Последни публикации

Форуми

Записки

Коментари

Наблюдател

Библиотека
Тематика

 

агент клисурски   армии от изток   божият дом   в. тоневски   господнето тяло   контрол на мисленето   лк.:16:19   насилвано   синовничество   шпоиниране  

виж всички тематики

Всички записки / Записки на Владо
 
22.10.08 09:40


  Това е моето свидетелство. Това е моят живот.  Аз бях поклонник на сатана. 
  Пишейки тези редове си давам сметка за главно две неща: -1- за всяка дума съм отговорен пред Създателя и -2- далеч съм от идеята да възхвалявам сатана. Той е нищо- един победен зъл крал, който владееше над мен за определен период от живота ми.

              http://ca.youtube.com/watch?v=gSHqtVvAUo0&feature=related
"Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко. 
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина. 
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен. 
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците. 
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея." книга на Йов,3гл 
  
  Роден съм в семейство на двама несъвършенни човеци, които докато бях малък направиха доста неправилни неща, използвани умело от сатана, за да оплете мрежата си не само за мен, но и за цялото ми семейство.
  Тъй като майка и татко са се оженили набързо (аз съм бил на път) и не бих казал, че са имали подкрепата на едната, или другата родителска част, те са нямали нормална, младоженческа, любовна, спокойна среда, в която да започнат съграждането на брака си.
  Многото остри думи и жлъч към майка и към татко са спомогнали да се установи не просто една гадна среда, в която да съзрявам като плод, но и да се родя като бебе... Резултатът? От малък, поради неприятни сцени между родителите ми, аз съм започнал да си гълтам периодично езика (особено ако се събудя нощно време), т.н. "захласване", при което бързо и адекватно е трябвало да ми се вади езика от гърлото, където е отивал. Баба и досега показва белезите по пръстите си от моите бебешки зъбки, с които съм я стискал до кръв и месо, докато ми е спасявала живота... Поради незнание за Бога и Неговият Син, баба е потърсила "помощ" в народното езичество и магии - слагали са ме в чувал и са обикаляли къщата, водили са ме на гробищата... и подобни низостни и мерзостни неща пред Бог. Естествено- нищо не е помагало, но напротив!
ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
"10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми. 
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата? 
12 Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча? 
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой. 
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове; 
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро; 
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели" книга на Йов,3гл   


  Въпросът за смъртта започна да ме терзае от най- ранно детство. Може би съм бил на ...да кажем 4-5г, когато разни мисли започнаха да ми идват в главицата. Смърт- това ми звучеше тайнствено, сладко, приятно, топло, примамливо, прелъстяващо детската ми душа и сърце, и аз съвсем неусетно започнах да се предавам в мрежите на тези убийствени и деградивни внушения.
  Тъй като татко започна да ме обвинява в лице за своят злополучен брак с майка и за сцените вкъщи, аз усещах как нещо сташно става в мен- когато той говореше аз усещах как нещо се чупи вътре в мен, нещо се разрушаваше осезаемо и аз усещах някаква странна, пареща болка в областта на стомаха. После, когато оставах насаме, аз започвах да се удрям и да си говоря сам : Мразя те! Мразя те! Умри! Умри! - това вече беше, когато станах на 6-7г.- твърде мъничък, нали...?
  Татко ме научи да плувам от много малък и веднъж, докато плувах по дъното на 5-метроводълбокият басейн в "Рударци", аз видях решетката за отводняване и много ясно чух страшен мъжки глас : Мръсна гад, не заслужаваш да живееш! Заклещи крака си в решетката и се удави - на кой му пука за тебе, а?! - бях много малък....
ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
"13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците, 
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости; 
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха; 
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишината чух тоя глас: 
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?" Йов,4гл. 

  
  Моето детство...премина твърде бързо и някак като на лента- чувството, че "живея, за да умра" започна да се избистря, да придобива реално измерение в моето сърце и ум. Твърде често започнах да пребивавам на тъмно, да харесвам ноща, да се скитам полека - лека сам в началото на полите на Витоша- това ми доставяше странно страстно удоволствие, което не можех да си обясня, но на което се поддавах повече и повече... Първите ми разходки бяха с татко и твърде често- след поредната сцена вкъщи- " Да излезем на разходка!" - се превърна в нещо като традиция, следходна на доскорошните гротескни сцени.
  Рано сутрин, когато не бях на училище аз буквално изтичвах в гората и се разхождах с някаква необяснима смесица от виеща болка, гняв, омраза към всеки и всичко и някакво болезнено търсене на нещо неопределено, необяснимо, недокоснато, свято, непорочно... 
  Когато бях на 11г се роди моят прекрасен брат Александър, когото много обичам. Родителите ми направиха голяма грешка, като започнаха явно да изявяват предпочитаниеята си към него- далеч не толкова "интрувертно" и натоварено дете, а аз започнах все по- силно да се затварям в себе си и да търся сюрреалното. Започнаха да се появяват моменти на "изключване" - тръгвам да говоря и - хоп- мисълта ми се блокира и аз стоя като мумия срещу човека, с куриозно- странна гримаса на лицето...
  Моментите на моята активност в мислене и чувстване бяха когато "човеците заспиваха" - аз излизах на тъмно и започвах да чувствам, да усещам една странна, но приятна близост с тъмното, тъмнината, ноща, звездното небе, звездите. В такива моменти в ума ми, пред някакви вътрешни очи започваха да се изписват въпроси като огнени - "Кой съм аз?" , "Защо се родих?", "Защо ли да не умра?" и се появяваше една странна тъга и самосъжаление от мен към самият мен- тогава аз чувах гласа на татко : Миличкият! Ти не си виновен- такъв си се роди...ненормалник...- и нещо се чупеше дълбоко, дълбоко в мен, някакъв вулкан започваше да клокочи страшно, зловещо, убийствено....
ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
"8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! - 
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!" Йов,7гл 

"36 Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него." Евангелието на Йоан 3гл.

  Така, полека- лека аз започнах да живея..., за да дочакам ноща и тишината `и, за да мога да имам своето странно интимно общуване със своята мъка, желания за самоубийство и убийство, гняв, омраза...и безкрайна тъга...  
  Тъй като родителите ми бяха недалновидни и продължаваха с предпочитанията към брат ми, с течение на годините аз започвах да вия от болката на самотата си, своята изолация и почти лудост. В тези моменти до мен НЯМАШЕ НИКОЙ,който да ме чуе, разбере, да ме прегърне и успокои. Но, въпреки всичко, докато прекарвах своите нощни разходки по гората, аз започнах да усещам все по- осезаемо и едно друго присъствие. Заедно с гротескните тъмни сили, които на талази се мъкнеха около и вътре в мен, понякога твърде силно аз имах преживявания на нещо непонятно добро, усещах надежда и тихо чувство, че си струва да живея, да обичам, да съм щастлив....и усещах невероятна битка и противоречие вътре в самият себе си, в ума и сърцето си... Твърде често наблюдавах залезите и просто стоях....и гледах невероятна красота....преливащи се багри....нещо ставаше с мен и много силно усещах едно и също чувство- желание да се приближа към Бог...странно- никой нищо не ми говореше, но аз усещах невероятно силно влечение, подтик, притегателна сила към Бог,- сила, която влизаше в битка с омразата и гнева, отчаянието, пораженческите ми мисли и особено- с мисълта да се самоубия...с мисълта да видя кръвта си по своето собствено тяло...
ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
"Кой е този човек, който крачи срещу мен?
Тъмнината силно изкрещя, демоните изпищяха: НИМА ТОВА Е ОНЗИ, КОЙТО МОЖЕ ДА ОСВОБОДИ ПЛЕННИКА?!
 
 Исусе, избави ме!!!" Casting crowns

  Е, така се стига до моите 17години, когато неиздържащ на болката вътре в мен, аз една вечер излязох пред къщи, проклех Бога и призовах сатана за свой бог. Призовавах го многоминутно и усещах как става нещо с мен- буквално се пълнех с тъмнина....пълнех се... Никой не ми е казвал как да го правя. Не съм бил член на никаква сатанинска организация- АЗ БЯХ САТАНИНСКИ НАЗИРЕЙ- отделен, обучаван от демони, изпълван с тъмнина...и смърт...аз ставах получовек- полуизрод...и въпреки това- някъде дълбоко, дълбоко в себе си имаше един тих глас- почти вопъл, говорещ за покаяние и за някаква любов, за нещо, което едвам дочувах....
  Един ден татко дойде в стаята ми и ми даде странна книга със странно заглавие- "Пътуване до Икстланд" и с това започна моето отваряне за силите на мрака още повече... Света на магьосника дон Хуан и неговият ученик (самият автор) толкова ме впечатлиха и завладяха, че аз започнах да практикувам това учение и да отивам все "по-навътре" в него, да ставам все "по-вещ" в практиките, описани подробно, от "първа ръка", вътре. Не желая, не намирам смисъл подробно да описвам тъмните практики и ежедневните ми занимания, целящи отварянето ми за духовният свят, моето "проглеждане", разпознаването на моите "духове- водачи" и други "сили"... Всичко това, всички тези неща, които започнах да правя, намериха не само място в моето сърце, но и аз наистина започнах да се отварям все-повече и повече за този духовен свят, в който авторът ме въвеждаше и просвещаваше- каква наивност и каква глупост от моя страна - не стига, дето бях проклел Бога и се покланях на сатана, но и да поверя живота и душата си в ръцете на един окултист и магьосник, скрит зад маската на "...автор на невероятен роман!".  
ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
"19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. 
20 Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му;..."  Евангелието на Йоан 3гл. 

  Аз не просто мразех хората и обществото - аз живеех живот на пълен самотник, крещящ за близост, но мразещ близките до себе си, агонизиращ от липсата на любов и топлина, но настроен да убие всеки, който би се доближил....и би му казал, че изпитва чувства към него. Бях много опасен човек. Бях започнал да тренирам усилено бойни "изкуства". Настъпвайки часа на тъмнината, когато слънцето започваше да залязва, аз обичах да излизам по поляните на Витоша във Владая (където съм отраснал), започвах да тренирам- удари с крака, с ръце,- удрях дървета, клони,... правех го все по- добре и по- добре, все по-злостно и по- злостно, докато накрая не започвах да викам и крещя като обезумял за смърт и кръв....а сърцето ми преливаше в някакъв странен огън, който като че ли излизаше извън мой контрол...а аз се чувствах не само силен, но и пълен с някаква нечовешка, ужасна сила, която смятах, че мога да контролирам...но която някак разбирах, че разрушава живота и душата ми миг след миг, час след час, ден след ден... Пишех стихове- всичко беше пълно с кръв, завети, посвещение към самотата, смъртта и ноща. Думите "Бог", "сатана", "любов", "омраза", "нощ", "кръв",   и други експресии изобилстваха, създавайки страховитият облик на компилационна творба от светлина и идваща като убийца нощ, умиращ живот, живееща смърт, вечна омраза, вехнеща нежност, изнасилена топлота, предадена на пошлост девственост и прочие умопомрачителни "смески"... Пишех ги на един дъх, после с дни и месеци ги препрочитах, като черпех сили от написаното и го правех житейска философия.
  Веднъж една съседка беше дошла вкъщи, попаднал `и случайно един такъв лист,- на масата ли бил, не зная точно и се втрещила от силните, професионално написани редове и от невероятната експресия и преливащи чувства, като не можела да повярва, че са били написани от "Владко"...
  Често по време на тренировките, когато ставаше време за спаринг, аз се изправях срещу "спаринг- партньора" си, но не можех да претръпна да го ударя силно, да "се отпусна" и да се забия, влагайки повече сила, пълноценно- уменията си и злината си... Смятах това за слабост и се мразех много, но някъде, дълбоко в мен някой тихо ми говореше, че това е правилна граница, която не бива да прекрачвам, а аз хулех този глас, псувах го най-отвратително, цинично му се подигравах, но той не се оттегляше от мен...а аз се борех със себе си и със съвестта си, която ме спираше да ставам убиец и насилник....
  Вече бях започнал да получавам своите пристъпи : понякога, когато ме заговаряха, аз получавах мощни импулси да убивам, да руша човешките тела и да пия кръв, независимо, за какво ме питаха- аз се чувствах пренебрегван и осмиван, подиграван, унизен и един мощен глас вътре в мен крещеше :  "МЪЪЪЪЪЪСТ!!!  МЪЪЪЪЪСТТ!!! КРЪЪЪЪЪВ!!! УБИИИЙЙЙЙ!! СЕГАААА!!!  УДРЯЯЯЯЯЙ!!! ДАЙ МИ КРЪЪЪВ!!!..." С времето опонирането на тези силни, стихийни емоционални тласъци ставаше все по- трудно и по- трудно...аз се борех навръх здравият разум, лудостта и умопомрачението, между доброто и смъртта, буквално разчекван от потресаващи желания и непрекъснати гласове в ума...бавно, но сигурно полудявах. Не бяха редки моментите, когато ходех и си говорех сам всред поток от хора, независимо къде се намирах (затова, о, братя, като видите такива хора- не ги презирайте, за Бога! Не просто се молете- ОТИДЕТЕ И ОСВОБОДЕТЕ ХРИСТОС ЧРЕЗ ВАС В ЖИВОТА НА ТЕЗИ ПОЛУДЯВАЩИ МЛАДЕЖИ, за Бога!!! Моля ви от тяхно и свое име! ). 
  Често, след като свърши всичко, съм се питал какво ли са виждали хората отстрани?! Един висок, снажен младеж, ходещ със слушалки от уокмен на ушите и горящ поглед, стиснати устни, свити юмруци и сякаш нещо жужи ли жужи около него....  (Господи, благодаря Ти за избавлението !!!)
  Следвах в Пловдив. Много момичета ме харесваха. Аз ги мразех. До една. Те за мен бяха "курви", "тъпи и смачкани сенки", "недостойни за моето сърце, камо ли легло", "неразбиращи и плитки тъпачки"...презирах мъжете, а тези, които бяха по- ячки Бог ги пазеше ... 
  Аз не просто ходех "на тренировки" - аз бях обучаван от демони. Когато оставах сам аз получавах видения на биещи се хора и чудовища. Пусках "Mettalika" и все едно се отваряше един невероятен, цветен свят, в който аз убивах, мачках на воля, изтръгвах животи и мачках, мачках, мачках....  Тъмнината ме обземаше повече и повече,- аз вече не знаех кой съм, моята идентичност се беше сляла с преживяванията ми по време на гротеските, които преживявах, докато гледах собствената си кръв от ръцете по боксовата круша в нас, докато ритах железните тръби в двора, докато тичах в гората и крещях : "Сатааанааа!!! Сатааннааа!!! "
   Положението ми ставаше почти безнадеждно. Нуждата ми от споделена любов, от една страна и моята погнуса и дълбока непоносимост, гняв, болка, омраза и скрит страх от жените, от друга страна, ме довеждаше до състояние на раздвоеност и лудост, в което състояние, аз издивявах от безсилие, омраза към себе си и към "сивите бръмбари", хората...

                                          Какво ли всъщност е живота?
                                                  Шашма жалка?
                                                   Божия шега?
                            Сатанински кратък кикот в мрака на ноща?
                                 Какво си всъщност ти, животе жалък?!!!
                                                   Гадно копеле!
                                                  Маймуно грозна!
                                                         Курво! 
                                                         Сатана!

  Започвайки да уча за своите изпити, аз трябваше да посещавам библиотека "Св.Св. Кирил и Методий". Това бе много важно за мен, защото така аз можех да ангажирам ума и съзнанието си с нещо друго, различно от потресаващите сцени, вихрещи се в съзнанието и чувствата ми. Учех от сутрин до като затворят, после, омаломощен се разхождах из нощна София със слушалки на ушите и див копнеж по нещо чисто, свято , необяснимо в душата си,- нещо, което ме привличаше като магнит, но не можех да го определя, разбера и чуя... Слушах Металика, Нирвана, Айрън Мейдън и със стичащи се по бузите сълзи, се влачех из парковете и се питах : ТОВА ЛИ Е ВСИЧКО?!!! ТОВА ЛИ Е ВСИЧКО, МАМКА МУ?!! ТОВА ЛИ Е!???? ТОВА ....ЛИ...Е...ВСИЧКО...?!!!  И почти умирах от самотата си и приетият обрек "да бъда отделен, посветен на Сатана, без любима до себе си!", "Без близък приятел!", както и "Тази, която би се влюбила в мен и би ми го казала да плати с живота и кръвта си за това безумие!!!". Имах и много други обреци, които няма смисъл да споменавам.
ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
  
"16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: 
17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него." Евангелието на Йоан 3гл. 


Една вечер, след като се разтресох от конвулсивно плачене в сянката на едно дърво, аз реших да отида на църква. Скоро след това влязох в "Ал. Невски". Влязох и директно се отправих към една определена икона. Не ме интересуваха другите. Досещате ли се на КОЙ БЕШЕ ИКОНАТА?!! На Господарят, на Исуса...аз Го видях, паднах на колене пред иконата и започнах да плача, да плача, да плача, да плача, да плача, да плача,......не помня колко време съм стоял така...удрях плочките с юмрук...и ридаех с полуглас ПРЕД НЕГО...ЗАЩОТО ЗНАЕХ, ЧЕ МЕ ЧУВА, ЧЕ Е ЖИВ... Дори и не смеех да вдигна поглед към избражението му на платното- знаех, че това е рисунка, но дори и от нея ме беше страх и Богоговеех... Казах Му: - Ако наистина ТЕ ИМА, АКО МЕ ОБИЧАШ, АКО ИСКАШ ДА МИ ПОМОГНЕШ - МОЛЯ ТЕ, НАПРАВИ ГО!! НЯМА КОЙ ДРУГ! САМО ТИ! САМО ТИ! МОЛЯ ТЕ! МОЛЯ ТЕ! ПОМОГНИ МИ!!  И Той го направи. По Негов Си начин, на Неговото си време,- Той- Самият...  
  Веднъж един колега от университета ме заговори и ми каза, че силата, която чувствам и живея с нея, е със сатанински произход, като ми прочете Марк 5:1-19 . Аз го изслушах, като впоследствие си му го върнах: взех бибилията му и го попитах: - Пафка, ти сигурен ли си в какво вярваш, бе?! А? Добре, брато, я ми кажи сега като тооолкова много знаеш какво значи ей- тоя абзац? ;- "Ами- не зная..." ; - Ами той означава ето това и това! ;- А този пасаж? ; - "Ами не зная..." ; - Ами това тук значи еди-какво си- и  човека беше шашардисан: - Абе, Владо, ти не си чел библията нито веднъж, разчиташ на сатана, а ми тълкуваш бибилията?!!! Айде стига , бре!!!
хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

"Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича."  Евангелието на Лука 7:47


  След време най- близкият човек до мен, едно момче, с което бяхме учили в техникума, ме посети в нас и започна екзалтирано да ми говори за някакво момиче, с което се бил запознал- Албена, която работила в едно  "Фотостудио", била невероятен човек, нооо....била сектантка. Можела да пее- донесе ми една касетка с нейна песен- за някакво море ,капитан, съдба и т.н. Аз изчаках да свърши песента, извадих касетката и си пуснах Металика, започвайки да тренирам, но не разбиращ, че току- бях чул за първи път гласа на моята бъдеща съпруга и  жената на живота си. Бог Е Невероятен, нали?! Докато беснеех с крушата, Тошо ми разказваше за споровете си с това момиче- как тя го уверявала в съществуването на Бог. А аз гледах как по крушата остават кървави дира моите юмруци и думите на Тошо малко ме интересуваха...
  След тази случка ние тримата имахме едно излизане на езерото край село Бистрица с това момиче, като на тръгване, тя ни хвана за ръцете, затича се и почти изпя : - Два са бора ред по редом расли, а помежду им- Елица -сестрица. Аз спрях и я погледнах почти с убийство:
 " Какво си позволява тая шматка, въобще?!!!" (впоследствие и аз и въпросният ми приятел повярвахме в Исус). При второто ни излизане, аз вече я наскърбих много, минавайки много граници на нормалното поведение и културно общуване, но кой да гледа за тези неща- аз мразех жените! След това, понеже все пак ме засърбя малко съвестта, отидох да `и се извиня. А и нещо ме привличаше в нея. Не физически. Не емоционално. Нещо отвъд нея. Някой, който усещах до нея, в нея и около нея, когато тя беше до мен...и това ме смущаваше много- това беше страшно непознато чувство към човешко същество вътре в мен. Бях говорил не с едно, или две момичета, когато бях "извън фаза", но никоя, никога, никъде не носеше такова необяснимо нещо- нещо свято, чисто, не от този свят- аз го усещах, почти го докосвах, когато Албена беше до мен... и това ме караше да се чувствам странно приятно уязвим ... но не от нея- самата. Ако беше до самата нея - нито ме привличаше чак толкова неудържимо, нито пък беше толкова красива по светските стандарти, но това присъствие...ме привличаше необяснимо и силно... Един ден отидохме на кино. Гледахме "Смахнатият професор", с Еди Мърфи. Смяхме се с цяло гърло- така не съм се забавлявал никога през живота си (а Албена пък се е молила да не я види някой брат, или сестра от църквата, докато е с мен...) ! После реших да я изпратя и пред самото НДК, реших изведнъж да я зарежа, но тръгвайки си изведнъж видях нещо страшно: видях цели легиони демони, които ме чакаха в коридора на пътят ми, и светлина, светлина по пътят на Албена. Реших да я изпратя, все пак.
хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
"Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас,..."  
                                                         Евангелието на Йоан 15:16


Мина се малко време, реших да посетя църквата на Албена. По пътя получих криза. Изведнъж си казах: " Някакъв си пастор да ми се прави на интересен там, с микрофон в ръка и с тъпа вратовръзка?! Ще го счупя от бой!!!" Щях да пребия един "брат", защото я попита дали ме "води на църква", после почти съборих една стена с ритници. Успокоил се малко в съседно кафене, аз реших все пак да влезна на първата си проповед. Когато прекрачих прага на събранието, аз бях буквално арестуван от невероятно силно присъствие на Този, Когото бях отбягвал и мразил цял живот. Бях като арестант- седнах на един стол и цяла проповед стисках ръцете на Албена (а тя се е молила  за мен). Думите на проповедника се забиваха като остри ножове в сърцето ми- той проповядваше за любовта на Бог, Голгота и Исусовите страдания. Свърши проповедта и аз се завлякох обезсилен в тоалетната. Наплисках лицето си със студена вода и когато си погледнах в огледалото-о, ужас видях отвратителното лице на зъл дух, разкривено от злоба, който ми изсъска: - Ако последваш Исуса, ще те побъркаме! Излезнах във фоайето и Албена ме видя, изтича, подпряме с ръка, аз почти паднах, а тя призоваваше Исус...
хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
37 А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. 
38 Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.  Евангелието на Йоан 7гл. 


   Започнах да посещавам църквата на Албена, вече си бяхме казали , че се обичаме, като мнозина вярващи ме познаваха. В църквата се чувствах приятно, но някак си .... не на място. Няколко месеца повтарях "Молитвата за покаяние", но нищо- състоянието ми се подобряваше и после- отново - ужас- демоните се завръщаха още по-разярени.Опитвах се да чета библията, но когато прочитах името на Господа - Исус, ми ставаше лошо и затварях книгата. Чувствах се между два свята- нито излязъл от единият, нито влязъл напълно в другият. Реалността на миналото ми се смесваше с новата реалия на сегашното. Чувствах се като глупак, дал юздите на живота си в ръцете на някой, дето не го заслужава.  Тогава дойде 1997г, началото. Зимата получих една от своите кризи и не знаех какво да правя. Наметнах анорака си, отвързах песа си (Blackstar) и се затичах по познатият до болка път, виещ се в гората, в снежната виелица. По този път бях тичал с щанга на раменете. По него бях ходил и плакал в самотата си. По него бяха минали не една и две години от съществуването ми. По него бях крещял името на Божият противник, сатана. Сега, като вярващ в Исуса, аз излизах и търсех себе си в дълбока емоционална криза. Тичах и стенех от болки- вътре в мен-самият. Никой не исках, Никой не бих допуснал до себе си! Кой би ме доближил, а ?! Тичах около 15-20минути във снежната виелица, когато се спрях в реалността: аз трябваше да направя нещо. Така не можеше да подължава! Аз не можех да издържам на това темпо! Щях да се срина окончателно и може би, напълно. Тогава изревах : - ИСУСЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!  БОЖИЙ СИНЕЕЕЕЕЕ!!! ЖИВ ЛИ СИИИИИИИИ???  Намирах се на пътят за Владайските кариери. Около мен- снежна фъртуна. Аз- облечен като за есен. Крещя. Не че ми беше за първи път, де... И изведнъж....кучето ми драсна встрани. Само да отметна, че говорим за Блек, моето куче. Нахвърлял се беше на мечка, разкъсвал кучета и ухапвал много хора. Броил съм над 10 кучета, които го бяха нападнали покрай една станция и той- просто мина помежду им и им се озъби, а те беснееха и не смееха да го пипнат! Та същият пес- драсна! Учуден аз се огледах. Нещо ставаше! Видимо реалността се променяше пред очите ми и аз се ужасих! Дърветата сведоха корони сякаш в поклон. Виелицата сякаш намаля и сякаш започна да се извива като в  многобройни следващи един след друг, вълни от поклони. " - К,во става, да му се не види?!" , си казах. Вдигнах поглед нагоре- над мен като че ли не валеше и...тогава се започна. Отпърво- леко, нежно присъствие, което бързо, бързо се усилваше и аз до 15 секунди вече се бях проснал насред пътя, а около мен - нещо като мантия от святост и огромно, неизмеримо, с нищо несравнимо величие и мощ.... Сякаш цялата природа говореше : - ТОВА Е ЦАРЯТ! ПОКЛОНЕТЕ СЕ! ТОВА Е ЦАРЯТ! ТОЙ СЛЕЗЕ! ТОВА Е ЦАРЯТ! ПОКЛОНЕТЕ СЕ! - не можех да повярвам, че това става с мен! Аз, който години търсех смъртта и протягах ръце към нея - проснат по корем, а пред мен, на има-няма метър ....стоеше Един. Не можех да вдигна поглед- виждах нозете Му- прободени. Тресях се като пача!!! Не можех да мисля- Той сякаш говореше в главата ми и познаваше мисълта ми , още преди да се зароди!!! ВСИЧКО СЯКАШ СТАНА ПРОЗРАЧНО ПРЕД ТОЗИ, КОЙТО ПРИСТЪПИ!!!! Стоях и шепнех: "Не ме убивай, не ме убивай, не ме убивай.." - смешно, а ?!
Тогава Той проговори и ми каза : - Ти ме извика. Ето Ме. Отговорих: - Прости ми, прости ми, проси ми, прости ми, прости ми,... ,а той каза кратко : - Простил съм ти. Желаеш ли да стана твой Господ? "Толкова съм грешен!" - Му отвърнах, а Той каза твърдо: - Чуй Ме! Желаеш ли да скрепиш завет с Мене? Ти си свободен! Можеш да се върнеш при предишният си господар, или...Аз да стана твой Господ. Искаш ли Ме?!!  Познайте какво отговорих...естествено, че се съгласих! Как не мина кола - не знам. Но Той знае. Господарят Исус.....слава на Името Му!
  Преди да се обърна от греховете си към Божият Син, сънувах един повтарящ се сън: ходя в един нисък и тъмен тунел. Пипам стените- студени, мокри, гадни. И изведнъж- аз го усещам до мен. Той започва да ръмжи и се приготвя за скок. Сатана. Аз започвам да тичам по тунела със всичка сила, а той почти диша във врата ми. Стигам края, почти обезумял от страх, и виждам, че пред мен, долу, на около 10-тина метра, пада голям водопад. Страх ме е. Не мога да скоча...но чувам как сатана идва и вие по тунела. Скачам. Политам за кратко и - буууух- долу, във водата. Чувам сатана как вие някъде горе, обезумял от ревност и злоба, че ме е изпуснал. Тогава осъзнавам, че водата около мен е топла, светла и мога да дишам в нея. Чувствам се невероятно блажен и ...защитен...спасен от сатана- ЗАВИНАГИ.
  Това е накратко моят живот. Като повярвах аз имах редица изпитания, падания, ставания, правил съм много глупости, но Живият винаги Е Бил до мен и съпругата ми. Той ни пазеше, пази и сега . Слава на Святото Му Име!

"9 Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;..." Второзаконие 4гл.
    
  "29Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си."  Евангелието на Матей 11



(недовършено!)  

сатанизъм,   свидетелства,   спасение
 
Коментари
от Тигър в 18.09.08 09:48
Отговори на това
Гост
Малеее, какво може да причини в невинната детска душа липсата на родителска любов и приемане! И колко са отговорни родителите за децата си! С нетърпение очаквам продължението на историята!


от george в 18.09.08 11:53
Отговори на това
Гост
Прегръщаме те!
Бог да изцели сърцето и ума ти безвъзвратно чрез силата на Любовта си!
от eureth в 18.09.08 12:29
Отговори на това
Гост
Да, така е, родителите могат да нанесат големи поразии на децата си и да разрушат мира в дома си.

Но виждам, че Бог се е прославил отновно и отново като е съсипал делата на сатаната в живота на Владо. Владо, подобни ужасни неща не са се случили само с теб (мисля, че има много такива случаи), но все пак Бог е намерил път към сърцето ти, за да ти даде вечен живот и мир, и да те увери, че не си сам и че Той е с теб, и те обича, и никой не може да те грабне от ръката му.

от Тигър в 18.09.08 12:44
Отговори на това
Гост
Хайде, давай цялата история!

За да се изкефя за пореден път как когато сатаната си мисли, че е най-успял, идва Божият Син и с един пръст му разрушава целия труд
от vminev в 18.09.08 13:02
Отговори на това
Гост
Скоро, скоро, приятели! А сега се молете, че докато....си пишеме трябваше....ъъъъ...да уча за държавен на 23-24 септ. в Пловдив, когато съм планирал да се видим с Иван...
Да, историята САМО от запознанството до сватбата ни съпругата ми я е разказвала в съкратен вариант за ....цяла нощ на наши братя и сестри. Ние наистина БЛАГОДАРИМ НА ЕДИНСТВЕНИЯТ БОГ И НА НЕГОВИЯТ СИН - НЕОПИСУЕМИЯТ В ЛЮБОВТА И МИЛОСТТА СИ - ИСУС НАЗАРЯНИНА, ЗА ТОВА, ЧЕ НЕ НИ ОСТАВИ И БЕШЕ И Е С НАС....СЛАВА НА БОГА!
Ваш в Исус : Владо.
от george в 18.09.08 13:23
Отговори на това
Гост
Прослави Господа в Пловдив!
С кой Иван? Несторов ли?
от Тигър в 18.09.08 13:50
Отговори на това
Гост
Вземи си изпита, ние можем да почакаме. Успех
от eureth в 20.10.08 16:38
Отговори на това
Гост

но Живият винаги Е Бил до мен и съпругата ми. Той ни пазеше, пази и сега . Слава на Святото Му Име!


Амен!

от milan в 16.11.08 18:10
Отговори на това
Гост
slavno svidetelstvo Vlado , JIV e Gospod , blagodat milost i mir da vi se umnojavat na teb i domat ti !
Публикувай коментар
Относно
Потребителско име:
Коментар: