Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

liberum arbitrium   божието слово   божият гняв   гностици   егоизъм   международна окупация на йерусалим   неправедното богатство   опрощаване   откр. 11.3   феминизъм  

виж всички тематики

RSS Емисии
rss1.0
Всички записки / Записки на eureth
 
27.10.08 03:37



04.12.2006
Споделено от очевидец


Ще чуят ли добричлии отново за Божия син Исус? Ще огрее ли Божията светлина онези, които са в мрака?

Организацията "Christian Adventures International" /CAI/, е основана от Кевин МакНолти и Лесли МакНолти. Един от проектите им се нарича "100 палатки за Евразия":
"... Проектът "100 палатки за Евразия" оказва такова мощно въздействие върху Русия както някога в 1940-те 50-те години палатките на пробуждането в Америка. От 1999 год. повече от един милион души са чули Евангелието чрез ярки евангелизационни палатки. Също сме раздали повече от един милион християнски книги с цел новата жетва, само поради това повярвалите хора да останат в тялото Христово. Сега на нивата на Евангелието се трудят 25 платки. Плануваме в близко бъдеще да пуснем още 10 такива палатки. Неотдавна посветихме в служение 4 палатки в Казахстан Естония и Буратия..."
Повече подробности тук: http://tent100.org

В контекста на този проект, в края на 2006 двама служители от същата организация пристигат в Добрич, за да запознаят местните вярващи с плана на организацията за създаването на подобна палатка в гр. Добрич и евентуално да получат тяхната подкрепа и съдействие, във финанси и в труд, и време.

Поради известни исторически и доктринални причини, на организираната дискусия за обсъждането на проекта присъстват основно пастори на местни протестантски/евангелски организации (църкви), както и отделни вярващи, неангажирани с организации. Служителите на CAI запознават аудиторията подробно с целите на проекта, и начина на осъществяване.

Хората се разделят на два лагера - тези, които ще подкрепят проекта и съответно, които няма да го подкрепят.
Доводите на пасторите, които са решили да подкрепят плана са, че невярващите в Добрич ще могат да чуят отново за Исус - независимо колко хора ще дойдат и колко ще повярват – и така да имат възможност да повярват в Исус и да имат вечен живот и праведност в неговото име. И също така, че това събитие би дало възможност на организациите в града да работят заедно.
Доводите на пасторите, които не подкрепят са, че в града няма единство сред организациите и те не са готови за такова съвместно дело, също че подобни проекти изискват огромни суми за финансиране, а резултатите (броя на повярвалите) не оправдават тези разходи.
Един от пасторите е изразил недоволство, че първо не са говорили само с пасторите на няколкото църкви там и чак след това да се свиква събрание, на което да присъстват и не-пастори (т.е. хора, йерархично по-долу от пасторите в тези среди).
Друг пастор е споделил, че онези хора, които стоят по-горе в йерархията на неговата организация не са разрешили тяхната организация да участва в подобно мероприятие.

От вярващи неангажирани с организации се задават въпроси като например, ако в резултат на прокламирането на вестта за спасението от Бога евентуално има повярвали хора, то след това те къде ще отидат, "...в църквите, за да им промиват мозъците?...". Самите те не могат да предложат добра реалистична алтернатива, въпросът им остава без отговор, не променя и отделните позиции на аудиторията.

Някои вярващи, също споделящи горните съображения и не приемащи организациите като съвместима с НЗ форма на уредба, решават да подкрепят този план, за да се говори все пак Божието слово в Добрич и повече хора да чуят вестта за опрощаването на греховете от Бога, и за дара на вечния живот, чрез вяра в Божия син Исус от Назарет, и ако те повярват да се прибавят към Божия народ (независимо от незавидното му състояние по отношение на единството и единомислието, а и не само). В последствие хората неангажирани с организации решават, че винаги има възможност повярвалите да чуят за различни начини на „живеене“ на вярата и на взаимоотношения между вярващите по отношение на организация и уредба, и каквото те решат това да изберат.

По повод противоречията, единият служител казва, че навсякъде, където са ходили и са организирали подобни събития по градовете е имало много добри резултати по отношение на подобряването на отношенията между различните организации и способността им да работят заедно по проекти за вярата в техните райони. Не е имало град, където нещата да са вървели гладко. Задават се същите въпроси - дали има смисъл, дали си струва времето, труда и средствата. Но обикновено след събитието организациите са се обединявали в работата си по общи проекти за вярата. Много огорчения са си отивали, породени например от обвинения, че един пастор бил откраднал хората на другия. Работата по организирането е огромна, бюрокрацията също, и това дава възможност хората да работят заедно, и работата ги сближава и забравят различията и по-лесно си прощават. И това, според него, е една огромна полза и свидетелство от Бога.


Семейството, което е приело двамата служители в дома си заявяват за тях: "...Чудесни хора, Божии вестители. Идвали са ни и други гости, но тези хора носеха такава любов от Бога в сърцата си, че тя започна да ни променя..." Домакинята плаче, когато те си отиват. "...Тази любов не идва от човек. Три дни бяха достатъчни за да си спомняме с любов и с тъга. Поради това, че носеха Божията любов и всичко, което искаха да правят беше поради това, че Божията любов беше в тях. Това може само да се усети. Не говореха много за плана за евангелизация, а повече за Бога, за смисъла, за спасението на хората, че хората се нуждаят от това да видят Исус, ние да им го покажем по някакъв начин, и те да го пожелаят, Бог да се открие на хората чрез нас. Бог се открива лично, но е привилегия ако човек има Божията любов в сърцето си и хората могат да я видят..."

С единият служител е по-трудно да разговарят, защото първо трябва да говорят на руски и след това да се превежда на английски. Казват за него: "...По държанието можеш да разбереш хората, какво обичат - ракия, бира, коли, а този човек обичаше Бога. Пя пред всички за Бога, за любовта му и за славата му, без да е добър певец. Затвори си очите и пя пред всички. Това не са престорени неща. Престорените се познават..."

Така през различни перипетии и проблеми, ако и по начин различен от това, което четем в НЗ, добричлии може би все пак ще чуят отново за Божия син Исус, с Божията благодат и сила, и определените от Бога за вечен живот ще повярват и ще преминат от смъртта в живота, ще бъдат родени от вода и Дух, чрез вярата в Божия син, Исус от Назарет.

Наистина, наистина, казвам ви, който вярва в мен има вечен живот
Исус, Божият син, цар над небесата и земята

говедари и учители,   евангелизация,   овчари и учители,   пастири и учители,   пастори,   разгласяване на радостната вест,   разделение,   разцепление,   секти,   спасение,   спасение
 
Коментари
от eureth в 05.12.06 20:43
Отговори на това
Гост
По повод плана за разгласяването на спасителната Божия вест в Добрич: http://edinni.com/news.php?item.65.205/12/2006

Малко или много случилото се и ситуацията в този град отразяват цялостното състояние на царството, на земната му част.Дали е от Бога да се прокламира вестта за спасението чрез Божия син? Дали е от Бога хората да преминават от тъмнината в светлината, и от властта на сатаната към Бога, и в царството на неговия обичан син, чрез познаването на Исус от Назарет, Божия син, който е бил мъртъв за да ни спаси от греховете ни и от смъртта, но вече живее за вечни векове? Да не би сатаната да се е разделил против себе си?...И все пак тези, които искат да разгласят Божията вест в случая нямат възможност да споделят това Божие дело с всички вярващи, да работят с всички, които се причисляват към царството на Божия син. На практика те могат да споделят тази работа само с ограничена част от вярващите – с онези които се причисляват към течения наричани протестантство, евангелизъм и подобни. Вероятно понеже и самите те се самоопределят като такива, но не задължително по тази причина.И вече на никого това не му прави впечатление.Сигурно някои са опитвали да правят нещо по въпроса, но това което са срещнали вероятно ги е навело на мисълта, че по-добре да свършат нещо полезно за царството отколкото да се опитват да махат с голи ръце ръжда наслоена с векове.Причините изглежда лежат някъде там далеко в историята; в решенията, които водачите сред вярващите са започнали да вземат, когато вече първите големи Божии слуги на новия завет са си били заминали от земята – онези, първите, ревностните, които са разнесли по земята вестта за спасението от Бога и ревностно са пазели всеки милиметър от вражески учения и заблуди; в новите учения, които са били добавени и приемани, които като прахуляк са се наслоявали и наслоявали неусетно върху златото и славата на царството.Но ето, дори и сред „своите си“ - дотам са стигнали нещата, за съжаление, да може да се употреби такъв израз - тези Божии слуги намират отново основно разделение, караници, противопоставяне, политика, търговия с души и т.н.Защо е така? И какво да се направи за да не е така?Може би отговорите не са толкова трудни за намиране. А може би дори се знаят. Дано тези които ги знаят да не ги оставят да потънат и те в прах, а които не ги знаят да ги намерят. Понеже времето е близо.
Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: