казва: „Мене ме е срам, но ми казаха, че това е хубаво, защото Бог е направил това нещо.“


Но освен тези неща има и разочарование. Наташа казва: „Този град (Добрич) не е хубав град.
Питат я: Защо?
Аз съм била на много места, където се разгласява името на Исус. Виждала съм чудеса, виждала съм как ням човек проговаря, как Бог работи. Но такова „чудо“ като тук не съм виждала.
Какво чудо?
Такава незаинтересованост от вярващите хора. Тук се говори за Бога..., а никой от вярващите не е дошъл.
И тя е била много разстроена.
Говорим им на хората, но не ни разбират, няма кой да превежда.
Очаквали, че ще бъдат помощници на вярващите в града в разгласяването за Исус, но всъщност по-скоро е трябвало да бъдат основните осъществители.

Серьожа смята, че повече няма да ходят в Добрич, тъй като там явно не са приети от вярващите и само биха били препънка за Божията вест. Казват му да не говори така... В съпричастност се изказва и мнение: Като си тръгвате от града си изтърсете праха от обувките...

Като цяло, по една или друга причина отново си проличава разделението сред вярващите дори в рамките на едно течение. Най-вероятно причините се крият в заблудите относно земната уредба на Божията общност, разпространени масово във всички течение и клонове на вярата в Божия син Исус - според мен премани, понеже "обслужват" желанията на плътта. Заблуди, които често предизвикват партизанщина, ала-фирмена конкуренция и подобни неща и са като бомба със закъснител. Като към това  се добавят и някои грехове и дразги, служещи за искра-повод за разделение (напр. неразбирателство между две съпруги на църквиянски „босове“) то разцеплението не изглежда нещо неочаквано и чудно

(за отбелязване е, че все повече си пробива път сред някои среди нелепата идентификация, гласяща нещо от рода на: „пастор Иван и Иванка Иванови“. Не че някога Бог е говорил за примерно по-традиционно звучащото "пастор Иван Иванов", но нелепото словосъчетание „пастор Иван и Иванка Иванови“ добавя към лжеучението "пастор" и допълнителен привкус на домогващи се до и така нелигитимна власт съпруги, с цел/резултат допълнителна злоупотреба с тази нелегитимна власт.).

Чудно вече би било ако всъщност има единство - онова, за което Божият син е отправил молбата си към баща си, което единство - невидимо за хората, но видимо за Бога – вярвам, че го има между онези Божии хора, които Бог ще прослави особено много. И в този смисъл не е вярно, че тази молба на Божия син не била изпълнена.


Тръгват за Димитровград от мястото, където съхраняват палатаката. „Бяхме с 10-ина човека от Беларус и Естония. Закарахме палатката от там до Димитровград. Възхитен съм от момчетата - говорят малко, но вършат невероятно много.
„...Казаха, че трябва да се натовари палатка В 8 часа сутринта бяхме там. Станахме в 7, срещнахме, за да отидем на мястото. Никой не беше закусвал. Всичко натоварихме за 2 часа. В един момент Сергей, евангелизаторът, (той е едър, но говори тихо, благ характер, понякога като се развълнува и говори забързано) казва: Тръгваме директно за Димитровград.
Момчетата казаха: Тръгваме.
Тръгнахме без хъкътъ-мъкътъ. Взех едни малки кроасанчета и един сок - това ни беше храната. До 4 часа след обяд, не са яли. Ако тогава не бяхме спрели да хапнем, нищо нямаше да кажат. Не се оплакват. С такива хора можеш да вършиш "чудеса".

На другия ден, в 8 ч. сутринта бяхме в парка в Димитровград. В 10ч. дойде тира. Като се хванахме, всичко разтоварихме за 1 час. В 15:30 пауза за обяд. В 17:30 палатката е вече разпъната, опъната, укрепена. Те са продължили до 8 часа вечерта, целият багаж от тира е пренесен в платката.

Двете възрастни жени също помагаха - разплитаха въжетата, подредиха ги, разнесоха ги на всякъде около палатката, за да е удобно да ги сложим на палатката. Едната на 76 години. Като бяха в Добрич от 9 сутринта до 9 вечерта – до обед на семинарите, после раздават покани, вечерта на евангелизацията. ...“


В Димитров град не само, че не са били безразлични, а са ги очаквали с молитви пред Бога и тази молби са били отправяни от тях не отскоро, а от дълго време. Една малка църква, желаеща животворните думи на Спасителя, Исус от Назарет, да достигнат до сърцата на съгражданите им, за да имат живот и праведност пред Бога. Средствата им не са били много, но се включват всички, кой както може.
Една от жените, вдовица с две деца, както се е разбрало (не от нея) е продала златно колие и верижка, за да има пари да приеме в дома си няколко от работниците „на нивата“.

Проблеми и недостатъци е имало. Според мнозина поканването на рокаджийски групи („забиващи яко“) е било грешка и мнозина са били отблъснати и са се отдалечили от мястото, поради „скалистите“ трели, ако и отначало някои невярващи младежи да са били привлечени, чувайки типичния рокаджийски звук на „жиците“ на китарите.


„...В Димитровград първата вечер е имало около 200 човека. Хубаво е, не защото съм се запалил по палатката - палатката е само едно съоръжения, но хората направиха палатката да оживее.
Беше като една нормална евангелизация. Говорят на хората, да чуят за Исус, молят се, обясняват им, отделя им се време, имат отношение към тях.
В събота сутринта не бях слушал толкова чудесно хваление. Мирон пя само с китара, всички онези стари песни. Толкова хубаво свири и плаках в Божието присъствие.
Като видиш колко много е направил Бог за тези хора и виждаш същата любов и към себе си...

Едната жена от Беларус, в петък вечерта – първия ден в Димитровград, тя излезе със свидетелство. Носеше документи и снимки от болничната стая, и всеки можеше да ги види. Има 4 операции, накълцана като за дисекция. Била е болна от рак.
Показа снимките, документите. Правили са й 2 курса химиотерапия и също е вземала лекарства.
Казва: „Дойдоха братя и сестри, молиха се.
И Бог ми каза, че съм излекувана.
Повярвах му. И най-интересното - да видите физиономиите на лекарите!“
Преди това й казват: Остават ти две седмици живот. Защото са направили всичко, което могат.
И накрая да установят, че вече няма нищо! Че е здрава!

А тази година, за втори път й откриват рак. Зад ухото й се появява една огромна буца, рак на лимфните възли.
Ядосва се. Казва: Аз бях болна от рак, но Бог ме излекува.
Но те я диагностицират с рак.
И след това я викат отново за изследвания. И няма нищо! Правят й и трети изследвания - няма рак.
И сега тя е на мисия в България. Преди това е била в Грузия.


Бог много неща е направил за тези хора. Хубаво е да слуша човек такива свидетелства, съвсем скорошни свидетелства.

Тези хора откъдето минат наистина променят нещата. Оставят промяна. “



беларус,   димитровград,   добрич,   наркомани,   свидетелства,   спасение,   украйна
 
Коментари
от Тигър в 27.10.08 10:14
Отговори на това
Гост
Еурет, благодаря ти, че си си направил труда да разпиташ за събитието. Чудесно е, че Бог достига до хората, ВЪПРЕКИ всичко! Наистина нищо не може да спре протегнатата Му ръка да спасява. Вярвам на свидетелствата на гостуващите християни - как Бог ги е спасил и променил живота им към добро.

Радвам се и за достигнатите българи. Моля се отсега нататък Бог да помага и пази тези новоповярвали души, защото те най-вероятно ще попаднат в страховитата джунгла, наречена "евангелистки черкви", където ще изопачат вярата им и ще объркат умовете им с разнообразните форми на друго благовестие, което се проповядва там.

Но, както Бог е бил верен към мен да ме спаси и избави от въпросните джунгли, така ще бъде верен и към тези, които наистина са се покаяли и повярвали в Него чрез Сина Му Исус Христос.


Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: